Ох... не знам медал ли, грамота ли или билет за лудницата трябва да получа, но изчетох всичките 54 страници. Общо взето, повечето от това, което бих коментирала, за което бих спорила и отстоявала като виждане, беше вече изчерпателно изложено от Спийди, Лавандула, Мери, Мария, Сиера (сигурно има и още имена, но стана ясно към коя група мнения се причислявам).
Казано с две думи - сериала ми бръкна в здравето.
За първи път от този сериал разбрах, че при корейците превез в битката за детето взима по-добре материално осигурения, иначе казано бащата (те нали все ги натискат снахите да напускат работа и да живеят в дома на родителите му, та да са в пълна зависимост). Не се обръща внимание кой де факто го отглежда това дете и без кой ще му е по-тежко.
Някой в началните коментари много се изненада, че такова нещо изобщо е възможно. Има си го по света, за мен беше изненада, че в Корея се случва, не очаквах да са толкова близки по манталитет с ислямските държави. Та на който никога не е чувал за такова нещо, препоръчвам кеф му филма, кеф му книгата (автобиографична) потресла Запада преди време - "Не без дъщеря ми".
Почвам сега образите по ред на номерата:
Пръстите ме заболяха, обаче не мога да премълча, понеже не видях коментар, който да ме задоволява по въпроса за отношението на татко Готвач към малкото кандидат бащичко (нали и то милото да меси искаше в пясъчника).
Изобщо по тая тема май трактат мога да напиша, както и за по-ранното му отношение към детето още от началото, но стига толкова. Който е извършил това геройство да прочете всичко, което натворих - благодаря.