Какво поведение очакваме от любимия герой (мъж) във сериала или филма:

[dido100]

"За пореден път си блъсках главата за липсата на пълнокръвен женски образ в Япония".

Всъщност японците имат много повече сериали с главен герой жена, които си заслужават гледането. Например този с всичките сезони (тук., тук, тук и тук) е един от любимите ми японски сериали с главен герой жена. Не знам какво точно означава "пълнокръвен образ", но лично за мен прекаленото усложняване и психологизиране ме отблъсква.

[Erutan]

Erutan, не мога да се съглася с теб. Единственият недостатък на Гейбриъл е, че му липсва малко дързост или поне мъничко усет за ирония   , но тогава би бил нереален, обаче +1 за избора ти на герой . Подозирах го отдавна , но вече се убедих - Харди мрази хората и с чиста съвест се отказвам от него.

 

Разясни малко по-подробно защо мислиш така? Какво имаш предвид под дързост и ирония... Къде би трябвало да ги видим във филма? Питам, понеже в края на лентата Оук доста добре хвърли сакчето на земята и свърши, каквото трябваше да свърши.

 

 

Ако човек има строго определени критерии какъв трябва да бъде,да кажем романтичният герой, то тогава не отписвали голяма част от сюжетите в жанра ? Така не се ли търси нещо строго определено е не се ли губи сетивност, способност за разбиране на други хора и ситуация ? В крайна сметка, така не се ли влиза в капана на все по-изтърканият сюжет ?

 

Според мен всеки от нас има някакви критерии. Просто при едни са по-строги и по-ясни отколкото при други. Аз лично харесвам хора, които познават себе си. Това качество включва знанието какво (не) харесваш и защо (не) го харесваш. Затова и търся герои във филмите и сериалите с подобни черти. Те ми харесват, понеже според моите виждания, ако всички бяхме като тях, светът би бил по-добро място за живеене. В реалността естествено "съвършенство" няма и всеки прави своите житейски грешки. Това не означава обаче, че просто трябва да се пуснем по течението и да опитаме от всичко за да разберем накрая, какво ни харесва и какво не. В случая ще цитирам една хубава мъдрост - "Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път." Спрямо нея аз предпочитам да избера или първия или втория път, но не и третия. Не изпитвам нужда да речем да гледам неща, които знам, че няма да харесам, просто за да тествам сам себе си (то това би си било някакъв вид мазохизъм?!). Вярно е, че по този начин губя част от цялото, но никога не съм съжалявал за това. В крайна сметка да харесваш всичко, означава да не харесваш нищо...

За загубата на сетивност и разбиране. Не бих казал, че щом се лишавам от сюжети, в които персонажите са да речем "изневеряващи", "несигурни" и "нелогични" губя нещо съществено от гледна точка на "опит". Има действия, които мога да оправдая, но и такива, които бих намирал за "лоши" при всякакви обстоятелства. Ще ти дам един сравнително лесен пример. Много често казваме "Целта оправдава средствата." Понякога това е така, но да речем, че имаш две опции - да убиеш един човек или да убиеш 1000. Повечето от нас биха винаги избрали първата... Това обаче само по себе си не означава, че избираш "добрата" опция. Означава, че избираш "по-малко лошата". Дано разбираш какво имам предвид. Аналогично поведението и действията на някои персонажи/герои аз мога да оправдая и разбера. Но има и такива, за които не мога да кажа същото. Това между другото е пряко свързано с понятието толерантност, което последните 10-20 години става все по-популярно из Европа. (Причини има естествено, но ако тръгна и тях да заразнищвам, трябва да издам този пост накрая като сбирка есета.) Идеята е, че "трябва" да приемаш всичко и всеки, понеже видиш ли всеки има право да върши и бъде какъвто си иска. По същата логика обаче това означава, че трябва да съчувствам на убийци, изнасилвачи и всякаква измет, която е продукт на обществото ни. Е, няма да стане!

За женските образи... И двамата съфорумци от по-горните постове са изказали добри мнения по темата. Подкрепям казаното от Стотака. В случая с азиатските продукции има много фактори, но основните два, които бих откроил и аз са:

- всичко се прави за да се хареса на по-широк кръг от зрителската аудитория - ако това са да речем 95% жени е абсолютно нормално да създават и налагат това, което се "търси"

- в азиатските държави исторически погледнато жените и до ден днешен са възприемани като по-низши същества, така че няма нищо учудващо, че и сериалите/филмите им са в този дух (това е и една от причините да не гледам историческите им сериали - какво позитивно послание мога да извлека от тях при условие, че в повечето случаи те представят едно остаряло/закостеняло мислене и морал?)

