pe6ito

Китайска екскурзия Наскоро един познат ми каза, че категорията на даден маршрут не се определя по "конкретни" стандарти, а от самия теб. Колкото повече те е страх от високото, толкова по-висока е категорията. Нашата компания обаче бе безстрашна в повечето случаи и затова се решихме на още едно необикновено пътуване. Не къде да е, а до самите китайски пирамиди и не как да е, ами с цял автобус китайци. Вечерта на 20/09 решихме да се включим в една изцяло китайска екскурзия, в която и самият гид не говореше английски. На рецепцията в страхотния ни хостел ни предупредиха, че тази екскурзия не е препоръчителна за туристи, които и бъкел китайски не разбират. Обаче аз почти цял ден мрънках, че не искам да посещавам никакъв праисторически музей, ами един храм, който видях на картата със забележителности край Сиан, та на всички им бе писнало да се занимават с мен и решихме да се включим в това приключение. Повярвайте ми - не останахме разочаровани! Пътуването ни започна рано сутринта в един мрачен и дъждовен Сиан, с едно микробусче ни откараха до централната гара на града, откъдето ни прехвърлиха на друг автобус, пълен с възрастни хора и нито един човек, който да разбира или говори английски. Ако щете вярвайте, но в такива случаи езика на жестовете е безценен. След като заплатихме за пътуването на гида (тук се разбрахме много добре, без никаква помощ), напуснахме Сиан, за да навлезем в дълбоката китайска провинция. За наш късмет, колкото повече се отдалечавахме от Сиан, толкова по-сухо и приятно ставаше времето. По пътя наблюдавахме съвсем естествени селски пейзажи, дори пътят на места бе толкова разнебитен, че направо започваш да се чудиш къде те водят. Но наистина тези пирамиди се на мират в покрайнините. Първата ни спирка бе гробницата на император Хан Уди (Maoling), която е на повече от 40 км от Сиан. Гробницата е най-голямата от всички, построени по време на династията Хан. Наистина е трудно да се нарече пирамида, тъй като самата конструкция представлява по-скоро трапецовидна могила от трамбована пръст с правоъгълна основа. Височина и е към 47 метра. Изграждането на гробницата започва през 139 г. пр. Хр, втората година от управлението на императора и отнема 53 години до завършване след смъртта на императора. Maoling е най-големият мавзолей в групата от повече от 20 гробници. В близост се намират други два мавзолея, който също посетихме и които са с подобни размери. Единият е на Lady Li , любимата наложница на императора, а другата на военния стратег Huo Qubing (загинали 117 г. пр. н. е.), който е водил много от военните кампании на императора. Управлението на император Хан Уди е известено с мащабно териториално разширение и изграждането на силна и централизирана държавна администрация в резултат на неговите реформи, включително налагането на конфуцианските доктрини. Самата гробница е запечатана и всъщност паркът около пирамидата е атракцията, до която се допускат туристите, основно - китайските. Ние може би бяхме първите българи, които я изкачват След регламентиран от гида престой в парка се насочихме към друга гробница в програмата - Qianling, която бе малко по-малка, но дромусът (в археологията така се нарича коридорът, който води от предверието към централната част в гробницата, където е разположено тялото) към нея бе отворен за посетители. Стените му бяха изписани с всевъзможни картини, доста поразрушени от времето, за да предадат конкретен сюжет, който да бъде разчетен от необучено око. Ние обаче първо решихме да се изкатерим до върха на примидата, макар това да бе очевадно забранено и след това да обърнем внимание накъде екскурзовода е повел групата ни. И докато си мислехме, че за предвидените ни по разписание 30 минути няма да видим нищо общо от пирамидата - успяхме да видим много повече от всички останали. Мавзолеят е завършен през 684 г. В близост се намират и други гробници на членове от кралското семейкство, като тази на император Gaozong (649-83 г.) , както и на съпругата му, която през 690 г. узурпира трона и става първата и единствена, "действаща" императрица на Китай - Wu Zetian (690-705 г.). Мавзолеят е известен с многото си каменни статуи, намиращи се над земята и стенописите украсяващи подземните стени на гробниците. Нашата дружнка си пое дъх в близост до споменатите вече гробници. Поспряхме за обедна почивка - кой да похапне чипс с боб, кой сладолед с боб, все местни измишльотини. Предстоеше ни завоевание на един хълм, от който се откриваше невероятна гледка към долината на пирамидите. Естествено, ние успяхме да го изкачим без много мотане. Късният следобед вече наближаваше, когато потеглихме за последната ни спирка - храмът "Фамен" - Famen Temple (Famen Si). Вече бяхме предупредени да не закъсняваме много, за да не тръгне автобусът без нас, а нашите китайски спътници до такава степен бяха привързали към нас, че като минавахме през входа ни тупаха по гръбчетата, за да минем по-напред. Един толкова обикновен жест, който показва колко лесно те ни приеха за част от групата, макар да не можехме и една дума да разменим. За периода на построяване на храма и за неговите строители има много теории, но все още нищо не е напълно сигурно. От друга страна новата постройка е завършена едва през май 2009 г. и е известна с 148 метровата си Namaste Dagoba, проектирана от архитекта на Taipei 101, C. Y. Lee. В старият комплекс на храма (разделен е на нов и стар, аз лично не знаех това преди екскурзията и мислех, че посещаваме "храмът с пламъка", който всъщност не бе "пламък", ами длани...), та в стария комплекс се пази сандъче с костици от пръста на Буда Шакямуни. Освен това тук се пазят още 3 реликви от Буда. Две от тях са направени от бял нефрит. Самият храм е произведение на изкуството от злато, сребро и стъкло. При пристигането ни веднага се бяхме залепили на пазарчето за манджи пред входа на храма, където се предлагаха всевъзможни работи за ядене. Пробвахме едни бухнали питчици с непоределена мръвка и едни други - постни, приличащи на вегетариански дютери. Аз даже нагънах един сладък картоф. Трябваха ни сили, за да достигнем до храма в определеното от гида време. Задачата бе почти неизпълнима, но ние не се отказахме. Взехме последните 50 метра на бегом, включително и стълбите, за да стигнем до храма, който вече бе затворен, но все пак си заслужаваше да се полюбуваме от високо на гледката - топящото се в златните статуи слънце.

