Matrim

Тъпи-нетъпи, ще гледам. Нам Гил ми е най-най-любим.

Темата е дълга. Не искам да спорим. За мен фактът, че азиатката може да заповядва на мъже с по-нисък ранг, в никакъв случой не е основание за равнопоставеност. Конфуций е велик мъдрец и философ, но е истинско мъчение да го четеш днес. Проблемът е, че страните, приели конфуцианството като държавна доктрина, са спазвали стриктно предписанията му хилядолетия. Когато се роди момиченце, то се подчинява безприкословно на баща си, като се омъжи - на мъжа си, а като овдовее - на най-големия си син. Ако попадне в двореца като "дворцова жена", то това е за цял живот, движейки се нагоре-надолу из безчислените рангове. По същество работата им е слугинска: перачки, готвачки, гладачки, шивачки, бродирачки или онези, които стоят като бастуни и изчакват величеството, за да го следват на всяка крачка. Ето какво пише в линка, който си посочила: "След като постъпели на служба, гунгниео трябвало да живеят вътре в двореца през целия си живот, с изключение на специални случаи. Освен краля и непосредственото му домакинство, никой, дори наложниците му, не можели да умрат в кралския двор, така че когато гунгниео остарее или се разболее, те трябвало да напуснат двореца. Имало и други причини да пуснат гунгниео от двореца, като например, когато господарят им е болен или когато се случи суша - тогава определен брой гунгниео били освобождавани за успокояване на природното бедствие. На освободените gungnyeo било забранено да се женят и биха били строго наказани, ако нарушат това правило. Гунгниео живеели напълно изолирано от външния живот и не им било позволено да контактуват с мъже или дори с други жени, освен след освобождаване от служба. "

Една любовна история, позиционирана в миналото, но отразяваща съвременния мироглед на автора. Бих я приела за нормална, ако имахме толкова популярното пътуване на душите във времето.

Знам ли? Фамилията си е луда. Кралят Йонгджо си миел ушите всеки път като чуел нещо лошо и си плакнел устата след разговор с неприятни хора. Не пристъпвал в покоите си преди да смени дрехите, с които е бил в заседателната зала. При неприятни поводи излизал от града през определена врата, а си имал друга врата за щастливите случаи. Отношението му към родните му деца е направо садистично, но корейците си го броят за един от най-добрите крале, нищо, че е убил сина си, а по всяка вероятност - и брат си. За Чонгджо, обаче, не съм чула за нито една странност. Да се чудиш как е издържал при непрестанните покушения над живота му.

Да, историята с шапката остана недоразвита. Може би е има сниман материал, който е отпаднал при монтажа.

Имам нездравия навик да се ровя в живота на хора, живели някога си и които, всъщност, изобщо не би трябвало да ме касаят. Например Садо, защо са се случили така кофти нещата с него и близките му , ето това мир не ми дава от години. Сериалите и филмите само повече ме объркват. Опасно луд ли е бил, убил и изнасилил безброй хора или е станал жертва на корумпирани политици, притеснени за властта си? Най-вероятно по малко и от двете. Не че не правя разлика между творческо въображение, комерсиален интерес на филмосъздателите, придворна историография и историческа истина, но умирам от яд, че никога няма да разбера какво точно се е случило. Поредният сериал за сина му Чонгджо и най-голямата му любов, хвърли нова доза мъгла върху историята. Красиво и напудрено. Виждаме майката на Чонгджо, принцеса Хегьонг, която излъчва от екрана благородство и почтеност, обича искрено сина си и поощрява любовта му към Док Им. Историческата дама е оставила мемоари, които се считат за най-достоверен източник за изследователите. Мемоарите излязоха на руски миналата година и имах възможност да ги прочета. Готова съм да се подпиша под твърдението си, че целта на тези мемоари не е да разкрият истината, а да оправдаят участието на нейното семейство в убийството на мъжа й. Тя обвинява сестрата на Садо като причина за всички нещастия, преживени от нея и семейството й. Принцеса Хуауей в сериала наистина беше отвратителна, но има свидетелства, че тя е била близка с брат си, правила му е много услуги и го е спасявала в критични ситуации, а след смъртта му, отглежда невръстния му син И Сан/Чонгджо. По-късно отношенията им наистина се влошават и тя е изгонена от двореца, отново по настояване на консервативната партия, към която принадлежат майката и дядото на Чонгджо. Милата, очарователна и тъжна вдовстваща кралица е останала в историята като един от най-големите душмани на Чонгджо. Тя е сред водачите на консервативната партия, която само за една година прави седем опита за убийството на краля. За дядото Йонгджо нямам сили и пространство да пиша. Колкото и да го ненавиждам, той все пак беше изигран от най-страхотните корейски артисти от по-старото поколение, както и от сладкишите Джин Гу и Ил У. Имам един въпрос към наблюдателните зрители: в действието се появи една шапка (носеше я старата придворна, когато беше отвлечена от главната придворна дама). Изясни ли се каква е ролята на шапката?

