Jump to content

Приключение в Поднебесната империя


ukio

Recommended Posts

Специално за Параб, Румен и всички съфорумци, на които ще е интерено да научат нови неща за Китай!
 

ecd7c700b71c1119.JPG

 

* Приключение в Поднебесната империя *

 

Колко далеч е Китай от България?

„Изминаването на хиляди ли започва от първата стъпка.“

                                             Лао Дзъ

 

Китай е необятна страна и едно пътешествие в нея едва ли е достатъчно, за да я опознаем, но нека опитаме...

Мислехме си, че този път ще бъде лесно, обаче не бяхме обърнали внимание на една малка подробност, наречена китайска виза. Това изискване от властите може да създаде големи главоболия и на най-запаления ентусиаст, решил да замине за тази огромна държава, ако не прецени кога да започне с подготовката.

Визата за Китай се издава от консулството, което е залепено точно до посолството, на ул. "Ал. Хумболт" 7. Консулството работи само два дни в седмицата, вторник и четвъртък, от 9 до 11 часа. За това кратко време, през най-натоварения период от годината, ние трябваше да се доберем до заветната виза. 

Първият път ударихме на камък. Фрустрацията, която изпитахме, след като видяхме 40 чакащи преди нас обаче не ни отказа напълно. Поне бяхме научили някои "трикове" и смятахме, че ще бъдем малко по-подготвени при следващото ходене. Дали? Дадохме си сметка, че приключението Китай очевидно беше започнало далеч преди да се качим в самолета. 

Няколко дни по-късно, в 5 сутринта, отново се запътихме към консулството. За щастие отпред имаше само 7 души и ние се оказахме с номер, който според китайските традиции би трябвало да ни донесе късмет. Щастливата осмица не ни зарадва особено и след няколко часа пътешествениците за втори път бяха отказани от "заетата" китайка на гишето.

Защо трябва да е просто, като може да е сложно? Попитахме охраната и те ни отговориха, че въпросът с визите днес стои сложно и от двете страни. Първо българската страна е усложнила живота на китайските граждани и сега те ни го връщат. Нашите изисквания били дори по-строги, ни увериха. Е, добре. Изпълнихме поредното "нелепо условие", за да се пробваме трети път и да ни върнат отново, за нещо, което дори не е било написано в изискванията. След четвъртото ходене и третото влизане в консулството, най-сетне успяхме да подадем документите и те да бъдат приети, без възражение. Една седмица чакане и визите бяха готови. Поне изглеждаха красиви и само червените звезди и китайската стена бяха достатъчни, за да ни зарадват неописуемо. Вече можехме да стягаме куфарите.

Китай, идваме!

 

П.П. Благодарности на Таня, Цецо, Нико 24 и всички, които ни подкрепиха!

 

Следва...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Nothing like bureaucracy huh?!  :rolleyes: Еми щом сте си опекли баницата значи остава само да потривате ръце за предстоящото пътуване. Мен честно казано Китай не ме блазни и дори да можех да ида без пари и на чужди разноски ддз...виж ако беше Япония или Тайланд веднага скачам!! :D Може би неприязънта ми към Джеки Чан и известните със съмнителното си качество продукти, които заливат света са си взели данъка в моя случай. Всеки път като видя нещо с надпис "made in China" и не знам какво ми става въпреки, че в действителност знам, че въпросните китайски "боклуци" не са баш така навсякъде по света ама вечното подозрение и неприязън така и ми останаха! Но както и да е приятно пътуване и не пестете място на мемори каритите на апаратите! :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ааа така ли било аз мислех, че тепъва ще отпрашвате натам. :D Все пак големият надпис "Китай идваме" насочва към такова предположение, а то ква била работата.. :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пътуването на Изток! 
За бюрокрацията...добих представа колко е сложно още в процеса, макар че предполагам че си е струвало. Особено след като сподели и къде ще ходите - поздрави за страхотно добре подбрания маршрут! Чакам разкази от приключението.  :panda-145:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря! И теб те изтормозих по едно време, но всичко е било за добро. Според мен си струваше цялото лутане и напрежение.

