Jump to content

Castaway on the Moon (2009)


Recommended Posts

От доста време ми седеше на твръдия диск, но едва вчера успях да се хвана че съм в настроение да му дам шанс. Филмът е корейски вариант на историята за Робинзон Крузо. Лошото в случая е, че типично по "корейски" има сума ти неща, които са нелогични и недогледани, което лично на мен ми развали удоволствието още първите 5 мин.

 

 

Главният герой ми стана антипатичен от самото начало. Като жалък глупак (и като казвам глупак имам предвид действително човек с ПОД средната интелигентност и то доста! - на който не бихте поверили каквото и да е) тръгва да се самоубива заради пари - надвишен лимит на кред. карти (!?). Има много причини човек да се отчая от живота, но парите за мен са несериозен довод. Все едно да тръгнем всички да скачаме от мостовете, понеже видиш ли не караме Бентлита и нямаме 3-етажни яхти. Както и да е... Да не задълбавам. Както казах... Главният още с първите сцени бива представен като пълен кретен и неудачник. След като дори да се самоубие не успява се оказа закотвен на остров в средата на града (нереалистично като събитие, но това е дребен кахър на фона на останалата каша). Мобилният му беше наред (не го очаквах!) и човекът успя да проведе 2 разговора. Тук вече филмът тотално ме изгуби за каузата си, понеже знаех, че няма начин на този персонаж да му съчувствам по какъвто и да е начин нататък. Да искаш да те спасят и да имаш право на телефонни обаждания (Да! Мн. число! "обажданиЯ") и да не успееш да направиш нищо... Това за мен си е чист идиотизъм! От там нататък филмът влезе в "стандартната" линия на историята от Даниел Дефо за корабокрушенеца. Нашият човек успя по някакъв начин да се изхранва (как точно си ловеше риба всеки ден така и не се разбра - всички със сапунена вода ли ги тровеше или :lol: :lol: :lol: ), дори си направи и нива с посеви.

Главният женски персонаж е не по-малко ненормален. По едно време докато гледах филма се зачудих защо не са го кръстили - "Любовта на лудите" или нещо от този род. Щеше да ми пасва определено. През целия филм не се разбра причината защо тя си стои вкъщи и отбягва света - изгарянето на лицето за мен е просто смехотворно обяснение. Смисъл аз лично съм играл тенис на маса с човек, на който му бяха едностранно ампутирани крак и ръка (имаше протези) - беше един от "най-добрите" им в клуба (няма смисъл да казвам, че успя да ме накара да тичам около тенис масата като куче на гонка). Идеята ми е, че такова поведение от нея граничи с псих. отклонение. Не разбрах какво е станало в миналото й (по едно време се чудех дали няма да я представят като изнасилена - по щеше да ми "допадне" като причина за действията й), но мисля че така и не стана ясно - ако съм пропуснал някоя сценка ме поправете! Направих общо около 4-5 паузи за двата часа времетраене, понеже филмът не успя да ме "грабне" с нищо.

Краят е предвидим, по корейски окастрен и събран в последните 5 минутки.

История за надежда - да. Но не трогваща, не достоверна, не реална и постижима! Ако бяха се фокусирали от началото да представят всичко в сферата на фантастиката - с измислени градове и приказни елементи, филмът щеше да е по-добър. Но в този му вариант за мен беше посредствена продукция, която с нищо няма да запомня и откровено не бих препоръчал на приятел или познат. За техн обработка - като цяло ОК, нямаше грабваща песен или мелодия, която да ви напомни за чувство или сцена. Като четох вчера вечерта отзивите от по-горе се замислих - ако това хората ги вдъхновява и впечатлява, то "Изкпулението Шоушенк" сигурно ще ги остави в транс за няколко месеца след като го изгледат. :D

За финал - разочароваща продукция, средна класа, може спокойно да се пропусне... На фона на толкова много западни заглавия просто бледнее. "Корабокрушенецът" с Том Ханкс е най-доброто правено по подобен сюжет. ;)

 

 

