Jump to content

HapPy

Потребители
  • Мнения

    36
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Относно HapPy

  • Рожден ден 06/23/1996

Profile Information

  • Пол
    Female

HapPy's Achievements

Млад герой

Млад герой (2/10)

0

Обществена Репутация

  1. извинявам се ако не се е получило това най-отдолу на главата, което е последната страница на книгата, но просто не ме бива много Глава 9 След като всяка двойка си беше получила сведенията, с които ще може да се упражнява за танците, всичко живо се забърза. Поради старомодната си постройка сградата имаше вид на замък. Четири кули от всяка посока - изток, запад, север и юг - стърчаха доста нависоко. Аюми имаше чувството, че върховете им докосваха облаците, толкова бяха високи, но бяха и идеално място за упражняване на танци, защото на последния етаж малко се разширяваха, като кръгът ставаше по-широк… но докато стигнеш до там, по спираловидните стъпала, си беше цяло мъчение. В мини-залата на кулата имаше два огромни прозореца, закрепени с решетки, но беше по-скоро предпазна мярка, колкото да не избяга някой (ако кулата преди се е използвала като затвор). Но е било също училище преди години, така че е било за наказани, предполагаше тя. Аюми ахна като видя залата. Подът беше от кристал, както и таванът. Всичко беше потопено в ярки магически цветове, като тюркоазено, бяло и млечно розово. Сякаш потопено в една приказка, а това че беше нависоко и се разкриваше прекрасна гледка на блъскащото се в скалите море, беше още по-омайващо. Чак сега забеляза, че всичките момчета, които познаваше бяха там с партньорките си. "Група номер 21- ще отговаряте за осветлението." Чу се от микрофонът гласът на директорката. -Ето каква била уловката.- Измрънка Наоки, изглежда е знаел, че има нещо гнило. Не след дълго пристигнаха и няколко кашона с лампички, така че момичетата и момчетата се разделиха на две групички, за да разделят цветните лампички от едноцветните. Също и Аюми имаше възможността да се запознае с партньорките на приятелите й. -Здравей, Аюми, казвам се Ери и съм приятелката на Юкиноджно. - Най-смелата подаде ръка към кафявокоската, като се усмихна и направи “зайче” с пръстите си. Изглежда беше най-разговорливата от всички. Имаше нормална за Япония права и тъмна коса, тъмни очи с светло лице, но интересното беше румените й бузки - правеха я изключително сладка и нежна, като кукла. Следващата беше Касуми, приятелката на Сора. Първоначално, когато си стиснаха ръцете, беше притеснителна и постоянно нервно си почесваше носа, но бързо свикна с обстановката. Следващата беше Хотару, която беше не по-малко развълнувана и изнервена от Касуми, но тя от притеснение избягваше погледа на Аюми и си въртеше кичур коса. Хотару беше с Наоки. -Здрасти, Аюми-чан. - Едва промълви Сейрен - момичето беше изключително срамежливо, и сравнение с предните две момичета, беше много по развълнувана, чак не посмя да вдигне глава от пода. Сейрен беше с Шин. Последното момиче беше Саки, но те вече се познаваха , затова само размениха по поглед, където Аюми се усмихна, но Саки учудено само извъртя глава. След като успяха да разделят доста заплетените лампички, всички изтанцуваха по един танц и слязоха в голямата зала, за да окачат осветлението, Забелязаха , че доста от групите бяха минали вече, защото имаше балони и гирлянди, масите също бяха украсени. Имаше изкуствени паяжини по стените и неща характерни за Хелоуин. Всички отново бяха разпределени по групички и закачаха лампичките. Кьохей се доближи до Сора. -Na... ano skai* ... sumimasen*. - Накъсано прошепна той, преглъщайки глътката с гордостта и приемайки, че той е сгрешил. Това беше сложно за Дайки, който винаги беше свикнал да бъде прав, да е центъра на Вселената или така обобщено - Всемогъщият той. -Betsu ni*...-Усмихна се Сора от все сърце. -Вече го забравих. -Watashi mo sumimsen*...- По същият начин добави и Саки. Естествено, всички други ''си вършеха'' работата и ''не виждаха'' нищо, но се бяха усмихнали доволно, но усмивката на Аюми беше най-доволна, докато гледаше през рамото си към тях. Изведнъж стълбата на която беше качена се разлюля и момичето залитна назад. -Аюми !- Извика Сора ,като със светкавична скорост излетя към нея, както и Кьохей беше направил, но Хиро вече беше там и я беше хванал. Сърцето на кафявокоската щеше да изскочи, така се беше изплашила. -Добре ли си? - Попита Хироки, като и другите чакаха да чуят същият отговор. -Да, няма ми нищо. - Усмихна се тя, но лицето й беше пребледняло. След като я пусна, и тя стъпи на крака, пипна челото й, но нямаше температура, напротив беше студена, изглежда от шока. -Но на мен не ми изглеждаше добре, така че я заведи в стаята й или я изкарай навън, за да си поеме дъх. - Обади се остроумно Шин, след като почеса врата си и се понаправи на готин. Накахара я хвана здраво под ръка и бавно напуснаха стаята, като тръгна на някъде, където Аюми дори не забеляза. Тя просто гледаше пода и се мъчеше да фокусира очи. И не след дълго бяха пред огромна порта, която той подритна и бързо се отвори . Чак сега момичето позна тайното си място, което изглежда не беше толкова тайно, колкото го мислеше. -Без да искам го намерих, но от погледът ти мога да позная, че вече знаеш за него. -Не знам дали е честно да го ползваш и ти, след като сама го чистих. -Хмм.. -Подпря се на лакътя си и направи замислена физиономия, докато гледаше цупещото й се бледо лице. - Изпуснала си едно място. - Той се приближи до шкафа до стената. - Ела. Хироки извика Аюми, чиито интерес вече бушуваше отвътре. Той хвана ръката й и бавно я доближи до стената, където трябваше да е плътно закрепен гардеробът, но духаше лек ветрец. Тя учудено надигна вежди и погледна към него. Вече не беше само интерес, а лудо любопитство, което я човъркаше с постоянство отвътре, така че скоро щеше да си направи дупчица ( ) . Хироки леко духна прахта от ъгъла и се разкри малка линийка, именно отвор. -Уаааа...-ахна кафявокоската захапвайки от учудване едната си устна. Хироки се спря за малко, погледа се, дали има дръжка, бутон или нещо, но не намери, затова предположи че е свързано със книгите. Ръката му се плъзна по рафтовете, докато не се спря на книга от където отново духаше лек ветрец. Захапа също любопитен устна и дръпна книгата и точно както предполагаше шкафът сякаш се отключи издаде странен звук, след което бавно се отвори като гардероб. Имаше огромна паяжина на входа, но нямаше паяци и никакви буболечки Всичко беше някак изоставено и мъртво. Паяжината на беше пречка за момчето, което бързо я премахна от пътя си. Естествено Аюми нямаше как да изостане , затова сграбчи ръката на Хиро, но изглежда от вълнение го хвана по-силно, така че той се залюля, изобщо не предвидил, че има две стъпала, така че и двамата бяха на паднали. Не, всъщност щяха да паднат, но Хиро я беше уловил за кръста подпирайки се на рафта, който току що беше видял. И все пак, за това че бяха залитнали телата им бяха залепнали. Аюми моментално издаде стон, защото телата м бяха изключително близо, не само затова че беше притисната,но и за това че Хиро я държеше за кръста в още по стегнах захват. Тя отвори очи и видя вече отворените на Хиро, след което се ококори, сякаш беше зърнала НЛО. Устните им бяха долепени. Точно в този момент на масичката до тях, която не бяха забелязали досега светна една свещ, сякаш някой я беше запалил. Книгата на масата до свещта се разтвори от внезапно навлезлият вятър и застана на страница с кратък текст. Устните им още бяха долепени от учудването не само заради това, че на Аюми това й беше първата целувка, също и заради това което се случваше пред тях. На масата където имаше черна свещ, горяща с бурно пламъче, до него мастило със старомодна и изключително красива химикалка и една книга, котя сега се беше мирясала, заставайки на една страница. Изведнъж текстът промени света си от черно, на златисто червено, магическо и някак пламна. Буквите сякаш се размърдаха и излязоха извън тетрадката и заобиколиха Аюми и Хиро. Сърцето на кафявокоската биеше като полудяло и още малко щеше да излезе от мястото си в гръдният й кош. Накахара не беше по-малко шокиран от нея, но ситуацията започваше да става наистина невероятна, а това започна да го учудва прекалено много , а той не харесваше неща които не знае. Знаеше, че нямаше да може да се откъсне от нея, затова стисна блузата й или по-скоро кръста мъчейки да се съвземе и да се отдръпне, но този кръг , който беше от букви беше станал на нещо като прашинки, видим въздух. Неописуема красота, сякаш някой беше пръснал златист парфюм който се лееше из въздуха около тях , приличаше на цигарен дим в златист цвят.