machkar

Мууд, правилно разсъждаваш, но това е твоята гледна точка. загубата по неродено дете е доста силна и щом видиш дете, което ти става ценно, нещо те свива отвътре, казвам го от личен, мой опит със загуба на неродено дете. И второ, нахлуването в живота на героя на Бин от страна на момиченцето се предполага, че се е случил в по- ранен момент, непредставен във филма, ние виждаме хора, които вече се познават и са контактували преди това.За представянето на отчуждението, и аз така мисля, но игнорирането на детето, според мен , не е само заради това отчуждение. Но пак казвам и твоята и моята гледна точка са верни за себе си. Това, че филмът ни е провокирал да разсъждаваме е хубаво и в негов плюс, всеки е прав за себе си

Филмът като сюжет не е оригинален, но изработката му е от висока класа. Не съм съгласен, че отношенията между героя на Уон Бин и момиченцето не са изградени. Напротив, изградени са до съвършенство. Върху три пълноценни щриха. Загубата на мечтаното дете. Нарочното игнориране на героя спрямо момиченцето заради страха, че ако демонстрира привързаността и обичта си отново може да изгуби нещо скъпо. И онази всичкоказваща прегръдка на финала. Няма нужда от буквалистики и локуми. За мен лично страхотен филм.

Свободен ли е входът или с покани? Благодаря предварително за отговора

Ю. Корея - Bad Guy, Personal Taste и My girlfriend is a Gumiho Япония- Tzuki no koibito

Не мисля, че има чак толкова дупки в сюжета, които да дразнят с количеството и неяснотите си. Аз лично съм изгледал доволно много филми и сериали на подобна тематика, и по мое мнение този е в топ три на сериалите с подобен сюжет. Това, което липсва на повечето от подобен род филми, е недоизпипването на характерите и прекалено еднообразната операторска дейност, пресиленото наличие на визуални ефекти. Но в Ирис, смея да твърдя, и благодарение главно на актьорската игра, характерите са добре изведени, камерата улавя много добре детайла, мнопластово, динамиката и драматизмът са на ниво. Що се отнася до реализма..., е, няма как да знаем, в такъв сюжет пресилването на бойните сцени нарочно се пресилва, но тук не е досадно пресилването., само вижте американските, че дори и британските образци в жанра. Пресилване има понякога и в романтичните корейски драми, дупки също. Но това не ги прави некачествени. За мен силен сериал, силно актьорско присъствие и задържане интереса на зрителя.

Режисьорът на " Съжалявам, обичам те " отново доказа, че си разбира от професията. Привидно си беше поставил непосилната задача да развие характерите на твърде много персонажи, но се справи и успя да ги изведе като запомнящи се. Много добре изграден сценарий, силни, индивидуални сцени и великолепна актьорска игра, интересни метафори и в диалога, и в някои аспекти на сценографията. Изобщо " Лошо момче " не разочарова, напротив, доказва класа.

Аз се присъединявам към предните два поста, но само по отношение на този сериал. Според мен Гоонг е класи над този сериал като режисура и актьорска игра, на мен не ми седеше като изкуствен. Искаше ми се да харесам Целувката, ама.... не стана. Не мога да си обясня какво точно му липсва, но не ме грабна.

Да, хубав филм, особено в частта си относно островните приключения на тайфата и в Макао. Образите на Джан ди и Джун Пьо са добре изиграни, особено този на Джан Ди. Емоционално също държи високо ниво. Но сюжетът е повече блясък, по- малко съдържание. Останалите членове на Ф4- бледички на актьорско присъствие. Финалът- недоизкусурен. Иначе музиката- страхотна. Добър сериал , но предпочитам японската версия.

И моето мнение съвпада с това на daible. Историята тук е разказана по- добре, с по-малко блясък,но повече съдържание. Ключовите емоционални сцени са по- запомнящи се, а Цукуши и Цукаса са изключителни. и най- важното- финалът е по- добре изведен, за разлика от корейската версия, където отвореният финал не е постигнал целта си, половинчат е. И корейската много ми хареса, но тази за мен е по- добрата екранизация.

Един от най- балансираните и забавни корейски сериали. Ким сун а е колоритна и запомняща се като образ, сюжетът- умерен на излишни драматизми, и изобщо- сладък, но в никакъв случай сладникав. От добрите, стари, качествени, корейски задължителности.

Не само феята, а и като колективно изпълнение Ангелите си е хубаво преживяване. Много смях, много свежест и красота, страхотен саундтрак. Е, сюжетът тук таме куца с разни дупчици или недомислия, но пък отделни колоритни сцени и актьорската игра засенчват недостатъците.

И в мен този сериал остави дълбок отпечатък. Нито за миг не скучах или не се ядосвах на нещо предраматизирано, такова просто нямаше. Една невевоятно истинска история, която бърка в сърцето, актьорите играха като за последно, сякаш това е собствения им живот, Джи Соп- изключителна харизма, жестове, екранно и сюжетно разположение,режисурата, сценографията и камерата- увличащи и оставящи без дъх. Имаше нещо много арт,нещо много класически силно в този стектакъл между живота и смъртта. Лица, реплики и сцени, които се помнят за дълго. Накратко- един от най- фините,корейски екземпляри изкуство. С подобно усещане съм оставал само след един друг сериал- Звездопад с Кимура Такуя.

Комасамнида на всички организатори за насладата, които ни доставихте, бяхте страхотни. Аз и съпругата ми ще присъстваме и утре