Maria

Филмът е хубав, но май японската екранизация повече ми хареса. Макар, че съм гледала преди няколко години японския Golden Slumber и впечатленията не са ми пресни. Но пък Канг Донг Уон е страхотен. Чакам с нетърпение Jin-Roh.

Явно това не е твоят филм, но настрана от това, можеш ли да ми дадеш линк, къде си го гледала, ако е на някакъв разбираем език (английски, руски). Аз го гледам в дораматв (и във vbox7). В дораматв са го качили, но още не става за гледане (на корейски).

Да, много е естествена Йе Джи . Ето го клипчето със сцената в дискотеката и други сцени:

Здравей, Аша ! Добър елфически костюм е върховният зелен.И другите костюмчета си ги бива. Харесва ми и стила на героинята на Со Йе Джи, много е хубава във всичките си тоалети, както и главната злодейка съдийката. Героят на Че Мин Су нали е някакво ниско образовано борче не успява да докара някакъв особен стил и току в кадър са му стъпалата обути с чорапи, качени на някоя маса. А секретарката на съдийката са решили да я направят модна катастрофа.

Цоп в темата заради новото сериалче на Джун Ки! Харесва ми много този актьор като игра, излъчване, енергия. Възприемам го и в пухкав и в слаб вариант (все пак, трябва в някакъв момент да спре, защото ще изчезне в страната на пъргавите и изящни елфи с остри ушички), а пък аз искам да гледам още негови филми. За пръв път гледам онгоинг. От няколко месеца не бях гледала нищо ново. Все не остава време. Само прегледах последните глави на „Берсерк“ – те не че са много (в стила на Миура). И от мангата скокнах на „Адвокат отвъд закона“. Усещането беше, че съм минала от дарк фентъзи мангата към някакъв супергеройски комикс. Охарактеризирането на персонажите във филма е комиксово. Има супергерой - адвокат, боец и отмъстител с ефирна физика, манга лице и бутикови костюми. Той си има чаровна любима с гореща кръв и силно чувство за справедливост и банда забавни гангстери. Лошите са много силни, коварни, подмолни и зли. Действието се развива в потъналия в корупция измислен град Кисонг на фона на красиви градски пейзажи, море, плаж и много атмосферно осветление. На мен филмът ми стои стилистично издържан до този момент и като цяло ми харесва. Действието върви бързо, сцените са красиви и вълнуващи, а актьорите са страхотни. Нямам претенции към никой от тях, включително и на няколко пъти споменавания за преиграване Че Мин Су. Той е доказан актьор, всичките му работи са страхотни, но тук няма някоя сложна психологически роля, ами е суперзлодей. Бандитите не ме дразнят също. Поставени за комично облекчение, сцените им се вливат хармонично в общото цяло. В не един или два корейски сериала съм се дразнила на бандитските типажи с черните дрехи или с шарените ризи, но тук всичко си стои като едно цяло, точно заради комиксовия почти фантастичен характер на произходящото. Малко трудно ми беше да преглътна дългите покъртителни диалози в пикови предсмъртни моменти, но и това е характерно за жанра. И също трябваше да има малко повече надиграване при случая с чичото. По-сложно и трудно трябваше да се стигне до този развой. А не така, както и по-рано са писали „баламската“. В тези моменти ми става смешно и излизам от приказката. Не очаквам философски дълбочини. По скоро бягство в един мрачно-красив свят, който все пак има шанс да стане по-добър от нашия, защото се предполага, че най-късно в 16-та серия корупцията ще бъде победена.

Благодаря Заявката на детето е за рамен, (на филмчето изглежда супер апетитно) макар да съм почти сигурна, че няма да го яде, ще се пробвам да го приготвя. В краен случай ще минем на яйцата от Хоул (там поне не мога да сбъркам)

Знам че темата е стара, но като я видях толкова се зарадвах, само че при мен линка не се отваря! Не че сега покрай празниците ще ми остане време да готвя точно тези ястия, но детето от толкова време ми мърмори, че иска онова нещо дето го ядат в Ponyo и Spirited Away. И оризови питки с пълнеж иска, а пък уж не обича ориз. И сигурно като ми остане време, ще се пробвам нещо да направя.

Ivanjelina, благодаря за похвалата. Приятно е да се получават похвали Занимавам се с изобразително изкуство. Не знам за талант, но като дълго време се занимава човек, горе-долу придобива някакви навици. Разбира се, има много какво да се желае – малко статична, но пък романтична И само фенско намигване към източното изкуство. За курсове наистина си заслужава да се проверява. Една приятелка ходи на курс по sumi-e и направи и продължава да прави страхотни неща. Курсът обаче също не беше в България. Разглеждала съм много източни рисунки, но не съм пробвала да рисувам като тях. Интересно ми е как могат с едно докосване на четката да вкарат толкова смисъл. Много обичам и филми, при които също го има това лекичко докосване. И да не съм съвсем извън темата „Moon Lovers“ е много вдъхновяващ за рисуване. След празниците, ще пробвам пак нещо, ако не ми се получи източно, ще го нарисувам както си знам. И пак благодаря за хубавите думи.