Чуваха се шепоти на думи, които звучаха като някакво заклинание в мелодичен стил, но беше едва доловимо. Аюми започна също да се паникьосва, затова реши да поеме нещата в свои ръце, като отдръпна главата си встрани. Освободи се от целувката и златната магия около тях сякаш експлодира и се превърна в златист прашец, който опада по пода и след секунди изчезна. Книгата се затвори, а свещичката угасна, като се чу звук на съскане, сякаш беше угасена с вода. И двамата бързо излязоха, като затвориха тайната врата на тъмната стаичка, която току що затвориха и се подпряха на рафта.Сякаш нещо се беше събудило, стара мъгия на старият замък, може би. Хироки задъхано погледа към момичето, което тъжно сведе глава. Беше първата й целувка. Нещо в него трепна и всичко се разви за секунди. Приближи се до задъханото момиче и сложи лакът до главата й, тя вдигна очи към него, както очакваше и той я целуна. Искаше да й покаже какво е истинска целувка , така че затвори очи и леко облиза долната й устна за пространство , което тя му даде, но не прекали правейки целувката твърде дълга, а напротив беше кратка и нежна, идеалната първа целувка на всяко момиче. А те дори не чуха как черната свещ отново гореше, а пламъка й беше червен, а не така златист, отразяващ се на черното мастило, книгата отново се беше отворила и се разгръщаше към последните страници и като стигна до края един текст просветна и угасна , но не беше както преди недовършено угасване. По-скоро нещо беше довършено и от сега започваше да става интересно.... "Любов вековна между двама, обич силна непозволена, прероди се тя отново жадна, с първата целувка нежна. Легендата за любов безкрайна, сляпа, силна между двама роди се наново в сърцата техни, проклятие или легенда, любов изпепеляваща получаваш, а какво в замяна даваш....?" *ano saki- за преди това *sumimasen- извинявай *betsu ni - няма нищо *Watashi mo sumimasen - аз също се извинявам
  2. Всъщност го превеждам, не го пиша ;Д затова не мога да добавя някой, сумимасеннн -.- Не е цялата глава, само част от нея, надявам се да ви хареса , скоро ще има още... ^^ Chapter 2 Рожденният Ден на Джин. Когато Казуя беше на 12 : ''Мамо , къде отиваш?'' Попита Казуя , след като се събуди и видя майка си с да се гримирва. ''О, не ти ли казах?'' Тя се обърна към него. ''Ще се срешна с г-жа. Аканиши . Днес е рожденият ден на Джин , и знаех че няма да дойдеш'' ''Добре, че знаеш'' изсъска момчето.''Защо , по дяволите, ми позволи да си изграя с онези кукли изобщо? "Искаш да ти го кажа отново'' Попита сина си. Той поклати глава и отиде до кухнята. ''Когато бях бременна мислех, че ще си имам момиченце, затова купих момичешки неща.Кога то се роди ме погледна, като момиченце и аз реших, че докато си малък мога да те гледам като такова-'' ''Yamero to!" Твърдо я прекъсна.''Променям темата- ще спа в един мой приятел тази вечер.'' ''Искаш ми рарешение или ми казваш, че ще спиш в приятелят си тази вечер?'' ''Питам те за разрешение, мамо'' Отговори Казуя. ''Искаш разрешение?'' След малка пауза госпожа Каменаши посочи една чанта седяща под масата. ''Тогава какво прави тази чанта под масата от снощи?'' ''Аз , ъмм... " ''Тази чанта е пълна с порно дискове! Погрижи се , да ми обясниш как 12-годишно момче-" ''Тези не са мои!" Той извика и се изчерви. "Моят... моят... моят ... син е истинско момче!" Възкликна госпожа Каменаши с разочарование. "Okaaa-san! Мога да отида или не?" Попита той. ''Идваш с мен!" Каза и го задърпа. ''Ча...ча.. чакай!'' Помъчи се да се отдръпне назад. ''Не, АЗ НЯМА ДА ДОЙДА С ТЕВ, МАМО!" "Хеееееех?Nande, Казуя?'' Попита тя с подигравателен тон.''Рожденият ден на Джин е!" ''Е, и?" Надигна едната си вежда. ''Е, и?'' Изсумтя.''Ще дойдеш с мен и ще покажеш на Джин, че не си гей!" Казуя беше толкова раздразнен, но също и се чувстваше безнадеждно. "Защо трябва да го правя?Той дори не е мой приятел!" ''Просто го направи! И също донеси тези дискове, сигурна съм, че Джин ще се зарадва!" ''Сериозно мамо, ти току ще позволи на сина си дагледа порно..."     -----В дома на Джин Казуя се чувстваше нервен. Добре, не точно нервен, но имаше чувството ,че ще се свлече. Той гледаше Джин отдалеко. *Този човек ме накара да осъзная, че съм различен...* ''Хайде" Побутна го г-жа Каменаши .''Поздрави го. Виж, сам е." Джин седеше на пейка в градината, а Казуя беше в къщата и го гледаше от един прозорец. Той излезе навън и се присъедини към Джин. ''Че-Честит рожден ден!" Почти прошепна Казуя.Точно сега седеше до неговата любов. ''Моля?" Попита Джин. В момента той бе на 14 и беше станал по-красив, но все още имаше впечатление на грубиян.''Познавам ли те?" *О, просто чудесно... не ме помни.* Каменаши преглътна и отвори уста. "О, принцесата..." ''Все още помниш?" ''Hai...'' Отговори той. ''Ти си първият гей, който срешнах." Очите на Казуя се оголемиха ''Ore wa homo janai!" Джин се засмя и стисна бузата на Казуя.''Kawaii..'' ''Хеехх?" Казуя незнаеше какво да каже. *Той току що каза, че съм сладък???* ''Сладко- само за кучетата." Каза Джин и се засмя. *Може да чете мисли?!!!!! Дали знае, че го харесвам?* "Знам, че..." Изведнъж възкликна Джин от нищото, а Казуя почти щеше да падне от пейката. "Хееехх?''Той незнаеше как да подреди думите си в изречение.''К-Какво знаеш?" "Знам,че не си гей" Ззасмя се отново.''Ти донесе порно дисковете, нали?" ''Ъммм, да.'' Казуя не беше сигурен , какво точно да отговори. Джин бързо хвана ръцете на Казуя и го задърпа. ''Хайде да ги гледаме!" Възкликна Джин развълнувано, но казуя не помръдна. Щеше да гледа порно с възлюбения си???''Какво, няма ли да дойдеш?" "А? Аз?'' Попита Казуя и се изправи. *Baka Baka!!!* Те отидоха в стаята на Джин и започнаха да гледат дисковете. Имаше еднинствено нещо , което Казуя искаше да знае.*Аз винаги гледам порно!!! Аз винаги гледам порно! А Акира и Шоджиро! Но защо се чуствам, сякаш сега е напълно различно. Аз ли съм или климатика не работи? Доста е горещо в стаята на Джин.* Той се обърна , за да погледне Джин но беше разочарован да го види завит с одеало и захъркал.*О, колко сладко... той заспа докато гледаше порно.* Джин се събуди и осъзна, че Казуя и майка му ги няма. Видя дисковете на пода с бележка: Честит рожден ден! Съжелявам, не знаех, че е твой рожден ден.Това е единственото нещо, което мога да ти дам. Това е моят фаворит. Надявам се да ти хареса.~Казуя Той взе най-новите порно филми - колекция в един диск.
