Alabala

Да, още не съм се престрашила да го гледам, признавам си. Имам леки предубеждения към римейк версии, но понякога се получават и приятни изненади. Има още добри филми, които са за добавяне, но идеята ми беше да положа основи.

Той е толкова възхитителен със своята грациозност, че приживе е наричан „геният, който мисли с тялото си“. Ichikawa Raizō VIII (八代目 市川 雷蔵, Hachidaime Ichikawa Raizō, 29 август 1931 – 17 юли 1969) Райзо Ичикава е роден на 29 август 1931 г. в Киото, Япония като Акио Камезаки. На 6 месеца е осиновен от чичо си Казо Такеучи (кабуки актьора Куданджи Ичикава III) като Йошио Такеучи. Започва кариерата си в кабуки през 1946 г. като Енцо Ичикава II. През 1951 г. повторно e осиновен от Шозо Ата (актьор Джукай Ичикава III) като Йошия Ата и променя сценичното си име на Райзо Ичикава VIII. Въпреки че Куданджи не обучава Райзо да стане кабуки актьор в детството му, през 1946 г. Райзо напуска гимназията, за да продължи актьорската кариера. Дебютира в кабуки на 15-годишна възраст. Работи усилено и през 1949 г. сформира учебна група с двама колеги кабуки актьори, наречена „Цукушиаки“. Тъй като неговият осиновител има член на семейството си, участващ в политиката в Киото, той е смятан за човек, който не е роден в света на кабуки и не може да бъде обучен и доразвит в него. Същото важи и за Райзо и това забавя по-нататъшното му желание да работи като актьор. През същата година талантите на Ичикава не остават незабелязани, но той трябва да намери алтернативен начин да се адаптира в света на актьорството. През 1950 г. се среща с Ичикава Джукай III, кабуки актьор, който става президент на гилдията на актьорите Кансай Кабуки, а през следващата година осиновява младия Ичикава и му дава името Райзо. От този момент кариерата на Райзо започва да се развива. През 1954 г. започва да работи за студио Daiei. Имайки предвид ситуацията преди да започне да работи за Daiei, той напуска кабуки театъра и се фокусира основно върху филмите "Jidaigeki". Неговият старт е доста скромен – дебютира в The Great White Tiger Platoon (1954). Печели слава с Taira Clan Saga (1955), в която изиграва Taira no Kiyomori и това е първото му сътрудничество с режисьора Кенджи Мизогучи, с когото в последствие често работи. По това време Райзо се утвърждава като един от най-фокусираните и трудолюбиви актьори. През 1958 г. Райзо затвърждава таланта си и се издига до статут на високопоставен актьор, като играе главна роля в Conflagration (1958) (известен като "Enjo"), в който се появява с Тацуя Накадай и е режисиран от Кон Ичикава (нямат роднинска връзка). Тази роля се превръща в една от най-запомнящите се в кариерата на Райзo. За изпълнението си в Enjo той получава наградата Kinema Junpo за най-добра мъжка главна роля и наградата Blue Ribbon за най-добър изпълнител в главна роля. Следващите два големи проекта са поредиците от филми "Нинджа" (1962 - 1966) (Shinobi no mono), където играе Ишикава Гоемон и другата – "Sleepy Eyes of Death" (Nemuri Kyoshio) (1963 - 1969), в която играе Немури Кьоширо, самотен, но нихилистичен скитащ ронин, известен със своята смъртоносна техника на меча "The Full Moon Cut". Може би ролята на Кьоширо е тази, с която Райзо е най-силно асоцииран. В тези филми (и много други) той често работи с актьори като Шинтаро Кацу, Томисабуро Вакаяма, Шигеру Амачи, Шихо Фуджимура и Наоко Кубо. През 1968 г. кариерата му е изправена пред изненадващ спад, когато е диагностициран с рак на ректума. Той е приет в болница два пъти и претърпява операции. Въпреки лошото си възстановяване, той обсъжда бъдещите си проекти и продължава да се бори до самия край. Умира на 17 юли 1968 г. от рак на черния дроб на 37-годишна възраст и е погребан в храма Икегами Хонмон-джи в отделението Ота в Токио на 23 юли. Други негови известни роли са във филмите: An Osaka Story (1967), The Demon Crusader (1957), The Loyal 47 Ronin (1958), Jirocho Fuji (1959), Samurai Vendetta (1959), The Demon of Mount Oe (1960), Satan's Sword 2 (1960), The Gambler's Code (1961), An Actor's Revenge (1963), Young Boss Takeshi (1965), Nakano Spy School (1966), The Betrayal (1966), Lone Wolf Isazo (1968) и последната му роля в Bakuto Ichidai Chimatsuri Fudo (1969).