Моята препоръка към теб (ако търсиш "силни" женски образи) е да изоставиш изцяло "азиатското". Обективно погледнато има много по-голям шанс да попаднеш на силен женски персонаж в западна продукция.

[Кева]

Ния, спокойно тук какво ли не сме обсъждали  , а женските образи са напълнили поне половината страници. Въдят се клохознички, Симеон Радев, поезия и куп неща дето не са съвсем по темата .

Дидо, този сериал не съм го гледала, но така или иначе избягвам сериали, особено такива с много сезони . Сотаче, другото  шиноби по ми хареса, но и двете героини съм ги дала за пример в темата за силен женски образ.

Редно е да разясня какво влагам в израза в липсата на читава жена. В повечето филми и не малко сериали жените са едни кротки, спокойни , дразнещо мили, без реална самооценка, мечти, амбиции или способности . Могат единствено да пърхат кротко с мигли или да са глупаво природно бедствие . Аз не съм ок с това, не смятам, че жената е или трябва да бъде само това, не ми се вярва и в Япония да е така. Ако сценарият се е писал от мъж бих го разбрала - създава си някакъв сбъркан идеал или просто не разбира  жените. Обаче се оказва, че тия безлични създания са създадени от жени . Както и да е, това е за една друга тема . Марико е перфектен пример, какво седи зад привидната покорност - в тая жена има ум, сила и интелект. Твърдо вярвам, че народ на който жените им не са умни, интелигентни, устойчиви или способни отдавна да се е затрил .  Ще се повторя , но в японското, което съм гледала ( а то не е никак малко ) силните жени са кът . Обикновено се мъдри някоя ученичка с много вътрешен огън, но зрелите жени са почти кът. Когато ги има те със сигурност са наказани, както е в Анего, или Юкихира от  unfair. Макар последното да не е най-адекватният пример, понеже Юкихира си е откраднат от америка образ, та тази желязна полицайка от други географски ширини. За сметка на това в Япония е доволно наказана за липсата й на кротост , покорност и наличието на способности .

Дидо ме хвана, обичам сложните образи, обичам наличието на противоречие, парадокси ( по-интересно ми е ) . Не обичам равните хора, равните сюжети

 Мале, последният пост си ми отваря теми за нов ферман, така че пасувам и чакам друго включване  , а ако няма ще е по-късно през деня .

За Гейбриъл  в няколко момента изпусна възможността , която тя му даде и накрая на филма за малко да я изтърве, добре че го подтикнаха   .

Апропо Гейбриъл   е живото доказателство, че достойнството не е присъщо само на богатите 

 

 

П.П Shinobidо (2012) - това е другото. По- ново, с по-неизвестни актьори, не е с приказни елементи и го гледах първо него, затова може би ми хареса повече. А за японски филм където жената хем да е читава, хем да не е наказана не се сещам в момента

[dido100]

Ния, спокойно тук какво ли не сме обсъждали  , а женските образи са напълнили поне половината страници. Въдят се клохознички, Симеон Радев, поезия и куп неща дето не са съвсем по темата .

Дидо, този сериал не съм го гледала, но така или иначе избягвам сериали, особено такива с много сезони . Сотаче, другото  шиноби по ми хареса, но и двете героини съм ги дала за пример в темата за силен женски образ.

Редно е да разясня какво влагам в израза в липсата на читава жена. В повечето филми и не малко сериали жените са едни кротки, спокойни , дразнещо мили, без реална самооценка, мечти, амбиции или способности . Могат единствено да пърхат кротко с мигли или да са глупаво природно бедствие . Аз не съм ок с това, не смятам, че жената е или трябва да бъде само това, не ми се вярва и в Япония да е така. Ако сценарият се е писал от мъж бих го разбрала - създава си някакъв сбъркан идеал или просто не разбира  жените. Обаче се оказва, че тия безлични създания са създадени от жени . Както и да е, това е за една друга тема . Марико е перфектен пример, какво седи зад привидната покорност - в тая жена има ум, сила и интелект. Твърдо вярвам, че народ на който жените им не са умни, интелигентни, устойчиви или способни отдавна да се е затрил .  Ще се повторя , но в японското, което съм гледала ( а то не е никак малко ) силните жени са кът . Обикновено се мъдри някоя ученичка с много вътрешен огън, но зрелите жени са почти кът. Когато ги има те със сигурност са наказани, както е в Анего, или Юкихира от  unfair. Макар последното да не е най-адекватният пример, понеже Юкихира си е откраднат от америка образ, та тази желязна полицайка от други географски ширини. За сметка на това в Япония е доволно наказана за липсата й на кротост , покорност и наличието на способности .

