Jump to content

Какво поведение очакваме от любимия герой (мъж) във сериала или филма:


maira

Recommended Posts

Стотак , и мен обърка, ама като каза Хегел и се успокоих:-))) Направо.

"Кейт и Леополд" споменахме ли ги, че забравих?



Не се дрънкайте, всичко е много добронамерено! Наистина!:-))))

Леополд е нещото, което ще допадне и на Ерутан. Подозирам:-))

А, Кев ще ме замери с нещо...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С моя правопис няма как да бъда учителка по литература :na2: . А сега в пряк текст : "не чета романи " 99 % от хората с елементарна обща култура тълкуват като не чета художествена литература (книги ) - има конкретна причина за което. Това, че ти разбираш под "роман" само конкретен жанр е твой пропуск - термина не е производно на романтика или романс - но нямам нито сили, нито желание или нерви да разяснявам. Няма и смисъл. Стотак, невежеството е поправимо, не смятам, че дори е причина за срам, но когато е липсва желание, то да се поправи - това е, повече от жалко. Опитах се някак си, да те измъкна от впечатлението, което сам остави - оказва се невъзможно.

 

П.П. Ния, няма най-много да ме принудиш да си кажа, какво мисля за филмите с Мег Райън и всички романтични души да ме намразят. Права си Ния, добронамерено беше, но се отказвам 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То аз самият се обърках. Мисля, че много добре се подразбира в контекста на това, което писах, че говоря за любовни романи и използвам накратко думата романи. Защо обаче е нужно да ми се правиш на учител по литература, дори да не си разбрал. Не си разбрал, питай, точно това е диалога. Какви са тези подмятания за "бягане от книгите" "нечетене на книги". Ако не си разбрал, ок казваш си не четеш романи, но при положение че сам казваш след това за разграничения "проза, роман, философски труд" (по-скоро политологичен труд в конкретния случай ако се правим на учители по литература), то тези подмятания не знам по какви логически или космически пътища са дошли, да не говорим за тяхната уместност и нужда.

 

Стотак, невежеството е поправимо, не смятам, че дори е причина за срам, но когато е липсва желание, то да се поправи - това е, повече от жалко.

Продължаваш с подмятанията. Вече ми става дори забавно. Излизам от този диалог доброволно :D. Ако се нуждаеш от похвала - ти печелиш :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Леополд е нещото, което ще допадне и на Ерутан. Подозирам:-))

 

Навремето бях кино-маниак. То и в момента съм си, но в много по-малка степен. :P  Такива "известни" неща като "Кейт и Леополд" просто няма нужда да ги споменаваш. :D  Гледани са и е забравено вече даже точно колко пъти. Оценка 9/10 съм му дал в IMDb, така че вероятно много ми е харесал. Преди доста години е било обаче, понеже нямам никакъв спомен как се развиваше историята. Романтики (от преди 2010 особено) смело бих заявил, че по-голямата част са ми минали пред очите.

 

/П.С. Изключение правят филми от преди 70-те години. Там ми е най-оскъден опитът, но да си призная това са годините, в които киното още се е "учело", така че не го чувствам като голяма загуба.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стотак, загуби Кева, защото твоето безумно използване на думата роман като синоним на любовен роман е безкрайно  нелепо,  няколко пъти ти го каза Кева и то безкрайно добронамерено, че това е нелепо и ти пак си твърдиш, че си прав, а това, че някой ти отговаря и ти казва в какво грешиш е всъщност нормалния диалог, на който пък ти казваш, че много държиш.

Аз съм + 1 за Кева, обикновено подминавам нечие незнание, но точно този път не ми се иска, пък макар и загубила "диалога" с теб.



