Jump to content

thedemon1238

V.I.P.
  • Мнения

    1160
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Всичко публикувано от thedemon1238

  1. Овации за всички участвали в организацията и от мен. Направихте 15 годишнината на форума вълнуваща и запомняща се. Даже спечелих награда от томболата и успях да си купя соджу за вкъщи. Беше ми безкрайно приятно да посетя събитието и да видя толкова много усмихнати лица, познати и непознати. Изобщо браво на всички които дойдоха да го отпразнуват, както и на тези празнували по един или друг начин в останалите градове. С толкова яки хора, любовта и интереса към азиатското кино, музика и култура в България е в сигурни ръце.
  2. Този сериал ще го запомня с това че за разлика от много други к-драми, тука до последно не знаех кой с кой ще завърши в любовният четириъгълник. Тотално различно се получи от десетилетието к-драми, които ще последват след този сериал. Не го очаквах изобщо. Иначе си е много добър и забавен готварски сериал. Два китайски ресторанта в квартал на Сеул се скарват и организират турнир с кулинарно жури в няколко кръга, кой ще направи най-добрата китайска храна. Залога е голям - Който загуби, затваря ресторанта. Богатият ресторант (който е верига) наема известен готвач от Китай, а бедното семейно ресторантче също не е за отписване, защото бащата на главният герой е учил в китай при голям мастър готвач. Един вид, знае много тайни рецепти с които да помогне на иначе талантливият си син в състезанието. Ако малкият ресторант спечели, главният герой ще може да дейтва дъщерята на шефа на големият ресторант. Малко като Ромео и Жулиета се получава сериала в началото, заради стара вражда на предното поколение, с която младите нямат нищо общо. Общо взето през целият сериал се радваш на красиви ястия, вдъхновяваш се на ентусиазма на героите да станат по-добри готвачи, кефиш се на клиширани романтични съвпадения и на страхотните актьори. Сон Йе Джин и Со Джи Соб тук са класа, още от преди да станат класика. Другите също не им отстъпват и също са чаровни по свой си начин. Който го гледа без много претенции (все пак говорим за драма на 20+ години, която още те хваща), определено ще остане приятно изненадан. Особено феновете на готварските сериали и изненадващите развръзки.
  3. Доста е добър. Изгледах го още преди няколко месеци и още си го спомням много добре. За всички които биха го опитали, бих препоръчал да се задържат малко повече от първият епизод. Първият и може би вторият епизод са малко крейзи и могат да създадат грешна представа у гледащия. Не че не са яки, но могат да отблъснат някои хора с прекалено драма, викане и реване. Разбира се, всичко си идва на мястото после и когато се запознаеш с героите и техните истории, сцените от първият епизод придобиват смисъл. What's Wrong Poong Sang или Liver or Die (както е известен на запад) e забавна семейна драма за едно доста лудо семейство. Има си от всичко, тъжни моменти, поучителни неща от живота, комедия... Абе всичко! Да, докато гледаш направо му се чудиш на търпението на Poong Sang. Търпелив и разбиращ до безумие. В стремежа си да помогне на братята и сестрите си, пренебрегва собствената си жена и дете... Опитва се да направи най-доброто, опитва се да угоди на всички и да не заема страни в конфликите... Прави добрини дори без другите да разберат и без да търси благорности. Ама накрая все той е виновен за всичко! Сериали като този са ми сред любимите излъчвани в Южна Корея. Даде ми точно това което търсех и затова го препоръчвам без да се замисля. Особено ако търсите семейна Драми с комедийни елементи, това е сериала. Макар това семейство да не се разбират много, да са различни и често да се карат, накрая винаги си помагат един на друг и проблемите се забравят толкова бързо, колкото са започнали. Не само главният герой е развит тук. Дори второстепенните си имат своя травма, която като излезе наяве, обяснява част от характера и действията му. Ще завършва с това което почнах. Колкото и безумно да изглежда в началото, всичко си има своето обяснение. Затова продължавайте да гледате и тези сцени, които ви се струват пресилени в началото, ще ви се сторят най-нормалното нещо след като опознаете характера на героите. Неадекватните им действия, малко по-малко ще придобият перфектен смисъл, като опиташ да разбереш същността на човека по-добре. Също така епизодите са по 30 минути и на мен ми мина много бързо. Не е по-дълъг от стандартна к-драма и ми се искаше малко повече накрая.
