bg_easternspirit I'm Sorry I Love You (2004)

[mayarivanova]

Ам така, след две годишен отказ да го гледам (понеже не гледам драми), благодарение на Златето все пак се реших. Всъщност очаквах да изпадна в дълбока депресия,но явно вече съм изградила имунитет . Беше ми толкова хубаво да се наслаждавам на играта на Джи Соп, че не ми остана време да страдам. Наистина всичките болести,катастрофи и т.н. идваха в повече, но те пък подсилваха замисъла, че не всичко е така както изглежда. Замисляйки се, и връщайки се назад се сещам за хиляди пропуснати мигове, загубени поради криворазбрани ситуации. Въпреки, че категорично бях решила да не гледам драми, наистина щях да изпусна много, тази драма не е с някаква (както казаха по-горе) завладяваща история, но пък изпълнена с много чувства, идея,поука, и разбира се много силна актьорска игра. Може би една от причините да ми въздейства толкова силно, е това , че в момента в продължение на месец вече съм част от живота на деца лишени от родителска грижа, в тях има толкова много любов, а няма на кого да я дарят. Ако има някой като мен, който се чуди дали да гледа, да спира да се чуди и да я захваща тази драма

[eli_li]

Не знам защо отлагах гледането на тази драма,а още повече защо си причиних този мазохизъм веднага след "Лошо момче" да гледам I'm Sorry I Love You .

Е топката ако не е в гърлото ми е в стомаха.Много силна драма,за So Ji Sub к`во да кажа прекрасен е не достатачно.

В итерес на нещата след толкова изгледани драми не очаквах така да се разтроя...мислех ,че съм притръпнала вече но се радвам ,че все още има неща които могат да ме изненадат.

Който не е гледал още, ама хич да не отлага

[lidia7]

Една от култовите корейски драми, който каквото иска да казва и пише. Гледала съм и по-драматични истории, не е мястото тук за сравнение, но опеделено сериала беше изпълнен с толкова драматизъм и емоции, Джи Соб ( един от любимите ми актьори), допринесе за това на 100 %, страхотна игра, подчертавам, особено сцената пред дома на майка си, когато крещеше и се разплака. Отдавана съм го гледала, но мисля скоро да повторя. Този сериал е един от моите фаворити до сега. Драмата може да се каже, че вече е стара, и наистина се усеща полъха и носталгията на онова време, в последно време акцентът в драмите е малко по-различен, има разлика - в дрехите, играта, сцените, репликите....За мен няма чак толкова значение как завършва, краят

със смъртта и на двамата не ме и учудва!

В крайна сметка, аз съм удовлетворена, и това което е искал да пресъздаде и предаде режисьора на зрителя, аз напълно го усетих във филма. :bow:

[dido100]

Почнах да го гледам само заради Джи Соп и въпреки него съжалявам за изгубеното време. Това е един от сериалите, които ме накараха по-внимателно да подбирам какво да гледам и които толкова ме закалиха към сълзливи драми, че сега като гледам "Scent of woman", си седя съвсем спокойно и си викам "Айде бе, тая няма ли да умира най-накрая, че да свършва това нещо!" Като изгледаш десет такива "драми" с предизвестен край в ковчези ("Снежната кралица" примерно- дори и Хьон Бин не може да компенсира изгубеното време) и вече нищо не може да те стресне.

[Ash]

Страхотен сериал!

 

Нямах никакви очаквания като го свалих, дръпнах една серия просто защото бях гледал в "Robbers" пича да кани мацката на вечеря с "Искаш да ядеш или искаш да умреш?" репликите, а в "Spy Myong Wol" показваха сцената с крещенето на "Обичам те!" като учеха шпионката как да съблазнява, но сериала наистина се оказа страхотен.

 

Сериала е стар, но въпреки това е класи над доста съвременни. Сравнен с нещо наивно и плитко като "Hearthstrings" който наскоро гледах, е като да сравняваш "Аватар" с "Ну Погоди".

 

За мой късмет разбрах че е от 2004 когато бях на 3-4та серия (мислех си че е отпреди година две), иначе можеше и да не го дръпна защото съм малко предубеден откъм качеството на картината и липсата на цветове в по-старите корейски сериали.

