Jump to content

lady of the lake

Потребители
  • Content count

    17
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

16 тофу

3 Followers

About lady of the lake

  • Rank
    Глупаче

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Местожителство
    Пловдив
  • Любими сериали
    Bride from the century, You're beautiful, My love from another star, Signal, Nobunaga Concerto, Hana Kimi, Ouroboros
  • Любими филми
    too many

Recent Profile Visitors

516 profile views
  1. Здравейте, новият корейски ресторант на "Мария Луиза" ще работи до сряда включително тази седмица. И после чак на 2 април.
  2. lady of the lake

    The Princess and the Matchmaker (2018)

    Аз също съм много доволна от филмчето. Идеално за разтоварване в края на тежък работен ден. Имаше си малките клишета, няма как без тях, но определено бих го повторила.
  3. Сериалчето е изключително забавно. Е, малко е сладникаво и разтягат историята, но си има и добрите моменти. Така де, говоря на база това, което съм изгледала досега - до 13 епизод. Кой знае - до 50-ти сигурно вече ще ги псувам всичките наред Но засега нямам кой знае какви оплаквания - все пак къде другаде ще дефилират по плътни панталончета съде захарчета
  4. lady of the lake

    BLACK6IX

    Хайде и тук на клона - и аз си взех билет, организираме се от Пловдив една групичка да отидем да видим тез сладури. Не ги бях чувала, но аз и не следя много-много новите групи, които излизат, но след като преслушах някои от песните им вече съм убедена, че момчетата ще се справят страхотно. Очаквам ги с огромно нетърпение!
  5. lady of the lake

    I Hate You, Juliet (2019)

    Супер, благодаря ти!
  6. lady of the lake

    B.A.P. | Best Absolute Perfect

    Някак хем очаквах с нетърпение да се отърват от тази компания, хем когато прочетох официално, че вече ВАР не съществуват и ми стана много гадно. Стискам им палци на малките сладури соло проектите им да се реализират на максимум и да изпитат пълно удовлетворение от постигнатите резултати. Дай Боже и да ги видим всички заедно на едно място, пък било то и с друго име. (все тая някаква надеждичка, че татко Йонг Гук няма да остави така малките си бебета...) Днес се присетих за уеб сериите с участието на Йонг Дже и се зачудих какво стана с тях - пуснаха ли епизодите вече някъде? или все още е пълна мистерия....
  7. lady of the lake

    I Hate You, Juliet (2019)

    Здравейте, дали го има сериалчето някъде качено вече? Във vbox7 аудиото избързва ужасно много от картината и е доста дразнещо, та затова се чудех дали го няма някъде с английски субтитри поне качено...
  8. lady of the lake

    B.A.P. | Best Absolute Perfect

    Концертът в Сеул беше един път - първо, защото бяха всички заедно с Йонг Гук, и второ защото бяха на родна територия. Момчетата се смяха, закачаха се с публиката, а да не говорим, че самата зала беше супер яка с междинни малки котешки пътечки и почти през цялото време Де Хьон и Йонг Дже са били на не повече от 20 метра от нас... даже да не беше и по-малко. Няма да ти обяснявам какво е усещането да искаш да се покатериш при тях на сцената Иначе ти сериозно ли Де Хьон е трябвало да рапира ако Зело не е бил с тях??! Леле! Винаги съм си мислила, че ако се наложи ХимЧан ще замества рапиращите гласове... В смисъл Де Хьон има уникален глас, но не си го представям като рапър... Зело, зело... Ако можеше да извадя такава походка като него винаги щях да си нося така чантата Ето една-две снимки от Сеул...
  9. lady of the lake

