Търсене във форума
Показване на резултати за тагове 'стихове'.
Открити 3 резултата
-
Добре. Аз зная, че не мога да избягам от смъртта или от бъдещето. Това Велико неизвестно отвъд пустинята на твоят-мой живот, ме чака. Там навсякъде. Очаква всички, всеки ден, докрай. Любов, омраза, страх. От тях, аз също не мога да избягам. Но все пак тичам. Макар и първо в мислите си. А после, раздвижвам стъпала, развъртам глезени, разтягам. Настройвам стъпката си постепенно, и като вятър преминавам през улици, край къщи и пътеки под планината. Не се опитвай да ме спреш, човеко. Сега аз влагам всички сили на мускулите и сухожилията, на съдове и вени, дори на бледите подкожни мазнини... изпъвам кожата си.. сянката изпъвам даже... Изпъвам себе си докрай: не ми остава друго. Ще тичам - на среща с Неизвестното. Нали съм жива.
- 1 отговор
-
- 6
-
- като гарван
- maira
-
(и още 2 )
Тагове:
-
Есенно Облакът горе в небето не става за пиене,ама по цвят си прилича.Отпивам.И слънцето меко придърпва върха върху себе си и скрива лъчите си тихо.Дъждовно ухае на вечер,ухае на есен, вечерно...И в сумрака пламнали листи туптят като кръвпод дърветата.Но именно днес, е наистина.Със щуреца последен -намери ме тази любов.
-
Тя ме намери (поезията).На снега, под луната:искрящо самотна и толкова кръгла, както само във зимната ноще кристално възможнода бъдеш...И какво от това?Тя ме намери там, едновременно с вятъра, с лаят на кучето чакащо -на пътека без хора сред тайнствени сенкина сребърни клони без гарвани.Намери ме, между всички условности и очертания,в средния делник.Не заплакахи не я заговорих:с нея се знаем отдавна.Има срещи, в които е най-добре, да мълчиш.