The Garden of Words (2013)

[Cheryll]

 

**Заглавие: Kotonoha no Niwa (The Garden of Words) - Градина на словата

**Жанр: романтика, ежедневен живот, училище

**Държава: Япония

**Година: 2013

**Времетраене: 45 минути

**Субтитри: Вградени български

 

**Резюме: Петнадесетгодишният ученик Такао решава да пропуска учебни часове през целия дъждовен сезон, за да ходи в японските градини и да скицира обувки. Там среща Юкино, която е по-възрастна от него - потайна и красива жена. След това без да си определят срещи, двамата продължават да се засичат отново и отново през всеки дъждовен ден. Връзката им се задълбочава и двамата започват да споделят и откриват един към друг.

 

**Сваляне: ТУК!

 

**Лично мнение: Мисля, че трябва да се спомене Макото Шинкай, за да си изясните в частност онова, което възнамерявате да гледате. Главно анимето, разбира се. Трябва да изразя възторга си преди всичко от невероятно живия арт и музиката, толкова съответстваща на дъжда. 45 минути бях в захлас! Думите са малко да изразя чувствата, които предизвика тази история. Само ще кажа, че след това аниме, внезапно осъзнах, че обичам дъжда.

 

 

[Razzormaw]

Ами красива история поднесена по живописен начин така бих го описал този филм. Терсене ми беше да дърпам 3 джи ама се оказа, че си е заслужавало – арта е извънземен. Викам чакай да го преслушам понеже и аз съм rain person. Дъжда като природно явление е символ за тъга и меланхолия като така както аз видях нещата тук добре се усетиха тези чувства чрез мислите на героите и самите сцени. Японците ако не засегнат тематиката за забранената любов все едно не са те, но това за възрастовата разлика и учителка/ученик си е ок в моя списък с одобренията. Смисъл к’во толкова!? Иначе замисъла за това как любовта не знае граници не е нещо кой знае колко оригинално, но начина по който беше поднесено това тук с дъждовните сцени и музиката с изобилстващи пиано мотиви определено не е за подценяване.

Хех иначе ми се събраха 2 изгледани аниме филма за 2 седмици – голямо постижение! Ама мисля да спра с тея слайс оф лайф дори и невероятно добре направени просто не се чувствам в тях като в свои води затова следващото ще е фентъзи, екшън или психолигически..

 

// Гледам, че пак някоя дребна душица е рейтвала негативно тема без да има доблестта дори да остави коментар защо, което продължава да ме изумява? Разбрали-недоразбрали за кво става на въпрос в тоя филм ама иначе дай да си изцапаме ръцете?! И без това тея секции са от най малко активните бива ли такова нещо?    Не казвам, че всеки трябва да хареса нещо, което е гледал, но след като си си направил труда да го гледаш и си изшляпал по мое мнение незаслужено ниска оценка поне можеш да се обосновеш.

[mike]

С оценката бях аз, при това неволно, а няма опция да отменя вота си. А и това беше преди да го гледам.

Фен съм на Шинкай, но за мен това тук е крачка назад. Дори бих го нарекъл по-слаба версия на 5-те сантиметра. Визията - вече на места граничи с кича (да, пак има спиращи дъха сцени. усетът към детайла е налице), явно пичът вече има нова обсесия - зарязал е облаците и сега е на тема крака. Музиката на Тенмон е все така прекрасна, но също отстъпва на предните филми.Няма фентъзи, фантастика - нищо. Историята - банална и определено не ми допадна (не е, като да не съм фен на анимета за възрастни). Диалозите не впечатляат.

 

 Айде, да не съм капо, ще спомена и малко положителни неща - визията , израдваха ме новите похвати за Макото в арта, по-раздвижена камера, нови ъгли и бла-бла. Май за сефте виждам при този режисьор сцени по време и след края на финалните надписи.   Преводът.

 

 А, оценката си ми остава - 3/5

[Ragnos]

Хех иначе ми се събраха 2 изгледани аниме филма за 2 седмици – голямо постижение!

Хе-хе, при това на един и същи режисьор!

 

Току-що го изгледах. Макото Шинкай явно е решил да се върне назад към стила си от 2005 г., когато направи "5 сантиметра в секунда" - абсолютният му шедьовър (поне за мен), който и до ден днешен се опитва да надмине. Този път се е доближил до успеха малко повече, отколкото в "Ловци на изгубени гласове", но пак нещо му липсва. Анимацията е просто виртуозна и, колкото и да се мъчи човек, не може да и намери дори един кусур. Музиката както винаги е лека и разтоварваща, макар че сме виждали най-силната й страна в "Гласове от далечна звезда", където действаше сякаш някой ти бърка в гърдите и ти стиска сърцето в юмрук.

