Какво поведение очакваме от любимия герой (мъж) във сериала или филма:

[Кева]

И как да видиш такива герои Майра, като на един народ постоянно му набиват колко нищожно жалък и малък е, банда далавераджии от който нищо не става. Не може нищо и нищо не е направил за цялостното си съществуване по белия свят ?! Ей хора наздраве, че какво му пречи на свети Трифон да похапнем и шоколад ( в последното ще се отчета с цялата си страст и настървение)..... Включих се главно да питам, защото това Бали ми възбуди любопитството, но нещо не го открих във форума. Та какво е това Бали и от де да го намеря ?  Докато набирах това се появи нов отговор и искам да отбележа колко сте несправедливи към мен  . Най- ми е любопитно там където се разминаваме  , така разчупвам собствената си гледна точка и по-лесно разбирам човека от среща. И що пък да не пишеш трети път, това е тема, която може да се нищи от всевъзможни ъгли и да си сменя лицето всеки път - пишещите определяме стандарта, а очевидно такъв няма. И малко реклама на мойта си тема : има една темичка за любимите ни актьори и успешните и не успешните им роли и тя като тази дава много свобода и общо взето пак никой не се взема на твърде сериозно и за това е лека и забавна, спора по-скоро е диалог и винаги с усмивка се чете. Лошото е, че почти никой от тамм не се разписа тук, за пореден път ще си се оплача колко ми липсват мненията ви, третия път поименно ще си ви призовавам. ( Дано да няма такъв)

 

П.П. За един ред не си заслужава цял нов пост : Иное Мао и Огури Шун почти ги събират в ветеринарното детско Juui Dolittle. Майра не стига че сме колеги по съдба, но днес май като мен се мотаеш активно

[maira]

@Milkyni не се тревожи като правиш дълги коментари, ако и да са критични . За мен има два ефективни начина за общуване във форум - именно чрез дълги коментари или чрез палчета, ако нямаш време или желание. Като няма палчета едноредовите мнения със "съгласна съм /не съм" са донякъде неизбежни, но какво да се прави, леко ме дразнят и не се сдържах и ги изкоментирах вече... Тъй че и да ме/ни скъсаш от критика и аргументация - само ще се радвам, значи, че си достатъчно заинтересувана като нас, имаш желание за диалог, и от реакцията ти мога да науча много неща и гледни точки. Изобщо не мисля, че мненията ми са някакви окончателни и пр, аз затова си задавам въпроси - така че няма нужда от предупреждения да четем с усмивка )

 

С удоволствие бих сменила името на темата, обаче не знам как става - просто никъде не виждам edit опция по заглавието. Подозирам, че ефективен начин да сменя името е да помоля за помощ администратор, обаче тогава иде въпросът на какво точно да сменя това и как да се отнеса ако темата пак кривне на нанякъде - няма да ми се връзват ако сменям заглавието често. Опитах се да редактирам първия пост в този дух преди време, ама ясно, че не е ефективно... ама колкото толкова .

 

И в крайна сметка коментарът ти ме наведе на много интересно подозрение за тип серийност:

Цитат: "С напредването на сериала става ясно кого от двамата ще избере девойката. Ако е и моят избор- пиша висока оценка и го слагам в графа " Любими"

Ако сценаристите са решили да я съберат с този, който по-малко харесвам , сериала получава средна оценка и се започва едно търсене из интернет. Как се казва актьора, изиграл Излишния /Втория любовник /, как се казва актрисата, имат ли друг общ проект? "

 

Възможно ли е ... би ли се изплатило ако 2  или 3 сериала се замислят като поредица от този вид? Общ проект на едни актьори и финал Главен и Главна , и после общ проект на Главна със Втори - като главен вече - за да компенсират недоволните от предния избор? РАзбира се вторият сериал е с коренно различна история, все пак ние зрителите не сме чак идиоти... И разбира се в първия постоянно да ти се иска Главната да избере другия...хмммм Би било манипулация на макс! Много интересно... и интерактивно... лошото е, че не се сещам за пример...

 

Колкото до бг актьорите, които споменаваш, аз си мисля, че те разбира се са прекрасни, лично аз харесвам най-вече Асен, въпреки саламената издънка... но не пречи другите да харесват други. ) Но българските мъже като че ли са надраснали и не изпитват такава открита и искрена ... и забавна ревност. Не веднъж и два пъти съм наблюдавала разиграване, в което някой нов налазва девойка, очевидно обвързана или безразлична, а гаджето й изчаква отстрани. После тя обидено казва - абе ти не ревнуваш ли? защо го оставяш да ме задява като си наблизо?.. И й се отговаря - ами, да не си малка, трябва да знаеш как да се оправяш с хората, ако не ти харесват.... а ако ти харесват, аз откъде да знам... От там според мен дори и любимите ни актьори не могат да играят мила ревност - тип корейска - убедително , просто не са я виждали. Бг мъжът ако ревнува ще е силно... няма да трепери или да се намесва миличко и с муцунки - или ще напусне демонстративно или ще се напие като свиня и ще се сбие... и вероятно няма да погледне повече жената ако е убеден, че е разиграван или нехаресван... 

[Кева]

Ей хора, дайте да  сложим на масата вдъхновяващият женски образ . Обаче тук мисля, че ще имаме нужда от специалистите по темата : мъжете. При мен е ясно или трябва да е силна жена ( тип Елизабет) или трябва да разбирам защо главният се влюбва в съответното бедствие. 

[sonihrisi]

Елизабет Бенит  е № 1 за всички времена, поне за мен. Като се сетя за нещо съвременно ще се отчета подобаващо.

 

[maira]

Има ли японски вариант на "Гордост и предразсъдъци"?

 

Иначе ако трябва да сумираме женските образи - японските сериали имат 3 варианта, май и корейските... хм май са същите.

1. Жизнерадостната глупачка*. Качествата се допълват и нарастват в прогресия - колкото по-жизнерадостна, толкова по-глупава и обратното. Във форума е известна като "типичната" японка или азиатка. Тя е несръчна, смешна и в подчинено положение. Обаче е искрена, ентусиазиарна, мила и щедра, поставя другите пред себе си, и не се отказва.

Основна цел - да се омъжи и заживее щастливо.

Основно послание - бъдете мили...

* глупачеството е различно в японките и в корейските сериали...

 

Подтип - добавен по-късно:

1а. Героинята русалка. Подводен вариант на "жизнерадостната глупачка", която не е жизнерадостна, а е сладко-тъжно-мечтателна за момента, в който изпълни целта си...

Основна цел - да се омъжи и заживее щастливо.

Основно послание - бъдете мили...

 

2. Каменната стара** лейди.  В корейските сериали се явяват като версии на свекървата, в японските са самостоятелни герои.

Основна цел - да изпълни мисията си и да покаже традиционното разбиране за правилно и морално.

Основно послание - работете, бъдете морални.

**: срещат се и млади дървени версии, в "благородните" девичи пансиони/училища.

 

3. Злобната кака. В корейските сериали е постоянен самостоятелен образ в японските - периодична поява.

Основна цел - да се омъжи и заживее щастливо.

Основно послание - да се прави на идиот пред обекта, може пък да я сбъркат с жизнерадостната глупачка. 

[Кева]

Забравила си хикиморитата и имам чувството , че си обобщила тези дето те дразнят  . В япония не ме напуска чувството, че не мъжа , а жената е главно с маска. Ти веднъж го написа, че посланието при японците е за единият път в живота.Сякаш жената там само веднъж може да бъде с характер и мечти, само веднъж ще е нещо повече от покорно създание готвещо, чистещо и гледащо челяд. На мен ми липсва разнообразие при жените във филмите, то вярно, че рядко се фокусирам върху тях и се улавям, че гледам филмите през очите на главния, а не главната.........Тайванците преекспонират глупавата героиня, но от друга страна там съм срещала и най-пълнокръвните жени, най-разнообразните женски образи при азиатците са от Тайван и Китай  . Почти съм сигурна, че там където трябва да се хареса нещото и на двата пола, плътният женски образ липсва, че да не говорим за силна жена. Когато обаче е ориентирано към нежната половина от човечеството нещата някак започват да придобиват по-реални форми. Исках мъжко мнение ( естествено искрено), защото моите крехки наблюдения сочат, че мъжете не обичат можещи жени. Виж мрънкащи и претенциозни глезли събуждат някакъв закрилнически инстинкт. Жената не трябва при никакви обстоятелства да е по-прозорлива от мъжа и умните не са много на почит, с инатлив и борбен характер - изобщо. И за да не съм голословна ще го карам пак с пример. Ще си използвам отново Есенния концерт.

