Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'fan fikction'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Форумна дейност
    • Добре дошли!
    • Субтитри
  • Азиатско кино
    • Китайски, хонконгски и тайвански филми
    • Корейски филми
    • Японски филми
    • Тайландски и други азиатски филми
  • Азиатски сериали
    • Китайски, хонконгски и тайвански сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Тайландски и други азиатски сериали
  • Аниме и манга
    • Аниме
    • Манга
  • Азиатска култура и шоубизнес
    • Азиатска кухня
    • Бит и общество
    • Библиотека
    • Документални филми и поредици
    • Телевизия и шоупрограми
    • Музикална сцена
    • Звездите от киното
  • Други
    • Културни прояви
    • На Източния фронт
    • Лично творчество
    • Форумни срещи
    • Общи приказки
  • Архив
    • Чекмедже

Категории

  • Сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Китайски сериали
    • Тайландски сериали
    • Тайвански сериали
    • Копродукции сериали
    • Филипински сериали
    • Хонконски сериали
    • Други сериали
  • Филми
    • Корея
    • Япония
    • Коопродукции
    • Китай
    • Тайван
    • Тайланд
    • Хонконг
    • Филипините
    • Индонезия
    • Други
  • Аниме
    • Сериали
    • Филми

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Уебсайт


Skype


E-wallet


Zap


Местожителство


Любими сериали


Любими филми

Открити 1 резултат

  1. Всяка прилика с реални лица и събития е напълно случайна... или не съвсем... ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ Сацумасендай, префектура Кагошима, Япония първите дни на януари, 2013 година ПРОЛОГ ###~1.~### - Знаете ли онова заведение до Цукихиме? Точно така, на центъра. Държат го семейство корейци и предлагат освен корейска кухня, също и наша. Окономиякито там е несравнимо. Редовно си поръчвам в Киото окономияки или терияки, а също и тейкоту, но вкусът тук, в Сацумасендай е друг. Различен. Почти съм сигурен, че семейството добавя към соса саке или някакъв друг сос, може би ''Уорчестър'', но никога не съм ги питал за тази тайна съставка, защото съм сигурен, че ако я науча, интересът ми точно към окономиякито ще спадне и вече няма да ми бъде толкова любимо. Дори си мисля... Мисля си, че именно точно то ме накара да се върна тук след толкова години. Да усетя същия вкус, когато за първи път го опитах и да се влюбя в него така, както бих се влюбил в някоя жена. Какво? Извратено ли ви се струва признанието ми, че обичам едно окономияки много повече, отколкото съм обичал жена? Но знаете ли какво, не ми пука... Много отдавна престана да ми пука нечие друго мнение, освен моето собствено. Иначе нямаше как да съм добър в работата си, нали? - Чувал съм за вас, Торинага-сан. Дори мисля, че ви видях няколко пъти по телевизията във връзка с някакво известно дело срещу сериен убиец - педофил. Поехте защитата му. - Това бе преди повече от година. Аз самият съм го забравил. - Не мисля така. Колко дела сте загубили? - Нито едно. И нямам намерение да загубя и това. - Все още не е образувано обвинение срещу вас или братята ви, така че дело все още няма... Или искате да има? - Знаете ли какво искам? Да си тръгна от тук. Да забравя изобщо, че имам семейство в Сацумасендай. От десет години Киото е моя дом. - А срещате ли се с братята си? Чувате ли се по телефона? Поддържате ли контакт с мащехата ви? - Не. - Защо? - Защото нямам време, желание, ресурси да се изправям пред миналото ми, което не помня да е добро... и което по-скоро бих искал да забравя. - Как е окономиякито? - Чудесно. Превъзходно. Бих искал още една порция от него... - Странен сте, адвокат Торинага Джун. Баща ви е жестоко убит, а вие ядете така все едно нищо не се е случило... ###~### - Не е странно, инспектор Казуя. Гладен съм. Цял ден не съм ял. Все пак трябва да се живее... Нали? ###~2.