Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'kpop фикшън'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Форумна дейност
    • Добре дошли!
    • Субтитри
  • Азиатско кино
    • Китайски, хонконгски и тайвански филми
    • Корейски филми
    • Японски филми
    • Тайландски и други азиатски филми
  • Азиатски сериали
    • Китайски, хонконгски и тайвански сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Тайландски и други азиатски сериали
  • Аниме и манга
    • Аниме
    • Манга
  • Азиатска култура и шоубизнес
    • Азиатска кухня
    • Бит и общество
    • Библиотека
    • Документални филми и поредици
    • Телевизия и шоупрограми
    • Музикална сцена
    • Звездите от киното
  • Други
    • Културни прояви
    • На Източния фронт
    • Лично творчество
    • Форумни срещи
    • Общи приказки
  • Архив
    • Чекмедже

Календари

  • Календар

Категории

  • Сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Китайски сериали
    • Тайландски сериали
    • Тайвански сериали
    • Копродукции сериали
    • Филипински сериали
    • Хонконски сериали
    • Други сериали
  • Филми
    • Корея
    • Япония
    • Коопродукции
    • Китай
    • Тайван
    • Тайланд
    • Хонконг
    • Филипините
    • Индонезия
    • Други
  • Аниме
    • Сериали
    • Филми

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Уебсайт


Skype


E-wallet


QR код


Местожителство


Любими сериали


Любими филми

Открити 1 резултат

  1. Пролог ‘’Пъзелите се редят като се започват от ъглите…’’ Агент Ю не обичаше пъзели. Още от малък изпитваше такова отвращение, за което само родителите му знаеха. Но това не пречеше леля му – стара мома от Северозападната част на Корея, да му подаряваше за рождените дни само пъзели. Първият му пъзел представляваше сбор от двадесетина кубчета, които наредени в правилна позиция, откриваха животни с буквата ‘’б’’ или ‘’а’’. Леля му беше в състояние близо до възбуда, сякаш не той, а тя щеше да си играе с кубчетата. Беше на пет и това бе един от най-ярките му спомени. Наложи се да скрие от леля си разочарованието си, че не е получил топка или куче. Подмята кубчетата няколко дни след това, после постепенно се изгубиха. Няколко под леглото. Други в кухнята, които майка му изхвърли от яд, защото без малко щяла да се спъне и да си счупи врата. След няколко месеца намери останалите в градината. Явно с Ризе ги бяха забравили, докато играеха на нещо по-интересно от редене на пъзели. Картинките се бяха излющили и ръбовете им бяха загладени. Самите кубчета не ставаха за игра и той ги изхвърли без жал направо в кофата за смет. След няколко месеца, когато той стана на шест, получи друг пъзел от леля си. Петдесет парчета с вдлъбнатини и издатини за напасване. На кутията бе изобразен японския Гоку от ‘’Драконова топка’’. Обожаваше Гоку, но дори и това не помогна да заобича пъзелите. Нареди го след няколко дни, когато навън валеше и нямаше какво да прави. И разпиля частите му отново. Тогава леля му му каза, че пъзелите се започват от някой ъгъл. Рядко от центъра, понеже е по-трудно. Запомни го. Но така или иначе пъзелите бяха от онзи непознат детски свят, който го оставяше объркан. Безинтересен. Недодялан, дори. Глупав. Странно, че работата му бе като редене на пъзел, сглобяване на мозайки, а в нея бе много добър. Наричаха го Бика и бе систематичен, прагматичен, отдаден. Развееше ли се червена пелерина, той тичаше с рогата напред. Без спирачки. И без никакви скрупули… С ясната цел да хване убиеца. Защото правосъдието бе най-важния стимул за хора като него. За хората от другата страна на пелерината обаче правосъдието бе нежелана последица от криминални деяние. Така най-меко можеха да се определят онези, които главен агент Ю стръвно преследваше. Той оглавяваше Сеулското звено по залавяне на особено опасни престъпници. В този мек септемврийски следобед той търпеливо чакаше в парка зад Държавния Университет, макар природата му да не бе толкова меланхолично-спокойна. Наблюдаваше отронващите се жълти листа на липите, докато пушеше поредната цигара. Недалеч от него жена в зелена манта метеше с дълга метла нападалите листа по алеята. При други обстоятелства той би потърсил шумния Сеул. С рекламните пана и билбордовете на рекламирани шампоани, бои за коси или модната линия по последната Японска седмица на модата. Сеул бе толкова цветен и шарен, колкото можеше да бъде само калейдоскопа на дете. При тази мисъл сви вежди, изсумтявайки мислено