В него жените бяха няколко типа и не липсваше разнообразие, ще си взема тия от любовните триъгълници. Ще започна от втората за главния  . Въпреки, че героите на втори план в тайван имат строго определена функция и тях не се стараят да ги развиват момичето получи достойно място в сериала. От самото начало ми хареса това момиче. Излъчваше увереност, добродушие, сила имаше чувство за хумор и не се плашеше лесно. Уверено в себе си момиче, което имаше всичко. Стабилност в семейството, пари, ум, мечта и професия, добродетели и силен характер.

Главната пък беше едно умно, но на моменти наивно добродушно момиче, което имаше сила в характера си, но беше склонна отпърво да се огъва. Тя си нямаше обаче нищо и никой. Имаше нужда от опора, от помощ и някой който да даде сигурност в трудният й живот. Не търсеше вината в другите за случващото се, беше склона да разбира мотивите им и се опитваше да преминава с високо вдигната глава през всичко.

Прецаканото момиче на втория ( девойчето влюбено от самото начало в отхвърления). С нейното прецакване прекалиха. Но тя носеше през цялото време маска. Играеше го глуповата пантерка  , лигава и глезена, която има нужда само и единствено от съпруг - ще му чисти, ще му готви, ще го обича, ще му се цупи и ще му спретва мини драмички от нищо, а след десет минути пак ще си е по детски глуповата и жизнерадостна. Че беше повече от фолк фурия се разбра в последствие, но това си беше нейният начин да търси внимание и да си намери място в живота на семейството на възлюбения.

 С едно изречение за него : около главната се държеше като подметка и не ми харесваше. Във всеки един друг момент ми обираше точките..........

 

Причината поради, която да харесам толкова много проклетото нещо е може би моята необходимост да усещам взаимност и допълване между героите. А тук това го имаше , този трик си работеше с пълна пара. Главният виждаше всички силни страни на главната, обаче съзираше слабостта й. Именно тази слабост, инстинкта да я закриля го водеше напред, беше потребен в нейният свят. Но за да изпълни мисията си трябваше да се развива. Нека оставим настрана нереалистичността в случващото се, а се фокусираме в посланието на примера ми. След мозъчната операция, той не помни нищо и нея не я помни, но подсъзнателно знае, че трябва да стане адвокат, защото има някой много важен, който трябва да защити - нея  . И при втората им среща, тя пак провокира развитието му, все едно откриваше неподозирани за другите черти в характера му. Даваше му смелост и желание да се бори за справедливост. За нея той беше упора, за него тя беше първопричина да се развива, силата му и желанието да е по -добър човек.....

 

С второто момиче няма как това да се случи. Тя го възприемаше малко като момче, което има нужда от грижи, тя единствено от любов имаше нужда ( но той не можеше да ѝ я даде ), тя не можеше да разкрие онези скрити черти в характера му. Около нея той не се развиваше и именно за това го изигра излишна. За толкова можеща жена или ще е тотален мухльо който не може и няма как да се справи с реалността или пък ще е е някой много силен, уверен и смел мъж. Главният беше по скоро твърде обикновен за нея  . За него жената с главната буква, беше друга и без нея губеше част от себе си. От начало ѝ се караше, че не е необходимо да се прави на силна, той сам пожела да се натовари с проблемите й, да я пази и да й позволи да се почувства слаба. Тази взаимност ги правеше толкова истинска двойка. Не вярвам в сродните души и общо взето там където е ставало въпрос за такива все не ми е харесвало. В концерта никой не ги спомена, но ако от мен зависи така бих ги описала. Двама души, който взаимно се дърпат напред и израстват.

 

Това беше захаросаният модел на тайванската любов. Във филмите им, особено добрите има много от по-пълнокръвните жени. За разлика от японките те не са 60 годишни девственици с три деца. Но има голямото „но“ женен ли е индивида, почва да губи от тези си чисто човешки достойнства. Защо - не знам!

[maira]

Нда правилно ме нагази вчера за дразненето . Издразних се, неизбежно, и погледнах с черните очила, ако и да са фешън... Разбира се азиатките са значително по-дълбоки и разнообразни, макар че някои образи ми липсват и това  е...Беше поредица от неуспешни неща за гледане и един от от онези самотни моменти...

Знаеш ли струва ми се адски специфично и показателно, че в тези филми, романтичните, и аз като теб или дори може би по-често от теб гледам през очите на мъжа, не на жената. Това е някакво много странно усещане. Искам да кажа, едно е да гледаш през очите на Д'Артанян, когато няма други опции... но от Елизабет и Дарси, колкото и да е относително, определено гледам от позицията на Елизабет.

В този аспект, страшно ми липсва история, която да погледна от очите на жената. Дето ти казваш: трябва да я разбирам (през нейните очи) или да знам какво той и харесва (през неговите)... Обаче в японските неща аз стигам все само до неговите очи. Понеже тя е или тотална глупачка или тотална роботка и двете са ми чужди до немота. Вероятно е свързано и с техниката им на игра - мъжете играят значително по раздвижено, не знам - и влюбването им е разбираемо и трогателно показано и мъките им са ясно изрисувани. Жените като образи сякаш през цялото време са с включени камери, те постоянно мислят кой какво ще си помисли - дали той ще си помисли за нея, дали тя ще се изложи на публично място, дали тя няма да е перфектната жена... те никога не мислят прости неща като искам да отида там, да направя това, да изпитам трето....В корейските е малко по-добре, там има повече шансове за идентификация, поне за мен, особено във филмите, но и там жените, като цяло са лишени от собствена цел и стойност. Вероятно от там идва и това усещане, за което ти казваш, че главния за да се развие му трябва жена, която да закриля, иначе е в застой. Обаче, това е само една от концепциите за любов - мила е, не отричам, но е само една, доскучава и като не е пълноценно отработена много ме дразни. Корейците се опитват да го тушират това усещане като в последната и предпоследната серия пращат жената някъде за да учи и да се доразвива и да стане равностойна на мъжа, един вид да не "виси" за закрила - Coffee prince, The Master's Sun. Обаче това си стои изкуствено в сюжета, понеже е пропаганда, не е реално... човек почва да се пита, ако толкова лесно се разделят и изчакват, защо им е въобще да са заедно. Това винаги ме смущава, щото тъкмо съм повярвала, че ето това е Любов с главно Л, тези тук се намериха, това не е серийно или случайно...

 

Аз не мисля, че мъжете се дърпат от знаещи или можещи жени - знаещите и можещите мъже не го правят със сигурност.  Много е хубаво да помогнеш на слаб човек, но и много самотно, много изкилиферчва твоята позиция, ти се губиш като реалност щото се съпоставяш със слабите само. Още по-хубаво е да помогнеш на силен човек... По-скоро мъжете се дърпат, когато жената е нетактична и постоянно търси признание и разбиране или е загрубяла като поведение, когато се опитва да въведе състезание в дома... Но и жените се дърпат от нагли и самодоволни мъже, от груби и студени отношения...

