Jump to content

SadAngel

Потребители
  • Posts

    40
  • Joined

Everything posted by SadAngel

  1. Неочакван завършек на един неочаквано реалистичен филм. Без типичната несъдържателен любов, без типичния "щастлив край", без ненужна драма и излишно отлагане. Отворен край! Хареса ми богатия набор от персонажи - истински характери, а не обичайните (до болка познати) за киното.
  2. Не знам за вас, но аз чакам втори сезон.
  3. Драмата наистина е направена като филм. Няма онези сюжетни увъртания от повечето корейски драми. Актьорската игра е на ниво. Особено тази на момчето! Да не забравяме и адвоката. Той ми стана любим персонаж. Още два епизода ми остават и нямам търпение да ги изгледам.
  4. Много ми хареса! Постарали сте се. Добре представихте епохата и автора, както и основните мотиви и проблеми в творчеството му. Любимата ми част беше четенето на откъси от "Hina". Интересно ми беше и да науча за Hinamatsuri! Благодаря на всички, които са взели участие в този проект!
  5. Непременно ще го гледам! Щастлив съм, че има хора, които подпомагат популяризацията на японската култура у нас. Ще чакам с нетърпение! П.П. Има ли някакъв начин да се свържа с Мартин Петров. Силно желая да прочета превода на "Хина".
  6. Един наистина смислен филм, който се радвам, че изгледах докрай. Наскоро гледах "Добрият доктор" и някак темата за мястото на аутистите в обществото ме грабна. Актьорската игра е на ниво. Липсват обаче някои подробности, които щяха да направят филма по-завършен. Препоръчвам го силно, ако сте фенове на "съдебните филми".
  7. В крайна сметка и двамата намериха щастие. Толкова се радвам, че ми попадна. Благодаря много за буквите! Надявам се повече хора да го изгледат.
  8. Въстанието в Куанджу ми е слабост. Ще се радвам, ако някой има интерес да го преведе. Струва си!
  9. Хареса ми драмата. Принципно, ако става въпрос за криминалета, гледам само американски сериали, но този път реших да направя изключение. Главните бяха голява тайфа. Чак ми се прииска и на мен да се върна във времето при тях. Капитанът ми стана любим герой - просто голям образ. Главната нещо не ме грабна, но пък и не ме дразнеше. Което си е плюс. Въпреки че гледах сериала по-рядко, защото не ми оставаше свободно време, той не ми омръзна. Едно голямо БЛАГОДАРЯ за субтитрите от мен!
  10. Интересен филм. В началото си мислех, че ще е комедия, но явно съм сгрешил. Актьорите се справиха добре. Историята е "леко" предсказуема, но въпреки това е добре да се изгледа.
  11. Една от любимите ми български книги, която с радост препрочитам всяка година.
  12. В началото, когато го видях, не очаквах да е толкова сериозен филм. Много се чудех дали да го изгледам, защото ми бе попадал няколко пъти. Радвам се, че ми попадна, защото наистина този филм е един от най-стойностните, които съм гледал. Силно го препоръчвам на всеки! Трябва да се гледат повече филми, които отразяват реални събития. Ако ви е харесал, препоръчвам - 1987: When the Day Comes, Стойностна история, невероятна актьорска игра - трябва да се изгледа поне веднъж.
  13. Не знам дали трябва да пиша тук, но ми стана интересно за живота на корейците преди 90-те години. Въобще преди да навлезе кейпоп-а и културата на демокрацията. И като човек, който обича историята се разрових за информация. Прочетох, че след края на Корейската война управляващите, службите в Южна Корея стават твърде фанатични на тема комунизъм (въобще всичко свързано със северната им съседка и управлението на Ким Ир Сен). Знаех, че по това време Северна Корея се развивала с доста по-бързи темпове от южната си сестра. И дори останах учуден след като разбрах, че демокрацията се появява доста по-късно в Юга (очаквах, че щом са били под американско влияние значи ще вземат добрите черти, но явно японската окупация преди това е дала отражение). Общо взето е имало няколко авторитарни режима, начело на които стои някоя видна военна фигура (краен антикомунист). Доста хора са били прибирани от южнокорейските служби. Били са подлагани на мъчения само за да си признаят, че имат нещо общо с Ким Ир Сен и режима му. Някъде към началото на 80-те години, след като на власт идва генерал Чон Ду Хуан, почват протести за искане на демокрация (нещо като нашите дисидентски движения). Разрових се още малко и попаднах на един доста интересен филм за събитията в края на 80-те и началото на демократичните промени в Корея (1987: When the Day Comes). Доста ми хареса, защото разказваше една истинска история и ми показа една част от Корея, която не бях виждал.
