Димитрина

Благодаря, но не ползвам английски в такава степен, че да задоволя любопитството си. Благодаря все пак за съдействието, ще опитам с Гугъл преводача - дано се ориентирам.

Значи, още във втора серия се обърквам, който е гледал филмите за Куан гетто и Гънчого, който е великия цар на Пекче от 345-375г. не може да не му направи впечатление, че тези царете на Пекче по онова време Гънчого и Асин по-късно 392-405 са вземали решенията сравнително самостоятелно и тук почти 300 години по-късно втората жена едва ли не управлява, коли и беси, царя няма думата и чака да реши някакъв си племенен съвет, който гласува както във времената на Чумонг и Онджо- първия цар на Пекче - гласуват с "таблички" - на руски така звучи, а иначе дървени табелки - дали да се накаже или не първата жена на царя и той един цар .... Най вероятно затова и Пекче пада, но пада под натиска на Тан. Пекче е покорена и по-късно остатъци от нея, заедно с остатъци от Когурьо, което също пада от Тан, не без помоща на Шила - според филма "Де Чо Йон" , а на места Те джо йонг - възраждат ново Когурьо под названието Бархе /Баре/ или Пархе под управлението на Де Чо Йонг с царско /посмъртно/ име Go /Ко - уан/ - според различните списъци на владетели и преводите на имената на владетелите. Пархе съществува от 699 до 926г., а Обединена Шила се случва в 668-935, но там /пресечния период/ с Парехе е много сложно -те се обединяват, радединяват докато се случи Корьо. Когато гледам исторически сериали за Корея - търся карти от съответното време и списъци на владетелите, не ми е нужно за дисертация, а просто да си представя по-ясно какво, къде и как се е случило и доколко е достоверен филма. Тоя филм още от втора серия ме "хвърли в оркестъра". След като си гледал Гънчого и за Асин, как да възприемеш за нормално царя да е толкова безгласна буква, но може би след толкова силни, относително самостоятелни, но настоятелни царе да са променили законите си, за да се предпазят или зада могат разни съвети да управляват владетеля. Прави впечатление, че с времето се наблюдават тенденции за ограничаване на едноличната власт на владетеля. Това се забелязва и след като се появява Чосон - въпреки, че там генерала /посмъртно Теджо/ има страхотен авторитет, то възкачилите го на престола ограничават правата на владетеля да се съобразява с друг държавен орган, което може да се види в Шест летящи дракона и Моя народ /или страна/ - не искам да пиша на английски и си превеждам буквално с бедния си личен английски речник и един друг англо-български издаден 1963г. Та относно филама Кьебек още в началото съм много резервирана относно историческата действителност. За Пекче има и друг филм Дъщерята на краля - Се Пек Хян, но там нещата са пълна художествена измислица - за сюжета говоря, който много малко се опира на исторически факти, там се набляга на любовните интриги, а не на факти. Като изгледам този филм до край, ще преценя доколко става дума за история, за легенда или за почит към един героичен персонаж в Корейската история.

Забелязах и един много смешен факт -

След като изгледах филма и прочетох тук-там за Великия Куангетто - за първи път ми се случва да науча, че един велик цар управлявал само 22 години е бил наследен от сина си, след като царя умира от неизвестна болест и синът му да управлява 79 години след него и да пази наследието на баща си. Удивително. Обикновено наследниците управляват по-кратко от предците си и най-често се провалят.

Филмът си струва от където и да го погледнеш. Това е мнението ми на 64-та серия. Явно в началото с предисторията не ме е надъхало, на упоритостта ми след първоначалните серии ме докара до там, че на няколко пъти зависвах на филма и се успивах. Интригите се нижат непрекъснато, напрежението расте въпреки, че е известно от историята, че той ще стане цар, че незаконния му син ще е цар след него - тук сценарист и режисьор тедържат в напрежение. Хубав филм. Жалко, че съм почти в края му.

Учудвам се, че даже любители на историческите сериали на пишат. Аз съм до 14 епизод и се чудя все пак, дали през целия филм ще ни разказват как принца е станал крал или ще ни разкажат и нещо от живота му като крал. на последното не се надявам, но ней се. 18- сет години никой не е погледнал сериала. А филмът си струва, бавят го с действието с картините, на моменти прекаляват с окарикаторяването на персонажите, но си важи филмчето.

