myheartisnothere

Благодаря. Погледнах резюмето на The Third Charm, историята звучи реално наистина.

Благодаря за препоръката :). Не мога да кажа, че търся - отдавна не бях гледала сериали и реших да видя за какво става дума. Имам спомен, че в Just between lovers се бяха постарали хората да го направят правдоподобно в това отношение.

Не знам какво да кажа. Много противоречиви чувства предизвика този сериал у мен. Започнах да гледам сериала, тъй като ми хареса динамиката, с която започна, мистерията и атмосферата. Нямам база за сравнение с японската версия. Хрумна ми по едно време, че вероятно са свързани по този начин и самата развръзка не ме изненада, но имаше много други неща, които ме. Не се сещам за друг такъв сериал, главният герой си беше такъв какъвто е - без някакви усукани неща за това как се преструва на такъв, но не е; или поне успяха успешно да покажат травмата и объркаността му в света, в който живее, достоверно. Чисто човешки бяха повечето неща. Главните герои имаха много естествени отношения. Това, което не ми хареса, е, че можеха по-добре да я разкажат тази история, имаше неоправдано бавни моменти, протакването около тяхното минало ми объркваше на няколко пъти сюжетната линия в ума. Много ми се искаше краят да бъде по-различен и пак щеше да ми е логичен по друг начин въпреки всичките трагедии, но явно са искали да следват оригинала. Усещам, че този сериал ще ме преследва известно време, интересно ми е как се чувстват актьорите след като приключат един такъв проект. Много благодаря за субтитрите.

Ех, от половин година не бях гледала нищо корейско. От толкова време очаквах да се появи нещо със Со Джи Соб и макар и да ми е много забавен, самият сериал е скучен за мен. Тъжно ми е, че не му предлагат нещо по-смислено.. Може би най-любимият актьор ми е. Дано някой ден се случи да участва отново в нещо добро.

Съгласна. Сериалът е елементарен и много посредствен в патетичността си - чак ми е бутафорен на моменти. Добрите са добри, лошите са лоши, няма кривване встрани от тази догма. Типична сапунка. Щом я видя тази актриса, се сещам за Tunnel - не мога да я възприема в такава сълзлива светлина.

Да си попиша още малко по темата. Този сериал ме накара да се замисля над това колко трудно е да бъдеш човек, да се преборваш със страховете, които имаш, и колко лесно е да се прави всичко правилно, когато става дума за машина/робот. Макар и роботът да ми е симпатичен, бъгва ме идеята хората да предпочитат компанията му и да има любовна връзка между човек и робот - ако свалят всичко, което го прави да изглежда като човек, дали мацката би била влюбена в една машина? Странно е, наистина звучи като да се влюбиш в стената. Знам, знам, че твърде много мисъл хвърлям, но не очаквах, че действително ще развият тази противоречива посока на действие.

excape, не съм изгледала все още всички излезли епизоди, но доколкото разбрах от това, което досега съм видяла, той го използва този израз образно казано - в смисъл, че създава силен ефект у нея с действията си (лунапаркове и други гранде жестове) и опитите на останалите мъже са като ниско-бюджетни филми в сравнение с неговите:). За мацката от офиса - гледала съм “fight my way”, не намирам аз лично нарочни препратки към другия сериал.

Лукрециана, Ами роботите по принцип са машини (колкото и хуманоидно да изглеждат) - те нямат своя воля, те решават задачи, но в развитието си (и това е притеснението на повечето учени) могат да развият някаква своя воля (базирана на изчисления, с които са се сблъскали, както той въведе нова категория относно мацката) и да започнат да имитират чувства. Според мен е опасно цялото това начинание, още повече че ние, хората, не ги възприемаме като машини, когато изглеждат като нас. Гледай Ex-Machina:) (и blade runner 2049, но той е малко алтернативен:)). Мен ме дразни създателката му - хем го е създала, за да запълни емоционалната й празнота; направила е нещо, към което се е стремяла цял живот и се предполага, че той е един от първите или малкото, а съвсем лесно би го унищожила. Ами безсмислено е, той й служи така предано и вярно, натъжава ме - колкото и да се опитвам да го гледам като робот, на моменти не мога, за съжаление.. обаче той и сериалът това цели.

