Jump to content

tina.hwang

Потребители
  • Мнения

    6
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Форумна репутация

2 тофу

Относно tina.hwang

  • Ранг
    Глупаче
  1. tina.hwang

    Moon Lovers - Scarlet Heart: Ryeo (2016)

    Отдавна исках да гледам нещо , което ще ме завладее изцяло и ето това е , така ме хвана че немога да спра да го гледам определено няма да се спи , уникално сериалче с две ръчички го препоръчвам : ) : ) : )
  2. tina.hwang

    April`s diary

    Здравейте : ) Реших и аз да пусна нещо което започнах да пиша : ) 1-ва глава 12.Май.2003г. -До къде стигна ? – ме попита любипитно къдрокосото момченце - Почти свърших – усмихнах се аз , затваряйки книгата си , побързах да стана и да се кача на стълбата в огромната библиотека на къщата за да я оставя на мястото й. Обичах това място , беше точно като по филмите.Прекарвахме там цялото си време. -Какво чете този път ? – приближи се той до мен като държеше стълбата и гледаше към мен съсредоточено,винаги когато се качвах той беше до мен, и виждах страха в очите му. Сам се притесняваше твърде много за мен, което не беше толкова необходимо, понякога дори се дразнех за прекалената му загриженост, но честно казано това ми харесваше, караше ме да се чуствам важна за него,беше сладурско. Въпреки че винаги му се цупех , всъщност вътрешно се радвах. - Шекспир – усмихнах се доволно , толкова много обичах да чета творбите му и Сам знаеше това най-добре от всеки, а защо винаги ме питаше какво чета като знаеше не знам. - Ела с мен – хвана ме той за ръката и ме поведе към нашето място Това беше една малка градина в големия лабиринт , това беше градината на лалелата , навсякъде имаше розови и жълти лалета бяха любимите ми ,а именно за това си избрахме точно това място.А и само там никои нямаше да ни намери , това което целяхме разбира се , искахме да сме само аз и той и никой друг , бяхме си напълно достатъчни един на друг, винаги стъм предпочитала да бъда само с него, така или иначе не можех да понасям майка си и постоянните й забележки, беше толкова досадно че не се задържах дълго в кухнята където обикновено седеше тя, само си крадяхме малко храна и отивахме в библиотеката. Със Сам винаги сме били неразделни, просто един до друг , където единия там винаги можеше да намериш и другия. Прекарваха в градината целия си ден , аз си вземах един куп с книги и му четях. След това обичахме да играем на различни игри заедно и най –вече той да ме люлее. ...Мм да имахме се и люлка в нашта градина.Тим градинаря я беше направил за нас. Умирах си за тези моменти, Сам ме залюляваше толкова силно че имах чуството че летя , а и никога няма да забравя как винаги минаваше пред люлката и сърцето ми щеше да изкочи от притеснение, а той ми се усмихваше толкова чаровно че всичко запяваше в сърцето ми, беше невероятно време .. Но когато станеше време за вечеря най добре да не закаснявам, защото след това лошо ми се пишеше.Майка ми, господарката на къщата беше изключително строг човек.Прибираше се само за вечеря и на сутринта рано излизаше.Като вдовица бе наследила цялото богаство на баща ми, който определено си беше доста богат човек.Наследник на редица хотели в Лондон.Майка ми беше предписала всичко на мен,тъй като бях единствено дете. -Ейприл – погледна ме Сам с малките си дръпнати очички и прекрасната чаровна усмихма, майката му беше моята детегледачка от бебе, такаче с него израснахме заедно, тя бяше корейка дошла в Англия за да осигури по-добър живот за детето си, тъйкато баща му починал преди да се роди, а тя само на 19 години не е имала друг избор освен да замине, тъйкато не е намерила подкрепа в семейството си.Майка ми я е приела с условие да гледа мен като своето дете.Майка ми я е нямало дори с месеци понякога, не се задържа много в вкъщи , особено като по млада , работеше много за поддържането на семейсния бизнес, баща ми беше оставил всичко на нея такаче тя имаше голям товар върху плещите си.