Jump to content

Какво поведение очакваме от любимия герой (мъж) във сериала или филма:


maira

Recommended Posts

Иха никога не съм вярвала, че точно хънгрито може да вкара хората в такава полемика. Уж всичко ми беше ясно : запълващо времето непретенциозно нещо, което смело мога да причисля към детските ( нищо, че основните персонажи не са деца), беше много приятно до 4-5 серия, в последствие дерайлира малко, но все пак понусимо. Завършва като телефона любов и реално не е въпрос на романтика, а по скоро всичко се завърта около Мукай, а лигличката първо трябва да порасне , че да дорасне за готиният батко. Баткото ще продължава да е в застоялата си, направо заблатила се връзка, но не се знае какво точно го държи вътре, напереното момче, незнайно защо влюбило се лигличката в крайна сметка ще остане с пръст в уста, защото тя все пак налетя на готвача. Другият в групата най-накрая свали рок бремето , ожени се, намери призвание и продължава смело и улегнало живота си..........Общо взето при уж ясна схема, бая сериозен диспут отворихме. Това с главните , честно казано имам по-голяма нужда да го обмисля. В Хънгри съм съгласна с Ксе, че Чие е по-главна то Мария, но през цялото време докато гледах не ме напусна усещането, че има една централна фигура, чиито избор влияе на всеки около него, но някак не се намери на него някой от персонажите в личен план да му повлияе по-силно. Чие и Мария му служеха като огледала, едното с обожание и копнеж, а другото с обич и неудовлетвореност. Какво си мислех, а то какво излезна

 

П.П. Молбата към модераторите все още важи :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хммм пресетих се за нещо като поздрав за преводаческите екипи :). Един агресивен и прекрасен стих от Радостина Григорова, Стоте часа на деноношието...

ВИРТУАЛЕН КРАЙ

Превеждайки онзи филм,
забравих да набия най-последния субтитър, 
където тя му казва 
с превързваща раните му усмивка, 
че нищо че й е спасил живота, 
тя още обича лошия. 
Някои цял живот го духат. 
Освен ако преводачът не оправи света.

------------------------

Сори за О-фа :).

Keva, с мен реално не може да се получи истински "аналитичен" разговор за сериал, който харесвам :). Там само ще спамя, дето се вика, този или онзи колко ме кефят, пък някак си не е интересно това за останалите. За късмет Hungry хич не ми допадна, та мога да го въртя отвсякъде :). Но и аз се накефих че стигаме до въпроса за главните "любовници" понеже дори и да са важни за живота на героите те не винаги са главни герои в историята, и мисля, че и аз не бях права да казвам че Мария-та е главна, те и двете са второстепенни, а коя е по-по-най- е тема на виждане... има го и момента, че лошите и несимпатичните също са главни както в Rough Cut. Ама този филм много ми хареса и не мога да го разкостя... не искам... искам да си го помня като чувство и сила. Единствено ми се струва че там основната нишка на страдание и безсилие изместваше понятията добро и зло...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тогава какво излиза може би трябва да си имаме определение за главен герой? :) Най-много екранно време? Основен носител на посланието? Този който разказва? Този, за когото разказват? Този без, когото не може? Тези на плаката? Впрочем напоследък забелязвам  феномена на Тълпата главни герои - 6тима в Приятели, 4ма в Шугърлес, 7 в седемте самураи... колко са в 13 убийци? И последно приятелят/приятелката на главната/ният - този, с когото е накрая - главен ли се води? 

Като тръгнахте да обяснявате за главни и второстепенни и си знаех, че ще се стигне дотук.

Затова ще споделя мен какво са ме учили. Главният герой в един филм е този, чиито решения, вътрешни или външни конфликти определят историята. Един вид неговата линия движи сюжета. Всеки филм може да следва класическата структура от 3 действия и съответно главният герой е свързан с преминаването от едното и другото действие чрез някакво ключово събитие. Понякога може да са и повече главните герои, но пак единият е най-вече определящ. Или когато е група герои, тогава определящи са събитията за групата като цяло.

