Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'романтика'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Форумна дейност
    • Добре дошли!
    • Субтитри
  • Азиатско кино
    • Китайски, хонконгски и тайвански филми
    • Корейски филми
    • Японски филми
    • Тайландски и други азиатски филми
  • Азиатски сериали
    • Китайски, хонконгски и тайвански сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Тайландски и други азиатски сериали
  • Аниме и манга
    • Аниме
    • Манга
  • Азиатска култура и шоубизнес
    • Азиатска кухня
    • Бит и общество
    • Библиотека
    • Документални филми и поредици
    • Телевизия и шоупрограми
    • Музикална сцена
    • Звездите от киното
  • Други
    • Културни прояви
    • На Източния фронт
    • Лично творчество
    • Форумни срещи
    • Общи приказки
  • Архив
    • Чекмедже

Категории

  • Сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Китайски сериали
    • Тайландски сериали
    • Тайвански сериали
    • Копродукции сериали
    • Филипински сериали
    • Хонконски сериали
    • Други сериали
  • Филми
    • Корея
    • Япония
    • Коопродукции
    • Китай
    • Тайван
    • Тайланд
    • Хонконг
    • Филипините
    • Индонезия
    • Други
  • Аниме
    • Сериали
    • Филми

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Уебсайт


Skype


E-wallet


Zap


Местожителство


Любими сериали


Любими филми

Открити 12 резултата

  1. Глава I. -Момичетата не трябва да носят сърцата си на ръкава - казва майка й - Трябва да владеят чувствата си, да знаят, кога да се отърват от тях, да знаят, кога да ги скрият. В противен случай, ще свършат опустошени, защото любовта е игра на загуба. ♤♡ Думите се въртяха в главата й. „Игра на загуба..“ „Момичетата не трябва..“ „ ..сърцата си..“ „Белона?“ Майка й изричаше името й. „Слушаш ли ме?“ „Да.“ Искаше да отвърне. „Аз съм тук, мамо. Точно тук.“ Но от устата й не излизаше нищо освен дихание. Отново и отново. Образа на майка й, разресваща косите си, седнала пред тоалетката си, ту се размиваше, ту ставаше ясен, ту изчезваше напълно. „Мамо.“ Мълвеше на ум. „Зле ми е.“ Навсякъде около нея се носеше аромат на парфюм. Мъжки. Мирис елегантен, свободен и непринуден, който сякаш танцуваше във въздуха. Ухание на ябълка, на мандарина, на виолетки и ванилия.. .. на кожа и мускус, на зима. Зад затворените й клепачи, образа на майка й се появи отново, но този път в него имаше нещо нередно, нещо, което накара стомаха й да се преобърне. Едната половина от красивото й лице бе проядено от малки, бели червеи, които се сипеха от него, долу в краката й. Тя се усмихваше и я викаше с длан, за да седне до нея, но картината бе твърде гротеска. Белона пое рязко дъх, задържа писъка, който опитваше да пробие през устните й, и среща тавана на стаята, която не бе нейна. Къде бе? Дали бе умряла и това бе някакво предверие към рая, към ада? Клепачите й се затвориха отново. Умората и замаяността я надмогнаха твърде бързо. Унесе се за неопределено време, но отново отвори очи, този път по – решително. Размърда се в леглото така сякаш опознаваше всеки негов ъгъл. Главата й обещаваше да се пръсне на парчета, слепоочията пулсираха, а върху очите й сякаш бе легнало було, което й пречеше да вижда предметите в точните за тях форми. Къде се намираше, наистина? Започна да оглежда модерната обстановка. Всичко бе в черно, сиво и бяло. В стаята бе мрачно, но не бе нощ. Това прецени със сигурност. Извърна лице към дългите, стигащи до пода, прозорци, откриващи надвисналите над Париж, пепеляви небеса, от които валяха големи снежни парцали. Може би бе ранен следобед? Стисна с пръсти металическо сивото одеяло и усети приятни му допир до кожата си. Повдигна го към лицето си и вдиша аромата, който живееше във всяко кътче на просторната стая. - Будна си. Гласът я накара да подскочи, притискайки плата към гърдите си. Очите й се разшириха напрегнато, а сухите й устни застинаха в права линия. - Вече започнах да се тревожа, че си умряла в леглото ми. Очите му наподобяваха течна стомана. Плътен, тъмно сив цвят, който не говореше