Още повече за баща му, принц Садо и още толкова за дядо му Йонгджо. :))))))))) Бих препоръчала два забележителни филма: The Throne (Sado) с Ю А Ин и The Fatal Encounter (The King’s Wrath) с Хьон Бин в ролята на Чонгджо.

Този спор кой е по-по-най, май е излишен. Според мен, успехът на драмата се дължи най-вече на изключително удачното партньорство на главните изпълнители, химия му викат. А също, че в целия състав нямаше празно място. Толкова хубави запомнящи се образи баха показани: наставницата, главната придворна дама, която имаше ярка драматична линия, библиотекаря, предишният крал... Иначе сюжетът е повече от обичаен, сценарият - сръчно сглобен, професионално сниман сред красив декор.

Трудно ми е да се съглася с всичко, което пишеш по-горе. В неоконфуциански Чосон жената е в такава подчинена позиция, каквато трудно можем да си представим днес: няма право да ходи на училище, да посещава библиотека, да участва в политиката или в обществения живот. Определението "придворна дама" е неточен превод и е нормално да го бъркаме с понятието от средновековна и по-късна Европа. Дворцова жена, може би, е по-точно. Придворните дами в Чосон са постъпвали в двореца на 5-6-годишна възраст и въпреки това са преминавали проверка за девственост. Те са прекарвали живота си в целомъдрие и единственият, който е имал право да ги пожелае, е кралят. Нарушилите това правило са заплащали с живота си. Придворните дами, също като служителите и министрите в двореца, са се деляли на множество рангове. Сщото се отнася и до кралските наложници (9 или повече ранга, не помня).

Определено ми хареса. Благодарение на актьорската игра и липсата на тъпи корейски смешки. За сетен път се убедих, че не схващам корейската психология, манталитет, смахнатите им закони и порядки. Признавам, че много старание хвърлих, за да разбера защо толкова се опъваше героинята на очевадните искрени чувства на престолонаследника, а по-късно и крал. Не, тя си държи на личната свобода като придворна дама (!!!), което по същество е слугиня, безгласно, безволево, безправно същество, обречено на безбрачие, живот без любов и без деца. Няколко пъти в драмата се опитаха да обяснят защо, но аз така и не разбрах. Не ми се смята, но сигурно съм гледала повече от 10 -15 филма и сериали за времето на Сукджон - Йонджо - Садо и Чонджо. Кошмарната трагедия на принц Садо, баща му, майка му, жена му и сина му не беше подмината и тук. И аз отново зациклих на тема: Бащата-крал не може да осъди сина си на смърт, което би означавало, че Садо е извършил държавна измяна и цялото му семейство трябва да бъде избито като предатели, но може да го натикат в сандък за ориз и да го оставят 8 дни да агонизира без вода и храна в непоносимата лятна жега. И след това азиатско правосъдие И Сан, синът на Садо, продължава да изпитва дълбока обич към баба си (поискала смъртта на Садо) и дядо си (крал Йонджо) заповядал екзекуцията на сина си. Ето тези неща са ми много странни.

За нас, които сме запознати с китайската магия, с ин и ян, както с енергията ци, светът на Робърт Джордан е много по-понятен Той е черпил яко вдъхновение от митологиите на всякакви народи, но явно за основата на мастодонтската конструкция на неговата фентази вселена е послужило дълбокото му познание на Изтока. Гледай. Продукцията е на Амазон и е много амбициозен проект, който ще продължи години. Първият сезон е от 8 епизода и се очаква да излязат до Коледа. Пилотните епизоди се намират в Замунда с български субтитри.

Появиха се трите начални епизода от първия сезон на "Колелото на времето". Още не ми го побира главата какви храбреци трябва да са тези, заели се да правят филм по чудовищната като обем (16 книги с над 1000 страници всяка), повече от 2000 герои, безброй теми, сложни философии и т.н. фентъзи поредица на Робърт Джордан. Изгледах ги и преминах през различни състояния - яростното възмущение беше сменено с любопитство и накрая тревога от осъзнаването, че ставам зависима, че нямам търпение да гледам още и още. С много неща съм несъгласна, но като чета тесногръдите обвинения на феновете на книгите, направо побеснявам. Всички са големи спецове - и по актьорско майсторство, и по режисура, операторство и филмов монтаж, а най-вече - по спец-ефектите. Едно художествено творение трябва да се възприема цялостно от зрителите, детайлите са за специалистите. Колкото и да е очевадно желанието на постановчиците да са супер политкоректни, както по отношение на шарения интернационален каст, крайният феминизъм, стремежът да се подмени бинарното устройство на фантастичния свят на Джордан и куп други дразнещи ме тенденции, създателите на филмовата поредица очевидно хвърлят ръкавица на Троновете. Ще трябва доста да се постараят, а ние ще преценяваме. И сега за причината да споделя тези мои мисли. В центъра на актьорския състав, сред първите десет е и едно "наше момче", кореецът Даниъл Хени (вярно, че е само половин азиатец, роден в Щатите, но пък визуално е много автентичен). Много му се радвам и му стискам палци, защото ролята е фантастична. Лан МАНДРАГОРАН

Не разбирам защо след като си смени физиономията, не скри и белега на ръката си, ама не, как ще я разпознаят иначе. Желанието й да отмъщава е повече от естествено. Засега нищо не е ясно.