По отношение на сериалите предполагам, че правилата са подобни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не, че нещо, но нищо обсъждано тук не претендира за дълбок смисъл. Съгласна съм обаче, че проклетото нещо не си заслужава усилието и вниманието, което му отделихме. Ксе хубаво сложи точката и нека да не продължаваме да нищим един не особено добър сериал :28558: . За да не е едноредов спам, ще се възползвам да си изпрося някой неща от колектива ( силно се надявам и някой да ми се върже). Но преди това : Майра, не се тревожи, една от причините да си направя темата е точно това да мога ( и не само аз , де ) да си пищя колко харесвам нещото, героят можеш да го замаскираш с актьора и никой няма да ти се разсърди. И освен всичко друго и на мен ми действат вдъхновяващо нещата дето не ми харесват, за сметка на харесалите ми и обикнатите от мен. Качества реклама, на онези неща, за който чакам забрана да споменавам едва ли някъде съм им направила -съдба :28558: . Разискването на различните схеми и прототипи с който си служат сценаристите предизвика в мен няколко проблясъка и ще помоля колектива, при съответната доза вдъхновение, да опише какво харесва и какво не харесва в азиатската романтика. Колкото по-подробно, толкова по-благодарна ще съм. Е добре де дори и да не си изясня накои неща светът няма да свърши и все пак....... любопитството може и да ме затрие

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Parab, благодаря :)))).

Наистина не знаех определението и всеки конструктивен коментар определено ми помага. :) От друга страна, тогава какви са хлъзгавите  моменти на главния герой? Ако да кажем във филма има "Бог от машина", който решава безизходна ситуация, той главен герой ли е? От друга страна ако не е просто финален Deus ex machina ами нещо като често явяващ се "Бог" малко тип конферансие, който казва на героите какво да правят, той главен ли е? Ако да кажем един герой прави  грешки, а пък друг постоянно го спасява .... начи и двамата са главни понеже и двамата равно предрешават историята. Обаче ако е единия е детектив, а другият анализатор и вторият казва - направи това, в началото на серията, а другият го прави целият епизод... /

Kcekce, в момента не се сещам за друг скучен ми сериал, така че ще си ползвам Hungry, но ти не се чувствай длъжна да влизаш в диспут. Over the rainbow засега е зарибяващ, пък съм и в началото... :)

Според мен в японските сериали и голяма част от ситкомите зареждат героите като алгоритми: този е такъв, но такъв, онзи е онакъв а тези там се харесват - някакви начални параметри на личностите и на отношенията между тях. После старт, и ги пускат за интеракция като в игра :). В американските сериали сякаш са склонни да мърдат всякак отношенията, но не мърдат героите като очертания много - ако някой е умен той е умен, с който и когато и да преспи или не преспи... ако някой е смешен или глупав също. В допълнение, човекът обичайно научава нещо, но не се изменя - и в друга ситуация прави аналогична грешка и се учи наново от нея. Сериалите държат обаче именно заради баааааавната обещааааааваща трансформация - може би Никита и оня там ще се вземат накрая ... или агент Скъли и Мълдър ...или  Шелдън и Ейми... и разбира се силните истории в отделните епизоди - вероятно с отделни главни герои?  В корейските за мен най-зарибяваща е трансформацията. Не съм сигурна дали героите научават неща, но със сигурност се изменят, изменя се и цялата картина на възприятията им - от арогантност към взедесъща любов (хихихи това много ми хареса, да :) ). Видимо т.е. имаме изменение и на героите и на отношенията между тях. Само че с тия 16-116 епизода имаме проблем с интересните междинни истории - роднини, втори любовник, болест, разлика в социалното положение, амнезия, магия, близнаци, изчакване във времето.... 8 епизода... ами останалите?  В японските като цяло рядко се изменят и героите и отношенията между тях. РАзчитат основно на междинните истории. Даже в култовите японски, героите печелят именно защото остават неизменни въпреки обстоятелствата. Любимите ми Йокайчета да речем :). Освен когато решават, че вече няма да са влюбени де, което май се толерира по сериалите - малко да пострадаш и след това да решиш, че продължаваш напред, един вид измъчено изменение. Кое остана? - аха  да не се изменят отношенията между героите, но героите да си изменят характеристиките...  Хм почти невъзможно... освен в разни много специфични и героични случаи.

 

                     герои - характери             герои-отношения                         

изменения:              да                                     да                        Корея

изменения:              не                                     не                        Япония

изменения:              не                                     да                        Америка

изменения:              да                                     не                           - ?       