  4. Така като гледам адреса, това би трябвало да е същата зала дето беше на 10 Годишнината? Радвам се че сте успяли да я наемете отново, защото ми хареса предният път. Някакво просторно си го спомням с много свободно място
  5. Съвсем случайно го почнах. Бях на почивка на село, без интернет и си намерих някакви стари дискове записани преди повечето от 10 години... Имаше един период преди 2010-та в който беше модерно да се записват дискове за "черни дни" . Бях записал към 6-7 сериала, преди да се откажа да го правя, защото заемаха много място. Единственият който не бях гледал от шпиндела с дискове беше Summer Scent. Накрая излезе че е имало смисъл да ги записвам и най-накрая ги завъртях. Малко е трудно да говориш за този сериал без спойлери, затова ще си сложа почти цялото мнение в спойлер. Сон Йе Джин беше страхотна както обикновенно, както и другият главен.... все му забравям името. Аз му викам "корейския Освалдо Риос", защото се снима в почти всеки голям хит от онова време и леко ми прилича на него. Сериала пристрастява като повечето добри от тези времена, нищо че е доста предвидим, извън финала. От тия дето си казваш, че ще изгледаш 1 епизод преди лягане, а изгледаш 3-4 и не можеш да се наспиш. Днешните корейски сериали не ме хващат така. Силата му е в играта на актьорите, техните непредвидими, дори глупави герои и неудобните ситуации в които се вкарват. Главната тема се въртеше около недоказаната теория, че ако някой получи орган от друг човек, получава бонус някои от неговите навици. На мен цялата идея с присаждането на сърце, ми беше пълна фантасмагория... Но реших да го приема и да го гледам като приказка. Любов без граници, която дори при смърт на някой от двамата, продължава да живее в чуждо тяло чрез присъденото сърце. Звучи идиотско, но създава елемент на неизвестност в зрителя и любопитство какво ще се случи. За феновете на корейските драми преди 2008 е задължителен. Както и за хора, които искат да видят какво им е толкова доброто на тия сериали. Продължавам с мнението ми за финала и за това кое не ми хареса цялостно в спойлер тага. Просто няма как да обясня без да изпусна нещо което не трябва да се казва. Въпреки финала и тези кусури в сюжета, беше доста приятен за гледане и го препоръчвам заради актьорите и атмосферата.
  6. Те им сервират в половината сериал супер яки и екзотични мезета и ястия. Не се хващайте само за едни пилешки крака в началото. Мъжът от първият епизод, който излиза на уговорени срещи с трите момичета поотделно, всъщност беше доста интересен похват. Създава се впечатление че е главен герой, но повече не се появява в сериала. Един вид някакъв страничен ъгъл към истинските главни героини, които ще се появяват в следващите серии. Определено ми беше много смешна сцената, в която тоя след срещите с трите момичета, звъни на приятеля си, който го свърза с тях. Приятелят му вика "Как бяха срещите, нямаше никакъв проблем нали? Тези трите бяха най-големите пиячи във випуска, не са те карали да пиеш много нали? " и тоя с накърнена гордост му отговаря "Абе за какъв ме мислиш, аз съм "еди кой си", нямаше никакъв проблем, супер добре си изкарахме" ...... и в същото време една от трите минава случайно по улицита. Тоя така се уплаши, почна да бяга, преби се в някаква кофа....
  7. Първите 3 епизода нямат сюжет, така е.... Общо взето се изчерпват с това "Имаме тежка/дразнеща работи и вечер ни трябва алкохол и събиране с приятели. Но пък момичетата са забавни и чаровни бих казал. Тази от Reply 97 ми е любимка отдавна, но и другите две хич не й се дават.... не знам айдълки ли са, не са ли... но то не се изисква кой знае каква актьорска игра и мисля че се справиха супер всички. Може и да са такива в реалният живот... знам ли. А може и да се забавляват да се правят на такива. Отдаваше им се. Та за разлика от други корейски сериали, дори в първите 3 епизода, където няма сюжет и само се яде и пие.... пак има какво да се види и ми минаха на един дъх. Айде алкохола си го знаем - соджу,бира, може би маколи имаше по едно време... Но какви феноменално вкусни неща им сервираха в тая кръчма! Кулинарните сериали могат само да завидят. Отделно вече казах, че бая се посмях на някои простотии и нито за секунда не съм скучал. После естествено нещата стават по-сериозни... Почват да разкриват повече от тайните им, защо са такива и т.н. В един момент живота ги удря челно, драмата започва.... и безгрижният живот/проблемите в работа, почват да им се струват като най-хубавите времена. За всички има по нещо, няма да пиша да не издавам, но не вярвам някой да остане недоволен от сериала, ако го изгледа докрай. Още повече че е и кратък, 12 епизода по 30-40 минути. Най-вероятно няма да вземе годишни награди, голям рейтинг и т.н. Има обаче по-важни неща от това! А сериала без да се взима на сериозно, прави добре това което се очаква от него. От различните теми в сериала, освен комедията, много ми хареса посланието за истинското приятелство. Тези три момичета, освен като партньори на "по чашка" си бяха и истински приятелки. В живота сигурно всеки е имал от тоя тип "приятели" , дето те викат за по биричка, за по кафенце... ама почнеш ли сериозна тема, бързо я сменят.... а случи ли ти се нещо и имаш нужда от помощ, никъде не можеш да ги намериш. При тези трите няма такива работи, скачат веднага на помощ. Затова ме и радваха толкова.