 

Пристигане в Китай

Шанхайската изненада

Тръгнахме от България на любимия си ден, петък 13-и. Това беше нашето щастливо число и при предходното отпътуване. Сега очаквахме отново да ни донесе късмет.

Самолетът излетя от летището в София, за да кацне след около час в Букурещ. Вече бяхме подготвени за тази "процедура" на катарските авиолинии и знаехме, че ще трябва да изчакаме пътниците от Румъния да се качат. Малко нелепо ми се струва самолетът да излита от София и след това да спира в Букурещ. По-логично щеше да е обратното действие. И без това пътувахме на юг, югоизток. Така се спестява време. Но кой ни пита нас, а и този път нямах намерение да се оплаквам, тъй като открих цяло съкровище във филмовия каталог на самолета. Обикновено там включват само блокбастери от Изток и някоя романтична комедия, но в онзи момент изненадата ми беше основателна. Попаднах на цяла плеяда от корейски, японски и китайски заглавия, които ми се сториха интересни. Очевидно нямаше да се спи и през двата полета. Очакваше ме сериозен маратон. За Библиотечните войни вече знаех предварително, че са включени в листата. Една приятелка ме светна по въпроса няколко седмици по-рано, но останалите ленти си бяха абсолютно попадение: Real на Кийоши Куросава, Wara no tatte на Миике, The great Passage на Юя Ишии! Все продукции, прожектирани на световни форуми със сериозни качества на стойностни филми. Направо ми се искаше да ги изгледам на един дъх! Разделих ги по двойки и се заех с първата от тях. При подобна компания почти не усетих кога мина времето и докато се носех в плен на кадрите, пилотът съобщи да затягаме коланите. Предстоеше да се приземим в Шанхай, на международното летище Пудон. Погледнахме от прозореца надолу. Вече виждахме реката и корабчетата по нея. Бяхме в Китай!

Веднага си спомних за един стар филм с Мадона и Шон Пен, наречен "Шанхайска изненада" и си помислих, какво ли ни готви този град? Много скоро щях да разбера.

Първото нещо, с което се сблъскахме в града, бяха скенерите за багаж (ако не броим разбитите ни куфари, които най-вероятно са били проверявани по време на престоя в Катар! Никак не бяхме очаровани от тези варварски действия.). На летището не им обърнахме голямо внимание, но когато влязохме в метрото и отново ги видяхме, разбрахме, че тук не се шегуват. Имат си сериозни опасения и от съображения за сигурност взимат всякакви предпазни мерки. 

Метрото в Шанхай, а и в останалите китайски градове е много удобно и благодарение на него придвижването до основни забележителности става бързо и лесно. Станциите в отделните населени места постоянно се увеличават. Метро имаше в три от градовете, които посетихме. В Лоян то е все още проектно, но много скоро и този град ще се сдобие с вълшебен подземен влак, имайки предвид бързите темпове на развитие на страната. 

Билетите, подобно на тези в Япония, се купуват от машини и струват различно, в зависимост от това, колко спирки ще ползва пътника. От летището в Пудон до една от станциите на линия 2 може да се стигне и с влак на магнитна възглавница, наречен Маглев. 30 километровото разстояние се изминава за малко над 7 мин., при максимална скорост от 431 км/ч. Подобни бързи влакове ползвахме по-късно, когато пътувахме до Лоян, Сиан и Пекин. Изключително удобни и чисти бяха те.