 

Може би и затова Hungry хич не ми допадна в японската схема: първо Главният остави Рока....гад... Второ остави мечтата си да стане френски готвач... което си беше тъпа мечта, ама айде, коя съм аз, че да споря с хорските мечти. Но и нея остави. И трето: мега-скука в междинните истории... те ядат и спомнят... Всъщност така и не разбрах какво искаше главния... таз Мария дето си остана с него, заслужава златен медал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Връщам си се в обичайната схема, да обсъждам конкретни герои впечатлили ме с нещо. Преди около час си дадох сметка, че си нищим герои ( макар различни по-типаж) дето ни допадат, разбираме ги или ни стават близки по някакъв начин. Анти главните обаче не са намерили място тук. Има една книжка, която е Библията на всеки себеуважаващ се американски бунтар, а именно По пътя на Керуак. Бунтарското ми българско сърце не ги разбира американчетата, но в тази книжка изобилства от герои, който ме побъркваха и стигнах до там, че да им пожелавам трагичен и скорошен край. Знам, че това не е литературен форум, нито място в което да показваме, кой колко и защо е чел, но ми беше необходим паралела с тази бунтарска класика, защото за пръв път попаднах на анти японски стил филм. A Crowd of Three рязко се разграничава от обичайните японски послания, напротив все едно гледах малко по-мрачна версия на По пътя. В този филм нямаше човек, който да не ме дразни и ще ги карам по -ред на номерата :

Кента ( великолепна роля на Шота) : Мъдростта , която предава на околните е следната „има два типа хора. Такива, който сами определят живота си и такива, на който им го определят. Ние сме от вторите“. Има нужда да види „светлината“ има нещо като гордост, която лесно се накърнява и необходимост да разкъса мрачното си съществуване, но дали търси щастие и топлото, дали е наясно, че емоционално е осакатен ? Великата пияница Док Холидей казва, че такива хора винаги усещат празнината и мрака вътре в себе си , извършвайки злини се опитват да запълнят своя човешки недостатък. Е, Кента беше на път искаше да се измъкне и според мен с това постоянно повтаряне на Джун : ти не си като мен, се опитваше да му каже, че може да се отскубне от този мрачен свят, който споделят. Дори смятам , че му завиждаше.

Джун ( Кенго Кора също прави добра роля) : Той беше позволил на светогледа на Кента да определя съществуването му, възгледите , възприятията. За него Кента и батко му преставляваха семейството, връзката със света. Имаше обич и приятелска привързаност. От друга страна, той не вярваше, че ще има подреден живот, че някой е способен да го обича и че той може да обича.  Щастието му беше непонятно, защото той се беше вкопчил чисто в емоционалният свят на Кента. Той искаше Кента да има същата потребност от него. От друг обич, че и любов не можеше да приеме или даде. И той е от онези вечно нещастните, но не заради жестокият живот, подритваното улично куче. Само че, човек не всяко улично псе рита.  Вечната жертва на обстоятелствата, дето и да мечтае не е способна. Той няма къде да се върне или къде да отиде

Иде ред на девойчето: Честно казано това нещо най-много ме дразнеше и не успях да изпитам жал към нея. И какво като си грозна, бе мърло ? Защо трябва да си толкова дразнещо досадна, лигаво цвърчяща безгръбначна и без достойнство лигла. Чисто човешки качества  й липсваха на лепката, тя вярваше , че никой никога няма да я обича истински. Аз също го вярвам, ако се намери някой който да обича лигава лепка, без самочувствие и никакво достойнство аз ще спра гледането на филми. Розавота пантера сама не се уважаваше, сама се унижаваше не държеше на себе си, едва ли друг ще държи на нея. Цвилещото нещо ми съсипа нервите, а трябваше да пробуди състрадание - е не успя.

Следват няколко епизодични герои, който аз ще изпусна и ще обърна внимание на по финалните.

Мечтаещата девойка : Ей Богу, това момиче беше жизнерадостно повърхностно. Беше планирало цялото си бъдеще, паричното възнаграждение на бъдещият си съпруг, къщичката с бялата ограда, отглеждането на децата си, заниманието си като те порастнат, че дори внуците си и разбира се епично трогателната си смърт на 85. Чакаше само баламурник, който да облече костюма на господин идеален. То беше и освежаващ контра пункт, нейният празен свят поне имаше цветове - бонбонено розови, но цветове

Баткото на Аои Миазаки в живота, а на Кента във филма : Той съзнаваше своята празнина, която обаче запълваше с злодеяния и логично се намираше в затвора. Той именно каза на Кента, че никога няма да намери изход. Те бяха еднакви. Кента може и да не е педофил, но по нищо друго не се различаваше от брат си.

Общо взето всички бяха дребни душици, като в Шинел, но тук едва ли нещо можеше да ги направи щастливи.  Дразня се от подобни персонажи изтъкани единствено от саморазрушителни черти, плитко емоционални, криещи се зад някаква псевдо бунтарска сериозност. Без нищо което да ги пали, без огън и страст, живеещи в сиво черни тонове способни да внесат тягостно усещане и в най-слънчевия ден.