Както се казва "всичко е ясно да влезе убития". Както и преди бях писала нито това е втори сезон, нито третото продължение е трети сезон. Според мен един сезон означава филмът да се доведе до някакъв край, след който историята да продължи - тук става дума за филм, който явно поради ковид мерки или подобни глупости не е заснет изцяло като един филм с три или повече по 16 серии, затова и нито сезона завършва като сезон, нито става ясно защо поднасят анонсите към следващите серии толкова внезапно. Авно в следващата част, ще стане ясно защо се появява призрака на докторския татко, може и да стане ясно кой беше хвърлен от коня. На лавандула да кажа - не че нищо не е както изглежда, просто режисьора се прави на "отворен" или на екипа се налага да минават през епидемиологични мерки и се правят на загадъчни. А може и да е режисьорски похват, защото на много места - даже е дразнещо персонажите разменят две реплики и веднага картинката ни праща в друга ситуация, с други персонажи. Не може докато колегите се уговарят да срещнат децата на спортна среща и изведнъж анонс към следваща част на филма - сватбени церемонии, които не е ясно дали ще са в трета част - предвид разбъркването на двойките или в амнайсата част. Нема лошо - филм да има. Може и да е трик да направят 60-80 сериен филм по тази схема - сезони 1,2,3-....амнайсе. До тук им се вързахме и на сценарист и на режисьор да гледаме какво става нататък, но си мисля, че филмът цели яко да покаже, че любовта и мерака не са престъпления /до преди десетина години изневярата в Корея е била престъпление наказуемо от закона/. Виждате ли къде е разликата относно отношението към изневярата с други държави. Конфуций и неоконфуцианците счетат жената за предмет. Тук ще цитирам предходния си коментар: "Конфуций най-вероятно - той така ги разбира нещата с чувствата - според него човешките чувства могат да се командват, само дето не е изобретил бутон за това - цък -вече не се обичаме, цък - вече те мразя, цък - ще обичам, който мама или тате каже. " А тук както подсказват финалните кадри, т.е. анонсират едни свободно развиващи се любовни връзки според мераците на жените и според мераците на мъжете - такъв е живота, а Конфуций едва след 70-те си години е признал, че няма лошо да следваш сърцето. Ако една жена сърцето и я тегли към лукса и парите, а друг мъж иска да си чеше крастата или нещата се счупят между един мъж и една жена - нищо фатално не се е случило - просто всеки следва сърцето си или нагона си. Моралът е разтегливо понятие. Думата изневяра ми е необяснима. Изневерява ли човек, ако цял живот си живее с някого, не прелюбодейства с никого, но не обича този за когото е обвързан с брак - бракът е една регистрация пред държавата, а не пред човека. Да измениш на клетвата, че ще обичаш някого докато издъхнеш е все едно да измениш на клетвата, че никога няма да огладнееш. Извинете ме ако дълго морализаторствам, но тоя филм ме "хвана", най-вече с това, че сблъсква бай Конфуций с хиляди жени /според българските и руските форуми/ алчни за секс и пари и от трета страна с едни мъже, които искат секс и пари и съпруги по устава на Кнфуций. Извинявам се, но аз на Конфуций съм му набрала повече, отколкото на всички религиозни водачи - имам си лични причини, извинете ме.

Защо са всички тези истерии, на дъщерята на професора и жена му. Само питам, как ще живеят заедно, ако той се върне? А не е ясно те искат ли той да се върне или искат да го съсипят. Щерката даже не знае какво е да се влюбиш, но е компетентна да се изказва по всички въпроси относно семейните отношения. Взеласе е за някаква майка, особено към брат си, което е необичайно - в този възрастов етап, той не би трябвало да е в приоритетите и, и най вече да го назидава. през нйната роля кой ни говори? Конфуций най-вероятно - той така ги разбира нещата с чувствата - според него човешките чувства могат да се командват, само дето не е изобретил бутон за това - цък -вече не се обичаме, цък - вече те мразя, цък - ще обичам, който мама или тате каже. Стига. Разбирам защо всички обвиняват професора в подла измяна - Гадняра е неблагодарен, готвят му, плати ли са му ученето, отглеждали са си го, жертвайки богато семейство и кола му купиха, какво още не му стигна на тоя неблагодарник? Така ли мислите, така си мислите знам. А той просто се влюбва и какво лошо? А докторчето, което си играе с трички мадами, ооо той е готин гадняр. Играч се прави психиатърчето, но ще се наиграе. Той обича само себе си и собствените си нагони, той се изживява като арабски шейх с поне 100 жени и всички му се връткат. Ще се наиграе, ще го наиграят. Истински искам адвокатчето, което си е копие на татко си да му се получи любов с преводачката. То с тая скомина водещата на родиопредаване кой може да живее - тя иска да командва, тя е влюбена в себе си и "всички на колене!" Да се оправя, с тоя характер любов няма да познае. Инак всички актьори са на ниво, щом се взривявам от сюжета, значи те са на място. Това е след шеста серия от така наречения 2-ри сезон.