  3. Изтрито... (съжалявам просто съм постнала една глава двапъти -.-'')
  4. Съжалявам много за забавянето. Ето ви главичка за новата година, надявам се да ви хареса. Глава 9 -Целият град, не... цяла Япония говори за вас, сега доволна ли си?- Въздъхна Юки докато отпиваше от чая си. Явно наистина не се бе променила, беше предчувствал че ще се случи подобно нещо. -Почти. -Почти?! -Аха... има още едно нещо , което ми досажда , именно това, че някой хора са го обидили и не са се извинили.- Момичето леко усили интонацията в края, това именно беше за Кьохей . Беше изключително раздразнена, заради държанието му миналият ден. Той се направи че не я слуша. И всички други не само Даики слушаха разговора доста интерес и внимание, въпреки че изкустно се правеха на незаинтересовани, занимавайки се с нещо друго. -А къде е... - Юки внезапно се спря и се замисли. Той дори не знаеше името на момчето, именно заглавието на художествената им дискусия.-... той.-Добави именно с намек. -Сора...Казва се Сора.-Каза с пълна уста момичето. Точно сега си закусваше и преглъщайки вино продължи.-Измисля ми съкратено име, нещо като прякор, защото аз му викам Со-чан, и той иска да ми вика по гален начин.-Добави и налапа още едно парче палачинка с доста шоколад. -Знаеш ли, мога да му предложа ''Аю-чан'' , ако все още не се е сетил.- Е това си дойде сякаш по поръчка, след като дори и толкова сладка хапката й застана в гърлото. Но все пак тя преглътна с присвити очи. -ЗАБРАВИ за Аю-чан!-Ядосано се сопна момичето, след което запълни отново устата си с нова хапка. -Хмм може да се е досетил, това най-много наподобява на "Со-чан''. -Nai, nai ... /Невъзможно/- Едва изрече момичето с претъпкана уста и усмивка в стил ^^ , като размята безгрижно ръката си, за да потвърди , сякаш, сама на себе си. -АЮ-ЧАН!-Сора беше прегърнал момичето в гръб, и именно бе причината лицето й да е посивяло, но тя все още не разбираше дали е синьо от това, което й се беше при чуло или от задушаващата му мечешка прегръдка. -Сора!-Едва изрече задавено момичето, като с вода преглътна храната и пое дъх. -Измислих ти прякор!-Усмихна се той и ето, че лицето му стана толкова мило, че само заради това сърцето на момичето се затопли мигновено. Той имаше страшно лице, от което не можеш да разбереш никакви чувства или мисли, страшно и едновременно невинно, но усмихнеше ли се топлеше сърцето й като първи слънчеви лъчи.-Аю-чан! -Arienai!!!-Извика момичето , този път задавило се с вода. Мразеше да я наричат така, този прякор й дълбаеше в нервите и бавно ги късаше. Определено не й действаше добре на нервната система. След секунда и училищният пощальон заедно със списанията бе пристигнал. Аюми се забяга постаралата но съвсем на шестото се задъха и спря. -Аз ще го взема.-Усмихна се Сора и с бързи крачки беше вече до мъжът. Той бе започнал да раздава и момчето си взе едно списание. Изведнъж залата зашумя и неясни шушукания се долавяха. -Но това си ти и тази Аюми!-Извика Саки гневно, с доста нотка на ревност в гласа, когато видя корицата на списанието. В изневиделицата , докато се мъчеше да излезе т тълпата с хора Сора се блъсна в някого. -Ita...- Изписка момичето с крива физиономия. -Sumimasen!-Поклони се той , като бързо подаде ръка, към учудено гледащата Саки, която съвсем се смути,след като видя ръката протегната към нея. Почиства се виновно и се наведе, но той я хвана и я вдигна. Аюми наблюдаваше внимателно с орлов поглед сцената и въпреки , че нито един мускул не се бе мръднал от лицето й в очите й ясно се разчиташе , че бе доволна. Тя знаеше, че Сора не е като Саки, и се надяваше това да й е добър урок. И докато гледаше как приятелят й се изкачва по стълбите нетърпението да види списанието още повече се засили и дори скокна, за да изчака права. Двамата със Сора седнаха на дивана и бързо го разгледаха ухилени до уши. И въпреки, че се правеха на незаинтересовани от случилото се всички изпитваха страшно любопитство и искаха да надникнат в списанието. Но за разлика от момчетата, Кьохей бе малко раздразнен, бе скръстил кара и ръце с ядосано-раздразнена физиономия се оглеждаше и се мъчеше да си уцели място където да може да гледа, и да се направи на разсеян, но нещо не му се получаваше. И ето че след половин час списанието им писна и започнаха да си говорят за други неща, като гледаха надолу и обсъждаха прическите и подобни. Одеве списанието беше в ръцете на Юки, но той го изгледа бързо и се включи в разговора им. Ето че сега Наоки и Шин тайно надничаха. -Това Аюми ли е? Трябва по често да се облича така, много е секси!- учудено надигна вежди Наоки, докато гледаше. -Кхъм! - Погледна го криво Шин. -Но наистина добре й стоят такива дрехи, въпреки че са стара мода изглеждат много добре. Даики подслушваше отстрани, надявайки се да може от думите им да си представи нещо, но не се получаваше много и още повече бе изгризал ноктите си от нерви и нетърпение Той едва седеше на мястото си. Най- незаинтересован изглеждаше Хиро, който отново четеше някоя книжка , лицето му както винаги бе спокойно , а очите шареха из страниците. ''Ще ми паднеш ти, списание такова..." точно се заканваше наум Кьохей, докато се чу на микрофона глупавото ''Проба, проба, кхмм, проба.'' Изглежда някой се канеше да говори. -Добро утро, мои сладки ученици. Знаете , че Хелуин наближава и по случая ще има бал! Днес часовете ще бъдат намалени и след последният час ще се съберем отново тук. Това е. Приятни часове. ''Мнооого приятни '' помисли си наум Аюми. След последните думи на Директорката първият звънец удари и всички трябваха да са по стаите си, защото след пет минути започваше часът. -Хайде мърдай! Отново ще закъснеем заради теб!-Извика раздразнено Хироки и задърпа Шинчиро по стълбите. -Ама този какво?-Извика яростно Сора, като стисна юмрука си ''Как смее да говори така на Аю-чан?!" мислеше. -Ъмм , както Хироки-сама каза, време е и ние да тръгваме Кьохей-сама.-Обади се Саки със преправен глас и мила усмивка, колкото мила можеше да бъде при нея. Беше време наистина и всички започнаха да влизат по стаите заедно с партньора/ката си. Шин знаеше, че Сейрен ще е отново на чина им тихо гледаща пода. Всъщност това бе добре за него, отколкото някоя фенка дразнеща го понякога, това момиче дори не смееше да помръдне. Всички бяха в класните си стаи, като Сора седеше в съседната колонка от Шинчиро на третият чин, където бе за него като наблюдателна кула към чина на Аюми и Хиро. Момчето страшно се дразнеше от поведението му към момичето. И не само дразнение, всъщност той ревнуваше, че Накахара имаше възможността да е толкова близо до Аюми, а той единствено можеше да гледа. Малко му завиждаше и затова се чувстваше смутено, но не можеше да си го признае. Хироки веднага бе забелязал проницателните очи на чернокосото, който гледаха единствено към него и партньорката му. Той се усмихна и затвори книгата сега имаше по-забавно занимание. Бяха в час по математика и Аюми се беше зачудила на задачата, той се наведе , като беше доста близко до нея и започна да й обяснява шушукайки. С края на окото си поглеждаше към момчето наслаждавайки се изцяло на физиономиите който прави. Но не беше той единственият който правеше физиономии, защото Кьохей бе свил списанието и го разглеждаше раздразнен с обичайната крива физиономия. Това продължи целият ден, и наистина Хиро си беше намерил добро занимание. Правеше подобни номера и едва се сдържаше да не се изсмее, а Аюми беше малко замаяна и разсеяна. Накахара усети неспокойствието й. -Добре ли си?-Прошушна той в ухото й. -Ъмм, да. Стана от това, че се изморих по стълбите. -Аха. И ето че часовете бяха изминали бързичко и всички се събраха в стола, както им беше заръчала директорката. ''Харпия? как ли изобщо ще изглеждам..." оплака се сама на себе си Аюми и се закачва по стъпалата към стаята си. Беше се приготвила за сън, но телефонът й звънна и тя след като прочете кой я се обажда изкриви усмивка. Беше забравила. -...Това че днес забравихте ще го запазя в тайна от баща ви, единствено ако утре дойдете.- Чу се строгият глас на мъж. -Дадено. Утре непременно ще дойда.- Тя с кисела физиономия затвори капакът на телефона си и се мушна под топлите завивки на леглото си.
  5. Радвам се , че ти харесват. Сега имам да гледам едно филм , ако ми остане време ще пиша малко по Тъмната стаичка ;Д та да мога скоро да пусна нова глава, а този фик отдоста не съм писала по него, трябва да му хвърля по око. А относно праодияте, аз я превеждам, не съм я писала .
  6. Watashi wa happy desu ;D Like my nik Чесно, много се радвам да знам че на поне някоолко човека им харесва. Саии , ами това са уръжия и на теб ти е простено , защото ги няма в анимето ;Д Ето пикче- http://asakasport.shop.by/pics/items/12017__a.jpg . Watashi wa happy desu ;D Like my nik Чесно, много се радвам да знам че на поне някоолко човека им харесва. Саии , ами това са уръжия и на теб ти е простено , защото ги няма в анимето ;Д Ето пикче- http://asakasport.shop.by/pics/items/12017__a.jpg .