Дидо ме хвана, обичам сложните образи, обичам наличието на противоречие, парадокси ( по-интересно ми е ) . Не обичам равните хора, равните сюжети

 Мале, последният пост си ми отваря теми за нов ферман, така че пасувам и чакам друго включване  , а ако няма ще е по-късно през деня .

За Гейбриъл  в няколко момента изпусна възможността , която тя му даде и накрая на филма за малко да я изтърве, добре че го подтикнаха   .

Апропо Гейбриъл   е живото доказателство, че достойнството не е присъщо само на богатите 

Кева, значи сериалът, който ти посочих е точно за теб! А това, че са много сезони, показва колко добър е. За всеобща изненада, включително и моя. Изгледай първия сезон и след това няма да можеш да спреш..

[Erutan]

.За Гейбриъл  в няколко момента изпусна възможността , която тя му даде и накрая на филма за малко да я изтърве, добре че го подтикнаха   .

Апропо Гейбриъл   е живото доказателство, че достойнството не е присъщо само на богатите 

 

Не. Тук пък аз откровено не съм съгласен. В началото той веднъж направи предложение. И му беше отказано, макар и любезно. Никой уважаващ себе си мъж няма да се унижи до там да моли отново и отново... За подтикването не съм сигурен. Кой точно го е подтикнал? Аз лично останах с впечатлението, че просто накрая "тя" разбра себе си. Иначе да, за достойнството си права. Но самата му ситуация е такава, че той "може" да го притежава. Няма деца, няма семейство да храни. Единствено отговаря за себе си и за собствените си действия.

[CToTaKa]

 

Гласувах и вече може спокойно да пиша

 

 

Редно е да разясня какво влагам в израза в липсата на читава жена. В повечето филми и не малко сериали жените са едни кротки, спокойни , дразнещо мили, без реална самооценка, мечти, амбиции или способности . Могат единствено да пърхат кротко с мигли или да са глупаво природно бедствие . Аз не съм ок с това, не смятам, че жената е или трябва да бъде само това, не ми се вярва и в Япония да е така. Ако сценарият се е писал от мъж бих го разбрала - създава си някакъв сбъркан идеал или просто не разбира  жените. Обаче се оказва, че тия безлични създания са създадени от жени . Както и да е, това е за една друга тема . Марико е перфектен пример, какво седи зад привидната покорност - в тая жена има ум, сила и интелект. Твърдо вярвам, че народ на който жените им не са умни, интелигентни, устойчиви или способни отдавна да се е затрил .  Ще се повторя , но в японското, което съм гледала ( а то не е никак малко ) силните жени са кът . Обикновено се мъдри някоя ученичка с много вътрешен огън, но зрелите жени са почти кът. Когато ги има те със сигурност са наказани, както е в Анего, или Юкихира от  unfair. Макар последното да не е най-адекватният пример, понеже Юкихира си е откраднат от америка образ, та тази желязна полицайка от други географски ширини. За сметка на това в Япония е доволно наказана за липсата й на кротост , покорност и наличието на способности .

Дидо ме хвана, обичам сложните образи, обичам наличието на противоречие, парадокси ( по-интересно ми е ) . Не обичам равните хора, равните сюжети

 Мале, последният пост си ми отваря теми за нов ферман, така че пасувам и чакам друго включване  , а ако няма ще е по-късно през деня .