 

Хареса ми че въпреки че си е дълбока драма, сериала не е мрачен и депресивен и следиш развитието с интерес без да се чувстваш гадно от случващото се (бях почнал да гледам преди време "Story of a man", където ме заливаха такива безкрайни приливи на депресия и мрак, че спрях след четвърта серия защото не можех да го изтрая повече).

 

Има много запомнящи се сцени които ще ти се иска да видиш пак, а актъорската игра е невероятна. За пръв път "лошата мацка" да ми хареса толкова в сериал.

Момичето което играеше сестра му беше невероятна, в първата половина на сериала издърпваше емоционалният фокус толкова много във всяка сцена с нейно участие че по-късно сценаристите се принудиха да и "добавят" малко лигаво държане за да не измести прекалено много вниманието от главните герои.

 

 

Последните 5 минути бяха ненужни за мен. Знам че не останаха много възможности за нея, но можеха да я покажат как се грижи за малкият и сестрата и как прекарват време заедно като едно семейство.Това си е лично мое мнение все пак.

 

 

Благодаря на тримата над мен че постовете им издърпаха тази забравена тема на първа страница и по този начин я забелязах.

 

Бих препоръчал този сериал на всеки така че не се колебайте ако търсите нещо за гледане.

[allisan]

Класика на класиките в бизнеса на драмите! :д

Историята е изключително интересна...,а това,че доста често се случва да и правят пародии в други драми показва колко много почитатели има... Всеки герой се доразвива...мистериите се разкриват до последно..и изненади не липсват дори и в последния епизод..

никога не бих предположила,че Че Юн е осиновен ..

Самоубийството също беше неочаквано.

 

С една дума,ако някой не го е гледал -да гледа!

[Stanislavva]

 

Искам само да споделя, че по едно време беше толкова тегаво, че единственото по-гадно нещо което можеше да се случи е тя да умре преди тях и на единя да му даде сърце, а на другия цялата си глава хахахахаха.

 

 

Страхотен филм. Изгледах го на терасата, защото само там мога да пуша. Аууу ама голям разход ми дойде този филм 100 цигари изпуших... та по едно време исках да ги паля по 2. Толкова тъжно, ама толкова тъжно, та чак замайваше отвреме-навреме. Наистина филмът не е за всеки.

 

P.S От мен хиляди благодарности за всички които са допринесли този филм да стигне до нас (bow)

[chorapki]

:( :( :( Толкова много рев! Скъсах се от реване! Само в корейска драма може да плачеш от първия до последния епизод. Това е втората драма , която ме кара да рева от началото до края, първата беше "Снежната кралица" Сигурно за доооста дълго време ще избягвам драмите! :( :(

[mi6lence]

:( :( :( Толкова много рев! Скъсах се от реване! Само в корейска драма може да плачеш от първия до последния епизод. Това е втората драма , която ме кара да рева от началото до края, първата беше "Снежната кралица" Сигурно за доооста дълго време ще избягвам драмите! :( :(

 

Хихихи Който се хвърля на класиките така ще страда Аз ти препоръчвам ако искаш по леки драмички да си дърпаш по новите,където са малко по софт нещата. В тези по старичките като тази и например недай боже да тръгнеш да гледаш "Какво се случи в Бали" не само сълзи ами и обилно количество сополки ще издухаш в пакета кърпи,който е задължителен за тези филми Но иначе пък са хубави бе

[dido100]

Мишок, недей така с голямата тояга по новобранците! Чакай малко да се ориентират кое как е, да добият имунитет и тогава Бали, снежни кралици и Sorry, I love you. Макар че за мен Бали е с класи над последните два, които ми иглеждат много изкуствени. Класика, ама в тези драми от преди 5-6 години садо-мазо елементът беше достигнал такива абсурдни висоти, че самите корейци се усетиха и започнаха да я карат по-леко (доколкото това е възможно). Рев от първия до последния епизод? След първите 2-3 вече бях толкова претръпнал, че сериалът ми стана скучен и претоварен от към садо-мазо елементи. По едно време се питах "Абе що не вземат всички дружно да се самоубият, да се отърват от тази мъка, че и над нас да се смилят?"