  7. Ами не си първият /бтв чак сега разбирам , че си момче, нямала съм никога момче читател , йеййй *пляска с ръце и се върти в кръг*/ , който казва че изреченията ги пиша по такъв начин. Просто съм свикнала така, съжелявам, ще се помъча да го оправя. Дам, героите са същите само тук-таме добавям нещо мое измислено, като Хаяте, главната героиня /това не е много тук-таме, ама .. ;;Д/ и още няколко малки роли за наперд. Относно следващата глава, незнам, чесно казано, кога ще успея да я напиша и публикувам. Все пак съм 14 годишно ;Д милост, моля. Но ще се постарая, колкото се може по-скоро да има нова главичка.
  8. Това е първият ми превод, надявм се да ви хареса. Моля ви фенове на героите в фика да не се ядосват и да не вземат това на сериозно. Забавлявайте се. Chapter 1 Не съм хомо! Когато Казуя беше на 3 години, майка му винаги го водеше в къщата на Аканиши, за да играе с това дете Джин. Като дете Каме бе много горд с момичешките си играчки: кукли, къща за кукли и т.н. Така че Джин, 5 годишен побойник, дразнеше Казуя и го наричаше "принцеса Казуя". ''Nee, ДжинДжин" Каза Казуя на по-голямото момче.''Хайде да играем...'' ''Добре" отговори Джин без да му обръща особено внимание. Той взе количката си и отиде до Казуя. Когато погледна играчките му той възкликна '' Ох , мислех че си момче''. ''Казу е момче'' ''Тогава защо играеш с кукли'' Попита Джин отново. Той грабна една от куклите на Казу и й изкара главата. ''Само момичетата играят с това!'' Казуя премигна няколко пъти, опитвайки се да разбере случващото се. ''Waaaaaaahhhhhh ~!!!!'' Tой започна да плаче ''Защо го направи?'' ''Чуй ме!'' Джин направи пауза. ''Неможеш да играеш с тези играчки. Те са само за момичета!'' ''Но Казу го иска!Waaahhh! '' ''Да не си гей?'' Попита Джин, но момчето не реагира, а продължи да го гледа. ''Това 'гей' .Казу не знае какво означава'' ''Ах ... гей... '' Джин не знаеше как да обясни думата, защото той самият не знаеше значението на 'гей' .''Такъв си женчо! Като ' принцеса' . ''Принцеса?'' Ококори очи той и се усмихна.''Казу е прицеса!" ''Да'' Изсъска Джин и се изплези. ''А, аз не си играя с принцеси, затова Чао!'' С това Казуя напусна, чувствайки се щастливо , наречен 'принцеса'. В този момент той почувства нещо за Аканиши Джин. Следва продължение...
  9. 8-ма глава Страх беше облял чистокръвният вампир. Държеше любимата си, а я губеше. Беше объркан- не знаеше какво става, но тя бавно си заминаваше. Карлин кашляше и повръщаше кръв- бавно умираше( или животът й бавно угасваше). Канеме беше вплел пръсти в нейните и здраво държеше ръката й, която стискаше силно неговата. Нямаше какво да му мисли повече. Куран се наведе и захапа китката си. Алени капки кръв потекоха, докато смучеше кръвта си. Той бързо долепи устните си до на Лин и й даде от неговата кръв. Тя бавно се ориентира и слезе надолу към врата му и този път с всичка сила впи зъбите си, дълбоко и болезнено. Кафявокосия кръвопиец силно стисна любимата жена в прегръдките си, страхуващ се да не я изгуби, отново... Знаеше, че този път няма да го понесе, нямаше да може да оцелее без нея. Карлин бавно възвърна жизненоста си, ударите на сърцето й се нормализираха, както и дишането. Канаме хвана двете й ръце и я погледна в очите. - Кой, кой ти причини това?- изведнъж самото момиче се запита същото. Спомените бавно се подредиха в главата й и всичко й беше ясно. - Рука...- едва промълви тя. Чистокръвният вампир я надигна и я премести в леглото, за да си почине. Куран бушуваше отвътре. Как смееше? Как се бе осмелила да направи това. Щеше скъпо да си плати и нямаше да й се размине туко- така. С гневни и решителни крачки Канаме тръгна към стаята на Рука. С трясък отвори вратата, а момичето го гледаше право в очите. Отлично знаеше, че ще дойде и сякаш го чакаше. Да, знаеше, но поне беше убила тази бездарница веднъж завинаги, а едва ли би се показала отново в Академия Кросс. В очите й ясно се четеше отговорът- струваше си. Канаме се приближи и вдигна ръка, като я удари. Кафявокоската потресена падна на пода и докосна зачервената си буза. Прозорците в стаята се пръснаха и тока угасна, като момичето усещаше, че цялата тази енергия се събира и трудно се здържа, да не я унищожи. - Спри!- чу се глас. Чистокръвният вампир гневно извърна поглед и се срешна с очите на Акатски. Рижавокосият побегна и приклекна до Рука.- Спри , Канаме! - Умрете и двамта!- каза с ледено спокойнитя си глас Канаме и стисна зъби. Кафявокоската знаеше какво щеше да последва- те му противоречаха, а това нямаше да остане безнаказано. Изведнъж някой хвана ръката на Куран. Още по- разгневен извърна очи, но сякаш яростта му беше укротена, когато се срешна с черните и красиви очи на Карлин. - Значи това е новия ти начин? В какво ниво си само- да ме тровиш и да показваш лицемерие? Акатски , Канаме това е спор между двете ни и ще свърши между нас. След половин час - бий се с мен! Да видим дали си толкова добра , колкото й с лицимерието.- изрече с отвръщение в очите й чернокоската и напусна стаята. Аберон се върна до своята стаая и бързо се преоблече, като този път сложи и сайте си. Доста отдвана не ги беше докосвала. Момичето бавно отвори кутията и изкара сайти увити в червена копринена кърпа. Бързо си ги сложи и отиде до мястото- тоестт гората. - Без оръжия, като вампири!- каза Рука и двете захвърлиха оръжията си настрана. Когато станаха се погледнаха в очите, очите и на двете бяха в червен цвят от ярост и желаеха да се разкъсат. Кафявокоската извика и засили юмрука си към Лин, същото направи и тя. Карлин хвана юмрука на съперницата си и тя на Лин. Сега беше борба на сила и издържливост, но никой не се отказваше затова и двете тръгнаха в противоположни посоки. Аберон падна до пистолета и сайте си. Кафявокоската стана преди нея, кръвожданите й очи блестяха и желаеха отмъщение. Тя погледна право в черните очи на вампирът и без да усъзнава какво прави, хвана саите си и бавно започна да ги приближава до сърцето си. "Какво правя? Какво става?"запита се момчието. " Това е силата й, да те контролира. Открий волята и я спри!" Карлин учудено премигна, сега чуваше пак същият глас. Този глас идваше и я спасяваше винаги. "Превърни се в човек, по този начин ще я пребориш!" чу се отново, момичето стисна очи и стана човек. Карлин стисна зъби и изръмжа, сега се бореше и нямаше да се откаже. ''Какво? Не! Няма да ти позволя!'' извика наум кафявокоската когатя видя, че Лин не се предаваше. Острието прободи копринената й кожа и тъмно червена капка кръв оцвети студеното желязо. С последен вик чернокоската възвърна контролът над себе си. Тя гневно захвърли саите по Рука и те се забиха в корема й, препъвайки я към голям камък. Лин беше вързала на тях малък конец и със зъби стискаше единия и а другите два бяха в ръцете й. Тя ги съедини и издуха един облак огън, но целта й не беше да изгори кафявокосия вампир, ами да я разсее, тя знаеше, че раните й бързо щяха да зараснат. Кафявокоската хвърли няколко сенбона, кайто направиха пентаграм околко Рука, който чакаше да бъде активиран. Кафявокоската се чудеше какво става. От устата й течеше кръв и не можеше да помръдне от болката. - Стига толкова! Спрете!- извика чистокръвният Куран.- Рука признай погрома си от Карлин и напусни акадеимия Крос ! Това е наказанието ти!- както винаги със спокоен глас каза мъжът и задърпа чернокоската към стаята.- Кървиш...- Лин погледна и видя раната от саите. Канаме докосна мястото с пръст и то зарасна. Внезапоно спомена за Хаяте нахлу в главата на момичето и тя учудено отстъпи назад.Чак сега се беше сетила за пръстена и погледна ръката си. Канаме видя това и я вдигна. - Махнах го и взамяна сложих този, може да не си свикнала, но ако не искаш да го носиш, го махни.- каза той. Едва сега Лин бе забелязала, че това е пръстенът- подарък за рождения й ден от него. Да, но тя го беше изхвърлила в коша. Моментално се изчерви от срам, изглежда я беше видял. Това беше един от редките случаи, където можеше някой да види истинските й емоции, но естествено веднага сложи безчувствената маска. Нямаше да бъде лицемерна и да се срамува от постъпката си, не искаше да върне всичко наазад. Не желаеше този пръстен и нямаше да го носи. За да покаже, че не й пука дали ще я види и помисли нещо, тя изкара пръстенът и го смачка. Захвърли метала настрана и стана от мекото легло. Чистокръвният вампир присви невидимо за нея очи и преди да излезе, се объна. - След тридесет минути започва часът. Ела в класната стая.