То е нужно да са такива, за да се "обслужи" главния мъжки образ. Ако имат компания, самостоятелни са, не им е нужна помощ, не търпят грубо отношение, то как ще "облужват" главния герой да спечели компанията, да "порасне", да "преоткрие себе си", от грубиянин да стане нежен и добър. Много жени имат някакви такива представи, че е супер да променяш някого, пък после защо имало разводи (еми като виждаш какъв е, не се занимавай). Та точно затова и сценаристките правят такива мъжки образи, които се държат с главната героиня като с по-нисшо същество в поне една трета от сериала, а впоследствие виждаш ли тя го променя с любовта си (която незнайно как е станала при такова отношение). Реалността обаче е друга. Именно затова не обичам романи. Това е свързано и с нещо, което написа, а именно, че жени трудно биха написали реален мъжки образ и мъже - женски такъв. Не е невъзможно, но просто много често има липса на разбиране. Затова се получават и тези нереални герои, поведение и ситуации. Може би има жени, които се влюбват в мъже, които ги дърпат, крещят и обиждат, но ми се струва нереално да са мнозинство. Или пък този стремеж да променяш хората го има при някои. Тя любовта наистина може да промени отношението, но дали чувството ще остане същото завинаги, дали човек в един момент няма да започне да го приема за даденост и пак няма да се върне към предишното си поведение. Именно затова винаги съм се чудил на мъжки образи в сериали, които уж вече не обичат съпругата си, нещастни са, но не я напускат. В един момент обаче се влюбват в друга жена и напускат съпругата си. Каква обаче е гаранцията, че любовта пак няма да се изчерпи и с новата жена. Виждаш какъв нелеп мъжки образ, но сценаристките едва ли не го идеализират как обичал и колко бил нещастен с предишната си жена. Еми защо досега не я е напуснал като е бил нещастен. Типичен пример за неразбиране водещо до изграждането на нелеп герой. Тема за силен женски образ? Нещо не се сещам да има такава. Можеш да препоръчваш японски филми, какво е това друго шиноби?

 

[maira]

Да, за преданото кученце, постоянно гледащо мъжкия образ, не мога да не се съглася, то май и преди сме го бистрили тук де... Някъде имаше и разговор на женските образи: роботка-супер-спец, кавай-лиглата. секс-хиената на 50  и неопитната девица с потенциал и силно чувство за справедливост... 

 

@Стотак - гледай Haken\s dignity примерно или в краен случай Unreal серията за силен женски образ. Doctor X също е подобен... а да и всички неща на Амами Юки : Boss, Gold, Kaeru no Oujo-sama, Kinkyu Torishirabeshitsu,Fake Marriage, Chef: Mitsuboshi no Kyushoku, тя тази е лепило за монитора, влезе ли в кадър - пръска зверска енергия.

 

@dido100 пълнокръвен женски образен не е като силен образ. Предполагам за мъжете е трудно да го осъзнаят, както и за жените е трудно да видят някои липси в идеализираните мъжки образи. (Понеже иначе всичко им е идеално, а и редовно ги дават по плочки.) Но тия дни се хвърлих в дълбок размисъл по темата покрай една руска фентъзи авторка "Елена Звездная". И ще го обясна с пример. Не се хаби - мисля, че не е превеждана на бг, понеже хем не е престижна и интелектуална, хем наш'те издатели се усещат кое е вървежното на оня пазар с едно 5-10 години закъснение. А при Елена пиниза е, че пише за жени. Обаче фентъзи-екшъни. Ся, че не са няк'ви ултра идейни книги - не са, но силно компенсират това пълнокръвие. Четох последно "Телохранител на демона" и ако смятате да го четете някак, не четете тук: няма да слагам спойлер.

Та там имаме девойка - черна амазонка, асасин, тренирана и осакатена да е магическа нинджа - до тук класически образ. В японските трактовки има два развоя на този образ - 1. С много мъки, тя израства до там да разбира любовта и справедливостта и 2. С много мъки става зла и отмъстителна черна кралица - вещица. Толкоз.

А с мойта телохранителка се смях и плаках 4 часа, научих всичките имена на странните фентъзи раси и прочие дивотии, и защо? Щото не влезе в тези калъпи. Не си отказа правото да е цветна, нито добра, нито лоша - не се лиши от чувство за хумор, не остаря и не стана отговорна и дълбоко-потресаващо-влюбена в прекрасните мъже по пътя, не се изплаши, че е извън калъпа на обществото и света, не се зачуди - е живее ли се без мъж в този свят? ... "Аз съм от тъмните", казва тя "искам да постъпя както искам, искам да ми е лесно.... но и на никой няма да позволя да ми слага ограничения или да ми чертае пътя - нито от любов, нито от омраза, и това точно може и да е трудно - но го приемам". Няма такъв положителен образ в Япония, понеже там поставят другите винаги преди себе си. Особено жените. И обстойно заплащат всеки свой избор. И не могат да си представят да избираш или да се отваряш към света, без да си предварително заел някаква - светла или тъмна - но доживотна и достойна - позиция. Затова и положителните им образи са толкова красиви и силни... толкова нужни ...и  така бедни откъм ранообразие.