    B.A.P. | Best Absolute Perfect

    Оле, ти си била на концерта в Берлин?!! Колко якооо! Току що ми припомни цялото вълнение и трепет, с което напуснах залата от концерта им в Сеул този юли... Това бяха най-вълшебните часове, които съм прекарвала досега. Момчетата са невероятни, пълни с живот и емоция, раздават се максимално, правят усещането от всеки концерт незабравимо и пеят страхотно. Някъде из Инстаграм видях клипче точно с момента, когато Де хьон се появи зад Зело на сцената много сладко... Тези момчета ме накараха да се влюбя в тях от пръв поглед и първо слушане. п.с: и, за да направят изживяването им още по-незабравимо, някой от екипа, който е правил клипа към Annoying на Джонг Ъп, е решил да включи един момент от концерта, на който бяхме...момент, в който аз подскачам и се кефя на макс на песните им . Увековечиха моето падение по BAP дори в официално видео към песента
  10. Корея през моите очи Корея – далечно, красиво място, с непонятен език, странна азбука, причудливи обществени порядки, различна и екзотична кухня. Идваща от друг свят, омайваща с мистицизма на езика си, тя тихо се промъква в сърцето ти и бавно и полека събужда любопитството ти. Нашепва неразбираеми думи, изписва странни знаци, леко се покланя и тихо присяда на малката възглавничка. И започва да разказва. Разказва за начините, по които се поздравяват хората, как брат и сестра се обръщат един към друг със специални имена, разказва как се показва уважение към по-възрастен или по-опитен човек като добавя още няколко причудливи знака към думичките. Хваща ръката ти, в която държиш химикалката, и ,като първокласник, те повежда по белите листи – и ето една черта, втора черта... и се появява думичка. Запленен от този пъзел на чертички започваш жадно да пишеш отново и отново тази думичка. А тя не спира да разказва. Разказва за различната кухня – какво представлява и как се приготвя кимбап, от какво брашно се правят нудълсите, разказва за нечувани досега подправки, а ти, като гладно дете, поглъщаш всяка думичка. Виждаш я облечена в различни дрехи – носи ханбок в ярък цвят, косите ѝ са сплетени в голям венец около главата ѝ, различни украшения допълват тоалета ѝ. Обяснява ти, че това е традиционно облекло, разказва ти за велики династии, за порядките в двореца, как е трябвало да се държи императорът към поданиците си, кои са били най-приближените му. Виждаш странните шапки с безброй мъниста отстрани – толкова различни от типичните кралски одежди, с които си свикнал. Унесен като в сън слушаш и не можеш да се откъснеш за миг дори. А тя разказва, ли разказва. Кани те на чаша чай. Поднася ти го в малка порцеланова чашка без дръжка отстрани. Посягаш да я вземеш, но се спираш. Учудено я гледаш как държи малката крехка чашка подпряна на вътрешната страна на пръстите си и бавно отпива от нея. Дори този малък жест ти напомня отново колко са различни световете, от които идвате. Слушате музика. Разказва ти за различните традиционни инструменти, дори самата тя взима каягум и започва да свири нежна мелодия. Изглежда толкова лесно. Но в твоите неумели ръце крехкият инструмент проплаква жалостно. А тя, с търпението на майка, отново хваща ръцете ти и те повежда по струните на инструмента. Те запяват! Толкова различна, толкова чужда и все пак толкова близка! Мелодията, която свирите заедно, заглъхва в стаята. Чакаш със затаен дъх какво още ще чуеш, но тя мило ти се усмихва и казва, че утре ще ти разкаже още интересни неща. Ти си разочарован, но пък с нетърпение чакаш утрешния ден. И като с магическа пръчица се озоваваш тук и сега – в стандартната азбука, при езиците от едно семейство, при познатите обичаи, при познатата храна. Рутинното и познатото – твоето. То те поглъща и всичкия трепет, цялото вълнение от новооткрития необясним свят, изчезва. Стандартното е тук! На другия ден се сещаш за нея – непознатата, чуждата, непонятната. Лек, едва доловим трепет се пробужда в гърдите ти, но го няма това себеотдаване от предния ден. След дълго чудене все пак отиваш при нея. Тя те чака кротко приседнала на пода пред малката масичка. Кани те на чаша чай и тихо ти напомня да си събуеш обувките. Малко стреснат от този коментар се спираш на мястото си. Въпреки че стандартното се опитва да наложи влизането с обувки навсякъде, си спомняш, че е признак на възпитание и уважение да се събуеш когато влизаш в дома на някого. Затова изхлузваш набързо обувките си и сядаш пред нея. Тя налива в малките порцеланови чашки от ароматния чай и те подканя да го опиташ. Но днес не ти прави впечатление, че тя държи по различен начин чашката, а напротив, опитваш се да й подражаваш. И тя започва отново да разказва. Говори за различния начин на изчисляване на годините, разказва за семейните събирания, за празниците, които се отбелязват, за традициите и повелите, за сватбените церемонии, както в миналото, така и сега, за годишнините, които се отбелязват от младите двойки. Отбелязва културата на комплектите за двойки – еднакви блузи, пръстени, дори плюшени играчки. Описва къде отиват двойките, за да посрещнат изгрева и да отбележат колко време са заедно. Разказва каква гледка се разкрива от Seoul Tower, както и за традицията на заключване на любовта, виждаш велосипедите за двойки по алеите в парка,а накрая ти разказва и за носенето на гръб. Всичко е толкова странно, че думи не ти стигат. „Как така има различен начин за изчисляване възрастта на човек?!“ възкликваш ти. Тя тихо се усмихва и продължава да разказва. Показва ти как да изпишеш името си, как да напишеш нейното, а ти, прехапал устни в старание да изпишеш по същия начин тези трудни чертички, се увличаш и я молиш да ти покаже и други думички как се изписват. Показва ти как да напишеш „кака“ ако си момче и ако си момиче. Изненадата ти от наличието на различни думи е видима, но тя продължава. Показва ти и изписването на „батко“ ако си момче и ако си момиче. Изумлението ти нараства още повече. Показва ти „мама“ и „татко“, а любопитството те кара да попиташ и за „дядо“ и „баба“, за „чичо“ и „леля“. Обяснява ли за „аджуши“ и „аджума“, а ти радостно възкликваш „И при нас това е така!“, и си толкова доволен, че въпреки огромните различия, се намери нещичко, по което да си приличате ти и тя. Времето е напреднало. Усещащ, че коремът ти протестира от липсата на храна. Тя те кани на обяд. Пред теб се появява купа с рамьон – нямаш идея какво представлява, но изглежда апетитно. Оглеждаш се, но не виждаш лъжица или вилица. Има само две метални пръчици. Тя идва до теб, поставя пръчиците в ръката ти и започва да те води. Отново си първокласник. Тънките ивици нудълси непрекъснато ти се изплъзват, не можеш да ги задършиш. Но, под внимателното й ръководство, най-накрая успяваш да закрепиш храната между пръчиците и да я опиташ. Толкова си горд от постижението си, че се просълзяваш. Но в следващия момент осъзнаваш, че сълзите ти са резултат от изгарящата лютивина, която усещаш в устата си. Едва сега разбираш, че има нещо по-люто от познатите люти чушки. Тя ти обяснява за различните степени на лютивина, чрез какви подправки се постигат, разказва ти за кимчито и как да си го приготвиш в домашни условия. Начинът, по който се прави, ти звучи познат, защото и тук имате подобни рецепти. Ентусиазмът ти към кухнята й нараства. Любопитен си доколко тези различия крият в себе си още прилики. Слушаш омаян и не усещаш, че времето препуска. Тя замлъква, а ти се оглеждаш и виждаш, че се е стъмнило. Казва, че на другия ден ще ти разкаже още. Съзнаваш, че си прекарал в компанията й, омаян от думите й, часове наред, но не искаш да си тръгваш. Накрая завършваш вечерта обикаляйки супермаркета със списък на продуктите за домашно приготвено кимчи, твърдо решил, че ще си направиш. И така всеки ден се завръщаш при нея все по-жаден, все по-широко отворил сетивата и съзнанието си за нови усещания. Неусетно се оказва, че имаш на телефона инсталирана допълнителна клавиатура с тези причудливи чертички, които вече не ти се струват без смисъл. Имаш няколко учебника за начинаещи, дори речник си си набавил, и във всяка свободна минута пишеш думички, редиш тези различни знаци по белите листи и с треперещ глас се опитваш да ги произнесеш правилно. А, когато срещнеш някого, усещаш колко естествено се получава поклонът за поздрав. Това е Корея – омагьосваща, примамваща, интригуваща, завладяваща с различията и приликите в различията ни.
  11. lady of the lake