  8. Много рядко се случва да видим толкова запомняща се главна героиня, като тази която изиграва Чанг На Ра в този сериал. Преди месеци го изгледах и още си го спомням ярко. Имаше един американски сериал с Дженифър Лав Хюит, който при нас го превеждаха като "Шепот от отвъдното" . Може би той е вдъхновил този корейски вариант. Главната сюжетна линия беше интересна, но според мен, страничните случаи ( около 5-6 ) бяха черешката на тортата. Трогателни истории с лош завършек, в които главната трябваше да екзорсистне духа и да помогне на живите му роднини да продължат напред. Там е и най-големият минус на сериала, ако въобще може да се нарече минус. Прекалено бързо свърши. Той е просто идеален за повече епизоди, дано видим втори сезон.
  9. Доста се изкефих на този сериал. Отдавна не ми се беше случвало да гледам по повече от един епизод наведнъж. 32 серии е, но по 30 минути, така че реално е стандартен 16 епизоден. Никакъв пълнеш, никакво влачене... Постоянни интересни работи. Чанг Хьок отново боксьор след Robber (2008). Taм не беше боксьор, а тренираше с боксьори, но тука е известен такъв. Имам предвид в миналото. Сериала започва как работи като детектив с финансови проблеми. В миналото го обвиняват несправедливо за продажба на мачове и общо взето от звезда, стига до дъното. Жена му и дъщеря му постоянно са недоволни, няма пари, скоро ще ги изгонят от къщата.... И тогава живота му се обръща на 180 градуса, когато попада на новоразработвано непозволено лекарство, което го прави по-силен за 3 минути. Малко фантастично е на места, особено това как ветеран на 40 години се връща на ринга за 6 мача и се бие с 20-30 годишни. Мачовете бяха добре направени, макар и леко измислени като на филм. Много добре се създава тръпката от следващият сблъсък и изобщо цялата конспирация около мачовете, лекарството и нелегалната компания която го разработва. Какво е това лекарство, какви са страничните ефекти, възможно ли е да го убие ако продължава да го взема? Като цяло няма начин да скучаете и има какво да се види. Силата на филма обаче е семейната драма и това какво прави бащата за семейството си. Феновете на актьора ще се размажат от кеф! Действително това е неговият образ и едва ли някога ще ни омръзне да го гледаме в него. Сериала не е някакъв сладникъв, от тия дето е гарантирано че накрая ще се наредят нещата. До последно не се знае какво ще се случи. Абе препоръчвам с две ръце!
  10. Наскоро ми го препоръчаха, когато питах за "красив, бавен, спокоен сериал.... сред природата в задушевна обстановка " Доста ми хареса и бих го препоръчал също. Много красиво беше като наваля сняг, а и като цяло са избрали невероятно място за снимане. Не съм много запознат с географията на Япония, но предполагам че действието се развива на север, в планински район. През цялото време се чудех как това кафе е направено в пущинака, а не в града.... Кой ще ти ходи на кафе с колата, някъде в гората и то всеки ден? Малко приличаше и на бар в някоя хижа , където сервират топли напитки. Героите ми бяха леко странни, както повечето японци по драмите (никога няма да им свикна на японците и сигурно затова ги харесвам ) Клиентелата на кафето беше от редовни забавни персонажи и като цяло се усещаше силната задушевна атмосфера. Във всеки епизод идваше по някой нов/случаен минувач и вкарваше някаква мини история, което разнообразяваше главната слюжетна линия между бащата и сина. Бързо минаха тия десетина епизода.
  11. Ами аз си го представях като 10, максимум 20 хиляди. Това разбирам под малък град.
  12. Рових се 1 час във форума, да си намеря нещо в тоя стил и попаднах на тази драма. Малко градче, повечето се познават, някаква задушевна атмосфера... По принцип ми харесват такива по-бавни истории. Актьорите си бяха екстра, нямам забележки. Изгледах ги всички 16 епизода, но не мога да си кривя душата, беше скучен. От началото до самият финал. Даже и мистериозно убийство имаше, но сценария е много зле. Нямаше достатъчно интересни ситуации, личи си че сценаристите нямат нужната фантазия да измислят нещо оригинално или просто не са били в настроение. Имаше драма тук там, ама можеше и да е много по-добре. Хубавите сериали/филми с такава атмосфера на малък град, някакси го представят в добрите му страни и изваждат плюсовете. Показват тежкият живот на хората. От този останах с впечатлението, че е адски скучно да живееш в такъв град и няма кой знае какви плюсове. Отделно сценаристите ни вкараха в някакви префърцунени сцени... Голямото луксозно събиране на випуска, което въобще не отиваше на малък град. Приличаше повече на празник на града. А какъв беше този литературен кръжок, дето го извадиха от нищото? Да покажат как всички в градчето са начетени и редовно четат книги? А тази книжарница, в която по цял ден няма нито един клиент? Това момче как си изкарва прехраната изобщо? Виси си в книжарницата по-цял ден, чете си книги в пухкав бял половер и си прави кафе? Кой му плаща за това?