Оценка от мен: 5/10

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

Ще поспамя малко, но нямам намерение да се хвърлям в спор.  :) Гледала съм "Изкуплението на Шоушенк" няколко пъти и не изпаднах в транс. Виж "Зеленият път" по ми хареса... пак не изпаднах в транс. Но не виждам общото в сравнението между филми по Стивън Кинг и "Castaway on the moon". За мен акцентът не е в "корабокрушението", а в това, че невидима сила, както искаш я наречи, запраща главния герой на този остров и го изолира там, докато "си научи урока". Именно, че има много по-важни неща от битовизмите на ежедневието ни, от материалното. Героинята също като героят бе захласната по фалшивата страна на нашето съвремие, потънала в своите страхове и комплекси. Но и тя покрай него отвори душата и сърцето си за нещо повече и по-ценно. Двамата са еднакво крехки и раними, затова случайността или отново тази невидима сила ги среща, за да си помогнат един на друг, в един момент сякаш тя бяха единствени по рода си на тази земя, както се случва, когато човек срещне сродната си душа и всичко замръзва и света става за двама, както пее Орлин Горанов. Та, това видях през моите очи, наблегнах на предадената емоция, все пак това не е приключенски филм, както споменатите западни продукции от теб, тук посланието е друго. Хубава неделя от мен и дано корейските филми, които ти харесат са повече от тези, които те разочароват.  ;)

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

О, да. Има доста кор. филми, които са ми харесали и ги намирам за продукции от световна класа. Не си мисли, че критикувам ей така по презумпция. Но просто точно за този тук не мога (не че не мога, а не искам, понеже бих изневерил на себе си) да си затворя очите и да възхвалявам в унисон. Имам чувството, че една част от хората само заради етикета "Азиатско" (тоест "чуждо", малко познато и неизвестно) завишават своите оценки за нещата, които гледат. Като филм за надеждата аз не се почуствах окрилен след крайните сцени... Защо ли?

Макар че се намериха и се видяха, какво е тяхното бъдеще? Какво се е променило от началото? Той все още си има заемите за връщане (Добре, че мацката беше от заможно семейство. Може пък тя да ги върне вместо него.), все още си е глупак, съмнявам се, че цени живота повече от преди. Влюби се може би. Но това е. (То пък голямата "любов" де. След 3 разменени реплики.) За нея ще кажем, че има по-голяма промяна. Излезе от дупката си (в буквалния смисъл) и се отвори за друг човек.

Като цяло обаче посланието на филма в моите очи беше предадено слабо и невъздействащо. Но всеки си има собствено мнение. Може пък аз да съм "странният" в случая. :wacko:

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

Не, не си странен, всеки има право на собствено мнение и затова твоето не е единственото отрицателно в темата.  :) Понякога хората се влюбват не в човека срещу тях, а в образа, в който се превръщат щом са с другия заедно. Не знам за теб, но лично аз съм се привързвала след няколко разменени реплики в нет-а, без да видя човека, така че май не е съвсем невъзможно.  :D Иначе в случая с филма- според мен те развиха силна привързаност един към друг, защото всеки "стъпи" в тайния свят на другия чрез тези едносрични изречения. Светове, които те ревностно пазеха и не допускаха никой до себе си и толкова бяха потънали в самотата си, че дори и не мечтаеха да срещнат някой друг. Него не го моряха само дълговете

спомни си кадрите, в които се редуваха баща му, изпитна комисия, интервю за работа и бившото му гадже, докато се давеше.. той се бе отчаял от собствения си живот като цяло, имаше се за тотален неудачник, за него нямаше надежда. Същото бе и за нея- крадеше живота на жените, на които искаше да прилича и негативните коментари в нет-а я съсипваха. Беше си създала собствена реалност.

Не е задължително буквално да следим сюжета, да може би след последната сцена ще се съберат, ще се разочароват един от друг, той ще стане пропаднал алкохолик, тя ще спи със съседа, защото няма да го понася- това го има всеки ден около нас, затова има изкуство, което да реже пъпната ни връв с баналностите, в които газим ежедневно. Това, че имаш мнение, различно от повечето за този филм не означава, че е погрешно, да не ме разбереш другояче. То в това му е красотата, всеки решава за себе си и никой няма право да посочи с пръст "О, как можеш..." На мен ми хареса не защото е азиатски, корейски и прочие, ами защото и аз съм глупачка (както ги оприличи) като главните герои и ми бе смешно-тъжно да видя някои свои черти отстрани. И аз съм с комплекси, и на мен ми е идвало да сложа край на живота си много пъти, но може би и в това бих се провалила, и аз имам дългове, и аз изпадам в див възторг като посадя нещо и то вземе, че върже плод, и аз се привързвам към счупени като мен хора... Та така, различни хора, различни идеали.  :happy:

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Това е може би. При мен "разбирането" и "влизането в кожата" на персонажа е много важно за крайната ми оценка за даден филм. Ако не мога по никакъв начин да се идентифицирам с героя или да открия качества, които бих искал и за себе си, обикновено оценките ми са ниски. Тук и двамата ги съжалявах, но не им съчувствах, понеже всичко беше техен собствен избор. И скачането от моста, и затварянето в стаята, и всичко останало... Двамата бяха хора наивни, пълни с пороци и комплекси, безволеви, непознаващи дори самите себе си. (Той до последно не искаше да се върне в действителността, понеже му беше комфортно да си бъде цар на острова - без задължения, без упреци - да си живее безгрижен като пълен егоист.)

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Erutan, май нестандартните филми с много метафори не са ти по вкуса, все търсиш реализъм, където го няма. Нещо и "Стик №3" не ти беше допаднал по подобни причини. Сещам се още един от този тип, I'm A Cyborg, But That's OK", и направо почва да ми става любопитно какво ще ти бъде мнението за него. Няма нищо лошо в това, че хората във форума имат различни вкусове и боклукът за едни е съкровище за други.

"Изгнаника" доста умело използва историята на Робизон, но не му прави съвременен корейски римейк, а за да покаже, как дори насред град като Сеул, човек може се почувства истински отшелник. Определено охикикоморената мома не беше особено добре изграден образ, но поне актрисата успя да я направи достатъчно симпатична. Отдавна го гледах и не помня много детайли, но ми хареса - един такъв малко странен и необикновен филм, насред морето еднотипни корейски трагедии.

 

И btw...

 

 

Даниел Дефо

daniel-defoe.jpg

 

Уилям Дефо

369edb3b5024f672616631436211e34e_XL.jpg

 

;)

 

 

  • Upvote 6
Link to comment
Share on other sites

Е-е-е... Тъкмо се бях зачудил за какво сте ми наудряли толкова минуси. :D  Ще помисли човек, че само съм лъгал в този пост. Ясна работата. Грешка на мисълта. Даниел Дефо естествено. Като дете съм чел последно Робинзон, преплели са се имената в съзнанието ми. Иначе за метафорите. Харесвам ги където са добре подбрани и уместни. В случая за мен не бяха, не ги и усетих като такива. В "Стик №3" целият филм беше метафора и като цяло на мен ми се стори твърде свободен за интерпретация, което не е лошо принципно, но в умерени количества. Както и да е. Мерси, че ме открехна за грешчицата на името. ;)

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Аз от обяд насам се мъча да проумея в коя вселена изобщо може да се направи паралел между идеята тук и Робинзон... Явно ще ми отнеме още доста време. 

Впрочем аз също съм гледала Изкуплението Шоушенк и го намирам за страхотен. Защо това трябва да пречи на хубавата ми преценка за Изгнаника също не ми е ясно.  Ще продължавам да опитвам, де.

 

За психическия проблем на главната е така - както Ошина спомена, има си даже термин в Япония, хикикомори, където има доста голям брой подобни случаи. Привърженик съм на идеята за личния избор и отговорността, но далеч не всичко в живота ни се случва с наше участие. Тя не е избрала да получи белези, например. А колкото до опциите да се бори с "комплекса" (който спокойно може да се приеме и за психическа травма), то не всички сме благословени с нужната доза непукизъм, за да се отърсим току-така. Доколко момъка го е водел точно егоизъм също е малко мъгляво. Не се сещам да познавам някого, който да не е имал периоди на слабост, а в такива случаи обикновено човек не реагира адекватно. За някои битки в живота на човек си е нужно време...

 

За самия филм, макар да го гледах много отдавна - отличен. Много ми хареса идеята и посланията. Може би не е зле да го гледам пак. :)

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

Според Ерутан е гледал бутафория на Робинзон,а ние харесващите пък твърдим, че става въпрос за едно малко/голямо/ бижу от препратки, символи, малки жестове, надежда, любов, пак надежда, казана и разказана  по-много премерен, тих, символичен и рядко силен начин, както хубавите корейски филми си могат.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Аз от обяд насам се мъча да проумея в коя вселена изобщо може да се направи паралел между идеята тук и Робинзон... Явно ще ми отнеме още доста време.