[Кева]

Ох, бях  забравила какво за последно сме изписали в темата  , а от толкова време си страдам, че не я попълват...... Да не повярва човек ще има и приемственост с женските образи ( не съвсем де). Все още съм под влиянието на Love Letter, който ужасно много ми хареса. Като започнем от начина по който е подреден, през сюжет, развитие и герой, та стигнем до заснемане и музика. Филма започва с едно събитие в настоящето, което е отправна точка за следващото действие малко по-напред във времето, което  е повратна точка за разказа  и го връща много назад във миналото - онова отвеяното нещо Майра, е точно повратният момент, който ще насочи действието назад. Тази криволичеща времева линия напоследък е любимият ми начин по-който би могла да се разкаже една история. Беше ми домъчняло за по-сложно устроено действие в което се преплитат минало, настояще и бъдеще - тук случая не е тип Мементо, лесно се следи сюжета и няма нищо объркващо, но не е в стандартният коловоз

Хироко създава впечатлението на полу - щастлива, полу -нещастна жена. Преди две години тя е загубила годеника си Фуджи, личи, че все още е влюбена в него. Това е от една страна нещастна  и несподелена любов в която се е вкопчила и която я е превърнала в сянка на нея самата ( да продължаваш да обичаш мъртвец...). Неспособността й да се откъсне от тази чувства, да спре да се стреми да получи нещо повече от него я подтикват да прати писмо на адреса на който той е живял и открива, че тя се е превърнала в сянка не от момента в който го губи, а от самото начало. Тя е просто заместител, на онази, която е обичал. Нещо повече продължил е да обича. Хироко през цялото време приличаше на типичната сервилна японска героиня. Всеотдайна, послушна и малко стерилна - би била перфектната домакиния и майка, но аз лично не бих могла да разбера как ще запали страст в някой.

Ицуки  - това е момичето в което Фуджи е влюбен - е на моменти враждебна, не до край честна със себе си, но има спонтанност и искра в нея, смелост ( но не емоционална), че и избухливост, добродушие също. Живее обикновен живот, обикновено момиче е, но някак много по-плътен и изпълнен с живец ми се видя образа й. Човек може да се наслаждава на живота правейки и много тривиални неща. Атмосферата, която задушава е вътре в нас, а не толкова в начина на живот. В малко затънтено градче да си библиотекарка едва ли ще е вълнуващо, но ако носиш жизненост в себе си , светът ще е интересен и приятен. Ицуки ми се видя леко непораснала и мъничко инфантилна , но три пъти по-интересна от Хироко.

Ученичката Ицуки  - в нея е донякъде чара на историята, така че за враждебното таралежче, което така и не се изправи пред себе си нищо няма да кажа.

Акиба : харесах спонтанността на този мъж, донякъде отдадеността му, умението да разбира, но не проумявах какво обича толкова на Хироко. Неговата несподелена любов, му отнемаше нещо  , а и той милия се въртеше в кръг, тя не вадеше от него най-доброто, а напротив. Дори да се съберат, той няма да е обичан и това ще е една непосилна и постоянна борба с призрака........В един момент и той ще се превърне в полу човек, като нея.

Фуджи : ако е възможно да наречеш едно дете ръб, то той е точно това  . Фуджи само като дете го дават. Тайно обича Ицуки, но е груб и неразговорлив, по-странен начин е все около нея, но нищо не ги свързва, никога не се задвижва, не се опитва да стопи преградите, просто я обича. Дори когато умира рецитира стиховете, който са спомен за нея. Мълчалив, строг на моменти груб наблюдател, който нежно и дълбоко обича, но именно , защото много косвено се задвижва към нея пътищата им се разминават и това остава една силна, но неосъществена любов

Начина по който го разказах може да остави впечатлението, че това е тъжен, тягостен и тежък филм. А той не е , красив и нежен е и носи всички онези елементи, който ми действат вдъхновяващо  в последно време. Според мен, ако го гледате няма грам да съжалявате

[thedemon1238]

Като голям фен на филма, много се радвам като някой пише за него.  Имам оригинално DVD на Love Letter (корейска версия със сладки корейски буквички отзад хаха) което ми виси на секцията, винаги да ми напомня и да ме връща в спомените за филма. А за саундрака да не говорим. На 10 място ми по-слушани албуми в last.fm. Абе с две думи, много голям фен съм.   Още преди да съм чел това, без да искам ти отговорих какво мисля по въпроса в темата на филма.  Сега като го прочетох ми е едно такова усмихнато.  Не спирам да се възхищавам на това колко различни са хората и как всеки със своите възприятия вижда нещата различно. За да изпишеш толкова много неща, явно наистина ги вярваш и няма да се опитвам да те разубеждавам.  Имам предвид това, че Ицуки е бил още влюбен в момичето от миналото. Приемам го като едно различно виждане по въпроса.  

 

А библиотекарката не че да е нямала обожатели. Този пощальона колко настървено се опитваше да я навие за кино.  Определено тя беше по-интересната от двете, но и другата си имаше своя чар. Акиба може би някога е имал несподелена любов, преди когато приятелят му е бил жив, че и година след това. Обаче след като се целунаха мисля че нещата е ясно накъде отиват. Защо толкова песимизъм?  Не се учудвам че са ми харесали тези горои. Нали едно от качествата които търся е да са добри... може леко объркани, но добри.  Еххх сега се сетих за един нещастен герой. Тази дето тайно обича Акиба и ги видя да се целуват. Цъцъцъ няма пълно щастие, дори и в този филм...

[Кева]

Полемиката е защото филма го заслужава, а иначе нито твоето, нито моето възприятие за него няма да се промени  . Ето още една причина да обожавам подобни теми, по ясно става кой как пречупва видяното, вникваш в още един светоглед и най-вече правиш реклама на нещо, което ти е харесало или анти реклама на подразнилите те неща. Лошото е, че аз имам проблем с изразяването на положителните си емоции и ми се иска , някой друг да подхване хваленето на филма, че да може и повече хора да го гледат.  И аз първо коментара в темата прочетох и малко като гръмната останах, че аз съм едва вторият човек преживял лентата по -подобен начин  , а иначе вярвам, че коментара ти ще му спечели зрители и му се зарадвах  . Аз винаги мога да изпиша още, сега ще го направя за да се опитам да изясня светогледа си и най-вече това, което ти се е сторило песимистично. Е, добре де и да си подчертая за пореден път защо толкова обичам японското кино. Да си изговоря и онези неща, който вчера премълчах и най-вече да предизвикам обширен коментар от теб в отговор на въпроса ми който ще бъде накрая  .

Японците много внимават с детайлите, рядко изказват , но винаги показват. В Коизора ( отдавна не съм го споменавала  ) с един кадър съобщиха сума ти неща за Хиро и Мика. Техните паралелки се сформират малко дискриминационно и това, че той е в Д(паралелка), а тя е от А клас - означава, че тя е отличничка, една от най-добрите във випуска си, поведението, извън класните занимания, въобще момиче за пример. В последната паралелка винаги са събрани от кол и въже, най-слабите ученици, най-не дисциплинираните и т.н.

Ох, трудно ми е да смогна на трите ти коментара едновременно и ми стана една каша  . Та тук детайлите не просто бяха подчертани, но и повторени. Именно това ме кара да мисля, че той обичаше Ицуки..............( към тази част евентуално, ако има следващ пост).

Аз не виждам нищо песимистично в справедливостта, при японците никога не е докрай позитивно и рядко е добре за всички герой, те са си реалисти. При тях страха, косвеното задвижване, нечестността спрямо себе си винаги се наказва. Има силни и дълбоки чувства, но хората тръгват по различни пътища, че рядко (дори за миг ги пресичат). Механизма на мислене на Фуджи ( който аз му преписвам, а ти не смяташ за достоверен) ми е добре познат. Не казвам, че е рационален , но е много устойчив  . Една злорада част от мен харесва, че в крайна сметка този тип хора не получават това, което искат. Не казвам, че човек обича само веднъж, но за сметка на това има една силна и дълбока обич , несравнима с никоя друга, при повече късмет е в относително зряла възраст ( над 20), ще е взаимна или ще е петънце в сърцето, погребано дълбоко. А може пък и изобщо да не се случи, не съм и срещу вторият шанс, не вярвам, че точно първата любов е най-силна и най-незабравима. Просто мисля, че Фуджи не е успял да я преодолее, че я е подхранвал през годините, че му е било невъзможно да я потърси. Да не се задействаш за онова, което искаш е голяма идиотия, но какво да се прави има и такива хора. А иначе бетон , правят хиляди неща, безпроблемно общуват с други човешки същества (имат приятели, хобита и какво ли още не).

