Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'глава1'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Форумна дейност
    • Добре дошли!
    • Субтитри
  • Азиатско кино
    • Китайски, хонконгски и тайвански филми
    • Корейски филми
    • Японски филми
    • Тайландски и други азиатски филми
  • Азиатски сериали
    • Китайски, хонконгски и тайвански сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Тайландски и други азиатски сериали
  • Аниме и манга
    • Аниме
    • Манга
  • Азиатска култура и шоубизнес
    • Азиатска кухня
    • Бит и общество
    • Библиотека
    • Документални филми и поредици
    • Телевизия и шоупрограми
    • Музикална сцена
    • Звездите от киното
  • Други
    • Културни прояви
    • На Източния фронт
    • Лично творчество
    • Форумни срещи
    • Общи приказки
  • Архив
    • Чекмедже

Categories

  • Сериали
    • Корейски сериали
    • Японски сериали
    • Китайски сериали
    • Тайландски сериали
    • Тайвански сериали
    • Копродукции сериали
    • Филипински сериали
    • Хонконски сериали
    • Други сериали
  • Филми
    • Корея
    • Япония
    • Коопродукции
    • Китай
    • Тайван
    • Тайланд
    • Хонконг
    • Филипините
    • Индонезия
    • Други
  • Аниме
    • Сериали
    • Филми

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Уебсайт


Skype


Местожителство


Любими сериали


Любими филми

Found 1 result

  1. Недей се променя, не го прави. Заради нищо, не загубвай това, което си. В теб аз намирам нещо различно, нещо истинско. С теб и тишината е приятна. Дори в тъмнината виждам красотата. В очите ти намирам, онова което с години търся. Спокойствие, утеха! С теб чувствам сигурност. Ако имам вина, за това което сме в момента. То е, защото бях открит, нищо никога не ти спестих. Не ме питай, недей, просто замълчи! Остави ме отново аз да говоря... имам нужда от това. Самотата в мен е голяма, от както ти си тръгна. Празнотата ме изяжда, кара ме да мисля за неща, в който до сега смисъл не намирах. Разкайвам се за всичко онова, което така и не изживяхме с теб, а исках. Имах планове, имах цели и всичко това с теб... унищожих се, на парчета съм. Няма лек за това... или може би има... не знам! Трудно е... сега, когато изричам всичко това, си спомням първият ден. Мигът на срещата ни. Тогава аз бях с приятелката ми. Онзи нещастен тип, който те погледна с надежда, но нямаше смелост да изрече нищо повече… Връщам се там и не съжалявам за нищо, което се е случило. Предполагам така е трябвало да стане. Казах ти вече вината в мен е само онази, че изрекох и най-страшните за мен думи. В онзи миг ти бе толкова красива… не подозираше какво ще последва след време, аз също… Тогава бях нещастен, но не мислех, че не след дълго аз ще бъда сам. Стоях пред теб и мечтаех, да аз наистина мечтаех за теб в онази вечер. Ти беше представата ми за момиче. С неповторима усмивка, а и онези невероятни трапчинки. С тях ти приличаше на малко ангелче. Висока, стройна млада дама, която няма нужда да ходя по петите и. Може би аз точно това харесах в теб, непокорността да чуваш възхваляване, което не си заслужила. Толкова се обърквах в началото преди да те опозная, че сега се питам какви са тези безумни неща, който се осмелих да направя, заради жена като теб. Според очите, който наблюдават отстрани изглеждах точно като онзи държаният като роб от собствената си съпруга. Трудно ми е да седя до теб, без да мога да те докосна. Пиех големи глътки от виното, за да не забелязвам красивите ти кафяви очи, който карат сърцето ми да бие още по-силно. Приятелката ми забеляза напрежението, което се създаваше между нас. Прошепна в ухото ми: - Време е да се прибираме. Твърде много изпи. - Тръгваме след малко, имам още в чашата. - Хайде остави го и ставай. - повтори с по-висок тон. - Ще си тръгна когато реша! - бутнах ръката и. - всички забелязаха, че има проблем. - Какво става тук, защо се карате? - попита ни Ани. - Иска да се прибирам… явно на госпожицата нещо не и изнася. - обясних на момичето. А ти така се разсмя, че нямаше как някой да подмине химията между нас. Приятелката ми се ядоса и си тръгна без дори да каже чао на останалите. Аз взех цигарите си и излязох навън, а ти дойде след мен, носейки ми запалката, която забравих на масата. - Защо се държиш така с момичето? - не се сдържа. - Ами как трябва да се държа, след като не спира да ми изневерява? - Изневерява ти? - беше толкова учудена. - Ами да и то от първата седмица… - Ако искаш може да ми разкажеш. - Едва ли ти се слуша за мъж под чехъл. Не е хубава история. - Бил си под чехъл, не мисля, че е вярно. - Е може би малко преувеличих. - Айде сега разкажи както си трябва. - Не мисля за редно да го правя, не и сега. - Добре. За какво да си говорим? - Ми за това, което се случва между нас, не е лоша тема за разговор. Разсмях се, а ти ме погледна с красивите си очи и не остана и спомен за явно вече бившата ми приятелка. Ти успя да ме промениш за няколко часа, а други не можеха години наред. Харесвам в теб точно това, не скланяш глава, ако нещо се обърка обръщаш се и си тръгваш, без капка вина. - Мислиш ли, че е добра идея? - Няма по-добра от тази. Приближих се към теб, а ти не отстъпи назад. Харесвах властта ти върху мен. - Сега остава да ме целунеш. - довърши, онова което не успях да изрека. - Искаш ли го наистина? - Ако не го исках да съм си тръгнала отдавна. Целунах те, а това бе най-смисленото нещо, което съм правил от година насам. Устните ти допираха моите, косите ти бяха по мен. От много време не бях чувствал тази тръпка. Дъхът ми секна, сякаш времето спря и бяхме само ти и аз. Небето с хилядите звезди бе над нас и правеше момента още по-прекрасен. - Ти си много красива! - А ти си сладур и нямам идея как си допуснал онова момиче до теб. - Ами дълга история, да не говорим за нея моля те. - А сега ние с теб? - Заедно сме да, не мисля да те изгубя! - Щастлива съм и то много. - Имаме обаче един проблем… - Какъв? - Ревнив съм … - Аз също не се тревожи, даже понякога ме гони и параноя, когато някое момиче се доближи до моето момче. - Хахаха това беше добро. Харесвам такива момичета. - Абе ей… - Какво? Аз съм твоето момче! - А аз твоето момиче! Точно тогава ние с теб станахме едно цяло. В този миг аз открих любовта на живота си. Беше най-щастливият ми момент. Всичко сякаш бе по-леко, безболезнено, когато ти си до мен. От онази вечер заспивам с усмивка и се будя щастлив. Първата ни нощ заедно, ще остане завинаги в съзнанието ми. Дори днес ти да не си вече при мен. Дори да се отказа от нас, да загърби миналото и всичко, което изпитвахме един към друг. Ние бяхме примера на хората за любовта, за това как двама души могат да обичат дори недостатъците си. Никога не сме биле перфектни да, знам го това, но бяхме заедно въпреки всички трудности и неволи. Няма да ми стигне цяла нощ да ти припомням през какво минахме, за да се отречеш така внезапно от нас. Не го заслужаваме, аз не го заслужавам, а още по-малко ти.... Не знам, защо стигнахме до тук. Аз имам надежда, че отново ще бъдем влюбени един в друг. И тогава ще бъде нашето истинско начало. Без провали, без падения. Ръка за ръка до края. Сами ние с теб в новото ни начало.
×
×
  • Create New...