 

Ами не знам. Погледни заглавието "Castaway...", погледни постера... Нямам на идея само аз ли правя връзка между нещата? Смисъл в Робинзон става дума за корабокрушенец, който оцелява на самотен остров. Тук става дума за човек, оцеляващ на самотен остров (не само естествено, но 80% от времето). Дори в самия филм имаше препратка към топката Уилсън на Том Ханкс в "Корабокрушенецът" - плашилото, с което си говореше. Брях! Днес имам чувството, че съм като извънземно говорещо на собствен език. :swoon:

 

П.С. Драсни в Google името на филма и добави едно "Robinson". Ще се учудиш от резултатите... На немски дори името на филма май е преведено като "Robinson auf dem Mond". :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Ами именно, сам, но не Робинзон в прекия смисъл както ти го схващаш, а сам като самотен, това е водещото, ето защо корабокрушенството на острова беше просто една частичка от неговия свят, изгубен, неразбран, зверски аутсайдер, завършен съвременен образ на човек, имащ "всичко" - работа, приятелка, приятели и накрая нищо, супер алегория с това, което сме ние, важните, можещите, "развиващите се хора", а всъщност пълни консуматори и потребители,  с голямо мнение за себе си.

Това е поглеждане отстрани, този филм е присмиване/къде леко, къде повечко/, показване и разголване на "цивилизацията" в най- най пълния и блясък, само че за тези, които имат очи да я видят разбира се...

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

К'вото каза Ямашита.

В тази история да видиш само физическата изолация е все едно да кажеш, че Изгнаникът и Спонджбоб си приличат, щото има намесена вода... Точно обратното - Робинзон попадна на острова си като завършен индивид, който трябваше да опази това, което има. Нашият лунен изгнаник дойде съсипан, на нулата, и тепърва изгради себе си и своя свят. Толкова за Дефо...

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

ето защо корабокрушенството на острова беше просто една частичка от неговия свят, изгубен, неразбран, зверски аутсайдер, завършен съвременен образ на човек, имащ "всичко" - работа, приятелка, приятели и накрая нищо

 

Това за Робинзон ли се отнася или за героя тук във филма? (Имам чувството, че или аз, или Спиди не сме те разбрали.) Смисъл и при двата характера началната позиция е еднаква - нищо... Или по-скоро не. Робинзон е по-зле, понеже нямаше запалка, телефон и прочие. Нямаше сгради и цивилизация на един поглед разстояние. Това е изпитание за характера! Представената тук картинка на мен ми приличаше на пародия - един страхливец "скрил" се от света в средата на милионен град.

 

В тази история да видиш само физическата изолация е все едно да кажеш, че Изгнаникът и Спонджбоб си приличат, щото има намесена вода...

 

Не съм казвал, че физическата изолация е единственото, на което наблягам. Социално изгнаничество и самота има и при двата образа. И не може да се разглежда отделно от физическото.

 

П.С. Дискусията днес е нагледен пример на слабостите в системата за оценяване. Мнение, дори обосновано с факти, бива заклеймено като "лошо" просто на принципа на личното пристрастие. Такова нещо не бива да се насърчава... Иначе ще имаме един форум със само "страхотни" филми и сериали.

Link to comment
Share on other sites

В кожата на образа влиза актьорът. Когато зрителят започне всички герои да ги налага по собствените си мерки, вероятността да хареса, да оцени, да почувства посланията силно се стеснява. Критериите на Ерутан (забелязвала съм го и преди) приличат на Прокрустовото ложе. Нали се сещате за оня разбойник, който примамвал хора и ги принуждавал да легнат в леглото му. Тези, които били с по-къси крака, бивали разтягани, а на другите –  с по-дългите, бивали отсичани краката. Осакатена картинка се получава. И къде е казано, че героите в едно произведение на изкуството трябва задължително да се силни личности? 

А и категориите силни и слаби хора, са твърде субективни. На меча, с който Чо Чо Сан (мадам Бътерфлай) си направила сепуко, пишело: "Ако не можеш да живееш с чест, умри с чест." Самурайска му работа. Тя избрала честта в смъртта. Силна ли е, защото сама се е лишила от живота си, от детето си... или слаба, защото не смее да наруши правилата?...  