- кратко заповяда и излезе. Чернокоската изръмжа и започна да се приготвя. Застана срещу огледалото и засреса косата си, като насочи погледа си в пода. Нямаше значение дали щеше да е към пода или тавана, стига да не беше в огледалото. Точно сега не искаше да вижда Май, но всъщност не значеше ли, че не иска да вижда себе си. Не... Карлин отказваше да приеме, че е тази слаба жена, нежна мадама, която никога не е изричала дори мръсна дума... Съвсем не. Никога нямаше да си спести мнението и винаги щеше да си бъде истинското аз, но какво ставаше. Дали Май бе истинското й аз, дане би тя да беше такава мадама, а сегашното й състояние да беше заблуда или обратното. Тя въздъхна и преглътна бучката, която беше застанала в гърлото й. Премигна няколко пъти, за да се свести, изправи се и пое дълбоко въздух. Бавно отвори вратата на класната стая и седна на последният чин най- вляво към стената. Беше взела тетрадка и черен химикал, а от скуката, която беше заляла цялата стая- поради закъснението на учителя, беше започнала да си драска нещо. Изведнъж вратата се отвори и от там влезе учителят, но Лин не обърна внимание и съсредоточено продължи драскането в тетрадката, като беше захапала долната си устна. Изведнъж до ушите й стигна името на учителят и учудено вдигна глава. - Ягари- сенсей?- момичето погледна невярващо, но наистина бе точно той. Беше познала гласа на учителят си от плът и кръв.Чак сега Ягари я виждаше, защото се беше скрила в сянката и беше невидима. - Аберон-сан. Доста време мина.- чернокоската единствено кимна и се усмихна, след което часът започна, като тя отново си се сви в ъгъла и затихна. Доста ученици от нощтната смяна бяха учудени, защо точно той им влезе в час. ‘’Нима няма други учители... ловец на вампири?...” мислеше си раздразнено Айдо. Секунди преди дългоочаквания звънец да бие, чернокоската скокна от чина си и с бързи крачки беше стигнала като се чу странен шум. Веднага го бе разгадала, затова се обърна. Някой беше хвърлил нож към Ягари, но естествено той не бе пострадал, но неможеше да се каже същото и за тетрадката му, защото ножчето беше улучило точно нея. Крайчеца му се виждаше от другата страна, а вампирчетата бяха доволни. Със същата скорост (на светлината (; ) Карлин се обърна и хвана ключалката, но този път някой замяра с нещо нея. - Бързи рефлекси, както обикновенно...- Усмихна се доволно учителят. Лин погледна смачканата хартия в ръката си и бързо прочете. Там пишеше каква й е следващата мисия. "Полунощ те чакам пред академията, снайперистке." Той мина покрай нея, като с крайчето на окото си надникна и както очакваше. Дръзка усмивка шареше по ангелско бялото й лице. - Благодаря много, както винаги... Радостно ритна огромната врата, която се отваряше към покоите й. Още по- голяма усмивка се появи по плътните устни на вампирът, когато видя големия правоъгален куфар. Тя нетърпеливо го отвори и започна да сглобява снайпера си, след което го целуна. Беше адски щастлива, че е повишена и точно в този ден има мисия. Ягари погледна чесовникът си, оставаха още три секунди до полунощ. Пъхна отново ръката си в джоба и погледна напред. Карлин скочи и застана над портата. Малка пукнатина се получи на пътя, заради силата й. -Тук съм, жадна за....
  10. Еми в дргуите форуми направо се появяваше клипче, но нищо.А това в кой ще се влюби, няма да го кажа *плези се* ,няма да е интересно, нали? Относно , това че има малко роля Хиро, не се безпокой за всеки от момчетата ще има по специална главичка, няма да са съвсем насухо. Нали, то хората само заради тях ще го гледат ''сериала ми'' , но се надявам да впечатли и ''зрителите'' /по-скоро читателите'/ със сюжета. Lee Hyun Ki на теб също искам да ти благодаря за коментара, найстина много ме зарадвахте доли стимулирахте, за което ще се постарая да напиша и пусна по-скоро новата глава. Благодаря ви много за коментарите! Ей сега си уча и сядам да пиша.
  11. Между кои глави непомня вече бях поставила клипче с представянето на героите, но нищо ще ги кажа. Аюми е Хамидаро Юй, Хироки е Ямашита Томохиса, Кьохей е Икута Тома , Акира е Мукаи Осаму, Мизушима Хиро / да не си мислеше, че няма да го има ;Д/ е Наоки, Шин като Аканиши Джин, Юки като Коике Тепей, Миура Харума като Сора, Хибики като Такизава Хидеки. Това са героите , а относно това с Джун просто е невъзможно, някак си ме отблъсква ;D Жалко май никой не е погледнал клипа *плаче*. Но тъй като съм добричка ще дам линк --> Цък Watashi wa iii-ko neee ^^
  12. Ето я и най-сетне новата глава. Снимката беше за предната глава но нищо. Надявам се да ви хареса и не само главата , но и пикчето коментирайте ^^ onegaishimasuu Глава 8 Наистина това беше ли той. сега разбираше какво е имала предвид с това ''оценяване на книгата по корицата''. -Готови ли сме вече? -Не, естествено, какво си помисли? Сега стана красив, но не стига -трябва да си известен. Без дори да му остави време да се запита сега пък на къде го води вече беше в лимузината. Не след дълго луксозният превоз спря ред висока сграда и слязоха. -Точно навреме госпожице Шинчиро! -Бе ги посрещнал висок и строен мъж. Беше с розова риза бял панталон и червен шал. Имаше също шапка като на художник в бял цвят. Косата му бе хубаво зализана назад, а ръцете странно пъхнати в джобовете. Сора веднага осъзна какъв е мъжът, или трябваше да каже жената. Точно в този объркан момент, Аюми стисна ръката му и се изкиска. -Започнах да си мисля, че няма да може да дойдете-.Добави той и ги поведе. -Но вече сме тук. Преди да се е осъзнал Сора беше пред гримьорната , а след още малко го снимаха в най-различни пози. Аюми не го остави сам и се присъедини , като не само той беше минал през гримьорната. Момичето също беше гримирано и преоблечено. -Какво е това?-Прошушна тихо момчето докато се обръщаше малко надясно. -Не си разбрал все още? Снимаме се за новият брой на Moda NewS.-Отговори кафявокоската и се усмихна широко на камерата. -Нека спрем за сега. Искам да ви снимам поотделно. -Добре.-Отвърнаха единно и отидоха да се преоблекат Първа беше Аюми. Беше облечена като ученичка, с къса черна пола , бяла риза и небрежно сложена вратовръзка. Косата й бе боядисана с временна боя и сресана встрани, като имаше очила в стил на “чичо полицайчовците”, както обичаше да си казва наум и до нея имаше мотор. След като пуснаха и вентилатора, който вееше косата й и качулката атмосферата бе създадена. Всички в залата зяпаха момичето. Наистина бе красива. Устните й бяха леко разтворени подчертани с бледо розов гланц, а на очите й имаше съвсем малко грим. След още няколко снимки снимаха и Сора на същото място , но за разлика от нея той беше с черен стегнат панталон с верижка спусната от колана на десният крак , черен потник и кожено яке. Миловидното му лице в момента беше толкова побъркващо, че момичетата в студиото зачервено и замечтано гледаха момчето. След секунда той изкара коженото яке и остана само по потник подчертаващ фигурата му и разкриващ мускулите. След това снимаха заедно двамата и всичко бе готово. Мъжът ги изпрати с огромна усмивка , като ги покани за следващият брой направен специално за Хелоуин. Изглежда старецът бе намислил нещо. ''Та те си пасват идеално, как бих изпуснал такава възможност!" помисли си и им сподели мислите си, като получи голяма усмивка и от двамата. -Много сте мил, но той ми е много скъп приятел- ако в този смисъл имахте предвид , че си пасваме съм съгласна. След думите си шофьорът затвори вратата на лимузината и потеглиха. Интересното беше, защо сърцето му заби токова бързо при думите й. ''Скъп приятел'' прозвуча му странно. Дали го нарани или го направи щастлив, та сърцето му така прескочи няколко удара все още беше неясно и за него. Вече повече от час Кьохей мързеливо се въргаляше ту наляво, ту надясно в огромното легло покрито с коприна. До преди час беше хремав, но след като личният му лекар го навести и като подарък му донесе една хубава инжекция от която не можа да се отърве вече беше сравнително добре и дори бе изгонил досадните прислужници, но беше на път да умре от скука. Естествено че нямаше да влезе в часовете, но си беше дори по голямо мъчение да стои в тази стая. Кафявокоското се надигна и се заоглежда, надявайки се че ще му се мерне нещо , което да убие скуката поне за малко. Изведнъж видя една книга. Да, това беше необичайно за неговата стая, като се имаше на предвид, че той книги не четеше. Мързеливо се вдигна от леглото и отиде до книгата. Мислеше, че е на Хиро, но като я видя си спомни, че Аюми държеше книгата. Да, тя я държеше. Спомен... Аюми беше седнала на стола и задълбочено четеше книгата, която държеше. За миг дори не бе отделила поглед от черно-белите листи. -Какво му е токова интересно, след като дори няма една картинка? -Ако прочетеш ще разбереш, пък и хората използват въображението си , за целта с картинката. Край на спомена... Е, нямаше какво да губи. Даики се огледа, за да се увери, че няма никой и леко разтвори книгата. За пръв път в живота си четеше книга, затова не искаше никой да го вижда, защото дори не можеше да си представи реакцията им. ''Дам , определено, ще прочета тази книга и когато й я връщам ще й кажа - Точно както си и мислех, изобщо не беше интересно!'' помисли си доволно и започна да чете. Първите десет страници едва държеше отворено очите си и беше на път да заспи, но изведнъж му стана толкова интересно, че без да се усети беше стигнал до средата на пет сантиметровата по дебелина книга. Изведнъж някой почука на вратата и той стъписано подскокна на и без това много меките завивки, на който леко мръднеш ли се -залиташ. Книгата литна нагоре, удари се в тавана и се върна, удряйки го по главата. -Момент!