 

@erutan преди да ти пиша ще изгледам филмчето с тълпата - това някак не ми е влязло на радара до момента а ми беше тежка седмица...

[Matrim]

Велика си, maira! Трябва да те нарекат Майката на Феникса. Твоите теми лумват с ярък пламък след всяко потъване и забрава.

Преди около година старателно бях обяснила какви са очакванията ми от любимия герой. Не ми вярвайте, днес не бих написала същото. Нали с годините освен, че остаряваме и натежаваме, напредваме и в самопознанието?

Всъщност, аз не знам какъв е любимия ми герой. Добре е да е интелигентен, хубав, смел, с чувство за хумор... но изобщо няма гаранция, че ще ми стане любим. Възприемам героите от екрана епидермално - моят емоционален радар улавя информацията и оформя отношението ми. Гледам да не разсъждавам защо харесвам някого, за да не сгреша; Много често, когато филмът свърши и всичко около героя стане ясно, се оказва, че аз отново съм харесала неудачника, аутсайдера, прецакания в историята, защото именно той е по-сложният, по-чувствителният, по противоречивият, по-артистичният... Не понасям "успешните" персонажи - болноамбициозните и рационалните. (В живия живот също.) Затова се радвам на "лошите момчета" на Чо Ин Сонг или Ким Нам Гил.  Наскоро гледах Padam Padam и сбърканият несретен ангел на Ким Бом направо ме побърка. Такава одухотвореност, чувствителност и мургаво-небесна красота! Изобщо обобщен образ на всички, които не са от този и за този материален свят. Но има и изключения - например в "Сиренце в капана" харесвах перфектния сънбе, а не неуравновесеното пианистче. Знаеш ли?...

 

P.S. Maira, липсваше ми 

[maira]

Благодарности и прегръдки .  По принцип нормално е темите извън конкретен сериал да има по-дълъг живот. В крайна сметка живота на един сериал е около година- година и половина в пика, Особено за японските, пет години е предела на интереса, понеже и актьорите извън този период не играят и не са разпознаваеми... с редки  изключения. Но писането и вълнението около историята е максимум година.

 

Тези няколко теми дишат, понеже съм ги замислила не като анкета - кой е вашия любимец изобщо и за запознаване - а като разговор . Старая се и да им отговарям периодично. Мисля, че на хората просто им се разговаря понякога - не винаги, но понякога. Ей така, споделят им се неща, мисли им се, мечтае им се.... спори им се И ако разговорът тръгне, поне за мен, е голям кеф. Но тук трябва да благодарим на Кева и Erutan, които бяха безкрайно искрени и вълнуващи в разговора, както и на останалите - naia, dido100, CToTaKa, които имаха време и желание да разкажат нещо истинско от мислите си и да ни провокират. 

 

Matrim, пък мен Ким Бом страшно ме впечатли във Psychometry,. Задейства някакви отчаяни, забравени нишки у мен, които не вярвах, че все още нося, та сега направо и ти ме вдъхнови да погледам някой и друг сериал с неговата муцунка . Болноамбициозните персонажи и уж и при мен не са почит, но японците имат едни пленителни невротични образи на роботчета, които са избрали да се влагат на 100% в нещо... не точно като амбиция, по-скоро тип саможертва, които са ми адски интересни. Другите нации тези хора ги лекуват, такова чувство имам аз... но японците си ги ползват и има се възхищават... и ме увличат.

 

NETI88 няма да подминем и твоето включване . По принцип снимките на красиви мъже ги бухаме ето в тази тема, понеже по-лесно се сравнява, а и дава тонус за седмицата . Но не го приемай като забележка, по-скоро там биха ти върнали коментр - а е грехота да не се коментира.... А за тук, направи ми впечатление, че нещо липсва в описанието ти за любим главен герой - смелост. Да разбирам ли, че си падаш по по-колебливи и отстъпчиви, мили образи? 

[asha]

От известно време следя разкошната дискусия . Откакто случайно хванах началото на подробната "дисекция " на  Дарси  , ме залепихте за ви чета и препрочитам всеки ден.  Вече имам набелязан филм за гледане/Erutan  /и авторка за четене/ maira  /, както и една купчина сериали... 

