Color
-
Мнения
143 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Days Won
3
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Файлове
Мнения публикувано от Color
-
-
Видях там, писах до администратори - файда никаква. Сега се натресох в някакъв руски сайт, но и там няма изглед за текст.
-
На 21.07.2018 г. at 20:01, BobbyKR написа:
Малко късно пиша, но ми стана любопитно. Ако живеете в Япония или където и да било цял живот, като навлезете в определена възраст, ще се върнете ли в Родна България, или ще прекарате старините си там?
Аз лично ако свикна на друго място и се устроя добре, в смисъл, да се чувсвам добре, не толкова да съм финансово стабилна, едва ли ще реша да се местя отново. Но пък аз никога не съм била привързана към имот и ли място. Имам си любими места и градове, които посещавам заради спомените, но спомени винаги могат да се създадат и на други места. А конкретно по въпроса ти - като гледам как третират възрастните хора тук, едва ли ще искам да бъда зависима и да разчитам на здравеопазване и другите там "системи", които се занимават с опазването на човешкият живот и здраве.
На по двайсет - трийсет сме в момента, и не ни се остава, способни сме да се грижим за себе си и да изкарваме сами прехраната си. Когато си на години нещата не стоят така, а държавата ни е доказала, че пет пари не дава за това добре ли си, или не.
-
1
-
-
Здравейте, знаете ли дали има приложение или сайт за текстове на азиатски песни? Седмица вече обръщам интернета, изписвам по всевъзможен начин, на английски, на японски, цели имена, отделни изречения, не мога и не мога да открия текста на определени песни, а албумите са излязли скоро (2016-7) и са в продажба.
Питах по фейсбук групи, теглих приложения за разпознаване на песни, писах във всякакви форуми
Става въпрос конкретно за албума Moshimo koroi tsubasa ga haetanara (もしも黒い翼が生えたなら) на Morrigan.
-
Някакъв шанс това да се появи в България? Утре е официалната му премиера.
-
Нямам регистрация в тоя сайт. Иска ли се покана?
-
Някой знае ли къде да намеря музиката от част 24? Плийз?
-
И него ще видя, ако ми остане време. Моят праг за несладникавост... Death Note. Доволно много сарказъм, замисъл зад историята и добре обмислени персонажи.
Както и да е. Едно нещо не харесвам в мангата - как променят уж азиатските персонажи и ги превръщат в нещо средно между европеидната и азиатската раса. Не съм видяла един адекватно нарисуван герой от манга с типичните среден ръст, широк в основата си нос и покрит горен клепач. Всички са с издължени лица, много високи, със светли очи (как става тоя номер не знам) и неестествен вид. Красиви са, да, но са преиначени.
Бтв това добре започва. Рисунките са добри и имат атмосфера. Отиде ми предиобеда
-
Мерси ^
Нали не е твърде сладникаво? Не ми се започва ако е така.
-
Къде може да се намери това?
-
-
Има ли народ в тоя край, и желаещи за форумна среща?
-
Сряда май ще съм на протест пред парламента, виках мога да остана и за четвъртък... Слагайте дати бре хора!
-
Кой четвъртък, изпуснах ли го (пак)? :D
-
Миии... Не знам, честно казано, виждам доста емоционални хора сред тях. Даже в началото се чудех, гледайки някой филм или видео - тия за какво ахкат и охкат толкова, сигурно е някаква страшна тема или нещо се е случило, а те се поздравяват един друг и се питат как им е минал денят.
За какво са тия възклицания така и не ми стана ясно. Ние водим много по- спокойни разговори, а те имат няколко значения на звукът "Хм" и даже видео как да го произнасяш правилно.Има разни там телевизионни игри, интервюта с известни личности, в които хората са си хора. Далеч не се обосновавам на базата на тв новелите. Даже сега си спомних един концерт на Gazette, по време на който стана бой в залата. Бандата спря да свири и вокалиста каза: "Ако пораждаме такива емоции, аз повече не искам да свиря на живо. Не искам да бъдем от онези групи, на които им пука за прогреса им и не за феновете им, ако ще и това да ни направи неуспели."
Това силно ме впечатли. Ако ги е грижа само за парите, няма да каже такова нещо. И други негови "речи" съм слушала, пак в тоя дух. На един от рекламните им суитшърти пишеше: "По- добре да умра като мъж, отколкото да живея като страхливец."
Общо взето има хора, които правят дарения или посвещават цели концерти на дадено събитие и даряват приходите, миналата година след земетресението във Фукока Хайд направи благотворителен концерт. Непрекъснато има такива събития от всякакви страни и общности. Далеч съм от мисълта да идеализирам японците, имам развит интерес към много и различни култури и това не ми е първото "залитане" по даден език или народност. Интересни са ми, за това се опитвам да ги разбера.
