Jump to content

Какво поведение очакваме от любимия герой (мъж) във сериала или филма:


maira

Recommended Posts

 Блейк ..о, Блейк ...Само дето си падах по Ейвън , който пак се явяваше "контрата" в групата. :28558:

И аз така, само че му бях забравила името. Благодаря! :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така е, Стотак, :up:  прав си, но това го знаем вече на база втората излязла трилогия, която се явява началото на историята.  

Към онзи момент през 80-те години на миналия век, той твърдо беше  "лошия" в конфигурацията. Единственото, което представяха за негова история, беше достатъчно "доказателство " да го заклеймиш и  осъдиш ( в" Империята отвръща на удъра " Йода смотолеви на Люк, че Вейдър преди е бил от добрите , но се е поддал на тъмната страна и е избил всички джедаи, включително и баща му). После дойде "сензацията", че са тати и син. И от този момент, като че малко по малко  Вейдър взе да защитава Люк, до кулминацията в третата част, когато уби ментора си за да го спаси.

Е, неговата идея беше:" ела, сине, с мен, да властваме над Галактиката", но все пак " бащинското се събуди и проговори".  На това му казвам развитие на образа. Сега, честно казано, ми се губят всички детайлчета, в които виждах доказателства за тезата си, но към онзи момент можех да ти ги цитирам подробно.  

Чак по-късно, когато излязаха първите три части, стана ясно, че Анакин/Вейдър/ е главния герой и подробно разгърнаха историята. И обосноваха преминаването му към тъмната страна. Да, страхът беше причината, но наличието на такъв си беше също логично обосновано. Притесненията му за близките /любимите хора го тласнаха към Тъмното.  В случая почти онагледиха тезата, че "пътят към Ада е постлан с добри намерения".

На мен първите излезли филми не са ми били никога толкова интересни като следващите. Може би защото не съм им съвременник. Докато следващите три части са ми любими. Помня, че първия, където се появи и Анакин, го гледах когато бях на 11 години на кино и ми хареса много. То беше ясно кой ще е Дард Вейдър още тогава. Йода защо не искаше да го приеме в края на първи филм. Видя в него страх от това да загуби близки хора. Именно този страх, че си мислеше че е загубил принцесата го подтикна да премине към тъмната страна. Следващите филми, понеже не ми бяха толкова интересни, не съм сигурен колко всъщност Люк е бил причината или това, че му напомни за принцесата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Матрим, точно за това изключение говорех. Мацката от History of the Salaryman, така се радвам,

че случая ме срещна с този сериал, за да му се нарадвам. Бях загубила надежда нещо да ме грабне.

Не е прекрасна, тя е глезена богаташка, която преосмисля нещата, пак е същата дива коза,

/ Вярвай ми, няма корейски филм или сериал с толкова много биииийййп, като тези в нейните реплики/

Но в крайна сметка започва да мисли.

 

Трябва да кажа, че има невероятни образи в историческите корейски, мъжки и женски,

но понеже темата криввна към женски, има и още как. Това с бат Гойко не беше честно. :-))))Къде ме връщате, божеееее.

Как без него. Разигравали сме толкова битки из махалата. Аз, щото дребно, и все индианец го играех. Бой, бой.

Преди месеци изтръпнах от новината, че е починал,"Актьорът, изиграл... почина", но човечетата,

пишещи глупости, имаха пред вид първия актьор, французин, изиграл Винету.

Тарзан... гледала съм на филмотечно кино /нормално, любимец беше на мама, родена 1933./ първият Тарзан. С Джони Вайсмюлер.

Първият Спартак с Кърк Дъглас, бащата на Майкъл Дъглас. И как си приличат...

И ако говорим за такива образи, ДА, ето тези са баш мъжете. Герои, пълноценни, дишащи. Но в миналото. Все си мисля, че и сега ще ги намерим,просто хейта ни идва в повече за всичко. Омразничето, както се изразява един мой любим стар журналист.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хаха, споко , ще си го поделим Ейвънчо. :up: Доколкото си спомням напливът не беше много голям... :28558:

 Хрумна ми, че задължителното преобличане на момичето като момче в 99% от историческите сериали, е форма на женски бунт срещу статуквото. При това се иска много кураж да го направиш: противоестествено е, неприлично е, незаконно е, неудобно е... Бунтът трае, докато се появи "моят любим герой", открие след дълги перипетии пола на съществото, към което изпитва необяснимо влечение и не заяви: Аз ще те защитавам, ще те пазя, ще те закрилям!... Тя се съгласява и всичко си идва на обичайните места.