[Guest noname123]

Мишок, недей така с голямата тояга по новобранците! Чакай малко да се ориентират кое как е, да добият имунитет и тогава Бали, снежни кралици и Sorry, I love you. Макар че за мен Бали е с класи над последните два, които ми изглеждат много изкуствени. Класика, ама в тези драми от преди 5-6 години садо-мазо елементът беше достигнал такива абсурдни висоти, че самите корейци се усетиха и започнаха да я карат по-леко (доколкото това е възможно). Рев от първия до последния епизод? След първите 2-3 вече бях толкова претръпнал, че сериалът ми стана скучен и претоварен от към садо-мазо елементи. По едно време се питах "Абе що не вземат всички дружно да се самоубият, да се отърват от тази мъка, че и над нас да се смилят?"

Правилно. Да си гледа момето. Ще придобие имунитет и то какъв.

 

Хаха, покриваш ми мислите 100 на 100, включая и за Балито - много е над, над.... Но пък за Балито още преди години окачествих и сценаристи и режисьори най-малкото като с размътен мозък, айде от мен да мине, да не ги наричам ненормални. Във всеки случай там нямаше време нито за страдания, нито за преживявания - удариха ни един мокър вонящ парцал в последните 20 секунди и ни пратиха да духаме супата.

Sorry, I love you - боже, не ми се мисли. Че трябва да се гледа - трябва, сериалът наистина е страхотен, но както казва Дидо, добре че корейците напоследък се поусетиха. Затова и вече не гледам Джи Соп, макар че ми е любимец. За да гледам нещо с него, трябва някой предварително да ме увери, че краят е поне поносим. Писна ми да го гледам как умира и ми разваля гледката на хубавото момче /е, вече не е момче, де /

 

[CToTaKa]

Как се сетих и аз отново за този сериал , беше един от първите корейски, които гледах и все още си остава един от любимите ми . То си пише "драма" в жанра, който не обича да гледа подобен род сериали, определено този не е за него. Иначе е уникална драма... като се започне от актъорска игра и се свърши до сценарии и сюжет. Завладяващ и запомнящ се сериал отвсякъде. Допълнително, тук имаме една от най-силно изиграните мъжки роли в корейски сериал - Со Джи Соп като Му Хьок. Другите двама, които могат да си съперничат на тази роля на Джи Соп, са И Джун Ги като Илжиме и Ким Нам Гил като Бидам в други два страхотни сериала - "Iljimae" и "Queen Seon Deok". Това разбира се е мнението ми, базирано само на сериали, които аз съм гледал . Сериалът е "тежък" за гледане след 6-ти-8-ми епизод, особено ако "драмата" не е любимият ти жанр, пък и така пак е леко "тежък", но това не променя факта, че е една от най-добрите корейски драми правени някога (лично мнение). Като свърши, може и да ти се иска да "убиеш" сценаристите, но определено това ще си остане сериал, който ще помниш повече от другите и то с положителните му качества . Вие ако си мислите, че сценаристите на този сериал са откачени... не сте гледали нищо , тук си е направо приказка . Ако някой иска да се отказва от корейските филми, му препоръчвам тази "драма" - "Beautiful", което въобще за мен не е драма, но карай . Успеете ли да изгледате това последното, ще разберете всъщност колко страхотна драма е "Sorry I Love You" и какво всъщност се нарича откачен сценарист. Сценаристите на "Sorry I Love You" са си гениални ! Аз поне не обичам да гледам сериали по два пъти, та като се сетя за някой и си пускам MV, ето едно MV с една от най-хубавите песни от OST-a (само за гледалите го, че има спойлери; клипът не е с хубаво качество, но се понася ):

[jen-shen]

Тази музикална тема в сериала е потресаваща , на фона на цялата човешка трагедия сполетяла героите.

