Jump to content

Ando Lloyd - A.I. Knows Love? (2013)


Razzormaw
 Share

Recommended Posts

А така раздвижи се темичката хич да не е! :D Тва друго казва вече!

 

Ксе, ти пречупваш нещата през твоята призма, забравяйки, че всеки човек е различен и приема повратностите на съдбата по свой си начин. Тва, че главната героиня не е тръгнала да си реже вените, образно казано, не означава, че приятелят й не й липсва. Защо пък да не приема загубата на любим човек с външно спокойствие без да се тръшка и лее сълзи в някой тъмен ъгъл? Освен това ако беше продължила да гледаш щеше да видиш няколко сцени, в които се усети тъгата й по истинският Рейджи. Да не забравяме, че приликата на андроида с него въобще не е фактор, който можем да отминем с лека ръка, а такова присъствие определено може да се брои като смекчаващ обстоятелствата фактор. Нищо чудно и че се привърза към него в последствие.

В едно култово аниме по манга на Clamp --> Chobits имаше нещо доста подобно - един от героите беше загубил сестра си и понеже беше компютърен гений занимаващ се със създаването на андроиди си беше построил андроид, който да я замести като така се беше привързал към нея, че я възприемаше със същото значение като въпросната сестра, въпреки че не беше и като да не осъзнаваше, че се самозаблуждава. Хората сме същества, които обичат да се самозалъгват, а и една лъжа може да стане истина само, когато наистина повярваш в нея съзнателно или подсъзнателно. Тук случаят е по скоро второто понеже Асахи на пръв поглед не ги припокрива един с друг, но визуалната прилика можем да приемем спокойно като фактор, който смекчава негативните емоции.

Link to comment
Share on other sites

А значи съм ти разтълкувал неправилно последните три изречения. :D:rolleyes: Но така или иначе пак не съм съгласен. Самоубийството понеже повдигна въпроса е точно в графа „необмислено”. Те хората си слагат край на живота заради къде по нелепи неща от смъртта на близък човек, но самото решение да сложиш край на живота си е голяма глупост откъдето и да го погледнеш. Това, че издаде тайната на сестрата не е лишено от логика в никакъв случай дори в такава ситуация по големият процент хора ще постъпят точно като нея точно заради надеждата, че може да ти се размине, за която вече споменах. Дори погледнато от друг ъгъл това й решение си беше доста смело и в никакъв случай не бих го определил като малоумно. ^^

Link to comment
Share on other sites

А значи съм ти разтълкувал неправилно последните три изречения. :D:rolleyes:

 

А, нищо ново :28558:  И предните не си ги разтълкувал правилно :) Да, самоубийството е необмислено. Ако Асахи беше толкова зверски умопомрачена от мъка, да се беше метнала под влака още в началото - това казах. Не се е метнала под влака веднага ли? Може да мисли, да показва на хората адекватен фейс и да се държи в ръце? Значи си е ок! Не е побъркана от мъка. И няма оправдание да действа като идиот.

 

И не, не намирам признанието й за смело, защото не рискува своя си задник с него. Ето ти един "аналогичен случай в наше село" (хаха): някой ти казва "Недей да готвиш листа от момина сълза на дъщеря си, щото тя ще умре". Ти не си сигурен, че момината сълза е отровна. Но не се и опитваш да провериш, в Гугъл например. Просто хукваш към кухнята и сготвяш сърмичките на милото си любимо детенце, а то скоропостижно се гътва. Това смелост ли е? И дали повечето хора биха постъпили така? :28558:

Link to comment
Share on other sites

Еми трудно е човек да ти хване спатиите на логиката понякога. xD Не че моя рийзънинг е по стока ама все пак?! :D Ето и сега даваш пример за нещо, което не е със същата тежест като дискутираната случка. Едно е да не знаеш нещо, което е от графа „обща култура” съвсем друго да поемеш риск в ситуация в която няма как да добиеш необходимата информация и има твърде много неизвестни. Нямаше как да знае тогава, че той може да се телепортира навсякъде и да следи всичко все пак говорим за машина от бъдещето не за микровълновата у вас. :D Това, което ти твърдиш може да се синтезира по следният начин "ако предприемеш действие за което са те предупредили, че не трябва, но въпреки това го правиш значи си малоумен". Това е вярно в случай като този пример, който ти даде в това няма спор, но не е универсално правило тоест приложимо за всички случаи в които хора поемат рискове въпреки предупрежденията. Все едно на някой пожарникар да му кажат да не влиза в горящи сгради дори и да има хора в тях понеже може да изгори и той да седи отвънка щото е много интелигентен и е чел в гугъл, че при голям процент на обгарянията гушваш букета! :rolleyes: Нужно ли е да ти обяснявам какво е смелост и да поемаш рискове и какво стои зад всички "малоумни" геройства, които си срещала из новините от реалният свят, гледала си по филми или чела по книги?