Ще си позволя, да имам малко по-различно становище по този въпрос.

Често казано за какъв бунт може да се говори , при положение , че самата ти пишеш за безропотно понасяне на крясъци и шамари в наши дни. Че и ритници, и гадни номера и прочие "благини", "закриляни" от статуквото на социалното положение, уважението към по-възрастните и кастовата система. И то, дори сега( поне според сценариите) , пък какво остава преди някой друг век назад. 

 

 Да , иска се кураж да го направиш, особено по Онова време, но не го имам за бунт.  Едно такова преобличане, бих го приела по-скоро като акт на самозащита. На сработил инстинкт за оцеляване в среда, общество и време, когато алтернативите за едно младо момиче са се броели на пръстите на една ръка .Че и доста пръсти са оставали свободни...  :(  Е, добре , може да има процент бунт, т.е. недоволство и несъгласие със стандартните "оферти" на предстоящото житие -битие, но но въпросното преобличане в мъжки дрехи никога не е показан като самоцелен акт на " женски бунт срещу статуквото". Просто , представяйки се за мъж , в едно мъжко ( по дефолт ) общество е по-лесно да се впише в картинката, да си намери място, да си извоюва ниша, в която да дерзае за единА насъщен. В случая, за едната паница ориз.  

Между другото, с предварително извинение , че не помня подробности, ще си позволя да преразкажа нещо, което преди време чух по темата и ми направи впечатление.

Та, относно преобличането в мъжки дрехи в нашите ширини.

В Турция преди много време , когато се случело така, че в семейството не остане мъж  /болести , смърт , войни и т-н / някоя от жените - снаха , дъщеря  и т.н  режела косите, слагала мъжки дрехи и започвала да върти семейния дюкян. И никой от чаршията  не правел на въпрос каква е и що. Приемали я за равен и даже помагали кой, с каквото може. Докато не се появи официално мъжко присъствие . Тогава всичко си идвало на местото. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Та, относно преобличането в мъжки дрехи в нашите ширини.

В Турция преди много време , когато се случело така, че в семейството не остане мъж  /болести , смърт , войни и т-н / някоя от жените - снаха , дъщеря  и т.н  режела косите, слагала мъжки дрехи и започвала да върти семейния дюкян. И никой от чаршията  не правел на въпрос каква е и що. Приемали я за равен и даже помагали кой, с каквото може. Докато не се появи официално мъжко присъствие . Тогава всичко си идвало на местото. 

 

Това не е ли в Албания?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ехааа, не знаех, че правят и сценични версии на Карл Май... Какъв кеф :). Сат Ок беше много особена история - свързана с полякиня, която бяга от царизма през Сибир и попада в прериите. Жени се за индиански вожд и малкия и син - Сат Ок, след много време издава спомените си за първите години индиански живот, от Полша... Там имаше ужасно заразителни индиански песнички, уникални ловни приключения, бледолики подлеци на корем - и разбира се, гризли...

Иначе и аз забравих още едни любимци- атреидът Пол, с когото също дълго си общувахме нататък и братчед му лорд Валънтайн... И архи-любимецът ми наравно с Карлсон - Румцайс :)

 

Matrim и според мен при акта на преобличане има някакво търсене на себе си. При японците има от близо век и цял театър Такаразука, където мъжете се играят от жени и главно жени го и гледат... Един вид освобождават се психически поемайки чужди роли. Образ на страдаща корейка, израстваща до зла черна кралица съм виждала: примерно във вампира детектив или подобни. Но обратното, пречистване на тъмен или глезен образ е сякаш по често срещано.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Asha, с бунта се поизхвърлих. Разбира се, че е въпрос на самосъхранение и оцеляване, но все пак е проява на някаква собствена воля. Странното за мен в тези азиатски  общества е, че след като матриархатът се задържа толкова до късно, покрай конфуцианството стигат до пълно обезличаване на жената.  

Когато става дума за силен женски образ, първото което се сещам е Султана от "Железния светилник" .

