Jump to content
maira

Какво поведение очакваме от любимия герой (мъж) във сериала или филма:

Recommended Posts

ВЕЛКОМЕ.

 

--------- Старо начало на темата ------

Напоследък, прекалявайки с японското, сякаш успях да формулирам какво най-силно ме пали в сериалните&кино истории като поведение на героите. Като се замисля на чисто, това ме пали във всички филми,не само в японските, но при тях ударението е силно в първата точка. Подозирам, че тези мои "изисквания" са мешавица от "правилен" сюжет и актьорско поведение.... но кой го знае, може би има и други фактори. 

 

Та какво очаквам от даден герой?

 

1. Да изглежда добре на екрана. За мен в тази точка се включват и разни чаровни грозници или много харизматични натури и изпадат разни дървени, студени красавци, но "по вкус и цвят другари няма", рекъл дявола и легнал гол в копривата. Бидейки фенка и на "Големия взрив" и пр. идиотски ситкоми, все още съм имунизирана към задължителната физическа прекрасност на актьорите, но като че ли не се сещам за не-отговаряща на стандарта по хубост източна звезда, която да ми допада. (Те като че ли не се появяват достатъчно за дълго, че да бъдат забелязани.)

2. Да бъде смел. Ок, може да става все по-смел във времето или да се плаши от нестандартни неща и да го преодолява, но Хамлет... о'к ами дори и той е смел в края на краищата. Аз съм достатъчно страхлива, и в случая не гледам огледала, а филми.

3. Да се забавлява. Ако на героя не му идва да даде всичко от себе си, ако не харесва силно или не мрази страстно, ако не му е смешно или тъжно съвсем реалистично, ако не се кефи диво на победата и не скърби от загубата, няма шанс на мен да ми е някакво (две степени по-слабо е обичайното) в цялата история, че и да го гледам. Това обаче не означава актьора да преиграва и да ми смига от екрана, по-скоро трябва да се изтисква като рок звезда, усилвайки чувството, разтягайки реакцията или каквито там актьорски техники си има, за да може емоцията да стигне до зрителя.

4. Да побеждава. Виж втора точка - аз губя често и не търся огледала. Дали ще спечели момиче, награда, победа, бъдеще, (само)уважение - поне едното трябва да е налице. Изцялото губещите варианти са "непростими" и трайно ме отблъскват от героя. Забележка - да побеждава, не значи героя да остане жив, значи само да постигне нещо.

 

Вие какво очаквате от любимия си герой? Сещате ли се за изключения - герои от сериали или филми, които са ви "зафенили" обаче не отговарят на схемата? За жените-героини изискванията различни ли са според вас (например да заменим смелостта с "мило поведение", "емпатия" или нещо такова)?

 

 

 

---------------------------------------

Добавям едно малко разширение на темата, а именно: чувствайте се свободни да обсъждате освен Любимия Главен Герой - Мъж, и всички останали герои по-долу и дори някои други, вероятно пропуснати.

 

1. Главен /Добрия и Главна/Добрата са ясни - добрите герои, основната двойка и пр.

2. Втори Любовник - Конкурент на Главния в любовта

3. Втора Любовница - Конкурент на Главната в любовта

4. Главен Лош/ Главна Лоша - ясно

5. Опонент - по - ниска форма на Главния лош/лоша - не е лош в истинския смисъл на думата, но е в опонираща позиция на Главния/Главната

Ок има случаи, в които има по 2 главни (баща и син, брат и сестра) и пр. но да не задълбаваме.    :up:

Има и някои важни второстепенни образи, които обаче не са задължителни и не участват едновременно.

6. Комичен приятел на Главния

7. Комичен лош

8. Свекърва

9. Дразнещ, но близък роднина.

 

ПП: Извинете хаотичната структура и преливащите асоциации, ценя емоцията на всеки от пишещите тук и не искам да подреждам усещанията, а само да се насладя на споделеното

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

На мен ми стават любими два типа коренно противоположни герой.

Първият тип ( за съжаление и в реалността си гравитирам около него) са онези сериозни, сковани, на моменти груби човечета при който никога нищо не е сигурно :) . Господата ръбове във всичките им вариации. Колкото повече прегради толкова по-добре.