Ivanjelina и при мен има граница на бруталността във филмите, която мога да изтърпя. На Lee Joon Gi гледах всички филми и сериали без „Престъпни намерения“. Гледах и клипове. Много хубаво танцува Отдавна се каня да рисувам, днес реших да пробвам нещо като монохромната живопис за основател на която се счита Уан Уей, китайския поет (художник, философ, музикант...), чиито стихове Уанг Со изпрати на главната героиня и тя ги преписваше. Естествено, не стана изобщо като монохромната живопис, но пък беше приятно да пробвам на направя фан-арт на една от любимите ми сцени от „Moon Lovers“.

pencheva_sz и аз обичам да чета постове, а тези дни ми се прииска и да напиша някой, още повече, че около мен няма изобилие от желаещи да си говорим за азиатски филми Точно и красиво казано... Романтизмът и символизмът в изкуството са ми пристрастия...

Сравнение между мащаби, популярност, рейтинги и т.н. и през ум не ми е минавало да правя. Наистина е смешно. Да, ставаше дума за аспекта за борбата за трона, но вие сте го казали много по-хубаво. Ъъ, по принцип, не е ли прието да се пишат дълги постове, като се отплесна все излизат дълги...

Това е един от най-любимите ми филми. Много ми харесва рецензията на една рускиня за него. Ето няколко откъса от нея: „Преди много време, в кръг от приятели, почитатели на азиатската кинематография, докато обсъждахме различни филми и „Дуелист“, може да се каже, беше нашата отправна точка на един вълнуващ роман за всичко азиатско, а след това на базата на нашите разговори се роди моето разбиране или виждане за това забележително творение...“ „Видях ключовата дума - Дзен и започнах. Филмът - дори не мислех, че е толкова дълбоко построен, точно според философията на дзен-будизма. Главната концепция, е в това, че може да се проникне в същността на нещата чрез усъвършенстване на сетивно-интуитивното възприятие, прозрението. Вместо да се използва логика и интелект, и без да се противопоставя, човек възприема всичко съществуващо като естествен ход на събитията и съзерцанието (преведен Дзен това е медитация или съзерцание), взаимодействащо с подсъзнанието, помага да се постигне по-високо състояние на просветление - перфектна хармония с окръжававащото ни и със самите себе си.“ „Същността на филма - това е традицията на Дзен съзерцанието, а именно способността да се вижда елегантността на простотата и красотата на обикновеното, служещи за източник на вдъхновение за поети, художници и други хора на изкуството. Предметите на съзерцанието са: - съзерцание на есенните кленови листа - момиджигари - съзерцание се на луната - цукими - съзерцание се тихо падащия сняг - юкими - съзерцание на цветя - ханами Не е трудно да се забележи, че във филма има съзерцание и на есенните кленови листа, и на тихо падащия сняг и на съзерцанието на луната, само ханами няма. Първият дуел е на лунната светлина, вторият дуел - с министъра – на фона на падащите кленови листа, последният на фона на тихо падащия сняг. В целият филм, който съзерцаваме, със съзерцание се занимават и самите герои.“ По нататък тя разглежда символиката на цветовете във филма, ритъма, текстурите, светлината и сенките. „В заключение - филмът ни отвежда отвъд рационалното отношение в света на ирационалността.“ И няколко думи и от мен за този страхотен филм. Когато го гледах, някакви подобни мисли, като по-горните се въртяха в главата ми, но в доста по-разбъркана форма. Това което през цялото време имах чувството е, че преживявам рисуване на акварел. И то един от най-вълнуващите и красивите, които някога съм виждала. Всеки един момент има такава трогателна интензивност, че наистина изпразва съзнанието за едно по интуитивно възприятие. Сюжета е точно толкова, колкото е нужен и хем го има, хем не пречи на това възприемане. След като гледах този филм, гледах и всичко останало на този режисьор, много е добър и има интересни неща, макар и малко, но това определено е неговият шедьовър. Подбрал си е и страхотен актьорски състав. Всички се справят много добре, а кривенето на главната героиня, вече май съм започнала да свиквам на този типаж. Обичат си го азиатците. Много ми се гледа нещо подобно.

Явно не е твоята чаша чай

Ха ха, има нещо такова, но като не прочела докрай "Песен за огън и лед" не мога да заявя... Много поредици започват сравнително увлекателно, но при многото разтягане се губи фокуса. От фентъзи авторите съм прочела изцяло само Толкин (затова пък 10-тина пъти:) и Пратчет, доста на Зелазни и Стивън Кинг, а другите почвах и спирах вкл. Песента..., Колелото... Това е като тийнейджър, сега не знам дали ще започна да чета фентъзи пак, освен ако не се появи нов „Силмарилион“. А книгата на "Скарлет харт" не съм я чела. Май е някаква новела.

