Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Япония'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Форумна дейност
    • Добре дошли!
    • Субтитри
  • Азиатско кино
    • Китайски, хонконгски и тайвански филми
    • Корейски филми
    • Японски филми
    • Тайландски и други азиатски филми
  • Азиатски сериали
    • Китайски, хонконгски и тайвански сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Тайландски и други азиатски сериали
  • Аниме и манга
    • Аниме
    • Манга
  • Азиатска култура и шоубизнес
    • Азиатска кухня
    • Бит и общество
    • Библиотека
    • Документални филми и поредици
    • Телевизия и шоупрограми
    • Музикална сцена
    • Звездите от киното
  • Други
    • Културни прояви
    • На Източния фронт
    • Лично творчество
    • Форумни срещи
    • Общи приказки
  • Архив
    • Чекмедже

Календари

  • Календар

Категории

  • Сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Китайски сериали
    • Тайландски сериали
    • Тайвански сериали
    • Копродукции сериали
    • Филипински сериали
    • Хонконски сериали
    • Други сериали
  • Филми
    • Корея
    • Япония
    • Коопродукции
    • Китай
    • Тайван
    • Тайланд
    • Хонконг
    • Филипините
    • Индонезия
    • Други
  • Аниме
    • Сериали
    • Филми

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Уебсайт


Skype


E-wallet


QR код


Местожителство


Любими сериали


Любими филми

Открити 7 резултата

  1. Скъпи съфорумци, каня ви на онлайн прожекция на късометражен филм, който заснехме заедно със студенти от специалност "Японистика" на СУ. Филмът е по мотиви от неиздаван у нас разказ на Рюноске Акутагава, наречен "Хина". Скоро ще обявим точната дата на прожекцията. Повече подробности тук.
  2. Тази рецепта ми попадна днес, споделя я актрисата Параскева Джукелова в интервю за съботната притурка на вестник "Марица"- "Менюто" /от 21.09.2013/. Казва, че й е любима, бърза и невероятно вкусна. Продукти:1/4 зелка, 1бр. тиквички, 1 бр. моркови, 2 бр. стар лук или пресен кромид, 3 парчета филе бекон, 1 ч.ч. брашно тип "500", 0.75 ч.ч. вода, 1 с.л. майонеза, олио за пържене. Начин на приготвяне:смесвате брашното, водата, настърганите зеле, морков и тиквичка в голяма купа и разбърквате хубаво. Загрявате олио в тиган, изливате сместа и отгоре поръсвате с резените бекон (или свинско филе, или скариди). Пържите до златистокафяво от двете страни, около 7-15 минути на страна. Премествате готовата палачинка в чиния и поръсвате с зелен лук и майонеза. Забележка: майонезата не е задължителна.
  3. Version (Complete)