Чак толкова негледаемо не е, харесвам драми, но мейнстриймът обикновено е клише (не само корейският). Щеше да ми бъде по-интересно, ако бяха обърнали повече внимание на етичността зад това да създадеш клонинг и как у него се развиват човешки чувства и усещания - като, например, към жената, която той припознава като създател и своя майка, към истинския човек Нам Шин, но явно сериалът е правен с идеята да се гледа от друга публика. Мацката и на мен ми е леко антипатична, в пълен противовес с киборга - той е така етичен и съобразителен, а тя все за нещо лъже и някакви глупости я гонят само. Присъствието й в този сериал е натрапено. Чисто технологично голяма част от нещата са малко алегорично представени, но предполагам не са искали да задълбават много.

И аз се опитвам да го гледам този сериал. Може би само при мен е така - харесвам двамата главни, но химията им е около нулата. Иначе играят прекрасно. Леко комиксов е сериалът за мен, но аз го гледам вече като такъв и за това ми допадат и са ми по-интересни отрицателните персонажи. Харесва ми, че историята се развива извън Сеул, има една комунистическа, партийно-мафиотска атмосфера. Не знам и една дума корейски, но, ако този регион на Корея е реален, много различен и експресивен акцент имат. Секретарката на съдийката е доста убедителна - много е неприятна.

Аз мисля, че те са си влюбени отдавна, просто малко по-непърхащо влюбени, но ще ни въвличат в отношенията им бавно явно. Мисля, че напоследък е популярно (забелязах и в един друг корейски сериал) мъжете да бъдат леко асексуални - на мен ми харесва, защото разкрива по-голяма част от персонажа като личност отколкото да има силна концентрация върху романтиката.

аз мисля, че не им се получава, защото всичко е вкарано в някакви много строги рамки и актьорите просто не си се чувстват на място, докато в оригинала, сега гледайки го, голяма част от актьорите, изглежда, импровизират леко и персонажите им са се изградили естествено - Луис, например, и на мен ми е интересен, но е трябвало според мен да си позволят да си разработят нещо по-типично за техния менталитет, което съм сигурна че щеше да бъде много забавно и различно. Замислям се обаче, че е възможно договорът им със създателите на сериала да е такъв, че да ги обвързва с такова прекопирване, което е жалко. иначе стайлингът на Рейчъл си е същият и тук:), на мен ми допада актрисата, обаче, както споменах, насилено ми е всичко - включително и тя.

Този сериал ме накара да погледна още веднъж оригинала. Не разбирам защо корейците правят толкова много римейкове - всичко е почти дословно копие, от стайлинга и жестовете на персонажите до музиката, атмосферата и дори визуалните прилики между актьорите в двете версии. Не намирам смисъл от такова дословно прекопиране, същото усетих и с други римейкове, които погледнах от любопитство. Дано след този период на творческа суша да се появят някакви различни и все пак автентични за корейската култура проекти.

Няма как да няма скрити скелети - очевидно е, че тя се е превърнала в човека, който е, покрай отношенията им и ще ни разказват как и защо е била с него толкова време и какво я е накарало сега да реши да си тръгне. Най-вероятното за мен предположение е заради дълговете на семейството й. Той очевидно също има някакви свои травми, иначе не би бил така саможив и егоцентричен, но явно й има някакво доверие, правил е и прави някакви усилия от време на време (които в неговия свят са огромни) и за това му е трудно да се раздели с нея. Изглежда ми реалистично изграден образ - и самият актьор ми се струва, че си се чувства добре в ролята (аз го харесвам във всичките му сериали, които съм гледала; разнообразни образи играе и ми е интересен:)). Не ми изглежда чак такъв нарцис (може би защото показват различни моменти от живота му и така е лесно да си обясниш поведението на някого, в реалния живот наистина е по-трудно да приемеш, че такъв човек си има своите мотиви и причини да се държи по определени начини). Ще ми е интересно каква история ще разкажат. п.п. много се забавлявах на цялото му тълкувание на историята с цветята. И двамата много си вярват и се получават отношенията им:).

Много сърдечен и искрен сериал, вероятно заради образа на главния герой и въобще на тримата братя. Мислех си, в първите серии обсъждаха на шега колко ли скучен би бил филм за трима братя на средна възраст. Наистина прожекторите рядко осветяват обикновени застаряващи хора с техните всекидневни животи и провалите и разочарованията им, които някак шеговито се опитват да превъзмогнат това, че животът им не се е случил така както им се е искало. Мисля, че е трудно да се направи такъв сериал, който и да прикове вниманието на публиката, така че супер браво за този проект. Ще ми се да не обвързват двамата главни герои романтично - не заради разликата във възрастта, която не се усеща, но просто ми се иска да си останат така както са - близки един с друг с неизречените напълно неща, които имат.