  13. Нещо напоследък ми се гледаше сериал на историческа тематика или някой с Jang Huyk и като го видях този, реших да ударя с един куршум два заека. Взех си дозата и се заситих малко, но както често се случва с комбинираните неща в живота и тука имаше какво още да се желае от качеството. Не е някаква класика сериала и актьорската игра на Чанг Хьок е мешана скара (На моменти е много добър, друг път не му се получава) Отделно си личи, че продукцията не е от най-високо бюджетните като Chuno например. Няма някакви масовки и големи битки. Накрая имаше нещо, но е много минималистично... Армии от по 30 човека се бият и дори камерата не е поставена така че да изглеждат повече. Все пак това, че изгледах всичките 24 епизода, говори че не е толкова зле. Като няма пари се набляга на дворцовите интриги, романтиката, комедията... Има си някои свои силни моменти , има си и своите дебилни... цялостно е средна работа. Колкото по-малко очакваш, толкова по-голям шанс да изпиташ повече кеф от гледането. Лошата принцеса с каменното змийско лице, която правеше отрови, ми направи добро впечатление. Финала между другото беше изсмукан от пръстите. Изобщо не отиваше на сериала, но ми харесаха вашите интерпретации какво се е случило.
  14. Много ми хареса като го гледах на кино, в корейската филмова седмица. Буквално те пренася на друго място и ми беше трудно да се адаптирам като излезнах на шумната улица. А главната как сладко си хрупаше, вкусотийка след вкусотийка. Добре че бях изял един тлъст дюнер преди това, че сигурно щях да издивея от глад. Ще погледна и японския от любопитство, но тоя е уникален дори само заради корейските манджи.
  15. https://domnakinoto.com/bg/movies/main/malkata-gora Ще ходя на корейския филм "Малката гора" утре от 19 часа в Дом на Киното. Ако някой който ме познава мисли да ходи, да се обажда да се видим и поздравим. Може и някаква бърза бира преди или след филма.
  16. Миналата седмица писах на някои от вас че ще дойда, но за съжаление и аз няма да успея. Приятно и до следващият път.
  17. Това не беше ли до мола на Стамболийски по едно време? Да не са се преместили или разширяват дейността Къде точно до НДК е, от коя страна. Че на фейсбук страницата не се ориентирам.
  18. Ще мога да мина, ако остава срещата. Какво е положението има ли желаещи? И само да попитам, има ли опция да го направим по-рано? Нали е събота, повечето хора не са на работа и така.. Примерно 16-17-18 часа. Че има малко вероятност да съм зает след 20 ч. Но и на тоя час съм навит, да се уточня.
  19. Добро е, има драма! Този сериал е от по-редките случаи, в които почва неуверено и постепенно става по-интересно с напредване на епизодите. (В повечето корейски напоследък, от един момент нататък се изчерпват и финалите са зле) Радвам се че продължих да го гледам след първите 4-5 епизода, защото много се накефих на някои моменти. Не е живото променящ, има си и неща които могат да се пипнат... Но силата му беше в това, че е земен и дори лошите герои не можеш да ги мразиш. Имаше сцени със силни житейски послания, които да ни напомнят за важните неща които забравяме понякога.
  20. Почти сигурно ще мога през седмицата... Че и уикенда що не. Трябва само да се реши по бързо кой ден, че да се направят сметките и изчисленията. . Мястото ми е без значение, както винаги. Важното е да се отпразнува годишнината. 11 не са никак малко.
  21. Аз сигурно ще мина четвъртък 20ти, ако нещо не се обърка.
  22. И аз май се запознах с някой два пъти, а с други се припознавах и тръгнах да ги поздравявам Хубаво е че го отбелязахме събитието, получи се интересно. Доста приятно съм изненадан от това, че не се прибирам гладен и хапнахме хубаво. Особено тази солената торта беше трепач. Доста време се чудех какво ям. Благодарско на всички трудили се по организацията.
  23. Да, работеше и при мен. Писах 9.12 долара, защото го даваше най близко до 15 лв.
×
×
  • Създай нов...