След като пристигнахме на нашата станция - Западен Нанкин роуд, веднага станахме свидетели на дружелюбието и услужливостта на китайците. Двама младежи от Шендзен моментално ни догониха и предложиха да ни помогнат с ориентацията. Говореха английски. Какъв късмет, че първите китайци, на които попаднахме, бяха англоговорящи! Излязохме на повърхността и се оказахме на главната търговска улица в Шанхай- Нанкин роуд. Първото нещо, което очите ми фокусираха (освен безбрежното море от хора), беше огромен билборд с лика на актьора Аарън Куок. Много стилна реклама на часовници Longines представяше той. Тепърва щяхме да се връщаме на това място. То беше отправна точка към повечето ни цели в града. След като се ориентирахме за посоката към хостела, си направихме снимка за спомен с двамата шендзенци и се разделихме. Бързахме да оставим куфарите, за да е по-лесна вечерната ни разходка. До този момент не осъзнавахме, че слънцето вече залязва.

Времето в Шанхай беше прекрасно - топло и слънчево. Първата вечер единодушно решихме, че трябва да видим Бунд - крайбрежната улица със високи сгради в европейски стил, която се простира от западната страна на река Хуанпу. Това е една от емблематичните зони на Шанхай. Вечерната гледка от брега разкриваше панорама от отсрещния бряг, където се намира района Пудон, известен със своите чудни небостъргачи. Нощните светлини на тези кули посипваха хоризонта с пъстри багри. Крайбрежната улица също гъмжеше от хора - туристи и местни, които се надпреварваха да се снимат с гледката.

"Аз обичам Шанхай" - така гласеше един подвижен, светещ билборд от отсрещната страна. И ние щяхме да заобичаме Шанхай за идните три дни.

Връщайки се в хостела, отбелязахме че прозорецът на стаята ни гледа към Перлената кула в Пудон. Преливащите светлини се сменяха непрестанно на нощното небе. За следващия ден целта ни беше да достигнем именно тази кула.

 

Аарън Куок и стилната реклама на Longines

1182dd43219de156.jpg

Хуан Сяомин също рекламираше часовници

116583fa362585fd.jpg

Кели Чен

6d25d8c53bcbad57.jpg

Поглед към Пудон

3581dbe041260628.jpg

Първата ни вечеря - пихме кокосово мляко и ядохме пелмени. Ястието, което наподобява крем карамел е съвсем различно нещо. Изобщо не ни хареса на вкус. Външният вид понякога лъже.

 

4b92fe076e401da6.jpg

Итън Руан

92278eddd880e54e.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мда тая Кели Чен с часовника има хляб в нея..А това в кеновете кво е няква енергийна напитка? Едва ли е бира въпреки, че де да ги знам китайците.. :D Тея пелмени тъй като ги гледам и на мен ми се доядоха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това е кокосово мляко. Не на всички хареса, но аз оцених качествата му. Казвах си, че е по-полезно от останалите напитки, въпреки че в Шанхай през деня продаваха и кокосови орехи със сламки в тях. Интересно е, че малките разфасовки на прясно мляко се продаваха пробити, със сламки, направо на улицата.

За бирата не мога да говоря много, но най-известната марка в Китай е Цинтао.

Кели Чен е популярна актриса и певица. Тук можеш да гледаш един от нейните филми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Завръщане в бъдещето

 

Вторият ни ден в Шанхай стартира рано. Китайците също бяха доста ранобудни, понеже още към 5-6 часа сутринта отвън се чуваха странни викове или по-скоро нещо като масово подканяне хората да стават и да се залавят за работа. Така си обясних звуците, които достигаха до нас. Когато излязохме, извън хостела гъмжеше от народ. Всеки тичаше по своите задачи, а тротоара на нашата улица се беше превърнал в подвижна закусвалня. Сръчни продавачи приготвяха за секунди всевъзможни вкусотии. В един от дните опитахме нещо като палачинки с лук и магданоз, пълни с китайски хранителни добавки.

Шанхай е най-многолюдният град в Китай, с население близо 24 млн. души. Истински мравуняк! Мегаполисът има статут на самостоятелна провинция. При толкова народ и за самостоятелна държава могат да го обявят.

