asha

Благодаря за темичката! Филмчето е много приятно и би представлявало интерес за всички, които имат пристрастие към лекото фентъзи. Комбинацията от полицейски екшън и неконвенционални / като произход / криминално проявени, не открива"топлата вода", но тази тук е увлекателно "забъркана". Няма особено тежки драми и големи трагедии. Хареса ми как свърши. Нямам нищо против, ако с точнъ този край са си оставили вратичка за продължение. Би се получило дори и добро сериалче по темата. Хареса ми старанието да се измислят нови и оригинални елементи и обяснения, като например това, че духовете могат да плачат и какви са свойствата на сълзите им. "Униформата" на въпросния специален отдел леко пунтира облеклото на Блейд, но решението според мен е удачно. Допадна ми. Главните герои са много симпатични, атрактивни и правят добър тандем. Разбирам отношението на ukio към лентата - заслужава си. Дори и български буквички си заслужава филмчето, но ...когато му дойде времето.

Честита Нова Година на всички съфорумци! Здрава, щастлива и много успешна!

Честита Нова Година на всички! Случайно попаднах на трейлъра на новия филм на Хилърчето - Fabricated City , чиято премиера е обявена за февруари 2017г

Скъпи съфорумци , скъпи приятели , Честито Рождество и Весела Коледа! От все сърце ви желая здраве, късмет, много лично щастие и нови творчески успехи! Лека, спорна и вдъхновена работа на преводачите и нека Музата винаги да е кацнала на рамото им!

Редактирам ... Драконът е изгледан! Филмът наистина е прекрасен! Точно за това време на годината , а и не само, разбира се. Докосва душата, могат го това руснаците. А колкото до ефектите, още от "Нощна стража" ми стана ясно, че са наравно с хамериканците. Ако не с едни гърди по-напред, че още поне могат да уцелят "здравословната " мярка. Пак и пак -благодаря!

Една предколедна обява - сериалът е преведен на български от една страхотна и много ентусиазирана дама. Следващата година ще мине на редакция и ще бъде пуснат. Живот и здраве! Весели празници!

Ау, жива да си Майра! Тъкмо ми се гледаше нещо красиво, приказно и ... ново, че от години , като видя какви архивни "изненади" са ни приготвили, започва да ми се гади. Този Дракон , тамън навреме го пускаш. Отивам да го диря. Аригато! Сюжетът ми напомни на една особено любима пиеса - спомням си тв адаптацията й с Йосиф Сърчеджиев - "Змейова сватба" от Петко Тодоров. --------------------- ПС . Намерих го. За себе си и за другите, които биха искали да го видят онлайн

Казали на мъжа ми: – Вашата жена изглежда много млада! Той им отговорил: – Разбира се, вампирите не стареят! ------------------------------ – Здравей, скъпи! Какво правиш? – Филм съм си пуснал. – Пак ли някакви мръсотии?! – Не… Мелодрама… Немска… за бедно момиче, на което в банята се разваля душът и идват да й помогнат трима водопроводчици… -------------------------------- Телефонен звън. Дете вдига слушалката и шепнешком: – Ало! От слушалката: – Майката ти вкъщи ли е? – Да, в къщи е. – Би ли я извикал на телефона? – Не мога, заета е. – Тогава баща ти. – Не мога, той също е зает. – А има ли някой друг възрастен? – Да, полицаите. – Добре, извикай някой от полицаите! – Не мога, те също са заети! – Може би има някой друг? – Има – пожарникарите. – И те ли са заети? – Аха. – С какво все пак са заети всички? – Търсят ме… ------------------------------- Мъж усърдно мие чинии. Детето го пита: – Тате, ти от колко години работиш при мама? ----------------------------- Един философ решил да поръча торта за рождения ден на жена си. И измислил следния надпис: „Ти въобще не старееш, ти просто ставаш по-добра“. Отишъл в сладкарницата и казва: – Бих искал торта с надпис! – Какво да пише? – го питат. – Напишете „Ти въобще не старееш“ отгоре, а „ти просто ставаш по-добра“ отдолу! Дошли гостите на рождения ден. Носи мъжът тортата, отваря кутията… и всички виждат надписа: „Ти въобще не старееш отгоре, ти просто ставаш по-добра отдолу!“

