Търсене във форума

Здравейте. Радвам се да попадна на такова хубаво място, където човек може да сподели творчеството си с потенциални читатели. Искам да ви представя един свой проект, чието работно заглавие е "Лемареста" - съвременно фентъзи, съчетано със свръхсили и повлияно от японските комикси (манга), на които съм почитател. Смятам да публикувам тук отделните глави от него, когато са готови. Надявам се да ви се стори интересно и ако имате желание, да оставите коментари. Ще ви бъда благодарен за това. Първа глава МОМИЧЕТО, КОЕТО ПОСЛЕДВА МЕЧТАТА СИ Топлият юнски ден отиваше към края си и лъчите на залязващото слънце обагряха небето в портокалови и малинови оттенъци. Именно по това време Клеър Уилямс, деветокласничка от гимназия „Феърфийлд” в град Брилстън, се прибираше към дома си. По-рано тя бе обикаляла с приятелките си магазините за дрехи, за да разглеждат летните колекции, като всяка от тях си бе набелязала по нещо за купуване. Само че тази разходка се бе проточила повече от предвиденото и сега на момичето му се налагаше да бърза, за да не изпусне началото на любимия си комедиен сериал. Когато сви зад един ъгъл, то за малко не се блъсна в млада жена, приклекнала на тротоара пред скъсан хартиен плик, от който се бяха изсипали няколко книги. Явно се бе връщала от някоя книжарница с новите си покупки, тъй като ги чистеше и подреждаше трескаво, но изглежда нямаше къде другаде да ги сложи. Виждайки затруднението, в което бе изпаднала непознатата, Клеър попита: - Мога ли да Ви помогна? Жената прекъсна заниманието си и вдигна поглед от земята. По лицето ѝ се четеше известно смущение. - Изглежда ще имам нужда – призна тя, като отметна с ръка един кичур от дългата си светлокестенява коса, паднал на челото ѝ. – Купих повечко неща и пликът не ги издържа... - Няма проблем. И на мен ми се е случвало. Ето, вземете моята торбичка. След като непознатата премести покупките си в найлоновата торба, която Клеър ѝ подаде, тя каза: - Най-накрая някой да ми обърне внимание. Поне десет души ме подминаха, преди да се появиш. Благодаря ти. - Моля. Извинете за любопитството, но... едната от книгите Ви не беше ли „Приказка без край”? - Тя е. Чела ли си я? - Да, преди време. Беше страхотна. Минах я направо на един дъх. - Наистина е такава – съгласи се жената. – Знаеш ли, купих я за подарък на племенника си. Той обича да чете фентъзи и мисля, че ще му хареса. - Значи той е като мен – рече Клеър. – И аз си падам основно по такива книги. - Така ли? Гледай какво съвпадение. Тогава съм сигурна, че си чела и „Хари Потър”. - Разбира се! Тя ми е любимата. Имам цялата поредица и съм гледала всички филми. Заинтригувана от въодушевения тон на момичето, жената леко присви лешниковите си очи и го изгледа внимателно. - Магията е нещо прекрасно, нали? – отбеляза тя. – Жалко само, че в реалния живот хората не получават писма от училища за магьосници. - Ех... Щеше да е супер – призна Клеър с нотка на копнеж в гласа си. – Като малка си мечтаех да отида в „Хогуортс”. - Разбирам. Между другото, щях да забравя да ти се представя. Казвам се Джесика. - Аз съм Клеър. Приятно ми е. - И на мен. Може ли да те попитам нещо? - Какво? - Ако допуснем, че беше магьосница, за какво щеше да ползваш магия? - А? – учуди се момичето, напълно неподготвено за подобен въпрос. – Момент да помисля... Хм... А, да! Щях да разкрася сградата на училището ни. Цялата е в сиво и бежово, а ще е готино да е по-шарена. И с приятелките ми сме си говорили за това... За друго не се сещам сега, но със сигурност щях да направя много работи... Но защо? - Просто така – отвърна Джесика с усмивка. – Интересно ми беше да чуя мнението ти. - Ясно... – рече Клеър и тогава внезапно се сети, че сериалът ѝ вече е започнал. – Виждате ли, беше ми приятно да си поговорим, но трябва да тръгвам. Довиждане. - Добре. Аз живея недалеч оттук, така че може би ще се засичаме от време на време. Чао! „Имаше нещо особено в тази Джесика, но се радвам, че успях да ѝ услужа” – помисли си момичето, след като продължи по пътя си. „Сигурно се е преместила тук наскоро, затова не съм я виждала досега. Интересно с какво ли се занимава?” Цялата глава може да бъде прочетена тук: https://drive.google.com/open?id=1fXWWDkrNjeY5vzDT0g-90vItBcV0fy4c