А другия са спонтаните, смели, задвижващи се към света мъже, усмихнати и лъчезарни, забавни и простодушни, откровени герой.

В сериалите най-вече ме печелят с откровеността и отдадеността си, а определено ми липсва настойчивостта и спонтанността в поведението им.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Симпатичните, усмихнати, смели герои, които харесваш, определено са част от схемата ми горе, но за ръбовете не знам :).

Завладяващият ръб е красив (1), смел (2) и побеждава в нещо си дори като второстепенен образ (4). Въпросът е дали участват или са индиферентни (3)... хм не бях се замисляла доколко скучаещите и отдалечени мъжки образи могат да са привлекателни... Добре де, като си харесаш някой ръб-герой, той няма ли все пак някаква страст, нещо увличащо в него или особеното е тип предизвикателство да се развие и разгори?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Гадовете горят винаги в нещо :) , обикновено в работата си. Класически ръб, не в азиатски вариант е Дарси от„ Гордост и предразсъдъци“. Иначе има едно основно, качество което грубияните трябва да притежават и то е благородство. Повечето от ролите на Огури Шун са пример за това колко много симпатии може да събуди в мен един бастун :lol2:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Странна работа е това за очакванията от даден герой... Гледах наскоро корейския сериал Heirs. Главният е модел, изграден точно по 4-ката, която описваш, но се опитвам да разбера защо така и не ми стана любим. Беше ми някак твърде... скучен. Не знам дали схемата не е вече изтъркана или има  5-ти елемент, който оказва влияние. За сметка на това неговият съперник успя да спечели доста сърца, (съдейки и по коментарите с темата за сериала) и моето беше почти на косъм. По моя преценка не отговаря на точките 1 и 4 - не ми харесва на външен вид и определено губеше в повечето ситуации. Защо въпреки това ми допадна - имаше елемент на уязвимост, който беше много чаровен и го правеше по-пълнокръвен сякаш. И имаше трансформация, за разлика от главния герой, при който трансформацията сякаш мина ей-така между другото. 

Иначе един от най-любимите ми герой е Индиана Джоунс :), при който нито има трансформации, нито уязвимости и напълно съвпада с 4-те критерия. Но път в подобни сюжети така или иначе се набляга по-скоро на самата история и приключенията.

 

От корейските сериали тръгна една тенденция за разглезения герой, която в някои варианти е доста завладяваща. Героят е надменен, арогантен, груб на моменти, рязък и капризен, но дали заради харизмата на актьора, се приема изключително добре от зрителките. Примери - Хьон Бин в Secret Garden и Ча Сънг Уон от The Greatest Love. Изглежда добре, не мисля, че смелостта е част от качествата му, забавлява се по особено зловещ начин на моменти, и нагласят ситуациите така, че да не побеждава. В повечето случаи се набляга донякъде на трансформацията му, което според мен се оказва ключов момент да става любимец. Та и аз се похлъзнах на този лед и се увлякох по подобни герои. Нещо като лошото момче на 21 век май е.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Страшно се изкефих на коментара ти и два дено го мислих от ляво и от дясно и отгоре и отдолу.  :icon_sunny:

Аз някак си си представях манията по източни сериали повече като завръщане към класиката и традиционните ценности и ... герои. Поне при мен беше донякъде завръщане в приказките с красиви положителни герои, грозни отрицателни, и силно семейни и жизнеутвърждаващи послания. И някак си такива мнения доста намерих и във форума, като че ли "азиатската тръпка" е някаква форма на пречистване, завръщане към "идеала". То идеала от друга страна, често е скучен, затова се появяват и множество неидеални версии, Монк и надолу, които обаче малко по-малко все повече прекаляват, уморяват с проблемите си и постепенно убиват приказното и ентусиазма.

От тази гледна точка това ново корейско лошо момче дълбоко ме впечатли, особено в частта, в която му липсва смелост :). Лощите момчета все си ги представям много смели, но може би наистина трансформацията е по-важната. Трудно ми е да споря или да се съгласявам без да изгледам сериалите де, така че ще  си помълча известно време и ще помисля за петата съставка :)))))).

