Erutan

Първата картинка от горния пост ме подсети...

Хора, чета ви вицовете, дето ги помествате, и си мисля... Тези или само "това" правят по цял ден, та за друго не се и сещат, или такава суша ги е споходила, че вече даже и вицовете им подсъзнателно все натам клонят.

02:15

Пфф... Въобще и нямам намерение да скромнича. Последната година беше толкова полезна да пресея познати и приятели - по стабилна психика и степен на интелигентност--- Читавото се отдели от плявата като олио от вода. Та така... Вратите ми са отворени за всички, освен за анти-ваксъри и "конспиратори"!

Чудих се, дали да не напиша, че на снимката съм този, с когото една млада жена би си легнала, но се замислих за изолациите и карантините през изминалата година и осъзнах, че критериите може би вече не са това, което бяха.

Гледам, добре съм излязъл...

Браво! Добре си се сетила да й направиш отделна темичка! ... ми е любима от албумчето.

02:04 Ти ще бъдеш все същата...

Гледах наскоро Wild Mountain Thyme - - и беше просто страхотен! Интелигентни и игриви диалози, прекрасни пейзажи и една история за две, по свое му луди и несъвършени същества, които в даден момент осъзнаха, че е ОК да са такива, когато за отсрещния човек са всичко. Има преплетени много теми - за семейството, за смисъла на живота, за децата като продължение на самите нас... Насълзих се от сърце на няколко пъти. Рядко се случва вече, така че за мен лично изживяването беше на макс и мога само да го препоръчам. П.С. Саундтракът също е силен. Като се почне през I’ll Be Singing, изпълнена от Sinead O’Connor, и стигнем до двете версии на едноименната "Wild Mountain Thyme" ( и ). Лично мен соло версията на Емили Блънт по ме грабва, понеже си спомням за сцената от филма, но и дуетът не е лош.

На перона верният слуга Джон посреща своя лорд. - Какво ново в Англия, Джон? - пита господарят. - Абсолютно нищо, милорд. - Цяла година ме няма в Англия и тук не е станало нищо ново? - Е, само това, че славеят, който пееше на явора пред вашия прозорец, вече не пее. - Защо? - Защото яворът вече го няма. - Как така го няма? - Изгоря, милорд. - По дяволите, кога? - В деня, в който изгоря замъкът ви. - Изгорял е замъкът ли? - Да, милорд. В деня, в който лейди Виктория падна в леглото със запалена свещ в ръка. - Защо падна, Джон? - Предполагам, че от вълнение, сър. - Виктория - развълнувана? - Да, защото се изплаши, когато я видях в леглото с мустакатия коняр. - Но тук няма нищо ново, Джон! - Нали и аз това ви казах още от самото начало, сър - нищо ново в Англия.

Тъй, тъй... Точно по тази причина, чувам, че някои им пъхат разни неща из устите. П.С. Добра реклама правиш на сериала.

И на мен ми го препоръча една приятелка, но чак тази седмица се наканих да му дам шанс. Още от трейлъра останах с впечатлението, че няма да е нещо върховно, и като цяло не съм се лъгал много. На мен лично "главната" двойка въобще не ми допадна. И като визия, и като действия/думи... Единственото, което ми хареса и което спаси сериала за мен, беше историята/персонажите на Естер и Бабингтън. И двамата бяха много верни на себе си и принципите си, но показаха и че са способни на прошка/промяна. Неслучайно само те постигнаха щастие. Темерутската част е била реална, според мен, и доста често срещана в мъжете от по-висшето общество по онова време, но останалата част от образите им - романтичната, мекушавата, способната на прошка и извинение - тя идва от въображението и копнежите на самата Остин. Кой точно в живота й е повлиял, е спорно и едва ли може да се каже на 100%. Имаше май дори някакъв играен филм точно на тази тематика - Becoming Jane (2007) Гледал съм го преди години... 8/10 стои при мен, явно ми е харесал.

Много сватби ми се струпаха напоследък. През уикенда още една... Та в унисон с настроението - малко семеен хумор: ---- - Мъжът ми се отнася с мен като с куче! - Защо? Бие ли те? - По-лошо! Иска да съм му вярна... ---- Мъж настоява пред новата си приятелка да му дойде на гости. - Винаги ли си била толкова непристъпна? - пита той. - Не, но вече имам три деца и трябва да бъда предпазлива... ---- В ресторанта: - Специалитетът на заведението ви, моля! - казва клиентът. - Специалитетът на заведението съм аз! - отговаря келнерката. ---- - Ах! Знаеш ли какво значи да си сама? - Знам! Аз също съм омъжена... ---- Не ми върви с мъжете! Всеки път, когато реша да се омъжа по любов, се оказва, че избраникът ми няма пари! ---- - За своята възраст вашият съпруг прави впечатление на бодър човек. - Да, но не и за моята! ---- След буйна семейна кавга съпругата казва: - Отивам си! Връщам се при мама! Дай ми пари за път! Той й дава пари, но тя му кряска: - Само толкова ли? А за връщане, негоднико? ---- - Реших да се разведа. - Защо? - Не искам да съм съпруга на мъж, на когото жена му му изневерява... ---- От сърце желая дъщеря ми да случи с по-добър мъж от моя, но е жалко, че синът ми няма да попадне на такава добра жена като мен... ---- В леглото: - Понякога не изпитваш ли желание да бъдеш мъж? - пита съпругът. - Не! - отговаря съпругата. - А ти? П.С. Честит празник! Бъдете независими и като граждани, и като личности! Но не чак дотам, че да забравите принадлежността си, и не чак дотам, че никой да не зависи от вас...