Така ... попаднах на руски сайт , в който се натресох на няколко севернокорейски игрални филма.Давам тук линкове за онлайн гледане, ако някой се заинтересува. Pyongyang nalpharam / Северна Корея, 2006 год - за съжаление е само с руски дублаж. Девушки моей родины [1991 год] / Girls in my hometown / Nae Gohyang-eui Cheonyeodeul - с руски субтитри. КОЛОКОЛЬЧИК [1987год] / TORAJIKKOT / 도라지꽃 - с руски субтитри. БЕГОМ ДО САМЫХ НЕБЕС [2000год] / RACING TO CROWN - с руски субтитри. Спортен, основан на реални събития - победата в маратона на Световния шампионат по лека атлетика през 1999г . Повесть о цветке [1992год] / The Story of a Blooming Flower / Kkoche kittun sayon - с руски субтитри. Обявен е като биографична драма. Разказва за японския флорист Камо Мотодеру , който е нарекал създадения от него сорт червена бегония на другаря Ким Чен Ир. ДНЕВНИК ШКОЛЬНИЦЫ [2006год] / A SCHOOLGIRL'S DIARY- за съжаление е само с руски дублаж. Филмът е "ексклозивна" продукция. Прожектиран е в Куба и Франция.

Наистина много сори -по вкус и цвят приятели няма. Но нека има мир! Мисля, уж, че бях ясна , но пак ще поясня - просто не е моя тип излъчване и визия. Само и единствено по този параграф не го възприемам. Лично усещане. Заради това, че има талант , и че поддържа еко каузи ,обаче има моето уважение и адмирации. Заради това може да се приеме , че ми харесва като позиция и поведение. Пониятието "комерсиален" за холивудските мащаби ми звучи меко казано нелепо и не го броя. Всички работят за хонорари , все пак. Не поставям под съмнение таланта му на артист - има го момчето и го доказва на екран.Това , доколко се вижда зависи и от други фактори като сценарий , режисура ...ако ще дори и от стиковката в екипа ... Факторът визия, поне при мен, никога не е на първо място като причина за отхвърлянето на някой. Дали е грозен , дебел , куц , едноок и прочие няма нищо общо с това дали има актьорски талант - Кристофър Рийвс (първият Супермен)-играе и в инвалидна количка; Дани де Вито и неговата атрактивна визия няма нужда от представяне; има една глухоняма американка , която също играе страхотно /първият й филм е "Деца ,забравени от бога" / , преди време бях попаднала на изпълнение на страхотна оперна певеца с превръзка на едното око ...и т.н.

Един малко нестандартен поздрав по случай днешния студенстки празник. Честит да е на всички бивши, бъдещи или настоящи студенти. Та дори и на четириногите студенти по дух...