за прекалена мекота на характера, нито за прекалена неотстъпчивост. Гъсти, черни мигли обрамчваха леко издължената им форма, придавайки на погледа му един особен, невинен момчешки чар, балансиран от чувствеността на устните му. Косата му, пригладена небрежно назад, с цвят на черен абанос, прилягаше съвършено на бледия тен на кожата му. Носеше модерни очила с диоптър, бяла риза и тъмни, спортни дънки. Бе висок близо метър осемдесет и седем, рамената му бяха широки, а тялото силно и внушително. Наболата му брада му придаваше улегналост и лек полъх от строгост, които младото му лице обикновено не притежаваше, когато бе на сцената. Но без значение това дали бе мрачен или изпълнен с жизненост, дали бе загадъчно усмихнат или мълчалив и вглъбен в нещо, до което сякаш само той можеше да достигне, притежаваше харизма във всяко едно от състоянията си. Високите му скули, правилните, мъжествени черти и загадъчното, но достъпно за очите на хората, излъчване, както и всепризнатият му талант, въздигаха образа му и го превръщаха в една от най – известните и влиятелни световни знаменитости. - Джулиън ван дер Уд. - промълви Белона, все още силно объркана – Но как? - Лукас. Обади ми се с молба, да те намеря на адреса на бара, който явно си му изпратила, и да те отведа на безопасно място. -А папараците? - изрече почти ужасена. - Мислиш че съм толкова суетен, че искам да се видя в сутрешните новини за пореден път? - той скръсти ръце пред гърдите си - Не. Изпратих хора от екипа ми да те измъкнат, подчертано пияна, и да те доведат при мен. Както знаеш с Лукас сме приятели, а той явно е нямал други опции, щом е опрял до мен. Белона внезапно си спомни разочарованието си, болката, бара, чашите с уиски и телефонното обаждане до Лукас в Ню Йорк, както и мъжа, който се бе появил, увещавайки я, да тръгне с него, за да я заведе на безопасно място. Спомни си огромния, брониран ван, спрян пред задния вход на бара. Спомни си как още с отварянето на вратата, бива натъпкана вътре, падайки в нечии крака. Спомни си как вдига глава, за да види именно лицето му. Спомни си и черните рамки на безцветните очила, които той носеше тогава. Те сякаш подчертаваха студенината в погледа му, в изваяното му, преценяващо изражение. Спомни си татуировките върху които бяха попаднали очите й. „Господ е с него, той няма да падне“ Спомни си.. И се разсмя. Започна от несигурен кикот, за да премине във весел, жизнен смях. Джулиън я погледна по – задълбочено. Очите му отразиха лекия му интерес. Внезапният й смях го бе накарал да премигне, заинтригувано срещу й. Способна да се смее след всичко това, което можеше да й се случи миналата вечер? Очите му застинаха, отразявайки помрачаването в настроението му. Ако малката калпазанка бе негова, щеше да зачерви задника й, за да не може да седне върху него поне седмица. - Мислиш ли, че е забавно аз и брат ти, мъже със сериозни професии и без време за губене, да тичаме и разчистваме след каприза ти, да се напиеш и озовеш в безпомощно състояние в някакъв си бар? - Мисля, че е малко забавно, да. Чаровна усмивка придружена от малка трапчинка върху лявата й буза. Усмихваше му се така невинно, значи? Какво друго можеше да прави с тази красива уста? Устните му се извиха цинично и той поклати глава. Не бе ебач на беладжийки, сестри на най – добри приятели. - Благодаря. - пророни тя и кимна – Че сте ми помогнал и сте се отзовал по молба на брат ми, въпреки затрудненията покрай това кой сте и колко проблеми може да Ви създаде това. Оценявам го. Той също ще го оцени. Големите й, пъстри очи го съзерцаваха така сякаш бе направил нещо изключително за нея и думите не можеха да й помогнат да изрази благодарността си към жеста му. - С Лукас сме приятели от детството. Да се отзова на молбата му е абсолютно нормално, така че не е нужно да благодариш. - И все пак – настоя тя – Също така не искам да бъда неуместна, но трябва да призная, че всъщност съм Ви почитателка. - бузите й се обагриха в приятно червено, което привлече погледа му – Засичали сме се на няколко мероприятия и въпреки че знам, че с Лукас сте близки, никога