    639 сваляния

    Превод: naia превод на песните: HikariDu Субтитри за версия: Life ~Senjou no Bokura~ S01 1080p WEB-DL AAC x264-NSBC
  4. Здравейте, имам много сериозно запитване към вас. Първо, преди да обясня за какво иде реч, бих искала да задам въпроса колко от вас биха се поинтересували от поещаването на японска банда ако и когато тя дойде в България? Моля да отбележите, че под "интерес" имам предвид реално желание и инициатива ако въпросната група стъпи на нашите земи, вие твърдо да заявите, че ще присъствате на подобно събитие. С оглед на последните събития ми направи впечатление колко малко азиатски групи са изявявали някакво участие в България, а на практика феновете на азиатската култура не са никак малко. Планирам започването на нещо мащабно, а за проект с по- голям обхват са нужни и повече хора. За това и се интересувам - колко от вас реално биха се ангажирали с влагането на определена сума и време за посещението на концерт, какъв да бъде концерта, какви са очакванията ви? Моля, споделете мнение!
  5. За никого не е тайна, че българският контингент фенове на азиатското кино, допреди пускането на нашия малък екран на „Ирис“, беше съставен основно от хора, „рекрутнати“ чрез интерес към японската култура и анимето. Така си беше положението от поколенията, гледали самурая Цкеноске и екранизацията на „Шогун“ по телевизията, до поколенията, следели онлайн в нета „Ю-Ги-О“ и „УмрЕлата тетрадка“ за появата на нов епизод Днес корейската халю-вълна превзема с уверена стъпка интереса на западните зрители (и слушатели) и измества японските продукции от светлината на прожекторите, а и тайванците гледат да не останат по-назад Неведнъж съм срещала във форума изказвания за холивудските „римейци“ на азиатски филми. Но какво ще кажете за корейските, тайванските и други дубликати на японски сериали? А тези кавъри напоследък се правят почти на задължителен принцип. Представям ви един кратък списък - с предварителната уговорка, че не всички „кавъри“ са по-лоши от оригинала, някои дори са по-добри! И аз няма да правя реверанси на японците в ревютата по-долу – ще представя обективно мнение. Но японците си остават идейни инициатори на следните продукции... Започвам от най-скорошната: Kaseifu no Mita – атака на копи-пейст андроиди Японската мистериозна домашна помощничка „Мита“ отбелязва хитов рейтинг в Япония през 2011 г. Корейският сериал „The Suspicious Housekeeper” излиза на малкия екран едва две години по-късно – явно точно толкова време е било нужно за уреждане на въпроса с авторските права, както и за написване на псевдо-нов сценарий, съставяне на екипа и започване на снимките. Има ли разлики в двете продукции?.. Кой знае, може би има, ама аз не ги виждам. Просто кавър-версия на нов език. Antique Bakery - „Даа, и по наши земи има пекари“ Японската дорама “Antique” е заснета по сюжети от пак японска манга през 2001 година. Може би заради интереса към сериала на корейската и западната публика през 2008 г. корейците правят своя версия на „Antique” - пази Боже да останат по-назад! Сигурно единствената разлика между двата сериала е, че този път гледаме по-“лачени“ хубавци в същия сюжет. Zettai Kareshi – касово ориентиран провал Отново японска екранизация на японска манга. Излиза на малките екрани и впоследствие в нета през 2008 г. Сериалът е страхотен и заслужено печели аплаузи от страна на зрителите, както в Япония, така и по света. Четири години по-късно тайванците решават да направят своя „прочит“ на мангата „Absolute Boyfriend”, набутвайки в мъжките главни роли техни си касови звезди, а в главната женска роля – неизвестно защо корейска мъждукаща „звездица“. Последната говори на корейски по време на снимките и впоследствие е дублирана на мандарински китайски (ако не знаете – официалния език на Тайван). Това естествено се отразява на актьорската игра, която е меко казано пълна трагедия. Наистина жалък кавър на много хубав сериал! (а и кой би си поръчал толкова кривокрако гадже?!) Hana Yori Dango – прехвърляне на топката на славата Мангата бива екранизирана за пръв път в Япония през 1995 г. в пълнометражен филм. Сюжетът утихва в медийното пространство до 2001 г., когато