bg_easternspirit Castaway on the Moon (2009)

[Matrim]

Erutan, благодаря ти, че отговори на въпроса ми за Чо Чо сан и надявам се, ще ме извиниш за некоректното ми питане. Некоректно, защото предварително знаех твоя отговор, без самата да съм наясно кое бих предпочела. Понякога много съжалявам, че в нашия форум няма разделение по възраст, като на по-старите категорично се забрани да влизат в спорове с по-младите Героичният жест, високата принципност - "не човек, а желязо", са ефектни и впечатляващи, За мен обаче от доста време чувствителността, личните откровения и способността да правиш избори е по-ценно. Доброволно избраното отшелничество в религиозен аспект означава духовен подвиг, а  не егоизъм.  

 

Но както е казано в Еклесиаста:
"Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да изкорениш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир."

 

[Чингулинка]

 

Лично аз не съм дала висока оценка на филма само защото е азиатски - ще повторя, че по принцип не харесвам корейските филми, така че за мен този наистина е голямо изключение. Има и драма, има и романтика, има и много смях. Ей тези корейци, наистина до всяка точка на Сеул доставяли! Респект!

[kcekce]

Ерутан, стори ми се, че малко повърхностно си гледал филма В спойлера ще обясня защо:

 

 

 

Първо - главният герой не беше тръгнал да се самоубива "само заради някакви си пари". Той беше останал без работа и затънал в огромни дългове, като заемите ги беше взел заради любимата си, която го захвърли като бракуван продукт, след като се оказа закъсал. Общо взето всичко, което се беше борил да изгради в живота си до онзи момент, беше изгубено и сринато - кариера, стабилност, бъдеще, любов и брак.

 

Лунната девойка си страдаше от психическо заболяване, изпитваше панически ужас от контакти с хора и затова не излизаше от вкъщи. Дори с майка си не се виждаше. Как изобщо ти хрумна, че това е заради белега? Напротив - белегът ѝ беше продукт на непрестанното невротично чесане пред компютъра.

 

За лова на риба и т.н. - та това беше един от най-забавните мотиви във филма Да, той отрови рибата с препарат за миене на килими, с който си изми косата - и това беше показано повече от ясно. После гълъбите се натровиха от рибата му, а той заяви, че еволюцията е процес, при който ставаш по-вкусен  Не съм срещала досега човек, на когото да не му хареса този комичен момент (ако трябва да бъда честна, не познавам и човек, който да не е харесал "Castaway on the moon"), теб явно не те е грабнала тази смешка, но това не я превръща в недостатък на филма.

 

Безумно е да сравняваме филма със западни продукции, които на всичкото отгоре и сюжетно нямат нищо общо, като "Изкуплението Шоушенк". Но ако все пак се опитам да сглупя и да търся кой от двата филма е по-по-най, бих казала, че "Изкуплението" изобщо не остави такава неизгладима следа в душата ми, като "Castaway on the moon". Даже слабо си спомням за какво беше - някакво много умно и добро типче офейка от някакъв затвор и стори някакво добро на някакъв свой приятел. Не ми е останал в паметта като шедьовър или емоционално разтърсващо преживяване този филм. Докато психологизмът в "Castaway on the moon", търсенето на смисъла на живота и пълната промяна на ценностната система, през които минаха героите, си оставиха траен отпечатък в съзнанието ми. 