 Ето това бяха моите анти герой, а филма си ми хареса, въпреки всичките му герои.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

--------

Kce kce, изгледах Hungry - (с китарата и зеленчуците), но мисля, че примерът с него е неточен. Изобщо не считам, че там главната героиня тръгва с второстепенния пич, понеже Чио, Чие или както там беше дразнещото нещо, е второстепенна през цялото време. Главната е т.нар Мария, която остава с Главния докрая - даже решиха и да се женят ... някога... Дори в името на спора съм склонна да засека екранното време на двете, макар че разбира се не времето е важно, а това как то се запълва. И сериалът за мен съвсем закономерно проследява трудностите и успехите на една двойка, която трябва да избере работата си, да подготви успеха си в тази работа, дори когато той коства част от времето за романтика.... и да приеме, че всеки от двамата ще бъде заглеждан и търсен във времето, но те могат да се изберат взаимно и завинаги. 

Това, разбира се, не значи, че японските сериали нямат оригинални завършеци или не нарушават известните схеми или не ползват т.нар "азиатски край", който често много дразни западното ми сърце...

 

Сега се посвещавам на Over the rainbow, Thedemon1238, и тогава ще се върна на схемата главен-главна / втори-втора.

--------

 

Майра като казах че Over the rainbow е единственият корейски сериал, в който прецаканата спечели главния... и сега видях какво сте писали, съм длъжен да уточня, че според мен беше така. Разбира се винаги някой може да каже, че всъщност тя е главната, а не обратното. Трудно е да се определи коя има повече игрално време. (В началото е едната, после може да е другата... макар че пак е доста относително)  Тука въздесъщата корейска любов не сработи. Това имах предвид. :)  Точно заради този шаблон главен/втори, понякога интригата се губи отрано. Поне интригата, кой кого обича и колко силно го обича. Остава интригата дали ще се съберат, дали някой няма да умре и т.н., но когато разчупят и това клише героите стават още по-интересни и истински.  Та в този сериал до последно не се знае нищо и е малко по-различен.  :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля си, момичета и момчета, пишещи тук, колко сте ми умнички. Що не вземете да напишете сценарий за филм или по-добре за сериал. Но така, без да бързате, без да се напрягате и като си ги обсъждате нещата. И тогава, навярно ще се получи нещо истинско и стойностно, да не те е срам да го гледаш. Макар че ми е неудобно да  призная, но аз български филми не гледам, защото ми пошлеят, защото, все ни изкарват едни тъмни балкански субекти, та чак страшно ми става. Може пък да сътворите нещо светло и истинско, нещо любовно и приятно за гледане. И вместо да обикаляме я Чеджу, я горещите източници, да видим Рила планина, или Родопите да речем, пък може и в морето да се топнем. Така да се каже българска романтика да си сътворим.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля си, момичета и момчета, пишещи тук, колко сте ми умнички. Що не вземете да напишете сценарий за филм или по-добре за сериал. Но така, без да бързате, без да се напрягате и като си ги обсъждате нещата. И тогава, навярно ще се получи нещо истинско и стойностно, да не те е срам да го гледаш...

Благодаря за доверието, дето се вика, ама то у нас всеки прави нещата, които не са му работа, и затова те не стават особено добри. Всеки сам си строи къщите, самолекува се, ремонтира си уредите и колата, прави си счетоводството, пише си книгите дори и пр и пр... Трябва ли и на телевизори да се правим?  Лично аз нямам никакво професионално обвързване с филмите и тв индустрията и си критикувам и мисля за спорта, ей така... за дребното удоволствие да споделя някакво мнение със знаещи опоненти и евентуално да получа смислен коментар, като искрено се извинявам ако темата по-някакъв начин дразни, звучи претенциозно или тъпо, или изглежда некоректна. (Не е невъзможно професионален филмов деец да намери всичките ни разсъждения за особено необразовани и смешни.)

Освен това ми се струва, че изкуство само с ум и обсъждане не става. :). То даже май така се получава, че лично аз се дразня най-много на професионално направените, умни и подредени по сюжет сериали, с правилна пропаганда и много етично послание, в които обаче .... няма огън, мечта и зарибявство. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Всеки сам си строи къщите, самолекува се, ремонтира си уредите и колата, прави си счетоводството, пише си книгите дори и пр и пр... Трябва ли и на телевизори да се правим? 