В сърцето на Китай Безспорно нашето пътуване бе увенчано от много неочаквани изживявания и перипетии, като пътуването ни от Шанхай до "малкото градче" Луян. Това бе едно от най-дългите ни пътувания и най-интересното всъщност. Влаковете в Китай са предпочитан транспорт, защото прекосяват големи разстояния (в Китай не са малко), бързо (300 км/ч) и евтино, но... Но е изключително трудно да си намерите билети за тях - първо евтините места за бързите влакове свършват... ами бързо, второ - за "улеснение" на чужденците китайската железница няма уебсайт на английски. В крайна сметка може да разчитате на чист късмет да си купите евтини билети от гарата, ако има, и при това служителят на гишето да говори английски. Все пак ние много не обичаме да сме неподготвени, не че в Китай човек може да е подготвен за нещо Така де, ние използвахме един уебсайт и си купихме билети през посредник, което ги оскъпи от регулярната цена, но поне бяхме сигурни, че ще пътуваме, макар китайците да успяха на няколко пъти да ни обезкуражат. Най-яркият ми спомен - как се нареждам на гишето и служителката ми казва, че няма билети за нас, защото въпросната дама бе пропуснала BGR пред паспортите ни?! Това го разбрахме след половин час терзания къде ще нощуваме, разбира се. Но както и да е качихме се на нощния влак за Луян, където Влади попадна на една симпатична компания, която направи пътуването незаменимо. Сутринта благополучно акостирахме в Луян. Беше доста рано, но успяхме да се настаним в "хотела" ни, който бе срещу централната гара на Луян. По принцип в града има две гари - едната е новата, която е само за бързите влакове и на която пристигнахме - известна е като Луян Лунмън и се намира в покрайнините на града, а другата е централната, която е в самия град. Съответно ние си взехме такси до хотела, което след 20 минутен превоз и само за 25 юана (около 5 лв) ни стовари невредими. През това време установихме, че Луян, всъщност не е чак толкова малък град - само малко под 2 млн жители (за цялата област- 6,5 млн), а и че такситата в центъра на страната са много евтини. Сигурно, някои от вас ще попитат с какво Луян ни привлечe като дестинация? Определено няма да отговоря - "храната". Всъщност освен, че Жълтата река го пресича и че преди векове е бил столица на империята, в близост, в планината Суншан се намира един от най-известните храмове в света - Шаолин. Това е невероятен комплекс, сгушен между планините и затаил дъх във времето. Бил е построен още през 5 в. и до ден днешен си остава известен със своята школа по бойни изкуства, заради която го знае и цял свят. От Луян може да се стигнете с автобус, който се хваща близо до гарата или да проверите, дали в хотела няма да ви предложат оферта. Естествено, английският е голям проблем за всички китайци, дори и тези, за които не трябва да е, но стига да има желание може да се уредите. Да се върнем към манастира, който трябва да отбележа не е особено близо до града - пътува се около час и половина (в зависимост от шофьора), поради което ще имате възможност да видите и малките китни селца покрай пътя, нивите и полетата, овошките и др. подобни работи. Пътят е стръмен и изглежда напълно несигурен, но ако го проспите, може и да го преживеете. И все пак изживяването си струва! В комплекса може да видите различните школи по възраст, обикновените ученици, които се обучават само в бойни изкуства, възрастните монаси - медитиращи или говорещи по телефона. Също - гората от пагоди и пещерата, до която ние така и не стигнахме. Освен това има театър, където на всеки половин час шаолинските възпитаници изнасят програма. Ние си изкарахме доста забавно, дори хапнахме едни постни питчици в тон с въздържателната атмосфера Друга наша цел за този ден бе една местност под егидата на ЮНЕСКО, намираща се по на юг от Луян (Шаолин е малко на североизток от града) и по-близо до гарата за бързите влакове, а именно - Лунмън. Мястото е известно с хилядите си пещери, в които от камък зорко те гледат Буди. Всъщност подобни местности има не само край Луян, но може би Лунмънските пещери са най-известни. В ранния-следобед ние прекрачихме входа на ограденият комплекс, който е разположен от двете страни на реката. Интересно ни беше да продупчваме дадения ни билет на определени места - това означаваше, през кои забележителности сме минали, защото освен пещерите в комплекса от едната страна се намираше и вилата на Чан Кай Ши, китайски политик и държавник, обединил национално-патриотичните сили за борба с японските окупатори. Повечето от пещерите са издълбани през 5 век, но историята ми не приключва с това. Броят им е над 2000 с над 100 хиляди статуи на Буда, над 3000 текста и надписиа върху надгробните плочи и 40 будистки пагоди. Мястото е наистина приказно! Имахме една невероятна възможност да прекараме малко и определено недостатъчно време на две прекрасни места за един ден. Луян успя да се превърне в една от най-любимите ми дестинации в Китай, заради магията на хармонията, която Лунмън и Шаолин са успели да запазят по два различни начина - в скалите и планинския въздух!

