kcekce Отговорено 4 Февруари, 2014 Share Отговорено 4 Февруари, 2014 Abador, тъкмо бях тръгнала да пиша, че офтопик-многословието убива смисъла на дискусията Не искам никого да обидя с това! (дълбок поклон към мненията ви, но аре по същество...) Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 4 Февруари, 2014 Share Отговорено 4 Февруари, 2014 В самото начало аз , Майра и Параб се разписахме, а твоите включвания дадоха повод и нови неща да си разнищим и когато домакина на темата няма нищо против тях не виждам причина ти да се самонаказваш Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
abador Отговорено 4 Февруари, 2014 Share Отговорено 4 Февруари, 2014 е пиши де , аз какво съм направила сега ... не съм по дългите словоизлияния , но ми интересно да ви чета коментарите kcekce хъхъхъъъъ какво да се наказвам , аз съм самото наказание .. тука съм като надзорник в затвор ... само следя какви бели прави багабонтина и не мога да се фокусирам Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 4 Февруари, 2014 Share Отговорено 4 Февруари, 2014 abador ти нищо не си направила, а аз съм от тези който трудно се обиждат и впечатляват . Сори Ксе но така мога и така пиша Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
abador Отговорено 4 Февруари, 2014 Share Отговорено 4 Февруари, 2014 Я бързо някой да напише нещо .. аз лично си миля за Ън О и Аранг от "Аранаг и магистрата " ... Ън О ми хареса като идея за герой ... комбиниран с легенда от фоклора ... зъбиххххххххх ... Кева помощ Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 4 Февруари, 2014 Share Отговорено 4 Февруари, 2014 Винаги готова, но нали знаеш с корейците не мога. Идея нямам за какво говориш. Но тук пишат предимно корейски фенове и ще ти го обрисуват многословно, цветно, забавно и приятно . Предложи и някоя жена , че да не загубим мъжкото включване Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
abador Отговорено 4 Февруари, 2014 Share Отговорено 4 Февруари, 2014 ами сетих се за сериала... а те двамцата вървят ръка за ръка , няма как да пишеш за единият и да не вметнеш другият .. е па цветно хахахаа да не те ударила иронията по главата ... чакай да приспа мъника и ще разгърна идеята за тоз герой .. мъж п.с. почвай да гледаш корейско .. аз аз ще вмъквам някои друго японско да има за какво да се "джафкаме " Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 4 Февруари, 2014 Автор Share Отговорено 4 Февруари, 2014 Мой ред е да съм многословна и ще карам по ред . Thedemon1238 много се впечатлих от идеята за пропагандирането на вездесъщата корейска любов. Леле - мале. Аз едвам свикнах с идеята за руската/славянската душа, все едно другите нямат душа... , пък глей сега, имало и вездесъща корейска любов, на другите явно не е така вездесъща... хммм... Интересно това дали идва от класически корейски автори, или е някаква културна особеност, или обратното - ремонтират някакъв отмъстителен характер или пък друго... От друга страна, сещам се за сериали (Coffee Prince) където, верно, че не бяха главната двойка, но дълго и напоително реанимираха над изневярата на жената... спомням си, понеже ми се видя не докрай убедително като построение, от там и до края в тази двойка, но коя съм аз, че да оценявам... Темата ти за любимите герои е много интересна, спомням си, че я бях намерила по едно време и почнах да преглеждам актьори/филми но те са страшно много и се уплетох. Нашите теми (твоята и моята), както казва keva, и също нейната тема за неуспешните роли наистина се допълват готино, понеже дават поводи за нови и нови сравнения. Освен това начинът, по който актьорът интерпретира и оживява героя е уникално нещо, и е редно да се спомене ако е ключово, но при keva се събират повече мнения за успешните роли и там могат да се засекат и други гледни точки. То и това е де, че като някое мило създание или дългокос мачо ти е любим, все него си виждаш, а героя ряпа да яде )... Поне при мен е така, даже и сюжета спирам да следя в някои тежки случаи, само да подскача там по екрана... Иначе аз дълбоко се потресох от идеята второстепенен герой да стане главен .. и по-точно от осъществяването на тази идея в корейски сериал, това