Jump to content

Recommended Posts

Снощи го изгледах. Страхотен филм! Не знам защо толкова дълго отлагах. Явно имах по-други очаквания и сега съм приятно изненадана.

Попреглеждайки постовете, виждам, че май всичко вече е казано. Няма да го повтарям и аз. Филмът поставя много въпроси и всеки трябва да намери отговорите за себе си. Възприемам го /с две думи/ като история за самотата и надеждата.

Цялата случка си беше един оксиморон.

Хареса ми как си общуваха тези двама самотници в многомилионния град. И как се променяха надписите на пясъка...

 

И любими моменти: паленето на огъня, констатацията за еволюционния процес/ставаме по-вкусни, ха-ха-ха/, когато видя поникналата царевица, когато си приготви юфката. А един от най-силните моменти беше, когато я ядеше и плачеше.

 

Абе много е хубаво! Който обича по-нестандартно кино, нека гледа!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасен филм, наистина има доста смисъл в него, както и известна доза хумор.

Желанието за бягство от обществото може би присъства у всеки в определени периоди, в днешни това е доста трудно, но не и невъзможно, дори за нашата територия :rolleyes:

 

Една от запомнящите се мисли във филма:

 

Идеите от които се нуждая, изскачат

непрекъснато от главата ми!

 

Изведнъж започнах да ставам по-умен.

 

Желанието прави човека по-умен.

 

 

 

В началото леко ми напомни на един друг филм (Into the wild), още повече като намери водното колело и се настани в него, но после това чувство за моя радост се разми :rolleyes:

 

 

Желанието и надеждата, като мощен двигател в пътуването към щастието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен филмът беше доста странен и тъжен....но пък страхотен

Тези две души, живеещи в собствен свят, са абсолютно неразбрани от обществото,

а напоследък има толкова много...

Във век на високи технологии, сътворени от човешката мисъл и ръце и невероятни боклуци.....боклуци...

пак сътворени от тях .......има много да се замислим

 

Благодаря на преводачите!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мизерия или диващина да, но пък за сметка на това героите са чудни..

Едни такива учудващо земни с тази своя странност и шантавост, усмихнати и позитивни - от тези, дето умеят да се борят и да оцеляват. Харесвам ги!

Даже ги обожавам. Мацката чак не можах да я позная?! Толкова беше различна от тази в Kim Sam Soon. А актьора в главната роля е наистина страшно добър.

Да си призная поне три пъти съм заспивала /понеже все го пусках вечер след уморителен ден/ докато изгледам до края. Някои моменти съм ги гледала по няколко пъти и все откривах по нещо ново. Интерпретации всякакви. И в това е силата и уникалността на този филм. Фантазиите и въображението, от които е роден и които същевременно ражда.. Пак ще си го гледам и го препоръчвам най-искрено.

Заспивах не защото не ми харесваше историята, а защото ми действаше страшно релаксиращо - най-вече музичката и зеленината на това островче.

Наградите на филма:

* NETPAC Award - 2009 (29th) Hawaii International Film Festival - October 15th-25th

* Audience Award - 2010 (12th) Udine Far East Film - April 23-May 1

* Black Dragon Audience Award - 2010 (12th) Udine Far East Film - April 23-May 1

* NYAFF 2010 Audience Award - 2010 (9th) New York Asian Film Festival - June 25 - July 8

* Special Jury Prize: - 2010 (14th) Fantasia Film Festival - July 8-28

* Audience Awards - Best Asian Film (Bronze) - 2010 (14th) Fantasia Film Festival - July 8-28

 

Поствам тази толкова сладка песен..

Патето като го видя.. и тази толкова мила и забавна двойка.. и се сещам моментално

 

 

за юфката с боба.. и за смешните опити на героя в областта на селското стопанство..

Посланието, което открих за себе си е, че Мотивацията и Любовта са наистина най-големите движещи сили на света.. Но преди тези двете няма как да продължиш да живееш без да се трудиш и да мечтаеш.. където и да си!!!;)

 

 

Благодарности за субтитрите и на mackova за препоръката!