Ная, като споменахте стари класики, Да се влюбиш - Де Ниро и Мерил Стрийп, колко леко играят и колко ми харесват, 1984 година...http://www.zamunda.net/banan?id=679&hit=1&t=movie

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгледах го още веднъж за да си припомня. Действително филм-приказка, лек за гледане, приятен, добре изпипан от към музика, сцени и актьори. Реално ако сега би трябвало да го оценя може би бих му дал не 9, а 8/10, но това са дребни кахъри. Помня, че навремето бях по-щедър с оценките си. Самият Леополд притежава много хубави качества, но като образ ми се стори твърде далечен от действителността, по-скоро като приказен характер - от поведението му, през говора му, та чак до мимиките и жестовете. Не си бяха свършили работата на 100% сценаристите и има доста неща, които правят персонажа нелогичен. Самата идея, че се влюби за седмица (като на кино) и че още на първата официална вечеря вече имаше обмяна на флуиди не пасва много на човек от епохата, в която той е роден. Но както казах - филмът е красива приказка, а в тях не трябва да се търси много реалистичност. Мерси отново, че ми припомни заглавието! ;)

 

П.С. Има страхотни сцени обаче. Тази с полицайката и кучето (заслужаващо кучешки Оскар за главна комедийна роля) в началото, ме разсмя от сърце: https://streamable.com/9v7b

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сценката е муци! :28558:  Филмът го "преглътнах" заради г-н бившия Върколак - Хю Джакмън. Хубаво  - филм-приказка, хубаво - лек , ама чак олекнал ми беше на моменти. Много трески за дялкане си имаше. Както каза, сценаристите можеха да се постараят малко повече, а не да залагат на стара слава на сценария/ щото и туй е поредния ремейк , нЪ'л знаЙш ;) / , сладката муцунка на Мег и на чара на Хю. Нейсе! 

 

И ще си позволя да се върна няколко стъпки назад, към онази сакрална вечер на "викане на духове и възкресяване на спомени" ( Матрим  :kissx: ) .

Първо да припомня един стар филм - Последният мохикан, също със силни мъжки образи. Всеки - сам за себе си.

Намерих кулминационната финална сцена , на фона на точно този  най-известен саундтрак ,който ми е един от фаворитите - поздравявам ви в петъчната вечер.

 

 

И после, понеже тогава коментирах постановките по Карл Май в Германия, си позволих да поровя малко и намерих доста качени в  нета неща, за съжаление без превод  :( .  Опитвам да съм по темата - все пак за силни мъжки образи иде реч. И тяхното им пресъздаване, нали? 

 

 

 

- Това е

, който през 2006г  гледах на живо - последното участие на Гойко Митич , като Винету.

Като примери ще дам няколко пункта от него, с надежда , да придобиете представа за мащабите на постановката: 

8:55 мин - първото появяване на Винету- Г.Митич 

26:55мин - ръкопашен бой на живо.

Все пак трябва да се има пред вид ,че към онази дата, бат'Гойко  по нашите критерии е на пенсионната възраст от 66 г / дай Боже всекиму, такава форма  :) /

41:15мин - престрелка и експлозии. Екшън на макс.  :896767:

1:02:35 ч -отново масово меле с експлозии , стрелби , огън , коне ...че дори и горящ човек -1:05:09ч

и т.н и т.н.

 

- едно 30 минутно

на хамбургската NDR за последната  роля на Г.М. 

 

- 13 минутна разходка

. Поставили са "Съкровището на сребърното езеро" 

В този репортаж казват , че от 1952 г се организират такива представления .Уау!

 

- 3 минутно репортажче за ръководителя на продукциите -

 

 - и едно по-старо представление, от

, пак с Г.М.  Пак е нощно представление - в края на всяко от тях има разкошна заря. Малко от нея е дадена в края на записа. 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Asha, благодаря за "Последният мохикан". Беше удоволствие! Тази музика е ирландска или шотландска? По-скоро първото???

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Удоволствието е взаимно, скъпа приятелко!  :icon_sunny: 

Парчето има някакво смесено индиано-ирландско звучене с тези кожени барабани в началото и щрайха после. Но за филма е обработено явно спрямо нуждите.  Казва се

 , а композиторът е шотландецът  Dougie Maclean.  Ето го 
на същото, лично от автора му.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мистичен индиански поздрав и от мен, защото стана ясно, че това са нашите първи положителни герои, които никога не ни разочароваха :) За индианците говоря.