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Ами Ерутан отговарям ти, за корейския Робинзон се отнася това описание, той е зверския аутсайдер,

на който помахаха от развлекателния кораб, а той им викаше за помощ, Ехоо, ама не го огря, защото обичаме да щракаме с телефона, а не да помагаме, колко истинско А? и той реши да се разхожда по дупе, защото тук може и е все тая /просветна му в един момент/ и закачи Хюго Бос - а, мега символ на работещата костюмарска класа, който му е бил толкова важен, а всъщност тук не струва и пет пари и още и още колко такива социални и не знам как да ги нарека супер важни препратки от живота ни, боклуците, които сипем наляво на дясно, без да си даваме сметка, в края на филма естествено изтипосаха дежурната почистваща акция, защото ние цивилизованите много обичаме природата, ама цапаме като замаяни и накрая ни идва на акъла да доброволстваме и т.н и тн. , за да се стигне до най-голямата алегория, че момиче неизлизало от вратата на дома си, направи невъзможното, за да излезе и да му каже Здравей, че не е сам...

 

Защо да обяснявам толкова красив и смислен филм, той се чувства, не се разказва, в твоите очи той е един смотльо, който даже не е истински Робинзон, а в моите той е всичко, което се случва около нас - светът на  "социалните" хора.

  • Upvote 5
Link to comment
Share on other sites

В кожата на образа влиза актьорът. Когато зрителят започне всички герои да ги налага по собствените си мерки, вероятността да хареса, да оцени, да почувства посланията силно се стеснява. Критериите на Ерутан (забелязвала съм го и преди) приличат на Прокрустовото ложе. Нали се сещате за оня разбойник, който примамвал хора и ги принуждавал да легнат в леглото му. Тези, които били с по-къси крака, бивали разтягани, а на другите –  с по-дългите, бивали отсичани краката. Осакатена картинка се получава. И къде е казано, че героите в едно произведение на изкуството трябва задължително да се силни личности? 

А и категориите силни и слаби хора, са твърде субективни. На меча, с който Чо Чо Сан (мадам Бътерфлай) си направила сепуко, пишело: "Ако не можеш да живееш с чест, умри с чест." Самурайска му работа. Тя избрала честта в смъртта. Силна ли е, защото сама се е лишила от живота си, от детето си... или слаба, защото не смее да наруши правилата?...

 

+

 

Много ми хареса този коментар, без да съм прочел абсолютно всички преди този на E. Доближава се най-много до това, което самият аз мисля за цялата тази глупост. Именно глупост.

 

 

 

Мен по принцип много ме дразни когато някой тръгне отвисоко да отписва това или онова. Не мисля, че се заяждам (дори съм далеч от тези плюсчета и минусчета, които ми се струват крайно безвкусни и излишни за форум като Eastern Spirit, статус "тофу"?, c'mon!), даже отчитам и уважавам различните мнения и ми е ясно че не може всички да харесват едно и също, че понякога може би превъзнасяме дадени филми и творения твърде много или че дори след време може да гледаме на тях малко по-различно. Но скоро наистина не бях виждал надробени такива "твърдения", някакво открито високомерие и тесен светоглед на едно място, такива едни "авторитетни" оценки, как ли изобщо да нарека всичко това. Но спирам. Никак не ми се иска изобщо да продължа да "обсъждам" мнението на E. Не ми се занимава с глупости.

 

 

 

 

PS: "Защо да обяснявам толкова красив и смислен филм" - също много силно казано.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

 

 

даже отчитам и уважавам различните мнения и ми е ясно че не може всички да харесват едно и също

 

Не. Не го правиш. Нападаш мнението ми (не че Matrim от по-горе не прави същото), просто понеже е различно от твоето (Да се отбележи, че не посочваш нищо в своя защита.) Прочети отново какво си писал и помисли дали има логика и истинност в горното ти твърдение:

 

 

>>

Доближава се най-много до това, което самият аз мисля за цялата тази глупост. Именно глупост.