[Кева]

Аша, ти ако знаеш от кога чакам намесата ти в някой от любимите ми теми - грехота е да се разминеш само с четене . Скоро препрочитах темата от самото й начало и смея да твърдя, че има повече от едно цветно мнение, писано е с голямо вдъхновение и беше истинско удоволствие да я чета

 А сега - обратно на работа, преди да са ме набили 

[naia]

Не мога да се откъсна от тук и това е. Като някакво хлапе се ровя в спомените си.

И наистина темата ме връща там. Загложди ме още тогава един женски японски образ.

 

Ойе-сан, филмът го има тук, много ми хареса, но така и не го преведох. Сама жена, от една тарга със стока прави империя. Реална жена, впрочем.

 

Та, за мъжОвете във филмите и детските и не толкова спомени. Сега, като кажа, че харесвам Батман, да не се разхилите с глас.

Той е комикс-герой, разбира се, но харесвам всички филми ДО "Батман и Робин", до момента, в който прекалиха.

Гледам с удоволствие старите неща от Батман. Всеки си е луд, но не знам защо си падам по маскирани герои.

Първият беше "Зоро"- испанска версия. После дойде Ален Делон и неговият Зоро, влюбена завинаги./ утре става на 81 г./

"Фан-фан лалето" с Жерар Филип. Но не харесвам Спайдърмен, например. Като малка ходих и на филмотечно кино, нямаше ги тези филми, повечето...

 

А те са старички, даже и за мен. Кева непрекъснато твърди, че не харесва романтика, а обича, както и аз, най-романтичната дама, писател на света. Дж. Остин. Защото за времето и нравите, това е най-добре написания роман. Най-добре написаните романи, които се превърнаха във филми.

 

Обичам " Имате поща", заради великолепния Том Ханкс и героя му. Той е новия Дарси, тя е борбена и непреклонна. Харесва ми.. Мога да изброя много... Като цяло идеалните герои ги няма във филмите ми. Вече.

Аз бих харесала д-р Хаус, повече от д-р Уилсън, добрият, благородния приятел, честен и мил.... Не защото това е идеята на сценариста, просто жените сме склонни към някаква форма на мазохизъм. Все намираме изгубени души за спасяване/ и после се оказва, че те не искат да са спасени/ например...

А, ако говорим за книги... Това е Док. Стайнбек, нали. И някои герои на О`Хенри, но няма да вмъкваме и книги в темата. Там е друга бира. Такива неща.

[Matrim]

Naya, много е приятно да откриеш, че някой също е харесвал любимите ти филми! Спомням си, че 7 поредни дни ходих да гледам "Черното лале" с Ален Делон, нещо подобно беше и с "Тигърът на седемте морета" с Жерар Баре. После имаше нескончаеми спорове кой е "по-голям": Белмондо или Ален Делон. Ами "Клеопатра" с Лиз Тейлър и Ричард Бъртън? Стотици заглавия, които винаги ще помня, защото са докоснали съкровени струни в душата ми. Давам си сметка, че съм била прекалено безкритична и впечатлителна. Готова съм и да си призная за кино-книжния герой, който може да се брои за моя първа любов - Винету! И аз като премиера... Имах романтична забежка по Хийтклиф от "Брулени хълмове", но той не се брои, защото беше за кратко. 

[asha]

Найче, душо ...ако ще го удряме на " усмивки от старите ленти " ...става страшна ...

 

И хич няма да ти се хиля, че харесваш Батман, щото веднага ще те "затапя"   , като споделя, че от всички герои в първата трилогия на Stаr Wars, най-много си харесвах  Дард Вейдър...

В този образ единствено видях някакво развитие. Беше ми най-интересен. Следваше го много от далеч Хан Соло, да речем ... Което потвърждава правилото, че момичетата си падат по лоши момчета...  ( Само да не им се случи да го изпитат на собствен гръб, че всичката романтика на образа ще изчезне като лански сняг.)

И ако върна ретроспективно по-назад, стигам до " индианския ми период" и ...бате Гойко .  И понеже през този ранен етап на житието ми още трудно се диференцираха реалностите, твърдо бях решила да ходя да му помагам да спасяваме индианците ... 

Както и да е,... това е друга история, която има доста интересен завършек, но да не бъркам посоките. Не на Запад , а на Изток трябва да обърна поглед , нали?

