Maria

@bealonenomore Благодаря за препоръките!

Хора, споделете, който се сеща за филми за постижения, може да са спортни или в областта на изкуство, наука... където да се акцентира на работата по постигането на високи резултати, ако има някакви любови или драми да са съвсем минимални и покрай другото, основното да е работата. Може и да е някой стар филм, преди правеха доста такива, може и нов, без значение.

Вчера The Last Rockstars са имали са имали концерт.

Вчера ги слушах. Подейства ми като малко скучно и предвидимо музикално колажче, особено много ме разсмя "Бигидан, бигидан, бан, бан, бан..." Може и затова да е направено, да разсмива слушателите... Иначе, си ги харесвам пак. Много обаче, ме зарадва нещо друго

@fractal Благодаря за идеите! Много любими заглавия са изброени, а още по-страхотно е, че три от тях не съм гледала. Мятам ги веднага в списъка за гледане и започвам с "Какво се случи с Понеделник".

Моят детски кошмар е “То” 1990. Гледах половината и после ме беше страх да вляза в банята. "Нещото" е класика в ужасите. "То" сега ми се струва тъпичко, но тогава ми прекърши възприятията в цирка. “Squid Game” сигурно ще спечели обаче, ако се съревновават не по ужасност, а по-количество нездравословни идеи, които могат да хрумнат на ученици, пък и на големи с незряло мислене…

Хич, не ме привлича Squid Game, особено с всекидневното мрънкане на детето, че иска да го гледа, защото всички в училище говорели за това. И после обяснявай на десетгодишно, че може да се запаси с кошмари за дълго време напред. Но... ако Lexx е по-ужасно, да взема да го гледам тайничко от разни десетгодишни този Squid Game. Лекс ми е от любимите фантастики и ми се струва очарователно саркастичен. Корейците обаче успяват да докарват степени на извратеност, които не знам дали ще изтрая.

Привет, Кева! Наистина, рамката е толкова разтеглива, че започвам да се чудя, сложих ли такава изобщо, но по-добре… Така пък си споделила толкова различни филми, които си взаимодействат някак очарователно. Ако човек реши да гледа “Съединените Щати на Лиланд” ще бъде обхванат от всемирна печал, ще се проникне от саундтрака и ще започне да припява тъжно Пиксис на фона на размисли за човешката природа. После обаче, може да си пусне “Животът е прекрасен”, и да се излекува от всички тъги на Лиланд. Да си спомни ерата, когато киното беше младо, силно, вярваше в доброто в човека и още не беше заразено от противоречията на постмодернизма. Кева, благодаря за идеите! Ако се сетиш още - пиши! Наскоро и аз гледах нещо, което ми се стори интересно като сюжет - “Wild Tales” 2014. Не е супер необичайно, по скоро са като няколко разкази с неочакван край. Показва странното поведение на героите в момент на афект. Има много японски филми или сериали, с интересни за мен сюжети от типа: училище изчезва, а на мястото му остава дупка или учениците трябва да убият класния си ръководител извънземен, иначе той ще унищожи Земята... и други от този порядък. Но в случая са от манга, а вторият освен мангата има и аниме и не ми въздействат, като самостоятелни произведения, а като реверанс към феновете на мангата или анимето.

Подариха ги на моя близка и пробвах първата, но това нещо е нечитаемо. Всичко горе посочено си помислих и аз... Даже ги запомних с това, че май за пръв път пробвам да чета книга, написана в стил рекламна листовка. Иначе са симпатично оформени, използвали са качествена хартия...

Моля, споделете филм, който според вас е с необичаен сюжет. Разбира се, за някой ще е необичайно едно, а за друг друго, но за това няма да спорим, нали... Може да е зле заснет, с посредствени актьори, със смотани ефекти и т.н., просто да ви се струва интригуваща идеята му. Може и да не е азиатски, или да е… Не е задължително да е и с велик смисъл, може и да е де... Аз се сещам повече за анимета с необичайни сюжети. Филми и сериали също има. Последното, което гледах и ми се стори интересно и много забавно като сюжет е един стар фантастичен сериал - Лекс. Гледам го за втори път - първия, преди доста години и наскоро пак. Разбира се, не е задължително предложените филми, да са фантастични. Ще съм благодарна за всякакви идеи!

Едно от аниметата, които гледам в момента. Не предполагах, че има толкова бърз бг превод! Обичайно не гледам на бг, но покрай детето взех да търся, защото преведените подходящи за деца анимета са изгледани 1000 пъти и ми мрънка за нещо ново. За съжаление това, макар, че е интересна история е за малко по-големички и си го гледам само аз.

Благодаря за препоръката. Тъкмо си търсих нещо новичко да гледам.

Да, много е талантлив Хонго и със запомнящо се присъствие. И тук и в другите си работи буквално ме залепя за екрана.

Тези три серии подробно разглеждат последните две ръце от дуела Washizu-Akagi. Сезон 2 е с друг дуел, а 3 завършва дуела от сезон 1. На който финала на 1 му се е сторил отворен, тук може да получи затваряне. Ако го гледам като самостоятелно произведение без сравнения с мангата, бих предпочела финалът да си остане, както е в 1(достатъчно беше ясен), но и с продължението ми хареса. Akagi загуби от загадъчността си - доста негови мисли бяха озвучени. Сподели мисли за философията си, които можем да се досетим и без да ги казва толкова буквално. Исках героят да си остане неуловим. При Washizu допълнителният смисъл ми беше OK (неговите мисли и в предните серии бяха най-силно озвучени). Все пак продължението беше красиво: И още едно мое впечатление, харесвам Хонго Каната(гледала съм му повечето работи) и той е прекрасен като Акаги и тук, но тези 3 серии бяха на Масахико Цугава (за съжаление е починал малко след излъчването на Акаги 3).

Гакт е качил всичките си соло концерти (без странични проекти като YFC, Camui Gakuen, с Токийската филхармония и т.н.) по случай годишнината си. Имат май някакъв лимит като време в което ще са там. Малко размисли по темата... Специално тези, които нарича Visualive, a не от 2018, или някои от сборните като структура напомнят на традиционните японски пиеси Но. Състоят се от две части, разделени от трета хумористична част – Кьоген. От друга страна ми напомнят на европейския романтизъм и неоромантизъм. Първата част е романтична, патетична, трагична и сериозна(там обикновено са повечето песни, които обичам). В първата част героят (дали ще е влюбен киборг, или самурай, или мистично същество и т.н.) преживява своята трагична съдба и в най-патетичния момент започва Кьоген-а(там са повечето песни, които са съвсем поп и които ми се струваха преди време странно съжителстващи в албумите на Гакт с другите му песни, но в концерта си идват на мястото). После хумористичната част прелива в по-сериозна и накрая трагичният герой (той вече е умрял или умира), има своя катарзис или да кажем освобождение. Особено много обичам ранните му концерти, много любим RR 2001. Там пак е театрален, но все пак не толкова, колкото в по-късните му, а нещо по-средата между пърформанс (тъй като се усеща непосредственост на изживяването) и театър. Там гласът му е толкова ярък... честно, това е чисто изкуство. Историите, които разказва ми напомнят на това, което човек си фантазира преди заспиване. От време на време се сещам и си ги пускам, въпреки, че мина толкова много време от първият път, като харесах нещо негово повече от 15 години.