 

Въпрос на вкус. При това обаче не бих си позволила дързостта да твърдя, че хората, харесали "Изкуплението Шоушенк", са се подлъгали по холивудщината и че просто се възхищават на запада Както и не мисля, че зрителите са харесали "Castaway on the moon", просто защото е азиатски. Даже звучи нелепо това  Именно в този коментар се крие причината толкова хора да скочат да спорят с теб - защото вместо да коментираш филма изказваш предположения за това колко са наивни и "подведени" другите зрители

 

 

[Erutan]

През цялото време останах с впечатлението, че повечето от хората мислят, че не съм "видял" красивата любовна история за двете счупени парчета, които откриха надежда един в друг. Което естестевно не беше и не е така. Просто обаче съм гледал твърде много романтики и само тази мимолетна любовна нишка (след разменени действително около 5-10 думи, 1 докосване и 1-2 минути заедно) на мен не ми стига за да плесна печата "ДА!". Както и да е... ксе, не мисля че съм гледал филма "повърхностно", при условие че съм изписал една страница рецензия за него, но щом казваш... Мотивът за надеждата е общото между филма тук, "Шоушенк" и "Корабокрушенецът" и е основен (според мен) и в трите заглавия. Да отговоря и на Чингута... Ако беше си направила труда да прочетеш поне какво съм писал, щеше да ти е ясно, че не критикувам липсата на "РЕАЛИСТИЧНО" във филма, а образите на героите. Ще ти цитирам дори: "Ако бяха се фокусирали от началото да представят всичко в сферата на фантастиката - с измислени градове и приказни елементи, филмът щеше да е по-добър." И действително го мисля. Да стига толкова. Хайде със здраве! Всеки да си гледа и пише каквото иска. От мен дотук.

[kcekce]

Явно не са ти симпатични главните герои, това е Случва се. Това разбира се не означава, че като фенове на филма трябва да треперим в екстаз две седмици след гледане на "Шоушенк" Това беше твърде самонадеяно изказване и май е жегнало някои хора. А и както казах, за мен "Изкуплението" изобщо не е еталон за впечатляваща и вълнуваща творба.

 

Иначе все така смятам, че си направил грешката да гледаш филма, чертаейки си излишни паралели наум - я с "Корабокрушенеца", я с "Робинзон Крузо", я с "Шоушенк" - и затова си пропуснал да видиш колко красиво е обрисувано психологическото развитие на главния герой, моментите на пречупване, в които "най-важните неща в живота" се променят драстично - от пари и заеми към сол и един рамен, от социално положение и съпружеска любов - към щастливо усамотение и една приятелска дума. "Любовната история" (която е по-скоро история за приятелство) далеч не е най-важното във филма - и затова започва да се развива чак от средата му някъде Опитваш се да напъхаш филма в един шаблон, в който главните герои трябва да са ти симпатични и да предизвикват възхищение, а историята да е любовна и зашеметяващо романтична. За жалост (или за мое щастие) филмът поначало не е замислен да се върти около тези клишета и затова ти се струва "недомислен":)

 

 

Двамата главни герои не бяха сложени в сюжета, за да облеят публиката с розови вълни романтика Те просто си послужиха като патерички един на друг, за да преодолеят най-големите си страхове. Колкото и жалък да беше животът на "корабокрушенеца", неговото присъствие на острова спаси лудата девойка, накара я да излезе от кутийката си, да общува, да чака следващия ден с нетърпение, да желае нещо. И колкото и жалка и психично болна да беше тя - тя се пребори със себе си, за да спука балона от самота, в който беше попаднал главния герой, за да го намери и спаси от самоубийство, като просто му подаде приятелска ръка. И двамата живееха в един и същ огромен многолюден град в пълна изолация - но по коренно различен начин. Той беше изолиран принудително, но започна да намира щастието си в простите и истински неща. Тя се беше изолирала доброволно, но бягайки от фобията си, си създаваше илюзия за щастие с фалшива самоличност и лъжи. Финалът на филма даде надежда двамата да намерят своето място някъде в пресечната точка между съдбите им. Пък дали ще се влюбят един в друг или не изобщо не е важно

 

 

Мир да има, радвам се, че има и други гледни точки - така е по-интересно А и дискусията беше чудесен повод да си припомня любимия филм 

[speedy86]

 

 

Понеже лично се спомена моя ник, да изясним:

Писах, че сравняването на ябълки и портокали по признак "плод" не го разбирам. Как това се счете за нападане и хапливост? Вероятно по същата логика? 