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Когато започнах и аз с корейските сериали, бях на твоето мнение. Може би и сега донякъде. Определено си е завръщане към идеала. И май в корейските продукции дори още повече идеализират, в сравнение с японските. На моменти ти идва да кажеш, че са твърде наивни - точно като детски приказки. Но и в това си има чар. Понякога дори леко схематични и клиширани образи са способни да ти покажат най-важното и да уловят точното послание. Затова ги харесвам. За разлика от американските сериали, които сякаш се фокусират върху самия сюжет и го въртят и сучат от пет хиляди ъгъла и след 2-3-5 сезона посланието вече съвсем се е изгубило. Умират си да оплитат сюжетните линии, да бъдат нетрадиционалисти, да експериментират... Оставям настрана всички комиксови герои, където май доста повече се доближават до твоето описание. Например темерута Iron Man, където основната съставка е най-вече точка 3, в Батман май е с номер 2, в Супермен е 2 и 4. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нали съм си на всяка манджа мерудия няма как и аз да не се намеся :28558: . Темата някак плавно се измести и придоби твърде много аспекти. Ще пробвам да подредя кашата в главата си и да обобщя всички неща провокирани от мненията ви :) . Още в първият си коментар трябваше да започна с това, че аз никога нямам особени предварителни очаквания или изисквания към геройте. Трудно ми е да си хвана спатиите на какъв принцип избирам филм, определено спадам към категорията кино помияр. Но винаги са ми допадали пълнокръвните, реални образи. Свръх човеците някак ми действат отблъскващо.

 

От корейските сериали тръгна една тенденция за разглезения герой, която в някои варианти е доста завладяваща. Героят е надменен, арогантен, груб на моменти, рязък и капризен, но дали заради харизмата на актьора, се приема изключително добре от зрителките. Примери - Хьон Бин в Secret Garden и Ча Сънг Уон от The Greatest Love. Изглежда добре, не мисля, че смелостта е част от качествата му, забавлява се по особено зловещ начин на моменти, и нагласят ситуациите така, че да не побеждава. В повечето случаи се набляга донякъде на трансформацията му, което според мен се оказва ключов момент да става любимец. Та и аз се похлъзнах на този лед и се увлякох по подобни герои. Нещо като лошото момче на 21 век май е.

Аз имам опит с японо-тайванската версия от Хана Йори Данго и определено това, което описваш ми прилича на приказният стереотип за принца жабок или на звяра от приказката в който всъщност се крие един благороден и мил мъж. Като не обичам приказките как ли ще се разбера с "наивните“ корийци? Хората имат усет за романтични комерсиални шаблони. И тук идва момента, да уточня, че за мен е крайно несправедливо и неточно определението азиатци. Има огромна разлика, между японци, корейци, тайванци и китайци ( въпреки че са един народ, аз ги разграничавам и тях ). До ден днешен не мога да си дам ясен отговор какво причини азиатската ми лудост. Да беше само един добър филм (добре де поредица от добри филми) :) едва ли. Магията на изтока ? - Съмнявам се. Реално в японците открих нещо от нас. Не само, че правят киното си по-подобен начин. Това цветовете за нищо ги нямат, не влагат много пари и залагат на най-обикновени хорица. Героите им са пълнокръвни и в живота, успехите и провалите си, а посланията винаги са оптимистично-песимистични. Розовите очила липсват. В дразнещия аниме -стил на сериали и слава Богу по рядко филми, щипката реализъм си оставя единствно в посланието. Лошото е , че при тези хора липсва баланса или са безумно добри филмите или са безумни провали :) . Кризата с преведеното японско ме препрати към Тайван и Китай . Едно си баба знае, едно си баба бае, поне реклама на някой филм няма да правя. Pride е велик :D . Та Тайванци и Китайци са далеч по - комерсиални, малко спомен за холивуд ми навяват и при тях ми е като руска рулетка от 10 неща едно ми допада, но за разлика от японците умеят не натоварващо и разтоварващо до губят време...........

