nnadya

Както обикновено първата серия трябва да се издържи и после става интересното - най-накрая интересен филм. Изгледах почти наведнъж 6те серии и много страдам, че трябва да се чака. Много тъжно, но много хубаво начало на филма. Джи Сунг много сладко и много добре си играе ролятa. Разглезеното дете трябва да стане човек , то е ясно. Само почвам да си мисля, че той едва ли е обичал Ji Hee толкова колкото изкарва - тъй като нямаше да я остави така, а щеше да е захвърлил всичко заради нея (поне така се предполага при безгранична любов). Жаждата му за отмъщение е просто извинение пред себе си да се заимава с Yoo Jung. Много интересни линии за очертават. p.s. исках да напиша дълъг спойлер, но нещо не ми се получиха нещата - дано не съм издала нещо )))

Сюжета ми звучи добър и ми напомня на Snow in August, който беше много тъжен. Играе Джи Сунг, което звучи още по обещаващо. Надявам се да направи силна роля, има всички предпоставки за това. Дано се получи добре.......................ще видим ))))

Филма е много хубав и сладък. Има много идеи и послания. Специално тук, много зависи човек с каква нагласа ще подходи към филма. Много черти и действия от характера на Те Санг според мен са нарочно сложени, за да подсилят посланието. Така авторите обръщат внимание на зрителите към по конкретни неща. За мен филма беше прекрасен и носеше много идеи и чар. Силен и въздействащ, и гледайки започва да се замисля човек, че избора в живота не е лесен , но той трябва да се прави и как това влияе на много хора понякога без да осъзнаваш. След изгледан цял филм първоначалното ми мнение за него се промени няколко пъти, в различни посоки и сега мога да кажа, че определено си заслужава гледането заради емоциите, които ти причинява филма. И само да кажа - много хубав Song Seung Hun и според мен направи силна роля. Не толкова добра, колкото в На изток от рая , но доста заинтригуваща. Изглежда умопомрачително заради излъчването си и като си облече вече уникалния костюм..........................

Искам да кажа, че филма е много хубав, направо е чудесен. Беше много приятна изненада. В началото само трябва малко да изчакаш докато те грабнат героите и докато ги опознаеш, и после разбираш колко е хубаво. Уникална игра и уникален замисъл. Дори не се сещам, на кой друг филм прилича. Толкова много емоции се случват без много много действие, че направо не знаеш къде се намираш. Още малко ми остава до края, но дано и той е толкова добър. Моля ви гледайте, наистина си заслужава, особено, ако ви се гледа нещо по различно , без тинейджърски изпълнения.

По-горните мнения са абсолютно оправдани - сценария напълно предвидим, за мен лично си беше same old story , но........... Со Джи си е Со Джи. Успя да вдъхне живот на идеята на филма, успя да го изиграе по неговия си начин, успя да направи филма хубав и да си заслужава гледането. Последните кадри от финала са страхотна идея, браво на сценаристите

Няма да им слагам номера, но след многото изгледани неща, тези са оставили ярък отпечатък в съзнанието ми: • The Story of the First King's Four Gods – заради Bae Yong Jun и идеите за ценностите • Winter Sonata – заради любовта • A love to kill – заради Rain и финала • A Thousand Days' Promise – заради трагедията • East Of Eden- заради братската любов и Song Seung-heon естествено • I miss you – заради сълзите • Snow Queen – заради финала • Bad Love – заради лошите неща • Rooftop Prince – заради смеха, който причинява • Lovers – заради трапчинките му

За мен филма си беше разочарование. След силното начало всичко се разля по средата и се изгуби безследно. А и толкова недомислици имаше, че нямаше как да не дразнят. Аз също си мислех, че ще бъде добър филм, но след I miss you, тук нещата бледнеят. Добре, че беше Park Si Yun да спаси положението.

Много хубав филм. Още съм до средата, защото нямам време за целия наведнъж, но филма определено е един от най-добрите. Отдавна ми се гледаше хард драма, без преиграване и недомислици. Този път нещата са се получили доста добре. Каста е подходящ, а Мики направо надминава себе си в тази роля. Хубавото в Джонг У е това, че не си губи чувството за хумор и не се вглъбява в емоциите си, а успява да се шегува и да се прави на олигофрен, въпреки, че въобще не му е смешно. За сравнение, очакванията ми за Nice Guy бяха големи, но той беше провал отвсякъде. Докато I miss you направо се оказа уникален филм. Носталгията ми по old school истински драми е удовлетворена .

По принцип доста стриктно си избирам сериалите, но естествено са ми се случвали някои недоразумения. Няма начин да догледам: 1. Worlds Within - въпреки Хьон Бин , въобще не им се получиха нещата 2. Mars – дори не знам защо съм го почнала, ама затова не трябва да се вярва напълно на коментарите. 3. Cain and Abel – знам, че много хора няма да се съгласят с мен, но този сериал му липсваше заряда и нещото, което те кара да изгледаш 20 серии една след друга. Доста посредствен имайки предвид, че Джи Соб може да прави уникални роли. Доста разочароващ филм. 4. Protect the boss - идеята беше супер, но само толкова. Всичко беше представено доста безмислено. А пълна загуба на време си беше A man’s story – въпреки красивата Park Si Yeon и хубавия Lee Philip, който го играеше манекенче или по-скоро беше се объркал , че е на фото сесия. Например към Rooftop Prince подходих с много лоша нагласа, но се оказа един от уникалните филми. Засега толкова се присещам, но има и още

Gong Li - дори няма да чета резюмето на филма, а направо си го пускам - тя е уникална и не се сещам да има слаб филм

Филмът ми харесва много. Много отдавна ми се гледаше нещо подобно и хубаво, и доста време го търсих, но накрая намерих това , което трябваше. Отдавна не са правили нещо подобно, като старите “oldschool” драми. Аз съм на половината, но много ми хареса до сега. Много обичам филми, в които главната не е „олигофрен”. Само смятам, че родителите на момчето малко преиграват драмата с провалената сватба. Не е станало нещо уникално, като някой е решил да не се жени за този, за когото всички очакват. Все пак той ще живее с нея, а не другите. Но това си е дълга тема. А семейството на момичето е малко по-дебилно от необходимото, но това се преживява. Иначе всички, които обичат хубавите тъжни истории да гледат

Този филм съм го гледала "120" пъти. Това е един от на любимите ми филми. Филм, който се помни, филм, който искаш да гледаш отново и отново. Всеки път да си откриваш ново нещо и всеки път да се очароваш все повече. Признавам си, че първият път беше заради Bae Yong Joon, защото за мен няма друг такъв човек с такова излъчване. (Той е толкова уникален, че не мога да си представя този филм с друг човек). Все пак самият филм има нещо, което те омагъосва. А финалът е страхотен, точно по начина, по който са го направили. Много ми се иска да има повече такива филми. (може би, ако повечето са с Bae Yong Joon, по-лесно ще се получават) )))

В кой, точно филм "Любов" има пръст Ким Ки Дюк, че нещо не се сещам??????

Уникалното на този фил е не само изпълнението на So Ji, а невероятната комбинация на сюжет и игра и естествено най-невероятния Kim Ki Duk, естествено))