Ицуки поне ( въпреки не съвсем искреното си отношение в детството) е претърпяла развитие, живота й е продължил, а едно полу признато детско увлечение завършва позитивно за нея. В този спомен, това, че се разминават няма горчивина . Има нещо много чисто и невинно в спомените й за него, красива и логично свършваща история. Пощальона горкия не се предава,очевидно беше, че от години я тормози, но няма да го огрее. Ицуки тепърва ще намери и изживее своята голяма любов.

Но на мен за Акиба ми е мисълта. Хироко, колкото и да си мисли и да се опитва да се раздели със спомена за Фуджи, няма да го направи. След целувката с Акиба ( между другото ето така се действа и този тип поведение заслужава щастливият край) се подразбра, че ще се съберат. Той много добре я разбираше, още преди тя да го каже :

He gave me lots of good memories.

But I want more from him.

I pester him after his death

and beg for more.

I'm such a selfish girl, човека си бе наясно. В интерес на истината този цитат го възприемам като защита на моята теза  . Просто за пореден път става ясно, че  Фуджи не е бил докрай отдаден на Хироко и тя го е усещала. Дори и да се събере с Акиба, Хироко ще живее с заключен спомен и сума ти чувства към годеника си. В най-добрия случай за Акиба ще са той и Фуджи. А жената, която харесва/обича Акиба беше прекрасен пример за това колко нерационални са чувствата, че не винаги симпатията и взаимността пораждат силни емоции. Човек винаги има поне още един избор пред себе си, друга алтернатива и друг шанс. Въпроса е дали ще го види, ако го види, дали ще се възползва, ако се възползва дали ще му се отдаде или ще го третира като заглушител на чувства от който не иска да се откаже ? Пак стана една каша, ама.......

Моля ти се човече по-подробно обясни, кое точно харесваш в Хироко ? За мен тя е анти образа, който Майра описа и който аз не харесвам. Изобщо едно подробно мнение за женските образи от мъж ще си дойде много на място в темата и няма какво да лъжа ще ме зарадва.

Love Letter е страхотен филм, вчера едва се спрях да не го гледам пак, а днес ще си го пусна и ще се опитам да го гледам през твоята гледна точка. Това е официалната версия и оправданието ми  . А този спор само сценариста би могъл да разреши, няма и особено значение чия гледна точка е най-удачната. Но това, че провокира толкова различни гледища и то в спектъра на харесването говори за качеството на филма.

[thedemon1238]

Ами що за въпрос. Как да не я харесват мъжете Хироко? Колко жени ще напишат писмо адресирано към умрял човек? Тя е и самото доказателство че Фуджи е намерил сродна душа и не я мисли за Ицуки. Те са толкова различни, че нямат почти нищо общо като характер. Ако Ицуки е весела, земна, казва си каквотo мисли и очаква да и кажат абсолютно точно всичко, че да го разбере... То Хироко е абсолютната противоположност.  Като ги даваха като малки, тя по никакъв начин не показа че го харесва. Може би от мъжка солидарност ми беше много лесно да видя неговите "сигнали". Как я закачаше, пишеше и името, рисуваше я, въртеше се около нея и се опитваше да и привлече вниманието... (което беше много яко защото ми припомни че и аз като малък съм правил част от тия неща. Като писането на името под формата на код и т.н. ) Лошото е че нищо такова не работеше при нея.  A тя даже се опитваше да го запознава с други момичета. Но има 2 сцени които дават възможност на човек да разбере че и на нея той не е безразличен. Едната е култовата сцена със завесата. На мен ми е в топ 10 на най-яки сцени в киното. Там дето той четеше на прозореца, духна вятър и завесата го закри + мега яката музика. Горката... по очите й можеш да видиш как бие сърцето й като той изчезна от погледа и. Уникална сцена.  Другата е в бъдещето когато учителката и каза "Не беше ли той това момче дето умря преди няколко години по време на скално катерене?" Следва гробна тишина и отдалечена камера... Така се разбра че той не и е безразличен, иначе щеше да каже нещо стандартно като "Така ли, ужас, не знаех!" Но просто тя не е човека за него, защото не може да го разбира като Хироко. Хироко го е харесвала такъв какъвто е и са се разбирали без думи.  Но може би малко задълбах и не казах нищо за характера и. Тя е малко от този "артистичният" тип жени. Мистериозна и нежна. Имаш чувството че живее в някакъв свой измислен свят.  Не само заради писмото. Даваха я как лежи в снега и си мисли за разни неща.  Склонна е на някакви странни пориви, като пътуване до непознато място заради някаква глупост или по-скоро да бъде близо до човека за който е била сгодена. Също се вижда че обича силно. Ако наистина мъртвите могат да ни видят от небето, сигурно Фуджи и е крещял да го забрави и да не изпуска Акиба. Нямам идея защо се вписва във вашите критерии за дразнещ персонаж.  Може би защото изглежда плаха и не много активна. Това е само привидно, такива хора са много силни вътрешно.  

[maira]

Много ми разбунихте душата с т'ва Писмо любовно ще взема да го изгледам, макар че (1995) е мноооого под прага ми на допустимост при подбора на заглавия.

Аз сега съм на темата със съпругата детективка и ми е криво на душата... Пак зарад женските образи.

Никога не съм твърдяла, че мъжете не харесват класическите образи на азиатките по филми и сериали. Кротичка, изящна, иска да бъде стоплена... (напомня ли ви котка?, с нейните полунощни мечтания и нежно умилкване) Ми на тез образи работата им е да ги харесват ... ако не ги харесваха нямаше да ги има, понеже друга полза няма от тях... Защо ме дразнят ли?

Варварка съм си аз, и това е.

Не приемам, че може да те нагрубяват и ударят, че ще те третират като кукла или огледало, че ще висиш като мебел в къщата, но ти пак ще се спукваш от любов и ще налиташ да си нежна, потопила душата в очите си и даваща даваща на Генчо-кун. И искаща искаща от Генчо-кун Предполагам, че не това е случая с LOve letter, но с майстора на шоколади и съпругата-детективка просто ми дойде в повече... И@@@си и прехвалените женки. 

Ужасно незрели и некомуникативни ми се виждат тези образи. Предполагам за поведението им има обяснение - култура, прието поведение, пренаселеност... липса на опит. Заобикаляща мъжка култура която приема това поведение като "невинно", "искрено", "чисто", "ненатрапчиво"... обществено мнение, което го налага като предпочитан модел на поведение... Но аз не мога да разбера това постоянно мълчание и идиотската игра на отгатване... ако и в семейството си не си на равна нога, ако не можеш да споделиш и да изслушаш комплицираните неща за да не се засегне някой... това е безумно самотно, безумно. Ненормална е ситуацията, в която говориш свободно с най-добри приятели - мъже и/или жени - но не и с негово величество съпругът... или бащата...

 

Аз разбирам, разбира се, доколко са привлекателни тези омагьосани вечни детски образи. Даже може би си струва да добавим 4ти тип женка в сериалите:

 

1а. Героинята русалка. Подводен вариант на "жизнерадостната глупачка", която не е жизнерадостна, а е сладкко-тъжно-мечтателна за момента, в който изпълни целта си...

Основна цел - да се омъжи и заживее щастливо.

Основно послание - бъдете мили...

 

И Кева наистина си права - при жените усещането за единствения път в живота е в пъти по-силно...

[Кева]

Ех, да му се не види сега на два коментара се налагам да смогвам  . Така че по-ред.