Ох , Матрим, последните ти няколко изречения за "изсушаването на душата" , "изгубването в лабиритна" и последващият настоящия" ренесанс" все едно съм ги писала аз , само дето въпросното "възкресение" стана хронологично по-рано при други обстоятелства /да не досаждам с поредните повторения. / Но е факт -чувствам се пак жива - емоционално и сетивно./че и творчески дори / Ако поровя и аз "из архивните чекмеджета на паметта" ... Идеята ми е да търся само тези, които дотолкова са обсебили за момента съзнанието ми, че дълго време са били "постоянно присъствие там". Че и са ме довели изцепки или творчески изблици. Май, твърдо стигам до началото на началата в спомените - Сандокан. Идианският период го прескачам, че станах вече досадна . Там някъде се нареждат и "Тримата мускетари " от руската музикална телевизионна адаптация и по-конкретно визирам руския Атос. Е, от там на сетне ни един следващ не ми влезе в "калъпа". С мосю Д'Артанян нещо не сме от една "кръвна група", но конт дьо ла Фер е друга работа. И пак "дълдисвам " в групата на екшън героите, но те по-скоро са задържали вниманието ми с някакъв комплексен момент от "екшън - визия - екранен герой", който изваден от контекста на филма някак ми се е обезличавал. Дори се улавям, че симпатиите ми е печелел понякога и някой от отрицателните герои, които по някакъв начин са успявали да ми се "мушнат под кожата" . Примери са Дейвид Бауи с ролята си в "Лабиринт", Ейвън от "Седморката на Блейк" ... та дори и калъгаларинът Осман от сериала за "Капитан Петко Войвода " ...Да не ме утрепете ся с камъни за последното... Колкото, до така пространно коментираният Мадматригън от Уилоу ... /Така и не му прочетох и произнесох името правилно като хората ни веднъж - явно имам някаква лека дислексия, че този тип имена са ми били винаги мъка. Пък за индийски, тайландски и прочие езикочупещи имена да не говорим... / Героят чак еталон не ми е, но беше от класа. А филмът като цяло, с ръка на сърцето ще си призная, не ми хареса. Най-общо ,ми беше туткав като действие. Явно, отидох с по-други очаквания да го гледам. Към онзи момент, като че, повече ме впечатли образа на жената-войн. Обаче, Майричка , Лео твърдо не е моя тип. Знам ,че може да играе , признавам му го / заради ролята, която направи в " Защо тъгува Гилбърт Грей" / , но до там. Не се понясяме с него - ама никък. Еле , пък, като Ромео, хич не го възприемам. А прословутият "Титаник" го свързвам трайно и неделимо с едни съвсем други емоции, че голямата трагедия и образа на Лео там са ми просто " слаба бира".

Удоволствието е взаимно, скъпа приятелко!

Сценката е муци! Филмът го "преглътнах" заради г-н бившия Върколак - Хю Джакмън. Хубаво - филм-приказка, хубаво - лек , ама чак олекнал ми беше на моменти. Много трески за дялкане си имаше. Както каза, сценаристите можеха да се постараят малко повече, а не да залагат на стара слава на сценария/ щото и туй е поредния ремейк , нЪ'л знаЙш / , сладката муцунка на Мег и на чара на Хю. Нейсе! И ще си позволя да се върна няколко стъпки назад, към онази сакрална вечер на "викане на духове и възкресяване на спомени" ( Матрим ) . Първо да припомня един стар филм - Последният мохикан, също със силни мъжки образи. Всеки - сам за себе си. Намерих кулминационната финална сцена , на фона на точно този най-известен саундтрак ,който ми е един от фаворитите - поздравявам ви в петъчната вечер. И после, понеже тогава коментирах постановките по Карл Май в Германия, си позволих да поровя малко и намерих доста качени в нета неща, за съжаление без превод . Опитвам да съм по темата - все пак за силни мъжки образи иде реч. И тяхното им пресъздаване, нали?