не съм имала смелостта, да дойда и изкажа възхищението си от творчеството Ви лично. - Колко очарователно – подхвърли с лека, неопределена усмивка – Значи си ми почитателка? Лукас никога не ми е споменавал. - Просто музиката, която създавате, тя е много, много специална за мен. - Нима? Тя не забеляза насмешливостта му и кимна уверено. - Пиша докато слушам песните Ви. За мен те са важна част от работата ми и... - Значи си писател? - изражението му се смекчи. - По - скоро любител, но.. - О, ясно – усмивката му я накара да премигне озадачено – Аматьор. - Всеки професионалист някога е бил аматьор. - побърза да се защити и макар да усети неприятните, ледени вълни, застроели от сивия му, пренебрежителен поглед, не се посвени да довърши мисълта си – Освен това не мисля, че не съм талантлива, само защото все още не нося на раменете си прозвището „професионалист“. - Виждал съм много като теб. - устните му трепнаха в арогантен намек за неприкрито веселие - Отбор „Мечтатели“. Започват и свършват по един и същ начин. Ентусиазъм и съкрушение. Задълбочи се в нея. Притежаваше малки фини кости, които създаваха усещането за това, че може да бъде наранена от всяко необмислено докосване. Не бе твърде слаба, но структурата на тялото й не й позволяваше да изглежда по – различно от малка, ефирна фигура от порцелан, побираща се в джоба му. Да, изглеждаше крехка, но очите й говореха друго. С красива бадемовидна форма. Зелено премесено с пръски златисто - кафяво. В тях имаше жизненост и дух, които не отговаряха на порцелановата обвивка, в която се подвизаваше. Ръстът й не бе особено впечатляващ. Не бе повече от метър петдесет и осем. Момиче, което можеш да прибереш в джоба си, отвеждайки го у дома, за да го защитиш от външния свят. Точно такова чувство навяваше. Че трябва да бъде закриляна и обгрижвана, но тези нейни очи бяха такова огромно противоречие. Дългите й, медно руси коси бяха в пълен безпорядък, а тениската му й бе възголяма. Седеше в средата на огромното му легло и го гледаше обидено, вирейки нослето си. Нахалница. - Колко досадно.- изтъкна след дълго мълчание, облъчвайки го с красивите си, предупредителни очи. - Трябваше да го предвидя. - Да го предвидиш? - Разликата между истинския и изкуствено създадения образ. Джулиън се усмихна - Преминаваш към настъпление, докато си в леглото ми. Това никога досега не ми се беше случвало. Моля те, продължи. - Бихте ли ме изслушал, ако продължа, наистина? - Разбира се. Все пак съм способен да проявявам възпитание. - Това, че сте успял, не Ви дава правото да смачквате останалите и да гледате на тях отвисоко. -Като се замисля в това има известен смисъл. Защо трябва да ги смачквам, когато ще се справят добре и сами? Белона разтвори устни, за да отвърне подобаващо на думите му, но веждите му се повдигнаха твърде решително, подсказвайки й, че бе готов да спори до края на времето. - Вие сте изключително груб. Искрената й, почти наивна констатация, го накара да кимне и да се засмее. Заприлича му на малко, обидено момиче, чиито плитки бе издърпал. - Просто изключително прям. - Не бъркайте прямотата с грубостта. - Звучиш доста наставнически за момиче, което не знае дори къде се намира. Белона зяпна, шокирана от подлостта му. - Изобщо не сте човекът за когото Ви мислех! - Аз съм един непознат. Как можеш да търсиш каквото и да било от един непознат? Не очаквай розовите ти фантазии за мен да се подплатени с истина. - Странно е, че дори не разбирате за какво говоря. И ми говорете на „Вие“, все пак! Не ме познавате, за да се обръщате към мен с такова подчертано удобство. - Но как така? - Джулиън наклони глава развеселено – Та ти оповръща тоалетната ми. Белона поруменя, прехапвайки несъзнателно долната си устна. - За което се извинявам – процеди през зъби, стрелвайки го с остър, непримирим поглед – И въпреки това, наистина, очаквах поне да разбирате какво имам предвид. - Знам какво имаш предвид. - усмихна се презрително, повдигайки вежди – Всички говорят само за това. Очаквания. Сякаш можеш да знаеш какъв съм всъщност или какъв трябва да бъда. - Мога. - Сериозно? - Музиката