Какво поведение очакваме от любимия герой (мъж) във сериала или филма:

[maira]

Хм, гледах го . +1 за Джи Уон .

-------------------

Героят наистина е заразителен и лек, макар и меланхоличен, странно тъжен и същевременно убедено благороден, а дивотиите на южния шпионин, особено като тренираше с белезниците, компенсираха липсата на чувство за хумор при северния. 

Като недостатък обаче, имах малък проблем със застрелването на жената на първата жертва .. и накрая с професора. Някак си очаквах, нашият да се събуди мигове по-рано и да реагира... ако не в първия, то поне във втория случай, въпреки че в крайна сметка спаси детето в началото и приятеля си в края, и въпреки непобедимостта на Сянката... Някак си много бавно го изживяваше своя вътрешен конфликт и малко трудно взе страна 6 години по-късно...

[sonihrisi]

И специално за sonihrisi - НАЛИ?!

ДА!

[kcekce]

Майра, ти ако рискуваш никога повече да не видиш семейството си, колко прибързано ще действаш? Първия път това му беше последната планирана мисия, преди да се върне у дома (което не стана). А някак изглеждаше, че може би му е и първата "полева" мисия с убийства. Определено беше шашнат и изобщо не очакваше всичките тези безсмислени кървища. И именно защото спаси детето и се осмели да критикува началника си, беше обявен за предател. Втория път беше наясно с кривата страна на нещата, но имаше вече наистина последен шанс да се върне при любимите си хора. Когато намушка учителя си, и двамата бяха заплашени от пистолета на Сянката. Нашият човек нямаше огнестрелно оръжие. Това е бил може би единствения начин да отложи смъртта на даскала, докато дойде полицията. Но не успя - Сянката си го гръмна. Поне колегата си детектив Джи Уон спаси успешно Този финт с ножа изненада всички

[maira]

Съгласна, имаше си основанията... филмът ми хареса и въобще цялото ми хареса. Сега ще гледам фантастиката с Джи Уон - видях, че не сте се разписали в темата, но може би все пак сте я гледали... 

Jeon Woo Chi? .. Та ще сравня най-добрия герой ))))

[kcekce]

А, гледала съм го и магьосника, ама тъй като не ме впечатли особено, не съм се разписала Всички филми съм му изгледала на тоя универсален тип, освен The X, който е неоткриваем.

[maira]

Неделя сутрин )))

 

Намерих си един второстепенен, но много готин герой, който засега откривам само в японските филмчета, но вероятно това е понеже с корейските съм назад.

 

Общо взето ситуацията е следната: Един човек взима драматично решение или тече силен разговор. После дават кадър с човек който слуша/вижда това.

В класическите сериали това е началото на много зла интрига. Обичайно слуша жена, обичайно тя ще да направи някоя мизерия само броени кадри по-късно.

Обаче в японските сериали... понякога, когато слуша мъж... той се намесва в сюжета и помага на замесените хора. Много е сладко и невинно. Един вид, човеко ти не си сам, някой ще се погрижи за теб, понеже ти е приятел.

 

Обикновенно това са асексуални отношения. Помагат си мъже, или жени... или мъже и жени, които обаче нямат никакви романтични чувства. Т.е. това е различен герой от отблъснатия втори любовник, който се маже на Главната...

 

Та много му се радвам на тоз герой, някак много сплотяващ ми се вижда. Принципно бях с впечатлението че в Азия е неприлично да се бъркаш в живота на околните независимо как. И те затова им е такава драма "обвързването", "въвличането" и пр. И се чудех това нов герой ли е, западно веяние, или и преди го е имало...

[Кева]

Седя си аз, гледам 15 серия на Kill Me, Heal Me - умирам си от кеф и се чудя : защо по дяволите не сме се вдъхновили  с този мъж и точно тази жена  .

Така де, мисля, че този път сме повече от двама, който могат да изпишат едно кило глупости вдъхновени от това чудо на чудесата. Заслужава си рекламата, пък и е трудна раздялата   .