    Man to Man (2017)

    Започнах го с много голямо нетърпение. Пак Хе Джин ми е голяма слабост, особено като е в такава сериозна роля. (а как му отиваше да играе психаря от Лоши момчета....) Обаче тук нещо... Или аз очаквах прекалено много от този сериал, или наистина нещо му куца... Стигнах до 4-5 епизод и го оставих. Дори само заради Пак Хе Джин не можах да го изгледам до край. Може би след време ще го пробвам пак - току виж пък тогава по ми пасне на душевното състояние
  12. lady of the lake

    Chicago Typewriter (2017)

    Аз мисля да го започвам този сериал. Много време му се чудех, ама ще го почвам. Обичам сюжети от тези времена - музиката, танците, облеклата... Ще го видим как е да разбирам ли, че още няма бг събс?
  13. lady of the lake

    Secret Forest (2017)

    И аз на клона тук. Изключително интересен сериал, много интрига и действие. Очарователен полъх на криминале сред сладникавите любовни и исторически драмички. Много добра актьорска игра - много уважавам актьорите, които не стоят като пънове и не са с едно и също изражение на лицето през целия филм/драма... Ще го следя с удоволствие!
  14. lady of the lake

    F.T Island

    Наскоро си закупих албума -У Н И К А Л Е Н Е! Такова силно завръщане, толкова живо и осезаемо... Няма песен, която да искам да прескоча! Всичко е прекрасно! Този албум и I will страшно много ме радват! Показват, че има още много какво да дадат на публиката - стига някой да ги остави да творят от сърце! С нетърпение очаквам нещо официално да излезе от концертно изпъллнение! Много ме е яд, че концертът им във Франция 2015 не е официално издаден - има само фен клипчета в тубата. А концертът е бил умопомрачителен!
  15. lady of the lake

    You're Beautiful (2009)

    Това беше второто сериалча, което гледах когато започнах да проявявам интерес към корейското кино. И този сериал беше моето падение ѝ и тотално вманиачаване Много съм се смяла на него - има убийствени моменти - не знам дали няма да мине за спойлер ако все още някой не го еизгледал докрай, затова Много си ги обичам и тримата, като Джеръми и Шин У са ми голяма слабост. Особено Джеръми с неговите задълбочени разсъждения и анализи Мацката нещо хич не ме грабна как играе, а по-късно и в Heartstrings като я гледах - пак си ме дразнеше. :28558: Neti88, Харесва ми определението ти за главния...
×