Jump to content

Recommended Posts

Главата ми не го побира.... как успяха с два епизода да оплескат пейзажа?! 
Много лаконичен последен епизод ... очаквах повече. 
Все пак не съм разочарована от сериала, но имаше какво да се желае от финала и по-специално - искаше мааалко повече изпипване. Беше сякаш от фрагменти, които не са съумели да сглобят плавно и преливащо се...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тара кви са тея въпроси сложните?! :896767: :896767:

Като оставим глупостите на форумният папагал заучил една дума от пет букви на страна финала не изненада с почти нищо, но и нямаше как да е иначе. За по драматичен и изненадващ завършек трябва да се реконструира всичко някъде от средата, че даже и нещата в началото като се бутнат историите и характерите на определени персонажи, като това в най пълна степен важи за прокурора и Ю Джунг. Мин Хьок можеше да израстне дори още повече като според мен потенциала на този герой поизбледня малко заради романса, смисъл към края освен да търчи покрай фустата на оная не правеше нещо кой знае какво докато не го притиснаха обстоятелствата. А главният герой не би трябвало да зависи от обстоятелства, а сам да си проправи път сред несгодите. Сестричката й намериха ни в клин ни в ръкав приложение, можеха спокойно и да ни го спестят това понеже нямаше никакви индикации за това от предните серии, но както и да е. Мисля си че създателите на тази драма си реализираха прилично замисъла и всичко приключи в рамките на нормалното, а това е най важното. В повечето драми тази година си нямаха и на хабер къде и защо са тръгнали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

dido100, питам от чисто любопитство. Какъв трябваше да е финала според теб, за да не е клише и загуба на време?

С оглед развитието на действието 15 серия беше излишна. Всички направиха това, което трябваше (с едно изключение) и сюжетът може да се проследи като права линия с логичен край.15 серия е нужна само ако следваш много строго теорията на драматургията за вкарване на преломна точка в сюжета, чието преодоляване впоследствие да доведе до края, разрешаващ всички проблеми. В много сериали, но не корейски - такава точка може да не съществува, или да е разделена на множество по-малки, чието преодоляване става по-плавно и без такива сътресения. Нещата завършиха предвидимо и наличието на 15 серия е въпрос на желание от страна на сценаристите дали ще спазят любимия си шаблон или не. Те постъпиха както пише в учебника-дали от страх или липса на опит, или и двете заедно? Няма значение. За мен лично нямаше да е клише ако

главната героиня си беше взела детето, вместо да рецитира лигави и сълзливи тиради и философствания. Язък за приказките ка не можела да живее без него и т. п. глупости.

 

Гледам, форумният плевел пак поникнал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Никой ли не забеляза снимките, които накрая гледаше Мин Хьок?

На една от тях Ю Джунг беше с детенцето си и другата му майка. Тя искаше само да е до него.Не искаше да я намрази. А това неминуемо щеше да стане, ако го беше изтръгнала от фалшивите родители. В детските очи , те, бяха истинските, а тя фалшивата. Затова остана в сянка. Важното беше, че детенцето и е живо и здраво и някой ден има шанса да му признае всичко. Що се отнася до Мин Хьок, мисля, че той постъпи правилно, като не се опълчи този път срещу баща си, защото можеше да я наранят още повече. Според мен тези серии, които бяха премахнати щеше да се развият много нещата за детето и за тях двамата, но ги сбиха и се изгуби малко смисъла на целия сериал. И все пак финалната сцена беше огледално контрастна на началото на 1ви епизод, в началото беше сама, а в края беше заобиколена от хората, които истински я обичат.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така,... Дидо е прав, че сигурно не им стигна смелост да разчупят клишето, но за 2 епизода -трудна работа.Епизод 15 си беше увертюра към 16-ти, а той - логичен завършек.

Любовта и страхът са нещата в живота, които доминират и всичко, което ни се случва, произтича от тях- видяхме го по безспорен начин.