Ви. Тя казва всичко. Просто някой трябва да затвори очи и да слуша. Смехът му бе непресторен. Това бе нещото, което я накара да го погледне отново. Приятният трепет от звука. - Разбираш от музика? - А кой изобщо Ви каза, че не разбирам? Отдавна не бе водил толкова динамичен диалог. Острите нападки на жената до него го заредиха. Обичаше, когато срещаше противоречие Можеше да развие потенциала си чрез този на някой друг. Умът му ставаше остър като бръснач. Сетивата му затрептяваха. Всеки мускул се изпълваше с енергия, всяка вена пулсираше. Много рядко повишаваше тон защото смяташе, че подобно нещо е признак за слабост в характера. Хората се вцепеняваха от равнодушието в гласа му. Не му бе нужно да надмогва над някого с безсмислени крясъци. - Да прекратим засега – той кимна към вратата – Време е да те нахраня с нещо. Не искам Лукас да мрънка за начина, по който съм се отнесъл с обичаната му сестра. - Вие защо – тя заекна, поглеждайки надолу към бялата тениска, която висеше на тялото й, като на закачалка – Защо сте махнал моите дрехи? -Не аз. - отвърна със сериозно изражение – Мениджърката ми го направи. Бяха в повръщано, така че на никой не му беше приятно. Въвлече в малката си игричка достатъчно хора, така че не играй ролята на девица в беда, моля те. - Съжалявам – непресторено изрече и несъзнателно стисна одеялото, обвито около дребната й фигура – Наистина не съм предполагала, че ще създам толкова проблеми. Въпреки че ми е някак приятно. Никога досега не съм правила нищо извън границите на това, което се очаква от мен. Бях свободна във всяка своя емоция. - Затова ще платиш всяка една последица. Белона наклони глава настрани, втренчвайки очи в неговите. - Не е ли с всичко така? - отвърна след секунда и впи тъжен поглед в ръцете си. - Момичетата не трябва да носят сърцата си на ръкава, Белона. Тя рязко вдигна глава, когато чу тези думи. - А ти видимо го правиш. - Вие.. Какво си позволявате? - В банята ми се намира всичко нужно за това да си вземеш душ и да останеш доволна. Оставил съм ти дрехи. Можеш да се преоблечеш. - Господин ван дер Уд.. - Госпожице.. - Лорейн. - Госпожице Лорейн, косата Ви е в пълен безпорядък, сигурно и върху нея се намира част от вечерята Ви, грима Ви е размазан, не вярвам да ухаете приятно и освен това приличате на уличница. След като се приведете във вид подходящ за сестрата на Лукас Дегрийдиън, ще Ви позволя да поспорите с мен още малко. Глава Втора ♤♡ Милосърдие от непознати. ♤♡ + 16. „Господ е с него, той няма да падне“ Тя прочете отново една от татуировките от външната страна на ръката му, втренчила поглед в красиво оформените букви. Вилицата почиваше между фините й пръсти; твърде често. Сякаш забравяше да се храни. Сивите му очи отчитаха това. Караше го да изпитва интензивна нужда да я накара да побърза. И не само. -Набожен ли си? Сякаш бе мислила над въпроса с векове. Потърси очите му, леко повдигнала вежди. Представи си как я полага по корем върху масата помежду им, показвайки й, колко „набожен“ е всъщност. -Много. Тя сведе поглед, усмихвайки се леко. Отзвук на открития му саркастичен отговор. Косата й бе чиста, вързана на опашка с ластика, наподобяваща пандела с цвят пепел от рози. Носеше светли, впити дънки и блуза в бяло, с обло деколте. Около врата й висеше тънко, златно синджирче; с висулка - птица. Беше нейно. Единственото по нея, което беше нейно. Мениджърката му, Оливия Касие, й бе осигурила всичко останало, от което едно момиче, можеше да има нужда - в такъв извънреден момент. И макар и да не бе била особено ентусиазирана, не си бе позволила да спори с него. Очите й обаче му бяха казали всичко. За няколко кратки минути помежду им. Жените общуваха чрез погледи. Чрез мълчание. А и той я познаваше добре. Достатъчно добре. Винаги се грижеше за кариерата му. Винаги се грижеше да не я съсипе. Работеха заедно от години, така както и с продуцента му Хари Рей. Именно Джулиън бе изстрелял нагоре продуцентската му къща „Вижън Рекърдс“, малко преди тя да фалира. Бе напълнил банковата му сметка догоре, но двамата бяха квит. Хари бе вложил последните си пари и надежди в богато хлапе с няколко добре написани песни, визия и глас, какъвто рядко можеше да се срещне сред днешните изпълнители. Но беше риск, макар и Джулиън да притежаваше капацитета, макар и да притежаваше доброто, старо време в тембъра си, покривайки го с нещо необяснимо, от новата, задушаваща стойноста - ера. Но това никога не бе в основата. Не и в центъра на шоубизнеса. „Върви да пееш в някой пияно бар за жълти стотинки, ако мислиш, че музиката, било тя и добра, ще те изхранва, ще те издига и задържа.