Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'размсли'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Форумна дейност
    • Добре дошли!
    • Субтитри
  • Азиатско кино
    • Китайски, хонконгски и тайвански филми
    • Корейски филми
    • Японски филми
    • Тайландски и други азиатски филми
  • Азиатски сериали
    • Китайски, хонконгски и тайвански сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Тайландски и други азиатски сериали
  • Аниме и манга
    • Аниме
    • Манга
  • Азиатска култура и шоубизнес
    • Азиатска кухня
    • Бит и общество
    • Библиотека
    • Документални филми и поредици
    • Телевизия и шоупрограми
    • Музикална сцена
    • Звездите от киното
  • Други
    • Културни прояви
    • На Източния фронт
    • Лично творчество
    • Форумни срещи
    • Общи приказки
  • Архив
    • Чекмедже

Категории

  • Сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Китайски сериали
    • Тайландски сериали
    • Тайвански сериали
    • Копродукции сериали
    • Филипински сериали
    • Хонконски сериали
    • Други сериали
  • Филми
    • Корея
    • Япония
    • Коопродукции
    • Китай
    • Тайван
    • Тайланд
    • Хонконг
    • Филипините
    • Индонезия
    • Други
  • Аниме
    • Сериали
    • Филми

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Уебсайт


Skype


E-wallet


QR код


Местожителство


Любими сериали


Любими филми

Открити 1 резултат

  1. Корея през моите очи Корея – далечно, красиво място, с непонятен език, странна азбука, причудливи обществени порядки, различна и екзотична кухня. Идваща от друг свят, омайваща с мистицизма на езика си, тя тихо се промъква в сърцето ти и бавно и полека събужда любопитството ти. Нашепва неразбираеми думи, изписва странни знаци, леко се покланя и тихо присяда на малката възглавничка. И започва да разказва. Разказва за начините, по които се поздравяват хората, как брат и сестра се обръщат един към друг със специални имена, разказва как се показва уважение към по-възрастен или по-опитен човек като добавя още няколко причудливи знака към думичките. Хваща ръката ти, в която държиш химикалката, и ,като първокласник, те повежда по белите листи – и ето една черта, втора черта... и се появява думичка. Запленен от този пъзел на чертички започваш жадно да пишеш отново и отново тази думичка. А тя не спира да разказва. Разказва за различната кухня – какво представлява и как се приготвя кимбап, от какво брашно се правят нудълсите, разказва за нечувани досега подправки, а ти, като гладно дете, поглъщаш всяка думичка. Виждаш я облечена в различни дрехи – носи ханбок в ярък цвят, косите ѝ са сплетени в голям венец около главата ѝ, различни украшения допълват тоалета ѝ. Обяснява ти, че това е традиционно облекло, разказва ти за велики династии, за порядките в двореца, как е трябвало да се държи императорът към поданиците си, кои са били най-приближените му. Виждаш странните шапки с безброй мъниста отстрани – толкова различни от типичните кралски одежди, с които си свикнал. Унесен като в сън слушаш и не можеш да се откъснеш за миг дори. А тя разказва, ли разказва. Кани те на чаша чай. Поднася ти го в малка порцеланова чашка без дръжка отстрани. Посягаш да я вземеш, но се спираш. Учудено я гледаш как държи малката крехка чашка подпряна на вътрешната страна на пръстите си и бавно отпива от нея. Дори този малък жест ти напомня отново колко са различни световете, от които идвате. Слушате музика. Разказва ти за различните традиционни инструменти, дори самата тя взима каягум и започва да свири нежна мелодия. Изглежда толкова лесно. Но в твоите неумели ръце крехкият инструмент проплаква жалостно. А тя, с търпението на майка, отново хваща ръцете ти и те повежда по струните на инструмента. Те запяват! Толкова различна, толкова чужда и все пак толкова близка! Мелодията, която свирите заедно, заглъхва в стаята. Чакаш със затаен дъх какво още ще чуеш, но тя мило ти се усмихва и казва, че утре ще ти разкаже още интересни неща. Ти си разочарован, но пък с нетърпение чакаш утрешния ден. И като с магическа пръчица се озоваваш тук и сега – в стандартната азбука, при езиците от едно семейство, при познатите обичаи, при познатата храна. Рутинното и познатото – твоето. То те поглъща и всичкия трепет, цялото вълнение от новооткрития необясним свят, изчезва. Стандартното е тук! На другия ден се сещаш за нея – непознатата, чуждата, непонятната. Лек, едва доловим трепет се пробужда в гърдите