Маршрутът за този ден ни отведе първоначално на познатата станция Нанкин роуд, където пак се порадвахме на билборда с Аарън и хванахме метрото до спирка Музеят на науката и технологиите. Футуристичната сграда, в която се помещава самият музей, е новопостроена, заема огромна площ и прилича на гигантско чудовище, което държи перла в лапите си. Първите си снимки направихме на високия мост отпред и полусферичното пространство с водна стена. В Лявата част пред входа се намира драконова сфера, създадена по подобие на древен астрономически уред. Тя съчетава в себе си символите на високоразвитите наука и изкуство. 

Късметът ни проработи и при това посещение научихме, че входовете на всички забележителности в града ще бъдат на половин цена през идните няколко дни. Намалението беше следствие от Шанхайския туристически фестивал, който вървеше по това време. В него участваха музикални и танцови трупи от цял свят, включително от България.

Наредихме се на китайската опашка (ако не бяха няколкото отворени гишета, придвижването по нея щеше да стане много по-бавно) и след като се сдобихме с билети, прекрачихме прага на музея. В него имаше разнообразни зали, буквално попили съвременните технологии. Видяхме изложба, посветена на Леонардо Да Винчи, надникнахме в света на роботите, ракетите, на препарираните животни и еко автомобилите.

След края на разходката тръгнахме към мястото, където се намират огромните небостъргачи на града. Целта беше ясна - да се качим на Перлената кула. По пътя минахме през огромен площад (постоянно се убеждавахме в гигантските размери на пространствата в Китай), където се порадвахме на голямо хвърчило във формата на октопод и продължихме към реката, на чийто бряг е построена кулата. От двете страни по пътя започнаха да се появяват други сгради-великани, сред които кулите Джин Мао и Световният финансов и търговски център, наречен от нас "отварачката" заради оформлението в горната си част. Шанхайската кула се строи в момента и ще бъде завършена догодина. Със своите 632м тя ще стане първата по височина сграда в Китай.

 

 

e032ad765c4582b6.jpg

be499e1b7841acd3.jpg

7470afb9c4f02b44.jpg

be8a3cb9ceafd919.jpg

Причината, поради която настоях да се снимам с тези деца, беше уникалната блуза на едното от тях. Ликът на Ечизен не се пропуска!

a4c895414017c732.jpg

 

c1e8f457a8497829.jpg

a9ab95aacfa9879a.jpg

3835ab9aa90cb7bd.jpg

edc57171a3eb0bf2.jpg

77b4e1a1dc548caf.jpg

7c12936b36edb466.jpg

f6a535963819ed71.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наближихме Перлата. Според указанията тя е ултрамодерна кула, съчетала древните концепции на строителство под формата на сферични перли, вградени на три от нивата й. Когато навлязохме в подножието, пространството пред входа беше запълнено с чуждестранни изпълнители (навярно и те бяха част от въпросния туристически фестивал). Решихме да им се порадваме и изобщо не предполагахме, какво ни чака още преди да се качим на върха. Влизайки в подножието съзряхме километричната опашка от чакащи, която се движеше със скоростта на костенурка (но не нинджа). След като лазихме повече от час, най-сетне успяхме да се проврем и да влезем в централната част на кулата, но там върволицата не намаляваше. Мина още време докато се добрахме до асансьора. Бавно, но славно се изкачихме на горното ниво. Слязохме и установихме, че навън вече се стъмва. Вътрешността на кулата не ни изненада особено. Виждали сме подобни в Корея и Япония, като тази в Япония беше най-добре оформена и поддържана. Гледката обаче беше различна. От върха долу се виждаше реката с лодките и корабите, които бяха започнали да се обагрят в нощни светлини. Отсрещният бряг също изглеждаше красив. Обиколихме няколко пъти сферата и слязохме на полуетажа, където се намираше страшилището на кулата - прозрачният под. 

Който има страх от височини, е препоръчително да не се доближава до него, но ние се престрашихме, след като видяхме малките китайчета да подскачат весело отгоре му. Придържайки се за парапета, постепенно свикнахме с него и ако не поглеждахме надолу, всичко беше перфектно. Тук направихме доста снимки, плюс такива с китайски турист, дошъл от провинцията. За съжаление нашият "Такуя Кимура" отново не беше в най-добра форма, но все пак ни помогна да си спретнем хубава фотосесия в сърцето на перлата.