На Демона му дължим ( според мен ) едно голямо признание че изобщо се включи в темата. А аз ти благодаря, че беше така добър да откликнеш на нахалството ми  . Докато четях коментара ти много неща минаха през главата ми, че и епохално откритие направих  . Ще се опитам кратко, ясно и точно да ги подредя

1. Честно казано, това за Хироко ми прозвуча като : той може да е пън и тя като негова сродна душа трябва да го вземе и да не иска и да не очаква нищо в замяна. Не е нужно да полагаш усилия за да спечелиш Жената, не е необходимо и след това да влагаш, тя е сродната ти душа и те разбира - да поощрим мързела, да поощрим интровертността.... Аз също видях сигналите му, видях и при таралежчето няколко сигнала в повече. Именно това имах предвид под справедливостта на разминаването. Вярно ( като не задвижващ човек го казвам) всички малки сигнали от негова страна, в неговите очи са огромни, представляват неимоверна трудност, но в рялният живот са нищо. Хироко още повече ми легна в черния списък, но после продължих да чета и ти я описа точно такава каквато я усетих в началото и именно заради това я преживях като сянка на Ицки.

Преди да отиде на гробищата лежеше в снега и гледаше небето ( колко възрастни биха го направили) ? Прати му писмо, най-добрият му приятел се оказа доста добър наблюдател (тя си сменя акцента когато се притесни, когато е щастлива и личи) - очаквах човек с богат вътрешен свят и много цветове, сложно устроена личност. А получих смирено същество.

( Когато не можеш да се справиш със загубата на някой починал му пишеш писма. Разказваш му са онези неща, който се надяваш да са все още важни за него. Когато не можеш да се примириш, когато не знаеш как да се справиш, когато все още имаш нужда от опората на този човек . Когато го обичаш, а не знаеш как да го превърнеш в спомен. Пишеш писма. Той съществува някъде там, това е нещо в което отчаяно искаш да вярваш. Механизъм за справяне със смъртта е, не знам дали е здравословен, но определено е един вид патерица )

2.И дойде момента в който ни запознаха с Ицуки - на пръв поглед пряма и искрена, малко грубовата на моменти, но първосигнална личност. Това беше първото ми впечатление, но ровейки в спомените й, аз открих доста противоречиво създание. Цялото и поведение са все стени и прегради. В болницата когато започна да халиционира си спомни за умиращият си баща , следващият и спомен беше за Фуджи. Тя е запечатала един след друг двата  спомена за загуба от детството си. Нежеланието и да ходи в болницата колкото и детинско да е , според мен е заради баща й. Спомените баща /Фуджи се следваха. Когато учителката й каза , че той е умрял преди две години, тя какво направи ? - Отиде на снежният склон и си спомни момента с водното конче. На налудничевото момиче от съседният клас много се смях, на това, че тя вбесена ги сватоса също. От асоцияцията с първосигналната личност нищо вече не беше останало. Тя го е харесвала ( поне за това едва ли ще се появи възможност за спор), но в никакъв случай няма да си го признае, тя се притеснява от него и ще го избягва, тя иска той да й обърне внимание, но е груба с него, тя никога няма да скъси дистанцията и на всичкото отгоре ( не заради страха от онова момиче) ще направи опит да го сватоса, но ще и се иска той да я прати по дяволите или както става по-филмчетата .в този момент да й изкрещи, че иска нея......Ицуки и опитите да я разбере човек сигурно може и да са побъркващи. Така де искренна и любопитна, малко сприхава, а после потайна и не изразяваща ясно чувствата си. За мислите си момиче като нея ще говори лесно, но за чувствата, едва ли.И при двете му гледания такава я видях и заради това толкова да ми хареса, затова и не се предавам като смятам, че Хироко е просто бледа сянка на този странен , противоречив и най-странното жизнерадостен вътрешен свят на Ицуки. Тя заслужава усилия, настойчивост и разбиране. Това инфантилно момиченце носи много вътрешна сила ( поне аз си вярвам в това). А Хироко вечно ще е една мила, с дискретна усмивка, имаща нужда от грижи и с всеки изминал ден все повече претенции, който трудно ще се задоволят. Принцесата родена на грешното място. Помислих си го, наистина и сетне стигнах до епохалното откритие, че типа на Хироко се свързва с патриархалната жена. Истината е, че патриархата се крепи именно на жените, тяхната вътрешна сила и разбиране като в Гераците например. Описаното от Майра си е точно осакатена версия на жената стожер на семейството, но сложният й свят не би могъл да бъде предаден във филм. Запитах се дали патриархалните взаимоотношения са ми чужди и дали ме дразнят ? Всъщност не са, даже обратното. Обаче в моята представа жената ще е друга, ще е пословично проклета като майката на Андрей Ляпчев. Жена, дребна отгледала сама 6 сина, останала от рано вдовица, която респектирала дори турските власти пък какво да кажем за невинните простосмъртни. На тази жена е било невъзможно да противоречиш  , тази жена надмогва и загубата на синовете си, който гинат като мухи един след друг, опасна македонка е била  . Хироко е типичен пример за простодушно устроения патриархален свят, но мен нали към харамии си ме влече, та моята балканска душица си предпочита Гинка от Под игото. Ицуки би се вписала отлично в един такъв патриархат, където жената съзнава ролята си и грам не си поплува, а хармонията и уюта в семейството идват от взаимността и разбирателството, устрема и любовта.

 

 Майра тази русалка да не ти хрумна от Q10  .Аз предпочитам девственият начин на гледане на филми, затова винаги чета коментарите след, а не преди  , много внимавам да не натрапвам светоусещането си за даден филм и затова се опитвам да се размина с „хареса ми“, дори и в тази тема си съблюдавам това вътрешно правило и се развихрям на неща, който знам, че няма да гледаш.....та ако знаех, че може нашият спор да те излъже и да гледаш филма, доста по редуцирано щях да го раздавам  . Съвестно ми е, че знаеш какво да очакваш, че през цялото време съзнато или не ще търсиш аргументи за едната или другата версия и това да ти съсипе кефа.....изтощих се вече, но обещавам намеря ли русалка да си я обсъдя обстойно в темата.

П.П гледай филма, предполагам, че ще ти хареса и на мен ми е любопитно как ти ще ги усетиш нещата. Току виж се е появила трета гледна точка  . Почти съм убедена, че Ицуки ще ти хареса

[thedemon1238]

Трябваше на няколко пъти да ви прочета мненията и не мога да отрека че всеки път ми бяха като коктейл от радост, интересни нови открития и смях. Напомня ми на началото на този форум когато се рецензираха в детайлност всеки един персонаж или типаж. Форума определено не е загубил този дух. Сега на свежа глава мисля, че ви разбрах защо толкова ненавиждате този тип героини.  Надявам се да не стигнем до обсъждания тип "война между половете", феминизъм и т.н.  Аз съм точно за равенството, но понякога има жени които в стремежа си към това равенство, почват мислят че са по-големи и по-важни в семейството, а мъжът е просто инструмент и най-добре е да е послушен и да изпълнява точно указанията. Вярвайте ми и аз не бих харесал такъв мъж-персонаж. Не знам дали Хироко е такава. Вярно че във филма показаха ужасно много неща за 2 часа, но не мисля че се разбра много за нейният характер и вътрешният и свят. Тя беше просто един тъжен човек който беше на прага да мине от един етап в живота си към друг. Не показаха много от негативните и качества.  Истина е че прилича малко на онзи тип японски персонажи които говорите. Това го отдавам на културните различия. Но специално за качеството "смирение"... ако можех бих си го купил за да мога да го използвам когато е нужно. Много го искам. Колко безмислени проблеми може да ти спести и колко по-мъдър може да те направи. Направо не е истина. 

 

но в никакъв случай няма да си го признае, тя се притеснява от него и ще го избягва, тя иска той да й обърне внимание, но е груба с него, тя никога няма да скъси дистанцията и на всичкото отгоре ( не заради страха от онова момиче) ще направи опит да го сватоса, но ще и се иска той да я прати по дяволите или както става по-филмчетата .в този момент да й изкрещи, че иска нея......Ицуки и опитите да я разбере човек сигурно може и да са побъркващи. 