Хихи , що пък да не, Ксе! Нали все се опитват да изкарат ,че по древните скални рисунки има извънземни и летящи чинии.Колко му е , да се окаже Библията населена с все динозавърски добитък... В този ред на мисли, след статията и снощният ни сладък конушмак, по незнайна асоциация мозъка ми гаделичка един много стар виц (история) на първобитна тема ... --------------- Та, в мнооого стари времена, когато още първобитните населявали земята, в Голямата долина живеел един голям първобитен юнак. Гордост на рода и цялото население на родната пещера. И като такъв, трябвало да си намери някоя, дето се вика - достойна за него булка. И не щеш ли, докато ловували далече от дома, се засекли с друга група ловци, които идвали от другия край на Голямата долина. От тях разбрали,че по онези места имало една мома, ама ...Мома - капчица, дето се вика . Нагласил се нашия юнак, да ходи да я търси. Метнал си новата кожа, грабнал най-голямата сопа за авторитет и тръгнал. След известно време стигнал една пещера.Пред нея огън, наоколо всичко "свети". - Еееее - провикнал се той от далече - Мата мата? Из зад кожата на входа се показала една хубавица - почти изправена , почти без козина,с почти здрави зъби .. - Ааа - погледнала го свенливо и свела очи - Тата мата .... Казала тя и замахала с нежна ръчица напред в неопределената далечина. Юнакът, преглътнал , но надъхан от видяното , забързал в указаната посока. Не след дълго, стигнал до друга пещера със стъкнат огън отпред. Наоколо - приказка. Даже имало и нещо като първобитна зеленчукова градина. Първобитни пилета цвъкали наоколо и т.н. - Еееее - провикнал се той, въодушевено - Мата мата? От лехите се изправила друга хубавица. Тя, даже имала и вежди и си била прихванала дългата козина на главата с едни прави лъснати кости. - Ааа - погледнала го свенливо и тя - Тата мата .... Казала и замахала напред в неопределената далечина с нежна ръчица, на която кокетно се мъдрели вързани кожичени ширитчета. Юнакът, шаштисан от видяното , направо хукнал в указаната посока. Не след дълго, стигнал до друга пещера. Иззад кожата на входа се чували крясъци. - Еееее - надвикал ги той - Мата мата? Навън надникнало едно рошаво чудо. - Ата мата -ухилило се то с беззъбата си уста. - Ъ! Бата мата!

Кой подпали фитилЯ, Ерутане, може да се "поспори", щото ,май, аз "дръпнах Дявола за опашката", като адресирах коментара поименно. Оп , пардон - пониково. Ама ... тъй ми се видя редно и логично, понеже ти промотира филма и похвали въпросния персонаж в Другата тема, та така... Ти, пък, за късмет ( или -не ) го видя и най-културно отговори. И айде , отиде коня в рЯката и стана конушмака ... Но какво да се прави - изкуството хората сБира. Спиди ------------- И да не обърнем темата на чат - един от горната групата последно гледани филми е "Животът на Пи", който умишлено премълчах, защото още го "смилам". Хващам се напоследък, че понякога спец. ефектите ми идват в повечко. До книгата не съм стигнала още , но зад маската на въпросния , така наречен "магически реализъм", има едни доста по-други послания. Общо взето : "Совите не са това, което са " . Още ми рови мозъка, което ще рече, че ми е направил впечатление.

Кева за съдържанието на спойлера. А пък аз тъкмо дадох карт бланж на Спиди в другата тема да почва коментарите...Пак я оплесках ..Тюх.. Това - Рене? Мили, Боже!!!! Да не е жертва на несполучливо тунинговане? Не съм гледала филма, но според анонса, някаква многократно предъвквана криминално сюжетна врътка ми се види... Може и да греша. ---- пп 2 - по първа точка се разбрахме

Не един и два са филмите/сериалите, в сценариите на които етапното развитие в историята на една двойка е отзад напред. Тоест , първо бебе, после емоционална връзка. Типични примери са "Fools rush in" /Бързата работа/ със Салма Хайек и Матю Пери ; както и "Обречен да те обичам". Тук, принципно, нещата са същите , ама не съвсем. Зад фона на тази уж позната фасада, се крият едни призраци от миналото, което трябва да бъдат успокоени. Всъщност, филмът е чудесен. Играта е на ниво. Посланията, които носи - също. Историята е приятна, първоначално е лека ,увлича и неусетно зрителя "нагазва в дълбокото". Отговаря си на критериите на жанра, но има и малко по-сериозен и предполагащ размисъл момент. На мен ми хареса. П.П. Джон Лойд Крус в главната мъжка роля е достатъчно познато и коментирано име за гледащите филипински продукции , но е редно са се отбележи , че Дженилин Меркадо - актрисата , изпълняващо ролята на главната героиня е с награда на ММFF за най- добра актриса на 2014г

Ми..Спиди, мятай я тук, на место! Две сте вече мнозинство с Кева. Сигурна съм, че и Ерутан ще види , къде ще продължим купонЯ, пък ... после ще я мислим. Не знаех, че има предишна екранизация. Някакъв жокер?