“ Искаше се повече. Искаше се игра. Искаше се търговия. Искаше се се шоу. И двамата бяха поели по пътя. Хари му бе казал, че в нощното си шкафче пази револвер с един патрон и мамка му, ако кораба потънеше, бе решил да го използва. Всеки за себе си и всеки за другия – бяха направили избор. Хари все още се шегуваш, че пази този свой револвер от онези несигурни, тежки времена и Джулиън знаеше, знаеше, че е така защото и двамата бяха наясно, че кулата от карти винаги можеше да се срине, по всяко време – без значение, колко добър играч я бе нареждал догоре, до върха. - Извинявай.. Тя го извади от мислите му, премигваща срещу му. Бе махнала леко с ръка, за да привлече вниманието му към себе си. Той едва не изсумтя. - Имах със себе си ..чанта си. Снощи. Толкова малка .. - показа му размера, за който говореше, макар той да я бе разбрал напълно и без подобна образност – Там е телефонът ми. Мислиш ли че знаеш къде е? Джулиън наклони глава с лека язвителност. Каква малка, нахална, жена. ♤♡ - Лукас? - Белона? За Бога, добре ли си? Тя замълча за миг, притвори очи и захапа нервно долната си устна. - Много съжалявам – промълви след секунда - Че навярно съм те ужасила снощи. Че се е наложило да замесиш Джулиън ван дер Уд също. Прости ми. - Да ти простя ли? - гласът му бе пропит с топлина, която премина през тялото й и я сгря, накара я да въздъхне с дълбоко, вътрешно облекчение – Няма за какво да ти прощавам. Резервирал съм ти полет за Ню Йорк още за тази вечер. Прибираш се у дома, нали? Сама. Тя кимна рязко, така сякаш той можеше да я види. Очите й се изпълниха със сълзи, които се отрониха по бузите й, за да бъдат изтрити от бързите й пръсти. - Да. - потвърди тихо – Прибирам се сама, Л. - Ще те посрещна на летището. - Не. - изрече и вдиша дълбоко, за да събере себе си – Имам нужда от малко време. - замълча за миг и продължи – Ще ти се обадя. Има много неща, които искам да ти кажа. - Надявам се да се срещнем и поговорим преди семейния обяд. - напомни Лукас – Бих желал да знам какво се е случило и какво ще се случи преди останалите сноби от лудото ни семейство да се доберат до тази информация. - Аз също желая да говоря с теб преди да се срещнем с тях. - нервно поясни - Нещата ще се променят. Ще се променят за мен. - Ще бъда там. - Не те заслужавам. - откровено призна – Но въпреки това ще продължа да вися на врата ти. Смехът му бе непринуден. - От всички хора, които са около него, само твоето тегло не се усеща, така че не се тревожи, не го споменавай. Джулиън – изрече някак твърдо – Добър ли беше с теб? Белона замълча, връщайки образа на красивия студ, който онзи мъж представляваше. - Той беше много ..разбран.
  2. Meteor Garden Държава: Тайван Жанр: романтика, младежки Епизоди: 48 Период на излъчване: 21 май 2018 - Субтититри: Английски Участват: Shen Yue като Shan Cai Wang He Di като Dao Ming Si Guan Hong като Hua Ze Lei Liang Jing Kang като Mei Zuo Wu Xi Ze като Xi Men Sun Yi Han като Teng Tang Ying Резюме: Римейк на Meteor Garden (2001), в който се разказва за обикновено момиче, попаднало в престижен колеж. Един забавен коментар от руски форум Просто Цветочки это азиатский вариант Гордости и предубеждения Остин. Чтобы подрастающее поколение было в теме, надо постоянно обновлять классику ремейком. Малко е раничко, но разбрах за този проект отдавна и нямам търпение да покажа този "невероятен" и неизвестен за мен мъжки каст, хубавото е, че поне имат вид на колежани. Свали с английски субтитри Свали с български субтитри Онлайн с бг субтитри Онлайн с английски субтитри Онлайн с руски субтитри
  3. air