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На дълго и нашироко мислех тия дни... Кои ли са моите изконни, първоначални мъжествени герои... които да търся и да намирам в последствие в азиатското. Харесвам Винету у цялата епоха с него, но от филмовите образи не ме е впечатлил най-много. Но и с Кева си говорихме, как понякога човек не помни даже себе си от преди 10-20 години. Като лисицата върколак в романа на Пелевин, дето си спомня неща отпреди 10 години само със специални упражнения по медитация... ама пък живее вечно..

Та направо ми се струваше, че съм забравила себе си. Имам някакви късни образи - на Антонио Бандерас в "Десперадо" и Брат Пит в примерно в "Джо Блек" или "Троя", на Том Круз в "Роден на четвърти юли"... дори на Трийт Уилямс от "Коса"... А ако ровна още по-дълбоко илиза Васко да Гама, от село Рупча... Трагедия... Късните образи, не че са лоши, но не са ме грабвали чак до край. Все нещо е оставало не съвсем... Но назад сякаш спирам да помня вече. Книги - да, филми- не... Ок, Индиана Джоунс.... ама почти...

 

Заинатих се още... и стигнах до Брус Уилис в "Умирай трудно" и Арни в "Терминатор 2". Впрочем в Терминатора бях раздвоена, понеже бях на възрастта на Джон Конър...

При това те са все едни екшън герои пусто никаква романтика... Идват, набиват лошите и карат напред... Излиза, че не харесвам мъже "патриархален тип", които постоянно спасяват девойките. Това и в азиатското не го дишам в крайна сметка: разпльоканата мадама да я носят на гръб, че нали е много зле, милата... Па той край нея да куфее тип - K2 храни Юна...

Пресетих се чак до Лео - В "Ромео и Жулиета", разбира се. Впрочем нямам нито един мъж - познат или приятел - който да харесва Лео в "Ромео и Жулиета". За разлика от жените...

---

 

И накрая ми изплува: Мадматригън. Това е основния ми детски прототип - смелият герой от "Уилоу" е това, което и до днес ме радва на екран на 100%. Не, че не гледам и друго, но това е гаранцията ми... И общо  взето на филм съм го виждала два пъти - в "Уилоу" и в Кийт Леджър - "Като рицарите"... Всичко друго е било по-слаба версия...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дааа! Мадмартигън. Той е! Някъде другаде си говорихме пак за него и се оказа, че е универсален фаворит във форума.  Аз престанах да се ровя в търсене на еталони.Толкова са много тези, които са се превръщали в част от битието ми. Аз наистина си живеех с любимите герои - някои от книжните стоят в паметта ми като филмови и обратно. Изгубих се в лабиринта. Срам ме е да си призная, но имах един продължителен период, в който рационализмът и интелектуалните занимания сериозно ми "изсушиха" душата.  Благодарение на азиатските филми обаче се чувствам като в ренесанс :) Бях в шок, когато започнах да плача за щяло и не щяло - абсолютно неконтролируем рев... Сега нещата се наместват.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен пък японците ми върнаха усещането за "красиво" и идеята, че няма нищо грешно в това да харесваш красивото :).. Стига да не е единственото, което харесваш, де. Покрай постояния си сблъсък с кич, технология и функция, бях почнала да си мисля, че красиви неща и магия просто няма - всичко е плюсове и минуси, математика :). Явно всеки търси и си намира по нещо в Азия :)

 

Та следващият момент за мен е кой е най-Мадматригънския герой от азиатското дето ми е попадало :).

Още повече, че все още имам известно деление в историите - на мнооого влюбени и на други. В мноооого влюбените, героят може да не е съвършен, може да си поплаква като Лео или половината корейци, може да има разни и разнообразни не-геройски кусури. Но ако е мнооого влюбен - прощавам го :). В другите истории Мадматригън печели отвсякъде - понеже няма недостатъци :). Така де, весел и прекрасен се бори той за свойто си, без да става мрънкач и наставник - а влюбвайки се мнооооого, все пак закриля девойката, само когато наистина й е нужно, а не от сутрин до вечер.