Както обикновено, краят е оставен отворен, позволявайки на въображението на зрителя да поеме по собствените си пътища. Все пак, историите му са толкова истински и универсални, че сигурно всеки може да се припознае с някой от героите му или ситиуациите, в които изпадат.

 

Отново съм крайно разочарован от българските субтитри. Даже заглавието съвсем красноречиво намеква, че словата са най-същественото нещо в това произведение. Диалогът изглеждаше тромав и нескопосан. Изгубен е смисълът, който авторът влага в простичките неща. Философските размисли нямат място тук. Хайку-то пък беше твърде постно преведено, а то носеше смисъла на половината от ставащото на екрана. Въобще целият филм е преведен без капчича усет, но за сметка на това преводачът беше написал ника си поне 7 пъти, като старателно беше изброил всички дейности, които умее. Нямам думи.

 

П.П. Андрю, къде се губиш бе, човек?

[mike]

Субите са цвете, бре, сравнение с предишните "експресни" за Макото. Обичам ги тия, дето един път се пишат преводач, след това си слагат ника и срешу редактор, даже сред нас съм срещал такива случаи на високо его.

[Ragnos]

Субите са цвете, бре, сравнение с предишните "експресни" за Макото. Обичам ги тия, дето един път се пишат преводач, след това си слагат ника и срешу редактор, даже сред нас съм срещал такива случаи на високо его.

В сравнение може да са с много неща, но ако ще е с цвете, то ще да е с "Петльови гащи". Името гръмко, мирисът - лош.

А тук освен "превод и редакция" имаше още "стайлинг", "КюЦе", "тайпсет" и не знам си какво още... На зрителя му дреме баш на шлифера за тия неща, които, отгоре на всичкото, са му и крайно непонятни и безинтересни.

[Razzormaw]

С оценката бях аз, при това неволно, а няма опция да отменя вота си. А и това беше преди да го гледам.

Ааа е щом е така се извинявам за онова с "дребната душица".  Преди така един палавник ми беше рейтнал едно старичко, но стойностно аниме с най-ниско възможното и от тогава такива работи ме дразнят понеже е тъпо без дори да се обоснове човек. Мен са ми интересни дори и негативните коментари понеже най малкото може да стане добра дискусия, когато някой ти опонира. Тук особено важи това за аниметата понеже тея дето ги отразяваме сме малко, а има хора дето ги гледат ама не пишат и ред..А по принцип дори и най омразните ми продукции не съм им жулил единица ама си им сипвам доволно за сметка на това в постовете! 

 

Колкото до съпоставката на двете анимета по отношение на арта е ясно кой е победител, но действително диалозите и съответно сцените в по старичкото бяха пропити с малко повечко заряд от това, но определено тук имаше смисъл и послания в тях - очакването да завали, двата чадъра насочващи се към беседката, допира м/у героите, когато и вземаше мерки на крака, природната стихия с емоционалните пикове и т.н. Музиката тук ми хареса повече. Така поне ги видях аз де, както казах жанра не е точно в моята сфера, че да съм максимално обективен. 

[Cheryll]

Да се включа и аз... Допълвам се...

 

На мен ми хареса не заради арта или музиката, макар те да са критерий за оценка. Хареса ми заради символиката и тривиалността на сюжета. Банална е дори мисълта за любов между ученик и учителка - да, но пресъздадена с такива тънки нишки, които едновременно не товарят и са леки, правят анимето оригинално. За разлика от ''5 сантиметра в секунда'', тук не усещах никаква тягостна драма, дори меланхолия или тежест. Беше разтоварващо, като дъжд, който отмива всичко и след него се поставя ново начало. В ''5-те сантиметра'' градацията на емоциите се наслагваха от тъга към по-голяма тъга, докато съвсем естествено се стигне до финала, в който главния герой се чувства празен и без хъс към бъдещето. Тук е обратното. Не сте ли съгласни с мен? Тук главния герой с радост прегръща бъдещето си, изпълнен с голямата си мечта и все още влюбен в учителката си.

 

Хайде, това последното е субективна гледна точка, т.е. може само аз да съм видяла тази символика и ще бъде нагло да настоявам, че съм права. Ето защо и двете анимета на Шинкай ми харесаха, всяко по свой начин и смятам, че са уникални, оригинални и ''живи'', макар и с баналността на сюжетите си. Все пак най-тежка драма може да се постигне не с някаква футуристична история, а с най-обикновена случка от ежедневието, при която всеки би могъл да се асоциира. Или поне така смятам аз.

 

Рейзър, от мои лични наблюдения в аниме раздела се движим четирима-петима човека и макар, че сме малко на брой, смея да твърдя, че никак не ни е скучно, хм...

[Alfons]

4/5 от мен.