Явно дълъг е сънят, но 10 години по-късно срещнах темата и смятам да реализирам хубавата ти идея Вече пуснах 1 от "другите 2ма", честно според мен, обаче не са само 2ма другите, но въпрос на гледна точка

Тацуя Накадай (仲 代 達 矢, Накадай Тацуя), роден като Мотохиса Накадай на 13 декември 1932 г., е японски филмов актьор, известен с голямото разнообразие от персонажи, многото сътрудничества с известни японски филмови режисьори и като един от малцината добре познати актьори извън пределите на Япония. Произхождащ от бедно семейство, но с голяма страст към актьорското майсторство, Накадай попада на филмовата площадка с филма Seven Samurai (1954), но едва като разхождащ се из града самурай. Две години по-късно режисьорът Масаки Кобаяши го избира за филма The Thick-Walled Room (1956). Участва в 11 филма, режисирани от Масаки Кобаяши, включително трилогията The Human Condition (1959-1961, където играе главната роля – Каджи 1-2, 3-4, 5-6), Hara-Kiri (1962), Samurai Rebellion (1967) и Kwaidan (1964). Накадай е работил с редица известни японски режисьори като Акира Куросава, Хироши Тешигахара (The Face of Another (1966), Микио Нарусе (When a Woman Ascends the Stairs (1960), Кихачи Окамото (Kill! (1968) и The Sword of Doom (1966), Хидео Гоша (Goyokin (1969)), Широ Тойода (Portrait of Hell-Jigokuhen (1969)) и Кон Ичикава (Enjō и Odd Obsession (1959)). След разпадането на тандема Куросава-Мифуне, Накадай заема мястото на Мифуне. Емблематични за тандема Куросава-Накадай са филмите: Kagemusha (1980) и Ran (1985). За разлика от звездите на своето време, Тацуя Накадай избира да не се обвързва с договор към някоя от големите филмопродукционни компании и по този начин запазва свободата си да участва в различни филми и най-вече да играе на любимата му театрална сцена. Филми: ТВ продукции: Награди: Association Honor Award - 2016 (39th) Japan Academy Prize

Здравейте, открих случайно форума след като по някаква странна причина започнах да гледам стари японски филми. Доста зарибяващо се получи. Лошото е, че явно почти никой няма интерес освен руската аудитория. За съжаление, обаче, те често озвучават на руски филмите и това убива удоволствието Гледам предимно с английски субтитри и е голяма мъка намирането на стари филми Видях, че тук феновете са по-скоро на съвременното азиатско кино, но вярвам, че може да се срещне и някой и друг съмишленик с архаични разбирания Наистина е прекрасно, че сте заформили такава хубава общност на тема Азия! И субтитри се превеждат, и филми си споделяте! Страхотни сте! Ще разгледам правилата подробно, но ми направи впечатление, че липсват в раздела с японските актьори няколко колоса от ранга на Тоширо Мифуне и ми се иска да отдам чест, пък някой може и да се прилъже да погледне какво се е случвало някога, преди да се родим. И без съвременните технически възможности.