sulkton

На мен от фестивала най-много ми хареса "Добри хора от Трите клисури" - съзерцателно настроение, ненатрапчиво разказване, необикновени картини и образи. Поредното чудесно обрисуване от страна на Дзя Джанкъ на взаимоотношенията между две състояния: от една страна, естественото безразличие, животът по течението на обикновените хора от най-долните прослойки, а от друга, икономическата и политическа власт, която, за добро или за лошо, непрекъснато променя обстановката на тези хора. Преводът на Радина Димитрова беше страхотен. Отначало имах резерви към българското заглавие, защото звучи малко тромаво, но след като изгледах филма, ми се струва чудесно, защото се споменаваше една песен, в която се пееше за "добри хора", и се получава хубава смислова връзка. Направи ми впечатление, че тази година подбраните филми са по-касови и комерсиални, особено в сравнение с миналогодишните. Много е хубаво, че се представят различни страни на китайското кино, ама аз явно все си падам по малките, социални филми.

Всякакви предложения приветствам, особено ако са конструктивни и добронамерени. Като твоето. Напълно съгласен съм, че китаистите не сме достатъчно активни, това включва и мен самия. Този форум за мен е едно от най-хубавите места в интернет и много съжалявам, че през последните три-четири години почти не влизам в него (много други дини под мишниците). А е важно да общуваме. Но това е друга тема. Да си говорим за фестивала.

И аз ще се радвам да се запознаем. В четвъртък може би няма да мога, защото имам пътуване и не знам дали ще се върна навреме (пък и филмът не е от онези, които бих гледал неколкократно), но в неделя със сигурност ще съм там (убийцата бих я гледал сто пъти ). Да се уговорим! А за онзи превод... Това беше първият ми филмов превод и в момента не смея да си помисля каква работа съм свършил. Трябва да си го погледна някой път, да го поиздялкам и тогава да ви занимавам. Ще го имам предвид. Благодаря!

Привет на всички и весел фестивал! Китаисти се навъртат, аз даже по едно време бях предложил тук филмов превод от китайски, много исках някой тукашен да го редактира технически, защото действително нищо не отбирам от тази част, но така и не се случи. Забележките ви са много ценни, прочетох ги с интерес. Мисля, че е важно да не се разделяме на кюпове - китаисти и преводачи. Аз като китаист също имам големи резерви към заглавия от рода на "Звукът на вятъра" и "Онзи човек, онази планина, онова куче". Това са единични преводачески решения и те, адекватни или не, не са представителни за всички китаисти. Затова е важно преводачите да излизат с имената си, защото името е марка (това вие го знаете най-добре). По форумите има какви ли не калпави любителски преводи, но отново - това не означава, че няма страхотни постижения. Попадал съм на прекрасни субтитри, дело на хора от този форум, и специално съм търсил други техни преводи. Конкретно за този фестивал - с голямо очакване ще отида на "Може би любов" и "Добри хора от Трите клисури", защото те са в превод на Радина Димитрова, а имам добри впечатления от миналогодишната й работа. Така че аз съм напълно съгласен, че директният превод от китайски невинаги гарантира по-сполучлив резултат - не е достатъчно вкъщи да имаш китайски речник, за да свършиш добра работа. Много по-важно е владеенето на български, отколкото на китайски, както и да имаш литературна и киноманска страст (най-важното). За жалост в момента хората, които се занимават активно с художествен превод от китайски, се броят на пръстите на едната ръка. Оттук и впечатленията на някои от вас, че преводите от оригинал не се получават. Но това не е принципно положение, а по-скоро временно състояние на нещата, което, вярвам, е напът да се промени. Убеден съм, че посоката, поета от организаторите, е правилна и че в идеалния свят китайското кино и литература се превеждат (качествено) от китайски. Иначе наистина се губи много, виждал съм немалко такива изгубвания на нюанси, смисли, връзки, смешки, дълбочини. Този фестивал е млад и сърцат, организаторите му - също. Правят нещо много хубаво и имат още много уроци за учене. Това важи и за мен с моя малък принос от два превода. Така че не ни щадете и не пестете критики. Ние се учим и ще става все по-добре, надявам се. Иначе на драго сърце приемам протегнатата ръка - ще се радвам да сме си взаимно полезни. Можете да ми пишете по всяко време за китайски въпроси. Очевидно аз не знам всичко, но с каквото мога ще помагам. А ако предложението е сериозно, при следващ проект с най-голяма признателност бих се обърнал към някой от вас за редакция. Стефан П.С. Да си кажете всичко за филмите, които гледате. Много ми е интересно. Особено критиките.

