Jump to content

Lee Hyun Ki

Потребители
  • Мнения

    29
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от Lee Hyun Ki

  1. FT ISLAND - Don Quixote's Song ... Както всички други тяхни песни и тази е супер ! С две ръце гласувам за мойте момчетата !!!
  2. Не съм ревла но сериалите/филмите който са ме разплаквали са : Koizora, Snow Queen, Awalk to remember , Daisy.. но най -много си изплакнах очите на Koizora...толкова много рев изревах тогава и после няколко дена бях в депресия ..
  3. 1. Boys before flowers 2.Snow Queen 3.My girlfriend is a gumiho 4.Over the rainbow 5.Devil beside you 6.Anego 7.You are beatiful 8.Personal taste 9.Koizora 10.Full house
  4. 中澤 Nakazawa (within a swamp) 弓美 Yumi (beautiful bow, as in bow and arrow) красиво е Юми много ми харесва
  5. Хареса ми ^ ^ много е интересно и бързо ми хвана окото : ) ще го следя ! ии браво Хамидаро Юй е най-подходяща за Аюми ! а миура харума си ми е слабост ... така че мисля че и той е доста подходящ за сладура ^ ^
  6. Здравейте и от мен ^ ^ Аз съм Song Hyun Ra приятно ми е : )
  7. Ам доста са но ще изредя тези които най много са ми харесали ^ ^ Sung Yu Ri (Kim Bo Ra ) в Snow Queen sung yu ri Yoon Eun Hye ( Shin Chae-kyung ) my sweety Joo Ji Hoon (Lee Shin) lee shin Kim Jeong Hoon ( Lee Yul ) yul Lee Min Ho (Gu Jun Pyo) min ho
  8. Аз обожавам луната и заради това ацки много ми хареса .. само че не можах да разбера целувките между момчета ли бяха ? това е странно ... иначе много ми хареса ^ ^
  9. Здравейте ^ ^ реших да пусна един от разказите ми ^ ^ надявам се да ви хареса ^ ^ 1 ва глава – Една потресаваща новина - Хей Деси! – провикна се Павел, бързайки за училище - - Хей , Как си ? – протегнах ръце към него, чакайки да ме прегърне - - Страхотно, щом те видях ! – усмихна ми се, прегърна ме и хвана нежно ръката ми . - Какъв е първия ти час ? – засмя се леко и ме погледна с красивите си сини очи - Ами химия мисля, но знаеш аз така и не си научих програмата – смеейки се отворих вратата на огромната скучна сграда наречена училище и се насочихме забързани към втория етаж - Ооо влюбените гълъбчета как сте бе хора ? – бягайки ни настигна Мартин , той е приятно момче, вечно усмихнато и е душата на компанията - Ха-ха , супер как да сме ? И ти ли закъсняваш ? – отвърнах му потупвайки го по рамото - Е че как иначе ?!.. ние сме вечните закъснеели, не може друго яче ! – отвори вратата към класната си стая и изчезна от погледа ни , а ние с усмивка се разделихме всеки към своята - До скоро красавице – помаха ми Павел вървейки назад - Чао сладур – влязох в стаята си и както винаги Веси ме чакаше сърдита,толкова много ревнува от Павел, че понякога ме дразни ужасно много, оплаква се че съм я забравила откакто станах гадже с Павел...А относно него, той е тип „ лошо момче” , ходи винаги с широки тениски стигащи му до коленете и смъкнати широки дънки, носи винаги любимата си кърпа, увита около врата му. Има прекрасни светло сини очи и тъмно руса коса, стигаща му до врата с бретон вечно влизащ му в очите.. Доста е висок близо 1,89см , за разлика от мен която съм 1,55см, но въпреки това ни казват че сме много сладка двойка..Ох почти задремах, когато госпожата извика името ми - Десислава излез на дъската, и покажи на Владимир как се решава обикновено химично уравнение , защото той дори и това не знае - Добре веднага – изправих се бързо и се затичах към дъската , хвърлих бърз поглед към уравнението и го реших за секунда – беше повече от елементарно - Благодаря ти ! Ти си единствената в този клас, на която мога да разчитам- усмихна се госпожа Маринова - Тъпо, тъпо – развика се Весела, след биенето на звънеца - Какво бе моме ? – погледнах я с заинтересован поглед - Супер Джуниер са издали нов албум!!!! Знаеш ли колко е хубав !!! Мале не мога да спра да го слушам !! - Сериозно ли ??? – дай да чуя, издърпах слушалката от ухото й, и се насладих на любимата си група ... И както винаги мина и днескашния ден в училище .. Павел ме чакаше на дървото до детската градина както винаги точно в 13 : 30 часа - Здравей – усмихнах се, приближавайки го - Красавице, искаш ли да отидем до морската гара , да се поразходим – попита ме той, гледайки към мен вторачено - Не се чувствам добре, мисля да се прибирам – прегърнах го и потеглих към спирката - Почакай – хвана ме за ръката и я стисна силно - Обещай ми , че няма да ме оставиш, че ще си с мен завинаги! Обещай ми любов моя ! – хвана ме през кръста и целуна нежно челото ми , в този момент ,имах чувството че сърцето ми ще изскочи, то биеше толкова силно.. обърнах се и му казах че ще остана с него вечно ..