Дет се вика, предизвиквам ви  :i love this: 

[maira]

Ужасното нещо във този филм (Kill Me, Heal Me) е, че девойката е наистина супер добър и жизнен образ - весела, силна, добра, и най-вече самодостатъчна, не е тип пиявица или откачалка... обаче колкото и да е положителна, Ча-До-Йон или Джи Сонг така фиксира камерата върху себе си, че не мога да я оценя изобщо. А всъщност неговят образ ако се подходи разумно е доста по-"слаб", ако го гледаме като мъж и герой. И същевременно неустоим...

[Кева]

Ех, в травмата нямах намерение да забивам . Обаче като наклони на там везните и при положение, че пак на самите себе си ще разчитаме, няма как да не изпусна малко лудост ( доста ще пиша около и по сериала   ). А сега, моля простете ми за сквернословието .

Ами господин Ча ми приличаше на мухльо и разбира се веднага се залепих за Се Ги. Но Се Ги се държеше като послушно кученце, не пораснало дете  , аха да се объркам и да помисля, че съсипват любимият ми образ и осъзнах колко близо до Ча е Се Ги, а когато ги смесиха мъничко и До Хьон взе, че започна да се ядосва и репчи, стана моя човек. Когато се разкри какво точно се е случило, честно казано си помислих, че малодушният  лигльо мелодраматизира и Ри Джин е в пъти по-силна.

Обаче чудно са изпипали  травмата му, та не мога да се съглася, че е по-слаб (до 18 серия съм и това си е теория).

 

При двамата е въпрос на упорни точки. Малката винаги е имала и някаква упора на която да отстоява личността си . Майка й, малкият Ча, новото семейство, което я обича и подкрепя.
А при момченцето какво е ? - Той седи около баща безделник, който го обича и двамата имат силна връзка. Майката ходи на работа и натяква , вдига скандали, докато таткото винаги има добра дума за момчето. Този баща-мечта пред хората се подвизава под друго име и обяснява на детето си, че когато трябва да прави това , което иска, да бъде свободен, смел и изобщо да задоволи някаква потребност се нуждае от тази нова самоличност. В последствие, този мил човек ( в очите на детето ) се превръща в зъл насилник. Ето ти първата драма, как да мрази баща си, как да го приеме. Как да му се опълчи ? Създава Се Ги, но мисля, че първоначално е като господин Парк на баща му. Е, знаем как се появява До Хьон
Тя се справя, защото по пътя си винаги има поне една упора . Момчето последователно губи, двете си основни, а в место семейство има непълноценна като човек майка и баба, която го обвинява за вегетацията на синчето си . То реално и той е жертва. Баща, който го натоварва с много очаквания, все недоволства, а накрая го отхвърля и обожаваща майка, която се стреми да компенсира и за капак е женен за жена, която не го обича и го превъзхожда, а той самият е влюбен в нея, но на плужека му липсва гръбнак

 

Не знам как сте издържали цялото това чакане на серии, аз трябва да изчакам превода на 19 и 20 и вече ме е подгонила абстиненцията  . Машини сте вие, машини 

[maira]

Не ти отговарям понеже чакам да изгледаш и последните 2, а и на мен самата не ми се иска да разбивам филмчето. Да, имаше слаби страни... да.. можеше по-добре, но те така са го избрали и направили и съм дотолкова зафенена, че го приемам и разбирам. Впрочем за мен грешките са повече в образа на девойката, но пак...

Но не мога да се сдържа да не изтъкна и странните редици от очаквания, които се заформят към корейското и към японското с времето...

В темите на корейските сериали постоянно се срещат обяснения като "еми какво искате, това е сериал.", "то това се гледа само за забавление", "ма недейте да очаквате много", "ми тези са си най-нормални хора, какво искате от тях" и пр. 

В темите на японските по-скоро има "тези са откачени", "те се държат странно", "това е прекалено", "това не може да стане наистина" и "правилно ли е това"... Когато видя от горните реплики веднага си правя изводите какво ме очаква...

В това отношение "Kill me, Heal me" е добър проблясък, почти никой не го оправда "че е само сериал" и съответно никой не обясни че "това е прекалено". Някак си, се вярваше на историята и героите до последно....