Съгласна съм, че нашата нация е съставена от специалисти по всичко и затова сме на този хал, обаче, творчеството е една съвсем друга тема. Може да си лекар да речем и да пишеш добре като Чехов например и като Булгаков, като Шилер, А.К. Дойл, Съмърсет Моъм, Димитър Димов, Валери Петров - нали всички те са с една професия - все лекари. О Хенри е фармацевт, Максим Горки, до колкото си спомням е бил чертожник, Чапек - дипломиран философ, Стивън Кинг - учител по литература, а любимецът ми Клавел си е натюр сценарист. Може и затова толкова ми харесва, но и всички изброени по-горе са ми любими и ги препрочитам от време на време. Така че, няма нищо лошо всеки да си работи старателно професията, за която е учил и му допада, но и да пописва от време на време няма лошо, особено ако го прави добре.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И да Ви върна обратно на темата " Какво поведение очаквате от любимията герой в сериала?" Зависи от това какво предпочитате да гледате.

Аз съм една от тези " 3/4 форумни каки, които леят сълзи и въздишат..." и моят любим герой е този, който в началото на сериала е студен, недостъпен, истински "ръб". След запознанство си с героинята неусетно се влюбва и малко по-малко се променя.

Харесват ми сцените, когато героят още не осъзнал, че е влюбен започва да я ревнува, когато Тя говори/ усмихва се на друг мъж. Прави едни физиономии, едни чупки- ум да ти зайде и ти става приятно на душата.

Обожавам моментите, когато се карат за нещо си и в един момент Той спира да говори, променя погледа си с който казва: " Искам да я докосна... Искам да я прегърна... Искам да я целуна, но НЕ трябва." И в следващия момент, въпреки разума прави това което иска сърцето му.

Понякога престъпва принципите си, понякога предава родителите си, понякога приятелите в името на любовта.

Това е при корейските и тайвански сериали, а при японските имам и друг персонаж, който харесвам. Този на безкористен човек , поставящ щастието на другите пред своето. Избиращ приятели пред любимата си. Може би това е така, защото свързвам Япония с думите " чест, гордост, достойнство".

 

Това търся в сериалите и такова поведение очаквам от героя, затова ми е любим. Нали?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И да Ви върна обратно на темата " Какво поведение очаквате от любимията герой в сериала?" Зависи от това какво предпочитате да гледате.

Аз съм една от тези " 3/4 форумни каки, които леят сълзи и въздишат..." и моят любим герой е този, който в началото на сериала е студен, недостъпен, истински "ръб". След запознанство си с героинята неусетно се влюбва и малко по-малко се променя.

Харесват ми сцените, когато героят още не осъзнал, че е влюбен започва да я ревнува, когато Тя говори/ усмихва се на друг мъж. Прави едни физиономии, едни чупки- ум да ти зайде и ти става приятно на душата.

Обожавам моментите, когато се карат за нещо си и в един момент Той спира да говори, променя погледа си с който казва: " Искам да я докосна... Искам да я прегърна... Искам да я целуна, но НЕ трябва." И в следващия момент, въпреки разума прави това което иска сърцето му.

Понякога престъпва принципите си, понякога предава родителите си, понякога приятелите в името на любовта.

Това е при корейските и тайвански сериали, а при японските имам и друг персонаж, който харесвам. Този на безкористен човек , поставящ щастието на другите пред своето. Избиращ приятели пред любимата си. Може би това е така, защото свързвам Япония с думите " чест, гордост, достойнство".

 

Това търся в сериалите и такова поведение очаквам от героя, затова ми е любим. Нали?

Като няма палчета ... ще цитирам само в знак на съгласие :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@milkyni благодарности за освежаващото включване и връщането към темата :))))))

Тъй де тя си беше тема за кеф, не за анализи, а пък на, изкилиферчи се с това дневно писане... ама ще се поправим :). Само нощем и с чаша вино ще се пише. :)

Значи, казваш, че при Корея/Тайван харесваш моментите на ревност и когато жената&любовта побеждава ... е наистина, много сладко го описа и аз веднага си признавам... че то си е за харесване :)))))). При това тъй де, мъжът не трябва да е лесня плячка, щото инак не е сладко. Т.е. ако не е бил ръб, няма как да се изкефим как се предава... Спомням си една сцена в "Като рицарите", когато девойката казва на рицаря "И за най-хубавото и за най-лошото в живота ти, аз ще бъда отговорна..." :).

Добре де, а  тогава какво се случва с Втория любовник? Той не прави ли същите чупки като първия, не е ли победен по същия "грозен" начин? Защо си харесваме първия ... само втория или ... само единия? Колкото е по-ръб в началото, толкова по се харесва като падне в караката на дамата?