Колко глупава бях тогава !!, но бях напълно убедена в думите си и имах чувството че нищо няма да се промени , че всичко ще бъде както в този момент ,искаше ми се да е така .. - Обичам те – прошепна в ухото ми и ме прегърна, исках времето просто да спре, исках да останем само двамата .. „ще се промени ли това ?” -това си задавах в този момент.. - Тръгвам, ще се видим утре – усмихнах се и побегнах към спирката , сърцето ми продължаваше да тупти толкова силно.., когато се прибрах в стаята си, излегнах се на леглото си и се загледах в тавана ..” Дали наистина го обичах, или само се заблуждавах.. Дали това е любов или не „ тези въпроси не спираха да се въртят в главата ми но истината беше че не мога да намеря отговорите им.. Но един ще го направя.. гушнах възглавницата си и пуснах плеъра.. А сега нека разкажа малко за мен . Аз съм Десислава Николова Петрова на 16 години, отличничката на випуска.. Приятелите ми казват че съм доста интересно и странно момиче, имам доста странни мании. Знам че в Българиа не е много популярна азиатската култура, но най-голямата ми страст е Корея.. Обичам тази странна, традициите й, хората, храната.. Обичам я като родна страна. Обожавам корейските филми, сериали, музика за мен те са най добрите !! Най– голямата ми мечта е да отида там, дори и за един ден искам да я разгледам да се насладя на храната хората, всичко свързано с нея .. Когато порасна със сигурност ще отида там! Дори съм се заклела че ще се омъжа за кореец.. хах детските мечти са безкрайни..Освен азиатската мания, другата ми страст са моторите .. обожавам гии , Сузуки , Кавазаки ,Ямаха и Харли Дейвинсън – любимите ми марки – най-добрите! Също така съм и голяма футболна запалянка..Световното го следях с голям интерес всеки мач.. Бях за Южна Кореа и Испания, за жалост корейците не стигнаха до финал което много ме разочарова,но другите ми фаворити взеха купата – бях много щастлива.. Свиря на бас китара и пея, имам си група , в нея сме две момичета и две момчета – доста сме добри, стила ни е готически епичен рок – звучи доста интересно нали ? То си е и така!! Станах от леглото си и се погледнах в голямото огледало на гардероба ми. Като се замисля всъщност съм много различна от азиатците за моя огромна жалост ..Аз съм с много светло сини очи, и с естествена светло руса коса, която се завърта на прекрасни големи къдрици стигащи ми до кръста,кожата ми е много бяла и чиста за моя радост, устните са ми големи и тъмно червени и имам трапчинки, които Павел постоянно ми повтаря че обожава. Стила ми на обличане е странен, нещо между готическо и хипарско облекло. Имам няколко черни корсета, три/ четири ризи на бели и черни райета от на пра баба времето, няколко широки панталона, камуфлажни и черни дънки, около 5 дантелени черни поли и 20 чифта кубинки- ниски ,високи средни всякакви видове.. имам и още 5 чифта кецове и много черни тениски, потници и ризи.. Е да не съм от онези момичета следящи модата и вечно ходещи с тесни описващи краката им дънки и с тенски потници. За радост не съм такава. Не мога да разбера защо всеки път като вида азиатец и сърцето ми трепва – Дали съм се побъркала ? – едва ли .. и най-шантавото е, че започнах да уча корейски. Ами нещо друго за мен ? .. мм нека помисля ! Имам две по-малки сестри, едната- Елена е на 9 и е ужасно досадна.. а другата Ани – е на 9 месеца тя е прекрасно малко създание има невероятни небесно сини очи и невероятна усмивка, обожавам го това ангелче, също така имам и брат-близнак - Боян – който е по-досаден дори и от Елена, и е най-харесваното момче в даскало, но така и не мога да разбера какво харесват в него, аз не виждам абсолютно нищо хубаво. Е добре де има светло сини очи и тъмно руса коса, висок е 1,75см и се облича винаги по последния писък на модата – ужас!! Не мога да го гледам, има толкова много розови блузи, все едно е момиченце, дори Елена има по малко розово в гардероба си – отврат !!..