-Изписка Даики, мушна книгата под завивките , зае позиция на мнооооооого болен и си ''пренастрои'' лицето.-Влез. Преди още да е видял кой влиза, той се престори , че кашля и въздъхна болно. -Нали знаеш , че те познавам от малък.-Подметна Хиро, току що влязъл. Както винаги беше спокоен, с мързеливо изражение, и почти заспал. -Ооо, ти ли си Хиро.- Кьохей подсмъркна веднъж.- Не се доближавай да не те заразя. Много ми е зле... - Поправяйки си гласа добави. -Honto?- ''Жалко, че Червената шапчица, или по скоро сцената на болната баба от там я знам.'' помисли си тъмнокоското наум.-Хъъх , наистина жалко...- Отбягна любопитният поглед на приятелят си и издърпа един стол, сядайки до него, чак това Хиро започна да пуска в действие плана си.-Дам, защото Шин щеше да ни покаже новата модна колекция и мислехме тази нощ да излезем в някой клуб, но изглежда няма...- Той кръстоса крака си и се прозя. След секунда стана от стола, без дори да погледне Кьохей, защото отлично знаеше изражението му в момента - ядосан, с егоцентричен поглед, и малко, но съвсем малко смутен и гордо вдигнал глава. Хироки точно преди да е стигнал до вратата забави и се доизказа.- Всъщност, можем и без теб. Бързо оздравяване!-Добави и натисна бравата, вече стигнал вратата. -Cotoo mate!!! Mate, mate, mate!- Започна да размята ръце Даики. Точно в този момент крайчетата на устните на Хиро се вдигнаха. Знаеше си! Той бързо скри усмивката и се обърна. -Хн? Не си ли болен? -Всъщност, да, но и нее, тоест горе-долу съм добре. -...и искаш да дойдеш? -Да. -Но знаеш, че не можем да оставим на късмет нещата, когато става дума за здравето ти, нали? -Мхм, мхм!-Закима той. Беше почти убеден, че може да направи всичко, само и само , за да не изпусне веселбата. -Добре тогава, нека ти извикаме личният лекар , за да ти направи една инжекция и да тръгваме. -NANI??? ZETAIII IYAA! Никакви инжекции! -Тогава- бързо оздравяване. -ХИРО!!!-Чу се недоволно гласче. Беше точно като малко дете , готово да се разплаче, само и само, за да получи , това което иска. След всички изпитания най-накрая щяха да се прибират- поне така си мислеше. Той се поклони няколко пъти от благодарност и дари момичето с топла усмивка, която единствено майка му получаваше, но неусетно и друго чувство се бе вляло в благодарната усмивка и променяше цвета й повече в червено отколкото оранжево. И това алено червено караше крайчетата му леко да пламват, когато я погледнеше директно в очите. -Ayumi-chan wa honto ni yasashi!- Усмихна се Сора наведен. Не можеше да я погледне в лицето сега, но не можеше и да не го каже. Никой досега не бе правил такава доброта за него. Да го вдигне от ''калта'' и да го направи такъв. Сега дори майка му едва би го познала. -Хн?-Учудено възкликна момичето -Хм!-Кимна , като добави. Сякаш сам се уверяваше.- Искам някой ден да ти върна добротата. -Няма нужда. Не го правя, за да имаш какъвто и да е дълг към мен. -Благодаря. Тъй като вече нямаме какво да правим, мога да те почерпя с топла супа! -Глупости! Имаме още работа! Сега отиваме на мястото, където най-ще ти хареса! Той въздъхна измъчено и отпусна глава към дясното си рамо. -Honto...?! Лимузината спря. Шинчиро откъсна поглед от прозореца и се усмихна широко към полу заспалия Сора. Момчето бързо се осъзна и се опъна. След секунда шофьорът бе отворил вратата. Първи слезе Сора. За секунди се осъзна, къде се намираше и най-шокиращото колко хора го гледаха и снимаха. Той слезе и вместо шофьора подаде ръка на младата дама в колата. Аюми се усмихна и хвана ръката му. Бързо слезе и мина няколко крачки напред. Спряха и се обърнаха към камерата, заемайки хубава позиция, след което продължиха напред. -Помниш ли онова, което ти дадох в колата? -Малкият микрофон и слушалка, който искаше да си сложа, когато ми кажеш в ухото и микрофона на ризата? -Да. Сложи си ги и ме слушай внимателно! -Добре. - Сега ще се разделим! Седни на бара. Аз ще отида в един от ъглите там са моите приятели и ще ти казвам какво да правиш. -Но чакай!- Преди да е казал още каквото и да било, тя тръгна , потъвайки в тълпата. Имаше доста хора в клубът. Все пак беше един от най-известните, беше чел за него по вестници и дори никога не си би мислел че ще влезе. Още помнеше чувството всички да те гледат, да те снимат и да стъпваш на червен килим. И сега усещаше погледите на дамите върху себе си. Колкото и да не искаше да си повярва, наистина грозното татенце бе станало красив лебед Ставаше все по задушно, усещаха се най-различни парфюми наоколо, всякакви рокли. Без много да се мотае Сора отиде до бара. Седна и се заоглежда наоколо, за да е сигурен , че тя го вижда. Момичето бързо го мярна из танцуващите тела пречки. -Поръчай си нещо силно. -Не пия алкохол и не знам какво!!! -Почти изпищя нервирано той, като замяна получи смях. -Хмм, за теб- White Russian, без лед , повече водка... повече Kahula. Запомни ли го. -Ще видим. Той се обърна към бармана и рецитира казаното. След не повече от пет секунди вече чашата беше пред него. -На екс!-Добави тя и се изкиска тайнствено. Красавеца изпълни заповедта, затваряйки очи. Гърлото започна да го пари след това корема, но положи доста усилия, за да игнорира паренето и да не се изложи. Аюми го изчака няколко минути да се свести и така заговори наново. -Сега, избери си някое момиче. -Какво? -Огледай се- най-красивата, най-елегантна, най-горещата .. уоуу най-секси мацката тук, която най-много ти харесва! Огледай се. Ще ти казвам какво да правиш. Докато се оглеждаш леко дръпни яката и си оправи косата. Предполагам си жаден, оближи устни... -Подвеждащо.. -...Гледат те повече момичета , от колкото виждаш. Давам ти половин час да си избереш момиче, след това танц. -Добре.- Отговори на микрофона и започна да изпълнява заповедите. Той бе като дребна рибка пусната в открито море тук. Съвсем така се чувстваше, без да осъзнава каква илюзия може да създаде външният вид, каква илюзия и заблуда. Бе ирония на съдбата, той малкото момченце, сега беше големият. Леко погледна момичето, на което дължеше всичко. Тя също успя да го погледне за секунда, след което малкият пролог беше закрит от танцуващите хора. Жалко, тя не видя усмивката му. Изпълнена с толкова благодарност. Това бе като приказка за него, всеки миг минаваше толкова бавно и едновременно бързо. Всичко наоколо беше толкова непознато и ново. Докато всичко му се струваше толкова бавно и тежко времето бързо бе изтекло. Но кое момиче, кое му беше дръпнало вниманието? Да, знаеше я ,видя я. Сора стана от бара и бавно потегли към масата. Там беше тя, момичето което успя да го привлече, или по скоро плени. Беше му пленила сърцето сякаш го държеше в ръце заковано с хиляди вериги, а то дори не претендираше да е там, то се притесняваше , че загрубява крехката ръка. След малко вече беше там. Момичето го погледна и се усмихна. -То я! Каза той докато дръпна Аюми за ръката и я поведе навън. Момичето се мушна в лимузината а той остана на няколко крачки назад. Нямаше да забрави тази вечер. Това момиче, нищо специално на външен вид, съвсем обикновена и еднаква с другите, именно тя бе променила за миг дори живота му и запечатала тези нежни мигове в умът му завинаги. Момчето за последно се огледа в блещукащите светлини на клуба и въпреки , че заслепяваха очите му продължи да се наслаждава. Аюми подаде ръка от колата. Момчето се обърна с усмивка. Тази ръка. Хванеше ли я сега, никога нямаше да я пусне. До нея се чувстваше странно... добре. Беше намерил мястото си. Дължеше й много, наистина много и именно затова нямаше да пусна ръката й. Знаеше че тази ръка винаги ще бъде протегната към него, топла и готова на всичко. Той кимна сякаш потвърждаваше своите мисли. ''Определено, тази ръка... няма да я пусна никога!''