~### - Какъв точно лекар сте, Торинага-сан? - Специализирал съм неврология. В момента работя като диагностицик на свободна практика в частната ''Татамацу'' в Йокохама. - Кога дойдохте в Сацумасендай? - Началото на декември миналата година. Обади се мащехата ми. - А баща ви? - Баща ми никога не е обичал телефоните. Предпочиташе да говори лично, очи в очи. - Имахте ли добри взаимоотношения с баща ви? - Много добри. - В смисъл? Бихте ли се уточнили, в какво точно се изразяваха те? - Отпътувах за Йокохама, когато завърших гимназия тук преди осем години. Тогава обявих решението си, че ще кандидатствам медицина, но вместо подкрепа или потупване по рамото, получих пръст, който сочи към вратата и думите: ''Заминавай! И не се връщай повече!" - И все пак се върнахте след осем години... За да го убиете, може би?... - Върнах се по молба на мащехата ми, която много уважавам и ценя. Колкото до баща ми, той отдавна е мъртъв за мен. Трупът в моргата е само досадно бреме, което до няколко дни ще е просто разложено човешко тяло. Няма какво повече да добавя. - Имам една молба към вас, Торинага Джонгхюн-сан. Казахте, че сте диагностицик и споменахте името на болница ''Татамацу'', която се слави с най-добрите лекари в страната ни. Направете диагноза на баща си, метафорично казано. Ако бяхте вие убиеца, какви биха били мотивите ви? ###~### - Баща ми бе озлобен човек. Безскрупулен. Аморален. Съществуването му бе излишно. Чували ли сте за Синдрома на Баракер-Саймънс? Не? Нарича се още придобита парциална липодострофия и е изключително рядък синдром, който причинява натрупване на слой на мастна тъкан под кожата, като самата кожа продължава да расте с бързи темпове, причинявайки остаряване. Така ако сте тридесетгодишен, ще изглеждате на седемдесет, че и повече. Болестта няма позната генетична причина. Предполага се, че е автоимунен процес или отклонения в системата на комплемента, въз основа на анамнезата или клиничната картина. Но все съм си мислел, че ако е имало първопричина, метафорично казано, баща ми щеше да се вписва идеално в тази незавидна роля. - Възприемате баща си като... болест? - И така може да се каже. Той бе болен от омраза и злоба. Имаше агресия и антисоциално поведение, нихилист в някои аспекти и напълно поругаваше човешките ценности на околните. Състари ни, инспектор Казуя. Уби ни много преди той самия да умре. Нямам мотив да го убивам, след като съм отдавна мъртъв, след като той първи заби ножа в мен... Няма логика в това, не мислите ли? ###~3.~### - Живеете в Аомори, така ли? - Да. От близо пет години. Живял съм и в Токио. - С какво се занимавате, Торинага-сан? Прочетох досието ви, но то не загатва нито работа, нито начинание или хоби. - Музикант съм. Текстописец. - Поет? - Не съвсем. - Можете ли да ми съчините едно хайку сега? На момента? -... слабо слънце над локвата куче с вдигнат крак... - Сарказъм ли долавям? - Тълкувайте го, както искате. Хайку се тълкува по много начини. - Прав сте. Къде бяхте снощи между два и четири сутринта? - Спях. - Свидетели? - Нямам. - Обичахте ли баща си? - Обожавах го. - Бихте ли се допълнили? - Разбира се. Обожавах начина, по който ме подритваше сутрин, когато минаваше покрай мен на път за фирмата. - Вие сте единствения му доведен син от втория му брак, нали? Нямате кръвна връзка с братята си? - Да. - Той отнасял ли се е зле с вас? - Той се отнасяше зле със собствените си синове. Защо аз да съм по-различен? - Защо се върнахте в