 

Да подлудяващи са направо  Но сега напълно виждам как нямат никакъв шанс горките. Той няма да направи нищо, ако тя не му даде някакво доказателство че го харесва, а тя няма да го даде, защото очаква от него настойчивост, усилия и т.н.  Понякога дори по-възрастни от тях се държат така.  Доста забавна ситуация определено, за съжаление често срещана, щом и аз даже съм попадал в нея. А дали биха мили добра двойка заедно... кой знае. Никой не се е върнал да разкаже хахаха.  Това за сродните души не го обясних правилно, излезе че мъжете искаме лесното. Но пък ако при една влюбена двойка поне единия не разбира другия, какъв е смисъла? Вярно най-добре и двамата, но не става въпрос само за разбиране а за взаимно търпение и... може би малко смиреност.  Хироко го е разбрала по-добре. А тя наистина е малко "тиха" вода и не се знае как ще командва Акиба после    Виж как го накара да отидат на майната си, за някаква глупост. Значи може всичко. Някой жени просто не си знаят силата, а тя вече завъртя двама мъже. Може би не нейният персонаж е виновен, а самите мъже. Че си падат по такъв тип поведение.Наистина доста разчовъркахме нещата, което е странно защото филма е доста невинен.

[maira]

Не че не нещо, но някои дискусии са по-добри от някои сериали и филми ))

Наздраве дето има една дума ... Няма да се справя тия дни с Love Letter признавам си, но и не мога да мина на нормална романтична вълна след 2те ми последни драми...

Keva много е странно, как опознавайки Япония и чат -пат Корея - колкото и да е условно това чрез кино и тв извадките - опознаваме и себе си България . Тук при мен има една неточност: по-някаква причина съм останала с впечатлението, че в Япония и жените могат да са самураи. Което за мен е значело, че не може Япония да е изостанало патриархално общество. Тъй дя. Т.е. има си някакви културни особености - жените тъй, мъжете инак, в рамките на допустимото ...и това е. Но жените са самурайки. А пък ний, виждате ли, българките сме прости колхознички, принцеси нямаме... ок, от време на време воеводки... и все криво го разбираме този феминизъм, както казва Thedemon1238 или "има жени които в стремежа си към това равенство, почват мислят че са по-големи и по-важни в семейството, а мъжът е просто инструмент и най-добре е да е послушен и да изпълнява точно указанията" или  се следва някакъв крив соц стереотип  на "Жената труженичка, общественичка и майка"...

Та ми беше адски ободряващо да прочета, как ти би била кривата македонка, коренът на дървото...но не и някоя от момите на Майстора... ябълкова и прекрасна. Ако бях затворена в подобен свят и аз бих била крива, това е сигурно  

 

Шегата настрана, но тази скромна поредица сериали напълно ми разби представата за "напредналите чужденци", "японските ценности"  и ние варварите от кръстопътя. Някак си японските самурайки се отглеждат като особен вид жени, които се ползват за камикадзета, за да не жертваме синовете, а останалите жени са обречени цял живот да кусат ябълки и да се сипят със сакура, нежни нежни, та чак летежни.. А да, и да поплакват как може да изстинат сърдечно... Верно, много рядко се появява и жена с власт ... поне в тези извадки филми и сериали, които са ми попадали е рядко... но и тя винаги е мега зла и супер традиционна - дали ще е женски шогун или вдовицата му...свърх роботка. Единствени две изключения, за които се сещам и които са със сравнително човешки черти са: девойката - редакторка от Key of Life и Макабе, която гледам в Kinkyu Torishirabeshitsu... 

Видимо и двете са мега непопулярни...

 

Най- ми е странно, че нежните кавайски образи се подчертават и пропагандират осмислено. Те са положителните герои, от тях не се очаква развитие. Щото са душевно чисти, видите ли. Ама моля ви се, в шапката на съпругата-детективка се казва "Тази скромна и несръчна съпруга израства до силна и уверена жена", което в превод на сюжетно развитие означава: от нема що да прави тя се маскира като чистачка в офиса му, за да следи мъжа си, с който не може да разговаря искрено (И мъжът и не я познава маскирана, тъй де ), ) Така става свидетел на неговите затруднения в работата и заобикалянето му с интрига и интриганти, .. вижда и неговата изневяра... Междувременно вкъщи ту я нагрубяват ту и се радват, понеже не я разпознават де....и след като спасяват офиса и мъжа, той се извинява за всички свои грешки и тя му казва "добре мили, хайде да се прибираме, че има неща, които и аз не съм ти казвала... и най-добре съпрузите да не си казват всичко..." Мда.. чакам я аз да се развие 9 епизода...

Или милата ми Сатоми в шоколадовото царство, колко надежди таях за нея. Жената самодива, жената загадка, жената картина, муза, вдъхновение... мнееее  жената домакиня просто, с богат съпруг.  Е хубаво, тя за отмъщение, че я набиха, все пак изневери на съпруга си преди да се прибере безславно при него... И при това тя е подчертано положителна героиня, и сценаристът  и режисьорът нямат противоречие с избора й, понеже е мила и сладка...

Липсва ми принцесата варварка..... но не в роботския и вариант...

[Кева]

България е много странно място   и много непознато на българите, принцеси не е да нямаме, но не ги помним, ако ги помним като държавата ти няма приемственост с тях - какво от това ? Тъжното и до някъде пагубното е ( ето тук има висока доза песимизъм  ), че сегашната ни държава няма нито приемственост, нито памет, да не говорим за институционална грамотност  на тази от преди 1944г. Раните спомени на Симеон Радев ги четох с много кеф и много смях. Заради чисто политически възгледи и разминавания Радев говореше с половин уста за Андрей Ляпчев ( бивш министър-председател на България) - от време на време действам по-презумпцията , че всеки знае по-популярните фигури от близкото ни минало, ама не е така - за братята му обаче беше много по-описателен, а на майка им отдели специално внимание. Големите фигури в света не излизат от случайни майки, а на тази специално се възхитих на силата, характера и упоритостта. Чистосърдечно си признавам, че едва ли нося толкова вътрешна сила. Ето как я описва баба Неда :

 

...по лице приличаше на сибили;по сърце беше лъвица. Когато се повдигаха спорове между града и властта, тя се явяваше да протестира в конака заедно с чорбаджиите. По един процес за воденица беше ходила в Цариград и там се представлявала на пашите. Спорът за воденицата бил с един арнаутин от града, Чальо, човек опасен. Чула, че той се заканил да убие някого от синовете й, тя срещайки го на улицата, хванала го за яката и му казала „Ти можеш да убиеш един мой син, но остават петима, които ще имат един куршум за теб“. Говореше с висок глас, имаше страшно нападателен дух и никой не смееше да и излезне на среща........ Не бе се чуло в Ресен да има друга личност тъй деспотична.
Най-големият й син Георги умира млад без време, но докато е жив участва в църковните борби срещу гърцизма , съвременниците му твърдят, че е бил забележителен човек - воля, характер, прозорливост, много интелигентен. Вторият й син Никола издъхва пребит от бой от турските власти в първите дни на Илинденското въстание ( от любимите ми харамии е бил), а най-малкият е Андрей Ляпчев - буйно създание на майката природа останал в историята ни с максимата „со кротце, со благо“

. В нашият патриархален свят жената трябва задължително да е с характер. Когато Симеон Радев говори за родителите си подчертава, че те-децата, никога не са чували майка им да противоречи на баща им, но по-някакви неведоми пътища се е случвало човека на следващият ден да е на нейното становище  . Няма как да направя избор за себе си различен от македонката - харамийска кръв тече във вените ми - аз съм възможно най-лошата кръстоска - баща ми е македонска издънка, а майка ми шопска( софийска). Научили са ме да уважавам хората с гръбнак, именно такива герой ми лягат винаги на сърцето, а мекотелите нито в женски , а още по-малко в мъжки вариант ги възприемам.........