След края й ни беше останало време само да се прехвърлим на другия край на реката. Единодушно решихме това да стане чрез иновативен влак, който минава през светещ тунел и излиза близо до хостела ни. Повозихме се и на това технологично чудо и изгладнели се запътихме към първия супермаркет. Извадихме голям късмет с него. Попаднахме на японски храни и най-вече на любимите ни онигирита и суши-кимбап. Като бонус получихме снимки с Наруто. Анимираните герои от детското филмче бяха важна част от декорацията на магазина.

Прибрахме се след тази разходка в модерната зона на Шанхай. На следващия ден ни очакваше среща с древността.

 

Обядът в Пудон отново ни поднесе ястия в японски стил.

e6f6a6564f2ff86b.jpg

Певецът Лийхом - конкуренция на Такуя Кимура

 

32f4657d2f652a01.jpg

Angela Baby and Show Luo

e61c974d6793e552.jpg

Пътят към Перлата е осеят с небостъргачи и други чудати постройки

4de976abe3372dfc.jpg

0481d9a440207e52.jpg

600748351c2f821b.jpg

Отварачката, сградата Джин Мао и новостроящата се Шанхайска кула

49597d70b0191a55.jpg

1d9205469eaec091.jpg

3f112f734164c602.jpg

cd731887075aad9d.jpg

Oriental Pearl Tower

e93ca092c0c3a94b.jpg

1685834397c95d95.jpg

Перлата отвътре 

a1b9f8cbe049cfe1.jpg

32394f6d1325fdf9.jpg

a3d5f6246bafe411.jpg

f238f4da960504e2.jpg81469bd69c2f00e5.jpg

065af1478baea2cb.jpg

df14b841c997757c.jpg

f9f50e6c22edc4fd.jpg

a43f67c57415c24b.jpg

Поздемният светещ тунел, който свързва Пудон с Бунд

1520f9a1b58f0f2a.jpg

8d3ad1c4a94cebdd.jpg

bbfddd9dd1aa317d.jpg

1b1035da1d84253e.jpg

ba7e314d3bc429eb.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за споделените преживявания и снимки. Винаги е вълнуващо да станеш съпричастен с нещо подобно. Ще чакам с удоволствие и по-нататъшните емоции, които ще споделиш :)

 

Като видях кокосовите напитки и се хилнах широко. Те се дистрибутираха и тук най-спокойно преди време, сега не знам как е положението. Пила съм няколко пъти от тях. На мен ми допаднаха на вкус. И като се има предвид Razzormaw, че сме почти градски, може да се оглеждаш за тях из маркетите, може да имаш късмет, ако си любопитен за вкуса ;)

 

Напоследък не се изненадвам на нищо вече. Онзи ден четох, че във В.Т. се произвеждат бамбукови чорапи, хехе.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина ли има и у нас? Дали са ги внасяли от Китай?


 


Китайските виждания за красотата и хармонията


bd1a4958560b6cbf.jpg


Третият ден в Шанхай отново се оказа слънчев и усмихнат. Сега беше моментът да се разходим край реката и да разгледаме подробно целия участък на Бунд. Бяхме в настроение за "летящи" снимки, което от своя страна привлече доста китайски погледи към нашите скромни фотосесии. На дневна светлина определено се получиха по-ясни изображения. За фон ни служеше Пудон и неговите кули-гиганти.


След като направихме задоволително количество фотоси, продължихме на юг, по реката. Това беше пътят към градината Ю (Ююан - в превод "Градината на щастието", "Градината на мира") - важна част от историческото наследство на града. Тя е създадена през 16 век, по времето на дин. Мин. Многократно разрушавана и възстановявана, през 1982г. е обявена за национален паметник.