На жената й беше гузно, че лъжеше сестрата на приятелят си и едва ли не си играеха с чуствата й и за това и каза, не виждам какво толкова сложно има в тази ситуация за разбиране, че вече толкова постове я дискутираме?! :dunno::rolleyes:

 

Не ти е харесала драмата, дропила си ок np ама причините дето ги изтъкна особено тази де да знам... :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Все си мисля, че тя, гледайки Него, като визия, трудно възприема Андроидната, изкуствената  му същност.

Очите й казват: ТОЙ Е, моят си!

 Мозъкът реагира според останалото.  Как да се самоубие, като ТОЙ е до нея, поне визуално. Той. Или Онзи, ама е той. Прилича?

 Мозъкът не спира... да вае.  И да си намира причини, за да не го боли толкова много от загубата. Говоря като потърпевш.

   На всичкото отгоре ТОЙ Я Защитава. Подсъзнанието говори: Той е създал всичко това, и в ТОВА сигурно има частица от него.

   Тази частица обича героинята и се вкопчва в нея. И ако тази частица я има в робота?

 Велик по темата е Айзък Азимов.

 

Иначе,  Кимура мога да го гледам И в ролята на зомбиран върколак, с напредващ псориазис и косопад.

И пак ще  ме кефи.

Тук са двамцата, чийто стар, съвместен сериал сега превеждам.

И пак да кажа... Щеше ми се тази брилянтна бойна машина от 2113, да не се зарежда като стария ми телефон. :-))

Слънчевите и останали енергийни технологии, ще са преди тези на нано- частиците, така  че пардонь, мисля, че зарядните

ще изпреварят чувствителните робокопи.

 Има много фантазии по темата, радвам се , че ни отвори дискусия.:-))

Link to comment
Share on other sites

Хихихи, вярно, че не е само Азимов, но той си ме кефи най-много: От заключението на д-р Калвин "Компанията трябва да внесе изменения в програмата на робота-иконом. Роботите, разбира се, не могат да се влюбват, но жените могат.",  та до 200 годишния човек.  :)

А най-тъжната подмяна на човек с робот за мен беше в Марсианските хроники на Бредбъри, с цялото семейство. (тук)

Само че не мисля, че това е случая в този филм. Андо-то според мен е замислена като образ на всичко уж "женствено" - нелогично, "загадъчно" и жизнерадостно, с плитко и незряло поведение (за да е уж изненадващо), но иначе умна :), щото да омае студения роботски рационализъм... Една Ева среща Адам :)

И въобще ако само обсъдим поведението на андроидите в битка с изчезване появяване - кой -кога-защо - и защо не и другия -, или кой с кого и защо враждува, то би трябвало да се почустваме дълбоко объркани от непоследователността на сцените, построени единствено за да може Андройдо или Андо да си кажат финалната реплика. (А кой ще замени теб?)

Ама да се гледа така е грешка :)

Вживяването е болезнено, понеже нелогичното поведение кърти мрака. :) Но пък от абсурда понякога може да се черпи вдъхновение..

Link to comment
Share on other sites

Че Азимов точно в 200 годишният човек развива почти същият случай като този тук. Там роботът искаше да стане човек и си подменяше частите с органични до самият край, а имаше и романс също както се опитват да правят и създателите на този сериал. Това не е присъщо желание за един робот и там беше обяснено с особеностите покрай самият модел на робота и позитронният му мозък докато тук пак е горе долу така, но поускориха нещата с програмата емулираща човешки чувства. Присъствието на тази програма е с цел да премахне нелогичното, но и в Андо Лойд и в 200 годишният човек самото очовечаване на машината лично на мен не ми допадна особено. Човешките чувства са нищо повече от импулси в мозъка, теоретично може би е възможно да се емулират ако приемем, че може да се направи синтетична реплика на нервната ни система и въпросният мозък, който си е най важният орган и където всъщност стават нещата. Тея поетични приказки за човешката душа или сърце са пълни bullshitz. Ако можем да приемем, че това е възможно тогава нелогичното става логично обаче самата идея за очовечаването на мен не ми харесва понеже искам роботът да си е робот както беше в Терминатора и това е нещото дето ме човърка и във въпросната книга и в тази драма.