И пак с прекалено много думи се опитвам да кажа, че филмите от една страна създават стереотипи, от друга осъзнато или не зрителя търси определен типаж. Как ми се иска чисто мъжко мнение в темата, кой кино герой допадат на мъжете, кой ги дразнят, кое им е реално и кое не. Приказките на всички са ни сбъркали представата, така че определен набор от нереалистични очаквания и единия и другия пол трябва да задоволи.

 

Понеже набъркахме и Харисън форд, а той е човека изиграл най-любимия ми герой и детски идеал за мъж ( май не само детски) да си кажа и аз, че Хан Соло покрива всичките ми очаквания и критерии :lol: . Имаше още няколко неща, обаче честно казано вече ме мързи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мен ми се струва малко подвеждащ въпросът, защото няма начин героят да е "любим", без да е изпълнил вече високите очаквания:) Което ще рече, че е по-скоро еталон за тях, а не продукт на търсенията ни.

 

Иначе като цяло очаквам да е реалистичен и адекватен. Аман от благородни донкихотовски безумци, които си дават не само втората буза, но и гъза, образно казано:) Пък останалото е въпрос на представяне и гледна точка - мотивите на всеки могат да се покажат по такъв начин, че да го разбереш и дори обикнеш, ако ще сериен убиец да е.

 

Имам слабост към образите на добронамерени откачалки, които си правят добрите дела, без да парадират с тях. И към героите, които не драматизират излишно. Харесвам и многопластово представени образи на "скрити лимонки", които си на път да намразиш, преди да проумееш за каква кауза се борят:) Външният им вид за мен не е от значение, стига да играят добре.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Събота сутрин, време за "източна" сериална философия :))))))))

Keva, не знам дали зрителя търси "типаж". По-скоро по типаж уж подбира това, което да гледа. Обаче му харесват различни неща, понеже колкото и голям процент девойки да се женят за подобия на бащите си, другият голям процент не го правят. Хубавото на азиатските серии според мен (защото, въпреки големите разлики има и големи прилики между отделните култури там) са изненадващите врътки на сюжета и допускът на "невъзможна ситуация", или напълно нелогична ситуация, която обаче предрешава поведението на един или друг герой. Пример - всички сериални вариации на схемата с момичето преоблечено като момче - Хана Кими или  Coffee prince или останалите, за чиито имена не се сещам :))). В западните продукции няма случай на преоблечено момиче "за да излекува нечие сърце" или подобно, логичния мотив на подобно преобличане е за да избяга от къщи, да се докаже като равна или по-добра с отбора по нещо си или в обратния случай, момчетата да се запознаят с момичета. Просто това нетърсено внимание към чуждото сърце не е прието, нито уважавано от другите, сърцето е лична отговорност. 

Аз се опитах да подбера задължителните и общовалидни неща за героите, макар че, разбира се, нищо не е 100% черно. Общо взето залепването по даден сериал за себе си го разбирам като мешавица на идентификация с някой герой или ситуация и желание тази ситуация да се разреши благоприятно и/или справедливо и по някакъв начин героят да бъде идеален, лош или добър, да покаже правилното решение - път, печалба или наказание. 

За себе си знам, че не е достатъчен нито типажът на даден актьор за да ме задържи, нито само правилният сюжет. Понеже от кино и актьорство не разбирам, не мога да преценя каква е бойната смеска от светлини, кадри, флуиди, енергии, каст и пр. неща за да се получи грабващо нещо, но и само тази комбинация не ми стига. При това мога да глътна даден процент грешка в каста, героя или сюжета, понеже някак си  всеки зрител доизгражда правилата на историята вътре в себе си.... нали такава е ролята на читателя  според Еко, а според Лукяненко потъвайки вътре, доизгражда направо цяла вселена :). Определено има значение е и как е разказана историята - за мен е зле ако кадрите ме дразнят, мърдат, срязани са накриво и се наслагват, ако влачи и вкарва много статика с гледане в една точка или е нестандартно разкъсано и подредено, и постоянно ме подвежда в ущърб на героите...

И понеже по метода на включването темата е безкрайна, минах на метода на изключването - без кое не мога.