за нелепото си сравнение. Мразеше калейдоскопи. Мразеше и пъзели. А от всичкото най-много мразеше да чака… - Инспектор Ю? Той се извърна рязко към нарушителя на уединението му, изпитвайки облекчение при вида му. Лицето му бе матово с високо чело и остри скули. Тъмните очи бяха присвити зад очила с дебели рогови рамки, които му придаваха вид на зубър. Беше облечен в поизмачкан панталон, по който бяха полепнали косми и агент Ю се обзаложи със себе си, че най-вероятно са от куче. Носеше спретната бяла риза и пуловер с остро деколте. Към първото му впечатление се добави и факта, че мъжът бе висок. Определено бе по-висок от него самия. - Главен агент Ю Мин – подчерта той, протягайки ръка към него. Съвсем обикновен жест, който целеше физически контакт и социално сближаване, но новопристигналия изгледа ръката му втренчено, сякаш се боеше да не бъде заразен и само кимна. – А вие сигурно сте професорът, оглавяващ катедрата по психиатрия към Държавния Университет? - Да – потвърди мъжа, но не се представи. – Имате ли нещо против да повървим? Не дочака отговор и тръгна по алеята, предоставяйки време агент Ю бързо да вземе решение. Стисна челюсти, осъзнавайки, че се гневи на поведението му и го последва. Подминаха жената, която събираше на куп листата и едва тогава агентът проговори: - Кох бе така любезна да ми каже кой й помогна в залавянето на Ноято. Мисля, че трябва да ви уведомя, че се наложи да я отстраня от отдела. - Тя не направи нищо злонамерено – Мъжът намести очилата си и прехвърли папките, които носеше от едната си ръка в другата. – Помоли ме да профилирам престъпник. Сподели ми анализите на вашите психиатри, няколко снимки, възстановки… Показах й очевадните грешки. Консултирах я. - Агент Кох бе преназначена в отдел Наркотици към Участък 53 в Източен Сеул – натърти Ю. – Заради неправомерни действия. Трябва ли да добавям, че изкарването на доказателства и приемането на консултации от цивилен въз основа на водещо разследване и законо-наказуемо? Последната дума накара мъжа да спре и да погледне Ю в очите с такъв изпитващ интерес, че той впрегна всичките си сили да изглежда назидателен и спокоен. Само миг обаче, защото професорът отмести пръв погледа си. - Агент Ю, нима се опитвате да ми кажете, че ще ме съдите? - Бих могъл, при условие, че разполагам с доказателства и признания за вашата намеса в разследване – Ю се усмихна и тръгна по алеята, очаквайки, че професорът ще се поддаде под авторитета му и ще го последва. Само, че мъжът остана на място и той почти изскърца със зъби. Наложи се да се върне назад и да изръмжи носово: - Но няма да го направя… - Когато вчера ми се обади секретарката ви, разбрах, че полицията ще иска нещо от мен – Професорът се взираше в някаква точка над лявото му рамо, избягвайки всякакъв контакт. – Или съм заподозрян…? - Нито едно от двете. Предлагам ви работа. - Страхувам се, че не разбирам… - Направили сте поправки по профила на Наято, попълнили сте празни дупки, на които двама от моите психиатри оставиха само блудкави предположения, показахте къде да търсим, кого да търсим… Наято се оказа непридвидим, неразбираем, извратен. - Той… не е извратен, агент Ю. - Странно опровержение от психиатър, не мислите ли? Намерихме във фризера на Наято осем човешки глави. Замразени, в добро състояние. Бил е студент по медицина. Сигурно се е подготвял за стажа си. - Не – Професорът поклати глава и тръгна по алеята. – Знаете много добре какво е правил, агент Ю. - Знам. И за това казвам, че е извратен. Дори самата мисъл ме изпълва с отвращение. - Канибализмът е просто форма на доминация. Начин на оцеляване. Съвременното общество го заклеймява като болест, макар то като деяние да си има първопричина, взаимодействие, рефлекс, ако щете. Знаете ли, че дори при бременност е напълно възможно единия близнак ‘’да изяде’’ брат си? Това само трябва да ви говори, че изяждането на един индивид от друг е донякъде напълно нормален, естествен, биологичен акт. Агент Ю остана потресен и изумен. Очакваше стереотипното мислене на специалист в областта си, но това надмина очакванията му. Почувства нелепото усещане, че вече държи жокера в ръката си. От цялото тесте карти в неговата ръка имаше черен жокер, обърнат огледално, така че шансът да победи тази игра, а и всяка следваща, се увеличаваше двойно. А агент Ю обичаше да играе карти. Никога не губеше на карти… __________ - Абсолютната свобода не е недостижим идеал за някои, родени във времето, предхождащо Френската