тайванците правят поредицата "Meteor Garden". Нов "ъпдейт" на сценария се появява в Япония през 2005 г. със сериала "Hana Yori Dango", който печели сърцата на местните и част от чуждестранните зрители. Затова през 2009 г. корейците тръгват по утъпканата пътека към успеха и правят римейка „Boys before flowers” - със същия сюжет, същите герои, същото послание към зрителите. И в момента тъй нареченото „BOF” (Boys Over Flowers; може да е и BBF за Boys Before Flowers) е много по-познато на западните зрители, отколкото оригиналното „Hana Yori Dango”. Може би защото японските дорами се разпространяват в нета с трудно запомнящите се японски имена, докато корейските се „ретранслират“ с английско заглавие. Hanazakari no Kimitachi e – римейк на римейка Още една японска дорама по японска манга, по-известна с краткото име „Hana Kimi”. Излиза на екраните през 2007 г. и естествено намира милиони запалени манга-фенове. Тук обаче трябва да направя една важна вметка – тайванската екранизация на „Hana Kimi” изниква на драма-небосклона година по-рано, през 2006 г. По мое лично мнение тайванската версия е по-добра. Даже МНОГО по-добра! Това обаче не пречи на корейците да направят римейк на „по-сухата“ версия на „Hana Kimi” с недостатъчно грозна актриса през 2012 г. - „To the Beautiful You”. На мен лично ми е доста трудно да „повярвам“ на японските и корейските „ученици“, че приемат красиво момиче за момче – в тайванската версия всичко е много по-реалистично, актрисата наистина изглежда като грозноват недорасъл запъртък от мъжки пол, а главният герой разбира за измамата още в първия (или втория?.. не помня) епизод и подкрепя лъжата като съквартирант. Хуморът е на много по-високо ниво, а училищният лекар е много по-интересен при тайванците. Но въпреки това другите „кавъри“ май имат повече почитатели! Бих препоръчала на зрителите да си открехнат кръгозора и да гледат първата екранизация. Itazura na Kiss – римейк с насрещен огън! Първият японски опит (неслучайно го наричам така) за екранизация на тази манга става през 1996 г. Резултатът лично според мен е просто плачевен... Не че ще се разплача за терзанията на героите, ами самото изпълнение на идеята може да ме накара да заридая. Очевидно е, че някой трябва да се заеме с екранизацията на тази манга по-качествено, без да си остави ръцете още на кастинга Но този кавър се забавя изненадващо дълго. Чак през 2005 г. тайванците правят доста по-приличния „It started with a kiss”. Корейците правят римейк на римейка на жалката японска сапунка през 2010 г. с „Playful Kiss”. И нааай-сетне японците решават „да отвърнат на удара“ - през 2013 г. излиза сериалът „Itazura na Kiss – Love in Tokyo”, който до голяма степен повтаря направеното от тайванските и корейските режисьори (хи-хи). В исторически план това е сигурно най-влаченият и прехвърляният като топка за тенис популярен кавър-сюжет в азиатското кино Kimi wa Pet (Kimi wa Petto; Tramps like us) Отново екранизация на японска манга, сериалът „Kimi wa Pet” излиза през 2003 година. В него участват признати (а не визуално-перфектни) актьори, които представят страхотна игра. Корейският пълнометражен филм „You're my pet” излиза по кината през 2011 г. и според мен по редица параметри остава по-назад от оригиналния японски сериал. Сценарият е до голяма степен скапълен надве-натри, кастингът е пълна трагедия, режисурата е някакъв пош-кошмар, играта на актьорите е будеща съжаление за бъдещето им и като цяло – картината заслужава или презрение, или надгробни венци. По-добре гледайте оригиналния сериал „Kimi wa Petto”, който поне се отличава с добър кастинг, добри актьори и будно развитие на историята. Има още редица римейкнати телевизионни поредици, създадени по японска манга (например Dragon Zakura - “God of Study”). Това може да се очаква. Честно казано се изненадвам, че японците сами са си направили тъпа версия на „Great Teacher Onizuka” Явно не се е намерил друг дебил да „римейкне“ хубавия сериал с временни звездици. Ако имате още идеи за японски корени в съвременните продукции, споделете искрено и лично Аз си написах нещата, които съм гледала и за които съм се сетила.