 

1.Човек сам прави изборите си и трябва да може да носи последствията.
2.Не може да градиш щастието си ,върху нещастието на другите.
3.Насила хубост не става.
4.Любовта е лукс, който не всеки може да си позволи, но всеки го иска.
5. Отговорността към семейството е пред от личното щастие.
6.Отмъщението е бумеранг.
Е това се помъчиха да ни покажат и да се аргументират.Ами клише отвсякъде, набиват ни го от раждането до смъртта.Направиха го, обаче много добре.Държаха ни в напрежение до последно.За мен, логичен край.Ако го бяха оставили отворен, дискусии щеше да има и пак щяхме да го захаросаме.Хареса ми ,че в последният епизод любовта отсъствуваше, защото драмата си беше за адвоката-прокурор.Тайната беше негова,макар решението да не беше негово първоначално, той го прие, защото го устройваше,амбициите и падението, бяха обаче негови. Дойде ми в повече сцената в градинката със самобичуването, но всъщност детето го накара да изтрезнее, за това го оставиха живо, трябваше му нещо разтърсващо, за да спре инерцията.Хареса ми и решението с бременната, да покажат нея, вместо да изпишат-след еди колко си време, разбираме, че са минали поне 9 месеца.Любовта- да трябваше и време, за да няма обвинения и гузна съвест,които да я унищожат, не беше малодушие от мъжката страна ,а разум.
Разумът трябва да властва над сърцето.Това е нещото което ни внушаваха увлекателно от началото до края .За това и последните два епизода не оправдаха очакванията, защото се оказахме пленници на тая истина и не ни стана приятно , че сме се хванали на въдицата,Не ми харесва, че е така, но в крайна сметка, това е цената , която плащаме, че не сме първосигнални.Това с детето- труден избор, пак под диктата на разума.Решението със снимките- също добро,да покажат,че връзката я има.

Бидонът -убиец, последно доказателство, че страхът е най-големият враг, ако не бяха скрили и беше проведено качествено разследване, нищо от това нямаше да се случи.

Срещата на летището- нямаше какво да говорят, бяха си казали всичко и беше  само доказателство, че са на една вълна, макар и не заедно.

Ето такива малки детайли,дадени ненатрапчиво, мисля са за адмирации.
Актьорското присъствие, няма нужда от коментар.

Прекрасна музика и много красиви картини.
Драма, без много реклама, с незавиден рейтинг на първите 2-3 епизода набра огромна скорост, именно,защото е клише и всеки видя себе си, някъде вътре, не буквално разбира се...
И на мен ми се щеше ,като на Дидо да има бунтари и да направят нещо ненормално, но в корейска драма, май трудно ще го дочакаме.

П,П.Bae Soo Bin , нали е младоженец с тайна млада булка, която не искала да я вижда никой, защото е студентка и желаела да продължи да бъде госпожа Никоя, за да няма проблеми и папараци и да си живее студенския живот.Той помолил за разбиране феновете и сватбата била закрита ,само с младоженец на показ.Има опит в тайните,искам да кажа... :896767: , но мисля,че заслужава да вземе награда за тази си роля, беше над всички.


 

П.П.Ще изчакам до края на годината, може да има изненада, но сигурно ще дам гласа си за него за сериал на годината, защото беше истински, колкото и истината, това разтегливо понятие, да  ни устройва или не и бе поднесен по най-добрия начин от прекрасни актьори.

Редактирано от Lawandula
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дам, горещо споделям мнението ти Лавандула :). Колкото до клишетата в корейските драми - aз смятам, че доста от нас ги гледат точно, защото са клиширани. На всеки му се иска "справедливостта" да възтържествува поне на филм, ако не наяве. Същото е и с любовта, всеки я иска страстна и дълбока поне в сериалите. Този сериал успя да ми нахрани душата по точно този начин, по който ми трябваше, така че все ми е тая дали влиза в графата клише. Ако исках да не гледам клишета, щях да гледам "Дървото на живота"...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като разнищихме клишето, сега да напиша кое му е различното за мен-

 

 

Изборът.Извадиха ни очите с това, повтаряха го до безкрай, докато се убедихме,че изборът  на героинята, беше категорично осъзнат, макар и направен със сърцето, разумът и сърцето бяха на едно мнение и това за мен е най-същественото в драмата и новаторското.-чрез клишето да ни изкарат от него и да ни накарат да се замислим,  че всеки е единствен господар на живота си, чрез изборите, които прави сам, за това да се вгледаме в себе си. и да не търсим оправдания и виновни.Спрете инерцията, попитайте себе си и направете избор-това е. .

За сравнение-в "Кралицата на амбицията", героят беше обсебен от любов и изборите му бяха резултат на тая обсебеност, отмъщението и то,освен всичко това беше и тягостно за гледане, а тук бяха намерили баланса .

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За съжаление дойде края на този сериал. Беше прекрасен, препоръчвам го и завиждам на всеки, който тепърва ще го гледа.