Не мога без:

(2) смелост, (3) някаква страст (желателно положителна) и (4) някаква победа. И без актьорът/актрисата да са ми симпатични (1), понеже то не случайно има тема за кой не харесвам :)))))). Лично аз не мога и без доза самоирония, но това ми се вижда лично, като скритите лимонки на Kce-kce или добрите откачалки или адекватните герои... 

Според мен авторите на сериали добре знаят всички общи схеми, които се харесват. Само идеята да кръстиш един сериал "Страстна любов" или "Чиста любов" вече подсказва, че ще се играе с акцент на (3) и (1), а всички герои и битки и пр са за (2) и (4). 

 

И затова толкова се изненадах да поизплашения корейски герой, който смятам да проверя на зарибявство някоя скорошна свободна нощ :))))).

Share this post


Link to post
Share on other sites

Maira , пак съм аз ( не че е изненада). Бях си решила аз да пасувам, ама непредвидена промяна в обстоятелствата ме кара да се разпиша. И за да не е от нищото включването ми ще се захвана за последните ти изречения. Мен лично заглавия като „Страстна любов“ или чиста, велика, единствена - са в състояние да ме държат далеч и събуждат силни подозрения за сапунки с мелодраматичен привкус :28558: . Стига с глупостите време е да се насоча към темата, като става дума за моя типаж ръбовете, буквално вчера свърших едно сериалче нагледно показващо що е то ръб :) . Good Luck с Кимура Такуя. Да се отбележи рекламирам нещо с Кимурката, което не е Pride! Та в това сериалче за пилоти аз получих един полу ръб в лицето на героя на Кимура - Шинкай и един съвършен ръб в лицето на капитан Кода - Дарси не просто си намери конкуренция ами за малко да бъде отвеян от първото място. Че сериала ми е харесал и се възползвам да го рекламирам е повече от очебиен факт, но винаги най-лесно ми е било да обяснявам с нагледни примери. Още от първа серия ми се искаше да ти дам за пример капитан Кода ( ама се въздържах благоприлично) и понеже останах с впечатлението, че под ръб индетифицирате всички отдалечени създания с капитаните Кода и Шинкай ще се заемем с не леката задача да разсеем това недоразумение.

 Капитан Кода идеално се вписва в твойта схема, като не отговаря само на точка 3.

(1) Хубав или по скоро чаровен мъж са избрали с онова по-грубо и сурово излъчване , а аз все си мисля, че в реалния живот актьора е склонен да се изчервява.

(2). Не просто е пилот на самолет, но е и най-добрия пилот, шеф на всички, а самообладанието е второто му име.

3. Добре де не се забавлява, колегите му , който с основание се страхуват от суровия капитан го наричат робот. Стриктен, педантичен, суров, груб, самонадеян, арогантен, безбожно дисциплиниран искащ  много от себе си и околните, капитана проклетник никога не сваля гарда :) . Харесах го още в първа серия, но нямаше и серия  в която не ми се искаше някой малко да го скастри или да му шибне една за спорта :) . Капитана е велик :wub:

(4) Еми победител е, затова и е толкова самоуверен и нахакан. Най-добрия пилот и началник, изпитващ и т.н.т на всички останали

Шинкай човека и той си се вписва идеално.(1) Кимурката си има някакъв чар, който и да не го разбирам си го усещам :) (2) Смел и самонадеян до безбожност беше Шинкай, макар в няколко моменти героят му (жив човек е) да изпита страх, бързо го преодоля. (3) Е, той поне не беше от най-сериозните , забавляваше се. Но това не го правеше по-малко избухлив, самонадеян и на моменти арогантен, имаше и лека плахост и общо взето една такава противоречива каша му беше характера, че няма как да не ти хареса. Ако не беше Кода той щеше да ми е фаворита, ама ........ :)  (4) Побеждава , защото май все му се е налагало да се справя със загуби.