ти, но го няма това себеотдаване от предния ден. След дълго чудене все пак отиваш при нея. Тя те чака кротко приседнала на пода пред малката масичка. Кани те на чаша чай и тихо ти напомня да си събуеш обувките. Малко стреснат от този коментар се спираш на мястото си. Въпреки че стандартното се опитва да наложи влизането с обувки навсякъде, си спомняш, че е признак на възпитание и уважение да се събуеш когато влизаш в дома на някого. Затова изхлузваш набързо обувките си и сядаш пред нея. Тя налива в малките порцеланови чашки от ароматния чай и те подканя да го опиташ. Но днес не ти прави впечатление, че тя държи по различен начин чашката, а напротив, опитваш се да й подражаваш. И тя започва отново да разказва. Говори за различния начин на изчисляване на годините, разказва за семейните събирания, за празниците, които се отбелязват, за традициите и повелите, за сватбените церемонии, както в миналото, така и сега, за годишнините, които се отбелязват от младите двойки. Отбелязва културата на комплектите за двойки – еднакви блузи, пръстени, дори плюшени играчки. Описва къде отиват двойките, за да посрещнат изгрева и да отбележат колко време са заедно. Разказва каква гледка се разкрива от Seoul Tower, както и за традицията на заключване на любовта, виждаш велосипедите за двойки по алеите в парка,а накрая ти разказва и за носенето на гръб. Всичко е толкова странно, че думи не ти стигат. „Как така има различен начин за изчисляване възрастта на човек?!“ възкликваш ти. Тя тихо се усмихва и продължава да разказва. Показва ти как да изпишеш името си, как да напишеш нейното, а ти, прехапал устни в старание да изпишеш по същия начин тези трудни чертички, се увличаш и я молиш да ти покаже и други думички как се изписват. Показва ти как да напишеш „кака“ ако си момче и ако си момиче. Изненадата ти от наличието на различни думи е видима, но тя продължава. Показва ти и изписването на „батко“ ако си момче и ако си момиче. Изумлението ти нараства още повече. Показва ти „мама“ и „татко“, а любопитството те кара да попиташ и за „дядо“ и „баба“, за „чичо“ и „леля“. Обяснява ли за „аджуши“ и „аджума“, а ти радостно възкликваш „И при нас това е така!“, и си толкова доволен, че въпреки огромните различия, се намери нещичко, по което да си приличате ти и тя. Времето е напреднало. Усещащ, че коремът ти протестира от липсата на храна. Тя те кани на обяд. Пред теб се появява купа с рамьон – нямаш идея какво представлява, но изглежда апетитно. Оглеждаш се, но не виждаш лъжица или вилица. Има само две метални пръчици. Тя идва до теб, поставя пръчиците в ръката ти и започва да те води. Отново си първокласник. Тънките ивици нудълси непрекъснато ти се изплъзват, не можеш да ги задършиш. Но, под внимателното й ръководство, най-накрая успяваш да закрепиш храната между пръчиците и да я опиташ. Толкова си горд от постижението си, че се просълзяваш. Но в следващия момент осъзнаваш, че сълзите ти са резултат от изгарящата лютивина, която усещаш в устата си. Едва сега разбираш, че има нещо по-люто от познатите люти чушки. Тя ти обяснява за различните степени на лютивина, чрез какви подправки се постигат, разказва ти за кимчито и как да си го приготвиш в домашни условия. Начинът, по който се прави, ти звучи познат, защото и тук имате подобни рецепти. Ентусиазмът ти към кухнята й нараства. Любопитен си доколко тези различия крият в себе си още прилики. Слушаш омаян и не усещаш, че времето препуска. Тя замлъква, а ти се оглеждаш и виждаш, че се е стъмнило. Казва, че на другия ден ще ти разкаже още. Съзнаваш, че си прекарал в компанията й, омаян от думите й, часове наред, но не искаш да си тръгваш. Накрая завършваш вечерта обикаляйки супермаркета със списък на продуктите за домашно приготвено кимчи, твърдо решил, че ще си направиш. И така всеки ден се завръщаш при нея все по-жаден, все по-широко отворил сетивата и съзнанието си за нови усещания. Неусетно се оказва, че имаш на телефона инсталирана допълнителна клавиатура с тези причудливи чертички, които вече не ти се струват без смисъл. Имаш няколко учебника за начинаещи, дори речник си си набавил, и във всяка свободна минута пишеш думички, редиш тези различни знаци по белите листи и с треперещ глас се опитваш да ги произнесеш правилно. А, когато срещнеш някого, усещаш колко естествено се получава поклонът за поздрав. Това е Корея – омагьосваща, примамваща, интригуваща, завладяваща с различията и приликите в различията ни.
×
×
  • Създай нов...