Color

Мъж и жена след сватбата: Мъжът: Вече сме женени и делим всичко, трябва да го разбереш. Няма мое и твое от сега нататък, всичко е наше. И какво ровичкаш, докато ти говоря, какво търсиш? Жената: Нашият сутиен, скъпи.

Има ли значение дали е класическа музика или хеви метъл, нали се прави за хората, а хора не се допускат.

Не ща да съм вестоносеца с лошите новини, ама... Ти сериозно ли? Въпроса ти очевидно не е за визите, искаш някой да ти каже на къде да тръгнеш от тук нататък. Не си сигурен дори дали да е Корея. Не знаеш какво ти се учи, какво ти се работи... Нещо знаеш ли? Имах една колежка, завършвахме висшето си образование, тя беше льопнала един стикер на вратата на тяхното ателие: Завършвам, а не знам какво да правя с живота си." И гордо го разправяше това на всеки, който искаше да слуша, че и на ония които не искаха. Аз ли бре, да ти кажа какво да правиш с живота си? Къде да идеш и какво да работиш? В моята глава има толкова много идеи, че няколко живота няма да ми стигнат да работя по всяка и да я реализирам. Та ми идваше на тая да го сваля тоя цитат и да я халосам по главата с него. Заедно с вратата. Ако ти не знаеш къде ти е мястото, ние не можем да ти кажем, а отивайки в Корея нищо няма да се промени, защото там също няма да имаш място. Като се изясниш със себе си, тогава заминавай.

Мернах го това във фейсбук. Доколкото разбрах някои от събитията ще са с покани, с други думи - ограничени. Какви, да го вемат мътните са тия простотии, нали уж това се прави с цел двете страни да обменят традициите си и да се запознаят с културата една на друга?

Мияви е на доста предни позиции в гласуването за момента. Аз лично ще викам за L'arc en Ciel, не знам дали има по- добра група за представянето точно на това събитие.

Това щях да питам тия дни. Как се приемат смесени бракове там. Явно която и година да сме, на различните се гледа като на различни, и толкова. Все едно пък ако кореец се ожени за българка в България, всички няма да им го натякват постоянно.

Не знам аз, Септември задължително съм там. Казвайте си.

Купи си пет кебапчета от централна гара в София и събери куче.

От филма Rock Star. Гласът е на Zakk Wylde (BLS)

Стане ли дума за рок и метъл - там съм. Само не разбрах каква беше тая глава на крава.

Аз съм там по някое време, точна дата не мога да кажа.

Нов сингъл от Хайд, гост вокал на Starset

Чета днес... изродщините родни, и както ме отказа с последните си постове да се каня да ходя на изток, така родната ни свинщина ме потресе за пореден път, та чак свалих куфара и взех да тъпча чорапи в него. Две деца са се удавили, очевидно, понеже не са открити, на пристанището във Варна, а братята българи се подиграват с произхода им, ръсеки расистки епитети. Паралелно с това прочетох статия за убито куче, и как хората, които недоволстват биват смилани с обиди и изкарвани ненормални, защото се застъпват за животинката. Може би трябва да отворя тема за расизма. Или за безочовечността. Не съм сантиментален тип, не рева по филми, слушам тежка музика, не съм от префърцунените момичета, които чакат някой да ги почерпи на бара. Честно казано, обиждам се, ако мъж поиска да ме черпи, сякаш сама не мога да си платя проклетата бира. Обаче ми е някак тегаво да гледам как бездушието се приема за нещо нормално, а на онези, които вярват, че каквото повикало, такова се обадило, им лепят етикети на ненормални. Не знам дали очаквам твърде много, или заобикалящата среда ни дава твърде малко. Нито пък знам дали някъде по света има по- човешко място. Аз съм перфекционист, това ми е проблема явно, щом смятам, че смъртта на две деца за трагедия, а непукизма на сънародниците ми за неприемлив. Наричат децата цигани, и такива може да са, аз не ги деля по раси. Чух, че са паднали от вълнолома, и че не са намерени. Разбира се, че циганията ми пречи, но нея я има в изобилие сред сънародниците ни, българи, бели, с чисто родословно дърво и корени. Не ми се живее в такава държава, честно. За това в предишният си пост казах, че ме е страх да изляза да разхождам кучето си в парка насред града, заобиколен от хора - защото има хора. Защото в живота ми куче ме е хапало само веднъж, беше озлобено, натирено, а вероятно и бясно. Човек обаче ме е нападал много пъти, без причина, без провокация. И съм виждала много повече зверства от хора, отколкото от животни, диви или одомашени. В крайна сметка, всички чудовища са хора.

Ок, ще дам филм, който ми е харесал - Kiseki, филм с деца, но не е за деца. Ако се заблудиш, че е направен за деца, няма да сгрееш каква е идеята зад него. И нямам против кървищата, просто като си пусна нещо от рода на трилърите, не ща да гледам ужаси, а като си пусна ужаси - да гледам бози. Не държа да са уау, просто да има замисъл зад тях, нещо повече от страхотна физика и ефекти.

Не ми трябва транслейт, а самият текст. Важен ми е, свързан е с един разказ, който пиша. Освен на следващо плащане (като си платя заема за предишният им албум) да купувам този, на обложката ги има текстовете. Ще взема да се гръмна със патрони за глиган