обезателно ще го гледам, мерси. Такава защитена смяна съм виждала единствено у един руски фантаст - Сергей Мусаниф, в трилогията на Имперския Гамбит... Там започват двама приятели, във вселена от типа Бараяр, но в края на първата част, първия умира .. и край с него. И вторият, който си е определено втори в цялата първа книга, стига до края (третата част) и печели всичкото. Това е единствената книга на Мусаниф която не харесвам, много излъгана се почувствах... аз и моя шаблон... Честно изчетох всичко докрай понеже все се надявах на чудо... Иначе, минутки за реклама, Мусаниф е уникален автор, който обича да си играе с шаблоните и историите по много вълнуващ начин - репликата му на части от Тъмната кула с "Правилата на Стрелеца", подмяната на Троя във "В името на рейтинга", гледната точка на злодея, за когото плачеш, в "Тъмната страна на медала" и абсолютно уникалните "Цветът на света е сив", "Гвардия" и "Чародей".... Не ясно защо не го превеждат на български. Също така, както и подобава на култов автор, той е изцяло призрачна личност, подобно на Бари Хюгарт, авторът на Господаря Ли. Няма никаква биография и никакви публични изяви... Kce kce, срамота, не съм гледала Hungry, ама ще се поправя. Иначе и аз като keva бях повече с впечатление, че при японците често има отворен финал в развръзката, а ако се съберат, то се събират главните, таквоз животно като в Hungry не бях и подозирала. Даже последната ми японска романтика - Принца на бял кон ми причини трайно отвращение към романтиките им ... едно таквоз тъпо и незаслужено ми се видя цялото противостоене на Любовник 1 , 2 и 3... Изобщо точно при японците нещо яко ми се разбиват стереотипите за романтика. примерно в някои сериали засичам аргумента "изживявам промяна в чувствата", което другият го взима насериозно и уважително, а променящият се запрашва към залеза с новия избранник. И при това на фона на "вездесъщата" любов. Вероятно там освен поколението със самотните каки и младите лъвчета имат да решават и някаква драма в културата на развода, знам ли... Keva какво казваш ти, че любимият главен японския герой е обикновения човек с мисия да направи света по-добър така ли? И че не е задължително да е най-добрия някакъв професионалист, а просто да е отворен и раздаващ? Хм... хм... хм, не че няма такива филми, но като че ли това не е баш най-ключовото в него, аз все още смятам че това е част от стереотипа с носенето на маската... 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 4 Февруари, 2014 Share Отговорено 4 Февруари, 2014 Тъй като домакина на темата не ми се скара считам, че мога да продължавам да си пиша ръководена единствено от вътрешното си хаотично чувство. Хънгри не е лошо, че и любимец си имам вътре, обаче пусто много огладняваш от него . Две неща мразя в японските филми : много се яде и пуши. По обективни причини второто ми е бая измъчващо. А иначе да ти отговоря на въпроса, не мисля, че в поведението си приема нещата , който върши за мисия или има някакъв глобален поглед кое е добро и кое зло. В Kita no zeronen човека Съли( ако го гледате веднага ще го разпознаете) беше ръководен от собственото си чувство за справедливост, борбата за по-добър свят я бе оставил на другите. Но аз мисля, че тези точно хора движат света и го поддържат в положителната му страна. Реално целият филм е урок по-достойнство. Японците рядко залагат на свръх успешният, дори примерите за подражание са малко особени. Те грешат, слаби са в някакъв етап, но намират сили и продължават на пред. Водят не толкова борба със света, колкото със себе си. Съгласна съм, че носят маски избухливите човечета . В един момент са студени и незаинтересовани, способни да преглътнат някакво унижение, в следващият избухват, търсят отмъщение и прегарят до край. Веднъж казах на един приятел , че японската ми мания ще утихне, едва когато успея да ги разбера, а той се измя и каза, че години ще съм си така . Харесват ми сюжетите, който третират на практика от всичко и за всичко могат да направят филм, че и винаги си има някаква поучителна нишка и чисто човешка болка, от друга страна има проблеми, който се правят , че не съществуват и ги избягват. Но обикновения човек в японския филм е с много и различни лица. Сещам се за Тони Такитани - разказа за това изпразнено от съдържание човече ме потисна тотално. Изграденият образ нито беше красив, нито вдъхновяващ а самият главен без цвят , без емоция, без страст, изобщо не беше пълноценен човек. Носеше маска на сериозност, криеше своето кухо съдържание зад фасадата на художника, но дори и в рисунките си оставше безличен. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