Не мога да го понасям това момче !! За жалост съм обречена да живея с него, Слава Богу не сме в една стая !.. Майка ми е много красива и приветлива има прекрасна дълга и права коса стигаща и до кръста, много е слабичка и е само на 33 и тя като Боян е зарибена по модата, работи като моден дизайнер в една от най-големите модни къщи в България..а баща ми е нейната най- голяма противоположност, но за сметка на това пък много се обичат! Което е прекрасно, в малко семейства го има за жалост.. Като заговорих за баща ми той е типичния рокер, с дълга коса и се облича в черни кожени дрехи, кара мотор Харли Дейвинсън и слуша рокендрол и класически рок, подобно на мен . Работи в най-голямата и известна строителна фирма в България.Семейството ми като цяло е супер с изключение на Боян и Елена, ако тях ги нямаше щяхме да сме най-щастливото семейство, но уви .. Забравих да спомена че имам най-яката компания на света, ние сме 4 момчета и 3 момичета – Павел, Виктор, Андриян, Мартин, Жулиета, Веси и аз, заедно сме откакто се помним, живеем близо един до друг и всеки ден се събираме заедно на беседката срещу обсерваторията – така нареченото наше място.. Не можем един без друг, не мога да си представя живота без тях. Ако един ден ми се наложи да замина далеч от тях просто ще се гръмна.. Друго за живота ми, ох да, щях да забравя да спомена, че обожавам вълци и затова приятелите ми викат – вълчо.. И така мисля, че това е по- важното за мен.. Измих си зъбите и си легнах. В този момент чух, викове от кухнята, това е толкова странно, никога не съм чувала родителите си да се карат.Станах бързо от леглото си и се насочих към кухнята, вратата беше леко открехната , затова реших да не влизам. Тогава чух как баща ми изрича думите - „ Стефи нямам друг избор, ако искаме фирмата да се разсрасне и един ден да стана нейн президент трябва да се преместим, може би няма да е за дълго, говорил съм с президента на една от най-големите модни къщи там и той е напълно съгласен да те наеме, дори съм осигорил училище за децата , а относно Ани ще ходи на детска градина близо до къщата ни. А относно нея – тя е голяма и просторна , на три етажа е, и е много красива постройка.Построена е от нашата фирма, и е специално за нас, трябва да заминем Стефи моля те любов моя” – докато баща ми се обясняваше на дълго и широко с майка ми аз само седях на вратата , с отворена уста и лудо биещо сърце слушах внимателно ,но когато чух думите , които майка изрече „ Но ще се намираме много далеч от Българиа, Деси ще трябва да се раздели с приятелите си „ при тези думи сърцето ми започна да прескача , и ми се завъртя свят. Имах чувството че ще припадна ,изпаднах в шок и се разкрещях влизайки в кухнята - Вие ненормални ли сте ?? Няма да замина, напълно невъзможно е да ме мръднете от тук !! , ще се залепя с с най-мощното лепило за стената и до живот няма да ме отлепите !! – плачейки крищях и блъсках с юмруци по масата - Успокой се Десислава спри да ревеш, Десислава спри !! – баща ми ме предърпа към себе си и ме прегърна -Махни се от мен!! Остави ме ! няма да замина !! МРЯЗА ВИ !! РАЗБИВАТЕ ЖИВОТАА МИ !! ЩО ЗА ХОРА СТЕ ??? – бях в шок не можех да контролирам думите и действията си, бях толкова замаяна че се блъсках в стените и плачейки повтарям „ МРЯЗА ВИ „ – думата, която никога до сега не бях изричала.. Заключих се в стаята си. Бях повече от бясна , започнах да обикалям нервно из стаята си и сълзите ми се стичаха бързо по лицето ми. Взех телефона си и набрах с треперещи пръсти номера на Веси – тя беше най-близката ми приятелка, имах нужда да поговоря с някой, да излея мъката си. Но тя не вдигаше ,в този момент всичко ми беше като сиво перде, продължавах нервно да обикалям стаята си и най-накрая се реших да звъна на Павел. Прозванях само