 

   За да не се повтарям и аз за арта и музиката, минавам директно на историята. Ами слаба е, диалога и той редом с нея. Както при предишния му филм, така и тук живец - никакъв. Статични герои и една елегия от картини под звуците на пиано. Визуално зашеметяващо, ама то си се подразбира, ( по-дяволите ) това е Макото Шинкай, друго ли е очаквал някой? 

   Направете едно сравнение между този филм и Hotarubi no Mori e на Такахиро Омори. И двата имат прекрасен арт, музика и са на еднакво времетраене, ала историята на Омори е тази, която удря в земята по-всички показатели творбата на Шинкай. 

Или него го е ударил комерса, или е започнал да разчита единствено на добрия арт, пък за останалото, каквото дойде.

  Не съм разочарован от "Градината...", хареса ми, стъпка в правилната посока в сравнение с ''Гласовете...", но ми бе прекалено минималистичен и лишен от чувство, че да получи по-голяма оценка от 4. 

[ukio]

И какво се оказва? Превеждал го е някой друг ли? Значи да не го гледам, докато не направите субтитри. 

[mike]

То зорът е кой от нас да го преведе. Рагнос иска да притика мен, аз пък се надявах да излъжа него и те така...

[Ragnos]

Мда, и да го преведем, няма да е скоро, така че ако сте нетърпеливи - гледайте го с текущия превод. Както казва Майк, не е идеално лош, но на мен не ми хареса.

[ukio]

Нетърпелива бях и отново съм очарована. Повече, отколкото очаквах. За това времетраене историята е развита перфектно - съвсем достатъчно. Сюжетът казва необходимото, без излишни елементи и герои. Вярно е, че тук няма мистика и митологични символи, но и така всичко е омагьосващо красиво! 

О, да!  Пролетният дъжд и за мен придоби съвсем нови измерения. Прекрасно е!

Паркът край Шинджуку не ми е познат, но ако и на живо изглежда така, както на екрана, е било голям пропуск, че не съм го видяла.

П.П. Филмът трябва да се гледа до самия финал.  

П.П. И двамата да направите субтитри, пак бих го изгледала! Тези са добри, но за аниме на Макото трябва да се постараят още.

[kremena.slavova]

Като за първи път да гледам нещо от този тип. Вероятно като ми кажат анимации или като прочета си представям съвсем различни неща..

та за филмчето - беше много красиво, нежно. Накрая толкова ме разчуства. А и 45 минути сякаш минаха неусетно.   

[Христо]

Макото Шинкай-творецът докоснат от боговете...

[Ragnos]

Макото Шинкай-творецът докоснат от боговете...

 

Прекалено смело твърдение.   Даже от моя гледна точка не мога да се съглася, а съм му достатъчно голям фен, щом се мъча да превеждам всичките му филми, повечето от които са пълна нула в сюжетен план. Но поне артистичният му усет не може да се отрече.

[Христо]

На който му се гледа завързан сюжет последния жанр на който би могъл да се спре е от типа daily life.   Такъв род заглавия се гледат не главно заради сюжета...

[Ragnos]

Един сюжет не е нужно да е завързан, за да бъде добър. Да давам ли примери точно от daily life категорията? От авторските творби на Макото единствено 5 см/сек има добре подреден сюжет с ясно поставени и изпълнени цели. Останалите са неуспешни плот експерименти, които в най-добрия случай те оставят с хиляди въпроси, а в най-лошия нямат никакъв реален смисъл. 

 

Затова и таз хумористична картинка по-долу не е случайна:

 

 

Иначе няма лошо, че си му фен. И аз съм му фен, но гледам да не се изхвърлям в мнението си за него. Като артист определено е ненадминат, като сценарист - има бая боза още да изпие.

[NARCISSE]

Не знам защо романтика. За мен беше любов към човека, между човеци, но пък сензорите ми може и да не работят. Гледах го един дъждовен следобед, разбира се. Наслада за очите и ушите. За арта няма смисъл да коментирам. Красиво и меланхолично, имаше и символика, трогна ме, но не много. Не съм любител на дъжда, а по-скоро на моментите след като е спрял - почти няма хора, мирише на пръст и чистота, цветовете сякаш са по-наситени. Въпреки това хубаво дъждовно усещане си струеше. Та по-скоро историята ми беше фон на природната стихия, отколкото обратното. Главен герой - дъжд. Любим герой.

Искам в този парк, може и без бира и шоколад. И без дъжд може.

Песента е хубава.

[Not Exist]

Най-доброто до момента от всичко, което съм изгледал на Макото Шинкай. Прекрасна история и най-хубавото е, че страшно обичам дъжда, имам сериозна слабост към дъждовните дни. Дъждовен ден, примесен с любовна история - красиво е!