Jump to content

Recommended Posts

Грешка беше, че намалиха сериите. Можеха наистина да развият историята още, но и този завършек беше чудесен. Много съм доволен от този сериал, защото скоро не бях гледал нещо толкова интересно. Чудесни актьори, страхотна игра и всичко си беше изпипано максимално, за да запълни тези 16 епизода. Няма да се впускам в някакакви просторни анализи, но спокойно слагам тази продукция в личния си топ 2. :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дам, "уж" :slap:  според заслуженото, тъжно  ми стана за адвокатчето и художничката,

Дори и за миг не ги видях щастливи.

Адвокатчето обра цялата парса, не видях никой от другите, нали имаше нечисти сделки, ала бала, да бъде наказан.

Страхотна химия почувствах между главните в леглото, хареса ми.   

А адвокатът, като взе да се шамаросва, ето там пък малко в повече ми дойде

А за детето... нямам думи.

 

И преди писах, много бързо прие смъртта майка му, това не ми се върза

Детето е малко, не мисля, че чак такава травма ще е да разбере за истинските си родители,

да не би другите да го разлюбят, щели да страдат осиновителите, тогаз нека дето страда, като разбере

после истината. Тук не съм хич съгласна.

 

 

Някаква празното ми остана в логически аспект... Както и да е.... свърши,

всеки един от героите накрая се усмихна :28558: :28558: :28558:

 

Напред, сега към  ''Красавеца", да го видим с какво ще заплени женските сърца...

а може и мъжките...  що не? <_<

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Видяхме края :) Вярно е, че малко попретупаха нещата в 15 и 16 епизод, но какво да правим - така са го измислили сценаристите, така го изиграха актьорите. За детето -

можеха да си го върнат на Ю Джон, но пък тогава според мен финала нямаше да е такъв - Мин Хьок няма как да бъде с Ю Джон и да отгледа убиеца на своето неродено дете. Ако бяха събрали майката и детето нямаше да съберат и главните след това.

 

Но все пак края беше много хубав. Поне на мен лично тези оскъдни 2 - 3 мин., които им отделиха заедно на финала страшно ми харесаха :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всичко дойде на мястото си финала и всеки получи това, което заслужи с поведението и изборите, които направи. 

Развоя между Ю Джунг и детето беше наистина трогателен и напълно очакван. Характера и беше такъв, че винаги на първо място мислеше за другите, а след това за себе си, затова като такъв човек и като майка, отказа да 

лиши детето си от семейството, което е познавало през по-голямата част от живота си. Това според мен беше правилният избор предвид всичко, което беше преживяла като майка. Ако беше взела Сан при себе си рискуваше да страда и дори за в бъдеще да намрази и двете жени. От снимките, които се виждат окачени в закусвалнята, може да се направи извода, че двете майки са продължили да се срещат и поне по този начин Ю Джунг има възможност да е близо до Сан, да вижда как расте и в какъв човек се превръща. Разбира се, не е достатъчно, но поне е нещо.

До Хун в момента на детската площадка, в минутите, когато разбра какво е причинил и изгубил

приличаше на чудовище. Деформацията на лицето му, която ставаше все по-безчувствена и жестока с всеки изминал епизод, в този момент се прояви в най-голяма степен. Изглеждаше съсипан, съжаляващ и рухнал психически и физически. Може би именно в онзи момент изпита примирение и безнадеждност и реши да се остави на съдбата. За него наказанието не беше затвора като институция, а вътрешният му затвор, изразяващ се във вината, страха, безспокойствието, невъзможността да диша свободно от страх истината да излезе наяве. Видя се, че е живял с това през цялото време, докато Ю Джунг изтърпяваше неговата присъда. Като естествено това не е фактор за опрощението му, но поне спомага за разбирането на персонажа му. Не мисля, че направи всичко възможно, за да разубеди Ю Джунг да поеме вината вместо него, дори напротив, ако толкова искаше да го направи, щеше да се предаде сам.

Изключителни моменти между Ю Джунг и семейството на До Хун

Най-накрая постави недоволната му майка на място.