 

Мен по принцип много ме дразни когато някой тръгне отвисоко да отписва това или онова. Не мисля, че се заяждам (дори съм далеч от тези плюсчета и минусчета, които ми се струват крайно безвкусни и излишни за форум като Eastern Spirit, статус "тофу"?, c'mon!), даже отчитам и уважавам различните мнения и ми е ясно че не може всички да харесват едно и също, че понякога може би превъзнасяме дадени филми и творения твърде много или че дори след време може да гледаме на тях малко по-различно. Но скоро наистина не бях виждал надробени такива "твърдения", някакво открито високомерие и тесен светоглед на едно място, такива едни "авторитетни" оценки, как ли изобщо да нарека всичко това. Но спирам. Никак не ми се иска изобщо да продължа да "обсъждам" мнението на E. Не ми се занимава с глупости.

 

 

 

Цял ден давам примери от филма, сравнения с други персонажи, какво ли не. С факти не мога да ви убедя - явно са само "твърдения". Спирам. (Да призная дори не исках да почвам, но когато съм убеден в правотата си винаги съм готов да поспоря. Поне докато не достигна точката, в която вече и истината не стига.)

Link to comment
Share on other sites

Нищо такова не прави Matrim. Не напада мнението ти без аргументи, а казва какво мисли за твоето твърдение, че:

...При мен "разбирането" и "влизането в кожата" на персонажа е много важно за крайната ми оценка за даден филм. Ако не мога по никакъв начин да се идентифицирам с героя или да открия качества, които бих искал и за себе си, обикновено оценките ми са ниски. Тук и двамата ги съжалявах, но не им съчувствах, понеже всичко беше техен собствен избор. И скачането от моста, и затварянето в стаята, и всичко останало... Двамата бяха хора наивни, пълни с пороци и комплекси, безволеви, непознаващи дори самите себе си. (Той до последно не искаше да се върне в действителността, понеже му беше комфортно да си бъде цар на острова - без задъжления, без упреци - да си живее безгрижен като пълен егоист.)

Link to comment
Share on other sites

Извинявам се. Последен пост - да отговоря на Matrim.

 

В кожата на образа влиза актьорът. Когато зрителят започне всички герои да ги налага по собствените си мерки, вероятността да хареса, да оцени, да почувства посланията силно се стеснява. Критериите на Ерутан (забелязвала съм го и преди) приличат на Прокрустовото ложе. Нали се сещате за оня разбойник, който примамвал хора и ги принуждавал да легнат в леглото му. Тези, които били с по-къси крака, бивали разтягани, а на другите –  с по-дългите, бивали отсичани краката. Осакатена картинка се получава. И къде е казано, че героите в едно произведение на изкуството трябва задължително да се силни личности? 

А и категориите силни и слаби хора, са твърде субективни. На меча, с който Чо Чо Сан (мадам Бътерфлай) си направила сепуко, пишело: "Ако не можеш да живееш с чест, умри с чест." Самурайска му работа. Тя избрала честта в смъртта. Силна ли е, защото сама се е лишила от живота си, от детето си... или слаба, защото не смее да наруши правилата?...  

 


П.С. За примера ти със сепуко-то. За мен е силна. Човек избира в живота си някакви принципи и идеали, с които да живее. Ако е избрала горната максима като пътеводна, то изборът й е достоен за уважение, поне в моите очи... Едно е да нарушиш "правилата" на другите, но когато тръгнеш да нарушаваш собствените си такива това е съвсем друга работа. Означава, че не отстояваш нищо, а просто се нагаждаш.

Link to comment
Share on other sites

(Да се отбележи, че не посочваш нищо в своя защита.)

 

Сериозно, нищо ли не посочвам? Не думай  :lol:

 

За всички останали:

 

 

В един мой любим руски филм (следва лек спойлер, не че е толкова фатален, филмът се казва Питер FM, препоръчвам го на всички харесали Castaway on the Moon, пък и не само на тях) от горе-долу същото време главните герои си бяха напълно непознати, общуваха само по телефон и така и не можаха да се срещнат на живо, все си уговаряха срещи и все нещо им попречваше да се срещнат лице в лице. Но въпреки това емоцията, чувството, любовта между тях беше така реалистична, толкова истински предадена колкото в много други филми в които главните се натискат и си говорят непрекъснато могат само да си мечтаят да повляят по същия въздействащ начин на зрителя. Невероятен артистичен похват, който ми се струва че не е само похват а напълно възможна ситуация в реалността. Така че един човек изобщо да не ми се прави на интересен и да ми се вири с някакви "три реплики" и други глупости. Айде стига наглост.

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...