[Kiddo]

maira, без да защитавам изобщо КМХМ /който си има тема и там му е мястото/, съм забелязала нещо при теб. В горния си пост изреждаш какво пишело из темите. А от теб, поне при корейските сериали, винаги чета - има клишета, може по-добре, има кусури. Поне в темите, които съм следила и ти си се обаждала, има поне 1 от тези трите. Тогава какво се учудваш на другите, след като и ти си така.

[maira]

олеле, kiddo това си го взела много лично. Дали не ме бъркаш с някой? Аз принципно избягвам да пиша за корейски сериали, а ако пиша в тях обичайно е похвално, в нещата, които са ми харесали поне малко... именно, за да избягвам репликите "има клишета" и "има кусури". Но не е невъзможно и някъде да съм се изтървала...

 

А иначе изобщо не се учудвам, че и другите използват тези реплики ... Идеята на горния ми коментар е, че корейците обикновено ги съдят - или ги съдиме - за клишетата, а японците за машинността и невъзможността на героите. Т.е това е масовото усещане... Някак си, сетих се, че не съм чела прекалено много коментари за японско от вида "тук е пълно с клишета", нито за корейско "тези са откачени" и го написах като обобщение, Всъщност не съм сигурна, че разбирам какво те е подразнило .

[Kiddo]

Има дразнещи клишета - да. Но като чуя, че нещо е клиширано, ме хващат нервите.

В кримките убиват хора - клише.

В романтичните филми има любовни истории - клише.

Клишетата са във всичко, което гледаме. Всеки жанр си има клишетата, от които е почти невъзможно да се избяга.

 

И не съм се засегнала изобщо Въпросът не е за КМХМ, а по принцип.

[Matrim]

Колко хубава шарена тема и така безжалостно зарязана! От 6-7 месеца гледам до пълно изтощение азиатски филми и всеки път, когато си помисля, че съм готова за обобщения, се натъквам на подобни дискусии. Хваща ме срам от моята неподготвеност и безполезност!

Ще си избера за опорна точка първия корейски сериал, който отключи азиатската ми лудост - Императрица Ки. Като се има предвид, че гледането беше съпроводено от културен, емоционален и естетически шок, и досега възприемам заглавието като свещена бирманска котка. Толкова много красота ми се изсипа наведнъж и ме завари напълно неподготвена: красиви герои, красиви декори, изумително красиви костюми, красива любов, красиво разказана история... Като се опитах да разхвърлям героите по посочените категории обаче, се натъкнах на сериозни трудности.

Главната е ясна, както се разбира от заглавието. Кой е главният? Корейският крал Ван Ю или Императорът? Съчувствах на горкото изтормозено, преследвано, потискано момче, което беше безнадеждно влюбено в мъжествената героиня на Ха Джи Уон. Исках да излезе победител в съревнованието... защото беше красив. Ван Ю беше прекалено положителен и правилен, и далеч не толкова хубав. Значи трябва да си призная, че първосигнално реагирам на визията на героя, следва емоционалната ми реакция към персонажа (не обичам идеализирани типажи, доза съчувствие и симпатия не е излишна) и чак тогава се оставям майсторлъкът на актьора да ме поведе към възторзи или негодувание.

Главният антагонист - тук има няколко - един от друг по-лоши, все монголци. Слава Богу, изпълнителите им бяха забележително добри и се разминаха с обичайната корейска щампа за злодей. Комедийните персонажи са в обичайните параметри и могат да бъдат открити във всяка една корейска историческа драма, при това, изпълнени от едни и същи артисти.

В коя категория да сложа великолепния Тал Тал? Бих го оженила за овдовялата императрица Ки, но той умря героично. Без това в тази историческа драма истински са само имената на героите. Стоп! Ще почна да хапя, а не искам! За пръв път от много време плаках на филм, а това ми се случва само на Мадам Бътерфлай (по навик)

А, да. Имаше и свекърва, която преобърна наопаки схемата за трансформация - в началото беше разумна, смислена, почти положителна и хубава жена, на финала се превърна в истински звяр, но си остана хубава.

В заключение, точно в този момент осъзнавам, че възприятията ми при азиатските филми доста се различават. Харесва ми героите да са красиви, докато това условие при западните филми е излишно. Искам главният герой да е умен, изобретателен и смел, и ако е възможно - да ме омагьоса дотолкова, че да повярвам и на най-големите фантасмагории. Достоверността изобщо не е задължителна.