На мен ми харесаха последните 2 серии и особено 15-та. Беше по-интересна, динамична и разнообразна като съдържание. Имаше си от всичко. В 16-та

 

 

за мен сякаш имаше по-нисък емоционален заряд, отколкото сме свикнали да има на финал на корейски сериал. Главните нямаха общи сцени и ги събраха на бързо в последната 1/2 минута.
По-голямата част от серията ни занимаваха с историята около детето и то след като 12-13 серии, никой, дори собствената му майка не се сещаше за него (с 1-2 кратки изключения, колкото да се хвърли в разговор вината върху някой ). Като капак на всичко патката си остана патка. В първа серия се пожертва за любимия, в последната за детето си. Нищо не научи. Защото нито в първия, нито във втория случай саможертвата й беше правилна. И в двата действаше не с разума, а със сърцето. Защото това не беше правилното решение за детето. Защото за едно дете няма по-добро решение от това да живее със собствената си, биологична майка (родители). Разбира се, когато тя е в състояние да бъде добър родител, което в случай на главната е без съмнение.
Защото това дете ще продължи да живее още дълги години в лъжа, а когато порастне и разбере истината първо ще обвини собствените си родители. Затова, че не са го обичали и са го изоставили. Това е дълбока травма, която преживяват всички осиновени деца. И няма значение, колко добри са били осиновителите и какъв добър живот са му осигурили.
Няма психолог, който би препоръчал при тази ситуация детето да остане с осиновителите, а не да си го вземе родната му майка. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо ще забрави и ще се адаптира.
Страшно много ме издразниха с това си решение сценаристите- изключително глупава и ненужна постъпка от страна на главната. Направо имам чувството, че искаха да я оттърват от детето в живота и семейството й, за да може да я съберат с Мин Хьок.
Защото, както бях писала в по-горни постове, не виждах вариант да допуснат главните да се съберат на финала и Мин Хьок да се превърне в баща на детето на убиеца на бременната му любима. Няма как да стане в корейски сериал просто това. И сценаристите му намериха цаката, като оставиха детето да расте в чуждо семейство. :(
Също така нагласиха нещата и около компанията. Хем да освободят главния от отговорностите към семейството и компанията, за да може да се събере с главната, хем парите и властта да си останат в семейството. И хоп набързо сестричката осигури за зет новоизлюпения президент.
В заключение, макар леко да ме разочарова последната серия, сериала много ми хареса и е един от любимите ми през 2013г.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В частта за детето съм напълно съгласен с desini.

Получи се някакъв вариант на "кукувиче яйце в чуждо гнездо". Излезе, че за майката е без значение, че някой друг отглежда детето й, стига то да е "добре". Има ли истинска майка, за която детето й е най-важното нещо в живота (както непрестанно повтаряше през цялото време главната героиня), която би постъпила така? А и цялата далавера с "осиновяването" е много съмнителна от правна гледна точка, започвайки с измамата за смъртта на детето. И на никой явно не му пукаше, че е извършено престъпление и всички последствия от него са без правна стойност. Тоест осиновяването е без правна сила и детето трябваше да бъде върнато на майка си по силата на закона. Без обсъждане. Обаче като се почнаха онези сълзи и молби "Не ми го вземай!" стана ясно как ще постъпи главната героиня. Това е често срещано в сериалите клише (колкото и дразнеща да е тази дума), което щях да се радвам ако бъде нарушено.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Desini, не съм съгласна напълно за действията на главната:

 

 

Това, че тя отиде в затвора, не беше резултат единствено от саможертва. После стана ясно, че героинята е осъзнавала до някаква степен, че има блъснат човек. Та, нейното себеотричане не беше за нея просто това, тя прие и наказанието си, че е останала безучастна в критичния момент. Затова бяха и онея продаваници на риби и т,н. посипване на главата със сол. В тоя смисъл похвално е, че героите не бяха разделени на съвсем черни и бели. Това е нещо, което оценявам като нововъведение в корейски сериал.

 

Колкото до частта с детето - за правната страна на нещата няма смисъл и да говорим. То още отначало започна доста алогично от правна гледна точка този сериал, та реших в това отношение кусури да не му търся, че иначе щеше да ми отиде целият кеф. И аз смятам, че това, че тя даде детето си на другата жена, беше доста пресилено. Разбирам, че го заплашва известна доза страдание, но то щеше да се адаптира. За съжаление поотрасналото дете далеч не беше толкова сладко като бебето й. Пък и уж презумпцията беше, че тя ще доглежда като приятелска аджума...

 

 

Никой не се съмнява, че финалът беше съшит с бели конци. Просто на сценаристите им се дощя и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Като приемем, че е художествена измислица, не е толкова драматично.