Преди да започна да гледам втори сезон, който не е втори сезон, а си е продължение на т.н. първи, защото той първи не завърши, прегледах вашите коментари. Интересни разсъждения прочетох. Според мен нищо страшно и нищо сърцераздирателно не се случва между двойките първоначални- съпружеските де. Явно корейските нрави, а не ми казвайте, че и българските са такива, са че тоя ми е съпруг по закон и край, а е преспал с някоя, я съм го убила. Не така. Първо всеотдайната съпруга на професора, защо любовта и прилича на психарка, която непременно трябва да направи закуска, обяд и вечеря за семейството, да бъхти като изоглавена, да страда физически от професионалното си заболяване и, когато я покани съпругът и, а преди това и купи рокля, на романтично преживяване - тя се паникьоса от цените, от "какво ще си помислят другите" и бля, бля предразсъдаци. Вторачена в това да не похарчим излишно, да мога да си ходя и така облечена - не разбра, че тя си е отглеждала съпруг. Той се чувства виновен за това, че го отглеждат. Дъщеря и е заместник на самата нея и абсолютно не е нейна работа да обсъжда отношенията между родителите и, камоли да осъжда баща си, който обича или е обсебена от любовта си към него. Ако ми беше дъщеря щях да я пратя да преписва трудовете на Фройд. Досадна пикла според мен, да не кажа, че и се иска секс, ама няма с кого. Второ - барабанистката не е ясно защо се е омъжила - за да демонстрира превъзходство или за да е просто омъжена. Нито капка уважение, да не говорим за любов към съпруга и. Иска да живее независима, ми да си живее, защо се е обвързала в брак? Така и не ми стана ясно. Сигурно някакви си предразсъдаци. Поведението и е мотивирано единствено от демонстрация на превъзходство, а движещата я сила е "аз мога да ви манипулирам, както ми е изгодно" - звукът на повикване по телефона от свекърва и е кучешки лай - факт, който е неопровержимо доказателство, че вие сте никои, вашият син е на мое подчинение. Тук чувства, уважение - никакво, така че какъвто и плазмодий да е малкия юрист е ясно, че няма изневяра, а бягство от диктатора. Трето - докторската съпруга е абсолютна комплексарка. Ей така ще се наглася, ей така ще направя, за да се харесам, за да не ми изневерят, както там се е случило в семейството и в детство - даже майка си не ще да гледа - била виновна за смъртта на баща и. Доктор и трябва и за правилния се е омъжила, но той не я лекува. Относно мъжките им половинки ще бъда кратка. Професорът - смачкан от прекалено обгрижване - комплексира и иска да си отпусне душата, но и той не знае как се прави това. Малкия юрист - с тоя баща и мама, какво очаквате да се получи? Михлюзин го наричате - ми според мен баща му е баш михлюзиа. Не се упоменава колко е успешен в работата си, за баща му също, но явно са успешни и двамата - нещата опират до семейните отношения. Михлюзин е човек мързелив, но не и глупав, за да не схваща, че го "действат". Докторът - "играч", който надавам се да се наиграе в продължението на филма или в т.н. втори сезон. За тройката прелъстителки ще употребя ценичен израз "недоебляци" - попаднали на подходяща почва и нахално рият, защото незадоволеността не прощава. Това беше за първите 16 епизода. Като изгледам другите, кой знае...