Демоне  , ти си ги описа правилно сродните души, но аз реших да си напиша всички възможни асоциации, който минаха през главата ми докато най-накрая разбрах каква е точно ролята на тези толкова кротки жени. От самото начало трябваше да обясня разминаването по начина който цитира ( щеше поне един пост по-малко да има), когато гледаш от страни подобна ситуация е донякъде смешно, забавно и даже трогателно, но когато си участник.....не е приятно. Съвсем по-феминистки ще прозвуча, но първата крачка ( говоря за адекватна крачка, а не от типа сещай се) принадлежи на мъжете и те трябва, длъжни са да се задвижват  - ей това твърдение в колко спорове ме е вкарвало , не е реално. Може би наблюденията ми да не са много правилни, но съм останала с впечатлението , че любовта вади противоположни качества в човека. Кротката, плаха жена най-безцеремонно ще се изтъпанчи пред възлюбения и ще му се обясни, уж смелата и напрената, ще е свила знамената и за нищо на света няма да разкрие първа чувствата си. ...........Предопредих веднъж в темата Абадор, че съм склонна да задълбавам, но май никой не ми повярва. Мъничко само да ме подстрекае човек и  се започва една. Love Letter ме кара да се усмихвам, три последователни гледания и това хубаво чувство, което оставя не се намалява, това което ми беше смешно първият път си остана такова, честно казано не ми се гледа нищо друго, а последният един част от него май никога няма да ми омръзне  . От изписаното от мен не си личи, колко нежен, приятен и сгряващ филм е. Вярно не е история, която да разнищваш и следиш с повишено внимание, а просто трябва да гледаш и да се наслаждаваш.

 

Може би защото с Майра сме новички във форума още не сме загубили ентусиазма и желанието си за такъв тип разговори, но повечето тук вече отдавна сте минали по-този път и рядко някой друг се включва. А трудно се дава, нов живот, ново лице и нови гледни точки, когато сте само двама пък на всичкото отгоре сте открили къде са ви допирателните и къде различията, кой , какво и защо харесва. Затова толкова се радвам на чуждите мнения. Все си прося включването на хората разписали се в темата за успешните роли ( досега с едно малко изключение беше безрезултатно),затова пък сега поименно ще мрънкам. И то по реда в който сте се включили, че да не пропусна някой  .

Razzormaw -Обичам да чета мненията ти, къде съгласна къде не , не е от особено значение, но от тях лъха винаги на искреност има свежо чувство за хумор и ми е интересно. А да не на последно място, коментарите за Марс   

Мейби заради моите предразсъдъци към корейското е почти невъзможно да се засечем някъде, а твоите коментари ме оставят винаги широко усмихната. Стегнато казваш толкова много неща, че направо си е за завиждане. Нали моя стил е стегнат

Alfons имам нужда от филмова подкрепа, че тук твърде сериално стана. Демона също има нужда от здраво мъжко рамо, а самата тема от свежо и различно разообразяване, което съм сигурна ще внесеш

funktastic17 - едни от най-пълнокръвните мнения, който съм чела изобщо във форума са били твоите. Те са искрени, обширни и приятни за четене. То вярно е, че никой не е длъжен за мое собствено удоволствие да ми угажда, но през цялото време се надявах да се включиш в нашите не особено претенциозни дискусии, защото знам, че ще прочета нещо, което ще ми е интересно и ще е поднесено добре. Както Демона каза „коктейл“ от радост ....... и  смях

ukio - Ако не тук къде би могла да направиш по добра реклама на непопулярен филм/актьор/ герой. Има толкова хубави филми с несправедливо малко зрители. Освен всичко на моя критикарски поглед трябва да се противопостави едно позитивно становище, че да има баланс

 KazeShini - много от твоите преводи са ми подействали вдъхновяващо  , имаме общи любимци , а би било интересно за конкретен филм или герой преводача да си каже тежката дума. Честно Ксе с хънгрито ме хвърли в джаза, но от коментарите на филма си дадох сметка, че не само аз съм от заблудените

speedy86 - момичето, което грам не си поплюва, винаги си искрена , коментарите ти са цветни, пълни с много чувство за хумор и аз ги чета с огромна усмивка. Вярвам ти не толкова заради допирните ни точки, а защото са едни от най-искрените мнения , който съм чела във форума. Не пестиш и това ми харесва  . Не крия, че в тази тема твоето включване ми липсва и то много осезаемо. Остави ме сама с тайванците и ръбовете .....

daneto- към екипа субтитри си имам едно безкрайно позитивно отношение, а често ми се случва да искам да се подпиша с две ръце под твое мнение. Би ми било много интересно какво мислиш , как точно пречупваш....добре де исках някой от превеждащите хора да се включи  - виж те само как ни пали вашият труд

vuinata тук с Абадор може да си говорите на дълго и на широка за корейци, да помогнете и на Демона с тази прословута корейска любов

Не искам тази тема да умира и това си е, пък и е забавно

[thedemon1238]

Не знам какво ми стана, ама реших да прочета това мнение на Razzormaw за Mars за което стана въпрос. Последва доста весело настроение което съвсем се отприщи като прочетох отново мнението на maira. Твоите мнения, както и тези на keva не са за едно четене с всички тези разклонениния, детайли и подробности. Въпреки написаното, все още ми любопитно за тези японски самурайки. Например дай ми някоя за пример за филм или сериал където виреят, че искам да разбера повече. А какво стана със съпругата която няма какво да прави и се маскирва на чистачка в офиса на мъжа си? Голяма щуротия звучи.  Успя ли да израстне до силна и уверена жена след 9ти епизод? И още един въпрос, какво точно е колхозничка? 

 

 

 

В нашият патриархален свят жената трябва задължително да е с характер. Когато Симеон Радев говори за родителите си подчертава, че те-децата, никога не са чували майка им да противоречи на баща им, но по-някакви неведоми пътища се е случвало човека на следващият ден да е на нейното становище  . 

 

Tова трябва да означава, че нещо се е случило през ноща... Сори не се стърпях Aми така е, жените си имат много тайни оръжия, в никакъв случай не са "слабият" пол, както някои ги описват. Доста може да се говори по тази тема за характерите на женските персонажи. Да видим дали някой друг ще се включи.

 

Колкото до това

Съвсем по-феминистки ще прозвуча, но първата крачка ( говоря за адекватна крачка, а не от типа сещай се) принадлежи на мъжете и те трябва, длъжни са да се задвижват - ей това твърдение в колко спорове ме е вкарвало , не е реално.

като нищо може да те вкара в още много спорове.   Ще пробвам накратко да ти обясня начина на мислене на тези "редки животни" като този от Love Letter... и други филми, където има такъв ръб.  Идеята ми е да не ги мразиш много този тип герои. Както се казва, нека има разнообразие.  Когато някой такъв тип е лапнал плувката и не вижда никакви ясни сигнали че момичето го харесва, пред него стои страха че каже ли й има голяма възможност за Game Over на отношенията им.  Дали са се срещали на работа, в училище, на уроци по танци, под предлог че са приятели или бог знае какво, няма значение. Вече нищо няма да е същото, дори да продължават да се виждат. Тоест, ако тя продължава да не прави нищо, той би го направил когато вече няма какво да губи. Както този от филма, когато разбра че се местят.  Може би е сметнал че тази рисунка е по-добре от това да и признае чувствата си и да изчезне. Един вид нещо като подарък с надеждата да продължат връзката си някакси въпреки разстоянието.  Но тя не видя талона на книгата и така.  А в кръга на шегата, ако наистина всички момичета не правеха абсолютно нищо, пред него остава само една възможност. Тъй като не може да се влюбва през месец и надали ще изтърпи много откази заради гордостта на този тип персонажи... а те със сигурност ще са много като стреляш насляпо Може би му остава възможноста да прави първата крачка пред различни жени от обкръжението му, преди да се влюби и евентуално ако някоя се навие да се влюби после в нея.   Абе каквото и да си говорим, трябва и двамата да правят по-нещо.  Дори жените да не правят първата крачка, ми харесва идеята все пак да направят нещо значимо и различно. Например в разни исторически филми съм виждал сцена която жена отива и дава талисман който тя е направила за оръжието на човека който обича.  Да го пази в битка и да го върне жив и здрав.  Някакъв подобен жест може да се измисли и в днешно време. Щото ако мъжете тръгнем да си мислим  "Леле тази ми позволи да я изпратя до спирката, сигурно има някакви чувства към мен" или "Тази си говори с мен по чата, като се видим често ми се усмихва.. Дали не ме харесва? "  ще стигнем дъното.    Нужни са някакви сигнали и от жената, няма как иначе. 

