Search the Community

Идеята за подобна тема не може да се нарече оригинална, но тя по някакъв начин материализира моя "хитър план" за извоюване на автономност, запазено пространство за маниаци, за които източната история е вдъхновение, познание, и любов. Историята, отвъд сухите факти, щампите в жанра и кахърната мелодрама; като територия, в която можеш да избягаш от еднообразието на ежедневието си, да се потопиш в красотата на приказките за принцове и принцеси, да зарадваш естетическата си потребност с красивите декори и костюми, с "пипнатия" от майстори реквизит. Така да се зазяпаш по живописните паравани, че да изпуснеш интригата... Традиция, понятия за морал, чест и достойнство, героизъм, вярност и саможертва - все неща, които са анахронизъм днес, но в историческите ленти са в основата на разказа. Говоря за автономия, защото всичките ми досегашни опити да споделя на други места свои тълкувания за епоха, взаимовръзки и отношения между герои и техните исторически прототипи, са предизвиквали бурното неодобрение на част от съфорумците. Да, но винаги е имало и такива, които се включват в диалога с удоволствие. За тях и за мен е тази тема. Да си пишем на воля, за каквото ни се прииска, да си цапкаме в плитчините на историческия океан и да откриваме нашите Америки, защото откривателството (дори на топлата вода) е голямо удоволствие. Не искам да тревожа онези, които смятат, че могат да учат история от художествена творба, филм или роман - няма как да им се получи. Това означава, че заедно с факта за историческото съществуване на Императрица Ки, приемаш за истина и това, че е бродила между Корьо и Китай преоблечена като момче и е въртяла страстна любов с краля на Корьо, от когото е родила син. Или пък великата кралица Сондок, докато се е правила на нандо сред хуараните, някак си е успяла да направи преврат и да се качи на трона... И двата сериала са супер и са ми доставяли много часове емоционално удоволствие, но се чувствам по-пълноценно, ако знам къде свършва истината и къде започва авторовата фантазия. Срещала съм и мнение, че познаването на историята е спойлер и на това просто няма какво да отговоря. Ще завърша с думите на любим мой драматург: "Бъдещето на младостта е старостта" и ще добавя, че нашето днес е утрешната история.