И на мен много ми харесаха детайлите от Културната революция - песните, дрехите, плакатите. Много романтично бяха заснети. Има какво да се научи от всяка отминала епоха. ukio, ти какви разкази си чела за Културната революция и на какъв език? Можеш ли да ме насочиш към някои, и на мен ми е интересен период. Благодаря

Изгледах и аз няколко епизода и страшно ми допада. Харесва ми как наблягат основно на поп културата, на неща от ежедневието, вместо на елитарната култура. Това са неща, които, за разлика от високата култура, навярно биват споделяни от възможно най-голям брой японци. Харесва ми и това, че всеки епизод разказва за нещо наглед дребно и незначително - удон, бенто, женски модни списания, - което обаче е разгледано обстойно и многоаспектно. Всяко частица от ежедневния живот в Япония е поставена в невероятно красив културен и исторически общ фон. За половин час успяват да предадат толкова много информация за едно единствено нещо, както и да създадат основателното впечатление, че това е само 1/10000000000000 от цялостната характеристика на нещото. Преди малко гледах за бенто - кутиите за ядене. Щях да се разплача от умиление. Толкова е внимателно, спокойно, чисто, скромно и пълно с любов всичко, което показаха. Много благодаря на Tier за препоръката!

Да бе, какво се размрънках и аз Байдауей, канджите, които са преведени като "обучение", означават, мисля, и "възпитание".

Съгласен съм с теб, но мисля, че ние, харесалите филма (не казвам "разбралите"), също не бива да пренебрегваме или да гледаме от високо на мненията на нехаресалите го. За себе си знам, че само преди няколко години не бих видял какъвто и да е смисъл в Символ, не защото тогава не обичах или не желаех да се замислям, съвсем напротив, просто тогава мислите ми имаха различна тенденция и най-важното - не разполагах с нужната структура от знания, която да ми позволи да разпознавам символи и да ги поставям в разбираема, цялостна система. Въпреки че Символ и нещата, които предизвика в мен, ми харесаха, аз все още гледам леко скептично на прекалено символни произведения, които допускат до себе си само читатели/зрители, които имат натрупан стабилен корпус от знаци, символи и смисли. Ако изчистим Символ от символиката, остава една глупава, абсурдна история, напълно откъсната и нямаща нищо общо с реалните ни животи. Без човешки отношения, без конфликти, без житейски поуки. Това, въпреки че безспорно притежава определена естетическа стойност, разбира се, прави филма недостъпен за много хора. Включително за мен отпреди няколко години. Ако бях гледал този филм тогава, и да се бях наакал от мислене, пак нямаше да мога да измисля това, което ми хрумна и написах така спонтанно вчера. Така че аз разбирам донякъде хората, на които Символ се е сторил тъп, и се радвам, че са пуснали мнението си тук. Надявам се, че чрез този форум те пък ще разберат донякъде мен. И всички ще заживеем щастливо. Сори за дългия пост. Дано не е твърде офтопик.

Хехе, мерси и аз за отговора. Всъщност аз съм по-скоро на мнение, че филмът има повече емоционална, отколкото логическа стойност. И като такъв е нормално да не допадне на много хора. Ако не бях в подходящо настроение, можеше и на мен да не допадне. А що се отнася до теорията ми, мисля, че в нея има дупки и не обяснява доста от нещата, които филмът показа. Но пък си е моя и си я харесвам. Забравих да благодаря на mike и desjer за превода. Много ми хареса.

Въпреки перушината и херувимите на мен повече ми хареса да си мисля така: Разбира се, това е лична теория, която в никакъв случай не претендира за обективност, и не желая да ангажирам никого с нея. Честно казано, не ми дреме много какво му е било в главата на Мацумото, докато е мислил и снимал филма си. Дреме ми какво се случи в моята, докато го гледах.