  6. Скъпи съфорумци, фенове на анимациите, каня Ви на Световния фестивал на анимационните филми 2013 в Бургас. Очаквайте анимационни филми от България, Япония, Хонг Конг, Южна Корея, Белгия, Франция, Русия, Унгария, САЩ, Великобритания, Германия, Чехия, Канада, Словакия, Швейцария, Израел, Холандия и Естония. В рамките на фестивала ще се състои и среща с кинорежисьора Анри Кулев професор по анимация в НБУ - София. ВИЖ
  7. Между Изтока и Запада История на японското кино Автор: Катя Василева Годината е 1943-та и на големият екран в Япония излиза филма на Акира Куросава – "Санширо Сугата". Историята е простичка – младо момче от провинцията отива в столицата, за да се обучава в изкуството на джио-джицо, в момент, когато майстори от различни школи се състезават за мястото на инспектор към школата на градската полиция. В този филм има една великолепна сцена с бойни изкуства, където двама майстори се бият до смърт в поле от разлюляни от вятъра треви. Изключителното въздействие и красота в този епизод, по подобен начин се търси и по късно, от киномайсторите, от всички киностудии по света. Ако си спомним възхищението, което предизвика, подобен епизод в „Тигър и дракон”, става очевидно, че това, което е новаторско и стойностно в киното, остава като еталон, независимо дали е сътворено на Изток или на Запад. Преплитането на взаимновлияещи се похвати, сценарии, образи и внушения са характерни за целият период на развитие на японското кино, и то без да се твърди, че това влияние е само в една посока. В повечето случаи, влиянието е, дори в посока на Запад. Киното бързо достига до Япония, идвайки на островите само няколко години след своята поява. Японците скоро започват да снимат свое кино, използвайки за свои ранни сюжети, представления от театър Кабуки. Първият японски режисьор се казва Шодзо Макино и имено той, за първи път използва похвати, характерни за този театър. През 1923 г. мощно земетресение разтърсва Токио и региона на Канто. Появилите се, след трагедията, сълзливи мелодрами, имат голям успех в мрачната атмосфера, обхванала града. По този начин се появяват първите, така да се каже самостоятелни киноматографисти, които творят и рисуват по собствени сценарии, макар и под, все още, силното западно влияние. Разбира се повечето филми, прожектирани по кината в Япония са предимно западни, от епохата на нямото кино. Киносалоните в Япония, наемали Бенши – разказвачи, които седели встрани от екрана и разказвали историята на филмите .Те били наследници на артистите от Кабуки театрите и много често, били по-популярни от самите актьори на екрана. Акомпанирани и от музика, те си позволявали да интерпретират историята на филма по свой начин, да вмъкват нови неща, да променят репликите на своите герои.С навлизането на звука в киното, тяхната професия напълно замира. През 30-те години започва да добива популярност един от големи японски сценаристи и режисьори на това време – Кенджи Мидзогучи. Той е един от първите нео – реалисти в японското кино, търсещ да улови във филмите си, духа на прехода от старото към новото, на всички проблеми, свързани с трансформацията на традиционната японска култура и бит. Наближаващата война и военните уклони на управляващите в Токио, пораждат своеобразно бягство от цензурата, налагаща строги ограничения в киното и театъра, с филми, които рисуват преди всичко, твърде личните и душевни проблеми, раздиращи по това време японското семейство. В 1936 г., месец февруари, когато Кенджи Мидзогучи, снима филма си” Елегия в Осака”, няколко млади военни офицери се опитват да извършат преврат в страната. Преврата не успява и политическата обстановка става все по – обтегната, но това е и времето, в което освен Мидзогучи творят и други режисьори като Ясуджиро Одзу, Садао Яманака, Каджиро Ямамото. В този период, японските кинематографисти търсят, едно почти личностно и интимно внушение, което личи във филмите им, независимо от тежката съдба, която носи войната след себе си. Един от филмите на Ясуджиро Одзу, макар и правен в по късен период, носи отпечатъка на това време и на тази стилистика, където със самобитен, ясно отличим стил и визуален облик, режисьора изследва проблемите в семейството, отчуждението, отношението