И не на последно място - много ми е важен гласът на героя - да е тембрист, богат, кадифено мек, но и с малко метал - като на Тал Тал, например.

[maira]

Добър вечер , добре дошла и тук...

Много ме изкефи прозрението 

"че възприятията ми при азиатските филми доста се различават. Харесва ми героите да са красиви, докато това условие при западните филми е излишно."

Дадох си сметка, че и при мен е така. Азия-фенщината също - разви се като "мания" в продължение на година и нещо... но сега, отново ослепях или твърде силно навикнах към красотата им. И в мен остава само постоянната изненада - любопитство - уважение - харесване към другостта и културата им. Но ако ще гледам азиатско настоявам да е типично за тях - с красиви герои, прости положителни действия, екзотични решения, романтика... Впрочем като казах романтика, мен пък много ме кефи "индулгенцията", която дават на романтичното преживяване от японска страна.. и донякъде в корейска. Нашият свят е много съзтезателен и в много отношение романтиката се счита проява на слабост, харесването на някой - също. Докато в Азия и особено в Япония се отнасят към това съвсем сериозно... без да го гледат отгоре... просто още една житейска ситуация...

 

, 

[Matrim]

"Хванала" съм от времето, когато българите гледахме основно съветски филми и всичко американско ни се струваше върховно. Дори имаше израз:"Хубав ли е филмът или е съветски?" После нещата се обърнаха - удавиха ни в блато от еднотипни конвейрни западни продукции, пошла латино чалга и на този фон сърцераздирателната турска драма ни се стори близка, родна и морално поучителна. Откривателството  винаги е свързано с емоции, надежди и свръх очаквания... а и лакомия, която води до пресищане. Не, не съм преситена от азиатските (корейските) филми, но все по-рядко се чувствам удовлетворена от видяното. Като рудокопач ровя все по-назад във времето, в търсене на нещо интересно, отпреди щампите да станат щампи, да се мултиплицират и да се узаконят като белег на националния стил и идентичност. Много е интересно да се проследи раждането на един ситуационен модел и неговите мутации в по-късни продукции. Тук не е място за  теоретични брътвежи, но ако разгледаме основополагащия "Пясъчен часовник", негови проекции и вариации можем да открием в "Да погълнеш слънцето", "На изток от рая", "Часът на кучето и вълка",  "Пиано", дори в Splendid Holiday. Нямам нищо против еднаквите ситуации, а негодувам от тяхното обездушаване и банализиране.

Потънала в своята киноархеология, все отлагах да изгледам съвсем пресния Kill Me, Heal Me. Е, коментарите по-горе ме накараха да го започна и вече съм изгледала 1/4. Голямо удоволствие е! Но все повече ми се струва, че тази драма е "избягала" от корейското звучене? И стилистиката на повествованието, и темпоритъма, актьорската игра ми напомнят на добра американска продукция. Но още е рано да правя заключения. 

[maira]

Гледай сега, добре, че им е толкова въображението+тежестта на традиционната култура на Азиатците, щото иначе можеше да се тръшкаме с години )))))))). За мен Kill Me Heal Me е наистина свеж, надявам се да ти достави кеф . Става все по корейски нататък, но актьорите са все така оригинални

И нещо ултра-нетрадиционно е She is Wow.

 

Аз се помъчих с Часовника, но няма как - заснет е деведесетарски и не мога да си наложа, на това отгоре е сериал, т.е дълъг. Добре, че не го работя това, ако трябваше да гледм всичко  до черно бяло съвсем щях да намразя киното... сега като лаик и върл консуматор просто се наслаждавам. . Императрица Ки си я описала много нежно и красиво, но тя  пък от многото серии и си я държа за дълъг и топъл период, един ден ))))

[Кева]