 

Maira, не смей да ми крадеш биографията и самоличността! :rofl: Откъде пък знаеш за неистовата ми страст към Дюн и Замъкът на лорд Валънтайн !? Тази работа не е случайна...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен първите излезли филми не са ми били никога толкова интересни като следващите. Може би защото не съм им съвременник. Докато следващите три части са ми любими. Помня, че първия, където се появи и Анакин, го гледах когато бях на 11 години на кино и ми хареса много. То беше ясно кой ще е Дард Вейдър още тогава. Йода защо не искаше да го приеме в края на първи филм. Видя в него страх от това да загуби близки хора. Именно този страх, че си мислеше че е загубил принцесата го подтикна да премине към тъмната страна. Следващите филми, понеже не ми бяха толкова интересни, не съм сигурен колко всъщност Люк е бил причината или това, че му напомни за принцесата.

 

Ох, ...какво да ти кажа, при това положение, Стотак.  При мен нещата са обратно поставени. Може би, защото аз съм съвременничка на първите серии, т.е. втората трилогия. Не знам как и дали ще мога да го обясня онова усещане от тогава , но ... 

При излизането на първата част с малкия Анакин, масовият зрител вече беше обръгнал на всякакви специални ефекти. Джурасик парк и всякакви космически истории отдавна бяха факт и беше ясно, че вече няма граници за оживяване на екран и на най-шантавите щуротии. Първата сага пристигна с летящ старт, носена от крилете на славата на старите серии.  Много се бяха постарали , наистина, но магията вече беше отминала. Поне за мен. Героите ми се изгубиха сред потопа спец ефекти. 

По наше време , (моля те извини ме за бабешкия израз ) такива неща нямаше.  Ако не ме лъже паметта , това беше първият филм със спец. ефекти от такъв мащаб, който се пускаше по кината за масовата публика. Чак по-късно излъчиха по телевизията коментирания по-горе сериал " Седморката на Блейк", по-късно даваха и японския "Свръхчудовище" .

Още помня първата ми среща с "Междузвездните войни" , т.е. 4 -тата част , "Нова надежда" . Ако щеш вярвай, но очите ми бяха залепнали за екрана , а ченето сигурно се влачеше по пода. И после колко пъти още го гледах ...Оле, мале !  Ами тръпката, да го гледам за н-ти път , права, извън лятното кино и надничайки  между клоните на дърветата . Спомени, спомени...

Към онзи момент Дарт Вейдър беше символ на Диктаторът , на подтисникът , на Злото . А добрите , перфектните герои бяха Лея , Люк и бунтовниците . Хан Соло държеше баланса ,с образа на лошото момче, което в напечена ситуация взема правилната страна ( на добрите , естествено!) и всички останали комични герои за цвят.

Оби Уан Кеноуби го отделям специално като образ. Това беше нещо ново за тогавашното мислене. Персонален учител, ментор, пазител на нещо голямо , духовно и мощно - на Силата. Самата идея за Учител и Ученик , доста бягаха от онези ни разбирания. С тази конфигурация идваше един духовен полъх .Пък дори и с източен привкус... 

 

Спирам . Не знам дали успях да обясня и дали ме разбра. Винаги мога да опитам пак или да продължа ... Сагата си ми е тръпка.

 

Ъъъъъ, свърших си лимита с лайковете ..... :cry:

Спиди , :kissy:  може и за Албания да се отнася, не споря .За това започнах разказа с извинение , че ми се губят подробностите . Впечатли ме същината на ситуацията .

Matrim, :kissy:  споко ,понякога стават грешки на езика , не си се изхвърлила .Съгласна съм ,че е проява на собствена воля. Щото ако я нямаш ..., няма да ти дойде на ума да се преобличаш и да си търсиш мястото. За конфуцианството не съм достатъчно "подкована", че да взема отношение. Но обезличаването наистина "кърти мивки".

maira,   :kissy: сетих се ! Благодаря ти ! 

"Дюн" е страхотна книга. Атреидът Пол ти го оставям. Муад'Диб ми е интересен. Джесика и сестра му също. Изобщо цялата философия на Бин Дезаритките. Филмът с Кайл Маклоклънд не ме удоволетвори. Въпреки, че пясъчните червеи там бяха добро попадение. Дори и скорошните им вариации " Децата на Дюн" нещо " издишаха".  Искам , ама наистина искам ,един уникален филм с такива спец. ефекти , които да ми покажат на екран , как Джесика неутрализира погълнатата отрова на клетъчно ниво.