 

@Thedemon1238 не е нужно да се застраховаш толкова. Извинявам се, ако съм те оставила с впечатлението, че споря заради спора. И според мен в Over the rainbow младежът тръгва с втората...., а не с първата... и така се нарушават изненадващо и интересно очакванията и "правилата" за вездесъщи любови и първи фигури. Хубаво е сериалчето :). Ако се сетиш за още някое изключение в симетрията, пиши :))). 

 

@Keva убеди ме за  Crowd of Three - няма да го гледам по никой начин :). Аз и преди го бях зачеркнала, но си повторих чертата. Мноого ми досаждат безсмислено мрачни арт герои, почти като безсмислено кривото и трепкащо заснемане. Аз май съм много старомоден зрител и си искам светлината и чистия правилен кадър, спокойната смяна на сцените и да не се преиграва с "напрежението" при постоянно прещракване на гледната точка и пр за сметка на сюжета...(Мдаа това не е зарад  Crowd of Three,  което не съм гледала и май излиза от темата, ами успоредно с теб си помрънках за Maou, в което исках да погледна лошите като по-прости и по като за мен, но тотално ме отказа като заснемане... ни'къв сюжет и ни'къв Икута Тома не може да понесе такваз визия....)

 

@Sonihrisi хмммм има ли според теб Бг мъж, способен убедително да изглежда на екран при изпълнения на корейските чупки от ревност? Като че ли не съм го виждала това по нашите тв ширини освен при актьори играещи по-възрастното поколение, или с някаква комична жилка...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е много сте лоши :icon_sunny: . Вчера в характерният за мен кратък стил изписах хиляди щуротии, мисля обаче , че й друг път съм се хвалила колко добре се справям с техниката и текста ми изчезна :28558: . Мързела си да не възстановя написаното оправдах със съдбата ( твърдо не вярвам в съществуването на въпросната), която явно е решила да не словоблудствам в темата. Обаче вие все повече материал ми дадохте, така че ще го карам по точки :) .

1 И аз като Майра не смятам, че ние точно трябва да се правим на телевизор ( напоследък полемиката между нас двете тотално се изгуби и това малко ми липсва), честно казано Сонихриси ме накара да се почувствам малко глуповато :) , осъзнах колко кухо е цялото ми философстване. Еми толкова си мога :) . Майра и Абадор навярно помнят как оспамихме една тема ( щом и до паметниците опряхме) в която незнайно как се стигна до евентуални сценарии за бъдещи български филми. Не обичам да лъжа, за това ще си призная , че тоя спор ме изврати и сега не чета по-нормален начин. Чета паралелно две книжки ( едната в градският транспорт, другата в къщи с тях се залъгвам, че върша нещо полезно - а са си за удоволствие- и се оправдавам пред себе си за това, че продължавам и ред да не изписвам :blush: ) от време на време се впускам в разсъждения как биха могли да бъдат адаптирани за киното и телевизията ни.  Та несериозните ни разговори  съвсем сериозно си ги обмислям :)

2. Както съм съгласна с Майра , така се запитах ами ако някой талантлив човек или някое хлапе с писателски пориви му трябва лек стимул да започне да пише и предложението на Сони.. е необходимият стимул ? За себе си гарантирам, че любопитното човече в мен е склонно да прочете на практика всичко, дори и под формата на игра да започне или на шега не се знае какво ще се получи. Сони си пожела сюжет, друг може да си пожелае типаж герои, може един да започне друг да довършва, НО с цялото това нещо трябва да се захванат талантливите хора - очевидно аз отпадам :D

3 Българите, корейска, японска, английска или каквато и друга психика, поведение и нрави ( дори да могат) не бива да пресъздават. Нека правим това в което сме най-добри - да сме си себе си, достатъчно противоречие носим, твърде много и различни теми ни дава ежедневието, че да има множество сюжети за филми, сериали за всеки вкус и всякакви нрави. Талантливи актьори да искаш, напоследък залагам огромни надежди и небивал интерес предизвиква от младоците Ивайло Драгиев :) ( да отбележа, че го забелязах и запомних в много малка роля и в последствие с кеф го гледах в останалите филми дето налитах на него). Ако не си е проличало аз обичам киното и театъра ни, уважавам себе си и народът ни ( една от причините е, че винаги ме е привличало миналото му и така успях да го опозная) и съм радетел за все повече български продукции.......