 

Впрочем не схващам и какво толкова делихте две страници поред, но явно бавно си схващам, че напоследък често се случва да мигам на парцали.

 

 

 

 

А колкото до филма, ще се повторя. Не е яка драма, бясна комедия или грандиозен екшън и май именно с това ме спечели. Кротко, ненатрапчиво и с много ведър хумор ни показаха едно възкръсване за живота на двамата ни герои. Прекрасно!

[o6ina]

Да кажем, че това беше поредният форумен изплясък, по повод всенародната мъка по края на уикенда и да затворим дискусията за Робинзон.

Erutan, наистина се надявам да не спреш да пишеш, защото постовете ти се четат от много хора, мен включително. Винаги ще има съгласни и несъгласни, а такива семейни кавги само ни раздвижват балканската кръвчица. Пийс!

[exgoplayer]

Виждам, че в един случаен момент, години след излизането на филма се е оформила сериозна дискусия, така че ще си кажа и аз мнението. От години симпатизирам на азиатската култура и търся хубави филми. Castaway го поставям на едно от първите места, а го открих случайно преди около 2 години. Плакатът му не е претенциозен, изглежда като на тъпа комедия . Моето чувство за хумор не е най-развито, при безброй прочетени книги не съм чел "Златния телец" и "Параграф 22", но на този филм се клатех от смях на доста места. Но разбира се, хуморът не е най-главното, а е типична корейска смесица от жанрове. Да, има смисъл и поука, но е смешно да се гледа прекалено сериозно всеки детайл, както прави главният критик в последните дни. Ясно е, че няма как на едно парче земя колкото бостан насред големия град да си затворен, и то на открито, но забавното е в абсурда, и той не е лишен от аргументи. За самота и отчуждение  в големия град е писано много, още в началото на ХХ-и век, без да е необходимо героя да е грозен или недъгав. Всички познаваме затворени на компютрите си хора като момичето. Друго, в голямата корпорация служителят може да се издържа, дори и да е преуспял, като извършва строго ограничени действия, например да проверява за грешки на компютъра си, с помощта на софтуер,в най-тясна част от работата на колегите си. За друга тясна част отговаря друг и т. н. Един такъв човек би могъл да съвършено неспособен да се справи с елементарни неща в друга среда - да хване риба, да зашие копче... Медиите и градът насърчават определен тип мислене.

За мен филмът е събитие, без да е с претенции- няма Оскар за чуждоезичен филм или нещо подобно. Все пак е и въпрос на вкус донякъде.

Използвам случая да помоля ценителите за препоръки за други подобни, неочаквано добри филми. За Ким Ки Дук знам, не му харесвам всичко, знам основните критики. Търсил съм и из другите типични за корейското кино жанрове, има и доста тъпи или еднотипни. Скоро не съм имал приятна изненада.

[cucyta]

Отдавна го гледах, още преди да се включа във форума. Но есенцията, която ми остана е за непригодните да се вместят, в образа на общоприетото, хора. За усилията, които са нужни за да произведеш сам храната си за преживяване и как само един миг трябва за да бъдат те напразни. И колко далеч отвъд хуманното е отишла цивилизацията, в която живеем.  И имаше доста символи, които показани във филма имаха съвсем друго значение (патето лодка, прословутия рамен с черен боб, телескопа за гледане на луната, с който всъщност се четяха посланията върху пясък и т. н.). Всъщност с използването на такива символи на мен този филм ми напомня за "Ъндърграунд", на Емир Костурица.

[kandala]

Клик. 

Само да повдигна темата. Може някой късметлия да реши да гледа това съкровище. 

[snowmoon]

Филмът е добавен онлайн и тук: 

Редактирано 5 Април, 2022 от felicyti
Благодаря. Добавих линк в описанието