Не го приемайте, чак като обида, това е цитат от ревюта, които изказват лично мнение, което според мен касае аспекта за борбата за трона. Явно аз не съм истински фен, щом не намирам за обидно, когато някой каже нещо, което не съвпада с мнението ми. А иначе, признавам си, не съм изгладала целият "Игра на тронове". Започвах много пъти, гледах някои части, но обема му ме плаши.

От доста време съм на doramatv.ru и там миналата година в челните места – първоначално на 1-во, а сега на 2-ро е този сериал. Имам предубеждения към сериалите от топ-а. Повечето, които гледах, не ми харесаха. Но пък обичам фантастика, фентъзи и исторически филми, така че започнах да го гледам. Сериалът много ми хареса. Изключително красиво заснета приказка с исторически моменти в нея и в същото време с доста логично и реалистично развитие на действието. Нещо повече, в много моменти имах чувството, че гледам арт филм. Едрите планове на лицата, природните картини, светлината и сенките, говорещи за емоциите на героите и потапящи в една неизразима атмосфера и задаващи въпроси, на които всеки сам може да си прошепне отговор. Обичам, когато филмите не обясняват всеки един ход на героите подробно и с много думи. Към този филм имаше много критики за това защо някое действие не е показано по-подробно както в многосерийната китайска версия или обяснено повече (от типа: Как астронома се оказа..., какво знаеше... ) Досега не съм харесвала филм, който да не остави поне малко поле на фантазията ми. В живота също е така, има много скрити полета на шахматната дъска, които се откриват по-късно или пък никога не разбираш за съществуването им. В някои ревюта бяха го нарекли корейският „Игра на тронове“ и не случайно. Борбата за власт, политическите интриги не са само фон на романтичната линия, а заемат важна, понякога преобладаваща част от действието. Все пак, акцентът пада върху вътрешният свят на героите и техните избори. Относно актьорите, според мен като цяло всички се справиха отлично. С този филм открих Lee Joon Gi, който е магнетичен и завладяващ като Уанг Со, много ми хареса и Kang Ha Neul, като Уанг Ук, както и изпълненията на краля, кралиците, принцесата, лейди Ох и по-голямата част от второстепенните персонажи. IU също се справя добре в главната роля като цяло, приятно е това чисто и невинно излъчване, което има, но на мен лично малко не ми достигна... На моменти ми беше твърде еднообразна. За щастие визуално се връзва много добре с принцовете и това оправя нещата донякъде. Относно края – за мен той беше съвършен. А за желанията на феновете за втори сезон, както е в китайската версия – определено е ненужен. (Макар, че новоизлюпената ми фенска страна относно Lee Joon Gi, би се зарадвала). Краят няма нужда от нищо повече, много добре направен, точно така както харесвам. Който иска може да си досънува, донапише, дорисува...

Отдавна гледам корейски филми, а още по-отдавна японски филми, обожавам аниме и манга, но сега ми се прииска да се регистрирам тук, за да споделя, че за пръв път имам любим актьор – Lee Joon Gi. Досега съм имала любими филми, любими режисьори, любими персонажи, но любим актьор – не. Сега за пръв път толкова ми харесва актьор, и то независимо от това, че играе и в някои много наивни филми. В doramatv.ru толкова много фенки има, че нарочно заобикалях филмите му. (След като гледах “Boys Over Flowers” и пробвах още няколко хитови сериала с хитови красиви момчета, толкова се ужасих, че и него го заобикалях отдалеч). Открих го със сериала „Лунни любовници“ , който въпреки че имаше неща, които можеха да бъдат по-добре измислени и въпреки айдълите ми хареса. После гледах „Крал и шут“, „Хотел „Венера“ и „Илджиме“, които много ми харесаха. След това изгледах всичките му други филми и сериали без „Моето момиче“ (който също ще гледам) и „Престъпни намерения“, който не знам дали ще издържа, въпреки че съм сигурна, че и там играе добре. Изгледах заради него дори и досадния филм „Лети, татенце, лети“, както и красиво заснетите, но според мен нелепи „Никога не казвай, сбогом“ и „Ученият, който се разхожда нощем“. Иска ми се да го гледам в ролята на някой противоречив и очарователен антигерой (донякъде добих представа, какво би представлявало това като гледах персонажа му Уанг Со на фона на горящия манастир), някой байронов персонаж (добре написан, разбира се). Искам да го гледам и в ролята на рок звезда:) Бих го гледала и в някоя сладка роля, като тази в „Герой“, но малко по-малко наивно и черно-бяло да е всичко. Ще се радвам да играе в някой много стойностен филм. Той има добри филми, но според мен с тази игра която показва, заслужава по-добри роли. Толкова много ми харесва този актьор, че искам да го нарисувам. Ако го направя, ще споделя резултата тук. Прилича на живо въплъщение на аниме герой, има уникална харизма и се превъплъщава невероятно във всеки един от образите, които играе, дори и в разни смотани филми, не може да остави човек равнодушен. Дано скоро направи нещо ново, че и „Престъпни намерения ще гледам“, а тази тематика не е за мен... Явно съм станала фен!