веднъж и затворих , 2 секунди след това съжалих „ Но как ще му кажа ?? как ще реагира ?? не мога не!! – плачех толкова силно че вече виждах всичко размазано, в този момент телефона ми звана, сърцето ми спря за момент, и след това заби препускайки лудо. Вдигнах телефона и щом чух гласа му, корема ми се сви, исках да потъна в дън земя - Любов моя здравей , защо ми се обаждаш толкова късно, станало ли е нещо съкровище? - Трябва да ти кажа нещо – плачейки смотолевих - Защо плачиш красавице ! – изпищя в ухото ми Павел - Ела до нас, чакам те – погледнах на горе с цел да задържа сълзите в очите си, но бе ужасно трудно тъйкато вече цялото ми лице беше подпухнало от сълзи - Сега !! –но то е почти полонощ, не мислишли че е много късно любов моя - Моля те – настоявах , продължавайки с опитите си да сдържа сълзите си - Чакай ме до „нашето дърво” до детската градина ще дойда до 10 минути - Добре – промълвих , махайки бавно слушалката от ухото си.. зарових пръсти в косата си и изкрищях – НЕЕ !! НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА МИ СЕ СЛУЧВА !! ТОВА Е КОШМАР !!.. В този момент чух как Ани се е сабудила от писаците ми и реве , а Боян туко що е разбрал новината и крещи като полудял, а Елена се радва че се мести - тя е напълно луда !! , в къщи беше такава бъркотия и шумотевица че главата ми щеше да експлодира. Преобляках се набързо, сложих дългата си черна пола и един от корсетите ми , обух кобинките си и тръшнах входната врата след себе си. След 2 минути чух виковетет на майка ми след мене - Десислава върни се !! каде отиваш Десислава Веднага ела ! като чух това започнах да бягам с всичка сила и скоро , блока ми се скри от погледа ми .. Сърцето ми биеше толкова лудешки че не знаех каде се намирам, завих първата пресечка в ляво и се оказах до дървото, паднах до него и зарових пръсти в косата си, забих главата си в коленете и заплаках още по силно, в този момент чух вик - Десии красавице каквто е станало Деси ! – с загрижен поглед ме гледаше Павел, доближавайки ме забързано, вдигнах главата си и го погледнах с насълзени очи - Обичаш ли ме ? – запитах , а сърцето ми щеше да се пръсне всеки момент - Не просто обичам те !! аз те обожавам !! защо ме питаш – в този момент не можах да издържа станах започнах да се въртя в кръг да викам да и да плача - Ще трябва да се разделим – щом изреках тези думи, свляках се на земята и започнах да ровя пръсти в пръста, и да гледам втренчено в земята - Ккк-а-к-воо говориш – заеквайки ме попита с обезомял поглед - Баща ми е полудял трябва да напуснем странната и да отидем в чужбина, заради малумната си работа ми проваля целия живот – виках с последния ми останал глас - НЕ НЕ !! САНУВАМ !! НЕ НЕ ТОВА НЕ Е ИСТИНА – изкрещя с цял глас и сълзите наводниха очите му, падна на земята до мен, хвана раката ми, прегръна ме силно доближи лицето си близо до моето и сълзите ни се сляха. Целуна нежно челото ми и продължи да ме прегръща силно – в този момент единственото което исках е времето да спре, просто да затворя очи и завинаги да остана сгушена в него - Деси живот мой! , любов моя! - погледни ме погледни в очите ми – хвана с длани лицето ми – Красавице моето сърце завинаги ще бъде твое Помни това !! Разбираш ли ти никога няма да бъдеш далеч от мен , защото сърцата ни ще бъдат винаги слети в едно !! за да ти докажа колко си важна за мен - ела ! , хвана ръката ми, изправи ме и тръгнахме по главната улица , в този момент чувствах любовта толкова силно.. но дали това беше истинска любов ? - Къде ? – промълвих тихо - Ела с мен – затичахме се и когато стигнахме едно студио за татоси и пиарсинг , влязахме вътре , нямах идея какво правим там - Приятел искам да татоираш името й върхо китката ми с игла – „ Какво прави ? „ Той е полудял ! „ изгледах го учудено и не знаех какво ще следва - Добре приятел за тебе всичко, това Деси ли е ? – попита момчето в студиото, чието тяло цялото беше изрисувано - Да напиши Деси Н.