Не казвам че и е било, лесно никак даже, да имаш такава отговорност върху себе си определено не е лесно.Но все пак ако отделяше малко пвече време за мене , можеше и да ме познава повече.. Честно казано понякога ме натъжаваше този факт.Имах само Сам , той беше всичко за мен, разбирасе беше достатъчен. -Да Сам какво има ?- попитах аз плахо и замислено -Нищо, просто обичам да слушам гласа ти , затова не спирай да ми говориш или четеш.- в очите му имаше тъга, нещо което досега не бях виждала , той винаги е бил толкова усмихнат и щастлив. -Сам кажи ми веднага – сопнах се , гледайки го сериозно - просто... – погледна той надоло и замълча за няколко секунди , а след това продължи.. - страхувам се да не те изгубя, Ейприл обичам те .. знам че сме само на 12, но аз те обичам толкова силно и не мога да си представя живота си без теб .. -защо изведнъж го казваш ? какво има Сам ? криеш нещо от мен.. – очите ми се насълзиха - не няма нищо конкретно само исках да го знаеш – усмиха се и се изправи хвана ръката ми и ме завлече към къщата - не трябва да закъсняваме за вечеря , майка ти сигурно вече се е пребрала, а и навън е студено ще се разболееш , после пак аз ще изляза виновен че си болна , такаче хайде тръгвай – дръпна ме той и мълчаливо отидахме до кухнята. След вечерята Сам дойде до стаята ми преди да си легне -Тая вечер ще остана при теб може ли ? – със сериозно изражение ме попита той, за първи път щеше да остане вечерта при мен -Разбира се хайде идвай че ми се спи – вдигнах аз завивката на леглото си и преместих голямото си плюшено мече за да му направя място да си легне, а той не се забави много , легна до мен и ме прегърна силно, в този момент сърцето ми щеше да експлодира толкова силно биеше че дори ми беше трудно да дишам , имах чуството че щеше да изкочи от гърдите ми, а корема ми гъмжеше от пеперудки и всякакви хвъркати животинки. -Ейприл – обърнах се аз към него и го погледнах -Обещай ми нещо – продължаваше да ме гледа тъжно - Всичко – казах уверено аз и кимнах с глава усмихвайки се - Че никога няма да спреш да се усмихваш и ще бъдеш много щастлива – усмихна се , въпреки че личеше тъгата му - Сам моляте кажи ми какво става – очите ми се насълзиха - всичко е наред прекрасно малко създание – винаги ме наричаше така когато бях тъжна И тогава Сам направи нещо което досега не беше правил , прекара ръка през кръста ми за да ме доближи повече към себе си и допря нежно устните си към моите , сърцето ми ускори скоростта си още по-силно , но сега усещах и неговото, биещо със същата скорост. Сякаш се удряха едно в друго. Премести устните си към челото ми и ме притисна към себе още по силно. Неосетно съм заспала в обятията му. На сутринта се сабудих сама в стаята си , изправих се рязко огледах се и излязах , потърсих го , но никаде него намерих, в този момент сякаш нещо вледени сърцето ми , то за миг спря а след секунда с бястна скорост туптеше. -Сам – извиках аз , отивайки до стаята му .. знаех си че нещо не е наред, знаех си че нещо има усещах го , мислих аз обикаляйки къшата за да го намеря , беше необичайно тихо сякаш наистина нямаше никои , потърсих майка му, но не я намерих , дори прислужниците ги нямаше , потърсих градинаря , но и него не намерих , запърви път бях напълно сама в тази голяма и студена къща. Отидах до стаята му и на леглото му намерих само един плик, върху който беше изписано името ми.