Темата за женските образи ми стана интересна.  Ние(като зрители), от позицията на нашия мироглед , култура и разбирания се опитваме да преценим дадена героиня, чийто образ е замислен  според съвсем различни разбирания, мироглед и култура.  Дори и да си имаме теоретична представа  какво и къде е различното, все пак , го преценяваме отстрани. Интересно става тогава, когато даден герой ,т.е. героиня, успее някак си да "избяга" от калъпа на местните битовизми и остане да изгражда образа на база едни общочовешки ценности.

В този ред на мисли, за мен варианти на образи на силна жена са главнитe героини от Тhe Greatest Love и  Thank You.  Абстрахирам се, че са изпълнени от една и съща артистка. И в двата случая те са изправени/въвлечени в дадена ситуация/ обстоятелства  и трябва да се справят с проблемите.  И в двата случая няма мрънкане, хленч, обвинения към всичко и всички, десет реда  сълзи и сополи. И двете  носят с мълчаливо достойнство кръста си, приели са съдбата и ако не е появата /сблъсъка с главния герой  биха си кютали теоретично така до живот. Погледнато отстрани, тяхното си е гадно, жалко съществувание. Чист гърч. Че не им стигат личните проблеми, а и обществото допълнително ги заклеймява и мачка.  Реално, малко биха издържали, но има много подобни реални примери от ежедневието. Особено по отношение на майките с болни деца.  И в двата случая появата на главния герой е катализатор на последвалите събития. Вярно е, че и неговия образ търпи развитие, но разглеждайки го само от позицията на главната героиня, той се явява като "представителна извадка"  на въпросното настроено срещу нея общество. С развитието на взаимоотношенията им, той я опознава, преценява я, оценява я  и накрая застава твърдо на нейна страна.  И освен всичко това се и влюбва в нея.

Какво повече й трябва на една жена.   

..........

Кева,  ще взема и аз да я прочета цялата тема от началото  при първи сгоден случай.

[CToTaKa]

То Дард Вейдър си беше главният герой в "Star Wars". Страхът му го тласна към тъмната страна, не е типичният идеализиран перфектен главен герой.

[asha]

Така е, Стотак,   прав си, но това го знаем вече на база втората излязла трилогия, която се явява началото на историята.  

Към онзи момент през 80-те години на миналия век, той твърдо беше  "лошия" в конфигурацията. Единственото, което представяха за негова история, беше достатъчно "доказателство " да го заклеймиш и  осъдиш ( в" Империята отвръща на удъра " Йода смотолеви на Люк, че Вейдър преди е бил от добрите , но се е поддал на тъмната страна и е избил всички джедаи, включително и баща му). После дойде "сензацията", че са тати и син. И от този момент, като че малко по малко  Вейдър взе да защитава Люк, до кулминацията в третата част, когато уби ментора си за да го спаси.

Е, неговата идея беше:" ела, сине, с мен, да властваме над Галактиката", но все пак " бащинското се събуди и проговори".  На това му казвам развитие на образа. Сега, честно казано, ми се губят всички детайлчета, в които виждах доказателства за тезата си, но към онзи момент можех да ти ги цитирам подробно.  

Чак по-късно, когато излязаха първите три части, стана ясно, че Анакин/Вейдър/ е главния герой и подробно разгърнаха историята. И обосноваха преминаването му към тъмната страна. Да, страхът беше причината, но наличието на такъв си беше също логично обосновано. Притесненията му за близките /любимите хора го тласнаха към Тъмното.  В случая почти онагледиха тезата, че "пътят към Ада е постлан с добри намерения".

[maira]

Аааа, край, не издържах: сега и аз ще си добавя списъка с любимци от детските години - макар че - интересно - филмовите герои са по-малко. Преобладват книги . Начи, дами и господа, то Винету, Винету (впрочем пред него все пак си харесвах Олд Шетърхенд повече)... ама да не кажете за Харка синът на Вожда... Това са цели епохи с Токай Ихто  - безсънни нощи... И от индианските така и не нацелих Томек въпреки картинките в Дъга, но си имах по-най-любим Сат Ок от Земята на солените скали. Там Оцеоли/ Моцеоли не бяха моя бира, но Харка - той НЕ може да бъде пропуснат ... и Сат Ок малкото братче...

И друго - забравихте Скарамуш!!! Леле колко мъчих щерката - не го прочете... ама това е, друг език, друга култура... А няма такъв пич просто А и той, и Капитан Блъд и Морският ястреб...