 

Та всъщност при японците ето какво ми излезе най-Мадматригънско: Ямамото Юске - Тамаки Су в Оран- хост-клуба, уникалният Гаку Шийба от Sugarless, дебилния и все пак възхитителен Нагасе Томоя от Влюбения детектив, мошеника предсказател Нишикидо, и отново Юске Ямамото в Художествената гимнастика.. иииии корееца в китайското Прекрасно гадже.

Така де... всъщност харесвам неизброимо повече сериали... даже има и доста сериали, които харесвам много повече от тези тук... ама това са ми любимите образи излиза... т.е. любимият образ...

Има ли корейски Мадматригън според теб?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

bidam1.jpgmadmartigan.jpg

Разбира се, че има :) Ким Нам Гил категорично отнася палмата за корейски Мадмартигън като Бидам в "Кралица Сондок"- мъжкар, хубав, но не чак омаен, много сексапилен, страхотен темперамент и енергия, бликаща като шампанско, палаво чувство за хумор (някак си не по корейски. Страшно го харесвам, дори му прощавам слабостта към мустаците :) И как върховно умря в "Кралицата..."

Най-красивото нещо (в буквалния смисъл), което съм гледала досега е "Леденото цвете" - красива история, красиви артисти, красиви декори и костюми, красив откровен секс, който, странно, те смущава с красотата си :)

bid.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ох , Матрим, :kissy:  последните ти няколко изречения за "изсушаването на душата" , "изгубването в лабиритна" и последващият настоящия" ренесанс"  все едно съм ги писала аз , само дето въпросното "възкресение" стана хронологично по-рано при други обстоятелства /да не досаждам с поредните повторения. / Но е факт -чувствам се пак жива - емоционално и сетивно./че и творчески дори :28558: / 

Ако поровя и аз "из архивните чекмеджета на паметта" ... Идеята ми е да търся само тези, които дотолкова са обсебили за момента съзнанието ми, че дълго време са били "постоянно присъствие там". Че и са ме довели изцепки или творчески изблици.

Май, твърдо стигам до началото на началата в спомените - Сандокан.

Идианският период го прескачам, че станах вече досадна . 

Там някъде се нареждат и "Тримата мускетари " от руската музикална телевизионна адаптация и по-конкретно визирам руския Атос.  Е, от там на сетне ни един следващ не ми влезе в "калъпа". С мосю Д'Артанян нещо не сме от една "кръвна група", но конт дьо ла Фер е друга работа.

 И пак "дълдисвам " в групата на екшън героите, но те по-скоро са задържали вниманието ми с някакъв комплексен момент от "екшън - визия - екранен герой", който изваден от контекста на филма някак ми се е обезличавал. Дори се улавям, че симпатиите ми е печелел понякога и някой от отрицателните герои, които по някакъв начин са успявали да ми се "мушнат под кожата" . Примери са Дейвид Бауи с ролята си в "Лабиринт", Ейвън от "Седморката на Блейк" ... та дори и калъгаларинът Осман от сериала за "Капитан Петко Войвода " ...Да не ме утрепете ся с камъни  :blush: за последното...

Колкото, до така пространно коментираният Мадматригън  от Уилоу ... /Така и не му прочетох и произнесох името правилно като хората ни веднъж - явно имам някаква лека дислексия, че този тип имена са ми били винаги мъка. Пък за индийски, тайландски и прочие езикочупещи имена да не говорим... / Героят чак еталон не ми е, но беше от класа.  А филмът като цяло, с ръка на сърцето ще си призная, не ми хареса. Най-общо ,ми беше туткав като действие. Явно, отидох с по-други очаквания да го гледам.

Към онзи момент, като че, повече ме впечатли образа на жената-войн.

 

(Как се казваше мацето?) Заради огромната липса на такива силни женски персонажи / пък дори и като вариант на еманципирани героини, да го кажем/ , откриването на такъв си беше истинска малка радост за мен.

Не знам защо, но някак си да чакаш пасивно и безволево, някой друг все да те спасява, да ти оправя бакиите и да вади заради теб " кестените от огъня" не ми е било ниВгаШ голяма тръпка. Нямам нищо против една наистина резонна намеса и "подадена ръка" / къде кавалерска , къде джентълменска , къде на герой  и тн/ когато трябва и където трябва, но според моите разбирания си длъжен се опиташ първо да направиш сам нещо /по възможност максималното/ по въпроса.  Не знам дали обясних ясно.. :unsure:  

Както гласи една от многото крилати фрази на Остап Бендер - "Проблемът на давещите се е дело на самите давещи се" - Но ако ти подадат накрая и спасителен пояс е най-добре.

