Cheryll 2 Posted June 2, 2013 **Заглавие: Kotonoha no Niwa (The Garden of Words) - Градина на словата **Жанр: романтика, ежедневен живот, училище **Държава: Япония **Година: 2013 **Времетраене: 45 минути **Субтитри: Вградени български **Резюме: Петнадесетгодишният ученик Такао решава да пропуска учебни часове през целия дъждовен сезон, за да ходи в японските градини и да скицира обувки. Там среща Юкино, която е по-възрастна от него - потайна и красива жена. След това без да си определят срещи, двамата продължават да се засичат отново и отново през всеки дъждовен ден. Връзката им се задълбочава и двамата започват да споделят и откриват един към друг. **Сваляне: ТУК! **Лично мнение: Мисля, че трябва да се спомене Макото Шинкай, за да си изясните в частност онова, което възнамерявате да гледате. Главно анимето, разбира се. Трябва да изразя възторга си преди всичко от невероятно живия арт и музиката, толкова съответстваща на дъжда. 45 минути бях в захлас! Думите са малко да изразя чувствата, които предизвика тази история. Само ще кажа, че след това аниме, внезапно осъзнах, че обичам дъжда. Quote Share this post Link to post Share on other sites
Razzormaw 65 Posted June 3, 2013 Ами красива история поднесена по живописен начин така бих го описал този филм. Терсене ми беше да дърпам 3 джи ама се оказа, че си е заслужавало – арта е извънземен. Викам чакай да го преслушам понеже и аз съм rain person. Дъжда като природно явление е символ за тъга и меланхолия като така както аз видях нещата тук добре се усетиха тези чувства чрез мислите на героите и самите сцени. Японците ако не засегнат тематиката за забранената любов все едно не са те, но това за възрастовата разлика и учителка/ученик си е ок в моя списък с одобренията. Смисъл к’во толкова!? Иначе замисъла за това как любовта не знае граници не е нещо кой знае колко оригинално, но начина по който беше поднесено това тук с дъждовните сцени и музиката с изобилстващи пиано мотиви определено не е за подценяване. Хех иначе ми се събраха 2 изгледани аниме филма за 2 седмици – голямо постижение! Ама мисля да спра с тея слайс оф лайф дори и невероятно добре направени просто не се чувствам в тях като в свои води затова следващото ще е фентъзи, екшън или психолигически.. // Гледам, че пак някоя дребна душица е рейтвала негативно тема без да има доблестта дори да остави коментар защо, което продължава да ме изумява? Разбрали-недоразбрали за кво става на въпрос в тоя филм ама иначе дай да си изцапаме ръцете?! И без това тея секции са от най малко активните бива ли такова нещо? Не казвам, че всеки трябва да хареса нещо, което е гледал, но след като си си направил труда да го гледаш и си изшляпал по мое мнение незаслужено ниска оценка поне можеш да се обосновеш. Quote Share this post Link to post Share on other sites
mike 66 Posted June 3, 2013 С оценката бях аз, при това неволно, а няма опция да отменя вота си. А и това беше преди да го гледам. Фен съм на Шинкай, но за мен това тук е крачка назад. Дори бих го нарекъл по-слаба версия на 5-те сантиметра. Визията - вече на места граничи с кича (да, пак има спиращи дъха сцени. усетът към детайла е налице), явно пичът вече има нова обсесия - зарязал е облаците и сега е на тема крака. Музиката на Тенмон е все така прекрасна, но също отстъпва на предните филми.Няма фентъзи, фантастика - нищо. Историята - банална и определено не ми допадна (не е, като да не съм фен на анимета за възрастни). Диалозите не впечатляат. Айде, да не съм капо, ще спомена и малко положителни неща - визията , израдваха ме новите похвати за Макото в арта, по-раздвижена камера, нови ъгли и бла-бла. Май за сефте виждам при този режисьор сцени по време и след края на финалните надписи. Преводът. А, оценката си ми остава - 3/5 Quote Share this post Link to post Share on other sites
Ragnos 372 Posted June 3, 2013 Хех иначе ми се събраха 2 изгледани аниме филма за 2 седмици – голямо постижение! Хе-хе, при това на един и същи режисьор! Току-що го изгледах. Макото Шинкай явно е решил да се върне назад към стила си от 2005 г., когато направи "5 сантиметра в секунда" - абсолютният му шедьовър (поне за мен), който и до ден днешен се опитва да надмине. Този път се е доближил до успеха малко повече, отколкото в "Ловци на изгубени гласове", но пак нещо му липсва. Анимацията е просто виртуозна и, колкото и да се мъчи човек, не може да и намери дори един кусур. Музиката както винаги е лека и разтоварваща, макар че сме виждали най-силната й страна в "Гласове от далечна звезда", където действаше сякаш някой ти бърка в гърдите и ти стиска сърцето в юмрук. Както обикновено, краят е оставен отворен, позволявайки на въображението на зрителя да поеме по собствените си пътища. Все пак, историите му са толкова истински и универсални, че сигурно всеки може да се припознае с някой от героите му или ситиуациите, в които изпадат. Отново съм крайно разочарован от българските субтитри. Даже заглавието съвсем красноречиво намеква, че словата са най-същественото нещо в това произведение. Диалогът изглеждаше тромав и нескопосан. Изгубен е смисълът, който авторът влага в простичките неща. Философските размисли нямат място тук. Хайку-то пък беше твърде постно преведено, а то носеше смисъла на половината от ставащото на екрана. Въобще целият филм е преведен без капчича усет, но за сметка на това преводачът беше написал ника си поне 7 пъти, като старателно беше изброил всички дейности, които умее. Нямам думи. П.