П – подаде ръката си към машинката и седна на стола - Добре – момчето взе машинката и започна да рисува върху ръката му , с ъглата пълна с мастило, когато видях болката изписана на лицето му, сълзите ми потекоха по силно - Искам и аз ! – заявих настойчиво ! подавайки китката си - Деси това е много болезнено – погледна ме с насълзен поглед Павел - Болката от раздялата е по силна искам да го направя ! – заявих триеки си сълзите с ръка - Миме татоирай китката й с чисто нова игла и я дезинфиктирай преди това – извика момчето на колежката си, която ни слушаше внимателно - Веднага – стана от стола и ми посочи каде да седна , взе машинката , дезинфектира иглата и ме попита какво да напише - Павел М.Л – изрекох и тя започна да изписва буквите, много красиво - Ауу изпищях – болеше ужасно много, при всяко забиване на иглата, ръката ми трепваше, това бе най-лудото нещо което бях правила , но по този начин исках да докажа любовта си .. "Бях толкова глупава "... След около 15 минути двамата бяхме готови, ръката ми беше толкова зачервена че имах чусвстото че съвсем скоро ще се разкарвави. Павел стана от стола си дойде при мен , целуна ме и ме прегърна през кръста. Обърна се за да каже чао на приятелите си и продължихме напред по улицата .Беше наистина забавно, припоняхме си спомени , смеехме се, плачехме , прегръщахме се , държахме нежно татоираните си раце и наблюдавахме пълнолунието.. Посрещнахме заедно красивия изгрев на морето и си говорехме сладко, както когато бяхме малки. Бях истински щастлива и се наслаждавах на всяка една секунда прекарана с него.. Стана 7 часа и трябваше да отиваме на училище, затова той ме изпрати до нас..Влязах тихо опитвайки се да не сабудя никой и в момента в който отворих вратата на стаята си, видях баща ми да седи на леглото ми и да разглежда албумите ми с снимки на мен и приятелите ми.. - Тате ... – прошепнах , приближавйаки леглото си - Ти ги обичаш нали ? – промълви той - Те са моя живот тате ! – сълзите ми отново потекаха по лицето ми - До една седмица , трябва да сме заминали, знам че там няма да е същото , че хората ще са различни, че няма да ги има приятелите ти.. Разбирам това, но найстина нямам друг избор Деси !! Ако имах щях да остана .. Моля те не ме мрази, правя всичко за семейството, искам да имате всичко ! разбери ме моля те!! - погледна ме с тъжен поглед и продължи да гледа албума ми.. - Тате , разбирам те , но е просто апсурдно да замина, Не мога да живея без Павел, без компанията без да чувам гласа им, смеха им .. Не мога ! Разбири ме !! Няма ли начин да остана ще живея при Веси ! всичко ще е наред - с поглед изпълнен с надежда мечтаех на глас ," но дали ще ми позволи ? " - Няма как, хайде сбогувай се с всички и в петък заминаваме.. - той стана целуна ме по челото и излезе от стаята .. Опитах се да заспа но не можах..Станах в 10 и 30 и звънах на Жулиета.. -Здравей Жу искам да ви вида, моля те обади се на останалите днес в 6 чеса на бесетка трябва да поговом -Добре ще се видим там – каза Жу и затвори телефона...и така прозях се, опънах си рацете и отидах да закусвам..мм палачинки с мармалад – обожавам ! наядах се и си пуснах лаптопа, в тоя момент брат ми влетя в стаята ми - Здравейй – доближи се до мене и се усмихна мазно мазно -Какво искаш досадо ? – начумерих се и влязах в фейсбук - Моля те кажи на мама че днес ще се пребера в 12 – измоли се и ме погледна с този миловиден поглед, пред който трудно отказвах - а забрави ! сам и кажи !– твърдо заявих - Моля тее само днес .. Десс моля те – продължаваше да се моли кат циганче за стотинчица - Ох махай се от стаята ми ще и кажа ! – ядосано го изгоних, а той бързо и доволно излезе, затваряйки внимателно врата ми.. въздишах и си пуснах да гледам сериала си .. и така стана 6 чеса и тръгнах към бесетка. Когато престигнах всички бяха се събрали и ме чакаха.. Съобщих им новината и всички бяха като потресени, гледаха ме с зяпнали усти и не знаеха какво да кажат - Дес как е възможно но.. толкова скоро . – Жу се насълзи и смъмри - Да знам вчера си изревах очите , но избор нямам ще ми липсвате безкрайно много найстина – усмихнах се и сълзите ми отново потекоха , тогава всички ме прегърнаха групово - Е , ще си пишем и ще се чуваме редовно , ще ти се обаждане , даже и ще дойдем