Искам някой да ми филмира и "Замъкът на лард Валънтайн" . Това ще е интересно . И красиво. Заради пустата му книга навремето се бях  пробвала и да жонглирам. Да му се не види ... :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Че те джедайте са си по образ от японските самурай. Изтока интерпретиран от западняци, не ми е много по воля, но по онова време още нямаше достъп до източни истории и беше много интересно и непознато за нашето поколение.

 

Ако знаете, каква травма нанесох на дъщеря ми с 1 епизод на междузвездните  :slap: Била е на 5 години, а аз като фен на поредицата нямам търпение да отида да гледам на голям екран. Обаче няма кой да гледа детето, затова с мен. Три часа отече това дете, до ден днешен мрази филма  :896767:

 

Пишете, пишете, толкова е приятно да ви чета  :wub:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В азиатското кино  харесах някои неща с подмяната на полове и същност, определено,

но актьорски и режисьорски,

най-доброто изпълнение в преобличането и в поемането на роля, направи Дъстин Хофман в Тутси.

 И Мисис Даутфейдър  с Робин Уилямс, светла му памет. Огромни, велики.

Имам един стар японски сериал "Буря". Девойката го игра младеж, почти 11 епизода.

 Много интересен, всъщност. Само че действието е на Окинавските острови  в едно далечно време.

Като кажа на някой, че филма е исторически, не знам защо си представят скучна лекция по история.

А то си е романтика, със щипка история, ненатрапчива.

И с цялото красиво усещане за  нещо различно.



Удариме го на чат...  какво по-хубаво.

То и моите плюсове свършиха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И двамата са велики, Найче, и двамата. Уникални актьори!  На тях и "първо борче" да им дадеш да изиграят , пак ще го направят като за "Оскар" .

И оп, да се върнем на темата за мъжките образи. 

Робин Уилямс ,- "В какво се превръщат мечтите".Дълбок и трогващ филм. Нищо, че може да мине като фантастика. Заигравка с идеята, че любовта е по-силна от смъртта , както и с религиозното твърдение, че самоубийците са низвергнати. Почти камерно изпълнение на Робин , ама пък , какво ... 

В края на краищата, главният му герой - Крис, вече в Отвъдното успява да спаси духа на жена си от проклятието на самоубийството. Какви качества  са представени в образа - голяма част от списъка на  Erutan.

Гледали ли сте го филма?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@ Matrim, е сега ако се окаже, че си излизала и с Дон Румата Есторски, ще си сменим шапките :) Или че си гостувала на Привалов в НИИЧАВО... То - бива, бива, младост - ама това вече на нищо не прилича  :slap: .

@ Asha... и аз жонглирах - безуспешно впрочем :))))

 

Интересно, напъвам се да си спомня западен филм, където Жената се преоблича като Мъж и това е истински запомнящо се... но освен разни реплики на Виола... или на Черната стрела, сякаш не ми хрумва пример. Повечето са филми, където Мъжът се преоблича като Жена и се спуквам от смях - аз харесвам и образите в Някои го предпочитат горещо :) да речем. Мисля, че това е хомо-табуто на запада. Просто е невъзможно нормален  мъж да погледне друг мъж с някакви ... хм .... очаквания... И интересът се пробужда главно като осъзнае, че има жена насреща си... Примерно, това много ме спъваше в историята за евнусите - луната и облаците... Там някак си се подразбираше, че е съвсем нормално принцът да ареше същество от произволен пол, просто за наследяването е дребен проблем... докато тази презумпция сякаш липсва в западните истории, знам ли...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Maira!!! Излизала съм. Ама той все хленчеше, че му е много трудно да бъде бог и на мен ми писна :slap: Братята Стругацки - любими!!!

След снощния "чат" тук се почувствах толкова омиротворена. Нямаше дори лек привкус на разочарование от рода на: "значи не съм била толкова уникална и неповторима", а само удоволствие, че съм срещнала сродни души. Прекрасно е!

Да направим плавен преход от героините през преоблечените мъже и да се върнем на очакванията към любимия герой. Заради темата, все пак.

