myheartisnothere

Благодаря. Погледнах резюмето на The Third Charm, историята звучи реално наистина.

Благодаря за препоръката :). Не мога да кажа, че търся - отдавна не бях гледала сериали и реших да видя за какво става дума. Имам спомен, че в Just between lovers се бяха постарали хората да го направят правдоподобно в това отношение.

Не знам какво да кажа. Много противоречиви чувства предизвика този сериал у мен. Започнах да гледам сериала, тъй като ми хареса динамиката, с която започна, мистерията и атмосферата. Нямам база за сравнение с японската версия. Хрумна ми по едно време, че вероятно са свързани по този начин и самата развръзка не ме изненада, но имаше много други неща, които ме. Не се сещам за друг такъв сериал, главният герой си беше такъв какъвто е - без някакви усукани неща за това как се преструва на такъв, но не е; или поне успяха успешно да покажат травмата и объркаността му в света, в който живее, достоверно. Чисто човешки бяха повечето неща. Главните герои имаха много естествени отношения. Това, което не ми хареса, е, че можеха по-добре да я разкажат тази история, имаше неоправдано бавни моменти, протакването около тяхното минало ми объркваше на няколко пъти сюжетната линия в ума. Много ми се искаше краят да бъде по-различен и пак щеше да ми е логичен по друг начин въпреки всичките трагедии, но явно са искали да следват оригинала. Усещам, че този сериал ще ме преследва известно време, интересно ми е как се чувстват актьорите след като приключат един такъв проект. Много благодаря за субтитрите.

Ех, от половин година не бях гледала нищо корейско. От толкова време очаквах да се появи нещо със Со Джи Соб и макар и да ми е много забавен, самият сериал е скучен за мен. Тъжно ми е, че не му предлагат нещо по-смислено.. Може би най-любимият актьор ми е. Дано някой ден се случи да участва отново в нещо добро.

Съгласна. Сериалът е елементарен и много посредствен в патетичността си - чак ми е бутафорен на моменти. Добрите са добри, лошите са лоши, няма кривване встрани от тази догма. Типична сапунка. Щом я видя тази актриса, се сещам за Tunnel - не мога да я възприема в такава сълзлива светлина.

Да си попиша още малко по темата. Този сериал ме накара да се замисля над това колко трудно е да бъдеш човек, да се преборваш със страховете, които имаш, и колко лесно е да се прави всичко правилно, когато става дума за машина/робот. Макар и роботът да ми е симпатичен, бъгва ме идеята хората да предпочитат компанията му и да има любовна връзка между човек и робот - ако свалят всичко, което го прави да изглежда като човек, дали мацката би била влюбена в една машина? Странно е, наистина звучи като да се влюбиш в стената. Знам, знам, че твърде много мисъл хвърлям, но не очаквах, че действително ще развият тази противоречива посока на действие.

excape, не съм изгледала все още всички излезли епизоди, но доколкото разбрах от това, което досега съм видяла, той го използва този израз образно казано - в смисъл, че създава силен ефект у нея с действията си (лунапаркове и други гранде жестове) и опитите на останалите мъже са като ниско-бюджетни филми в сравнение с неговите:). За мацката от офиса - гледала съм “fight my way”, не намирам аз лично нарочни препратки към другия сериал.

Лукрециана, Ами роботите по принцип са машини (колкото и хуманоидно да изглеждат) - те нямат своя воля, те решават задачи, но в развитието си (и това е притеснението на повечето учени) могат да развият някаква своя воля (базирана на изчисления, с които са се сблъскали, както той въведе нова категория относно мацката) и да започнат да имитират чувства. Според мен е опасно цялото това начинание, още повече че ние, хората, не ги възприемаме като машини, когато изглеждат като нас. Гледай Ex-Machina:) (и blade runner 2049, но той е малко алтернативен:)). Мен ме дразни създателката му - хем го е създала, за да запълни емоционалната й празнота; направила е нещо, към което се е стремяла цял живот и се предполага, че той е един от първите или малкото, а съвсем лесно би го унищожила. Ами безсмислено е, той й служи така предано и вярно, натъжава ме - колкото и да се опитвам да го гледам като робот, на моменти не мога, за съжаление.. обаче той и сериалът това цели.

Чак толкова негледаемо не е, харесвам драми, но мейнстриймът обикновено е клише (не само корейският). Щеше да ми бъде по-интересно, ако бяха обърнали повече внимание на етичността зад това да създадеш клонинг и как у него се развиват човешки чувства и усещания - като, например, към жената, която той припознава като създател и своя майка, към истинския човек Нам Шин, но явно сериалът е правен с идеята да се гледа от друга публика. Мацката и на мен ми е леко антипатична, в пълен противовес с киборга - той е така етичен и съобразителен, а тя все за нещо лъже и някакви глупости я гонят само. Присъствието й в този сериал е натрапено. Чисто технологично голяма част от нещата са малко алегорично представени, но предполагам не са искали да задълбават много.

И аз се опитвам да го гледам този сериал. Може би само при мен е така - харесвам двамата главни, но химията им е около нулата. Иначе играят прекрасно. Леко комиксов е сериалът за мен, но аз го гледам вече като такъв и за това ми допадат и са ми по-интересни отрицателните персонажи. Харесва ми, че историята се развива извън Сеул, има една комунистическа, партийно-мафиотска атмосфера. Не знам и една дума корейски, но, ако този регион на Корея е реален, много различен и експресивен акцент имат. Секретарката на съдийката е доста убедителна - много е неприятна.