П. Андрю, къде се губиш бе, човек? Quote Share this post Link to post Share on other sites
mike 66 Posted June 3, 2013 Субите са цвете, бре, сравнение с предишните "експресни" за Макото. Обичам ги тия, дето един път се пишат преводач, след това си слагат ника и срешу редактор, даже сред нас съм срещал такива случаи на високо его. Quote Share this post Link to post Share on other sites
Ragnos 372 Posted June 3, 2013 Субите са цвете, бре, сравнение с предишните "експресни" за Макото. Обичам ги тия, дето един път се пишат преводач, след това си слагат ника и срешу редактор, даже сред нас съм срещал такива случаи на високо его. В сравнение може да са с много неща, но ако ще е с цвете, то ще да е с "Петльови гащи". Името гръмко, мирисът - лош. А тук освен "превод и редакция" имаше още "стайлинг", "КюЦе", "тайпсет" и не знам си какво още... На зрителя му дреме баш на шлифера за тия неща, които, отгоре на всичкото, са му и крайно непонятни и безинтересни. Quote Share this post Link to post Share on other sites
Razzormaw 65 Posted June 3, 2013 С оценката бях аз, при това неволно, а няма опция да отменя вота си. А и това беше преди да го гледам. Ааа е щом е така се извинявам за онова с "дребната душица". Преди така един палавник ми беше рейтнал едно старичко, но стойностно аниме с най-ниско възможното и от тогава такива работи ме дразнят понеже е тъпо без дори да се обоснове човек. Мен са ми интересни дори и негативните коментари понеже най малкото може да стане добра дискусия, когато някой ти опонира. Тук особено важи това за аниметата понеже тея дето ги отразяваме сме малко, а има хора дето ги гледат ама не пишат и ред..А по принцип дори и най омразните ми продукции не съм им жулил единица ама си им сипвам доволно за сметка на това в постовете! Колкото до съпоставката на двете анимета по отношение на арта е ясно кой е победител, но действително диалозите и съответно сцените в по старичкото бяха пропити с малко повечко заряд от това, но определено тук имаше смисъл и послания в тях - очакването да завали, двата чадъра насочващи се към беседката, допира м/у героите, когато и вземаше мерки на крака, природната стихия с емоционалните пикове и т.н. Музиката тук ми хареса повече. Така поне ги видях аз де, както казах жанра не е точно в моята сфера, че да съм максимално обективен. Quote Share this post Link to post Share on other sites
Cheryll 2 Posted June 4, 2013 Да се включа и аз... Допълвам се... На мен ми хареса не заради арта или музиката, макар те да са критерий за оценка. Хареса ми заради символиката и тривиалността на сюжета. Банална е дори мисълта за любов между ученик и учителка - да, но пресъздадена с такива тънки нишки, които едновременно не товарят и са леки, правят анимето оригинално. За разлика от ''5 сантиметра в секунда'', тук не усещах никаква тягостна драма, дори меланхолия или тежест. Беше разтоварващо, като дъжд, който отмива всичко и след него се поставя ново начало. В ''5-те сантиметра'' градацията на емоциите се наслагваха от тъга към по-голяма тъга, докато съвсем естествено се стигне до финала, в който главния герой се чувства празен и без хъс към бъдещето. Тук е обратното. Не сте ли съгласни с мен? Тук главния герой с радост прегръща бъдещето си, изпълнен с голямата си мечта и все още влюбен в учителката си. Хайде, това последното е субективна гледна точка, т.е. може само аз да съм видяла тази символика и ще бъде нагло да настоявам, че съм права. Ето защо и двете анимета на Шинкай ми харесаха, всяко по свой начин и смятам, че са уникални, оригинални и ''живи'', макар и с баналността на сюжетите си. Все пак най-тежка драма може да се постигне не с някаква футуристична история, а с най-обикновена случка от ежедневието, при която всеки би могъл да се асоциира. Или поне така смятам аз. Рейзър, от мои лични наблюдения в аниме раздела се движим четирима-петима човека и макар, че сме малко на брой, смея да твърдя, че никак не ни е скучно, хм... Quote Share this post Link to post Share on other sites