Опитаха се да опровергаят древната истина, че отмъщението те погубва. Нямаше нито един читав в този филм. Всеки един от гад нагоре. Струва ми се, че филмът носи посланията на "Паразит", но в друг формат. Същества, които се хранят от чувството за отмъщение, същества които са алчни за живот в охолство, същества които се кривят от лицемерие или злоба и всичко това благодарение на безумната смесица от католицизъм и конфуцианство. В живота има много абсурди, но тук психарите са в повече. Лично аз, простете ми невежеството не разбрах - това абсурдна гротеска, ирония, сарказъм или какво точно е към корейското общество. Като погледнем фактите -

Филмът като цяло е едно лирично отклонение от живота. Както казва kitkat не е за всеки и не е за ежедневна употреба. Дразнещо е, че през цялото време си хвърлят велосипедите безжалостно на земята и да за пореден път установих, че всички дами носят обувки поне три размера над техния - сигурно, защото непрекъснато се събуват на влизане и на излизане трябва бързо да надянат обувките си, особено, когато ситуацията изисква да се излезе бързо от дома. При мъжете не съм забелязала, но при жените обувките в повечето случаи са с по-голям размер. Чудя се дали в Гинес няма номинация за бързо събуване на домашните чехли и обуване на обувки за на вън.

Преди да си изразя мнението няма да спра да се питам, защо никога не спят с пижами - как така с дрехите, с които си бил цял ден и си лягаш в своето легло - изключвам случаите, когато си пиян, си останал без дом, си случайно заспал? Относно сериала - не разбрах защо е толкова страшно и драматично, че дъщерята се е свързала с бившето гадже на снаха ти? - голяма драма, няма що! Защо е трагедия, че не си казал на близките си, че си болен от каквото и да е било? Наистина ли корейците по този начин възприемат нещата или филмът е създаден за кухи лейки, т.е. тъпи домашни лелки?! Сигурно и у нас си имаме такива лели, но все пак си мисля, че филмите трябва да образоват, а не да насърчават тъпи и даже не здравословни поведенчески практики.

В двайста серия не умира никоя, главна. Както е казано във филма - три кралици по съдба. Главни женски роли няма. Филмът се казва кралят и аз, което не пред поставя главна женска роля в живота на евнусите. Нормален исторически филм с всички интриги на кралския двор. Добри актьори, добро изпълнение - чудя се защо няма коментари. Да привода се е забавил още при руснаците, но го има изцяло и на български. Не разбирам, не мога да си обясня защо дори и любителите на исторически филми не са го отразили. Аз съм до 21 серия и ми харесва, нищо че е бавен - то е за да станат повече серии, ама пък си има стрелка за превъртане, докато ти пеят, когато 2-3 минути персонажът гледа луната или си спомня детството. Харесвам исторически, корейски филми и този ми се отразява добре. Актьорите са с типични корейски лица, а не изплакнати в европейско-американски "фейс". Разбирам, че филма не е за дечурлига, които припадат по айдълчета, но се учудвам, че и любители на жанра не са го отразили. Ще го отдам на закъснелия превод. Както се казваше по мое време филма - важи.

За да има втори сезон, трябваше поне първи да завършат. Ретроспекцията не се получи добре или аз съм тъпа - Не напълно съм объркана или съм адски тъпа, че не схванах - за първи път ми се случва за деветте години, от когато гледам корейски драми.

Най ми хареса изказването на пациентката, която се е заразила по полов път - За мъжете сексът е като изхвърляне на екстременти - толкова смях ми създаде ...., но има много истина - за мъжете секса не е изневяра, а удовлетворение на нагона, като акането/ да се изсерат де/ - те не свързват секса с любов, затова могат да си обичат и харем. В този смисъл обществото и законодателството издевателства над мъжете - как може да ги принуждават да бъдат с една жена след като те се възбуждат още на улицата при съответния обект. То за обичането си е вярно - всеки човек може да обича много хора. Грозно е когато някой няма чувства към теб да тръгнеш на битка да си го върнеш или да гоо тормозиш, затова че не те обича или не те харесва, или не си му на кефа. Много жени си създават проблеми, когато тръгнат "на бой" да си го вземат - нещастни женици - пускай го по вятъра и си гледай себе си. И това не го разбирам - той трябва да е мой и край - яко тъпо е.