Мостове, нефритени скали, арки, павилиони, езерца, бамбук - всичко това, подредено според древните изисквания, въплъщава в себе си китайското разбиране за хармония и естетика.


По пътя към градината е разположен пазар, от който туристите могат да се сдобият с традиционни сувенири. За първи път виждахме рисувани копринени шалове, които най-ясно привлякоха вниманието ни. Ааа, да не забравя и раницата на Ечизен. Ех, да бях в първи клас!


Край комплекса се мъдреха много хранителните заведения, но ние отново си избрахме японско (защо ли?!). Обядвахме суши и пихме зелен чай (вечерята ни също беше японска - тази храна в Шанхай ни привличаше неустоимо). 


След края на пазарната улица, се появи Храмът на бога на града. Малко след него попаднахме на магазин, чието рекламно лице е И Мин Хо. Това беше първата ни среща с корейската звезда на китайска земя. Разбира се, не и последната. Реших да се пробвам и да поискам каталог. Убедихме се, че подобни брошури трудно се намират в страната, но след десет минутно обяснение и ръкомахане, си тръгнах с две придобивки - единственият каталог от Китай (въпреки че той не беше истински каталог, а само 2-3 рекламни листа - доволни сме и на тях!) и чантичка с образа на артиста. 


След срещата ни с градината Ю, метрото ни отведе в срещуположната част на мегаполиса, където посетихме Водния град. Древният Цибао ("Седем съкровища") не беше голям като площ, но имаше прекрасни мостчета, съчетани с традиционни сгради. Мястото се дострояваше и разширяваше. То е било известно още от времето на дин. Северна Сун. Тогава на територията на града е имало храм, около който днес се простира туристическата зона. Известно е, че някога тук е бил домът на талантливия художник Zhang Chongren, приятел на създателя на комикса за Тинтин.


Уличката на храните, по която стъпихме, след като навлязохме на територията Цибао, ни остави със смесени чувства. Там се продаваше какво ли не, но не всичко изглеждаше по вкуса ни.


На връщане най-накрая видяхме ученици. Вече бях започнала да се питам, къде са тези деца? Минахме край училище, доста добре охранявано. По оградата му течеше ток. Учениците бяха облечени в червени анцузи. Първоначално си помислихме, че излизат от час по физическо, но в следващите дни отново ги срещахме с подобни спортни униформи (и задължителни червени връзки около врата) и стигнахме до извода, че именно така се движат китайските ученици. Доста различни са от японските. Вярно е, че всички бяха с едноцветни облекла, но друго е да ги види човек в костюми. 


Общо взето, целият китайски народ няма големи претенции към облеклото. Стилно облечени хора рядко се срещат (в сметките не слагам служителите в обществения транспорт и други подобни професии, които задължително изискваха униформа или костюм). Нямаше я изискаността на японците и дори на корейците по отношение на дрехите. Мислех си, че това от една страна е добре, понеже и ние се движехме спортно облечени и така се вписвахме в обстановката.


След пътуването в древността ни беше останал един единствен ден в Шанхай. Очаквахме той да бъде най-динамичен и забавен.


 


Пътят към градината Ю


ab8e20b2515220e4.jpg


b1ffdad01fb36248.jpg


061c65e2e21e86f9.jpg


И Мин Хо


925bc688643aec87.jpg7ae66de7fb68c586.jpg


Бунд по светло


1df171ac466f6d6f.jpg


5c0d89fe92361d89.jpg


Цибао - Водният град


442ba3e297b50b26.jpg


4f958c7856880aff.jpg


fbe39c71ed19e92a.jpg


bfb804a3eaed3675.jpg


Цибао е перфектното място за фотосесии. Няколко момичета в разноцветни тоалети позираха за подобни. Тази традиционна дреха ни хареса най-много. Дори се снимахме с модела.


6708f3c05f86a5fd.jpg


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По звездния килим на Мадам Тюсо


8af8835fe860f84a.jpg


Най-веселият ден щеше да ни предложи среща с китайски и световни личности в Музея на восъчните фигури.