Имаше някои неща, които наистина останаха неизяснени, като например

човека, с когото разговаряше председателя и който търсеше Со Джи И, Гуанг Су ли беше, защото ми заприлича на него?

И като стана дума, 

дори Се Юн да е прнудила Джи И да напусне Мин Хьок и да е искала да умре, не означава, че я е убила. Винаги от Се Юн се носеше тъга и може би затова не успях да я окачествя като отрицателен персонаж.

Извода, който може да се направи от сериала е, че човек прави избори и трябва да живее с тях. Понякога живота се преобръща и заради други хора, които имат участие в него. Често, заради добронамереността си човек страда. Тук ни показаха как всички действащи лица бяха свързани като с тънък конец. При някои нишката се затягаше, при други се осукваше, при трети се късаше напълно, а тези, които съумяха успяха да я направят по-здрава. Действията на едните предизвикваха противодействие при други и обратно.

Една от хубавите страни на сериала беше, че показа всичко по-много човешки и достъпен начин, както и че подбужда теми за размисъл. Хареса ми и бих го гледала отново. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няма да се впускам в размисли и страсти... По-нагоре всеки го е казал правилно. Имаше и силни моменти, и своите слаби...

Страхотна игра на всички /не само на главните/ Един от най-силните сериали тази година. Гледайте го, за да се убедите...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Заслужаваше си всяка минута и секунда от отделеното време... :up:

Задължителен за гледане от всички ,харесващи невероятните корейски драми... :yes: 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Драма от всякъде,но си заслужаваше всяка минута.Радвам се, че изгледах още един страхотен филм с този толкова очарователен,талантлив и красив актьор.Наистина подкрепям и мненията на другите,че този сериал е един от най-силните за тази година.

Големи благодарности на екипа по превода :bow::kissx:

Мисля,че никой не би съжалил за отделеното време. Гледайте :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Перфектен и уникален сериал :up: Много отдавна не бях гледала толкова истински и изпипан. Играта и химията между героите беше завладяваща. Краят беше много сладък,а за бодигарчето се радвах много. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вчера приключих драмата и не мога да не мина от тук, за да изразя възхищението си от главната актриса. Не знам как съм я пропуснала досега, ще трябва да наваксвам с нея.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да споделя и аз някой ред.

 

 

 

По сценария: Рядко интересен и като за корейски сериал почти логически издържан. Почти. Не че историята не помни достатъчно улави овци като главната, но чак с такава готовност сама да се натресеш между шамарите... И то не да му спаси живота или нещо такова, неееее, заради работата му! Щото, нали, човек, който оставя ранена жена насред улицата да мре, определено е подходящ да брани справедливостта и правото. Разбира се, рядко жена в положението на главната (разбирай захапала въдицата с все пръта и половината ръка до лакътя на рибаря) осъзнава реалността, преди да е станало повече от късно, но все пак. Почнах да я харесвам едва когато започна да обръща дебелия край, т.е. да се държи човешки, а.к.а. смислено. 

Прокурорина и той, мъж, та дрънка! Гаджето го издържа, гаджето купува кола, гаджето му лежа в затвора... Имам натрапчивото чувство, че и бебето тя сама го е направила. Той какво изобщо направи, освен золуми, аджеба? То с тая неговата фамилия как ли да е иначе, но пък съвсем хептен без хич ли ве, момко? Вярно, тате без грам гръбнак, мама - вечно многострадална уруспия от сой, ама чак пък толкова? Иначе си имаше своя логика поведението му - най-гузните най-тежко съдят. Особено трагикомично беше как я кандърдисваше да не го обичала вече. Ей, все сме виждали нарциси, но неговото мина всички граници.

Се Юн - психически силно увредена, презадоволена лигла. На вечновалидния принцип, че щом искам нещо, значи е мое. Беше ми по-противна дори от прокурорина. Той поне донякъде имаше оправдание - шубелия си беше, ама тя? Сърби ли я, боли ли я, и тя не знае... Тъпото е, че не си го получи.

