Ханиш
Потребители-
Мнения
37 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Файлове
Всичко публикувано от Ханиш
-
Наскоро си припомних филма и песента
-
Това момиче не го знам,но има страхотен глас!
-
Красотата на лятото Красотата на лятото това са хората. Хората които са навсякъде. Хората чиито тела са се отърсили от дрехите и най-накрая са открили свободата. Свободата, да се покажат такива, каквито са. Без срам и без задръжки. Това е красотата на лятото. Да бъдеш такъв какъвто си и да се обичаш.
-
Къде е вятъра,море... Море, чувам сърцето ти море! То бие спокойно като летен ден. Като дълъг,скучен летен ден. Няма ли кой да развълнува сърцето ти море? Къде е вятъра? Остави те само на лятото и си замина. Остави ти всичкото това спокойствие и си замина. И къде отиде вятъра,море!? Къде сега създава своя хаос? Дали и там е също тъй смразяващ когато се ядоса? Или пък там е топъл полъх в слънчев ден? Къде е вятъра,море!? Чувам сърцето ти море. То бие спокойно като летен ден. Спокойно,като дълъг,скучен летен ден. Също като моето сърце,море. И него няма вече кой да развълнува. Къде отиде вятъра,море!? Остави ни на лятото и си замина.
-
Времето на лятото Цвета на лятото е синия. Син, като очите на момичето което намери любовта си в него. Кодът на лятото е топлина. Топлина, като в гърдите на момичето което намери любовта си в него. Усещането на лятото е свобода. Свобода, като в устните на момичето което намери любовта си в него. Шумът през лятото е силен. Силен, като ръцете на момичето, което не искаше да пуска любовта си в него. Времето на лятото е кратко. Кратко, като любовта на момичето което се сбогува с него.
-
Новата песен на J.Fla
-
Една много интересна монголска група. The HU
-
Топлината на лятото Да вдишаш лятото и да усетиш неговата свобода. Свободата, която само лятото може да ти позволи. Това е свободата на топлината! Топлината, която те кара да искаш да докосваш всичко! Топлината на слънцето. Топлината на морето. Топлината на пясъка. Топлината на вятъра. Топлината на жената. Всичко това ти дава лятото. Дори топлината на нощта. И свободата, Тя, да бъде твоя.
-
На кой е... На чайките ли е морето, или те принадлежат на него? Въпрос по-сложен и от дилемата на Хамлет. Облаците ли са на небето, или небето без тях не съществува? Мостът ли е на реката, или без него реката ще е просто пречка? Ъгълът ли е на паяжината, или без него тя ще отлети? Ще ги има ли вълните, ако го няма брегът за да ги приеме? А брегът без вълните, дали няма да е просто суша? Нима е нужен вятъра, ако не заради лодката? И лодката, ще може ли да плава без вятъра в платното си? Зрънцата жито ли създават хляба, или стъблото, на което зрънцата се крепят? От залезът ли произлизат цветовете, или без цветовете залезът не съществува? Въпроси достойни дори за мъдростта на Хамлет... Животът ли принадлежи на хората, или те принадлежат на него? Но къде е Хамлет, за да отговори?
-
В този мрачен дъждовен ден... Благодаря ти... Обичам те...
-
Много любима корейска дума -ъими
-
Да научим "мяу"
-
За тези които харесват малки бели кучета.
-
Остатък от градина... Остатък от една градина, остатък от душата на човек. Останала е малката кръгла масичка за кафе. Останало е приятелството. Останала е сянката на едно вече пораснало дърво. Останала е младостта. Останала е въжената люлка полюшвана от вятъра. Останала е радостта. Останала е зелената трева искряща от росата. Останала е грижата. Останали са цъфналите люляци носещи аромата на пролетта. Останала е любовта. Остатък от една градина но в нея все още има всичко.
-
Едно момиче и едно момче Едно момиче и едно момче се погледнаха в очите и се хванаха двама за ръце. Момчето си подаде силната десница а момичето ръката до сърцето си. Така,в едно, със здраво стиснати ръце те тръгнаха напред срещу живота. Животът ги погледна и най-лукаво се усмихна: "Къде така са тръгнали това момиче и това момче. Нима ще се изправят само двама срещу мен." Излезе вятърът и донесе със себе си страха. Страхът стремглаво се втурна във сърцата им и като буря която съкрушава човешките мечти се опита да ги раздели. Но ръката на момчето беше силна и не пусна ръката на момичето. То здраво стискаше дланта й и заедно,с две ръце, като в юмрук, те двамата пребориха страха. Животът се разсърди и даде свобода на своята умора. Но тогава ръката на момичето отдаде цялата си топлина и нежност и умората заспа. Животът побесня и реши да прати времето. Времето което взема всичко. И най-накрая времето успя. То взе ръката на момчето, а ръката на момичето превърна в грапаво дърво. Момичето се натъжи, но не заплака. А вместо това с ръката като грапаво дърво то докосна паметника на момчето и му отдаде и последната си топлина.
-
Хоризонта на човека Човек чак след бурята вижда ясно хоризонта. Бурята изчиства лятната мараня от самодоволното съществуване и показва истинската същност на живота. А истинската същност на живота се състои в неговата трудност. Трудноста да запазиш мечтите си докрай. Трудноста да запазиш силата си докрай. Трудността да запазиш честността си докрай. Трудността да запазиш любовта си докрай. Трудността да запазиш добротата си докрай. Трудността да останеш човек до края. Когато бурята изчисти мъглата от лятната мараня по-ясно се вижда хоризонта. Хоризонта, който сега е далеч,далеч напред, осветен от вече чистото синьо небе.
-
Добротата без която хората не могат Да потърсиш морето и то да те намери тогава когато ти потрябва доброта. Добротата, без която хората не могат да мечтаят. Защото без нея, мечтите се превръщат във кошмари. Добротата, без която хората не могат да обичат. Защото, любовта се превръща във омраза. Добротата, без която хората не могат да желаят. Защото, превръщат желанието в алчност. Добротата, без която хората намразват свободата и се затварят в своите си страхове. Добротата, без която хората не могат да живеят, защото животът губи своя смисъл. Морето знае всичко това. И когато ти потрябва доброта то ще те потърси и винаги ще те намери.
-
Коя е силата на младоста Силата на младоста е незнанието. Човек когато не знае търси. А търсенето е борба. Силата на младоста е в борбеноста. Човек когато се бори придобива смелост. А смелоста прави хората искренни. Силата на младоста е в чистосърдечната искренност. Човек когато е искрен не се страхува да приеме любовта. Силата на младоста е в любовта. Човек когато е влюбен е борбен,искрен и неустрашим. Човек когато е влюбен е непобедим!
-
Красотата на ненужните неща Красотата на ненужните неща е тяхната история. На някои по-дълга,на други по-кратка, но истинска история. Това е историята за времената когато са били нужни. Защото казват, че само когато си нужен само тогава имаш история. Ненужните неща сега стоят захвърлени и тъжни. Те са стари,мръсни,счупени и изхабени. Неща, които вече никой не желае. Ненужните неща са толкова забравени, че даже и не пречат. Дори мястото на което са захвърлени, също е ненужно. Ненужните неща стоят във тъмното и плачат. Те си мечтаят за светлината и искат да я видят за последно. Дори, това да е светлината от огъня.
-
Края на лятото Края на лятото идва заедно с белите вълни и мириса на самота. В края на лятото дните са все още топли, но нощите студени. Края на лятото има вкус на глътка Мартини. Леко горчи, но оставя след себе си много топлина. 02.09.22.
-
Как се чувстваме на Южното черноморие при -4