 

Граф Монте Кристо? А Айвънхоу?  Уникален!! А Збишко от Богданец? А Рицарят - Конт де Фре?... Ок и Анджин сан си имаше своето място в Пантеона, някъде до Блейк.... имашеи някакви нинджи и Кървав спорт. Ким... Тарзан... И след  като яздихме из Замора с Конан от Кимерия,  дойде Мартин Идън... но старата фентъзи тръпка не понесе мъката и все пак си останах вечно запленена със Сам от Господарят на светлината.

Някъде след това май пораснах и престанах да обичам така безрезервно идеалните мъже...

[Matrim]

Asha: Темата за женските образи ми стана интересна.  Ние(като зрители), от позицията на нашия мироглед , култура и разбирания се опитваме да преценим дадена героиня, чийто образ е замислен  според съвсем различни разбирания, мироглед и култура.  Дори и да си имаме теоретична представа  какво и къде е различното, все пак , го преценяваме отстрани. Интересно става тогава, когато даден герой ,т.е. героиня, успее някак си да "избяга" от калъпа на местните битовизми и остане да изгражда образа на база едни общочовешки ценности.

Напълно съм съгласна. Лично аз преминах дълъг път на адаптация към женския образ на корейката. В началото всички ми изглеждаха еднакво. Заради многото гледане губех представа коя героиня от кой сериал беше. Лека-полека започнах да деференцирам няколко модела на поведение - ако не е единият, ще е другият. В нито един сериал не видях онагледено как милата хрисима и предана девойка се превръща във вещерско изчадие на зряла възраст. Ако при девойките има избор от два-три варианта, то при майките канонът е железен. Това махленско крякане и шамарите, дето ги раздават на невинни хора... просто нямам сили! Като се има предвид, че голяма част от сценаристите са жени, няма как да не повярвам, че корейката си е такава - минава през някакви цикли: яйце - ларва(гъсеница) - какавида - имаго (възрастна пеперуда). Хрумна ми, че задължителното преобличане на момичето като момче в 99% от историческите сериали, е форма на женски бунт срещу статуквото. При това се иска много кураж да го направиш: противоестествено е, неприлично е, незаконно е, неудобно е... Бунтът трае, докато се появи "моят любим герой", открие след дълги перипетии пола на съществото, към което изпитва необяснимо влечение и не заяви: Аз ще те защитавам, ще те пазя, ще те закрилям!... Тя се съгласява и всичко си идва на обичайните места.

Разбира се, в морето от филми и сериали има изключения - срещат се прекрасни героини, но това само подчертава правилото.

 

Maira 

 Моят Винету!

 

След като Харка стана вожд   

[asha]

Сат Ок ? "Земята на солените скали" ?...Ако знаеш колко познато ми звучи ..., ама ЕГН-то , пусто ЕГН-то ... Ще се поразтърся, да си припомня.

Иначе,  Винету е безспорен идол. Харка/ Токай ихто/е двойно обичан от мен образ - веднъж литературния  и после кинематографичния , който е и първата "индианска роля" на Гойко Митич.

 

Между другото знаеш ли, че господата германци си тачат Карл Май като виден класик, луди са на тема индианци и на територията на цяла Германия към момента има към 15 -тина открити сцени тип Летен театър, в които всяка година се играят на живо драматизирани негови романи.  Всичките части Винету, Олд Шетърхенд, Олд Шуърхенд, Съкровището на сребърното езеро и прочие.

Това са невероятни спектакли с пироефекти на живо, коне, стрелби и прочие. Атмосферата сред публиката е завладяваща. Половината идват с костюми на индианци ... Не може да се опише с думи. Имах лудия късмет и шанс да гледам на живо последното представление на Гойко Митич в ролята на Винету.  Без коментар ...  

 

 

Другите симпатяги са минали покрай мен, запознали сме се , ама нещо не сме си паснали...

Виж , Конан на бате Арни го помня ... Както и Дар от филма /не сериала!/  "Господаря на животните".  Тъй се казваше, нали ? Може и да бъркам. 

И Блейк ..о, Блейк ...Само дето си падах по Ейвън , който пак се явяваше "контрата" в групата.

[speedy86]

(Съвсееееееееем извън темата - подсетихте ме да си дръпна поредицата "Горската роза" и ме върнахте 20 години назад...)