Следващият път ще гледам с другите субтитри, за да оценя труда и на другия преводач!

Редактирано от bealonenomore
Изтрит неактивен линк.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами беше много приятен филм.

Аз много обичам този тип филми приятни , и така с по-умерено темпо.

Без невероятни екшън герои и невероятни супер красавици врадеещи 5 езика без родният си.

 

Филм за действителсността и действителните хора, не измислините супер невероятни герои от екшъните и супер красивите от драмите. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този филм за мен е различен от типичните корейски филми. И като идея, и като начин на снимане. Не по начина да речем, на филмите на Ким Ки Дук, а по свой оригинален.

 

Радвам се че все още има хора които правят такова кино. Предполагам че в Корея не са го харесали много заради тази му различност - примерно когато мъжът Ким ходи като патенце полугол след разтройството, или когато се изправя отново полугол напук на целия Сеул и търси отговор от някого. Да, и в този филм има сълзи, но те са много по-истински от тези в масовите романтични корейски филми ( които не смятам да гледам, а My Sassy Girl не слагам в тази категория, също и A Moment To Remember) поради причините за тях. Мъжът и жената Ким за мен показват какво причинява на хората модерният свят и "ценности". Затова и техните действия изобщо не са странни за мен. Всички сцени, в които Джеонг Джае Йънг плаче са силни и за мен неговите сълзи са едни от най-човечните и искрените, които съм виждал във филм. Да, в една от тях му текат и лиги и сополи, но за мен това прави всичко само още по-искрено и реалистично. С течение на действието на мъжът Ким му расте и брадата, и косата и заприличва на истински корабокрушенец ( в контраст с всички зализани и гримирани корейчета, които съм виждал в нета, и именно това ми хареса също доста). В самия филм е пълно с толкова симпатични неща - като лодката патка, стъкменото от подръчни материали плашило и други за които не се сещам сега. Именно на безлюдния остров той си сътвори място, в което вярва и което му дава надежда - нищо че е сред боклукът на хората. И затова беше това смазващо отчаяние когато му отнеха тази надежда.

Жената Ким също е имала сбъсък с "модерното общество". Нейният живот също белязан от него, но все пак и тя има своя си радост и надежда - Луната. А когато на нея се появява и "извънземен" е разбираемо голямото и щастие. Толкова е голяма радостта, че тя се реши дори да контактува с него и да е искрена (без фалшиви снимки). Тя има белег на челото и не носи тежък грим, а дори напротив - очите и са подпухнали. Предполагам и този факт отблъсква масовите зрители. Но това отново е плюс за оригиналността на филма. Снимките, които прави на мъжът Ким и го показват в значимите му моменти - когато прави бразда и се прегръща с плашилото, когато плува на пясъка до съобщението си, когато яде собстените си спагети и изобщо този изглед от фотоапарата са много оригинални и допринасят за отшелническия поглед върху света.

 

Да, това е филм за надеждата и за силата на волята, за това да остояваш себе си и любовта. Краят на филма според мен ясно си казва, че двамата ще продължат да живеят, вече заедно, защото всеки от тях дава надежда на другия.

Музиката ми допадна. Едната основна музикална тема ми напомни за балканските ритми от музиката на Горан Брегович да речем.

Накрая - този филм малко ми напомни за един друг - Русалка, от 2007 година. Руски е и също е пълен с много нестандартни идеи и решения - въобще арт филм, който би се харесал според мен на харесалите Castaway On The Moon.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Без бой си признавам, че го пиша това, просто за да бутна темата нагоре :)

 

Любимият ми филм за всички времена :) Май не съм гледала друг филм толкова пъти, колкото този (съперничат му само "Русалка" и "Кукушка"). И ще продължа да го пускам на хората и да си го гледам с удоволствие :) Вече определено нямам какво ново да открия в него, знам го наизуст от години, но ПАК ме кефи максимално :)

 

Едно е да има страхотна идея. Второ е да има перфектно красиво заснемане. Трето е има безупречна актьорска игра.