[maira]

OFF: Не знам какъв е редът за сигнализация: първо тя или после тя, но със една прителка психоложка предпочитаме да си говорим за множества по темата . Един мъж харесва (способен е да хареса) да кажем между 40 и 90 от 100 жени - според мъжа. Останалите 10 до 60 просто няма да ги хареса, физика, химия, биология - не ги вижда като жени, не ги харесва и това е. (Разбира се, може да обича 1 на 100 или на 1000 или на милион, но това друга история.). Т.е. първо той избира от тези 100, това е неизбежно... и може би малко тъжно за мен. Винаги има избори и откази...  Една жена от друга страна може да е харесвана от 40 от 100те човека и също прави своя избор - от тези, вече 40... Сега вече е тъжно за тях. Но номерът е, че мъжът първо избира дали би могъл да одобри една жена, а жената избира от избралите я вече мъже... окончателно. Не знам дали го обяснявам правилно. Общо взето безсмислено е да избираш мъж, който не те вижда и харесва като възможност, и на това се базират половината трагедии. Другата половина се базират на избора между онези 40, които те харесват...

Така, идеята е, че няма значение кой прави първата стъпка в правилното множество. Дори и да си откажат по любов, няма да срива тооолкова, (ако и да болезнено) понеже те са си взаимно потенциални - в някой друг живот. А извън множество, пак няма значение, понеже е обречена работа...

 

ON: Колкото до японските самурайки - подозренията почнаха да ме обземат още в мита за сътворението на света, когато според нам коя митология 2 духа Изанаги и Изанами: мъжки и женски извадили островите на Япония изпод морето. Първо на тях стъпила жената, та мъжът я напсувал, не било то женска работа първа да са шматка, потопил ги и ги извадил наново, за да стъпи първо той... или нещо подобно зависи дали четете руски, английски и пр. превод... и нататък продължава все така... Гледах примерно Шиноби, където на жената-нинджа се беше паднало най-тъпото и незрелищно от всички възможни умения, ако и да го водеха мноу страшно... а филма като цяло не беше толкоз лош. Или Satomi Hakkenden историята, където дори няма жена нинджа, тъй дя, защо им е - жените са или девствени или разплодни. Азуми, на която не можем да отречем самурайството, от друга страна е самурайка-роботка - има уменията, но не се предполага да води друг освен Азумски живот, тип да коли лошите, и е отрано почистена от романтична част. Общо взето Азуми е един от филмите, които ме бяха заблудили в равноправието преди, понеже там е честно - от никой герой не се очаква да води друг освен Азумски живот... 

Примерно в Kyo, Koi wo Hajimemasu / Love for Beginners  е много страшно. Девойката е с 6 пръста чело и много интереси и в свободното си време чете атомна физика за да "може да разговаря равностойно" с Тори Матсузака, който иска да стане атомен физик... но финално решава да стане фризьорка, защото така ще помогне на всички девойки, които се гласят за срещи и искат да зарадват любимите си с прекрасност... Ся, не ме разбирай криво, за Тори, разбира се, може би си струва човек да попрочете малко атомна физика, или даже да помие малко коси, така де младежът е потенциален ... и все пак. . Трябва ли да рекламираме някои скромни женски слабости чак толкова? Да се центрираме като положителен пример на живота, предложен в удобство на някой друг и да намираме там функцията си...? 

И не, че не се опитват милите Японци  - в Мадам Шогун и нейните мъже са се опитали да дадат някаква обратна гледна точка, но там просто са унищожили мъжките образи, без да Фдигат женските...

 

И с мойта детективка беше трагично. Тя "израстна" - прибра се при съпруга си, с всичките му кусури, и се отказа да работи - впрочем и шефа и детектив, (говорим за удивително прекрасния в него период Кента Киритани) даже и каза, че никога принцип не я я броял, че работи сериозно ... ми така, просто не я е гонил, че е много миличка... и да не се корка. И завърши, как всички празнуват Коледа. Ифффаааати финала. просто не можех да повярвам. Т.е. излиза: нормално е да следиш мъжа си ако нема що да правиш и е нормално да го разбереш и да му простиш... когато той има какво да си прави с някоя друга.... и е съвсем нормално да го прибереш на топло, когато работата му свърши... Тъз дама нямаше нещо свое и това е .... и в началото я действаха и използваха без да знае, а в края вече - след като знае, доброволно един вид...

 

ПП Колхозничка е работничка в колхоза (голям соц. чифлик) Това е паметникът Работникът и колхозничката в Москва, Вера Мухина:

[thedemon1238]

OFF: Паметника си го бива обаче. Харесва ми.  Teoрията ти която сте направили с твоята приятелка е направо трепач. Стана ясно обаче по-какви критерии избират мъжете, но по интерсното, тези на жените не се разбраха.   Но сега като се замисля, ако ми наредят 100 жени в редица и трябва да си харесам между 40 и 90, не мога 100% да гарантирам че някоя която не съм харесал в началото, няма да ми хареса неочаквано в последствие.  Колко пъти се е случвало да си казваш "Тази ми е като сестра, няма никакво привличане" и в един друг момент я виждаш в нова светлина... на плажа.   (примерно)  А пък при жените с техните по-сложни критерии (подозирам че са такива, още преди да ги чуя) сигурно им е още по-лесно да се подлъжат по неправилното множество и да стигнат до някоя трагедия... или романтична комедия. 

 

Не разбрах точно кой от филмите за японки-самурайки ми препоръчваш, но това за детективката направо си плаче за гледане.   Азумито съм я гледал, наистина доста силна  и самостоятелна жена.

[maira]

ОФФ:

Мииии, аз затова съм така щедра с цифрите - между 40 и 90 . Познавайки човешкото мислене донякъде и по-скоро мъжкото, един мъж от 100, ще каже, че харесва най-много 15, не повече. Най-младите, стройните, свежите, грациозните, да не забравяме усмивката, може би малко стил и пр. Обаче в нормална ситуация, (въпреки че за пред хората би избрал само между най-манекенките, другите ще са му дебели, слаби, тъпи, злобни, остроноси, с неправилни гърди и т.н....) майката природа му е заложила да може да се справи с още поне 30-40 дами без проблем, в някой по-романтичен момент . Само че няма да се хвали с това обичайно, щото е йерархично неправилно, някак си другите мъже го оценяват и по жената, с която е. (Докато не стигнат до оценката, в която изобщо е.... след едни години )

Има едни много смешни песнички на Tim Minchin 

... за това какво би се случило, ако не срещнеш този,  когото си срещнал...

 

ОН:

Изброените горе сериалки и филми не ги препоръчвам.

Иначе Детективката наистина беше зарибяващо и приятно нещо, ако и да убиха детското в мен с тоз финал. Шоколадчо също, нагледах се на златиста светлина  и изкушения... само края...

Инак като правилна самурайка: такава, каквато трябва да е, сияеща, виж xxxHolic и Yokai Ningen Bem, щом си одобрил Азуми. В тези и двата е Ан Уатанабе, зарад която май бих захаресвала жени в една по-друга реалност...