Тръгнахме отново по дългата търговска улица, осеяна с молове - Нанкин роуд. Този път трябваше да стигнем до края й, за да открием сградата на Мадам Тюсо. Раят на восъчните фигури в Шанхай беше приютил над 80 фигури на известни личности от цял свят, филмови звезди, изпълнители, учени, спортисти, политици. Очакваше ни едно невероятно преживяване в компанията на усмихнатите статуи.


На входа на музея ни посрещна Джеки Чан. В първата зала Ник Кун беше представител на Тайланд

a9dde566f1eaa0c9.jpg3bc491982124ccb3.jpg

Тони Ка Фай - един от най-известните китайски актьори, много добре познат на западната публика


5ca659a68b0c912b.jpg

Сун Ли в момента е сред водещите актриси на Китай

76ac642c1780e838.jpg

060b7def17887041.jpg

Ники У

1648d726ca477940.jpg

Носталгия по Лесли Чън - иконата на китайското кино: отличен актьор и певец, който винаги ще живее в съзнанието на зрителите

Поклон!

c683217658dfd8b2.jpg

Аарън Куок беше навсякъде. Обичат го, Облак, и това си е

46058038deb8f890.jpg

Тук се правя на шицуджи, но естествено не съм толкова добра като Себастиян

f31948f8507ec5b1.jpg

Мишел Йео имаше прекрасна статуя. Актрисата от Тигър и Дракон и тук не престава да удивлява посетителите

2f1b67dca25ea081.jpg

2ac1416f89c94d45.jpg

Култовият режисьор Фън Сяоган дава уроци за постройката на кадъра

43bcd5ae2a145de0.jpg

И Мин Хо - втората среща

08e9d2d09a5eddcc.jpg

Лоис Ку е рекламно лице на Пепси. В тази зала бяха събрани звездите, които представяха напитката

ddda683634db5a0d.jpg

Близначките - Чарлин и Джилиян

50b6b7ef1ae56b53.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Още когато видях снимките във ФБ, чакам с нетърпение разказите към тях:-)))

  Благодаря, Мария:-))

  Съвсем друго е, когато снимките оживяват в разкази, емоцията...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

О, дамата облечена традиционно в последната снимка от предпосления ти пост направо спира дъха. Невероятно красива.

 

Какво по-точно имаш предвид, че не всичко от храната, която се продава ви е била по вкуса? То е ясно, че ще има разминавания, но ми е интересно имаш ли нещо конкретно предвид, което да ти е направило впечатление?

 

Кога, кой месец е било посещението ви? Описваш времето като приятно.

 

Идолите наистина изглеждат внушителни на ръст, хехе. 

 

 

Имаше, преди няколко години. Сега не знам дали още имат представител у нас. Да, предполагам, че са били директен внос от Китай :)

 

Наистина ли има и у нас? Дали са ги внасяли от Китай?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може би щяхме да харесаме повече китайски храни, ако не беше безумната миризма, която се носеше от някои сергии. Първоначално мислехме, че тя идва от морските деликатеси, особено разпространени в Шанхай, и главно от октоподите на клечка. Те се печаха по скарички на улицата и издаваха неприятната миризма. В Пекин улучихме още едни улични панирани специалитети (не ги опитахме заради миризмата). Изглеждаха като тофу, но никога не съм долавяла подобна миризма от тофу. Иначе, в Сиан, на клечка хапнахме шишчета от месо, които ни допаднаха. Като отивахме на север сякаш кухнята ставаше по-добра за нашите вкусуви критерии.

Вероятно не съм най-обективна в преценката си, понеже ние бяхме в Китай само 2 седмици, през септември (не знам как, но случихме на страхотно време - една капка дъжд не валя!) и след като нямахме кой да ни показва какво да ядем, рачитахме на собствените си инстинкти и на картинките. Разбира се, имаше моменти, в които си тръгвахме изключително доволни от храната.