Е, то до нас и аз да се изложа и да не дойда

Сериалът е една доста интересна кримка. Има си доста плюсове, макар в един момент вече да ти писва да за се чудиши кой е убиеца. Стратегията, която героят на Абе Хироши е избрал, за да го открие е доста... мудна, но продуктивна - поне се разкриват доста други "случаи" покрай основния. Но тук дори дразнещата Куроки Мейса е задоволителна в ролята си. Изобщо - чудесен подбор на актьори, задържащ вниманието сюжет и сравнително увлекателна история. Може би едно от най-добрите японски в жанра в последно време.

За съжаление и аз не успях да открия субтитри след 11, нито да изтегля качените по-горе. Обаче си го изгледах в драмакрейзи и мога да кажа, че съм много доволна! Много приятен и забавен, нетипичен за корейците сериал, страхотни персонажи, адски чаровни артисти и неочаквани развръзки

И на мен сериала много ми допадна! Първоначално очаквах да е нещо като "Искам романтика" и всъщност в основата си се оказа така, но тук прераказването е по-иначе Има и изненади, и клишета, но като цяло напомня на всички онези "разговори за мъже", на които повечето дами са присъствали Тук основната идея е да се представят стереотипите според зодиите и то по-ужасно забавен начин, а и доста поразчупени. Главната е типичната корейска шматка, която обаче никога пред нищо не се предава, за да постигне своето. Обаче на мен Таня ми обра овациите - адски чаровна актриса, играеща доста нетипична за корейките роля. Е, няма да споменавам дузината сладури - те са бонусът

Аз не съм гледала много неща с нея, даже се броят на пръстите на едната ми ръка, но Jotei - http://wiki.d-addicts.com/Jotei ми хареса много. Доста силен сериал като цяло...