Мъже, изпълняващи женски роли, е обичайното за театъра от зараждането му, та до скоро: нито в гръцкия, нито в римския, нито в средновековния или шекспиров театър е имало място за жени на сцената. За Азия това също е класика. В театър "Кабуки" идеалът на актьорите оннагата не е имитация на жени-героини, а пресъздаването на женската същност. Хвърлете поглед на "Отмъщението на актьора" от 2008 г. с Такидзава Хидеаки в две роли - като прекрасния женствен оннагата и мъжагата-разбойник или Джун Ки в "Кралят и шутът".

То и в България е така - в "Изгубена Станка" или в "Многострадалната Геновева" да не би да са играели жени? Сещате ли се за кукерските игри, в които задължително има някоя "баба" или "невеста"? 

В моя театър (където работя) Лилия Абаджиева постави "Цимбелин" от Шекспир и както може да се предположи, женските роли се изпълняват от мъже - Стоян Радев, като Кралицата и едно "момче-цвете" от трупата, като Имогена. Безспорно се справят, погледнато професионално, но защо ми е трудно да ги преглътна чисто естетически? Вероятно проблемът е в мен, но не само. Дочух разговор по телефона след спектакъла: "Уф! Бях в театъра и 2 часа гледам едни гейове да скачат по сцената. Бях в средата на реда и не можах да се измъкна."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Що ми се струва, че присъствам на онагледяването на 'убавата бългаска поговорка, че "краставите магарета и през 9 баира се надушват"  :na2:  :rofl:

 

По време Оно, когато ми обясняваха, че все се правя на " различна " и "интересна" с моите " шантави "  интереси и приумици, дълбоко в душицата ми ми беше едно ...чоглаво, но пък не се отказах от тях и стоически си изтърпях всички мрънканици. Приех си кръста на "по така "  :wacko:  , но с времето се оказа , че доста от нещата , които правех или харесвах  уж само аз , са били интересни и на доста други хора.

 

 

 

Найче, :kissx:  жив и здрав си е бат' Гойко, и даже, доколкото знам, пак се е върнал на откритата сцена да язди, но този път не като Винету, а в  ролята на тати му - Инчучуна. 

 Пиер Брис , вечна му памет! , ма'а крачоли из  Вечните ловни полета. 

А ДжонитУ и КъркчО ... почти умишлено ги пропуснах , щото са идоли на съвсем други генерации. Аз от тати ги знам - и филмите и героите. 

 

Matrim, Maira! :kissx:   Още един глас за Братя Стругацки!  :i love this:   Като се замисля ... май  НИИЧАВО, е нещо като вариантен първообраз на  Хогуъртс...   <_<  Спукала съм се от хилеж с "Понеделник започва в събота ".  Още  ми е нарицателно за тъпизма със съкращенията прословутото : "СолРибСнабПромПотребСъюз".

А Кир Буличов и " Гуслярските истории"?  

 

И се връщам на обсъжданата "смяна на дрехите" .Тук ключовият момент е не толкова в обличането на мъжки дрехи,  а идеята  за представянето на една една жена като мъж. "Функционирането й в обществото" като такъв . Е, доколкото може, де.  Ще излезе ,че си права,  Maira.  Май, наистина шекспировата Виола е най-популярната преоблечена и представяща се за мъж, жена в западната култура.  И аз не се сещам за друга. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Сталкер" на Тарковски по "Пикник край пътя"

MV5BNjIzNDIwNjEwN15BMl5BanBnXkFtZTgwMzQ4

1979 г.

 

В ренесансовите комедии и особено при Шекспир преобличането на героинята в мъжки дрехи е много популярно - източник на много забавни ситуации и недоразумения, около които се вихри действието. Спомням си екранизацията на "Дон Хил, зелени гащи" по Тирсо ди Молина, шекспировите "Дванайста нощ", "Двамата веронци", "Цимбелин", "Хенри V", "Фалстаф"... И на Запад, както на Изток, жената търси спасение, свобода, отмъщение - все едни такива мъжки привилегии.

 

Сетих се и за филма "Някои го предпочитат горещо" - пак мъже, преоблечени като жени.  :i love this:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Нямате смогване бе хора  :896767: . Толкова много неща ми се въртят в главата още от 10-11 страница, а вие маркирате ли маркирате ( колко често отговарях в умът си  :rolleyes: , не е реално просто) . Никаква милост нямате към без туй разпиляната ми мисъл  :D .