Link to comment
Share on other sites

Рейзъре, драстично обърка примера с пожарникаря :28558: 

Нали ти казвам, не е смелост да рискуваш чужд живот. Хубаво, малоумие може да не е, но е най-малкото безотговорност. Разбирам своя живот да беше, ама лично Асахи не рискуваше абсолютно нищо с признанието си, освен да й се разсърдят, което извинявай не натежава на везните срещу заплахата от смърт. Правилният пример би бил на пожарникаря да му кажат "Ако си стоиш отвън и нищо не правиш, човекът вътре ще умре". Той няма как да е сигурен, че човекът няма да намери начин да си издрапа сам от горящата сграда, или че няма друг пожарникар да го отърве. Но дори и ти, въпреки отчаяното ти желание да си защитиш тезата, едва ли би нарекъл "смелост" експеримента му да си остане отвън, за да види кво аджеба ще стане :28558: Освен това бачо пожарникарят носи пълната отговорност за решението си, защото пожарите са си неговата сфера на работа и може да прецени по-добре опасността. Както и Асахи е узнала и видяла много повече за андроидите, отколкото сестрата на професора. Узнала е например, че имат горещото желание да убият хората, които знаят за тях - в пряк текст й го казаха ;) И това, че не знаела, че той може да се телепортира, са врели-некипели. Беше го виждала какво ли не да прави още преди това.


 

Малоумно е да рискуваш чужд живот, и то живот на човек, който уж ти е скъп, без да разполагаш с достатъчно информация, без да ПОТЪРСИШ повече информация и без по-основателна причина от "Офф, нещо ми е криво да я заблуждавам"...

Link to comment
Share on other sites

А драстично чак съм се объркал? :D Аз си мислех пък, че си говорим за случай в който ти казват да не правиш нещо и ти въпреки това го правиш. Нали това ти беше мъката в края на краищата? Сега пък се оказа, че щото тя не била рискувала нищо работата била на 180 градуса!? :D Вярно да си пряк и косвен убиец има разлика хич да не е само дето и в двата случая работата избива на съвест, а точно това беше движещото колело в ситуацията и момента, който логиката ти удобно избягва по тъча. Btw като за безотговорен човек не е зле да поставиш живота си на масата за да поправиш стореното а? Или то това не е риск в твоята книга? xD

Както и да е свободна си да вярваш в каквото си искаш все пак в демократични времена живеем! Сериалът действително има пробойни в логическият корпус, но определено тази случка не е една от тях. Този спор наближи и даже май мина отдавна точката на безмислието. Просто първо ми стана забавно след това интересно как една напълно нормална човешка постъпка може да се разглежда като крепост на а-логичността и заради това повдигнах въпроса не че нещо.. :rolleyes:  Сега обаче започвам да се чудя за други неща и е по добре да спра докато е време за да не стане както в една друга тема, когато спорихме разпалено.. фу-фу-фу!  :896767:

Link to comment
Share on other sites

Razzormaw, да сравняваме кой да е разказ на Азимов с тъз андро'йдоска недомислица е като да сравняваме гръбначен бозайник и амеба. :).

Най-малкото ако инсталираме чувства и душа у тъй наречените роботи, няма какво да се чудим те имат ли си ги. 

Не говорим за произволна битка ....Когато два андроида видимо по-силни от трети такъв искат да убият някой защитаван от третия понеже имат заповед за това, те не захвърлят пистолетите си и не подгонват бодигарда, че да го дялкат за по удобно, докато жертвата свенливо наблюдава. Те застрелват жертвата или единия я стреля, а другия дразни бодигарда. Идеята за застрелването на жертвата никога не отпада и не се отлага. Освен ако не са им инсталирали удобно и "велика тъпост"....