Ей така изглежда един истински ръб :)  Що се касае до филмчето - еми вдъхнови ме да изпиша толкова много глупости, явно бая ми е харесал капитана-проклетник :)

 

То се е видяло, че мъжкото мнение на което толкова се надявах в темата няма да го бъде. Примирих се с това, обаче ми е чудно, защо теми в който май само аз и Maira си пишем, не са популярни, като дават възможност човек да си се развихри и да надскочи предпоставените рамки. Като тази :dunno:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Keva, много мила подкрепа, благодаря, въпреки че не съм сигурна дали нестандартното плаши хората или темата им се струва тъпа и недоосмислена. Възможно е и двете :))))))). Ама мен общата настройка като цяло рядко ме спира, особено като нещата са на добра воля, така че докато има някакви отговори и на мен самата ми е интересно, ще си пиша... иначе ми е против вътрешните лични правила да вдигам теми с лични последователни добавки нагоре, става много шизофренично :) ...

 

Та днес като ден за обобщаване реших да сумирам по скалата за на зарибяване:

Идеалния корейски филмов герой притежава

1. Хубава външност

2. В решителна фаза на сюжета е готов да жертва всичко свое, дори и излишното, и докрай.

3. Умее да плаче заразително, по точно да му се насълзяват и зачервяват очите. :) Другата му заразителна емоция е ядосването за дреболии.

4. Изживява трансформация от егоиста и грубияна към идеално обичащия, по време на която натрупва смелост и др. положителни качества.

5. Побеждава в нещо

 

Идеалния японски филмов герой притежава:

1. Симпатична външност

2. Смелост в неограничени количества.

3. Носи маска - било то реална или като роля. Не само, че не се забавлява открито, но и цялостно и постоянно подчинява поведението си на даден "идеален" образ, обикновено майстор в нещо, заради което жертва разните си прояви на индивидуалност. Не се притеснява да изглежда смешен.

4. Не се трансформира по време на сюжета.

5. Побеждава в нещо.

 

Parab, специално гледах The Greatest Love за да проверя лошото момче :), и си абсолютно права че трансформацията там е водеща, като смелостта - има я няма я, е без значение, не че героите са специално страхливи :).

Keva, няма да изтрая Кимура Такуя, не съм му фен - тъпо и безпричинно - но аргументите ти за зарибяващия ръб ги приемам :) даже важащи за жените ако се сетя за Haken Dignity или Данда Рин. Само че според мен зарибяващото в ръба е контрастта между уникалното му умение и сдържаното му поведение, нещо, което хем ме ужасява, хем ми допада в японските герои. Те са толкова посветени и оразмерени ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Искам малко да се пожалвам :28558: . Теми подобни на тази, много ми харесват, едно че дават по-голямо поле, едно , че е по-широк кръгозора , който разкриват и честно не разбирам защо се непопулярни. Оказва се, че все аз и ти си пишем ( което бързо ги изчерпва) и много рядко някой друг ще се включи. А как ми се иска поне тази тема да има по дълъг живот, може би нямаме усет за стандартите в един форум и все пак ми се струва несправедливо ( и то не само за тази ти тема). Такива теми разкриват много повече от предпочитание, те открехват вратата към светоусещането на разписващият се в тях и най-важното колко широк е спектъра на „харесването“. Дори когато се припокриваме в него, пак е заради корено различни причини. А за темата, докато пишеш в нея и аз ще си пиша и понеже ще си разчитаме на нас си, май ще се включвам когато определен герой ми влезне под кожата. А капитан Кода, не се играе от Кимура Такуя ( просто още веднъж трябваше да си кажа, колко е велик капитана). Сега ще дебна за втория ми любим и противоположен типаж :) ..........като го открия ще се включа, а дотогава се надявам да получа мъжката гледна точка. Почти съм сигурна, че поредният ми призив ще си остане глас в пустинята, ама да се пробвам :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Майра, харесва ми как си обобщила нещата, но съм изненадана, че при японците няма трансформация. От много време не съм гледала техни продукции, макар че и аз като Кева съм върл фен на Кимура, не остана време да зърна дори неговите последни проекти. Като ги съпоставим, май наистина така се получава, че при корейците има много голяма промяна при героя, особено в драмите и романтичните сериали, която се предполага, че се дължи на любовта. Интересно ще ми е да видя при японците как уреждат любовните неща и защо става така. И в тази връзка как влияе на зрителите - дали заради това корейските сериали са някак по-топли и по-жизнени (ли?), а японските носят послания като цяло и помагат на зрителя не да се потопи дотолкова и да иска да е този герой, а се фокусират върху даден урок от живота.