4. Аз като Майра изключително много се радвам на всяко ново включване в темата :panda-145: .Мilkyni , благодарение на теб стигнах до няколко извода.  Но преди тях, да си защитя понятието „ръб„ - то е тясно обвързано с конкретен тип поведение, което обаче каквато и голяма възвишена любов да има се смекчава, но не се променя.  Не всеки темерут, не всяко дръпнато създание е ръб ( визирам характер, не очите). Вие някак много на широко го раздавате :lol2: . Та ти описа един от основните романтични шаблони, а романтиката извън Азия винаги ми се е струвала банална и ме е дразнила, нещо в шаблона ( още не знам какво) в далечният изток са променили. Все пак два от трите ми любими японски сериала са романтични, един от най-любимите ми филми изобщо се оказва романтичен :D , доброволно започнах да гледам и този жанр и още не мога да открия , защо по дяволите ми допада - аз съм си устойчив в предразсъдъците човек, не си сменям мнението и вкусовете току така.

За шаблона да добавя, че винаги ми е било необходимо да бъде и преглъщаем от мъжка гледна точка, трябва да мога да харесам героинята. Да разбирам нейната болка, борба, себеотрицание, инат и гняв, любов и всеотдайност, страхове и обърканост, че да се получи нещо, което да ми допадне. Да виждам взаимността допълването, различията, че да го приема за любов и читав филм/ сериал. И какво като втория е по-добър, отнася се с нея като принцеса, онзи -глупака е най-добрия за нея, защото й помага да разкрие част от себе си, провокира смелост и израстване - ето в романтичният шаблон аз имам нужда от такъв тип развитие. Бонус е и ако главния е спонтанен и задвижващ се човек ( такъв трябва да е мъжа, такава я виждам аз мъжката енергия). Едно на ръка, че самата аз съм едно недоверчиво създание, което никога не се задвижва, а предпочита да наблюдава, от първом ще се скрие зад ъгъла и предпазливо ще подаде глава да види какво и как се случва и може би заради това толкова да считам , че другата половина от човечеството трябва да бъде спонтанна и задвижваща се :lol2:

5. Дадох си сметка, че не стига, че нямам определени очаквания към героите , а сред толкова любими филми са твърде малко любимите ми герой. Хан Соло, Док Холидей, Дарси, Ханазава Руй и трябва да изгледам ( и ще изгледам) още веднъж Good Luck, че да кажа с чиста съвест дали капитан Кода ще се нареди към онези горе. При жените е още по-трагично :) . Последно за очакванията : всеки конкретен жанр предразполага към някаква предварителна нагласа и няколко различни шаблона, който рядко биват разчупвани, а и не винаги преплитането е в полза на филма :)

 

П.П Олях се и забравих най-важното :slap: . На Crowd of Three не исках да правя анти реклама, погледнете коментарите в темата му :) . Това, че аз от самото начало си припознах По пътя ( книга която не долюбвам) не означава, че това е така и героите могат ,  и носят друг заряд за останалите, който са го гледали. Основно качество на филма е , че е нетипичен като послание за японците :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе... не знам дали някой го е казал, но аз лично очаквам само едно от главния/главната - накрая на драмата да са живи и да са си заедно /с изключение на Бали, за където адски се радвам, че всички предадоха Богу дух/ . Другото се преживява :)

 

И, бтв, точно това е сериалът, от който знам какви НЕ искам да бъдат главните - мухльовци, смотаняци, мамини момченца, тъпи и алчни патки, хора без грам самоуважение. И това, разхождайки се като манекени по екрана /за Бали говоря/.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@ Наздраве :)  Вероятно и вие си казвате наздраве в момента, поне някои от вас, така че това е специално наздраве за последно изостаналите петъчни четци и писачи. И верно, че като е азиатски форум трябва да празнуваме свети Валентин, а не друго, така че, който не е ял шоколад може да се отчете... иначе - Наздраве :).

@ Kiddo и аз не харесвам мухльовци и смотаняци за главни герои, нито хора без самоуважение, и като цяло се радвах, че в по-успешните азиатски сериали имат претенции какъв трябва да е човека - ако и да е късно, за възпитание на възрастната публиката, по-добре късно отколкото никога. Ама явно и там пробиват от време на време сценариите с непредвидимо тъпи и неприятни герои 

@ Sonihrisi & Keva, тогава какво да правим при създаване на симпатични образи в един сериал, ако те няма как да се изиграят? .... Дали защото няма как да игратя като корейци, дали защото "вълнуващото" ни романтично поведение не е характерно за нашите мъже? За мен все още не става въпрос да се хванем да напишем нещо, ако и да има гениални люде с двойнствени възможности - лекари и писатели и пр. Но чисто хипотетично, може би, нашите сериали сериозно страдат от липсата на зарибяващи главни герои. Както казва Keva разчупването на шаблона, не винаги е в полза на филма. БТВ забелязали ли сте как, колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно му е да вземе начално решение дали нещо му харесва и да оцени дали би се харесало и на останалите,дали би било хит  и пр. Но като навлезеш в нещата, макар че добиваш усет за нюанса, губиш цялостната картина. От друга страна не можеш да създаваш нещо, било то музика архитектура, филми или текстове ако не влезеш в нюансите...