А мен особено ме дразни пубертетната версия на "близначките". Абсолютно неизразително създание. Айдълка, какво да се прави!

Не е баш ясно. Гледай и 14 еп.

Интересен обрат в края на 14 епизод. Близначеството е под съмнение.

bond, И еднояйчните се различават. И особено по характер, както е във филма

"Дюн" на Вилньов. Изгледах го два пъти, за да компенсирам разочарованието, че е само първа серия и е неизвестно кога ще се появи втората. Безспорно е майсторска работа, атмосферата от гениалния роман е осезаема, но ме подразниха очевидните "задължителни" политкоректни елементи: подмяната на мъжки персонаж с жена, расово многообразие и други дреболии.

Чудесна е. Толкова е естествена, органична, изразителна, с помитаща енергия и към това като се прибави красотата й, въздейства като искрящо шампанско. Биографията й наистина е впечатляваща. Как може да си най-добра в толкова много неща?!

Ха Ни, която аз харесвам, е влязла в някакъв актьорски модел, който й е удобен и й пасва добре - някакво екшън комично-драматично амплоа. Всички знаем на какво се смеят корейците и как великолепни, талантливи и интелигентни актьори правят смешки, от които ме е срам заради тях. Затова и Лавандула отбеляза, че Ха Ни преиграва. Не, Лав, тя не преиграва, а прави смешки по корейски. В началните серии имах чувството, че гледам продължение на събралия много овации сериал за Кибритлия(та) в расо. Пак прокурор с мътно минало, пак бори бандитите и корупцията по върховете... Дори в епилога на първи епизод се появи цитат от оня сериал. Той всъщност е цитат на цитат от друга моя любима драма с Батко Mr Sunshine

Благодаря за прекрасните пожелания!

Един от най-добрите исторически сериали изобщо. Какви Борджии, какви Медичи! Не си спомням подробности, но когато гледах "Легенда за Жуи" ми се върнаха с особена яркост някои детайли. Честно казано, Легендата... ми хареса повече. Заради внушението за повече историчност и достоверност. Не знам дали думата "достоверност" е много подходяща. И двата сериала се опират на истински събития, дати и факти, но ги интерпретират напълно противоположно. Прекрасната главна героиня от Yanxi Palace в Легендата е най-голямото чудовище, Главната героиня в "Легендата...", втората императрица, Жуи, е изумителна жена в своя сериал, в другия - точно обратното. Съвсем различна в двете драми е и първата императрица. Затова сериалите не трябва да се гледат един след друг - неминуемо е този, който се гледа втори, да предизвика негодувание и възмущение - все още са ти пресни впечатленията от персонажи, които харесваш и дори обичаш и хоп - някой ти се изсмива и ти казва, че тотално не си прав. Много е гадно.

Познай. Тя е любовта на вечния му живот.

Търпение, bond! И какво кариерно развитие направи! От треторазряден феникс до Небесна императрица. Това само със злоба се постига. Че и развратна, при това. Замени готиния бог Гу Джун, заради престола. А императорът е абсолютен льольо.

Много съм впечатлена! Един от много добрите исторически сериали. Началото е обичайно, наивно и веселяшко, и в хода на действието започва едно наслагване на нови драматургични линии, коя от коя по-интригуваща. Нарочените за главни двама герои постепенно стават едни от многото други главни. Няма шаблонни персонажи - всички са с биография, постъпките им са мотивирани, психологически обосновани и не те оставят безразличен, съпреживяваш с тях, ядосваш им се, съчувстваш им. Честно казано, главната героиня е доста дразнеща със своята "правилност". Някъде около средата започна да говори с цитати от древни китайски класици, като от време навреме вмъква по някоя собствена високоморална мисъл. Актрисата обаче е добра, (харесала съм си я още от "Кървав роман"). Не съм предполагала, че дворцовите интриги могат да бъдат представени по толкова необичаен начин. Друга новост е, че три девици не дочакаха първата брачна нощ, за да "консумират" любовта си. (Четвърта девица едва се одържаше, но не се появиха подходящи условия.) А бе, гледайте, ако не за друго, поне е пълно с красавци и красавици!