революция. Но е клише в съвременния свят. Изтъркано клише, каквото е и самия свят, понеже в различното време свободата е вид архаизъм и начин да се пороби един вид мисленето, което мечтае за нея. И последно: какво ли би причинило едно съзнание, напълно освободено от нормите и порядките на ограничаващия ни социум? И къде точно трябва да се простира свободата преди да се превърне в деградация и унищожение? Няколко от съучениците му зяпаха гаргите през прозореца. Птиците се издигаха накуп и кацаха последователно или в двора, или на дървото до паркинга, или на покрива на физкултурната зала. Несъмнено представляваха повече интерес от презентацията му, която само господин Шинг следеше с интерес зад бюрото си. Беше поставил малка залъгалка за уикенда и изглежда само Джин имаше достатъчно свободна време, за да я напише. Други предпочетоха купона, който Ким Техюнг бе организирал в дома си, за да се натоварят с нещо, което не подлежеше на балообразуваща оценка. Дори въпросният домакин на тези прословути купони нямаше свян да спи по време на час, демонстрирайки нулевия си интерес към Джин. - Това беше много добро, Джин! –похвали го господин Шинг, въздъхвайки доволно. – Наистина много добра обосновка, а риторичните въпроси накрая… Те бяха гвоздея на твоята теза! – Учителят обиколи с поглед лицата на чиновете и се изправи, щом видя Техюнг, който бе положил глава на сгънатите си ръце и по всичко даваше вид, че спи. Лицето на господин Шинг побеля, сякаш неуважението бе залепило плесница на собствената му буза. – Някой може ли да опровергае Джин? – Мълчание. Празни погледи. Като очиките на птиците навън, които потропваха с човки по двора. – Може би ти, Техюнг, ще опровергаеш думите на съученика си? Запитаният надигна глава и без свян се прозя широко, издавайки звук, който разсмя момичетата. - Съжалявам, господин Шинг, но слушах с половин ухо скучното слово на зубрача. Не бих могъл да го опровергая по каквато и да е точка. - Не е нужно опровержение – Бузата на учителя потрепера. – Можеш само да кажеш собственото си отношение към човешката свобода. - Моето отношение ли? Не ми се налага да навлизам толкова надълбоко, че да изследвам нещо, което смятам за недоказуемо и лишено от смисъл. Истински свободния човек няма да се замисли дали е свободен, кое е правилно и кое грешно… Ще възприеме себе си за фактор, по който останалите ще се коригират, ще кове сам закони, ще разрушава други закони… - Това не е свобода – обади се Джин и си спечели презрителния поглед на Техюнг, който го изгледа така все едно е лигаво мекотело, залепнало за скъпата му маратонка. – Това е анархия. - За теб и други като теб – някакви издънки без собствено мислене и без никакъв потенциал, е анархия. За мен е свобода. Опровергай ме, зубър! Можеше да му каже… Проклето недоносче, ти си само онзи, който учителите избутват напред всяка година, само защото брат ти е в училищното настоятелство. Нямаш никакви заложби. Нямаш никакви заслуги. И се ползваш с уважение, защото при други обстоятелства щеше да си в някое училище за бавно развиващи се. Вместо това подмина конфронтацията. Премина по редицата и седна на последния чин без да каже нищо в отговор. А през останалото време от часа зяпаше през прозореца, откривайки нови нюанси в безоблачното есенно небе. Усещаше самотата си толкова, колкото и свободата, за която бе написал редове, които бяха опровергани само с няколко думи. Нямаше сили да се възмути, но изпита дълбоко огорчение, което дори му попречи да чуе звънеца, известяващ края на часа. Стаята се опразни за секунди, през които той събра учебниците си и ги подреди в големия джоб на раницата си. Провлече стъпки между редовете от празни чинове, заслушан в шума на коридора. На касата на вратата се бе облегнал с рамо Ким Техюнг. Рошава тъмна коса. Маркови дънки и блуза на Бенетон с емблемата на световно известната марка. Беше налапал близалка, чиято пластмасова пръчица стърчеше от ъгъла на устата му. Имаше нехаен, леко отнесен вид, който Джин не успя да разтълкува. И преди да има време да направи каквото и да е било, Техюнг затвори вратата на стаята, премина разстоянието, което ги делеше и си приближи. Дъхът му опари бузите на Джин. Знаеше какво ще последва. И не се дръпна. Ким Техюнг извади близалката от устата си, хвърляйки я в близкия кош до дъската, обхвана бузите на Джин с длани и придърпа лицето му към своето. Устните им се сляха в гореща, пламенна целувка. Следва продължение...
×
×
  • Създай нов...