  13. Съжелявам за грешките. *покланя се за прошка с кучешки очи* Магииии-семпайй омае га букорос! Понякога си лошааа *плаче*. Новата главичка е доста дългичка почти накрая съм, а като я довърша ще й хвърля едно око вместо да натоварвам цялата работа с редактирването на Магито, благодаря за коментара и търпението . ^^ П.П. Уши са :Д
  14. Мда, то се вижда като погледнеш гледанията на темата, но си е друго да прочетеш нечий отзив, няма значение, дали лош или добър, това е мнение и те подобрява, или стимулира за мен са много важни коментарите ;Д. И така следващият чаптър ^^ Надявам се да Ви хареса!! <3 7-ма глава Карлин седеше и гледаше мъжът срещу нея, като попарена. Не очакваше такова нещо и не знаеше как да реагира, какво да каже или да направи. Беше забравила всички думи в речника си, дори беше забравила да диша. Това ли беше момента, който очакваше от години насам. Нейната мечта... Да, това беше, но защо имаше някакво странно чувство. Нещо в нея, много, много дълбоко й казваше, че не го иска, а нещо, или по-скоро някой и повтаряше, че е грешно. Аберон даже и не забелзяваше този глас, това чувство, че да го игнорира. Очите й шареха по красивия тъмносин камък, който така примамващо и омайващо блестеше, чак момичето не знаеше какво да каже. Сърцето й заби лудо в нея, дори и Аберон си помисли, че то ще се пръсне. Чак сега момичето отдели очи от синия камък, като морето и по-добре огледа мъжът срещу нея. Хаяте беше с черен костюм, който го правеше още по- мъжествен и красив. Едва сега усещаше толкова силно прафюма му, който винаги желаеше да усеща по кожата си, от близоста му. Чак сега забелязваше тези красиви и непокорни очи, не, тя преди също е виждала красотата им, но сега сякаш отново се влюбваше в тях. Хаяте гледаше момичето и изучаваше всяко нейно движение и постъпка, всеки нерв по лицето и свиващ се мускул по тялото. Не, той не я гледаше в очакване, а търпеливо. Не я гледаше така, защото знаеше отговора й, даже вече беше започнал да действа плана му. Куран лека- полека започваше на живо да разработва стратегията си на шах- матната дъска. Единствено не беше в очаване, не и в очакване. Той знаеше, беше предвидил всичко, дори и беше помислил за всеки детайл и до най- малката подробност, но дали... Дали не беше пропуснал нещо? Аберон не можа да мръдне, да отговори на въпроса, не можа нищичо да направи. Тя насочи погледа си в очите на Хаяте и той се усмихна, едва- едва. Карлин можеше да каже толкова много с поглед и той знаеше това. Изкара красивия пръстен с тъмно син камък и взе ръката на Лин, която сякаш беше в приказа- гледаше бездвижно случващото се. Нежно пъхна пръстена с общо пет камъчета в пръсчето й и той пасна точно. Ръката на момичето стана още по- нежна и красива с пръстена, като най-големият от камъните беше посредата, а другите бяха по-малки, от двете му страни. След като сложи пръстена той издърпа чернокоската към себсе си, която все още беше, като в магия. Карлин бавно се отпускаше в прегръдките му. Бавно се надигна и целуна Хаяте, който само това чакаше и веднага сля устните си с нейните. - Дойде времето...- каза Хаяте убивайки тишината.-... Нека опитам от кръвта ти. Той надигна момичето , като булка и я сложи на леглото, след което легна върху нея. Пусна косата й, обичаше да гледа красивата й катранено черна коса, мека като коприна и буйна като самата нея. Сега щеше да я види запоследно. Щеше да убие Карлин, като изпие всичката й кръв, до последната капчица. Кръвта на Куран Канаме течеше в нея, а той трябваше да я има. Тази мощ му принадлжеше, както кръвта на чернокоската. Хаяте легна върху момичето и нежно я прегърна, както направи и Лин. Нежно, бавно и влудяващо заби вампирските си зъби в меката й кожа и страстно засмука кръвтта. Аберон очакваше този момент от дълго време, за първи път мъжът на мечтите й щеше да пие кръв от нея. За пръв път, но може би и още щеше да пойска. Размисляваше тя, като бавно се изморяваше и иначе бялото й светло лице, пребледняваше още- повече. Карлин мислеше толкова невинно, толкова беше добра, толкова вярваше на Хаяте, затова и не беше видяла истинската му цел. Бавно и полека тя усъзнаваше, че Хаяте я убива, нежно , страстно и жадно. Изпиваше живота й, изпиваше мечтите й и взимаше всичко, което някога бе имала. -..Ха..я..те- са..ма..- едвам промълви Лин. Нежните ръчички, които до предималко здраво бяха се вкопчили в гърбът му, бавно загубваха силата си и намаляваха силата на захвата. Момичето бавно спусна ръката си и тя безжизнено падна върху завивките. Изведнъж вратата се пръсна и малки парченца трески покриха килима. Карлин вече не можеше да асимилира какво става, тя единствено гледаше тавана и разбитото й сърце. Бавно загубваше топлината си и бързината и честотата на ударите. Хаяте се надигна и изтри кръвта от устните си. Тя лежеше, като кукла и гледаше единствено тавана, но след секунда клепачите й натежаха и зрението се размаза. Карлин бавно затвори очи и потъна в бездната на тъмнотата, без надежда, че повече ще отвори очи. Тя и не искаше, на такъв лъжовен свят, с такива лъжи, не искаше да идва повече. Не искаше да се връща, но щеше. Щеше да се прероди и пак да преживее, пак да вярва и бъде лъгана. - Още от началото разбрах защо всъщност си тук...- безразличния спокоен и затова страшно заплашителен глас на Канаме уби тишината . - Тя е марионетка, просто пешка.- започна Хаяте, като целеше да ядоса братовчед си и по лесно да го убие.- Забавнление в скучния дълъг живот и малко храна..- продължи той, а Канаме оголи въмпирските си зъби и изръмжа зверски. За него Карлин беше съкровището, което не би позволил на никого да нарани. Но Хаяте продължи със същият си предизвикателен глас. - Нали знаеш, мили мой братовчеде, че пешките служат за удоволствие и утоляване на жаждата, но когато станат не годни се захвърлят... Точно такава е Карлин в момента... Взех това, което исках от нея... Сладката й кръв, която ти не можа...- Хаяте безсрамно си изкара езика и облиза около устните си кръвта на агонизиращата Карлин. Канаме едва се сдържаше да не го убие, но трябваше да изчака подходящият момент... Точно, когато братовчед му се разконцентрира и допусне грешка, защото иначе можеше и той да пострада тежко. Хаяте стана от леглото и се запъти към по- малкия от семейсвото Куран, но в същото време очите му станаха кърваво червени и на мига тялото на Канаме се вцепени. Сякаш, някой го беше замразил. Единственото нещо, което се мърдаше, беше главата му. Хаяте се усмихна садистично и започна да обикаля около не мърдащият си братовчед. - Ех, Канаме... Колко пъти съм ти казвал да не се влюбваш в неподходящите за теб жени... Тя не е чистокръвна... Дори и вампир не може да се каже, че е... Тя е жалко подобие на човек... - Канаме отново изсъска. - Мери си приказките нещастно копеле. Каквото и да ми струва ще я съживя, а теб ще убия...- Хаяте се изсмя подигравателно. - И как ще стане това... Нима мислиш, че не видях как я гледаше... Как очите ти засияваха, когато мине покрай теб... Как сърцето ти я ревнуваше, когато я докосвах с ръцете си... Но ти пропусна шанса си Канаме...- отново се засмя и тръгна към леглото, където лежеше Тя... Жената, която чистокръвният Куран обичаше с цялото си същество... Жената с буйния нрав и непоколебимостта... Която не би позволила на някой да си налага волята над нея... Но сега беше се поддала на изкушението... На грешните си мисли и чувтсва, които Хаяте беше подържал с лъжа. Когато Хаяте стигна до леглото се качи на него и прекрачи безжисненото тяло на Лин. Извърна си за момент главата към Канаме, дари го с най- демонската си усмивка и отново се обърна към момичето. Кръвта на Канаме буквално щеше да изригне, като горещ вулкан, а всичко в него искаше да изтръгне сърцето на Хаяте и да го захвърли, като най- големият боклук... Хаяте се наведе и облиза най- безсрамно побелялата и студена буза на Карлин. След това спусна езикът си надолу към гушата й, където ясно си личаха белезите от зъбите му... Отново облиза кръвта, която беше излязла от вратът на чернокоската. - Е, Канаме, ще ми позволиш ли отново да опитам вкусната и топла кръвчица на Лин...