  14. Поплаках си на финала на сериала, няма да ви лъжа. Да, не е някой гениален шедьофър на филмовото изкуство, а нещо по-разтоварващо. Явно съм фен на по-масовите продукции. Преди време изгледах My Father Is Strange и си казах: "Няма да намеря друга семейна драма, която да ми допадне". Така че се радва, че успях. Винаги ми е харесвал този тип сериали - да ги наречем "неангажиращи". Сериали тип "сядам през уикенда, изглеждам няколко епизода и после пак". Ако не сте фенове на простите семейни отношения и разтягането на лукуми, по-добре не го гледайте. Тогава препоръчвам някой японски филм. Признавам си, японците са гении на киноизкуството. Още ме гложди един техен филм, а вече мина година и нещо. Та... за What Happens to My Family? - хареса ми позитивното развитие на героите, ама то май си е обичайно за всяка драма от този жанр. Бащата ми е любим образ. Много се привързах към него. Имаше си поука, имаше си типичните за този вид драми конфликти. Да не забравим опозицията млади - стари и техните възгледи. Научих някои интересни изпълнители от сериала. Даже се запалих по старите корейски песни от 80-те и 90-те. Препоръчвам да се изгледа! Да не ви плаши броя на епизодите, не е "Дързост и красота".
  15. Мисля че този сезон ми е най-любим. Нямам търпение да видя любимите си сцени анимирани. Едно нещо не ми харесва - смяната на екипа. Личи си! Анимето не е същото като преди, но явно ще трябва да свикваме с промените. Благодаря за превода! Развам се, че има любители на My Hero в България. Няма да си седя сам да коментирам.
  16. Преди време видях драмата и се радвам много, че има тема за нея. Не съм я почнал още, но като гледам коментарите, определено ще я изгледам. А и участва любимият ми актьор Chun Ho Jin. Много ми хареса ролята му на учител в My Strange Hero.
  17. @ukio Съгласен съм с теб. Надявам се да имам достатъчно време да изгледам още. Оставам фен на цялото азиатско кино, с предимстата и недостатъците им. Въобще цялото им изкуство. От музиката, хиперреализма та чак до кинематографията.
  18. Интересно сериалче. Спрях го преди няколко месеца. Надявам се да имам време да го изгледам докрай.
  19. В сърцето ми са останали много японски продукции. Наистина се удивлявам как са ме грабнали с истинността и дълбокия им смисъл. Истински съм ревал на Snow Prince, истински съм се радвал на To Each His Own. Ако корейците са майстори на сериалите, то японците, по мое мнение, са на филмите.
  20. @cucyta Много харесвам Габрово. Изкарва свестни хора - Ран Босилек, Васил Априлов, Тодор Бурмов - голям респект към града и гражданите му.
  21. Напоследък съм на лунна тема. Липсва ми само сонатата на Бетовен! Любимото ми от Дебюси! И едно от любимите ми OST-a.
  22. My Hero Academia - обожавам работата на Kohei Horikoshi.
  23. Японците имат някои вредни навици, но не бива да ги гледаме етноцентристки. От няколко години се интересувам от японска история и култура. Имал съм и няколко интересни и бих казал конструктивни разговора с мои приятели от Япония и Ю. Корея. Не бих сравнявал двете държави. По мое мнение, в Корея хората са много по-свободни и толерантни и заради това нивата на самоубийства там са по-ниски от тези в Япония. В Корея има има много повече американско влияние, докато Япония някак винаги е била по-изолирана. Вероятно заради това все още има високи нива на сексизъм и работохолизъм, макар че работохолизмът си е типичен за целия регион. Предпочитам да не ги сравнявам с нас, защото Европа се е развила със съвсем различна ценностна система.
  24. Безсмислена, глуповата и в стил американска отживелична комедия. Харесва ми!
×
×
  • Create New...