Споделям мнението на komito, че филмът е по-скоро спокоен, но разбирам и хората, на които се е сторил муден. Хареса ми как е създаден някакъв напълно различен свят, в който се случват всякакви причудливости, които обаче са представени и възприемани от героите като напълно нормални, сякаш нищо неестествено не се случва. Не съм гледал анимето и ми хареса как филмът директно влиза в тази мистична вселена, където "муши" са навсякъде, без излишно да обяснява, драматизира и шокира. С други думи, приказността беше реалистична. Персонажите също бяха много хладнокръвни и дзен, реакциите и чувствата им ми бяха много приятно спокойни. Представям си в момента как в същия сюжет американският герой би оревал орталъка, както казва майка ми, с крясъци от сорта на омагад, уотафак, джизъскрайс и тем подобните му. Съветвам който реши да го гледа да се убеди, че е попаднал на файл с добро качество, мисля, че това условие е задължително за наслаждението специално на този филм. Отбелязвам го, защото аз лично го гледах с не особено задоволително качество и природните картини не можаха да ми въздействат много. А си личеше, че им е обърнато подобаващо внимание и са заснети красиво.

Camouflage: Aoi Yu x 4 Lies / Камуфлаж: Аои Ю x 4 лъжи / カムフラージュ 蒼井優×４つの嘘 Режисьори: Aoi Yu, Mitsuyoshi Takasu, Takuma Takasaki, Yuki Tanada, Nobuhiro Yamashita, Arai Hirofumi Телевизионен канал: WOWOW Епизоди: 12 Период на излъчване: 30.01.-16.04.2008 Език: японски Държава: Япония Резюме: Сериалът се състои от 4 глави (всеки от по 3 епизода), поети от различен режисьор, с Аои Ю в четирите главни роли. На режисьорите е дадена пълна творческа свобода, но всички глави са с една обща тема: лъжи. Личен коментар (съдържа глупости): Освен Аои Ю много ми хареса форматът. Камуфлаж е нещо като вариететно шоу, което омесва вечерна програма, документални кадри, фотография, музика, философски цитати и филм. Всяка от тези части е създадена със собствена стилистика, но събрани в един 20-минутен епизод, изграждат особена, но стабилна и интересна цялост. Първото, което ми направи силно впечатление, бяха включените в самите епизоди множество сцени от мейкинга: интервюта с режисьорите и Аои Ю, отпаднали сцени, кадри зад камерата. По този начин ми се създаде, натрапи направо, пълно съзнание за медиума, чрез който се предават историите. Това доста се връзва с тематиката на сериала - тоест не само историите са за лъжи, а самите истории явно също са поредната лъжа. Не случайно в началото на всеки епизод разказвачът съобщава, че ето така се роди поредната лъжа. Стори ми се много приятно, че "външната информация" за сериала е включена в самите епизоди. Странични клипчета, за които се ровя почти всеки път след като изгледам нещо интересно, тук са директно предоставени на публиката в завършено произведение. Някак си е легитимиран интересът на зрителя към създателите и самото създаване като процес и идея. Имаше една теория за някои модернистки пиеси, че показват как нещата биха могли да се случат по съвсем различен начин или да не се случат въобще, като така разклащат възприемането на реалността като стабилно и неизменно цяло. Чрез натрапеното съзнание за продукция (интервютата с режисьорите, показването на камерите и актьорите преди и след снимки), чрез изобличаването на собствения си медиум постмодерни произведения като Камуфлаж пък показват как нещата изобщо не се случват. Такива произведения извършват един вид бягство от претенцията за реалност (типична за почти всеки филм), бягство от самата реалност и доброволно затваряне във фикция. Така се раждат истории/лъжи/реалности. Всяка реалност е субективна фикция. Всичко артикулирано е лъжа. Това е откритото признание на създателите на Камуфлаж. Разбира се, извън всичко, което измърморих по-горе, самите истории, заснети от режисьорите, ми бяха забавни, свежи, увлекателни и разнообразни. Всяка глава, всеки епизод дори, е с различен стил, което допълнително допринася за симпатичната каша на Камуфлаж. Свали с английски субтитри Свали с руски субтитри Онлайн с английски субтитри Онлайн с руски субтитри