 

 

Бтв, чудно ми е от правна гледна точка ок ли е да се съди за едно и също провинение два пъти (макар и различни хора) и освен това правната система не е ли длъжна да поднесе някакво извинение на грешно осъдената.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето за това си позволих да твърдя,че посланието на сериала, е ИЗБОРЪТ на всеки от нас за самите нас.Започна и завърши сериалът с избор, но те са си нейни.избори.

Ще извадя от 10 кладенеца вода да оборвам всички, че е "гола като пушка," няма дом, работа,мъж, семеен уют, среда, че бащата е важен за момчето и т. н. и т.н, но няма да го правя, това ще е моето тълкуване , субективно, защото отстрани лесно се дават мнения,а и обратният да беше,пак щеше да е същото- за и против.Просто в този избор и в много други е трудно да се прецени правилното и грешното ,но трябва да бъде направен.

 

Ей това му е гадното, навират ни в очите, че като вземеш решение сам  и недай Боже ,се прецакаш сам,съвсем съзнателно няма на кой да се сърдиш и няма кой да обвиняваш и да си търсиш виновни, а продължаваш, приемайки го напред,само че не ни отърва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Sierra, аз смятам

 

че, в момента, в който главната взе решението да поеме вината за катастрофата, тя го направи единствено и само от любов към прокурора. За да защити него и това, което беше постигнал с толкова усилия. Това, че тя имаше някаква морална вина е ясно, но сякаш постепенно го осъзна, вече след присъдата си, в затвора и най-вече след "смъртта" на собственото й дете. Тогава почувства с пълна сила и загубата на майката на загиналата, пречупена през призмата на собствената й болка и тази на баща й. И затова се опита да получи прошка от нея.
За правната страна около детето не ми се и коментира, аз затова и писах само за психологическата. То не е като да оставиха ненаказани в правен аспект нещата. Майката на прокурора я тикнаха в затвора и ще я съдят и осъдят както си му е редът за престъплението. Проблема е в това, че така го извъртяха, че излезе, че макар и съдът напълно резонно да върне детето на главната, тя го дава доброволно за осиновяване в крайна сметка и това беше нереалното и тъпото. Защото никоя истинска майка, обичаща детето си, не би се отказала от него в такава ситуация.
И не само заради себе си, а главно заради доброто и щастието на детето си.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това с майката между другото ме наведе на притчата за Соломон и двете майки: тук (която, разбира се, е яко ала бала)

 

Не съм много набожна, де, но да приемем, че главната е изживявала избора по този начин и някак си е по-оправдателно (макар и двете ситуации да не са равностойни).

 

 

Според мен чувството на вина изкристализира, когато тя беше навън, но не мисля, че пое вината само от суперлюбов. Разбира се, че в уравнението е било и това, че ще съберат, след като тя излезе - той ще й е безкрайно благодарен, а тя ще му е павирала пътя към успеха.
Мен честно казано точно това, че героите не бяха толкова елементарни като обикновено (или поне аз откривах в тях пластове), ми направи драмата много по-хубава. Тя сама каза, че не е искала да си развали идилията, затова се е направила на ударена при катастрофата.

 

 

Да, така е, както казва Лавандула - всеки си сърба каквото си надроби.

 

Мен, между другото, ми се стори доста фантасмагоричен

 

 

и моментът със скритото дете, за което синът не знаеше, че е скрито. Майката откъде ги изнамери тези престъпни връзки, а и как, бидейки майка, е била склонна да причини подобна мъка на детето си (вярата, че детето му е умряло) в името на професионалното му развитие? Тук писателите малко се изсилиха в опита си да приземят злината в образа на лошия.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не искам да коментирам нито правната, нито чисто емоционалната страна за случая с детето и кое е по-добре за него. Но все ми се струва, че нещата щяха да са по-различни, ако бяха продължили с първоначалния брой епизоди или поне щеше да стане по-ясно защо майката направи този избор. Същото е мнението ми и за

неочакваната връзка на малката сестра и дясната ръка на таткото. В началните епизоди имаше един момент, в който майка и дъщеря си говореха и майката изглеждаше изключително притеснена, когато дъщеря й на шега спомена дали не е осиновена. Все си мисля, че зад това е имало някаква идея, която не успя да се развие заради съкратените епизоди.

По тази причина според мен беше и по-меланхоличната 15 серия, която трябваше да ни подготви за преждевременния финал. Трябваше по някакъв начин да запълнят дупката останала от изрязването на историите, които са били замислени в премахнатите епизоди без да загатват за тях, защото е било ясно, че няма да могат да ги покажат пълноценно без да претупат съвсем финала.

Въпреки всичко обаче, това си остава един от най-добрите сериали тази година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...