abador Отговорено 5 Февруари, 2014 Share Отговорено 5 Февруари, 2014 ако не се лъжа имаше един филм бях го гледала преди година някъде .. за един самурай , който се бе прехвърлил от неговото си време в нашето и стана ненадминат сладкар , да не казвам дори ,че във филма го изкараха създателя на крем карамела ... не на крема ... много се смях ... та за него ли говорите .. или за сериала на чийто постер е едно момче с два ножа и около него витаеха май някакви зеленчуци ... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 5 Февруари, 2014 Share Отговорено 5 Февруари, 2014 Това което си гледала е с Нишкадо, а ние говорим за един сериал, където момчето е бивш рок музикант , но се отказва от музиката за да съхрани френския ресторант на майка си Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
sonihrisi Отговорено 5 Февруари, 2014 Share Отговорено 5 Февруари, 2014 Снощи докато гладех си бях пуснала за фон ТV-то, и чух, как в някакво предаване обсъждаха изрази в някакъв български сериал "Под прикритие" и май в още някакъв. Та, чух нецензурни неща, които честно казано ме смаяха. То не бяха полови органи, то не бяха псувни, и гадни изрази. Смаях се и се запитах, що сме такива пошли и взе, че ме досрамя. И още си помислих, че тези филми текат в гледаемо време и дечурлигата сигурно ги гледат масово. После се чудим защо сме такива и онакива - ами за това ще кажа аз. И какво да очаквам от героя в сериала ами очаквам да има не само добра визия, но да има съответното сценично поведение. Не си спомням в японски сериал или филм, да съм чула скверни думи. Или ако има такива, то сценариста се е постарал да подсили действието с тях, а не да ги мята безцелно през целия филм. И като един безрезервен почитател на японското кино ще кажа, че то ни показва семейството във всичките му вариации. Чувствата и емоциите на обикновените хора, такива каквито сме ние. Показва ни, както беше казала Кева "Обикновения човек с най-прозаична професия, който няма да остави следа нито в историята на нацията нито в тази на човечеството". Помните ли песента "Здравей, г-н Кастенурка!Никой на този свят не е по-бърз от теб!Защо си толкова бърз?" И любовта към децата, към всички деца, независимо от това, дали са болни или здрави, бедни или богати, дали са истински братя и сестри или са такива по стечение на обстоятелствата. И почитта към родителите и към мъртвите роднини и отношението към престарелите и болните. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
abador Отговорено 5 Февруари, 2014 Share Отговорено 5 Февруари, 2014 е да де с двата ножа и зеленчуците опс било е китара .... п.с този пост го пиша от 10 сутринта ... оотворих google и забравих за какво злезнах Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 5 Февруари, 2014 Share Отговорено 5 Февруари, 2014 Ако щеш ми вярвай до сега му четох коментарите , което ме присети да разгледам постера и да ти кажа, че има зеленчуци и като цяло е много кофти тая снимка на Мукай . Докато четях се чудех как така огромна част от второстепените герой съм ги изритала от съзнанието си и за каква сервитьорка говорите бе хора П.П. Понеже Майра е абсолютно права ( а аз пак съм сред провинилите се ) имам една огромна молба към модераторите , а именно да изтрият всичко едно и дву редово, което съм написала в темата Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