 

 Като гледам Стотака е малко по-малък от мен ( някъде под 30 те смятам ), а аз съм малко над 30, та може да минем за едно поколение, обаче напълно разбирам Аша. Първите и само първите серии от сагата носят онази неповторима тръпка. Обожавам ІV, V и VІ епизод. Много ясно помня деня, чувството и отношението си към филма, а от тогава са минали повече от 22 години. Предпочетох да не се включа, когато заговорихте за Междузвездни войни, че щеше да се получи една боза претъпкана със спомени и лирични отклонения, все пак това е първата мания в живота ми  :blink: . Единственото за което съжалявам е , че прекалих с гледането на старите серии и всичките бурни емоции се превърнаха в блед спомен, а маратоните, които си от време на време правя са ми леко скучни  <_< . И за Соло няма да философствам, че той може да утрепа поне пет фермана от моя страна. Любимият ми герой от сагата, човека с който сравнявам всички останали герои и с чието сравнение те губят, причината да не харесвам Лея ( не може така да се заяжда с човека  :D ) ........но не, няма да пиша ода за Хан Соло - чудно ми е обаче, ако някоя извратена гад вземе да засече типажа на Соло и Дарси на едно място, аз към кой ще гравитирам ?

Искам да подкрепя Ния за Буря - дяволски подценен сериал, а там освен всичко и жените са читави плътни образи. Дори лошата , заслужава одобрение - има характер, гръбнак, амбиция и ум. Мисля, че някъде назад съм ги споменала, но пък няма да пропусна възможност да спечеля нови зрители за филмчето, понеже си заслужава  :D . Като сме на вълна - преводи на Ния повтарям си good luck и скоро пак ще пищя около капитан Кода  :lol2: , не бе няма. Тоя път нарочно се опитвам да се фокусирам върху останалите герои и най-вече върху жените, ама ми е трудно, ония небивал ръб ме разсейва  :) .

Ния, човече размазаме от кеф с Тутси . Страхотен, страхотен Хофман и един от раните химни в деството ми. Вярно , аз никога не бих наредила Мисис Даутфейдър до Тутси. Твърде много ги сравнявах и твърде не харесах  Мисис Даутфейдър ( меко казано). Ама здраве да е , пригледа ми се Тутси, а и с него навремето прекалих  :mad2: .

Аша, аз съм гледала В какво се превръщат мечтите и то два пъти, но определено това не е моя тип филм. Първият път съм си била в невинна , крехка детска възраст. Живеех още на Белите брези, тоест някъде преди 95 -та. Не ми хареса, но пък ме беше впечатлил по-някакъв особен начин , та на 20 и малко го повторих, пак не ми хареса, но си обясних, защо съм го запомнила, а и най-вероятно ще бъде троен спомен в главата ми и определено не е само заради цветовете вътре. Не казвам, че филма е лош, но ми идва малко, а на моменти и прекалено мелодраматичен, отделно и с романтиката трудно се разбирам  :896767: . Всъщност когато се обърне драмата в мелодрама ме губят тотално, това се оказва и единственият жанр, който не мога да гледам или чета. От друга страна има няколко филма с Робин Уилямс, който обожавам, а покрай тях и актьора, че няма да я пропусна тази скрита възможност за реклама  :panda-145: . Awakenings е моя пример за топъл, човечен и прекрасен филм, който просто трябва да се изгледа.

Майра мъдри ми се някакъв много блед спомен за Бени Хил, където той въздишаше по някаква девойка преоблечена като паж  и яростно се съпротивляваше към привличането си от този "нежен" младеж. Деиствитето се развива неиде из Англия и напълно е възможно, скеча да е бил по-известно произведенние, което тогава е нямало как да разпозная. Не харесвах Бени Хил, но при наличието само на един телевизор ми се налагаше да го гледам. Радините му вълнения с младежа, обаче съм ги запомнила - беше ми странно и интересно, а пък и не можех да разбера, как мъж, който харесва жени ще обърне внимание на друг мъж, пък бил той преоблечена  жена. Честно казано и сега ми е трудно да го разбера от друга страна биохимичните процеси са по-силни от разума  :) .