между най-близките. Неговият стил носи особен почерк, с тази почти статична камера, която някъде там от страни, е ням свидетел на всичко ставащо около нея. Не случайно това е и времето когато се поставят основите на първите златни години на японското кино. Плакат от филма "Санширо Сугата" Големият бум идва през 1954-та, когато се появява класиката на Куросава – „Седемте самураи”, а чудовището Годзила превзема за първи път киносалоните. Може би най големият класик на японското кино си остава Акира Куросава, име което добива широка популярност и извън пределите на Япония. Императорът, както почтително го наричаха журналистите, оставя зад гърба си 30 филма, сред които световни шедьоври като – „Седемте самураи”, „Рашомон”, „Санджиро”, „Юджимбо”, „Да се живее” и „Кагемуша”. Роден на 23.03 1910г. в Токио, в семейство на потомствени самураи, той започва своя дебют през 30-те години, първо като асистент на Каджиро Ямамото, а после и със своя първи филм – „Санширо Сугата”. „Пияният ангел „– първият впечатляващ и личен филм на Куросава, създаден през 1948г., е филма, с който, по думите на самият режисьор, той открива себе си. Неговите филми майсторски изследват човешките ценности, пречупени през призмата на японската душевност, през специфично японския начин на мислене и възприемане на света. Необикновената проникновеност, с която рисува своите изследвания върху изконните философски въпроси като доброто и злото , красивото и грозното, представата за живота и смъртта, превръщат Куросава в живият класик, от който се учат много кинотворци по света. При все това, въпреки дълбокото познаване на японската душевност, режисьорът е бил възприеман, по скоро като не - японски автор, заради дълбоките му влечения към американските уестърни и noir филмите, както и заради любовта му към световните литературни класици – Шекспир, Достоевски, Толстой и др. Заради което, е бил по-скоро определян като ражисьор с прозападно звучене. Ирония, тъй като самото западно кино се учи от филмите на Куросава. Именно той, накара Запада да открие очарованието на японското кино с филма си Рашомон, който печели голямата награда на филмовият фестивал във Венеция през 1951г.,и специален Оскар за чуждоезичен филм. Една наглед , зловеща история, но пресъздадена по невероятен начин, така че превръща филма в шедьовър. Плакат от филма " Рашомон" на Акира Куросава Дванадесети век. Япония. Странна, страшна, ужасяваща история. История за изнасилване и убийство. История, разказана по четири различни начина. Наглед проста, но всъщност изключително сложна. История за лъжи и суета.“Хората не са способни да бъдат честни със себе си. Те не могат да говорят за себе си без украсявяне.” Така режисьорът Акира Курасава обяснява филма в своята автобиография. Защото хората вършат лоши, отвратителни неща, а после ги представят в благородна светлина. Създаден през 1950 г., “ Рашомон” с неповторимия си художествен език е етапен филм в историята на световното кино въобще. Сюжетната структура е крайно усложнена, с множество ретроспекции. Творбата представлява трудно, почти непреодолимо интелектуално и естетическо предизвикателство и за зрителя. Поставят се универсални, същностни въпроси. Залага се почти изцяло на визуалното внушение. Трайното въздействие върху зрителя се крие в удивителната игра със светлината и сянката, в майсторството при използването на камерата, в крупните планове на лицата на главните герои, в забележителната актьорска игра. Следва златен период, в който Изтокът и Западът са завладени от майсторството на Куросава. Може би, шедьовърът „ Седемте самураи” е най-показателен . И ако мога да цитирам в случая – не само интересен филм, но и забележително приключение, едно невероятно творение. И когато става въпрос, за нещо толкова старо и същевременно толкова изящно, не ти остава нищо друго, освен да преклониш глава и да отдадеш чест на създателя. Седемте самураи бе направен отново в САЩ под алтернативното заглавие Великолепната седморка на Джон Стърджис, а самотният самурай Юджимбо от „ Телохранителят” става вдъхновение на Серджо Леоне в „За няколко долара повече”. Междукултурното влияние се оказва двустранно. Възхищението на