Лавандула, какво е това велико благо, което заслужава човешкото ти унищожение и помилането на съдби и животи на други съвсем странични и невиновни хора? Честно, не мога да си представя, че нещо, което има смисъл и стойност (кариера, слава, любов, пари, власт, справедливост), би изисквало човешкото ти падение. И ако обществото ме отритва, не те разбира и те подиграва, защо въобще трябва да имам реакция към него (и то такава, самоубийствена или всякаква крайна)? Всеки от нас си изживява някакъв тип дискриминация, неразбиране и всякакъв тип отхвърляне във всекидневния живот. Ако се ожесточаваме всеки път, то до къде ще я докараме? Надявам се да не го приемаш като личен коментар към теб, въобще не е, просто исках да го напиша. Много се извинявам и за оффтопика, наистина не е мястото тук и е последното ми мнение по казуса. Приятен сериал на всички ви:)

Лавандула, не бива според мен така да се обобщава, всеки случай е сам за себе си, тези неща се случват навсякъде и рядко причината е отхвърлянето от обществото, според мен. Човешките взаимоотношения са сложна работа каквито и да са законите - западните общества като така отворени за всичко най-безумно стигат до други безумия.. Иначе относно сериала - да, на този етап тя очевидно няма особен избор вече, но предишните й решения и манипулации са си били нейни и аз лично не ги намирам добре мотивирани и оправдани. За мен успехът на един човек е успех, ако не изгубва човешките неща у себе си; тя манипулира и жертва твърде много странични хора, за да успее; не ми е окей на мен. Благодаря ти много (относно въпроса ми)! Сега разбрах:).

Lawandula, аз мисля, че са доста преувеличени някои неща в драмите (за да има драма все пак). Нейният проблем с бившия й е, че тя го изостави, за да започне да излиза с Те Ук и да използва по някакъв начин положението му. Еми не е готино. На този етап ми е приятна идеята за това, че човек може да не се ожени/омъжи по любов, но да обикне човека до себе си, но тя самата и самият начин, по който използва хората около себе си, са ми отблъскващи на мен. И още нещо, което ми изглежда нелогично, но може би аз нещо съм пропуснала. С каква полза адвокатската фирма нае Те Ук (знаейки, че той по всеки начин ще я защити и измъкне, а те се опитваха да я закопаят)? Някой може ли да хвърли малко светлина?:)

Има някакъв съспенс в този сериал. Детективът доста глуповато се хваща за някакви думи и жестове, които в реалността невинаги биха значели нещо. Твърде субективно разследва случаите си и си ги тълкува както му се иска да бъде. Не ми харесва този персонаж, въпреки че се опитват да го направят да изглежда праволинеен и справедлив. И последно за актрисата в главната роля - много е добра, но ми е една идея нереално героинята й да печели всеки път пред всеки просто защото е харизматична. Дори и всички да са така привлечени от нея, не смятам, че е възможно всичко да се подрежда така за някого.

За момента главната героиня ми е безлична като персонаж и не ме привлича. Не е заради това, че е типичното обикновено момиче; просто не ми е интересна. Woo Do Hwan е чаровен, но, за съжаление смятам, че самият сценарий има леко младежки привкус и не му позволява да се разгърне особено и да не бъде просто един богат, меланхоличен младеж. Усмихва се красиво и играе искрено ролята си на влюбен човек. И както по-нагоре се спомена, сериалът напомня американски филм - мисля, че самият начин на разказване (и кинематографията, и музиката, и диалозите) е такъв; очевидно е съзнателно. Въпреки че ми се струва, че се опитват да го адаптират към корейската култура някак. Засега ми върви твърде меланхоличен сериала, но мисля, че след първите въвеждащи епизоди ще има промяна. П.П. Редактирам си мнението след като изгледах всички излезли епизоди - и двете момичета са ми красиви по своему, но не ми допадат персонажите им. Су Джи ми е някак доста егоцентрична и се държи детински, явно е трудно да се развие такъв женски персонаж по-многопластово - обикновено все ги правят зли, за да са коренна противоположност на главната, или защото са разбили сърцето на главния. Ще ми се някой път богатата наследница да я направят силна, неразчитаща единствено на парите и външния си вид, различна, нешумна и неразглезена.