 

Любимото ми пресещане за инсталация на чувства беше едно разказче на Шекли  - казвам го набързо за да се усети разликата между измислена добре история и "андройдо ще спаси света и Андо Асахи" сюжета... То беше за двама приятели с изследвателска агенция летящи из космоса. Те бяха намерили планета, на която живее машината, която прави всичко ... но само по веднъж. Понеже древните създатели са монтирали удоволствие при завършване на работата, машината изпитва удоволствие само от първото изделие, след това и доскучава. Та двамата приятели си счупиха кораба на тази планета и си поръчваха части на машината. И понеже им трябваха еднакви части не знаеха как да ги получат. Затова убедиха машината да възпроизведе себе си, и поръчваха втората и после третата част на новите машини. Наложи им се да заминат веднага след като оправиха кораба понеже машината осъзна удоволствието да възпроизвежда себе си като най-голямо и влезе в циклично действие да се самовъзпроизвежда до последно... 

Това с инсталирането на чувства изисква голяма последователност :)))

Link to comment
Share on other sites

Е то е ясно, че става въпрос за огромни разлики като ги погледнем в цялостен план, но по отделни елементи могат да се сравнят все пак става върпос за андроиди. Ето в онзи пример, който дадох по горе в спора ми с ксе с опита за самоубийство това си беше някаква разновидност на експлоатация на първите два от трите закони на роботиката, по общо погледнато се опитаха според мен успешно възпрепятствайки основната мисия на робота да обосноват дадено действие. За въпросните чувства на роботите казах и по горе, че това е сизифовият камък на тази продукция и поне на мен така като го гледам нещо не им хващам вяра, но не е и като да не са се опитали да си обосноват концепцията. Ако човек може да си затвори очите за тези неща не представлява никаква пречка поне според мен да почнеш тая драма и да я завършиш понеже макар и недоизкусурена историята все пак е интересна и има доста атеншън грабъри. Да не говорим, че това е най изпипаният откъм ефекти японски сериал досега. Никъде другаде не съм ги виждал толкова добре направени сцени с фентъзи елементи.

Link to comment
Share on other sites

Отнесоха ме в друга реалност с тези невероятни ефекти! Още в началните епизоди се нарадвах на качествени битки.


Такуя беше железен!


Аяно Фукуда е другото момиче, което ме впечатли в еп.1. Перфектният андроид! Дори не трепна в сцените си. Оказа се, че съм я гледала миналата година в TAKE 5. Тя беше отнесената асистентка на Тошиаки Карасава. Още тогава ми заприлича на Харука. Ролята й също напомняше на героинята на Аясе в Г-н Мозък. Тук беше андроид (персонаж, който и Харука е играла). Това ме навежда на мисълта, че двете имат подобни актьорски способности и разбира се, голям потенциал.


Андроидите-близнаци в еп. 2 се играеха от Хаято Какизава. Третият андроид беше Рики Миура - изваден от забвение и напомнящ на персонаж от X-men.


Много силен актьорски състав, което помогна доста в този случай и ме задържа до финала. Единствено романтичната нишка не ми се стори толкова силна. Или просто не ми беше интересна. Ефектите пометоха всичко останало.


Полезни включвания от страна на Цубаса Хонда и Мирей Киритани, но най-добър от всички беше Кеничи Ендо.


 


По отношение на спора, който сте водили в първите постове, мога да кажа, че тези действия на героинята бяха напълно човешки. Хората не могат да пазят тайни, а тук ситуацията налагаше да каже на сестрата. Освен това, тя като учен и другият най-близък човек на Рейджи, имаше право да знае и можеше евентуално да помогне.


Всъщност, сестрата изигра ключова роля на финала на сериите. Ошима Юко изненадващо добре пасна на образа. Направо се сля с него. Не е за вярване, но едва я познах. А трансформацията й към края беше голямата изненада за мен.


Имаше си слабостите дорамата, но и силни страни. Вероятно наблягането на ефектите е повлияло на сюжета. Според мен е хубаво да се гледа. Не правят всеки ден подобни ленти.


 


П.П. Песента в последната серия май е на Ода Казумаса. Woh Woh се казва.



Link to comment
Share on other sites

Да!  Харесват ми  актьорският състав и страхотните ''стоманени'' изражения на Кимура като робот, метаморфозите на главните герои, но преди да го сглобят това сериалче поне да бяха погледнали ''Трите закона на роботиката'' на Айзък Азимов...

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...