Куросава от холивудските уестърни в традицията на Джон Форд, се усеща в епоса му „Тайната крепост”, спечелил много награди и от своя страна , този филм вдъхновява Джордж Лукас за Междузвезни войни. Не случайно през 1979 г. Дж. Лукас и Франсис Форд-Копола убеждават 20th Century Fox да финансират проекта им, за продуциране на филма на Куросава ”Кагемуша”. Дори и днес автори като Джон У, изграждат героите си с стилистичните похвати , с които ги изгражда и Куросава. В това отношение, интерес представлява и станалото неотдавна популярно течение в японското анимационно кино, т. нар. манга анимация. В нея героите също са изградени по методите на Куросава и сюжетите, въпреки, че са пренесени във високотехнологичните светове на бъдещето, също са раздирани от онези изконни противоречия, присъстващи и във филмите на Императора. За да покаже това недвусмислено, най-известният манга-филм бе наречен "Акира". Има още много режисьори, които са се учили и са заемали елементи от филмите на Куросава. И ще има и занапред. Тоширо Мифуне Сцена от филма " Седемте Самураи" Терминът японска нова вълна, за първи път бе възприет през 1960г. Това, не е само опит да се следва тенденцията, прокарана от френското движение със същото название, а е своеобразен път, следващ посоките поставени през предходните години. Всички били потресени, когато Тецуи Такеши, известен критик и режисьор, внезапно решава да се заеме с производството на розов филм/ еротичен, понякога дори вулгарен филм, сниман по западен образец/. Но, неговият филм „Черен сняг” е нещо повече от розов филм. При него, в качеството на фон, на който се разиграва действието, се използва военна база на САЩ в страната. Филма е конфискуван от полицията, а режисьора бил съден за нарушение на законите за благоприличие. Започва производството на филми с нискобюдженти средства, но с почти документално звучене, много силно и много критично. По тази схема започват работа голямо количество режисьори, от различни жанрове, като Кадзуо Куроки, Тошио Мацумото, Нориаки Кучимото. През 60 – 70 години, японската публика се прехласва и по нов герой, и неговите приключения – Ultraman, култов пресонаж и основоположник на Токусацу жанра, или игрален сериал със специални ефекти, фантастичен екшън. Героите от тези филми са супер герои, роботи, чудовища , извънземни. Създателят на ултра сериите, Еиджи Цубарайа е един от пионерите на специалните ефекти в японското кино. Днес неговото наследство, Tsuburaya Production е една от водещите компании за специални ефекти в азиатското кино. Да се върнем на чудовището Годзила/ Годжира/, което споменахме, за сега само мимоходом. При появата си, в средата на миналият век, Годзила се радва на световна извесност. Чудовището е пряко отражение на апокалиптичния кошмар на двете атомни бомби и страха от навлизането на атомната енергия. Появата на Годзила е един вид своеобразно предупреждание за заплахата, надвиснала над планетата ни, ако тази мощ се използва неразумно. Жанрът става известен като Кайджи, или филм за чудовища. Международният успех на първият филм и големите приходи на компанията Toho.Co водят до редица продължения. Във всяко от тях, сюжета се развива по сходен начин, като във всеки филм, Годзила се изправя пред все по-гигантски зверове, включително и срещу Кинг Конг, а титаничните битки водят до разрушаването на цели градове. Днес вече, над 50 години и 29 филма зад гърба си Годзила е все така популярна. През 1998 се появява и американската трактовка, която обаче трудно може да се доближи до оригинала. През 1999г. се слага началото на Godzilla : Millenium серията, в чийто последен филм, японската Годзила се сблъсква с конкуренцията на американската такава. Плакат от филм за Годзила В историята на японското кино, особено място заемат филмите за Yakuza, или така наречените гангстерски филми. И докато през 60 години, героите в тях са по-скоро положителни, въпреки, че са от другата страна на барикадата, то през 70-те години много от Якудза филмите, започват все по-истински да представят реалността, и да се снимат в натуралистичен и почти документален стил, изпълнени с неприкрита жестокост и насилие. С тези филми изгрява и