Hear Me / 聽說 Режисура и сценарий: Джън Фънфън Участват: Пън Юйен (Eddie Peng)... Тиен Куо Чън Ихан (Ivy Chen)... Ян Ян Чън Йенси (Michelle Chen)... Сяо Пън Година: 2009 Държава: Тайван Език: мандарин, тайвански Времетраене: 109 мин. IMDb Резюме: Тиен Куо е безгрижно, смешно момче, което работи като доставчик в ресторанта на родителите си. Един ден, докато доставя храна на отбора по плуване за глухонеми, среща симпатичната Ян Ян. Тя е твърде заета да издържа себе си и сестра си Сяо Пън, която усилено се готви за Олимпийските игри за глухонеми, и няма време и сили за връзка с Тиен Куо. Историята им е особен поглед върху добре познатите теми за любов, приятелство, семейство, комуникация и разбиране. Лично мнение: Актьорите ми бяха много сладки, а целият филм - приятно шарен, модерен, забавен и трогателен. Много съвременно и свежо беше всичко - локациите, персонажите, дрехите, езикът, самата история. Имаше красота, особени детайли и ужасно много доброта и чистота във всеки от героите, на няколко места ми се разсмиваше и едновременно доплакваше от искреността и невинността на реакциите им. Допадна ми този вид смесица от комедия и драма. Това беше един от първите ми тайвански филми, всъщност май първият. Накара ме да осъзная, че не мразя романтичните филми, просто клишираната мелодрама на повечето холивудски неща от жанра, които съм гледал. Почнах да си мисля, че азиатските романтики имат тенденцията да са доста инфантилни, без да влагам лош смисъл в думата, и именно това е причината (или поне една от причините) да ги харесвам. Свали с български субтитри Онлайн с български субтитри Свали с английски субтитри Гледай онлайн с английски субтитри тук.

Suzhou River / Тайната на река Суджоу / 苏州河 Режисьор: Лоу Йе Сценарист: Лоу Йе В ролите: Джоу Сюн, Дзя Хуншън и др. Година: 2000 Държава: Китай, Германия Език: мандарин Времетраене: 83 мин. Оценка в IMDB: 7.5/10 Доп. информация: Награди: Голямата награда и приз за най-добра женска роля от Парижкия филмов фестивал (2000). Награда "ТИГЪР"от Международния филмов фестивал в Ротердам(2000). Награда "ФИПРЕССИ" от фестивала "Виенале" във Виена (2000). Наградата на критиката на фестивала "Фантаспорто" в Порто (2002). Номинация за Гран-при от филмовия фестивал в Хихон, Испания (2000). [imgleft]http://img7.imageshack.us/img7/796/louye.jpg[/imgleft]ЛОУ ЙЕ LOU YE Китайски режисьор, роден през 1965 г. в Шанхай. След като учи кинорежисура в Пекин, Лоу работи като продуцент и асистент-режисьор. След няколко късометражни филма снима игралния си дебют "Любовник за уикенда". Продуцент е на "Супер градът" - проект от 10 пълнометражни филма, заснети от най-добрите режисьори от новата китайска генерация. "Река Суджоу" печели Голямата награда "Тигър" на Фестивала в Ротердам. Свали двд-то Свали филма оттук, или оттук с включени английски субтитри. Или: CD 1, английски субтитри и CD 2, английски субтитри Свали още оттук (озвучен на руски) Български субтитри - Eastern Spirit Свали с български субтитри: Резюме: Четирима персонажи преплитат истории по поречието на река Суджоу в бедните, хаотични предградия на Шанхай. Мардар е куриер за престъпници, който е предпочитан заради мотоциклета си и навика си да не задава въпроси. Един ден трябва да "достави" момичето Мудан. Между двамата започва връзка, която завършва с разочарование и Мудан скача в река Суджоу. Години по-късно Мардар излиза от затвора и среща танцьорка в бар, Мей Мей, която удивително прилича на Мудан. Мардар е автоматично привлечен от нея и започва да я следи. Всичко това е разказано от пасивната гледна точка на приятеля на Мей Мей, чието лице дори не виждаме. Лично мнение: За мен беше кинематографичен шедьовър. Атмосферата е много предградийна - мрачна, мръсна, сива. Вместо бляскавия, модерен, богат Шанхай, който постоянно ни се фука от филми, снимки и реклами, Лоу Йе е заснел ръждясали фабрики, изоставени складове, хаотични улици, грозни мостове, забутани барове по поречието на река Суджоу. Операторството и монтажът са груби, невнимателни, но ефектни, в синхрон с цялостната нестандартна стилистика. Сцените обаче са представени някак спокойно, неемоционално, тихо, некритично, документално. Режисьорът не поставя оценки, само разказва. Маргиналните персонажи - мълчаливият мотоциклетист куриер, красивата дъщеря на алкохолен контрабандист, мистериозната танцьорка русалка, самотният видеооператор - са центърът на разказа, техните чувства, както и липсата на чувства. Историята им и самите персонажи са страшно корави, безмилостни, груби, в унисон с обстановката си. От друга страна и четиримата са адски поетични, емоционални, сантиментални дори, което е показано много фино и несантиментално. Тази комбинация между грубото и поетичното ми се стори ужасно красива. Приятелят на Меймей, самотният оператор, е разказвачът, наблюдателят, воайорът на филма. Сцените, в които той участва директно, са заснети през неговите очи, което е изпълнено изключително умело. Пасивната му гледна точка прави разказа още по-безмилостен, като добавя и приятна мистериозност, тъй като субективната му, ограничена позиция оставя части от историята неясни и правят самата реалност съмнителна. Ефектът ми напомни за онзи клип на Продиджи. След като представя филма по международни фестивали, без да е получил разрешение от китайските власти, на режисьора Лоу Йе е наложена временна забрана да прави филми. Той пък я нарушава и същото се повтаря със следващите му проекти, като забраната става все по-дългосрочна и всичко това, предполагам, е само повече реклама за него. Във филма има много интересни елементи (актьорите, историята в детайлност и пр.), аз наблегнах само на малка част от кинематографията, която ме впечатлни най-силно, но всеки забелязва различни неща. Ще ми е интересно да чуя различни впечатления. Приятно гледане!