Опитвам се да се сетя при корейските сериали кой герой не отговаря донякъде на шаблона и се сещам за "Bad guy" с Ким Нам Гил (един от любимите ми корейски актьори заради този филм). Там точка 4 май не важи и важи това, което го има при японците - герой с маска. Като се замисля, може би ранните корейски драми залагат на японския образец сякаш, макар че не съм гледала толкова много от тях. Има една класическа драма, заради която тръгна цялата истерия по корейски сериали (и особено в Япония), казва се "Зимна соната". В нея героят е точно по японския шаблон - мил, красив, перфектен с една дума, специалист в една област, но като цяло отново корейците наблягат на емоционалната страна на нещата, а не толкова на посланието. 

Другото при корейците е, че много често противопоставят главния герой с посочения шаблон на второстепен герой - мъж, който не търпи особена промяна въобще. Странното е, че в голяма част от случаите зрителките стават по-големи фенове на него, отколкото на главния. В някаква степен неговия образ е по японския шаблон - носи някаква маска, но тя го прави по-привлекателен, в някои случаи е ръб, в друг е перфектният приятел. 

 

Темата ми дава много храна за размисъл и няма как отведнъж да се приключи, което е голям плюс. Така ще се наслагват впечатления и всяка изгледана продукция ще внася промяна. Благодаря искрено! Няма как да се включа по отношение на японските, разчитам на спомени от преди 2-3 години, но поне спрямо корейските е интересно да се види разликата. 

 

 

П.С. Който му е интересно, ще се престраши да пише все някога. Няма стандарти или по-скоро те се създават или променят от пишещите. Всеки форум е като живо същество, а членовете му са като храната - ако го храниш с повече шоколад, ще се вълнува прекалено, ако му дадеш мляко - може и да заспи... ;)

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ехе какви фермани , аз съм кратка .. това което очаквам от любими те  ... ми го дават иначе няма да са ми любимци ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Едно , две имена да беше написала, пак щеше да ориентираш човек и пак щеше да е кратко :28558: . Провокира любопитството ми и съвсем отявлено се моля да го задоволиш :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добре известният на всички ...

So+Ji+SUb+8.jpg

 aaaaСССССaaaaaa Той е единият  който задоволява всички мои нужди : екшън, комедия, драма, фентази , романтика ... сексапил , няма филм или драма в която да съм го гледала и да не са ми покапали лигите ... или да не си изиграл перфектно (поне според мен де ролята ) и като имаш не предвид че не съм запленена от външност , защото ако нямаш другите качества.. това си остава само една обвивка ...  както бе писал някой по горе

 

"Идеалния корейски филмов герой притежава

1. Хубава външност

2. В решителна фаза на сюжета е готов да жертва всичко свое, дори и излишното, и докрай.

3. Умее да плаче заразително, по точно да му се насълзяват и зачервяват очите. :) Другата му заразителна емоция е ядосването за дреболии.

4. Изживява трансформация от егоиста и грубияна към идеално обичащия, по време на която натрупва смелост и др. положителни качества.

5. Побеждава в нещо"

 

 е той го притежава ,че и отгоре .. . за мен де

п.с. в последният сериал в които го гледах " Господар на слънцето "за поред път ме накара да се пренеса в драмата ... това за мен е артист ,да накара зрителя да се пренесе в това време , ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пак ще събуждам призраци, не че открих прототип на вторият ми любим типаж, но пък си имам идеален пример за стереотипа : „принца жабок“. Честно казано искам и да скъсам с Есенният концерт ( толкова да ми хареса ,че не ми се гледа нищо друго -все още съм в шок от това) :28558: . Ще го карам по схемата с леки лирични отклонения.