 

Тук ги има и трите накуп :) Толкова го обичам този филм, че бих се сбила за него :28558:

 

Искам още такива, ама няма... Хубавото - на час по лъжичка ;)

 

offtopic:

За пореден път чукнах 4 звезди вместо 5, просто защото има тъпа анимацийка да се уголемяват.... И не мога да си редактирам "вота"... Просто напомням, защото съм го писала и където му е мястото.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако почне бой и аз съм на страната на Kcekce :panda-145:

Отдавна ми е обрал 5 звездички Castaway on the Moon. Безапелационно, безконкурентно и безпрецедентно зае 1-во място в класацията ми на хубави, емоционални, смислени и добри филми, защото определено е такъв от началото до край.

Представя хубав поглед към нас самите, с какви емоции сме се обградили и живеем, как всичко човешко ни е чуждо и какви ценности ценим, докато не дойде време да преосмислим всичко и да видим живота от друг ъгъл, от страната на "губещите".

Как може да се озовеш на самотен остров или на Луната? ами лесно бих казала, но как може да се върнеш от там ще научите като изгледате филма. :)

11/10 ми е оценката , защото е много оригинален и с нечовешка игра от страна на главните герои. Приятно гледане!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Приключих филма преди 5 минути. Оправи ми депресията, а този филм Русалка, нямам думи... Преди 3 години го гледах, пак бях затънал в помия... Трябва да видя Кукушка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Уникален филм!

Филм за самотата и надеждата- за това колко самотен може да се чувства човек в центъра на многомилионен град и как въпреки всичко намира надежда да се бори и да живее. За мен много силни моменти бяха, когато ядеше спагетите и плачеше, както и когато момичето отчаяно бягаше след автобуса.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен пък по-любими моменти са ми тези на "пречупване" на реалността и целите:)

 

 

Примерно като се беше засилил да се беси, посра се, поплака си, хапна сладки цветчета и си каза "а, то това умирането винаги може да го направя":) Толкова е искрено самото решение, че ти си си ти, имаш си своя си живот и каквито и да са обсотятелствата, можеш да се бориш да оцелееш. Голям кеф ми достави и  бясното търкане на дърво за палене на огън и накрая - прас, запалка и "знаех си, че това не го мога" :28558: Няма толкова сладък отегчен Робинзон в историята просто, опознал благините на съвременния град, вече смачкан от тях и научил се да се наслаждава на уединението си със зрънце общуване и един нещастен фабричен рамен за мечта:) Това филмче ми напомня отново и отново колко сме алчни и лакоми и как не оценяваме това, което имаме, ами гоним някакви измислени от безпочвената ни неудовлетвореност цели, или пък не търсим това, което искаме от глупав страх:)

 

 

Извинете ме за словоизлиянието, както споменах - влюбена съм в този филм :icon_sunny:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ем, аз намирам за хубаво, че се е намерил още един човек, който е гледал Русалката - някаква малка победа за "шантавите" филми.

 

Има действително много неща в Castaway on the Moon които са си за боготворене даже.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен всичко ми беше потресаващо на място в този филм

да не кажа, че всички моменти са ми любими моменти... мога да отлича получаването на първата бутилка като много знаменателно събитие, какъв трепет, каква емоция за едното Хелоу. :D  Направо щях да падна като видях посланието, а с какъв зор Лунното момиче направи това излизане. Сигурно на Луната е било по-лесно да стъпи Армстронг, отколкото тя да излезе от леговището си. Разпъването на чадъра също никога няма да го забравя и моментите с роботчето и асансьора, а колко съсредоточено беше лицето и...абе култова работа :yes:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много топъл филм. Единствено съжалявам, че няма да мога да го забравя напълно и да го гледам пак за първи път.  :) По лично мнение- за да се случи любовта двамата трябва да са еднакво счупени. Ще направя и баналното сравнение с парченцата пъзел. Ако беше сериал, трябваше да си взимам болнични, защото нямаше да мръдна от вкъщи.  :896767:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не харесвам корейски филми. Тези, които ми харесват, се броят на пръстите на едната ми ръка. Този е един от тях. Много ми хареса. Мисля, че бих го нарекла корейската версия на Амели Пулен. По-добрата версия.

Вкусът на надеждата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...