abador Отговорено 5 Февруари, 2014 Share Отговорено 5 Февруари, 2014 мх този сериал го мярнах докато прелиствах каталога на замунда с азиатски сериали , тъмън беше излезнал .. топъл , топъл .. позачудих се дали да си го дръпна , но нали знаеш не съм голям фен и го оставих във времето ... явно се е харесал , защото гледам освен коизората и той е често споменаван .... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 5 Февруари, 2014 Share Отговорено 5 Февруари, 2014 Мнението ми се припокрива с последният пост на Razzormaw . Да кажем, че момчетата вътре имат стабилен фен клуб, а фенщината...... знаеш как е Сони двигател е наистина великолепен пример за положителното отношение към децата, но при японците медала има и обратната и то много грозна страна. Изобщо не смятам да засягам проблемът им с детската порнография и педофилия..... тук си говорим за кино именно от него изобилстват примери за безоотговорни родители изоставящи децата си, педофилия и като цяло тормоз и липса на отговорност. В азия си налагат творческа цензура най-вече в начина им на заснемане, при тайванците забелязах, че еротични сцени , по -стабилна целувка липсва, ако са ученици героите. Когато са студенти, прокрадват се и такива сцени, но набързо и за малко и ако са вече зрели герои типично по западен тертип са им заснети сцените и аз нали си свикнах с японците първият път си се втрещих . Не знам какво точно са извадили и от къде точно в предаването което си гледала, но извадени от контекста и концентрирани репликите съм сигурна, че се е получило свръх вулгарно. Аз като цяло съм радетел на реализма и никога не ми е правило лошо впечатление псуването по-филмите ни. Че българина псува( но винаги на място и с лошо) и в старите ни филми ( които много обичам) си изобилстват, едва ли ще се намери някой в който не е казано нещо по балкански..... а и когато един филм е за престъпници, няма как да се говори за Вебер и Чайковски. Таз пуста класика под прикритие я издържах до пета серия и от тогава не искам да чувам за него, всеки ми казва, че след седмата му серия сериала набира инерция и става много добър ама аз не искам за сега да се насилвам. Така че е възможно и да има фрапиращо много глупости. Опитвам се да кажа, че има неща който дават достоверност на героите : когато е престъпник и псува, когато е мутра и се опитва да стъпва тежко и да гледа лошо, държи се грубо и обижда си е нормално и в реда на нещата и едва ли ще е пример за подражание...... Сещам се за едно клипче от по-по-най където хлапенцето искало да стане дилър като татко си и чичо си ( не помня името) и след това запя тигре тигре, та това дете каквато и телевизия да гледа, каквито и филми и детски ( да си представим уникално силна цензура, която да изгражда красиви, розови сюжети, хора и отношения) неговият модел пак ще си е безвратия поклонник на адидас. Теме и бака са като здравей в редица от филмите, а там изобирства и от други изрази, но те не получават английски превод па камо ли български, та и при японците се намират. Но естествено във филми за хулигани, якуза и все не особено добре реализирали се в обществото хора. Направило ми е впечатление, че масово се използва оре, обаче по-интелигентните и добре възпитаните, от средно богати и добри семейства момчета използват боку за аз. Тези именно малки детайли придават достоверност на героите , а от там на сюжета и филма. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
abador Отговорено 5 Февруари, 2014 Share Отговорено 5 Февруари, 2014 тука пак се омеша темата .. и започнах да пиша какво ми харесва при тях от тази гледна точка ... спрях се навреме от разтягането на локуми Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 7 Февруари, 2014 Автор Share Отговорено 7 Февруари, 2014 Скъпи пишещи, това е моята тема, но тя ще бъде такава, каквато я направиме заедно. (А засега тя наистина става все по-трудна за следене) Много ме кефят вашият ентусиазъм и добрите ви намерения, асоциациациите ви и силата на емоцията към азиатското - било то корейско, японско или мешано. Молбата ми е обаче, преди да се стреляте с едноредови коментари, въпроси и отговори, да си помислите кое от нещата може да се метне на лични. -------- Kce kce, изгледах Hungry - (с китарата и зеленчуците), но мисля, че примерът с него е неточен. Изобщо не считам, че там главната героиня тръгва с второстепенния пич, понеже Чио, Чие или както там беше дразнещото нещо, е второстепенна през цялото време. Главната е т.