звездата на Кен Такакура, известен по-скоро, като японският Клинт Ийстууд. С течение на времето, в Япония се появяват много студия, в които се снимат, по подобие на американските екшъни и полицейски сериали, нискобюджетни продукции, копиращи модела на евтините си американски прототипи. Изключения разбира се има , като гангстерските драми на Такеши Китано. Такеши Китано е роден на 18.01.1947г. Той е не само актьор и режисьор. А още и романист, поет, художник, издател и една от най експонираните медийни личности на Япония. През 1972 дебютира като комик в дуото The Two Beets (откъдето му остава прякора “Бийт” Такеши). Жанрът е традиционно японският мандзай: актьорите си разменят остроумни реплики, примесени с хард-цинизми. Режисьорът Нагиса Ошима (“Империя на чувствата”), /един от така наречените режисьори от новата вълна в японското кино /, провокира актьора да излезе от това амплоа. “Веднъж - разказва Китано - Ошима ми каза: “Знаеш ли, от теб ще излезе превъзходен престъпник! Така започнах в телевизията, в сериал, с роля на психопат убиец. После станах полицай, войник (при Ошима). Лично аз се чувствам най-комфортно, когато се занимавам с две теми: тази за якудза и света на децата. А ако мога и да ги преплета, става прекрасно”. Такеши Китано В голяма част от филмите му, като “Жестокото ченге” (1989), “Сонатина” (1993), “Фойерверки” (1997, носител на “Златен лъв” от Венеция), “Брат” (2000), насилие и комично съществуват и се преплитат, в някаква много особена сплав. Има ги дори и в по-различните му, лирични и изненадващо плавни филми като “Сцена край морето”(1991), “Кикуджиро” (1999) и “Кукли”2002. Новият император на японското кино, както го наричат в Европа, успява да провокира психиката и мисленето на зрителя, да събуди много въпроси, да се укрепи трайно в филмовата стилистика, като на Изток, така и на Запад. Филмите му винаги са били с авторско и чудодейно звучене, играейки с метафората, ретроспекцията, асоциацията, с множество препратки, многопластови и въздействащи на различни нива. Със филмът си “Дзатоичи” (2003), Такеши Китано за първи път се хвърля в кинематографичното изграждане на традиционната японска самурайска героична повест. В която, пак съществува темата, която го вълнува в повечето му филми: вечната самота на война-самурай, без значение дали живее в средните векове или е мафиот днес. Плакат от филма на Китано - " Дзатоичи" Плакат от филма на Китано - "Куклите" Действието на “Дзатоичи” се развива в Япония, през епохата Мейджи (19 век). Дзатоичи е сляп странник, който се прехранва с хазарт и традиционни масажи. Но той умее и още нещо – изкуството на меча. Странствайки из страната, той попада в отдалечено планинско градче, тероризирано от бандата на Гиндзо. И пътят на Дзатоичи тръгва по посока на двубоите, следвайки вечният кодекс на самурая, в който е написано “Бъди верен – живей дълго”. Възходът и популярността на японското жанрово кино идва малко неочаквано, но в същото време е и дълго чакано от кинотворците по света. Да, сега е лесно да се каже – японското кино е било винаги култово кино; и при тази среща на Западната и Източната стилистика, сътрудничеството, логично става взаимоизгодно. От една страна по света се появяват множество американски римейк-филми, а от друга, това води след себе си популярността на Японското кино, неговото разпространение, вдухновява го и проправя пътя му във бъдещето. Своята популярност японците дължат не само на екзотичните и впечатляващи истории за самураи и воини. И класика Акира Куросава, и тези след него, и дори Такеши Китано, дълго преди да добият масова извесност, са били познати само на любителите на арт-хауса. За масовият и в същото време взискателен, и все по-взискателен вкус, японското кино добива известност, /може би с извесна доза съжаление/, с един друг популярен днес жанр – филмите на ужасите, така наречените J – Horror. За разлика от западните ужаси, които разчитат предимно на чудовищни персонажи и кървави касапници / или казано, да шокират и да отвратят/, японските такива се стремят да провокират психологическите страхове на зрителя, да създадат у него чувството за клаустрофобия, параноя и страх от неизвесното. Японските