- Куран се опита да си мръдне поне ръката, но така и не можа. Хаяте го беше паралезирал.- Позволи ми, докато не е изстинала напълно.- Очите на Канаме придобиха светло червеният си цвят, жадуващи да убиват по най- жестокия начин. Кафявокосият Куран отвори устата си широко и вампирските му зъби се показаха навън. Канаме това и чакаше. Фокусира си погледа в една точка и събра колкото сили има в тялото си. Мускулите му се напрегнаха и създадоха отблъскващо поле. То позволи на Куран да си мръдне едната ръка и да привлече ножът, който седеше на масата до него. Хвана го здраво и го заби право в кракът си. Алено червената му кръв бликна от раната, но нали беше вампир и тя щеше да зарастне бързо. Веднага тялото му се стабилизира и се върна в нормалното си състояние. На секундата се спусна към братовчед си, за да може да го спре, да не впие зъбите си в най- ценното нещо в живота му. Изведнъж Хаяте усети присъствието на Канаме близо до него и точно преди да се обърне, младият Куран заби ноктите си в сърцето му. Хаяте не очакваше това. Канаме си прокара ръката надълбоко в тялото му и достигна до сърцето. Тогава го хвана с цяла ръка, безмилостно и жестоко го изтръгна и си извади ръката на вън. Хаяте извика от болка и се превърна в пепел, която зверски се блъсна в лицето на вече последният останал чистокръвен вампир от семейство Куран. Това беше велика победа за Канаме... Най- накрая беше победил братовчед си и го погубил, така както беше погубил той баща му. Самодоволната усмивка се появи на бялото му като мрамор лице, но веднага увяхна, когато погледна почти изстиналото лице на Карлин. В този момент всички от нощният клас усетиха мирисът на кръв... Кръв от чистокръвен вампир... Всички се смутиха, но не направиха нищо, защото им беше заповядано да седят на празненството. - Куран... Хаяте...- сама...- единствено Рука леко промълви и една сълза се появи в очите й. Въпреки че, братовчедът на Канаме я беше използвал и след това унижил, тя все още изпитваше някакви чувства към него... Но, не бяха толкова силни, както бяха към Канаме. Чистокръвният вампир леко отряза китката си и няколко капки паднаха на разтвориените плътни устни на момичето. Приближи ръка и чернокоската бавно впи зъби във вените на Куран. Карлин бавно възвърна жизненоста си, като изморено си отпусна главата на леглото и потъна в дълбок сън. Аберон замислено гледаше листа пред себе си без да вижда написаното. Беше минала седмица след смъртта на Хаяте и тя получаваше цялото внимание на Канаме, даже й да не искаше. Незнайно защо държанието на Рука към нея се беше променило- тя беше по мека, не се заяждаше или заплашваше. Карлин мислеше, че не се е оправила, защото понякога кашлялаше. Може би Канаме е помолил кафявокоската, помисли си тя и продължи да гледа листа без да го вижда. Както винаги пистолетът седеше до нея на бюрото, като чирак. Тя с красива писалка гледаше документите на бюрото и пишеше нещо. Някой почука на вратата и без да изчаква разрешението й влезе. -Как си днес, Карлин- сан?- попита Куран почти заинтерисован. - Ти?- отговори тя на въпоса с въпрос и продължи да драска на листите. - Хн...- изсумтя мъжът и приближи чернокоскта. - Измамническо сърце, прелива доброта... колко познато?- каза безразлично момичето и гневно се надигна от стола и излезе, но котаго отвори вратата пред нея беше старата й приятелка Рука. - Донесох ти нещо за хапване. Как си днес?- Карлин без да отговаря взе нещата и замина. Канаме подмина кафявокоската и се закючи в стаята си. Момичето гневно стисна очи ''Как смее да се държи с Канаме- сама така?'' запита се гневно тя.- ''Още малко, само още малко и ще съм свършила с теб''- усмихна се злобно тя и затвори вратата. За да не убиди Рука , Лин похапна малко от храната- като по чудо тя се държеше добре с нея, нека го ценеше. Една част от чернокоската се чудеше, защо ли тя се държи така и тази част мислеше, че има нещо гнило, но друга си казваше ''Какво пък, може да иска да се сдобрим'', все пак бяха толкова дълго време приятелки. Все още спомена за Хаяте не се махаше от очите й, мъжествения мирис на кожата му, красивия поглед , с който я гледаше.Тя все още го обичаше и не можеше да го забрави, никога нямаше да го изтрие от мислите си, а отрежеше ли го, в душата й щеше да остане само една дупка, защото го обичаше с цялото си сърце. Карлин разсеяно измести поглед - иксаше да се отърве от мислите си. Момичето се свести и стана от клона, на който беше седнала. Рука бавно влезе и докато крачеше към легналия Куран настъпа лист. Наведе се и го вдигна , като събра другите опадали хартийки по пода. Остави ги на масата й се наведе върху Канаме, който беше сложил ръка на челото си. Кафявокоската бавно си приведе тялото и с нокътя си направи раничка на врата. Една алена капка кръв падна на бузата на чистокръвният вампир. - Кръвта ми, дори ако малка част от нея може да ти послужи, като храна...- загрижено каза и се загледа в очите му. - Достатъчно, Рука...- отговори чистокръвният вампир и изтри капчицата от бузата си.- Също така не се притеснявай за мен. Добре съм. - Да.- кафявокоската излезе смирено от стаята. Кралин иронично се изхили, видяла цялата драма на Рука. Имитирайки я се наведе върху Канаме и повтори думите й: - Кръвта ми, дори ако малка част от нея може да ти послужи, като ...- момичето не можа да продължи, защото внезапно се закашля и неможа да си поеме въздух. Закри устните си с ръка, докато кашляше и забеляза кръв по дланта си. Контролираше добре емоциите и скри изражението си под безраличната маска. Без да показва кръвта по дланта си тя я стисна в юмрук и седна на фотьойла . Точно преди да заговори момичето отново се закашля, но този път побърза да излезе, защото усещаше , че нещо напира. Тя излезе и побегна към стаята си, като с двете си ръце закривааше устата си. Влезе в банята и повърна право на пода. Чернокоската продължи да кашля и повръща, като бялата униформа беше станала червена. Изведнъж видя силует пред себе си. - Най-накрая...- усмихна се момичето, но зрението на Аберон се влошаваше и виждаше размазано. - Едва дочаках този момент. Не можеш да си представиш как те мразя Карлин, как още от момента, в който те видях те мразех и дори да ти се усмихвах си казвах, че ти си най- отвратителния човек когото познавам. За държанието ти към Канаме- сама и затова, че ме изложи пред всички.... Заради теб ръцете на Канаме са умърсени с кръвта на Хаяте... Ето, че дойде моментът! Сега ще умреш! Какво си мислеше, че просто съм омекнала и затова се държа мило. Аз те тровех през цялото време. Утровата беше много силна и всеи ден ти слагах повече- тя те разяжда. Тялото ти и даже вампирския ти организъм не може да се справи, а когато усилих максимум отровата започна да те разяжда отвътре.- чернокоската чак сега позна, че това е Рука. Кафявокоската довлна от себе си напусна стаята. Лин продължаваше да се дави в своята кръв и бавно затваряше очи, но усети, че някой я вика. Бавно отвори очи и видя чистокръвния Куран. Снимка на пръстена: http://silverogoldini.eu/uploads/products/fabcf3be5150576b197f6bc53fe166ac.jpg I'll show you a sweet dream... next night....
  15. не е променил статуса си

×
×
  • Създай нов...