нар Мария, която остава с Главния докрая - даже решиха и да се женят ... някога... Дори в името на спора съм склонна да засека екранното време на двете, макар че разбира се не времето е важно, а това как то се запълва. И сериалът за мен съвсем закономерно проследява трудностите и успехите на една двойка, която трябва да избере работата си, да подготви успеха си в тази работа, дори когато той коства част от времето за романтика.... и да приеме, че всеки от двамата ще бъде заглеждан и търсен във времето, но те могат да се изберат взаимно и завинаги. Това, разбира се, не значи, че японските сериали нямат оригинални завършеци или не нарушават известните схеми или не ползват т.нар "азиатски край", който често много дразни западното ми сърце... Сега се посвещавам на Over the rainbow, Thedemon1238, и тогава ще се върна на схемата главен-главна / втори-втора. -------- Днес обаче съм в анти-романтично настроение (що ли?) и ми се иска да обърна внимание не толкова на кой, с кого и кога, а по-скоро на общите послания на пропагандата. Смятам, че трябва да отделим пропагандата от главния герой иначе няма да може да се види нищо като структура. Освен това пропагандата се изпълнява не само от главния а от всички герои, т.е. няма какво да я лепим само на единия. 1. Любовната пропаганда... Доколкото схващам едната пропаганда е вездесъщата "корейска" любов или постоянната гамбатна "японска", но днес ще прескоча тази част - номерирам я и после ще я мисля. Вие ако искате пишете... , тъй де иде Св. Трифон... Към нея ще включим и всички вариации на "младите трябва да се женят", "трябва да има деца" и "по-добре младо гадже, отколкото да умреш самотен/тна" 2. Социалната пропаганда... Честно казано напълни ми се душата в Liar Game, когато компаниите с мрежов маркетинг бяха обявени като "лъжливи". Не харесвам Шота Мацуда - освен гласът му - (извинявам се за повторението, на тези, които са прочели този факт в някое друго мое мнение, но го повтарям зарад логиката на четене на онези, които за първи път се сблъскват в мои мнения), но определено заради тези начални минути изтраях сериала до средата на първи сезон. (После девойката беше нетърпимо глупава)... Същият душевен ....възторг.... изпитах, когато полицията нахлу в офиса на фирмата продаваща мрежово ..вода... в първите минути на Psychometry. Корейците и японците имат око за подобни дивотии и имат и топките да го покажат като дивотия на екрана... евала. НАшите български продуценти никога, никога не биха си позволили да застанат срещу компания/закон или бранш поради нуждата от брандиране на екранното време и "а какво ще кажат спонсорите?" и упорито осмиват битовизмите и богатите баби, като най-беззащитни ... което писва бързо. Изобщо на мен също (keva i sonihrisi) страшно ми харесва социалното лице на масовите азиатски сериали и повечето им филми. Идеята, че всяка професия - от фризьорството, през лекарите и политиците до готварството е много полезна на обществото и тя трябва да се мисли като такава и с достойнство - много хубаво. Това просто трябва да се казва. Идеята, че всеки човек, ако е добър и възпитан, може да се вложи в нещо градивно и да бъде от полза за другите или да се научи сам на нещо ново, дори ако паметта му изневерява или силите му са малки - просто прекрасно. Идеята, че докато си полезен, и да те остави гаджето нещата не са свършени - супер... Идеята, че трябва поне веднъж, а после и постоянно да се влагаш изцяло в това което правиш.... - тука почвам да имам съмнения, ама айде, култура. ... И същевременно ужасяват ме някои идеи - като тази за еднократния цъфтеж в живота. Трябва да изживееш първата си любов и целувка като ученик в гимназията, преди 20 години. Трябва да си артист/артистка между 16 и 32, докато си млад и готин, иначе грозиш камерата. Трябва да започнеш постоянна работа на 30. До 35 трябва да станеш успешен в тази работа. Трябва да си влюбен докрай в някого, за да може и двамата в останалото време да давате всичко от себе си на работа. Ако го разлюбиш (второ цъфтене) 50 на 50 историята ще завърши нещастно, освен ако не станеш първата любов на някой на 20. Трябва да живееш скромно и подредено, да не прескачаш етапи, макар че можеш да се бавиш по тях, колкото си искаш... Ако си креативен трябва или да си популярен но в услуга на феновете или да живееш бедно, но по своите артистични рабирания, като не може да има компромис.... ... И култа към богаташите... много досадно... Преполагам че гъстотата на населението там преполага някакви такива социални правила и построения, но истината е, че те са ми много уморителни и не си представям да ги спазвам, не и нарочно.