Matrim, откри темата на позора  - вярно едно от любимите ми розови хапчета е , но със сигурност не е сериозна дискусия. Реално трудно се постигат дискусии тук, където никой никого не слуша. По-лошото е, че липсва вслушването в другия, беглия опит за пет минути да погледнеш светът от друг ъгъл . Даже ми е чудно как толкова време сме я поддържали тази тема и колко изблици на моментно вдъхновение има в нея . Да си призная липсва ми това , но все по-трудно ми става да харесам филм , японската ми мания мина в съвсем нова фаза, Майра често казва, че това с Азия разширява кръгозора , а аз не бях съгласна. При мен го сви, няколко години не бях способна и не исках друго да гледам , до момента в който не започнах да усещам липсата на герой, сюжети и т.н , който липсват при японците или са направени толкова плачевно, че чак е престъпно    

Докато гледах Moon River се питах : " каква е да му се не види тайната на харесването " ? Това сериалче е лишено от оригинален, дълбок или невиждан сценарии - дупки вътре да искаш, актьорската игра - плачевна, сюжета познат от "а" до "я", наивно, поръсено с голяма доза пудра захар, но аз го глътнах за норматив. Истината е, че докато гледах се усмихвах широко. Като че ли бяха добавили точната ( тайна съставка) на , която се дължи онова неподправено чувство когато гледаш филм, който ти харесва. За онова чувство говоря , когато очите започват да блестят с налудничав блясък , усмихнат си като идиот, единственото , което можеш да кажеш е „их“ и дни наред спомена за видяното да те сгрява.Точно тази съставка тайванчетата бяха добавили в кашата им с недоразумения. Добре че другото не беше съвсем наред, че иначе тоя сериал би бил новата ми мания , а във форума щяха да ми забранят да го споменавам (това е почти сигурно).

Преди Бин и компания си мислех , че открих какво ми липсва в това, което гледам , че да не ми харесва. Всичко ми се струва лишно от втори план, дълбочина на герои и сюжет - равно , еднопластово , без кой знае какви препратки, а посланието едно единствено и повторено до припадък - все едно е правено зае възможно най-глупавите и посредствени хора. Кух филм за кухи хора. Те са длъжни да го превъзнасят, а той да бъде лесно смилаем, да няма кой знае какво за разбиране... Аха да се вдъхновя на тази тема, че чак сравнения си имах и хоп Moon River , който ми напомни какво е да гледаш и да ти е приятно.

Оказва се ,че без онази определена тайна съставка, за която нямам име, не може да се получи нищо което си заслужава да бъде видяно. Жалко , че няма как да открия ключа от палатката или да знам налична ли е подправката преди да започна да гледам 

 

[maira]

Да бе, ние нали се изслушваме. Другите ако искат .

Шегувам се, аз просто вече медитирам над идеята колко са различни хората като са влезли в контекста си. В някоя от темите ни май parab написа, че не се разбираме, отвън и дълго мислех каква ще да е драмата, понеже според мен си се разбирахме. Особено с теб.. а и като си редактирам текста, та подлога и допълнението да се отчетат, то всичко е ясно, ако поне малко има идея за какво става въпрос ... Може би щото сме гледали доста едни и същи филми... и имаме идея.

 

Малии, това с харесването е болната ми тема във всичките пусти изкуства. Нали съм от страната на дизайнери и архитекти и при нас е страшно. Бачкаш, бачкаш, но ако клиента каже "не ми харесва" какво правим? Негово си е, той си го плаща, той ще си го ползва, продава и живее... Но пък като хареса някоя пълна глупост? Аз да я подпиша така ли? ... И изобщо как да се намери баланса между това, което обичайно иска един автор като експеримент, усещане и развитие... и това, което иска един клиент, който вчера си е дошъл от Дубай да речем... Има две логики - търсиш как да отговориш на клиента и да извършиш качествена услуга... или търсиш клиенти, които харесват твоите неща такива, каквито са. И тук има едно нещо, на което аз му викам средно ниво на професионализъм. Ако да речем една къща е ефективна, функционална, добре организирана, солидна, с нормални и приятни пространства и качествен интериор... ами това е равно на стандартен сериал. Може да се гледа вечер, да се отпусне човек и да научи малко нови неща. Трябва ли това да е най-вълнуващата и идеална къща на света? Какво да кажа, за мен къщата е най-вече рамка на човека. Човекът, той трябва да е вълнуващ, интересен, да има къде да се вихри и изразява, да мълчи да се горещи или да изстива. Къщата трябва да е удобна, хигиенична и т.н. Рамка, а картината вътре е от живеещите. /Познай това, да какви проблеми води, когато някой клиент иска къщата да е интересна вместо той сам да полага усилия да е интересен.../ Е ок, има случаи, когато сградата трябва да е принципно интересна - като нова дискотека да речем, но пък тогава не е нужно да се харесваш на един човек, а на много... но да не задълбаваме...