обещавам – усмихна се Андро - Да разбира се!! И аз ще се връщам – усмихнах се и седнах доволно - А Павел знае ли ? – попита Марто с притеснен поглед - Всъщност къде е той ? защо не е тук – попитах разтревожено - Ще дойде , каза че ще закаснее – вмъкна Жу - И да вчера му казах , стана голяма драма знаете многоо рев и дори се татоирахме – показах дланта си а всички в един глас откликнаха - Оо майко мила ЖЕСТОКО Е !! - нали – засмях се.. Мина доста добре, приеха го нормално за мое щастие, затова ги обичам , Павел дойде и заедно отидахме до новия рок бар, а след това на плажа. Забавлявахме се многоо , както преди - беше супер.. И така мина цялата седмица, бях постояно с тях, снимахме се много!!! изхабихме 3 гигабайта памет..ходихме на всякаде където сме ходили преди – за да възвърнем и създадем нови спомени..И така вече е четвъртак, пребрах се в 11 вечерта и започнах да си стягам багажа ..Взех дватата големи куфара и започнах да пребирам дрехите си, а след това и останалите ми нещица, плаках много и намокрих куфарите но все пак имаше нещо което ме държеше и това беше Къде отивам ? баща ми така и не искаше да ми каже, утре щях да разбера..затова си легнах и заспах..В 8 и 30 сутринта майка ми влетя в стаята ми и се разкрищя – ще закаснеем ставай веднага !! – отворих първо едното а след това и другото си око и като осъзнах какво казва изкочих от леглото облякох се за секунди и си измих зъбите..Баща ми ми взе куфарите и заключихме вратата .. тогава останах една минута пред заключената врата ,припомняйки си живота ми досега, разплаках се и тръгнах..Колата потегли, а аз се залепих за задния прозорец на колата и гледах как се отдаличаваме постепенно а след минута вече не виждах сградата .. Стигнахме на летището, слязах и тогава засилени към ме прегърнаха Павел ,Веси, Марто и останалите , това ме учуди защото вчера си бяхме направили прощална вечер.. Наще бързаха затова нямах многоо време да се сбогувам отидахме до гишето където се продават билетите и тогава видях нещо което ме потреси цялата :” Полет Варна – Виена –Токио- СЕУЛ „ Тогава се разкрищях - Сеул !!!! Тате отиваме в Сеул това ..това не може да е истинаааа – разплаках се, но този път от радост - Нямах търпение да вида това изражение и тези сълзи от радост по лицето ти – баща ми ме прегърна силно, а аз само глдах с широко отворени очи и не знаех какво да кажа , Веси се разкрищя : - Не е честнооооо искам и аз не не !! не можеш да заминеш без мен, а в тоя момент Павел дойде до мен, целуна ме и ми каза : - Моляте само не се влюбвай в някой от тези жултурковци моля те ..- насълзи се и се усмихна леко - Ти си ! и ще си в сърцето ми завинаги ! – разсмях се - Бързо ще го изпуснем тръгвай – извика ми майка ми и вече всички бяха се качили.. прегърнах ги на бързо, целунах Павел и се качих на самолета .. в този момент в мене бушуваха различни чуства – на радост, тъга и силно вълнение..Тези 13 часа в самолета ми се сториха като 2 дена нямах никакво търпение да отида в града на мечтите си , бях мечтала този ден 3 години ... Toва е само 1 ва глава има и продължение ^ ^ но все още не съм го довършила за това, ще пусна по късно ^ ^
  10. амм Lee Hyun Ki е корейското ми име ^^ и затова на всякаде така се пиша а и много ми харесва името : )
  11. Един от любимите ми сериали .. наистина е много интересен и в него преобладават смесени чуства - на радост , тъга , вълнение ... не е като хлапашките училищни сериали което ми хареса най-вече.Също така го харесвам защото главния е моторист а моторите са моята маниа :Д:Д и очите ми се насладиха на хубави мотори и моторни съзтезания ^^ и за това по десетобалната система му давам +11 ^^
  12. Страхотни снимки ^^ с тези снимки отново се доказва че азиатките са най-красивите жени , а за мъжете то се знае хехе : )
  13. имаш мнгоо хубав глас, харесва ми : ) аз се занимавам от вече 5 години с музика и може да се каже че разбирам : ) но освен пеенето ме порази корейския ти ... страхотен е .. аз също прая опити да пея корейски песнички ,но ми е трудно : (( .. браво продължавай в същия дух и нямам търпение да чуя нови записи !!!