Още от първата серия нещата тръгнаха към маркесовата повест "Хроники на една предизвестена смърт". Знаеш, че главния герой ще умре, и въпреки това беше интересно да се узнае как ще се преобрази героя по пътя към своя неизбежен край.
Ако подходим по-философски на нещата - смъртта е неизбежен край за всеки човек, който се е родил, всички го знем, но сякаш го забравяме някъде по пътя си. Трябва ли да знаем, че ще умрем, за да станем по-добри към околните, да простим грешките на дргите, лошото им отношение?! Смисълът на живота ни е да сме благодарни за онова,което ни се случва, да живеем в мир със себе си и с околните.
Все още ми е трудно да рзбера единсвеното решение на Ън Че, сама да сложи край на живота си, неспособна да понесе мъката по изгубения любим. Това много ми напомня един стих на унгарския поет Шандор Петьофи:
" Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов."
Предизвикателството на живота е, че въпреки трудностите - Животът трябва да се изживее.

 

[g_bobonkova@abv.bg]

Един от малкото филми ,които ми бръкнаха под кожата .Много хубав филм , актьорите са невероятни ,а главния-

Въпреки ,че го гледах преди 2,3 месеца..още си тананикам мелодията ... представете си колко съм впечатлена и очарована

[Камелия]

И тук торент

[sikte72]

Беше доста отдавна когато го гледах, но не мога да не изразя мнение. Една от най-трогателните и красиви драми. Докосва на 100% сърцето ти и когато чуя думата драма това е сериала, който винаги ще изплува в съзнанието ми. Великолепна игра на So Ji Sub до толкова ,че дори ме разплака на няколко пъти като се има предвид че съм имунизирана от толкова много страдания покрай к-драмите. Im Soo Jung - много мило и нежно създание. Lee Hye Young - голяма актриса винаги успяваш да намразиш героините й затова е и толкова добра. Заслужава си да се изгледа поне още един път! Напълно съвпада мнението ми с по-горното на СтоТаКа много точно и конкретно се е изразил относно тази незабравима драма.

[roslava]

Незная защо когато започнах да гледах тази драма не прочетох първо мненията,а по принцип винаги чета за да избегна тежка драма ,защото винаги предпочитам леките жанрове.

Когато свърши сериала бях съсипана емоционално, сълзите се стичаха по лицето ми,исках да спра да плача,но не се получаваше.Сигурно цял месец и повече не можех да мисля за нищо друго.Дори и сега след една година когато се сетя винаги сърцето ми се свива.

И въпреки всичко не съжалявам,че съм изгледла сериала.Невероятно истинска драма.

За първи път тук видях Джи Соп,този уникален актьор,невероятен мъж.

[sophiqbush]

Уникален сериал, наистина класика в жанра. Толкова време не се решавам да го изгледам, а ми го бяха хвалили поне 4-5 човека. Голям пропуск щеше да бъде, ако го бях пропуснала. Толкова емоционален, силен и разтърсващ сериал, завладява те от първата серия и не те пуска до последната. Убийствено добра игра на Со Джи Соп и на Им Со Джонг. Драма от началото до края, историята е толкова истинска, че няма как да не докосне душата ти. Финалът беше опустошителен, макар да бях подготвена предварително какво да очаквам, не успях да спра сълзите дълго време след финалните надписи. Нямаше как да завършат историята по друг начин, това беше най-реалният край в случая. Оценка 10/10 за филма, една от най-добрите драми!Незнам дали ще имам сили да я изгледам отново, но определено ще я помня много дълго време.

[JanSinkA]

Страхотен сериал,един от първите,които гледах.Уникална актьорска игра,като цяло замисъла на фима много ми хареса,някои сцени ми идваха в повече,но тази драма остава една от най-силните ,които съм гледала!

[mariah]

Аз имам още две серии и толкова трудно се решавам да ги гледам днес гледах една и утре не знам дали ще мога и двете )) прекрасен сериал, но много тежък ! Рядкост са драмите с чак толкова обреченост от самото начало... пък и аз не съм гледала края все пак !

 

mi6lence, аз затова не се решавам да гледам "What Happened in Bali ".... упорито се дърпам и още един сериал, но не си спомням кой точно, хехехе