-
2
-
-
Много изчерпателна. Прекалено, за някои. Още от въведенеито научаваш доста неща. 512 страници е, не съм я довършила, но е вложен много труд в написването й, струва си да й се обърне внимание.
Бтв аз влязох в книжарницата да си търся някакъв трилър относно обитавана кола, препоръчаха ми я (не Кристин на Стивън кинг), и си излязох с тази
-
1
-
2
-
1
-
-
Имам едни такива впечатления, че впечатленията ми са погрешни.
Или иначе казано, останало ми е чувството, че там са възпитани. Гледала съм доста филми и ако трябва да съм честна - харесвам силните и качествени продукции, случвало се е да попадна и на нещо по- леко, но не ми е по вкуса.
Сюжетите на филмите, темите на разговорите, текстовете на музиката - намирам доста силни и смислени, дори бих казала способни да изградят мнение и цел в живота на човек творби. Щом една песен може да те накара да се разплачеш, или да станеш и да крещиш с глас заедно с автора, на мен това ми стига - има вложено желание и емоция, иначе щеше да е поп музика, от днес за утре.
Сега обаче чета Норвежката гора, купих си я миналата година и все не й идваше времето. Започнах я с големи очаквания и сега я тикам страничка по страничка като магаре на стръмно. Не върви и не върви. Не заради сюжета, просто е написана толкова банално и сухо, че започваш да се чудиш авторът ли е некадърен, или за всички японци най- важно е яденето, спането, бръсненето и къпането.
В книгата се разказва за специалната връзка между момче и момиче.
През цялото време обаче, с изключение на два-три силни цитата, където историята оживява, няма никакви емоции и никакви чувства. Направи ми впечатление - главният герой има чувства към въпросната девойка, не може да яде и да спи, обаче щом отива на посещение при нея описва подробно автобуса, пътя, разговорът му с другите хора, а самата среща с нея е някак претупана. Никъде не се казва как се е чувствал, дали му е трепнало нещо, мимики, жестове, едни такива дребни детайли, без която и най- добрата история си е просто скрап.
Отделено е специално внимание на всяко хранене - закуската, кафето, обяда, вечерята, сякаш ако пропуснеш насъщното ядене светът ще свърши. Напомни ми неволно на Лабиринтът. Филмът беше много по- добър, дори да не се придържаше точно към моментите от книгата, защото в него поне не ставаше дума непрекъснато за ядене.И да се върна обратно на темата. Авторът ли не е толкова брилянтен, книгата ли не е добра, или наистина те там са като роботи и не могат да изпитват никакви чувства? Не говоря за любов и сълзи. Говоря за споделени моменти, каузи, общи идеи.
И тук ще спомена Хайд, чиято музика е просто разтърсваща - за по- слабите сърца тия там светещи лещи на очите и някой по- хард текст може да го държи буден цяла нощ. Dir en grey също.
Аз харесвам такива неща - ярки, дръзки, силни и на място. С послание, с призив, с някаква емоция. Могат да ти кажат: "Вчера там са убили някого". Ще си речеш, гадна новина, съжалявам за жертвата, полицията не си гледа работата. Ако обаче го видиш и те разтърси, ако го почувстваш, нещата стоят по съвсем различен начин. Една творба трябва да те удари, дори да те шокира, да предизвика някакъв бунт у теб, да те накара да станеш на крака и да предприемеш нещо. Останалото е празнодумстване и не си струва да си пилееш живота за него.
Май превърнах темата в критика на въпросната книга, идеята ми беше - всички там ли са роботизирани, главната им цел е да поддържат работният поток, като мравки? Маска ли е това поведение?
Защо толкова хора се самоубиват там, ако е "страната с неограничените възможности"?
Въобще, пука ли им на хората един за друг, или привичките им са просто форма на любезност?
-
Взе, че стана. Но не разботи за снимки които качвам от устройство.
-
На 6ти този месец цунами връхлита Окаяма, жертвите са близо 50. За сега това се знае. Стотици хора са изгубили домовете си.
За музика и филми винаги можем да си говорим, тук става дума за човешки животи и мисля, че религиозни или не, трябва да се помолим за хората и бурята да не се повтаря. Все пак, хора сме, всички, различието в културата не бива да ни прави равнодушни към чуждата трагедия.
-
Значи ако е регистрирано няма проблем, дори да е с размерите на мечка, да яде мебели и да вие като вълк?
Бумащината не ме интерсува, чипиране, паспорт и регистрация са неща, които зависят от мен. Ако изявя желание да пребивавам там с кучето си (или кучетата си) ще се повтори ли простотоията като с квартирите у родната ни държавица - щом си с куче или си художник (занимаваш се с бои и разредители) за теб квартира няма, или плащаш един наем отгоре, а поразената вещ се заплаща в троен размер.
Информативно питам, добре е човек да е подготвен.