Кева, ... ами да кажа ли , че има и една още по-стара, черно-бяла адаптация, където поведението на главните е съвсем "комсомолски" тип. +1 за непрекритото добродушно излъчване на Фърт. По-скоро, бих го нарекла топло излъчване. Докато за един класически Дарси , студенина и високомерна дистанцираност може би трябва да е първото впечатление. П.П. Сори за Харди , без да искам стана тъй, ама кажи си казването, не си премълчавай... Пък , ако рече Ерутан, ще се върнем тук да я "разкостим" момата , стига да е съгласна Майра, че няма да сме по темата.

Е, може да съм малко по-жалостива... Явно, съм по-склонна да оневиня него, дори че се опитваше да си "купи" едни (първоначално фалшиви натрапено-предложени) чувствата, отколкото нея, че го подведе за наличието на такива и захранваше заблудата ,че може изведнъж ей-тъй да се зародят. А и както каза, той беше достатъчно разумен да види и осъзнае , че не може по нищо друго да се мери с потенциалния си съперник (дето мълчи и си трае и нищо не прави), освен си имАнето си... Пък, нали са казали хората - на война и в лИбовта, всички средства са позволени ... Това в кръга на шегата, разбира се. Не знам, дали си го забелязал, но точно при уж най-разумните индивиди, обикновенно се случват най-големите изцепки и щуротии в емоционален план.

Ямашита, има една много по-стара екранизация на "Гордост и предразсъдъци" с Тимъти Далтън като Дарси. Това, което смътно си спомням, беше именно дървеното му театралничене. Сравнено с него, Дарси на Колин Фърт е много по-земен, по-човешки дори по-реалистично жив с въпросното пресъздаване на вътрешните терзания и колебания. Точно това ми хареса в изпълнението му, за разлика от ходещата мумия на Т.Далтън. Разбира се, това как да се изиграе образа е комплексен продукт от вижданията на артиста и режисьора, така ,че адмирациите са за двамата. Бини в Градината е съвсем друга бира.

О, Мишленце, този филм отдавна е набелязан за гледане! Още ,от както му мернах трейлърите в сурат тефтеря . Въпреки това, ти благодаря за препоръката - друго си е мнение от първа ръка. Да, Ерутан, наистина ми хареса. Както каза - майсторска, филигамна работа е филмът. Колкото до това ... Ами, опасявам се, че аз недоизясних за кого иде реч. Имах пред вид собственика на съседното имение, Уйлям Болдууд. С действията на Батшеба спрямо него не съм съгласна категорично. Още първата й "заигравка " с картичката беше нелепа. После, въпреки, че отхвърли предложението му, продължи да кокетничи. За мен, реално погледнато, го полъга човека, т.е. предизвика чувства и лекинко ги подклаждаше. И щом се намеси емоция, разумът доста често отстъпва, колкото здравомислещ мъж и джентълмен да си, нали? И в края на краищата, убийството на уж удавеният й, но "възкръснал" съпруг, би могло да се изтълкува дори двуяко... "Престъпление от страст" ли беше , както определиха присъстващите, или го направи първосигнално -за да я защити (пред вид ситуацията)? А за мащаба на надеждите , които беше "отгледал" се видя по всички предварителни приготовления , които беше стъкмил за очакваната бъдеща мисис Болдууд. Жал да ти стане, като гледаш този "материализиран" копнеж. Но, пък , ако той не беше паднал жертва на нейната незрялост, нямаше да й дойде акъла в главата... Нали? За мистър Оук и дума на въпреки не мога да кажа - такВиз мъже и в Червената книга май ги няма ...