Alfons 14 Posted June 4, 2013 4/5 от мен. За да не се повтарям и аз за арта и музиката, минавам директно на историята. Ами слаба е, диалога и той редом с нея. Както при предишния му филм, така и тук живец - никакъв. Статични герои и една елегия от картини под звуците на пиано. Визуално зашеметяващо, ама то си се подразбира, ( по-дяволите ) това е Макото Шинкай, друго ли е очаквал някой? Направете едно сравнение между този филм и Hotarubi no Mori e на Такахиро Омори. И двата имат прекрасен арт, музика и са на еднакво времетраене, ала историята на Омори е тази, която удря в земята по-всички показатели творбата на Шинкай. Или него го е ударил комерса, или е започнал да разчита единствено на добрия арт, пък за останалото, каквото дойде. Не съм разочарован от "Градината...", хареса ми, стъпка в правилната посока в сравнение с ''Гласовете...", но ми бе прекалено минималистичен и лишен от чувство, че да получи по-голяма оценка от 4. Quote Share this post Link to post Share on other sites
ukio 1,250 Posted June 6, 2013 И какво се оказва? Превеждал го е някой друг ли? Значи да не го гледам, докато не направите субтитри. Quote Share this post Link to post Share on other sites
mike 66 Posted June 7, 2013 То зорът е кой от нас да го преведе. Рагнос иска да притика мен, аз пък се надявах да излъжа него и те така... Quote Share this post Link to post Share on other sites
Ragnos 372 Posted June 7, 2013 Мда, и да го преведем, няма да е скоро, така че ако сте нетърпеливи - гледайте го с текущия превод. Както казва Майк, не е идеално лош, но на мен не ми хареса. Quote Share this post Link to post Share on other sites
ukio 1,250 Posted June 11, 2013 Нетърпелива бях и отново съм очарована. Повече, отколкото очаквах. За това времетраене историята е развита перфектно - съвсем достатъчно. Сюжетът казва необходимото, без излишни елементи и герои. Вярно е, че тук няма мистика и митологични символи, но и така всичко е омагьосващо красиво! О, да! Пролетният дъжд и за мен придоби съвсем нови измерения. Прекрасно е! Паркът край Шинджуку не ми е познат, но ако и на живо изглежда така, както на екрана, е било голям пропуск, че не съм го видяла. П.П. Филмът трябва да се гледа до самия финал. П.П. И двамата да направите субтитри, пак бих го изгледала! Тези са добри, но за аниме на Макото трябва да се постараят още. Quote Share this post Link to post Share on other sites
kremena.slavova 0 Posted July 2, 2013 Като за първи път да гледам нещо от този тип. Вероятно като ми кажат анимации или като прочета си представям съвсем различни неща.. та за филмчето - беше много красиво, нежно. Накрая толкова ме разчуства. А и 45 минути сякаш минаха неусетно. Quote Share this post Link to post Share on other sites
Христо 0 Posted September 9, 2015 Макото Шинкай-творецът докоснат от боговете... Quote Share this post Link to post Share on other sites
Ragnos 372 Posted September 10, 2015 Макото Шинкай-творецът докоснат от боговете... Прекалено смело твърдение. Даже от моя гледна точка не мога да се съглася, а съм му достатъчно голям фен, щом се мъча да превеждам всичките му филми, повечето от които са пълна нула в сюжетен план. Но поне артистичният му усет не може да се отрече. Quote Share this post Link to post Share on other sites
Христо 0 Posted September 30, 2015 На който му се гледа завързан сюжет последния жанр на който би могъл да се спре е от типа daily life. Такъв род заглавия се гледат не главно заради сюжета... Quote Share this post Link to post Share on other sites
Ragnos 372 Posted September 30, 2015 Един сюжет не е нужно да е завързан, за да бъде добър. Да давам ли примери точно от daily life категорията? От авторските творби на Макото единствено 5 см/сек има добре подреден сюжет с ясно поставени и изпълнени цели. Останалите са неуспешни плот експерименти, които в най-добрия случай те оставят с хиляди въпроси, а в най-лошия нямат никакъв реален смисъл. Затова и таз хумористична картинка по-долу не е случайна: Иначе няма лошо, че си му фен. И аз съм му фен, но гледам да не се изхвърлям в мнението си за него. Като артист определено е ненадминат, като сценарист - има бая боза още да изпие. Quote Share this post Link to post Share on other sites
NARCISSE 3 Posted May 28, 2016 Не знам защо романтика. За мен беше любов към човека, между човеци, но пък сензорите ми може и да не работят. Гледах го един дъждовен следобед, разбира се. Наслада за очите и ушите. За арта няма смисъл да коментирам. Красиво и меланхолично, имаше и символика, трогна ме, но не много. Не съм любител на дъжда, а по-скоро на моментите след като е спрял - почти няма хора, мирише на пръст и чистота, цветовете сякаш са по-наситени. Въпреки това хубаво дъждовно усещане си струеше. Та по-скоро историята ми беше фон на природната стихия, отколкото обратното. Главен герой - дъжд. Любим герой. Искам в този парк, може и без бира и шоколад. И без дъжд може. Песента е хубава. Quote Share this post Link to post Share on other sites