 До като ви четях,  ​стигнах до един много интересен извод за себе си. Оказва се, че на мен цялото ми влияе дълбоко и разстърсващо, рядко някой герой ме залепя извън контекста на книгата или филма. Да в повечето ми любими филми и книги си имам любимец, който ми седи над другите, но не мога да го откроя просто като любимец сам за себеси извън времето и простраството . Те си седят затворени в конкретната история, а без нея губят очарованието си  :) . Почвам да си мисля, че май само аз съм така.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност  във "Фантагиро", там мацката не го ли играеше момче, или така си изглеждаше... Пу, забравила съм.

 

Иначе пак азиатско ми е в ума. "Броманс", момичето много добре се справи с ролята, чак на адамова ябълка го докарваше.

Да, определено забавляват тези истории.:-)))

 

 

Кев, влюбих се в Дъстин Хофман още с "Крамър срещу Крамър", и като погледнеш, едно невзрачно, що-годе симпатично лице, а какво актьорище.

 

Темата за "Междузвездни войни"... не ми се започва, че... Само един факт. Преди да излезе последния филм по кината, повториха останалите епизоди.

Най-старателно с мъжа си изгледахме старите три епизода/ за пореден път, всъщност/, любимите. С огромен кеф! Избутахме протестиращото дете от телевизора три поредни вечери,

и се върнахме някъде "там".

Продълженията-ретроспекции не са ми толкова любими, въпреки каста и ефектите. Не обичам ретроспекции, с някои изключения.

 

Абсолютно си права, за героя, който е затворен в историята си. Не може да отделиш Робин Худ, от историята му, или Самюъл Ваймс от Нощната стража, без неговия Свят на Диска.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Yes!  Браво, Найче!   :up: Фантагиро беше мацето,  дето се правеше на рицар за да защити кралството на тати.  Че и вълшебницата -покровителка и тя го въртя същия номер. Играеше я Анхела Молина. Ама нито на едната, нито на другата можех да се вържа на мъжкото й превъплъщение. Ама , се брои! 

Дъстин го гледах за първи път в Тутси и после в Рейнмен ме спечели окончателно. Крамър с/у Крамър  нещо ми се губи като филм, но пък много ясно си спомням книгата. 

После дойдоха  Зараза, Да разлаем кучетата , Хук ,Сфера  и т.н . Не всички са в първите места на кинолистата ми, но присъствието му поне им гарантира място в нея. Гласът му ме размазва. Явно реагирам подсъзнателно на такъв мъжки тембър. И изобщо не ме интересува как изглежда. Като се замисля ... голяма част от артистите , които харесвам далеч не са първи красавци, но за това друг път. 

С Робин е същата работа - 200 годишния човек, Пач Адамс,Кралят на рибарите, Добрият Уил Хънтинг, Джуманджи  и тн.и т.н . Обаче, докато Дъстин , сякаш " се държи на положение" , Робин го избива на комедия, иде му отръки да се прави на шут , на хахо ...да се вдетенява. И го прави да изглежда  естествено. Но, пък дойде ли момент за драма - е железен . И направо не можеш да повярваш ,този ,същичкият , допреди малко е правил маймундулъци .

Ама ...който може , го може. За това стават велики и ненадминати.

 

Кев, :kissx: първите излезли серии на сагата пишат историята на киното. И са основоположникът на всички последващи спец ефекти. Имам съмнения , че даже вече ги разглеждат като класика. И може да ги знам наизуст , но не вярвам, че биха ми омръзнали съвсем.  

 

Мисля ,че въпросния филм с Робин  го гледах веднъж- два пъти , но тогава бях в такъв  период, че много сериозно ме разтресе.

Но както чудесно го каза ,"от много гледане бурните емоции  се превръщат в бегъл спомен" , та не не знам кога ще ме хване музата да повтарям.

Кофти е да си развалиш  добрия вкус в устата( образно казано)  , само заради едната интелектуална лакомия ... :896767:  :896767:  :896767:

 

А това, че героите си тежат само на мястото им, ми стана фаворит ! 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще си призная, че следобед попитах и чичко Гугл чак. History of cross-dressing ако настоявате.

Да наистина при Шекспир май пада най-голямото преобличане на жени в мъже...

Което ми напомни как яой темите честичко намирват приликите на японските /китайските сериали по темата с някакво британско/ренесансови истории и цитират сонетите на Шекспир.. Аз в една такава им писах, че по тоя период в Британия още се е водил спор има ли жената душа. И докато за ренесансова Англия историите за чистата мъжка дружба са едно, то съвременните косплей решения са си съвсем друго...на съвсем друг гъдел отговарят, хем многопо плътски насочен, хем много по-въображаем... Накратко, добре че нямаше рейтинг системи потова време, кой знае колко минуса щях да глътна.. Но то и тук може...