 

Кухнята там е много пикантна. Ако някъде пише, че е малко люто, по нашите стандарти това означава, че е страшно люто. С времето човек се научава и в един момент успявахме да им покзваме, че не искаме да слагат люто. 

 

Момичето в жълто беше част от моделите, на които правеха фотосесия във Водния град. Тя беше и най-симпатична. Даже се снимахме с нея.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Миризма, вид, вкус, а най-важното е и какво ядеш все пак, така че разбирам отказа ви от експерименти. Плодовете на снимките изглеждаха апетитно и все пак искам да попитам, трябва ли човек да има едно наум, ако реши да си купува нетермичнообработена или като цяло храна от уличен търговец?

 

 

Благодаря за отговора :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Със сигурност, щом става дума за улични продавачи и за месни деликатеси. Нарязани плодове не купувахме от тези сергии. Само цели взимахме. Ще кача снимки и на тях.

В заведенията за хранене постоянно чистеха, навън, не се знае, как процедират. Когато бяхме в Пудон, обядвахме в ресторант, където почистваха с някакъв препарат, който силно миришеше на ацетон.

 

 Ето втора част от музея на Мадам Тюсо. Предлагам основно снимките с източни звезди. Западните също не бяха малко, но тях всички ги знаем.

 

Китайската фея Фан Бинбин имаше една от най-красивите статуи

65f4771127f0cc34.jpg

 

Отпечатъците на Анди Лау 

d2b2258aad81cdd8.jpg

f7c3ead02ef65ad5.jpg

Ли Бинбин

385490e7f72fa785.jpg

Звездите на кока кола

353e7bb36453a03e.jpg

Дони Йен като Ип Ман

1cb44f37fff2b1f8.jpg

Rosamund Kwan 

0651638ce1386e4c.jpg

Имоу е класа!

558bc988cb40cce6.jpg

Вики вече прави и режисьорски филми!

a5e5f96738dd0ffd.jpg

638191217c17a1ed.jpg

f99dd5cce7af4f5a.jpg

Кели Чен

46859079279858b1.jpg

Актьорът Чен Кун 

0f15118f37b5c375.jpg

Ник

Ни961a864cfbd9bd75.jpg

Лин Дан и Ли Ючун

476c6ed5025a4079.jpg396d3c905267cbd0.jpg

Джет Ли и Шоу Луо

68f329995a70fa8a.jpg5780099dde349c2b.jpg

0d2e9b4c94f77f99.jpgd7fd6eedcb634cc3.jpg

255ac174edf6a928.jpg21f904844bb94f15.jpg

Леон ЛАй в ролята на Мей Ланфан и Брус Ли

2bb39b0e77dc1c87.jpgf424b8b5f0c5aebb.jpg

Сесилия и първият тайконавт

35a5543cf123959f.jpge1993651b21dbd3c.jpg

3a1bd0e9b28881a2.jpg

 

Постер от турнето на Мейдей

0ba12e3f00ba0cd7.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мими, не си много точна! Всъщност ядохме неща от улични търговци и никой не се е оплакал! Пред хостела в Шанхай, в Сиан на главната улица, пред Fammen tеmple, може и други да има, но в момента не си ги спомням. Истината е, че бяха доста вкусни, макар и някои да са лютички.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хаха! Палачинките пред Фамън са ми любими! Тези ги бях оставила за нататък, но все пак, нещата, които аз опитах от улицата, бяха термично обработени и почти без месо. Общо взето, имаше купища деликатеси, които не успяхме да пробваме.

По-скоро си мислех за онези месища (печено пилешко и свинско месо), които видяхме във Водния град. Не изглеждаха много привлекателни с този тъмен цвят. 

Не сме имали физически последствия, да, но много храни навън изглеждаха със съмнително качество (въпреки че не сме ги опитвали). Имаше неща, които ни харесаха, и такива, които не ни допаднаха. Обаче винаги имахме едно наум, когато пазарувахме от улицата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...