    Mimi o Sumaseba (1995)

    Заглавие: Whisper of the Heart Тип: Филм Жанр: Романтичен Година: 1995 Аудио: Японски Младо момиче открива, че всички книги, които избира в библиотеката, са били взимани преди това от един и същи човек. По-късно тя среща едно вбесяващо я момче... Може ли това да е да нейният “приятел” от библиотеката? Дядото на момчето има магазин за продажба и поправка на цигулки (всъщност магазинът си пада антикварен и в него се дават уроци по правене на цигулки). Момчето иска да прави цигулки като дядо си и да стане известен. Лично мнение: Свали с български субтитри: Онлайн с български субтитри: Свали с английски субтитри:
  4. Заглавие: Dakaretai Otoko 1-i ni Odosarete Imasu / DAKAICHI -I'm being harassed by the sexiest man of the year Тип: Сериал Жанр: Комедия, романтика, драма, момчешка любов Година: 2018 Епизоди: 13 Времетраене: 23 мин. на епизод Аудио: Японски Резюме: Петгодишното царуване на Саджо Такато като "Мъжа, който искам да прегърна №1" е грабнат. Откраднал гръмотевицата му е начинаещият актьор с тригодишен дебют, Азумая! Към задушния враждебен Такато, искрената искряща усмивка на Азумая започва да става ефективна. Дори докато Такато задава своето ниво на тревога на МАКС, Азумая хваща Такато в срамното му пиянско състояние и го използва, за да го изнудва! В замяна на мълчанието на Азумая, Азумая заявява: "Моля, позволете ми да ви задържа ...?! Прегърнете ме, кой e Мъжа, който искам да прегърна №1?" (директен превод). Тази серия включва и голямо количество други еротични истории с високо напрежение. Онлайн:
  5. Cheryll