Не ме разбирайте криво - в моите убеждения има място за всякаква сексуална ориентация между пълнолетни и осъзнати индивиди. Съдя хората главно по делата им в работата, и ми е все тая с кой си лягат. А ме дразни идеята, че трябвало да предоставя по-специално отношение към някой заради креватните му предпочитания... Има хора - и мъже и жени - които изцяло изграждат идентичността си според текущия си креватен партньор и това доста ме уморява... В Азия, като че ли не настояват за подобни отстъпки, там изглежда се гледа далеч по-спокойно на ориентацията на хората - което е голямо облекчение. А шигото си е шигото. Но пък там имат някакво публично увлечение към непълнолетните, което истински ме отблъсква... Нищо не е идеално на този свят...

 

Та и за пиесите на Лилия Абаджиева ... или Мариус Куркински... Е истински по-добре ли е като играя само мъже? По-добро ли е представлението, по-силно ли е? По-искрено? ... Или е просто някакъв вид фетишизъм... Маниеризъм. Лично аз не съм убедена, че е по-добре, или че Ромео и Жулиета са по-впечатляваши в подобна трактовка.

Сега тук някой театровед и/или оперовед ;) ще ме изяде с парцалите каква съм проста ... и как не ценя творческата свобода и експеримента:) .. те да не би пиесите днес да се правят за публиката? Там Гротовски, култура... неща... Не знам, аз наистина съм човек с прости вкусове

 

Но след Шекспир и въобще според статията, като тегля чертата ... излиза, че на запад Мъжете се преобличат като жени с комедиен ефект... а Жените - като мъже - с героико-трагичен. Да спасят баща си/ семейството/ родината. Даже се женят за други жени... Докато според наблюденията ни в Азиатския драма пазар т.е на Изток, май забавното е обратното: жените се правят на мъже и е забавно, а когато мъжете се правят на момичета никой не го гледа...

 

Аша, Кева, Ная, :up: за Хофман и Робин...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аша,като каза тембър, настръхнах, както настръхвам от гласа на Джоко Росич. Да, него го няма, но гласът му остана.

Другият красив тембър е на Васил Михайлов. Има и други, естествено.

Съвсем нормално е поколението след мен да не е гледало сериала "Капитан Петко Войвода".

Беше преди много години, но е нещо с което се гордея, че съществува в малката ни родина.

Но никой не го излъчва вече.

 

Реймен, "Полет над кукувиче гнездо"/ и брилятният Джак Никълсън/, и още два-три със сходна тематика,

имат специално място в душата ми. Не в сърцето ми, което ги е изплакало много пъти, а в душата.

Някой ден ще напиша филмите като гореизброените и различните, които ме вадят с подкосени колене от киното.

 

За героите, които си тежат  в собствената история и съм "за", че е така, ще извадим само тези,

които са станали нарицателно, обаче. Дон Кихот. Питър Пан, Хамлетовската дилема, Прасчо, Мечо Пух, Баба Яга,

Ромео и Жулиета, Валпургия с нощите, и разни такива, много и неповторими. Вие ще се сетите за още.

 

Забравих друг любим герой, аз нали си падам по двуколесните, но живота не ме събра с рокери.

"Лудият Макс" и красотата на младия Мел Гибсън. Първи и втори епизод бяха и са класика.

После го харесах в повечето му роли, даже и "Смело сърце", който не разбирам защо беше със смесени отзиви.

А героят беше точно ГЕРОЙ.

 

"Гарванът" ми е любим герой, но той е доста коментиран вече тук, заради трагичното участие на Брандън Ли.

 

Поизтъркахме го. Какво търся в азиатските герои? / отговорям на почти всяка страница:-))))/ Нещо между Гарванът, Лудият Макс и Дарси. Шегувам се.

Толкова кръв и достолепие на едно място... Това го може само Зоро. :-)))

/или всеки японски император или шогун през последните 700 години/

Пак задълбах, а трябваше да спя. Всяка ваша дума провокира нови, какво да правя.:-)))

Ами човек кисне там, където му е най-уютно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...