Търсене във форума
Показване на резултати за тагове 'бит'.
Открити 1 резултат
-
Днес чух православна християнска молитва, която започваше с "Благодаря ти, Господи, че съм се родил мъж..." Малко преди това гледах серия от корейска драма, в която свекърва забрани на снаха си да работи по своето научно изследване, а от друг сериал научих, че жената няма право да се храни на една маса със съпруга си. Забрани, забрани от всякакъв характер: на жената е забранено да се ожени, ако овдовее, да бъде художничка, да пише прошение до краля... Във всяко патриархално общество мъжът репресира жената, но там, където конфуцианството е било официална държавна доктрина столетия наред, резултатът е шокиращ . Традицията не само е промила мозъците, както на мъжете, така и н жените, но е променил матрицата им. Голямата женска драма започва в периода Чосон. Всички изяви на жената зависят от семейното й положение – дали тя е свекърва, дали е снаха, дали е дъщеря или девойка. Ако отношенията са снаха – свекърва, обикновено те са жертва и господарка, ако са майка и дъщеря – те са учител и ученик, ако са съпруга и наложница – те са ръководеща и подчинена. Има съществена разлика в общественото положение и на съпруга и вдовица – обществото уважава омъжената жена, а положението на вдовицата е незавидно. По време на Чосон в аристократичните среди навлиза идеология, според която всеки първо трябва да се погрижи за собственото си здраве и израстване, а после за всички останали. Затова на първо място възниква въпросът за какъв човек да се оженят. Бракът е най-важния избор в живота на човека. Вярвало се е, че предопределението играе особено важна роля. В същия период уважението към мнението на родителите е първостепенно и ако те не дадат своята благословия, бракът е невъзможен. Когато съпругата е избрана от тях или е плод на споразумение между две фамилии, без наличие на чувства от страна на младежа, то тогава се появява и развива безразличието. Има редица случаи, когато съпрузите за първи път се виждат след сватбения ритуал, без никаква любов между тях и това става първопричина за безразличие. Мъжете се отнасят към избраната по този начин съпруга като към член на семейството, а не като към любима. Мъжете от онова време е трябвало пестеливо да изразяват положителни емоции спрямо съпругите си, за да подчертаят и затвърдят висшето положение на мъжа. Мъжете, които решават да харесват и публично да хвалят съпругите си, се определят като безумни. По тези причини, дори да искат да изразят любов, мъжете се въздържат и крият чувствата си. Такава е обществено–социалната нагласа. Разделението мъже – жени е поляризирано. Мястото на жената е вътре вкъщи, а на мъжа – навън, и отношенията не бива да се смесват, проблемите на едните не трябва да занимават другите. Основната роля на жената в дома особено ясно започва да личи, когато тя става свекърва. Това е малка компенсация за ниското й положение преди това. Смята се за нормално жените да бъдат критикувани за лошото изпълнение на домакинските задължения, за лакомията, за ненужното харчене, и изводът е, че омразата към тях е заслужена. Нещо повече, често те са възприемани и представяни не като човешки индивиди, а като предмет от обстановката вкъщи. Първенството на мъжете оправдава различни форми на насилие в семейството. Употребата на груба сила спрямо съпругата се счита за напълно легитимно с оглед на нейното второстепенно положение, изискващо възпитание в покорство и самоконтрол. Съзнанието за подчиненост на мъжа се възпитава в най-голяма степен от фамилния справочник за поведението на жената след брака – Геньока, който стъпва върху философията на ин-ян, сравняваща мъжа с небето, а жената със земята – две коренно противоположни същности, които не трябва да се съединяват. Според справочника най-важното задължение на съпругите е да вярват на мъжете си и да изпълняват домакинските си задължения. Столетия наред корейската жена живее по тези правила, с промит мозък и смазано самочувствие, затова, наблюдавайки героините в драмите, обсъждаме тяхната глупост, неадекватност, истеричност, инфантилност. Така мисля аз, а вие?