    Kotonoha no Niwa (2013)

    **Заглавие: Kotonoha no Niwa (The Garden of Words) - Градина на словата **Жанр: романтика, ежедневен живот, училище **Държава: Япония **Година: 2013 **Времетраене: 45 минути **Субтитри: Вградени български **Резюме: Петнадесетгодишният ученик Такао решава да пропуска учебни часове през целия дъждовен сезон, за да ходи в японските градини и да скицира обувки. Там среща Юкино, която е по-възрастна от него - потайна и красива жена. След това без да си определят срещи, двамата продължават да се засичат отново и отново през всеки дъждовен ден. Връзката им се задълбочава и двамата започват да споделят и откриват един към друг. **Лично мнение: Мисля, че трябва да се спомене Макото Шинкай, за да си изясните в частност онова, което възнамерявате да гледате. Главно анимето, разбира се. Трябва да изразя възторга си преди всичко от невероятно живия арт и музиката, толкова съответстваща на дъжда. 45 минути бях в захлас! Думите са малко да изразя чувствата, които предизвика тази история. Само ще кажа, че след това аниме, внезапно осъзнах, че обичам дъжда. Свали с български субтитри: Онлайн с български субтитри: С английски субтитри:
  6. My Sassy Deskmate (你 在 我 的 右手 边) Ni Zai Wo De Yo Shou Bian Жанр: младежки, училище Епизоди: 24 Излъчваща мрежа: iQiyi Период на излъчване: 2020-май-02 Режисьор: Zhang Yang (张扬) Сценарист: Luo Ying (洛滢) Субтитри: Английски Участват: Yan Yu Hao като Dan Qiuxu Kan Xin като Wang Yuanhe Yan Jing Yuan като Chen Zhe Xiang Jin Yi като Hao Jiaqi Song San Si Bai Xi Xiao Yi Wang Zheng Cui Zhi Chao Yu Si Chu катоFeng Ying Zhu Yong Teng Li Zi Xiong Liu Ya Jin Cao Su Su катоXiao Lu --------------------------- Резюме: Драмата е адаптирана от едноименния роман на Джан Му Шуей, разказвайки за любовта и омразата между Дан Циу Сю и Уан Юенхъ, които са съквартиранти. Свали Онлайн английски субтитри Онлайн с руски субтитри
  7. My Girlfriend | Wo Bu Neng Lian Ai De Nv Peng You Заглавие на английски: My Girl Жанр: Романтика, Комедия Излъчено: 8 октомври 2019 г. - 5 ноември 2019 г. Дни: вторник, сряда, четвъртък Излъчваща мрежа: Youku Епизоди: 28 Период на излъчване: 2019-октомври-08- 5 ноември 2019 г. Оригинален сценарий Wo Bu Neng Lian Ai De Nu Peng You (我不能恋爱的女朋友) by Wei Xiao Bao (喂小饱) Режисьор: Yu Zhong Zhong (于中中) Сценарист: Hu Xiao Shuai (胡小帅), Wei Xiao Bao (喂小饱) Компания: Youku Pictures, Liu Bai Entertainment Субтитри: Английски Участват: Xu Wei Zhou като Chi Xin Qiao Xin като Ding Xiaorou Tang Zhen като young Ding Xiaorou Zhou Yi Xuan като Zheng Ze Wang Liang като Zhen Zheng Ji Tian Yu като Jiang Yuan Zhao Ling Bin като Qi Ling Wang Jia Ning като Nan Fengfeng Zhang Mu Chen като He Mingzhu Xu Jie Er Описание: Дин Сяо Жоу е обикновено момиче, което вярва, че когато е била малка е била „прокълната” никога да не намери любовно щастие, освен това, когато пулсът й стига високи стойности, тя заспива. И след като за 30-ти път бива зарязана от поредното си гадже, съдбата я сблъсква с Чъ Син - нахалният тв водещ, живеещ в жилището под нейното. Постоянно случващите се недоразумения между двамата водят до взаимно възхищение, тъй като с течение на времето се влюбват един в друг. Трейлър: Свали с английски и руски субтитри С английски онлайн С руския онлайн
  8. Version Complete

    1331 сваляния

    Превод: Naia Версия: What Did You Eat Yesterday? (2019) 1080p KKTV WEB-DL AAC2.0 H264-Ao
  9. sinardin

    Howl no Ugoku Shiro (2004)