Но наистина не съм виждала скоро главен привлекателен герой по нашите ширини, не говорим даже за корейски чупки, но някой, на когото поне да се възхитиш или да те вдъхнови...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Докато четете следващите редове, моля Ви направете го с усмивка.

 

 

От досега прочетеното и питанките ти, Maira, ме навеждат на мисълта дали не е по-добре да смените името на темата? Защото мен са ме учили, че отговора се крие в самия въпрос. Доста добре би звучало " Какво поведение очаквате от героите в дадена ситуация? А ето и моите отговори;

 

1. Какво се случва с Втория любовник?

- Започва сериала. Показват се двама прекрасни мъже, които са двете страни на любовния триъгълник и автоматично симпатизирам на единия една нота вповече. Защо? И за не знам. Трябва ми помощ при психоанализа на мен самата, какво харесвам и какво означава избора ми.

С напредването на сериала става ясно кого от двамата ще избере девойката. Ако е и моят избор- пиша висока оценка и го слагам в графа " Любими"

Ако сценаристите са решили да я съберат с този, който по-малко харесвам , сериала получава средна оценка и се започва едно търсене из интернет. Как се казва актьора, изиграл Излишния /Втория любовник /, как се казва актрисата, имат ли друг общ проект? Тук е мястото да вметна, че гледам азиатско едва от 1 год. и половина и не съм голям киноман.

Такъв е случаят с You're Beautiful (2009).  От първата серия бях за Шин У ( Jung Yong Hwa ).  И максимално ми хареса You've Fallen for Me (2011)А сина ми (13г) беше за Те Гьонг (Jang Geun Sukи казва, че това е най-готиният финал на азиатски сериал, който е гледал.

Друг сериал е Nobuta wo Produce (2005) - тук не събраха момата с никого, а аз така исках да е с Kusano Akira ( Yamashita Tomohisa)! Така попаднах на Kurosagi (2006) и се започна със съставянето и на списък с любими актьори.

И сега си давам сметка, че при първоначалния ми избор е важна играта на актьора. До каква степен ще влезе в ролята си, дали ще прави " чупки", жестове, мимики и тем подобни, достатъчно истински да ме докоснат. Всичко зависи от нагласата на зрителя. Не можем да искаме от любител на екшъна и трилъра да се омае от сладката романтика. Или от романтичната душа да заобича филми на ужасите, с многото убийства и кървища. 

Съгласна съм с 2/3 от мнението на Keva по т.4. Няма да се впускам в размисли и страсти относно различията ни, защото хич ме няма да разсъждавам. По литература все тройки имах, а и не искам да го правя. Гледането на сериали е хоби за мен и ако започна да анализирам всяка постъпка и решение няма да мога да се насладя на това, което търся. А именно да избягам от реалността / цитирам abador от една друга тема/ и на романтиката.

 

2. Колкото е по-ръб в началото толкова по се харесва като падне в краката на дамата.

- Не е така. В  Prince's First Love (2004) Принцът е разглезен, нехранимайко / не ръб /, обичащ до безумие. Готов да потъпче мъжката си гордост, да се унижава, да я преследва само и само Тя да го заобича?! Поради тази причина не ми хареса сериала. И пак по тази причина ще остане в съзнанието като еталон за "болен от любов". Срещна ли някъде такъв образ веднага го сравнявам с Принца / много силна игра на Cha Tae Hyun/. В The Heirs (2013)  Kim Tan ( Lee Min Ho) се доближи до този образ. Като цяло избягвам тежките драми и може би  не са са най-удачните примери.

 

3.Ако може и аз да отговоря на въпроса ти към Sonihrisi.

- Да, има такива бг актьори. Калин Врачански, Асен Блатечки, Юлиан Вергов. Достатъчно добри актьори за да се справят. Не случайно "Стъклен дом" и "Тя и Той" бяха хитове по онова време, но това е друга тема и няма да я подхващаме. 

 

Това е от мен. Ако не пиша трети път, надявам  се да срещнем в друга тема и да дискутираме други въпроси .

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...