Вътре като го отворих имаше писмо и колие което прилепваше точно по врата ми , беше го направил сам , знаеше че много искам същото беше от дебел черен ластик и една роза направена от твърд тъмно червен плат, наистина беше много красиво. Сложих си го и побързах да прочета писмото. Сърцето ми беше свито , очите ми пълни със сълзи , ръцете ми трепереха силно -„Ейприл, мое малко красиво създание .. Не можех да изрека тези думи , защото сърцето ме болеше толкова силно че думите не излизаха от устата ми, когато ме попита какво има .. не знаех как да го кажа.. не можех и да си помисля да те оставя.. но майка ми е много болна има последна степен на тумор в мозъка и множество разсейки из цялото тяло , лекарите не й дават много и поради тази причина ни връщат в Корея , вуйчо ми ще ме осинови , тъйкато е единствения жив роднина и по закон ме прехрвърлят на него... Пази се ...... П.С Обичам те .. „ В този момент просто се свлякох по стената и сълзите се ронеха от очите ми толкова бързо , свих колене към гърдите си не можех да дишам , болеше ме толкова силно.. Сам беше всичко за мен и в един момент .. той просто изчезна.. без да знам дали отново ще го вида ... какво ще се случи с него ... къде ще отиде .. а и майка му, тя беше като моя майка, сега изгубих и нея и него... никой друг не му пукаше за мен .. сега самотата наистина я усещах като едно студено присъствие , голяма къща много пари и какво ... сама.. толкова сама ... Толкова много време да прекараш с един човек и в един момент просто да изчезне.. тогава бях само на 12 години, но по силна болка не бях изпитвала никога.. първата любов е най силна .. това мога да кажа със сигурност.. дали шях да го вида отново .. никога не можех да знам , а само да се надявам. Не знаех адреса му .. нито дори в кой град ще е .. но всеки ден му пишех по едно писмо .. в което споделях болката и самотата която ме обгръщаше.. събирах тези писма с надеждата един ден да мога да му ги дам. И така минаваха годините, започнах да уча упорито за да поттисна самотата, но така и не се получаваше.Рисувах и пишех романи , запълвах всяка една свободна минута от ежедневието си. Учех в най-елитното училище в Лондон и бях сред пърите на всички конкурси рисуване.Обичах да рисувам, поне това истински ме успокоява. „Ейприл моля те бъди част от моя екип за проекта по биология , имам нужда от теб „- с широка усмивка на лицето ми се молеше Ашли, тя беше единствения човек с който си говорех в училище , всички ме мислеха за аутсайдер защото не обичах да общувам с никого. Предпочитах да си сложа слушалките в ушите, да усиля музиката на макс и да не чувам и отразявам никого. Мислих си че нямам нужда от приятели , така или иначе в тази гимназия всички бяха разглезени богаташчета и не ми бяха особено приятна компания. „Ашли ти си интелегентно и мило момиче сигурна съм че бързо ще си намериш някой който да прави проекта с теб, знаеш че аз обичам да работя сама „ – отвърнах и аз с хладнокръвното си изражение „Защо винаги отблъскваш всички от себе си .. „ – намуси се тя и отиде да си остави нещата в шкафчето Наведах поглед надоло и въздишах тежко. Предпочитам да съм сама , така е най-добре. Защото когато се сближиш с някой се превързваш твърде силно към него и в един момент твоето щастие започва да зависи от неговото ,когато той е тъжен ти също , когато той е щастлив ти също и в един момент започваш да не си себе си и даваш сърцето си изцяло и риска да бъдеш наранен е огромен .. защото когато в един момент този човек просто си тръгне какво остава след себе си .. просто едни останки като след пожар. Не искам да страдам повече затова не искам да се доверявам. Вдигнах глава и уверено продължих напред. Този ден беше необичаен , вече бях последна година в гимназията и много скоро завършвах училище. От мен се очакваше да вляза в колеж да уча , един ден да оправлявам смейния бизнес. Но това ли е всъщност мечтата ми . Мислих си аз .. Далеч не е това. Единственото което исках е да намеря Сам. Бях решила да го направя от момента в който той си тръгна от мен . Но защо да го правя , именно той ме беше оставил , като се замисля не знам какво бих му казала когато видя. Дали щях да се зарадвам , дали щях да му се разсърдя че си тръгна , дали изобщо щях да почуствам нещо когато видя лицето му .