-
На 5.07.2018 г. at 13:51, Sierra написа:
Изчисти ли кеш - Ctrl + Shift + R? Какъв файл качваш (с линк, ако може), качвала ли си досега файл? Пробвала ли си с друг файл. Кое меню ползваш? Въобще, опиши какво правиш, че само еръра не ми е достатъчен.
Изчистила съм кеша, качвам някакво изображение, jpeg формат, различно за различните теми, нито веднъж не ми се получава, преди съм качвала. Последното беше скрийншота на "проблема", който също не щя да се качи.
-
Нищо?
-
Винаги съм се питала как стоят нещата с домашните любимци в Япония. Малките кученца са супер популярни, котките също. А останалите?
Има ли някакви особени правила да отглеждаш животно на затворено, какви са санкциите ако нарушиш покоя на останалите живущи, има ли специални места, където хора с домашни любимци живеят? Въобще как се отнасят японците към този въпрос?
-
-
Ще пробвам.
Дали в Япония е по- добре?
в Бит и общество
Отговорено
От нямане на работа си изтеглих Confession oт 2010 и тъкмо го гледам. Ако сте гледали филма знаете, че става дума за изповедта на майка, изгубила детето си.
Оказва се, че ученици са я убили.
Филма е тегав и гаден за гледане, напомни ми на друг филм, не помня името му, някакви училищни банди водеха война и се биеха едни други с първобитни средства.
Зададох въпроса си в началото на темата, но никой не ми отговори. Зададох и въпрос относно пътуването с идеята да направите връзката - ако тук ни е зле, там би ли ни било по- добре? Темата малко се омеши въпреки, че стана хубав разговор и нямаше безсмислени коментари.
Gazette имат една песен, Taion, която се смята, че е базирана на истинската история на Junko Furuta, отвлечена, държана заключена повече от месец, изнасилвана многократно, изтезавана и убита по зверски начин.
Питах се, щом тук могат да запалят приют за животни, поддържан от дарения на доброволци, включително мои средства, и да оставят животинките да изгорят живи, криещи се от пламъците в къщичките си. Без никаква шибана причина...
Щом могат да избиват животните на хората и да ги оставят гладуващи на улицата...
Щом дъщеря може да изхвърли майка си, тя да стане модел в университета само за да свързва двата края, за гол модел плащат 60ст. на час, въпросната жена казваше, че храната й за деня струва 20ст., живее в изба и няма топла вода. Изхвърлиха я от университета и след седмица я срещнах на улицата, говореше си сама, косата й беше посивяла...
Щом в родният ми град зад бърза помощ убиха възрастен човек за един лев...
Къде сме тръгнали?
Честно казано, надявах се някъде навън да е по- добре, да не се страхувам, когато извеждам кучето си в парка, не веднъж и два пъти заплашвана от надути задници, че мястото ми не било там... Но пък ето, очевидно в Япония се случват отвличания, изнасилвания и не знам, може би във филма има нещо вярно, дори да не е по истински случай. Щом докато го гледах ми приседна, може би, в крайна сметка, някъде това се е случило на някого.
А на другия край на света, във Финландия - прекрасната зелена и живописна Финландия, която винаги ще си остане част от мен, е известна с дет метъл бандата Children Of Bodom, кръстени на тройното убийство от 1960 на брега на езерото Бодом на 200км от Хелзинки. Четири деца на по 16 и 18 излезли на палатка, през нощта били изклани, едно от децата се спасило и до днес е по психиатрични клиники. Смята се, че извършителят е полицай.
..................
Не знам всъщност на какво се надявам. На отговори, на реалистична насока или на замазване на очите. На обещание за по- добро място за живеене за себе си, един ден за децата ми, за хората, на които държа, за кучето ми...
Как вишновият цвят и живописните улички се връзват с изнасилването на момичета? Как поклоните се връзват с чупенето на черепи и насилието?
Може би, всички ние просто се опитваме да идеализираме нещо, което никога не е било идеално. Никога няма и да бъде. Добрите обноски никога няма да прикрият същността на човека. Стриктното разписание и чистите улици не могат да променят факта, че някъде там, някой всъщност не е такъв, за какъвто се представя. И в крайна сметка бягайки от една реалност вероятността е повече от голяма да се натресеш на друга, която в крайна сметка не е по- различна. Споменах кучетата от приюта, защото за мен е еднакво отвратително да посегнеш на по- слаб човек и на животно, на някой, който физически е неспособен да се защити. В страданието си всички сме еднакви.
Ако някой има коментар по темата, нека сподели. Аз като че ли за пореден път оставам разочарована от нещо, в което съм вложила някаква надежда и идея за по- добро развитие. И тук си спомням закриванзето на олимпийските игри, които са създадени с идеята, че всички сме еднакви и цвета на кожата и езика нямат значение. И после се връщам в реалността, където хора биват убивани, други - малтретирани защото са различни, и на заден фон някой е поставил цъфнала клонка.