Пак "кръшнах" от далечно азиатските продукции. - За този филм - " Далече от безумната тълпа" - бях почти обещала на Ерутан да го гледам. Благодаря! Ако ви се гледа сюжет, позициониран в епохата на Джейн Остиновите романи, но с една малко по-друга сетивност / все пак основата е на Томас Харди/ може да му посветите малко от времето си. - И докато съм на романтична вълна, стана така , че си навих на ината да намеря и изгледам това леко неангажиращо филмче. "Любов в ефир" .И не сгреших. Никакви изненади в сюжет и завръзка. На този тип филми , големият коз "за нещо по-така" е успешно организираното оригинално позициониране на историята и свежото й разгръщане в екранното време. Тук са се справили с тази задачка много сполучливо. Приятно направено, добре изиграно и с достатъчен % комедия. Че дори може да предизвика и някои размисли, какви сме всъщност и каква маска си надяваме за пред хората. Идеален вариант за емоционално "проветрение". Препоръчвам го, ако изпаднете в такова настроение. - Exposed (2016) е кръстен на български "Разкрит" или "Дъщеря на бога" . Може би щях да го подмина, ако но ме зачекна любопитството, как изглежда към днешна дата Кийану Рийвс, както и тага "мистерия", който се мъдри редом с "крими" и "драма". Филмът определено е оригинален. Като започнем от там, че е двуезичен, че разказва две успоредно и почти самостоятелно развиващи се истории - все едно два филма, обединени в един. И свършим с това, че в края прави недвусмислена сюжетна препратка към един страхотен корейски сериал. Няма да кажа кой, защото ще се изгуби тръпката. Как бих могла да обрисувам връзката между сюжетите - като двама души, вървящи успоредно по двата тротоара на една улица, които на всеки ъгъл спират, поглеждат се, усмихнато си кимват и продължават напред. Едва в края, на последното кръстовище, минават по пешеходната пътека и си стискат на средата ръцете. За мен, "крими" и "мистерия" са по-скоро като фон или фасада на всеки един от двата сюжета, и основната връзка е драмата. Може да изберете, за какво ще е интересно да се гледа филма - заради Кийану, заради "корейската връзка" или заради кримито... Каквато и да е причината, мисля, че ще има върху какво да се помисли след финалните надписи. - Последният филм е от снощи. Според мен е много силен, въздействащ и си заслужава. Още повече е по реална история, а когато има такъв анонс, някак си предполага едно по-друго възприемане на лентата. Коментарите за него варират между "скучен ,муден" и "разтърсващ". Аз бих казала, че има равномерно бавна скорост на развитие на действието. Изглежда бавен, докато не навлезеш в историята. След това, плавният разказ не тежи ,а е в тон с "безвремието", което цари по едни земи "в края на географията". Дори самият сценарий е решен оригинално - уж си мислиш , че главната история е една, а накрая хоп - излиза, че основна, всъщност, е една от многото успоредни, които тихо мълком, някак си между другото , невздрачно си кретат от началото. Играта е покъртителна . Внушенията са много силни и предлагат щедро много материал за размисъл.Дори можем да ги извадим от рамките на "истинската история", защото в един момент съдбата на някои от героите излиза от мащабите на "местното позициониране" и засяга съвсем глобални общочовешки ценности. Кулминацията на филма за мен дори е двойна - веднъж с "деус ех махина"-та в сюжетния край и втория път , когато на екран е показана снимката на реалните личности, прототипи на екранните герои. Всъщност, вие ще решите, дали да му отделите 2 часа от времето си или да го подминете само заради факта, че е турски и заради което, очаквам да бъда подложена на публичен линч, но ще го понеса стоически, защото филмът си струва и мисля, че има тук хора, които ще го оценят въпреки националната му принадлежност. Казва се "Чудо"( 2015) и за проявилите интерес давам директен линк за гледане онлайн с БГ суб.

Това ,явно, е един вид продължението на филма One more chance от 2007г . За съжаление, нито един от двата не е преведен на руски.