Castle of Owls / Ninja hicho fukuro no shiro (1963) Режисьор: Еичи Кудо По романа на: Рьотаро Шиба Година: 1963 Език: японски Държава: Япония IMDb: щрак Свали с английски субтитри: Свали филма и английски субтитри Резюме: След като Тойотоми Хедейоши спечелва властта, в Япония настава мир, който не се нрави нито на търговците, които печелят от войни, нито на останалите без работа воини. Загубил родителите си и сестра си в битките между клановете, нинджа шпионинът Джузо от клана Ига е назначен за убийството на новия владетел. За да изпълни мисията си, той трябва да победи свой познат, предал клана Ига за пари, както и да се справи с мистериозната Кохаги, която го изправя пред трудния избор - да изпълни задачата и да отмъсти за смъртта на семейството си или да започне нов живот с жена, която има нужда от изкупление толкова колкото и той. Лично мнение: Заснет е изключително внимателно, с повече стрес върху драмата, отколкото върху екшъна, въпреки че има задоволително количество шурикени, катани и култови нинджа изпълнения. Атмосферата, интериорно и екстериорно, много ми допадна - мрачна, автентична и мм много красива - гори, дъждове, огради на крепости, покриви, стари японски зали; кинематографията по мое мнение е безупречна, особено ми харесваше позицията и движението на камерата, в комбинация с избраните локации и образа на нинджата се бяха получили страшно красиви кадри; персонажите бяха сравнително добре развити с интересни вътрешни и външни конфликти, Джузо например с натрапчивите мисли за живот извън сенките, които все отстъпваха на мисията, живота на безжалостен убиец и желанието за отмъщение; наглед баналната история беше представена приятно фино и немелодраматично, но да си призная, беше ми леко объркваща, на места не съвсем ясна и, може би заради това, не съвсем интересна, особено откъм детайли, кой от кой клан е, каква му е връзката с останалите и т.н., навярно ми липсваха предварителни исторически познания, пък и не различавах японците. Но все пак като цяло го разбрах. Или поне така си мисля. При всички положения - насладих му се. Оказва се, че това е един от класическите нинджа филми, макар че е по-малко популярен от новата версия от 1999 г. След като го изгледах, прочетох интересна статия (на английски), сравняваща двете версии. Друга и трета статия с много хубави снимки от същия сайт.

Това ми е любим филм и много ми се прииска да има хубав български превод. Надявам се, че предложените тук субтитри ще успеят поне донякъде да предадат свежестта на диалога, както и детайлната изпипаност на целия сценарий. Аз първоначално го гледах заради актрисата Гуей Луънмей. Гледал съм четири нейни филма и този несъмнено ми е любимият, а ролята й - най-красивата. Първият й филм, Blue Gate Crossing, също е доста симпатичен, макар и далеч по-семпъл. Приятно гледане!

Бих искал да предложа нови български субтитри за филма, преведени директно от китайски, но тъй като съм извън България, нямам достъп до почти никой от сайтовете за споделяне, с които е свързан форумът. Дали мога да ги пратя на някого, който може да ги качи? Благодаря предварително.