Сацумасендай? - Меланхолия. Израснал съм тук. Имах приятели. Познати. Исках да се върна и да ги видя отново преди да замина за Корея. - Кога щяхте да пътувате? - Полетът ми за Сеул е на шести януари. Предполагам трябва да го отменя. - Правилно предполагате. - Заподозрян ли съм? - Може би. Вие заподозрян ли се чувствате? - Не. Защото не съм аз този, когото търсите. - А кого търсим, Торинага Банг-сан? ###~### - Баща ми винаги е имал много врагове. Той бе финансова акула в средата, в която живееше. Унищожаваше компании, тъпчеше дребния бизнес, опияняваше се от властта. Светът му в Сацумасендай е коренно различен от моя в Аомори. Ние сме отдалечени един от друг на светлинни години. Той никога не е разбирал музиката или писането. Смяташе писателите за глупави фантазьори, неспособни да погледнат реалния свят, отвъд красиво подредените думи. Беше... неодухотворен, скот, животно, което действа и мисли първосигнално. Човекът, който го е убил е същия като него - озверяло, безподобно чудовище. - А вие, Банг-кун? Какъв сте? - Аз съм просто един поет. Единственото, което мога да направя е да пиша. ###~4.~### - Изглеждате ми притеснен, Торинага-сан. - Разбира се. Майка ми е отвън и се безпокои за мен. Изобщо имате ли право да ме разпитвате? Аз съм на осемнайсет, непълнолетен съм. - Освен ако не криете нещо от следствието. - Нищо не крия. Дъртото копеле бе убито. Едва ли в този шибан град някой се е изненадал, научавайки новината за смъртта му. - Баща ви бе в градската управа, а Сацумасандай не е никак малък град. Семейството ви притежава три компании, частен бизнес, обхванал почти деветдесет процента от търговията в региона. Разполагате с пари, привилегии, власт... По мое мнение там, където има много пари, не се ражда нищо добро. - Мнението ви не ме касае изобщо. Ако нямате директни обвинения, доказателства, свидетели, предлагам да прекратим този цирк и да заведа майка ми вкъщи, където спокойно да оплаче останките на баща ми. - Останките... Правилно. Знаете ли, че баща ви е бил буквално нарязан на парчета с брадва? - Не. - Искате ли да ви покажа снимки? - Какво се опитвате да докажете? - Че може би вие сте убиеца на Торинага Сано. - Но не съм, колкото и да ви се иска да ме изкарате виновен. Приключихме ли? - Не. Бързате ли за някъде? - Как се казвате, инспекторе? - Казуя Казухико. - Инспектор Казуя, единственото, което искам е да прибера майка си у дома. - Явно много обичате майка си. А баща си? - Мъртвите заслужават уважение. - Не показахте уважение, когато го нарекохте ''дърто копеле''. - Това е най-милото нещо, което успях да измисля за в момента. - Ученик ли сте? - Да. Последна година. - А после? Може би ще избягате от тук като братята си? Или сега вече няма да има нужда след като ''дъртото копеле'' е мъртво? - Братята ми постъпиха така, както са сметнали за правилно. - А вие? Как ще постъпите вие, Торинага Кай-кун? ###~### - Ще продължа напред. Ще живея така, както съм живял и когато той е бил жив. Но Сацумасендай е моя дом. Майка ми е тук и има нужда от мен. Никога не бих си тръгнал. - Заради майка си? - Не само заради нея. Заради себе си. За да докажа на мъртвеца, че съм по-силен от него, че ще го надживея така, както той надживя всички останали. - Как бихте могли да му докажете? Той е мъртъв. - Не съвсем. Той живее в нас. Ние сме негови синове. Докажа ли на себе си, че съм по-силен, ще докажа същото и на онази част от мен, която е негова. Тогава ще мога да забравя... всичко. Ще мога да го загърбя така, както братята ми се опитват, но не успяват. Дъртото копеле никога няма да излезе победител в тази игра! СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
×
×
  • Създай нов...