1. Ох, проклетия Ванес - еми от ролята му в Хана йори данго (тайванският й вариант) впечатлението ми беше : статична грозотия с идиотска усмивка, която има спешна нужда от подстрижка. Имаше моменти в който ми идваше да свърша собственоръчно тая работа. Не разбирах това прехласване по-него. Започвайки филма, младежът в напъните му да се прави на готин и неустоим ме отблъскваше - все още си го наричах грозотия ( единствено при тайванците си прилагам критериите за хубост :) ), по -едно време започнах да омеквам, а в един прекрасен момент си ме попиля. Симпатичен ми стана и симпатичен ще си остане, а иначе по-сценарии всичко женско го има за красавец. Да приемем, че е красив :)

2. Смел е. Въпреки че, май не е доизяснено каква точно смелост се има предвид. Аз лично уважавам много, онази трудно различима емоционална сила и смелост. Тук младежа притежава и от двете ( тайванците имат склонност да се оливат така че са хвърляли с пълни шепи в образа му).

А) Видимата смелост : готов беше винаги да защитава момичето с  юмруци, думи и тяло. От всеки и от всичко. Имаше една хокейна измислица, която трябва трезвомислието да излезне в отпуска и човек докато гледа да си свирка. Беше готов да се опълчи на властната си майка ( от която е напълно финансово зависим ) и редица други примери :)

Б) Скритата смелост ( заради нея обичам ръбовете). Не се страхуваше да бъде отхвърлен, въпреки че се бяха постарали да изградят сложни взаимоотношения с майка му, а от там детска травма и недоверие към жените. Не се страхуваше да бъде смешен или осмян заради момичето, което обича. Публично признаваше чувствата си без да знае какво тя изпитва, нахално и нападателно се настани в живота й. Във втората фаза, отново много нахално си поправи път и бързо преодоля враждебността й, а когато осъзна , че е изоставен и лъган ( трета фаза) пак не се уплаши и отново с търнокопа взе , че си я върна :D

3. Не отделиха много време на забавленията, но е от типа, който може би ще се забавлява искрено. Поне с детето ( признавам си тук ме попиля). От къде се взе това ферари, бе хора? :lol2: . Друг е въпроса, че му обръщаше повече внимание преди да разбере, че той е бащата ( но нали след това трябваше да ги събират и сценаристите забравиха колко грижовен е спрямо детето )

4. Побеждава винаги. Расов жребец - роден за състезания и всякакъв род победи, независимо от обстоятелствата и подготовката му. Образа на победител беше неизменен.

 По другата ти схема също много добре се вписва. Най-малкото в началото е разглезен, озлобен към жените плейбой, мързелив, безотговорен, нагъл, нахален и капризен егоист. Твърде бързо се променя и става мил, внимателен и много обичащ мъж. Много бързо му се пречупиха навиците ( та чак закуски приготвяше). Как така винаги мачо мен хем е богат и глезен, хем може да готви? А това жената с главната буква може да промени жабока тук е преекспонирано, защото се случва таман два пъти. Първия път той става вярно, влюбено, загубено и сериозно, самоотвержено и все закрилящо момче. А когато нищо не помни и е студен, безскрупулен преуспял адвокат, отново я среща. Тя го превръща в достоен мъж готов да пожертва всичко в името на справедливостта . Истински рицар.

Това си е малко история за пепеляшка, малко за рицарството, за любовта, която е вечна и всепобеждаваща и за девойката, която всъщност има нужда от обич и закрила и я получава в лицето на господин идеалния. Изобщо сценария не е надскочил треторазредните любовни романчета, но има нещо толкова топло и увличащо в него и някак всичките тези очеизвадни схеми не дразнят, напротив. Тайванците явно ми намериха цаката :D . Ей сега си дадох сметка в тази твоя схема колко различни типажи могат да се поберат. Щом наврях в нея и класическия ръб :lol2: , явно все живо от главните герой може да се побере в този костюм

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами ако ролята му бе друга ( да не казвам дори всички те му ) , негативна например ... пак ли щеше да е любим ?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз нещо не ти разбрах въпроса, но ако става дума за конкретен актьор и ако си изиграе перфектно отрицателният персонаж си е причина да го заобичам. Ако говорим за герой в момента не се сещам отрицателният тип да ми е бил любим, имало е такива за който съм била на кантар :) Ако питаш за концерта, то Ванес имаше и и полу отрицателно поведение, но нещо му липсваше , че да се държи като гадняр както искаше. Е опитах се да отговоря, ма май въпроса не беше за мен :28558:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...