Не знам, само знам че искам да го открия, а какво ще се случи след това ще видим. И така вече бях решила какво да правя. Исках да се занимавам с рисуване затова реших да се запиша в Художествената академия в Корея. Защо избрах там ? Не е трудно да се досети човек, исках да постигна своята цел , а аз поставя ли си нещо за цел давам всичко от себе си за да го постигна. Нямах идея дали той е все още в Кореа , дали ще го намеря , в кой град е , нямах абсолютно никаква информация за него.Но единственото което ми беше ясно че ако съм там ще съм една крачка по близо до него. Така че побърах да си пратя всички документи в Академията в Корея и с моя висок успех и множеството арт награди ме приеха от първо класиране Майка ми имаше други очаквания за мен , но аз упорито и заявих свойте желания. И въпреки нейния строг характер , тя се размекна и се съгласи да следвам това което аз искам , а не тя определя съдбата ми. 22.Август.2010 Вече всичко беше готово , стегнах си багажа и с нетърпение очаквах да излетя от Лондон и да престигна в Корея. Нямах си и понятие от езика но цялото ми обучение щеше да се проведе на английски език. Такаче поне за начало имах някакъв старт.Първата година щях да уча основно корейски език, така че се надявах бързо да се впиша в атмосферата. Времето тук беше много по приятно отколкото мрачната и студена англия.Бях си помъкнала цялата покъщнина и едвам си мъкнех огромния куфар , отделно имах една голяма раница на гърба и още един ръчен сак.С мойте 45 килограма трудно се справях.Добре че един таксиджия ме съжели и дойде веднага при мен , взе ми куфарите и ми помогна да се кача.Дадах му адреса на академията и потеглихме. Ихаа Корея е доста по голяма от колкото си представях, и всички тези лъскави сгради все едно бях в Ню Йорк.Културата е корено различна от тази на Англия , но някакси ми допадаше. И така престихнах взех си багажа и се настаних в общежитието в което трябваше да отседна по време на обучението ми. Наех си самостоятелна стая, вече обясних причините.Побързах да си разопаковам багажа и да си подредя вещите.Рамката със снимката ни ,писмото и огърлицата ми бяха единствените останали спомени от Сами. Бързо си подредих на стената ,неговия портрет , който нарисувах скоро след заминаването му, не исках да го забравям спомена за него. В единия ъгъл на стаята сложих стойката ми за рисуване с новото платно и куфарчето ми с четки, моливи и бои (сега разбирате защо едва се домъкнах до тук). Напълних си и гардероба с най-различните ми суичери и дънки.Основно носех тениски ,суичери , дънки и кецове.Не бях от най-елегантните момичета, предпочитах да ми е удобно , вместо да се чуствам като в макарон описана.Основния цвят в гардероба ми беше черен и тук там нещо сиво или тъмно синьо.Бях фен на по тъмната гама цветове , която пък контрастираше рязко със светло русата ми коса и ярко сините ми очи, а за кожата ми да необяснявам като сирене бяла.Определено бях доста по различна от масата хора в тази страна и съответно затованвсички ме зяпаха из улиците, не бях свикнала с това , тъйкато в Англия не се различавам с нищо от останалите хора. И така стените бях прекалено пусти затова ги налепих с плакати на Аксел Роуз и Джони Деп. И когато вече бях готова с настаняването си реших да пообиколя наоколо и да опозная райна в който щях да живея цели 5 години.
  3. tina.hwang

    Моите кавъри на Kpop песни

    Харесва ми : ) Хубав глас имаш
  4. tina.hwang

    Роман

    Само аз ли не мога да го отворя? искам да го прочета но ми изписва че трябва да имам покана би ли ми помогнала ?
  5. tina.hwang

    Pure Love (Unforgettable) (2016)

    Красива история , наистина се развива доста бавничко действието и ти трябва малко повече търпение за да го изглеждаш целия но иначе си струва гледането
  6. tina.hwang

    Kiss Me (2015)

    И на мен ми допада повече тази версия , главните са ми по сладки и забавни , а ии чара на Майкии е неустоим :)
×