  14. Прекрасен филм...Един от най-добрите който съм гледала, през цялото време те държи под напрежение и ти е интересно какво ще стане в следващия момент.А актиорската игра беше страхотна... Нямаше нито едно скучна и безинтересна сцена... Имаше доста екшън но също така и доста драма.. Поревах си доста накрая... много ми въздейства този филм и наистина много ми харесва..
  15. Тъкмо го игледах и толкова мнгоо плаках че очите ми са подпухнали и ужасно червени, изревах си сълзите за векове напред... аз съм много чувствителна и този филм ми въздейства ужасно много.. наводних целия апартамент ... този филм мога да опиша само с четири думи : сълзи, смях, усмивки и любов ... наистина любимия ми филм и сериал .. невероятен е .. въпреки че е много тежък за гледане същевременно е и мнгоо приятен , кара те да се усмихнеш дори когато не можеш да виждаш от сълзите си ..
  16. Това е втроия японски сериал който много ми харесва, определено в класацията ми за любими го нареждам на второ място след Boys over flowers.. найстина изключително интересен филм, няма нито една скучна сцена, през цялото време много ми беше интересно и всички тези интриги го направиха още по зарибителен ^ ^ и от 1 до 10 му давам 15 !!! <3<3
  17. мммм ето го и най-сладкия японецц <3<3 Когато го видях за първи път в Анего - простоо си казах лелел красота !!! а като се усмихне ммм кара сърчицето ми да се усмихва хехе : )
  18. Lee Yong Woo (И Йонг У) Профил: Име: Lee Yong Woo ( 이용우 ) Рождена дата: 15 април 1981 г. Държава: Южна Корея Ръст: 180 см Професия: Актьор и модел Награди: 2009 SBS Drama Awards: New Star Award (Style) Сериали: Last (JTBC, 2015) The Chaser (SBS, 2012) Twelve Men in a Year (tvN, 2012) Warrior Baek Dong Soo (SBS, 2011) Birdie Buddy (tvN, 2011) Men Cry (KBS2, 2011) Style (SBS, 2009) Филми: You Are My Vampire (2014) My Black Mini Dress (2010) Галерия: Личен коментар: Аз лично много го харесвам, изключително голям сладур, има много сладурска усмивка и много хубаво тяло, в "Стил" изигра много добре ролята си като сладкия фотограф от Лондон, засега за жалост няма много роли, но се надявам скоро отново да го видя на екран :)
  19. 만나서 너무 반가워요 ^^

  20. първо гледах филма и той ме грабна веднага и се нареди в класицията ми за любими филми на 1-во място , многоо ревах на този филм, това беше първия филм на които бях ревала толкова много и отогава си бях казала че повече няма да издържа да го гледам отново но мина доста време и се реших да гледам сериала , сега съм на втората серия и онова чуство на тъга отново ме фана , защотот знам какво ще стане накрая и не съм сигорна дали ще издържа да гледам този край отново .. мисля че ша наводня апартамента :Д:Д
  21. много е сладък .. ацки много го харесвам има невероятно красиво личице ... .. толкова е чаровенн .. има прекрасна усмихва ... : )
  22. Много хубав и силно въздействащ филм : ) мен лично много ме разчувства .. на 15 и 16 епизод си изплаках очите .. за мен това е една от най-добрите любовни истории..
×
×
  • Създай нов...