(Но и нямам против да гледам как другите ги спазват, поне докато не ми е писнало.) Тъй или инак нащата тв в момента е негледаема, а Добрият стар Холивуд става все по-мазен... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kcekce Отговорено 7 Февруари, 2014 Share Отговорено 7 Февруари, 2014 Е, то че може да поспорим и относно понятията "главен/второстепенен герой" е друг въпрос Но все пак сериалът кажи-речи започна с нейно повествование от първо лице ("тра-ла-ла и тогава още не знаех, че ще се влюбя в този човек..."), а и си мисля, че поне едно 60 % от зрителите на сериала са очаквали именно Чие да се събере с Ейсуке Пък в голяма част от екранното време на Мария виждахме колко е недоволна тя и колко на зле върви връзката й. Не видяхме семейството на Мария, нито нейни приятели (освен онзи колега/обожател), не разбрахме какво точно работи. А Чие я даваха във фермата й, в лабораторията на университета, със семейството й, с Таку, с приятелката й - да не говорим, че пак тя взимаше мноооого по-живо участие във всичко, което се случваше в ресторанта. Видяхме я и как търчи из квартала да събира клиенти Не че има смисъл от този диспут де Може би не ми е бил съвсем уместен примерът за "хващане с второстепенния" - като цяло сериалът ми хареса, защото беше доста реалистичен, без прозрачни измислени изцепки около кого ще се върти светът. Всеки си имаше своя живот, своите възходи и падения, силни страни и трески за дялане Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 7 Февруари, 2014 Автор Share Отговорено 7 Февруари, 2014 @ kce kce: "....че ще се влюбя в този човек...по-точно в неговото готвене..."... Не знам, не можах да ги взема героите много навътре (съдба ..), но лично аз и Чие и Мария ги възприемах като второстепенни ... това не беше сериал за любовта, а пропаганда на приземяването и улягането след 30 и също придаване на достойнство на всеки честен избор за работа... Какво като не си успял с рок-а, ето сърцата на хората ще се радват като ги храниш в рок бара.. И Чие я виждам и като възпитание за Мария - един вид, мацка на 30 и, ако много мрънкаш, че гаджето ти не те глези достатъчно и от луд рокаджия става уморен готвач, ето има по-млади и не-грозни девойки готови да го подкрепят и вземат такъв какъвто е, за едната манджа ... Иначе от гледна точка на сериала за мен все пак Мария беше централна именно като носител на пропагандата, а милото дразнещо Чие беше подготвително... и накрая му казаха да става "по-добра" жена.... Наистина кой е главен и кой е второстепенен е много специфично. В 7те лица на Ямато Надешико, сериалът започва с гласът на малкото момченце, "иконом" на имението, но то е само спомагателен, макар и много чаровен герой. В Гордостта на Хакена, историята се разказва от младата стажантка обаче пеканата Рьоко Шинохара е центъра... а в Tokio Bandwagon ( в трите серии, които гледах) разказва за внуците си душата на една починала баба... ама според мен и до края тя почти не влиза в кадър... Дето се вика и за великия Гетсби разказваше негов приятел )))))). От друга страна в Принцът на бял кон, ако мацката (единствения главен герой май) не си разказваше чувствата и мислите, за вкочаняването, плаченето и страха цялата работа щеше да звучи много пошло.... Тогава какво излиза може би трябва да си имаме определение за главен герой? Най-много екранно време? Основен носител на посланието? Този който разказва? Този, за когото разказват? Този без, когото не може? Тези на плаката? Впрочем напоследък забелязвам феномена на Тълпата главни герои - 6тима в Приятели, 4ма в Шугърлес, 7 в седемте самураи... колко са в 13 убийци? И последно приятелят/приятелката на главната/ният - този, с когото е накрая - главен ли се води? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.