Сори, отклоних се от темата.

 

 

Обаче, Майричка , Лео твърдо не е моя тип. Знам ,че може да играе , признавам му го / заради ролята, която направи в " Защо тъгува Гилбърт Грей" / , но до там. Не се понясяме с него - ама никък.  Еле , пък, като Ромео, хич не го възприемам. А прословутият "Титаник" го свързвам трайно и неделимо с едни съвсем други емоции, че голямата трагедия и образа на Лео там са ми просто " слаба бира". 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех, asha, то, ясно, че да си признаеш, как харесваш Лео е отчаяна работа - един от крайно плюваните и нехаресвани актьори е - откакто се помня :). Ту е много комерсиален, ту не може да играе, ту е грозен ту е дебел... Не знам как продължва да снима направо... Но пък е мой тип, какво да се прави, има нещо неправилно и истинско в очите... А аз съм си така - все ще се завра в непопулярни каузи, но пък не ми пука, нали са си мои  :). А за Сорша - вярно е, и нея си я биваше :).

Матрим :))))) Прилича :)... Ужасно, но на прилика не можах да го докарам при японците... Може би само любимецът на Кева - Хаято - го докарва откъм външен вид :) или Шун в Нобунага Концерто,
tumblr_nan06y78mx1s2asaho1_1280.jpgама там загубиха купона във филма... willowmad2.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мaira, не съм търсила външна прилика. Случайно е или може би не? Между героите няма абсолютно припокриване, защото корейците са си корейци :)  а при Вал Килмър индианското е много силно и дава своя отпечатък. (Кореецът трябва да се мята в своята отчаяна героичност между крайностите и да му се получават нещата мъчително. Нямам нищо против.) Десенът е един, обаче и голямата любов - също.

За любовта, голямата, онази,

която руква като майски дъжд

и за която Куприн беше казал:

"На сто години идва по веднъж."

 

Огури Шун като Нобунага - е точно в целта. Една идея по-"лек" в Мадмардиганската експресия, но те грабва без остатък :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех, asha, то, ясно, че да си признаеш, как харесваш Лео е отчаяна работа - един от крайно плюваните и нехаресвани актьори е - откакто се помня :). Ту е много комерсиален, ту не може да играе, ту е грозен ту е дебел... Не знам как продължва да снима направо... Но пък е мой тип, какво да се прави, има нещо неправилно и истинско в очите... А аз съм си така - все ще се завра в непопулярни каузи, но пък не ми пука, нали си е моя :)

 

Наистина  много сори  :mellow:  -по вкус и цвят приятели няма. Но нека има мир!

Мисля, уж, че бях ясна , но пак ще поясня - просто не е моя тип излъчване и визия. Само и единствено по този параграф не го възприемам. Лично усещане.

Заради това, че има талант , и че поддържа еко каузи ,обаче има моето уважение и адмирации.

Заради това може да се приеме , че ми харесва като позиция и поведение.

 Пониятието "комерсиален" за холивудските мащаби ми звучи  меко казано нелепо и не го броя. Всички работят за хонорари , все пак.  Не поставям под съмнение таланта му на артист - има го момчето и  го доказва на екран.Това , доколко се вижда зависи и от други фактори като сценарий , режисура ...ако ще дори и  от стиковката в екипа ...

Факторът визия, поне при мен, никога не е на първо място като причина за отхвърлянето на някой. Дали е грозен , дебел , куц , едноок и прочие няма нищо общо с това дали има актьорски талант - Кристофър Рийвс (първият Супермен)-играе и в инвалидна количка; Дани де Вито и неговата атрактивна визия няма нужда от представяне; има една глухоняма американка , която също играе страхотно /първият й филм е "Деца ,забравени от бога" / , преди време бях попаднала на изпълнение на страхотна оперна певеца с превръзка на едното око ...и т.н. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...