Една причина, поради която да следя българските футболни хроники - http://www.sportal.bg/news.php?id=385233. Не знам колко е талантлив мъжа и, но определено тя е добра актриса и наистина ще е хубаво да я видим у нас

Времето лети Докато не се качите на шинкансен изобщо няма да разберете смисълът на това съчетани „времето лети”. Неописуемо е! Е, всъщност говорим за Япония, а там доста неща могат да се нарекат неописуеми. Все пак, за да разберете долу-горе, за какво става въпрос, може да погледнете ето този епизод на Top Gear - http://www.topgearbox.com/2008/episode-guides/series-11/series-11-episode-4/. Всъщност състезанийцето им бе по почти същия маршрут, който ние изминахме на 26/ 04, но в обратната посока - ние тръгнахме от Киото за Токио, а те от Йокохама към Киото. Напуснахме Гери и старата столица с много придобивки (не само материални, които ще пазим дълго време, защото не само изживяването бе прекрасно, но и страхотната подкрепа на тази фурия го направи още по-незабравимо. За около 2 часа и поливна със Стрелата преминахме разстояние, което преди няколко дни ни отне 8 часа. Почти успяхме да зърнем планината Фуджи, минахме покрай заводите на „Кирин” и редица малки селца, оризови полета и небостъргачите на Йокохома. В Токио бяхме решили да посетим истинското Ропонги, където отново се натъкнахме на снимачна площадка от сериал с Мацумото Джун. И съвсем не нарочно разгледахме фоайето на TV Asahi. Бяхме изправени и пред друга дилема - да посетим театър „Аояма” с наеждата да зърнем каста на „Ромео и Жулиета” преди премиерата или да се сбогуваме с нестихващата Шибуя. Определено втората дестинация спечели. Вървейки от Ромпонги стигнахме вечно оживеният площад, където пообиколихме магазините като повечето туристи и хапнахме в типично японско заведенийце за бързо хранене. Вкусихме и от традиционната мизо-супа, която както Мария на няколко пъти изтъкна бе „много полезна” Последната вечер в Токио прекархме в подготовка за голямото ни пътуване към дома, макар на никой да не му се връщаше толкова скоро. Бяхме отново в Асакуса, близо до зоото в Уено, където преди седмица зяпахме пандите, до Небесното дърво, което все още не бе разцъфнало, пиехме японска бира и ядяхме ужасно миризлива сушена риба, спахме на пода и чувахме как дъждът плаче по прозорците... и може би всяка една от нас шепнеше в съня си - „отново ще се върнем”. Уви, наистина не осъзнаваме как времето лети - миналата година по това време имахме само идеята, че ще идем в Япония, а днес живеем със спомена, че само преди няколко месеца се върнахме от там...

Rich Man, Poor Woman БОГАТАШ - БЕДНЯЧКА (2012) Япония В процес на излъчване; Превод: pe6ito Редакция: mrnkaloto

Със силно смесени чувства съм, след като изгледах първия епизод. Въпреки леко глуповатия сюжет, пълната идиотщина на Канджанито и умерено наивната за японски сериал девойка, все пак заради 5-те минути, през които се появи Уеда нямаше как да го пропусна Като цяло сериалът по-скоро ще те накара да съжаляваш главния до една определена степен, при която дори не можеш да му съчувстваш, че да те разсмее. Но въпреки това заради изключително чаровната боксьорка и "хард" версията на Каттунчето, някак си ще се прежаля за още няколко епизода, та да видим какви ще ги забъркат

Май за разлика от повечето мен ме привлече първо историята, а с течение на времето обърнах внимание на каста Щота така или иначе Еми Такей не ми е особено впечатляваща, а Кента Киритани съм го гледала в прекалено малко неща, че дори и да забележа по-особено присъствието му. Тук обаче наистина историята е това, което прави сериала силен. Наистина тази идея, че животът е маскарад много ярко изпъква в почти всеки епизод. Тук нямаше дори един герой, който да не носеше маска, а на тези които това не им личеше ярко бяха просто фон, на който другите да изпъкват. Всъщност Юмисака бе един от малкото персонажи, които присъстваха само за засилването на контрастите в двата свята - на Сацуки и Мако. Героят не бе от тези, които движат действието, а от тези които го отразяват. Съжалявам само че на Сацуки не бе отделено толкова внимание колкото на Мако. Всъщност може би само при Сацуки не се забеляза някаква по-особена промяна, за разлика от Мако. Като персонаж тя имаше много повече потенциал за развитие, но странно защо видяхме много по-малко при самото действие. Като цяло съм доволна, но според мен Еми има още доста поучи

Аз не казвам, че само по липсата и наличието на рогата се различават, щото сърндаците си имат... просто ние истински елени и кошути не видяхме И някои от нас ги усетиха А Тодайджи всъщност е най-голямата дървена постройка в света.

Друго имах предвид. Всички са от едно семейство, но различни родове. Кошутата е женското на елена, а сърната на сърндака. На сърните не им растат рога, а тези на сърндаците са много малки, почти закърнели. При нас има разлика, щото ги имаме от двата вида, но примерно навсякъде в Нара пишеше "deer", а тва си е баш елен. И всъщност месото им е жилаво