    Howl's Moving Castle Държава - Япония Жанр - фентъзи, магии, романтика Аудио: Японски Субтитри: Български, английски, френски, японски и китайски (мандарин и кантонски) Сюжет: Софи е момиче, което никога не се е намирало за особено красиво и не е проявявало суета, но когато зла вещица я превръща в старица започва да цени вида и младостта си. В търсене на помощ се озовава при известният чаровник магьосникът Хаул, който се крие от враговете си в една доста по-особена къща. Софи бързо успява да въдвори ред в мъжкото домакинство на стопанина, като това не минава без известни инциденти... Но спокойният им живот бързо свъшва, когато Хаул решава да се намеси във войната... Коментар: Много любимо. Сваляне: бг субтитри - http://subs.unacs.bg/ Свали с български субтитри - тук Онлайн с български субтитри - тук Забележка - явно филмът е лицензиран и баннат от българските тракери. Съответно не мога да кажа субтитрите на кой точно файл ще паснат.
  10. 100% Senorita Страна: Тайван Също известен като: Twin sisters Епизоди: 40 Жанр: романтика, драма, комедия ТВ канал: CTS/SETTV Период на излъчване: 13 ноември 2003 - 6 януари 2004 Субтитри: Английски Участват: Chen Qiao En като Liang Xiao Feng Penny Lin като Zhuang Fei Yang Wallace Huo като Li Wei Xiang Deric Lan като Pan Bi De (Peter) Jason Hsu като Meng Zhe Lin Jason Tang като Ma Ji Резюме: Сурогатна майка ражда две момичета близначки. Едната от тях- Zhuang Fei Yang дава на богато семейство, а другата- Lian Xiao Feng отглежда сама. Zhunag Fei Yang е наследница на компанията Formosa Inc, притежание на баща и и CEO Peter. След смъртта на баща и, Peter се опитва да я убие, но момичето оцелява и променя лицето си чрез пластична операция. онлайн с руски суб онлайн с англ суб
  11. Blue_Moon

    Cheese in the Trap (2010)

    Cheese in the Trap Заглавие: Cheese in the Trap / 치즈 인 더 트랩 Автор: Soon Ki Тип: Manhwa/Weebtoon Томове: 76+ чаптъра Статус: Ongoing Жанр: Комедия, Драма, Романтика, Мистерия Държава: Южна Корея Година: 2010 Чети онлайн: Тук Резюме: Хонг Сул се завръща отново в колежа след пауза от една година. Тя е трудолюбива, работи на непълно работно време и е усърдна ученичка, но е от бедно семейство, няма никакви пари и въобще не е популярна в колежа. Нейната мечта е колкото е възможно по-бързо да завърши и да си намери постоянна работа, за да помогне на семейството си. Ю Джунг е богат, умен, добре изглеждащ, изключително популярен и всички го обожават. Той е „Господин Перфектен“. Но всеки човек има своята тъмна страна… При запознанството им преди година, Сул вижда неговата истинска същност и разбира, че той не е това за което се представя. От този момент нататък животът й взема обратен завой и всичко отива от лошо към по-лошо. Лошият късмет я преследва непрекъснато и тя е почти сигурна, че за всичко това е виновен Ю Джунг. Но защо година по-късно той е толкова приятелски настроен? Героите: Лично мнение: Манхуа-та я следя вече от 2-3 години и е много забавна, приятна и свежа история. Има интересна мистерия и загадка около героите. Сул е голям образ, много радва, забавна и умна… лесно не може да я заблуди човек. По повод пресдстоящото сериалче реших да направя и тема на манхуата.
  12. Comic Party Оригинална творба: Maybe Озвучават: Йонага Цубаса, Хара Юми, Китамура Ери и др. Тип: ТВ Жанр: мистерия, романтика AniDB и MAL: AniDB // MAL Държава: Япония Година: 2012 Епизоди: 12 Времетраене: 23 мин. на епизод Резюме: В Академия "Сейкю" се разнася една легенда сред учениците. Преди 60 години в старата, изоставена сграда на академията, едно момиче е оставено да умре. Един ден първокурсникът Ниия Теичи се губи в лабиринта от коридори в старата сграда и случайно попада в стая за съхраняване на вещи. Там той среща мистериозно момиче с красива, дълга коса и стройно тяло. Тя му споделя,че е призрак на име Юко Каное, която не си спомня нищо от миналото и че той е единственият човек, който може да я вижда. Линкове: - в момента не са налични подходящи - (При интерес, попитайте в коментар дали все още може да се открие) Песничките в началото и края: http://www.youtube.c...h?v=xTnQ_ApJKUw http://www.youtube.c...feature=related
×
×
  • Създай нов...