сценаристи разчитат на познанията си върху различните народни поверия и легенди, които са твърде непознати за западния зрител и затова са така впечатляващи. Едни от най запомнящите се имена, които творят и в Холивуд, са Хидео Наката, Такаши Шимитцу, Такаши Миике и др. По подобие на японските филми на ужасите и друг филмов жанр от далечната страна, става особено популярен / както и у нас/, японската мелодрама и tv – сериалите. За разлика от западните подобни такива, които разчитат на хепиенда, то в японските драми краят не е така предсказуем, и по-скоро бихме говорили за dead end, когато в края на филма един от основните, а понякога и главният герой, трагично умира. Да, това е част от японското възприемане на света,/ и не само японското/, но то е твърде различно от западно-европейското усещане. Ето защо, този вид филми, са все по-очаквани и все по-обичани извън Япония. Плакати от филми - J-Horror Нашата история на японското кино, няма да бъде пълна, ако не споменем и уникалният жанр на анимето. Ранната японска анимация бе по-скоро хоби, вдъхновено от постиженията на американските и европейските аниматори. В началото на миналият век, първите анимации са само по няколко минути и до някъде копират американската стилистика, търсейки все пак опора в традиционната японска фолклористика. После, за извесно време анимацията попада в сферата на военната пропаганда. И макар, след войната, да става ясно, че бъдещето на японската анимация е свързана със системата на Западното студио, независимите аниме артисти никога не изчезват. Първите истински пробиви на международната сцена са свързани с името на най-известният комиксов артист в Япония през 50 години, Осаму Тедзука, който поставил основите, със своят визуален стил и адаптация на отделнни истории, на специфичната и модерна, впоследствие, манга индустрия. Тедзука създал първото tv анимационно студио в Япония, наречено Mushi Productions. Теливизионната анимация станала много по-популярна в Япония, отколкото някога е била в Америка. Наложила се тенденцията да се представя история за всяка възрастова група, нещо противоположно като мислене, на анимацията в Америка тогава, където се смятало, че анимацията е преди всичко за деца. Самият Тедзука довел до съвършенство анимациите за възрастни, които се появили в киносалоните в края на 60-те, началото на 70-те години. До средата на 80-те години, анимето доминираше с tv продукциите си и това се очертаваше като тенденция, и за следващите две десетилетия. Но, две събития променят това, като връщат анимето в киносалоните. Това са филмите на Хайао Миязаки и Исао Такахата. Роденият през 1951г. Хайао Миязаки е един от най-големите аниматори на всички времена, отдавна добил популярност и обичан дори извън пределите на своята страна. Неговата невероятна фантазия, майсторски сюжети, завладяващи персонажи и красивите, почти спиращи дъха рисунки, са основните качества, които привличат всички. Големи успехи постига в сътрудничество с приятеля си и негов колега Исао Такахата, а по-късно и с Тошио Судзуки. Именно Судзуки е продуцент на шедьовъра Kokaku Kidotai 2 Inosensu/ 2004/, известен и в България като Ghost in the Shell 2 Innocence, a приказното аниме Mononoke – hime /1997/, създадено от същият тандем, е отличено с японският еквивалент на американските награди за анимация. В последният филм на Миязаки, Howl’s Moving Castle, както и в Princess Mononoke и др, има два основни персонажа, единият от които владее Магията. Той е базиран на новелата на Даяна Уайн Джоунс , която като студентка в Оксфорт посещава лекциите на Клайв Луис и на Толкин. Хайао Миязаки Взаимното влияние на източната и западната кинематографии, ще предизвиква, без съмнение интереса на зрителя и за напред. Интерес, продиктуван от все по-растящата жажда за качествено и различно кино, жажда, която може да се утоли, единствено и само, ако киното продължи да следва най-добрите си образци. Според мене лично, точно тук е предимството, не само на японското, но и на далекоизточното кино въобще, в тази последователна приемственост и следване на традициите, които водят до успехите, които ние, вече добре познаваме.
×
×
  • Създай нов...