 

Е ок, ако някои неща човек ги вижда за първи път, той им се вълнува и им се радва повечко и без да се гениални... За мен с Азията беше така. И аз също имах период, в който другите ми бяха безинтересни, бях преситена... Но като цяло според мен харесването е строго индивидуално. Ако не чакаш от един сериал само гениалност, тогава най-общо харесваме онези неща, в които можем да излеем себе си. Дали спомените си като деца, дали днешния си живот, дали някоя тайна любов или мечта. И тази съставка е наистина строго индивидуална. Професионалният режисьор това трябва да направи за да е успешен - да остави на човека място да види себе си... То затова някои български сериали са толкова зле. Авторите им не познават и не обичат другите хора, гледат ги отгоре и това си личи... предлагат карикатури и осакатени тъпанари, но не и образи на реални хора...

 

Аз затова харесвам главно японски неща и то в определени теми. Обичам професионалните сериали, но не прекалено документалните, в които не мога да се вместя. Обичам определени романтики, но по възможност да не плачат често в кадър, да не се разделят излишно за по 2-3 години и да не се фиксират върху свекървите... Японците обичат принципно всички хора - и малките и големите, и победителите и сподвижниците. Те имат огромен пропаганден раздел, в който учат хората не просто да приемат живота си, но и винаги да се стараят да го подобряват и това ми е страшно любопитно, винаги споря с него... Да де, ако героите са прекалено сухи и еднопланови се нервя, но не е нужно вечер да пеем заедно гениални сказания и да водим епични битки, особено ако не схващам културата или страстта им. Обичам криминалета, исторически и т.н... Обожавам фантастики, но там условието е едно - оригиналност... Е, Радньоса например харесва едно странно корейско нещо, в което едно момче се учи да се бие.  Аз таквиз филмчета обичам, но в това конкретно, героите ми счупиха тъпомера с постъпките си - като се почне от родителите и се свърши с момчето и учителят му. Мрачно грозно филмче за мен... но пък явно за мъжката част от населението символизира част от израстването.  В този случай мога да оценя единствено професионализма на режисьора да покаже гледната точка на героите, болезнените им мигове и да намери пробойната в мъжките сърца или логики...

 

Но дотук изобщо не споменаваме за Великото изкуство и онова, което променя вселени и души и т.н. То май не е за тази тема...
 

[Matrim]

Хубавото е, че нещата, които харесвам са повече, от нещата, които не харесвам. Това го открих наскоро и ме зарадва. Никога не съм се възприемала за особено позитивен човек, а и професионално попадам в категорията на критиците. Объркването идва от това, че по отношение на музиката, театъра, дори изобразителното изкуство ми е трудно да правя компромиси, докато при литературата и киното съм запазила (не е нарочно) абсолютно първично, детско и "непокварено" отношение. Искам да се забавлявам, да ми е интересно, да ме вълнува, историята, която чета или гледам да ме дръпне в себе си - нещо такова. Затова съм и толкова либерална към недостатъците на азиатските филми. Не че не ги виждам, но не са ми толкова важни. Двойна доза вълнение, съпричастност, красивост и екзотика са в състояние да компенсират всичките ми недоволства. Приемам, че това, което не харесвам идва от културата, която не познавам и съм в мир със себе си и азиатските стереотипи. Остава да се науча да приемам хладнокръвно мнения (форумни, например) от рода на: "сценаристите оплескаха сценария или финала"... Кой сценарий, кой финал? Твоят или на сценаристите? "Актьорът не даде всичко от себе си"... Е, това направо ме убива! "Историята не е реалистична"... Ами това е художествена измислица - гледайте документални филми.

Харесвам "летящи" бойни сцени, така както харесвам елфи, хобити и дракони. В китайската опера съм виждала "на живо" толкова акробатика, колкото и във филмите им. Харесването е въпрос на вкус и лични предпочитания. И на нашата различност.