Мин Хьок... В началото - досущ лигавото богаташко синче от 98% от сериалите. Толкова силно рекламираната му любов бе сравнена със земята с репликата: "Как смееш да пипаш нещо мое?" Почти убедена съм, че не му беше толкова проблем смъртта на любимата. По-скоро детето, и още повече факта, че не знаеше за него, наклони везните и го накара да се замисли къде, аджеба, сбърках. Нататък беше великолепно изграден като образ и ако не беше залитането накрая (това, че клекна пред тате и толкова, толкова изтъркания елемент с раздялата за н-брой години) щеше да ми е сред любимите образи. 

 

За актьорите:

Пе Су Бин - железен! Помня го като прецакания втори от Brilliant legacy и завоят на 180 градуса беше страхотно преживяване. Не съм изненадана, че направи такава великолепна роля, но бе истинско удоволствие да го гледам, да го мразя, да ми иде да го удуша и прочие хубавини. Искам да го гледам вече в главна роля. Жалко, че по техните стандарти не е точно първа хубост и надали ще ме огрее скоро...

Рисувачката - беше ми яко противна през цялото време, което предполагам означава, че се е справила. Само дето в случая не знам дали се дължи на актьорско майсторство или на лични заложби... Така или иначе й се получиха нещата. Дори на моменти я съжалявах. Ама не, не че ме е трогнала с игра, просто като й гледах болезнено хилавите краченца, ми ставаше тъжно...

Овцата замаена - ами тя си е чаровница актрисата, определено се раздаде, а и ролята й подхождаше. Определено повече ми хареса (и като визия) от превъплъщението си във Full house 2. Без рунтавата прическа се приема много по-лесно. Хареса ми, че не се жалеше да се усмихва, да реве с глас, не си пазеше грима и прическата, гаче са й единственото наследство на тая планета. Бих я гледала пак с удоволствие.

 

Джи Сонг! Тоя тип тряба да го забранят със закон. Не е човешко да не мога да спя нощ след нощ заради него... Усмихнат, бесен, жесток, наранен, разплакан, щастлив, закачлив - може да бъде всякакъв и в нито една секунда да не се усъмниш, че е искрен. Той е един от малкото к-актьори, а и мъже изобщо, които притежават класа. Хубавци, кукльовци и мачовци има колкото искаш, но не са много тези, които въплъщават в себе си самата есенция на понятието "мъж".

 

В заключение - драмата заслужава да се нареди до класическите хитове в жанра, от типа на Snow queen, Sorry, I love you, What happened in Bali и др. За разлика от тях обаче, тук има и много по-адекватни решения, а и след края й няма да искате да си резнете вените (или направо главата). Определено си заслужаваше прекараните пред монитора часове. Не съм сигурна дали ще повторя, но я препоръчвам.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чак от типа на Snow Queen не е. Драмата и дилемите пред героите тук определено не са на онова ниво от Кралицата. Сега квото и да си говорим тва дето го направи Ю Джунг заради адвоката си е глупост, един вид сама си докара неприятностите и някак си нейните теразния в последствие няма как да се доближат на везната до тези на Бо Ра, която просто беше жертва на тежките обстоятелства. Романсът в SQ също беше с къде по силна реализация от този тук.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм казвала, че е същото, нито съм ги сравнявала ред по ред. Фактите са, че и в двете има много рев, тук-таме по някой труп, драма на мах и прочие. Това важи и за останалите изброени класики. Една с една нямат прилика, но въздействието е подобно, добре са построени и трогват въпреки глупостите в сценария. Точно затова са и класики.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То е ясно, че не е същото аз не съм казал обратното, все пак замисъла и на двата се различава като конструкция по доста параграфи мисълта ми беше, че ги прибра в една кошара така да се каже. А според мен SQ е с много по голяма тежест откъм драмата и като цяло конструкцията на историята и героите. Под „рев” ако имаш предвид моментите на силна емпатия от страна на зрителя към героите, когато сценария ги залее със студена вода то тази емпатия би била по силна в SQ. Иначе казано двата сериала са от различни светове като единият спокойно може да гледа отгоре другият. :rolleyes: И първият не е Secret..(жокер) :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нова съм в форума,но се регистрирах заради този страхотен сериал.

Загледах го съвсем случайно за уплътняване на времето,изгледах го за 3 дни,изчетох темата ,определено ще продължа с корейските сериали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То е ясно, че не е същото аз не съм казал обратното, все пак замисъла и на двата се различава като конструкция по доста параграфи мисълта ми беше, че ги прибра в една кошара така да се каже. А според мен SQ е с много по голяма тежест откъм драмата и като цяло конструкцията на историята и героите. Под „рев” ако имаш предвид моментите на силна емпатия от страна на зрителя към героите, когато сценария ги залее със студена вода то тази емпатия би била по силна в SQ. Иначе казано двата сериала са от различни светове като единият спокойно може да гледа отгоре другият. :rolleyes: И първият не е Secret..(жокер) :D

Имала съм мнение, казала съм го. Да, според мен са в една кошара, поради ред причини, вероятно също толкова субективни, колкото и твоите. Не смятам, че е уместно да мерим в грамове, литри и сантиметри емоционалното въздействие на даден сериал, тъй като това, което е трогнало теб, на друг няма да направи такова впечатление и обратното. Не съм степенувала кой е по-по-най, просто защото е излишно. Ти си се впечатлил от болестта на Бо Ра и трагичната й любов - много добре. Но човек с едно-две деца има малко по-различни възприятия и съвсем други струни ще зазвучат у него. Ако толкова държиш да изтъкваш обичания от теб сериал (чийто качества аз изобщо не оспорвам), по-добре иди в темата на сериала и си излей душата там. Тук обсъждаме друго.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

драмата заслужава да се нареди до класическите хитове в жанра, от типа на Snow queen

Е аз ли бях тоя дето пръв пусна паралел м/у двете драми? Ми да не си споменавалa SQ е speedy, защо трябва да се правим на кисели сега?! :D Покажи ми форумно правило, което споменава, че не може две драми да се сравняват и човек да оцени едната като по добра от другата и изобщо да се сравняват. И то това при положение, че не аз тръгнах със сравнения?! Вярно въпроса е субективен, ти явно си възприела Secret като шедьовър едва ли не, но това не означава, че аз не мога да кажа, че според скромното ми мнение двете драми споменати в един пост и съответно съпоставени не са баш от едно тесто както ги изкарваш и то със същото право с което е сътворен горният цитат. No hard feelingz! =)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Покажи ми форумно правило според което мнението ти е меродавно. Можеш да сравняваш каквото си искаш, но не и да казваш на човек, кое е правилно мислене и кое не. Това, че ти мислиш някак изобщо не пречи на хората да имат други виждания за нещата. Може да е болезнено за теб, но просто такъв е живота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И къде точно видя да казвам, че мнението ми е меродавно?  Айде да мислим първо пък след това да пишем и да псевдоадвокатстваме? ;) Както вие можете да дадете едно твърдение така мога да дам и аз друго. Горе обясних какво от въпросното мнение на потребителката противоречи с моето и това е всичко. Останалите неща от поста й ми харесаха като анализ понеже и на мен secret ми остави добри впечатления.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Типът" обозначава "яка драма с много рев". Това и нищо повече. Двата сериала са достатъчно различни, дори ако щеш като целева група зрители. Това, че съм ги поставила в една категория, и то не само аз, а и чисто жанрово, не означава, че съм правила паралели, сравнявала съм сюжетни нишки или съм изказвала предпочитания. Най-малко съм фаворизирала сериала, а ти очевидно го правиш. Наблегнах единствено на емоционалния ефект и, пак повтарям, безумие е да приравняваш две съвсем различни неща с помощта не мерки и теглилки. Точно толкова неадекватно би било да коментираме Sorry, I love you или Бали - жанрът е един, но всичко останало се различава. Ако пък ти е кеф да съпоставяш нещата по брой проляти сълзички или въздишки, то си е твоя работа, но н-броя еднакви поста, разубеждаващи човек от нещо, което той дори не е казал, ми се струват, прощавай, глупави. Надявам се скоро да се научиш да осмисляш прочетеното, а не да се хващаш за определена дума и да вмъкваш в нея смисъл, койо авторът на текста не е вложил. Определено не се оравя на кисела, но и нямам намерение да се оправдавам за нещо, което ти си разбрал криво. Приключвам участието си по този въпрос. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...